Решение № 1386 от 3.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 347/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от Б. И. Б. от гр.Варна, срещу Заповед № 3286з-218/17.01.2025 г. на главен комисар М. Р. - директор на Главна дирекция „Национална полиция“, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 58747/28.07.2004 г., извършена в 01 РУ Варна - ОДМВР Варна на жалбоподателя. В Определение № 11025/06.11.2025г., постановено по адм. дело № 9353/2025 г. по описа на Върховен административен съд, съдът е приел, че производството по адм. дело № 752/2025 г. по описа на Административен съд Варна следва служебно да се присъедини към производството по адм. дело № 347/2025 г. по описа на същия съд. Производството по адм. дело № 752/2025 г. е образувано по жалба на Б. И. Б. срещу Заповед № 3286з-1042/13.03.2025 г. на ВПД Директор на ГД „Национална полиция“, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е променена годината на Заповед № 3286з-218/17.01.2024 г., която се заменя с 2025 г. Предвид гореизложеното, предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство са Заповед № 3286з-218/17.01.2025 г. на главен комисар М. Р. - директор на Главна дирекция „Национална полиция“ и Заповед № 3286з-1042/13.03.2025 г., ВПД Директор на ГД „Национална полиция“. В първоначално подадената жалба срещу Заповед № 3286з-218/17.01.2025 г. на главен комисар М. Р. - директор на Главна дирекция „Национална полиция“, са релевирани доводи за неправилност на Заповедта, като постановена на първо място в нарушение на европейското право. Излагат се подробни доводи, в които жалбоподателят разяснява действията на оригинерното и допълващото - първично и вторично европейско право, като сравнява приложението на няколко директиви. По-натам пояснява чрез какви механизми се извършва хармонизирането между европейските и националните нормативни актове. По отношение на националното право, в жалбата са обхванати доводи, свързани с приложението на Конституцията на РБ, НК, НПК, ЗНА, ЗМВР, но в аспекта на приложение на Конвенция (СЕ)108/81г., Регламент (ЕС) 679/2016 и „ Д.679 „ и „ Д 680“.Формулирано е искане за отмяна на заповедта и постановяване на нова, с която да се разреши снемане на полицейската регистрация. В жалбата, насочена срещу Заповед № 3286з-1042/13.03.2025 г. на ВПД Директор на ГД „Национална полиция“, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е променена годината на Заповед № 3286з-218/17.01.2024 г., която се заменя с 2025 г., жалбоподателят излага доводи за липса на кореспонденция между посоченото правно основание и разпоредителната част на заповедта, като счита, че поправка на очевидна фактическа грешка в този случай не може да се извърши по реда на чл.62 ал.2 АПК. Според него, допуснато е нарушение и по отношение на формата на акта, като приема, че поправката следва да се осъществи чрез постановяването на решение, а не на заповед. По-нататък развива доводи, че обжалваният от него акт всъщност представлява препис, а не заповед. Отново на подробно изложени мотиви, формулира искане за отмяна на заповедта В съдебно заседание жалбоподателят Б. Б. се явява лично и с адв. Н. К. – АК-Разград, който поддържа доводите, изложени в жалбите. В писмена защита с.д. 8337/19.05.2025г. жалбоподателят развива подробни доводи в подкрепа на тезата си по отношение на първата заповед, а по отношение на заповедта за изменение представя Писмена защита с.д.№ 12837/30.07.2025г. по адм.д.№ 752/2025г.- л.54. Ответникът, чрез процесуален представител гл. юриск. Р. П. в писмена защита с.д. 442/12.01.2026г. оспорва жалбата срещу Заповед № 3286з-218/17.01.2025 г., като неоснователна. Моли за отхвърлянето й, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Жалбите, подадени срещу Заповед № 3286з-218/17.01.2025 г. на главен комисар М. Р. - директор на Главна дирекция „Национална полиция“ и Заповед № 3286з-1042/13.03.2025 г., ВПД Директор на ГД „Национална полиция“, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е променена годината на Заповед № 3286з-218/17.01.2024 г., която се заменя с 2025 г., са подадени в предвидения от закона четиринадесет дневен срок от съобщаването им, срещу актове, които подлежат на обжалване по този ред, от лице, имащо правен интерес, пред родово компетентен съд, поради което производството е допустимо, респективно съдът дължи произнасяне по същество. Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: В Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП) чрез ОДМВР Варна е постъпило заявление (писмено искане), вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна, от Б. И. Б., подадено чрез пълномощник - адвокат Т. Х. Я. от АК Варна, с което е направено искане за служебно снемане на извършени на заявителя полицейски регистрации, на основание чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. При извършените проверки в ГДНП по искането на Б. И. Б. е установено, че същият има извършена в 01 РУ Варна - ОДМВР Варна единствена полицейска регистрация по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР под рег. №58747/28.07.2004г. за деяние по чл. 131, ал. 2, т. 4 от Наказателния кодекс (НК), нанесена лека телесна повреда на длъжностно лице, полицейски служител, по бързо полицейско производство (БПП) № 1463/2004 г. по описа на 01 РУ Варна - ОДМВР Варна. По предходно искане на Б. И. Б. с вх. рег. № М-9801/05.09.2013 г. по описа на МВР за снемане на полицейска регистрация, след извършена проверка и изготвено мотивирано предложение от директора на ОДМВР Варна, на основание действащите към момента на депозиране на искането и извършване на проверката нормативни актове свързани с реда за снемане на полицейска регистрация, в ГДНП е издадена Заповед с рег. № З-9167 от 02.12.2013 г. за отказ за снемане на полицейската регистрация извършена на лицето. Видно от писмени доказателства към административната преписка, на 17.03.2014 г. Б. И. Б. е посетен на адрес и след като е поканен от полицейски орган, същият е отказал да получи препис на заповедта. Във връзка с постъпилото искане с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна, в ГДНП е изготвено уведомително писмо до адв. Т. Х. Я. с рег. № 328600-51970/24.10.2019 г. по описа на ГДНП, което е обжалвано пред Административен съд - Варна, като последователно са били образувани адм. дело № 3390/2019 г. и адм. дело № 1601/2021 г., решенията по които са били обезсилени от Върховния касационен съд с касационни актове от 2021 г. и 2022 г. След връщане на жалбата отново за разглеждане в АС - Варна е образувано адм. дело № 2849/2022 г. С Определение № 288 от 30.01.2023 г. по адм. дело № 2849/2022 г., АС - Варна приема, че писмо с изх. рег. № 328600-51970/24.10.2019 г. на директора на ГДНП представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 от АПК. Съдът счита, че при новото разглеждане на искането на Б. И. Б. за снемане на извършена му полицейска регистрация, административния орган е трябвало да прецени основния въпрос относим към неговата основателност - дали е отпаднала целта, заради която е била извършена полицейската регистрация. Такава преценка не е направена в обжалваното писмо рег. изх. № 328600-51970/24.10.2019 г. на директора на ГДНП. Мотивиран от изложеното АС - Варна отменя отказа обективиран в писмо изх. № 328600-51970/24.10.2019 г. по описа на ГДНП и изпраща административната преписка на директора на ГДНП за решаване по същество на искане с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна, депозирано от Б. И. Б., за снемане на полицейската му регистрация извършена в 01 РУ Варна - ОДМВР Варна. В изпълнение на Определение № 288 от 30.01.2023 г. на АС - Варна, постановено по адм. дело №2849/2022 г., в ГДНП е извършена проверка, при която административният орган е установил, че не са представени нови доказателства по преписката, както и липсата на промяна във фактическите обстоятелства, при които е била издадена първоначалната Заповед, рег. № З-9167 от 02.12.2013 г. за отказ за снемане полицейската регистрация извършена на заявителя. Въз основа на резултатите от проверката и на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е издадена Заповед рег. № 3286з-527 от 14.02.2023 г. по описа на ГДНП, с която се оставя без разглеждане заявление с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна от Б. И. Б.. По постъпила жалба от Б. И. Б. чрез пълномощник, адв. Т. Я., против Заповед рег. № 3286з-527 от 14.02.2023 г. на ГДНП, е образувано частно адм. дело № 711 по описа за 2023 г. на АС - Варна. С Определение № 1452 от 25.05.2023 г. по частно адм. дело № 711/2023 г., АС - Варна, XII състав, констатира противоречие на оспорения акт - Заповед рег. № 3286з-527 от 14.02.2023 г. на ГДНП, с влязлото в сила Определение № 288 от 30.01.2023г. на АС - Варна, постановено по адм. дело № 2849/2022 г., без да са изпълнени указанията на съда, като предвид констатираното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, вр. чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът обявява нищожността на Заповед рег. № 3286з-527 от 14.02.2023 г. на ГДНП, с която е оставено без разглеждане заявление с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна от Б. И. Б. за снемане на полицейска регистрация, като недопустима. Съдът връща административната преписка на директора на ГДНП за произнасяне, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с Определение № 288 от 30.01.2023 г. по адм. дело № 2849/2022 г. по описа на АС - Варна. Във връзка с Определение № 288 от 30.01.2023 г. по административно дело № 2849/2022 г. по описа на АС - Варна и Определение № 1452/25.05.2023 г., постановено по частно административно дело № 711/2023 г. по описа на АС - Варна, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, Главна дирекция „Национална полиция” се е произнесла по същество по заявление с вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна от Б. И. Б., с нова Заповед рег. № 3286з-2497/12.07.2023 г. по описа на ГДНП за отказ за снемането на полицейска регистрация рег. № 58747 от 28.07.2004 г. по описа на 01 РУ Варна - ОДМВР Варна, извършена на лицето. По постъпила жалба от Б. И. Б. против Заповед рег. № 3286з-2497 от 12.07.2023 г. на ГДНП е образувано адм. дело № 1710 по описа за 2023 г. на АС - Варна. С решение № 468 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1710/2023 г., на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, АС - Варна, XXI състав отхвърля оспорването на Б. И. Б. против Заповед № 3286з-2497/12.07.2023 г. на ГДНП, с която на оспорващия е отказано снемане на полицейска регистрация № 58747 от 28.07.2004 г. по описа на 01 РУ Варна - ОДМВР Варна. Решението на АС Варна, XXI, постановено по адм. дело № 1710/2023 г. е оспорено пред ВАС. С решение № 11074 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 2717/2024 г., ВАС отменя решение № 468 от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 1710/2023 г. по описа на АС - Варна и вместо него постановява отмяна на Заповед рег. № 3286з-2497/12.07.2023 г. по описа на ГДНП за отказ за снемане на полицейска регистрация № 58747/28.07.2004 г. по описа на 01 РУ Варна - ОДМВР Варна, извършена на лицето, като изпраща административната преписка по искане вх. № 365000-9858/13.03.2019 г. по описа на ОДМВР Варна от Б. И. Б. на административния орган за произнасяне с мотивиран акт при спазване указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени в решение № 11074 от 17.10.2024 г. на ВАС, по адм. дело № 2717 по описа за 2024 г. В хода на административното производство е установено, че към датата на изготвяне на оспорената заповед в информационните фондове за общо ползване на МВР са установени лични данни на Б. И. Б., за извършена единствена полицейска регистрация по смисъла на чл. 68 от ЗМВР под рег. № 58747 от 28.07.2004 г. по описа на 01 РУ Варна - ОДМВР Варна, за деяние по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК, като същият е привлечен като обвиняем по БПП № 1463/2004 г. по описа на 01 РУ - Варна. Видно от писмените доказателства по преписката регистрацията е обвързана с пр.пр. № 9263/2004 г. на Районна прокуратура - Варна и с протоколно определение от 30.07.2004 г., постановено по НОХД № 2835/2004 г. по описа на Районен съд - Варна. Б. И. Б. няма извършени други полицейски регистрации по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР. С протоколно определение от 30.07.2004 г., постановено по НОХД № 2835/2004 г., влязло в сила на 30.07.2004 г., Варненския районен съд, XXIX състав на основание чл. 414ж от НПК, действащ към момента на постановяване на определението, одобрява постигнатото споразумение между страните по делото, прокурор при РП Варна, защитника на уличения и уличения, Б. И. Б., със съгласието на последния. С оспорената пред настоящата инстанция Заповед, главен комисар в Главна дирекция „Национална полиция” е отказал снемането на полицейската регистрация на жалбоподателя, като е мотивирал заповедта с липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, доколкото осъждането и настъпилата по право реабилитация, не са сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация. Посочил и, че по данни от Единната информационна система за противодействие на престъпността на Прокуратурата на Република България и Национална следствена служба, за Б. И. Б. са налични данни за привличането му като обвиняем на 30.10.2024г. с постановление на ОП - Разград, пр.пр. № 837/2015 г., по ДП (следствено дело) СлД № 26/2016 г. по описа на Следствен отдел в ОП - Разград за деяние по чл. 212, ал. 5 от НК - документна измама в особено големи размери, състав по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Според мотивите в оспорената Заповед, установените нововъзникнали факти и обстоятелства допринасят за пропорционалност на срока на обработване на данните за извършена полицейската регистрация на Б. И. Б. под № 58747/28.07.2004 г. по описа на 01 РУ Варна - ОДМВР Варна към целите на обработването по чл. 6 от ЗМВР - данните за ДП (следствено дело) СлД № 26/2016 г. по описа на СО в ОП - Разград, пр.пр. № 837/2015 г. по описа на ОП Разград, поради което не е отпаднала целта, заради която е била извършена полицейската регистрация, като данните за регистрацията следва да продължат да се обработват от МВР във връзка с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство в МВР. Със Заповед №3286з-1042/13.03.2025г. на впд Директор Главен комисар в ГД „Национална полиция“ е отстранена допусната явна фактическа грешка в Заповед №3286з-218/17.01.2024г. като годината в регистрационния номер №3286з-218 от „2024г.“ се заменя с „2025г.“. Установените факти налагат следните правни изводи: Съдът намира, че Заповед № 3286з-218/17.01.2025 г. на главен комисар М. Р. - директор на Главна дирекция „Национална полиция“, е издадена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейската регистрация се снема (респ. се отказва снемане) въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица. Администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи по арг. от чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР) също определя, че полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Видно от представената и неоспорена по делото Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, последният на основание чл. 68, ал. 6, във вр. с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР е оправомощил директора и заместник - директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация. Оспорената заповед е издадена и в предписаната от закона форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, като при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в чл. 19 от НРИСПР, които да обуславят нейната отмяна. Независимо от горното съдът намира оспорения административен акт за издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел. Правната регламентация на полицейската регистрация е уредена в чл. 68 от ЗМВР, според ал. 1 от която разпоредба полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Чл. 68, ал. 2 от ЗМВР, определя, че полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Според ал. 3 на същата правна норма, за целите на полицейската регистрация полицейските органи: 1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи; 2. дактилоскопират и фотографират лицата; 3. изземват образци за ДНК профил на лицата. Чл. 68, ал. 4 от ЗМВР определя, че за извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква. Според чл. 68, ал. 5 от ЗМВР, лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3. При отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем. Съгласно нормата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация е законово определен с Наредбата за реда за извършване на полицейска регистрация. В чл. 2 от Наредбата е посочена легалната дефиниция на понятието "полицейска регистрация", съгласно която: "полицейската регистрация е дейност по обработване на лични данни на лицата по чл. 3, която се осъществява при условията на ЗМВР с цел защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред". Чл. 2, ал. 2 от Наредбата, определя, че данните от полицейската регистрация се съхраняват в информационните фондове на МВР по чл. 28. Съгласно ал. 3 от същата норма, информационната дейност по тази наредба се осъществява по реда, определен в ЗМВР и в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. По арг. от чл. 13, ал. 1 от Наредбата полицейската регистрация се извършва за всяко едно лице, привлечено в качеството на обвиняем за извършено престъпление от общ характер, независимо от предишна такава, като се попълва нова карта за полицейска регистрация и се извършва ново фотографиране. Разпоредбата на чл. 18 от Наредбата, определя, че полицейската регистрация се снема след писмено искане на заинтересовано лице или по служебен ред. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата, снемане на полицейска регистрация се извършва след писмено мотивирано искане на регистрираното лице или на наследниците му. В ал. 2 на същата норма е определено, че към искането по ал. 1 задължително се прилагат документи, удостоверяващи наличие на основание по чл. 160, ал. 2 от ЗМВР. Според чл. 19, ал. 3 от Наредбата, лицата с полицейска регистрация могат да подават документите по ал. 1 и 2 в структурите по чл. 5. Постъпилите документи се изпращат на структурното звено на МВР, в което е извършена регистрацията. Чл. 19, ал. 4 от Наредбата сочи, че ръководителят на структурата по чл. 5, където е извършена регистрацията, разпорежда извършване на проверка. В хода на проверката се изискват допълнителни документи по служебен ред от прокуратурата, съда или друг компетентен орган, удостоверяващи наличието на основание по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, включително и справка за съдимост на регистрирания, а мотивираното предложение и комплектът документи се изпращат в ГДНП при спазване сроковете за извършване на проверка и издаване на индивидуален административен акт по АПК. Видно е, че в процесния случай такива документи са изискани от административния орган в хода на проверката относно установяване наличие на обстоятелства за снемане на полицейската регистрация. Отделно в нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗМВР, е регламентирано, че за изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗМВР, органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил. Чл. 25, ал. 3 от ЗМВР сочи, че обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/ /ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г. /, наричан по-нататък "Регламент /ЕС/ 2016/679" и на Закона за защита на личните данни. В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗМВР е определено какви са правомощията на органите на МВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. В ал. 2 на чл. 26 от ЗМВР изрично е посочено, че сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Нормата на чл. 27 от ЗМВР, определя, че данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Във връзка с горепосочената регламентация от съществено значение в настоящия случай е Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 на СЕС, съгласно което чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Тълкуването на приложимите общностни норми, сторено с цитираното решение са задължителни за всички национални съдилища в Европейския съюз, когато разрешават правни спорове и се налага прилагането на тълкуваните от СЕС норми. Не е спорно, че към днешна дата липсват данни в българското законодателство да са транспонирани разпоредбите на чл. 4, § 1, б. в) и д) на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., съобразно които администраторът на лични данни трябва да установи срокове за изтриването на събраните лични данни или периодичен преглед. Съгласно т. 70 вр. т. 45 от решението на СЕС по дело С-118/2022, чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т. 45 от решението следва, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва - в съответствие с чл. 4, § 1, букви в) и д) от тази директива и в светлината на чл. 52, § 1 от Хартата, в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо с оглед целите, дали основание за обработването им. Съгласно даденото тълкуване на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. От съществено значение в съображенията на СЕС е именно задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. Съгласно т. 59 от решението на СЕС по дело С-118/2022 г., понятието "умишлено престъпление от общ характер" е особено широко и може да се прилага към голям брой престъпления, независимо от естеството и тежестта им /в този смисъл решение от 26.01.2023 г., Министерство на вътрешните работи /Регистрация на биометрични данни от полицията С-205/21, EU: С: 2023: 49, т. 129/. Съгласно т. 6 от решението на СЕС по дело С-118/2022 г., всъщност не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащи в обхвата на това определение, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок на съхранение на засягащите ги данни. Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява осъденото лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел /в този смисъл по аналогия становище 1/15/Споразумение PNR ЕС – К. /, от 26.07.2017 г., EU: С: 2017: 592, т. 205/. В тази връзка с решението на СЕС по дело С-118/2022 г. е прието, че именно поради това, съхранението на тези данни не съответства на принципа на свеждане на данните до минимум, предвиден в чл. 4, § 1, б. "в" от Директива 2016/680, и е за период, по-дълъг от необходимия за целите, за които данните се обработват, което е в разрез с чл. 4, § 1, б. "д" от Директива 2016/680. В тази връзка с решението на СЕС по дело С-118/2022 г. е уточнено, че действително, реабилитация на такова лице като настъпилата в главното производство, в резултат от която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранението на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато, обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация, трябва през определен период след изтърпяването на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. С решението на СЕС по дело С-118/2022 г. е изрично посочено, че принципът на пропорционалност, уреден в чл. 52, § 1 от Хартата, предполага по-конкретно да се съпоставят важността на преследваната цел и тежестта на ограничението за упражняването на съответните права (в този смисъл решение от 22 ноември 2022, Luxembourg Business Registers, C-37/20 и C-601/20, EU: C: 2022: 912, т. 66). Съгласно т. 66 от решението на СЕС, в случая съхранението на лични данни в процесния полицейски регистър включва биометрични и генетични данни. В тази връзка е подчертано, че с оглед на значителните рискове, свързани с обработването на такива чувствителни данни, за правата и свободите на субектите на данни, по-специално в контекста на задачите на компетентните органи за целите, посочени в чл. 1, § 1 от Директива 2016/680, особената важност на преследваната цел трябва да се прецени въз основа на съвкупност от релевантни фактори. Сред тях по-специално са фактът, че обработването обслужва конкретна цел във връзка с предотвратяването на престъпления или заплахи за обществената сигурност с определена степен на тежест, наказването на такива престъпления или защитата срещу такива заплахи, както и конкретните обстоятелства, при които се извършва това обработване (решение от 26.01.2023 г., Министерство на вътрешните работи /Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията, С-205/21, EU: С: 2023: 49, т. 127). Следователно извършването на проверка в горепосочения смисъл по своята същност е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 от ЗМВР. Това означава, че в хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административния орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката освен предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване на полицейска регистрация, действия, следва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице /субект на данни/ и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, включително правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/2022 г. на СЕС, ECLI: EU: C: 2024: 97), но в контекст на равновесието между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. В случая независимо, че в оспорената Заповед е посочено нововъзникнало обстоятелство, а именно за Б. И. Б. са налични данни за привличането му като обвиняем на 30.10.2024 г. с постановление на ОП - Разград, пр.пр. № 837/2015 г., по ДП (следствено дело) СлД № 26/2016 г. по описа на Следствен отдел в ОП - Разград за деяние по чл. 212, ал. 5 от НК, съдът намира, че административният орган не е съобразил и мотивите в Решение на Съда (пети състав) от 26 януари 2023 година по дело C 205/21. Според т.128 от цитиранато решение, СЕС приема, че национално законодателство, което предвижда системно събиране на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, по принцип е в противоречие с изискването по член 10 от Директива 2016/680 обработването на специалните категории данни, посочени в този член да бъде разрешено „само когато това е абсолютно необходимо". В т. 129 е посочено, че всъщност такова законодателство може да доведе до неизбирателно и общо събиране на биометрични и генетични данни за повечето лица, които са привлечени като обвиняеми, тъй като понятието „умишлено престъпление от общ характер" е особено широко и може да се прилага към голям брой престъпления, независимо от естеството и тежестта им. А според т. 130 несъмнено такова законодателство ограничава приложното поле на събирането на биометрични и генетични данни до лицата, привлечени като обвиняеми във фазата на разследване в наказателно производство, тоест до лица, за които има сериозни основания да се счита, че са извършили престъпление по смисъла на член 6, буква а) от Директива 2016/680. Единствено обстоятелството обаче, че дадено лице е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, само по себе си не позволява да се презумира, че събирането на биометрични и генетични данни е абсолютно необходимо с оглед на целите, които то преследва, и с оглед на произтичащото от него нарушаване на основните права, по-специално на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата. А според т. 135 член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. Органът бланкетно се е позовал на съображение 67 във връзка със съображения 68 от Решение на Съда на ЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 и на необходимостта на извършването на анализ и преценка относно "абсолютната необходимост" за продължаване съхранението на личните данни на жалбоподателя, като степента на риск на лицето се отчете като елемент, наред с естеството и тежестта на престъплението и е извел извод, че проверените данни определят личността на жалбоподателя като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. При извършената проверка ответникът неправилно е приел, че през периода 1999г.-2020г. жалбоподателят е извършил разнородни престъпления от общ характер. Видно от представената Справка от 17.01.2025г. жалбоподателят е характеризиран като „извършител“ по заявителски материали, което не означава, че същият е извършил съответните престъпления доколкото не са налице данни за влезли в сила присъди по отношение на престъпления от общ характер. Отделно установеното в хода на проверката обстоятелство, че спрямо жалбоподателя има издадени фишове, наказателни постановления, ЗППАМ по ЗДвП не е мотив за продължаване на полицейската регистрация на лицето. Извършване на нарушения на ЗДвП, разбира се дава известна представа за личността на дадено лице, но не може да бъде определяща при преценката, с оглед мотивите на решението по дело С-118/22 на СЕС. Освен това престъпното деяние, за което жалбоподателят е осъден и за което се иска снемане на полицейската регистрация, е извършено преди повече от 15 години, като жалбоподателят е реабилитиран, а в последното по делото заседание от него бе представено за сведение на съда Решение рег.№141/21.11.2025г., постановено от Апелативен съд - Варна по НОХД №236/2025г., с което е потвърдена Присъда №10/21.05.2025г. по НОХД № 386/2024г. по описа на Окръжен съд - Разград, с която жалбоподателят е признат за невинен и оправдан по обвиненията срещу него за извършени престъпления по чл.212 ал.5 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Отделно от горното в оспорената заповед липсват мотиви относно "подходящите срокове", визирани в т. 70 от решението по дело С-118/2022 г. на СЕС, респективно извършени ли са от жалбоподателя умишлени престъпления от общ характер след 2004 г., които да обосновават продължаване на полицейската му регистрация. От страна на административния орган формално са спазени дадените задължителни указания на ВАС за извършване на проверка по случая, но издадения и оспорен в настоящето производство административен акт страда от липса на мотиви и в частта относно "подходящия срок" и необходимостта за съхранение на съответните данни. По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението, с което е бил сезиран, при което той следва да извърши анализ (който да опише в мотивите на акта си) на всички обстоятелства, описани по-горе и едва тогава да прецени дали в конкретния случай при определяне на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на това лице на изтриване на съхранените данни е надделяла нуждата от снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя или обратното, все още тази нужда е преобладаваща пред правото му да иска изтриване на съхранените данни. Мотивите на административния орган в този смисъл не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на административния акт, поради което липсата им в оспорената заповед, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената Заповед № 3286з-218/17.01.2025 г. на главен комисар М. Р. - директор на Главна дирекция "Национална полиция". По отношение на оспорената Заповед №3286з-1042/13.03.2025г. на впд Директор Главен комисар в ГД „Национална полиция“, с която е отстранена допусната явна фактическа грешка в Заповед №3286з-218/17.01.2024г. като годината в регистрационния номер №3286з-218 от „2024г.“ се заменя с „2025г.“, съдът приема следното. Съгласно чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване, с което се опровергават твърденията на жалбоподателя. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. По този ред обаче се извършва само поправка, но не може да се променя формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението му. Поправката на очевидна фактическа грешка или отстраняването на допуснати непълноти в акта, въпреки използвания от законодателя термин решение за поправяне респ. за допълване, става чрез издаване на нов индивидуален административен акт с акцесорно значение, т. е. втората заповед няма самостоятелно съществуване и значение, а се инкорпорира в основната първа заповед. Акцесорният административен акт има по дефиниция ограничено съдържание и с него не може да се изменя съдържанието, както и правата и задълженията на адресата по главния акт. Съдът намира, че в случая производството по чл. 62, ал. 2 от АПК е изпълнено коректно от административния орган като действително е допусната очевидна фактическа грешка в титулната част в заповедта, налагаща промяната й в частта на годината - от 2024г. на 2025г. Това е така, тъй като цялото административно производство се е развивало хронологично пред 2024г. до самия й край, поради което е житейски невъзможно датата на издаване на заповедта да е от 17.01.2024г. , тоест да предхожда развитието на административното производство. Ето защо съдът приема, че в случая административният орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК и е поправил допуснатата техническа чрез постановяване на нова заповед. Административният орган не е изменил или отменил издадения административен акт, а само е коригирал допусната техническа грешка, с което не се променя по същество волеизявлението на органа. Безспорно, формата на акта за промяна следва формата на акта, който следва да се измени, поради което чрез постановяването на заповед за поправка на очевидна фактическа грешка се поправя извършеното опущение. Видно от представената и неоспорена по делото Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, последният на основание чл. 68, ал. 6, във вр. с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР е оправомощил директора и заместник - директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация.Заповед №3286з-1042/13.03.2025г. е издадена от впд Директор Главен комисар в ГД „Национална полиция“, поради което съдът приема, че същият е разполагал с компетентно правомощие да се произнесе в този смисъл. В обобщение на гореизложеното, Заповед №3286з-1042/13.03.2025г. , с която е извършено изменение на Заповед № 3286з-218/17.01.2025 г. на главен комисар М. Р. - директор на Главна дирекция "Национална полиция", е постановена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като при постановяването й не са извършени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1, пр. 1 от АПК на жалбоподателят се дължат разноски, но доколкото по делото не са претендирани такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Така мотивиран, съдът