Решение № 61 от 14.4.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 103/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 51 от 16.12.2025 година на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, с което на „Алмонд ленд” ЕООД с ЕИК 130130748, със седалище и адрес на управление: село Момково, ул.„Йордан Ципорков” № 2, област Хасково, със съдебен адрес: град София, район Студентски, бул. „Г.М.Димитров” № 75, хотел „Вега София”, представлявано от управителя П. Г. Ц., за осем нарушения на чл. 31, ал. 1 4, вр.ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), са наложени на основание чл. 12 8б, ал. 1 от ЗБР осем административни наказания „Имуществена санкция” в размер на по 511.29 евро (1 000 лв.). Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител – управителя П. Г. Ц., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – бил постановен в нарушение на процесуалния (не били посочени датата и мястото на извършване на всяко едно от осемте нарушения, описаните действия били неправилно разделени на осем нарушения въпреки че ставало дума за еднородна земеделска дейност, липсвали доказателства дали обработката чрез дискуване представлява дейност по смисъла на чл. 31 от ЗБР) и в противоречие с материалния (налице била разлика между „дискуване” и „оране”, иска се осъществяване на косвен (инцидентен) контрол върху Решение № ХА-04-ОС/2022г. на Директора на РИОСВ – Хасково и налице бил маловажен случай) закони. Алтернативно от Съда се иска намаляне размера на наложената санкция. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 153.38 евро (300 лв.). В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател, представлявано от управителя П. Г. Ц., не изпращат представител. За тях се явява юрисконсулт Иванка Цанкова, която пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство. В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП (въззиваемата страна): Директорът на РИОСВ – Хасково, редовно призован, не се явява, но изпраща представител – юрисконсулт Нели Лишева, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено в цялост. Представя Писмена защита, в която подробно обосновава тезата си относно законосъобразността, правилността и обосноваността на НП. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: С Решение № ХА-04-ОС/2022 г. на Директора на РИОСВ – Хасково за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения върху защитени зони, е съгласувано инвестиционно предложение за засаждане на черупкови овощни насаждения – бадеми, лешници и орехи в процесните имоти в землището на село Момково, област Хасково, с възложител дружеството- жалбоподател. Видно от цитираното Решение, което не оспорено и е влязло в законна сила, едно от Условията (т. 1) е след засаждането на дръвчетата, по време на отглеждането им, площите – предмет на инвестиционното предложение, да не се орат или обработват по какъвто и да е друг начин, а да се поддържат само чрез косене, което е с цел да се даде възможност за формиране на тревни местообитания; както и е посочено, че при констатиране на неизпълнение на условията, посочени в него (Решението), виновните лица носят административнонаказателна отговорност по чл. 128б от ЗБР. Въпросната административна процедура е проведена, тъй като процесните поземлени имоти (ПИ) попадат в обхвата на защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 – BG0000212 „Сакар” за опазване на природните местообитания, обявена със Заповед № РД-313/31.03.2021 година на Министъра на околната среда и водите. Решение № ХА-04-ОС/2022 г. получено от „Алмонд ленд” ЕООД на 09.02.2022 година, не е оспорвано и е влязло в законна сила на 24.02.2022 година. На 23.07.2025 година свидетелите С. Б. А. и Т. А. И. – Главни експерти в РИОСВ - Хасково, извършват планова проверка на посоченото по-горе инвестиционно предложение, находящо се в посочените по-горе ПИ в землището на село Момково, област Хасково и стопанисвани от дружествотожалбоподател. Проверката е извършена във връзка с последващ контрол на посоченото по-горе Решение. Проверката е извършена в присъствието на лицето П.Г.Д. – служител в дружеството-жалбоподател (видно от приложения в делото Присъствен график), а за резултатите от нея е съставен Констативен протокол № 847 от същата дата, като са дадени предписания за представяне на документи в срок до 08.08.2025 година. Установено е, че инвестиционното предложение е реализирано и че при отглеждане на овощните дръвчета между редовете е извършено обработване чрез оран със земеделска техника (машини), а под самите дръвчета – чрез косене, като междуредията на дръвчетата, където е орано са широки около 4 – 5 м., а под дръвчетата поддържането е чрез косене и е с широко около 1 м. Така изготвеният Протокол е подписан от проверяващите и от представителя на дружествотожалбоподател П.Д.. Екземпляр от Протокола е получен от представителя на дружеството-жалбоподател. В дадения срок са постъпили Писмо с вх.№ БР-516 от 08.08.2025 година, ведно с приложение, от които става ясно, че трайните насаждения – предмет на инвестиционното предложение, са засадени през 2022 година, в обработката им се включва дискуване, наторяване и напръскване, като е представен Дневник на мероприятията. Във връзка с изисканата и внесена информация е установено от свидетеля С. Б. А., че при отглеждането на овощните дръвчета между редовете е извършено обработване не чрез косене, а чрез оран със земеделска техника чрез дискуване. До дружеството-нарушител е изпратена Покана да се яви управителя му или негов представител на 17.09.2025 година в РИОСВ – Хасково за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като са указани последствията при неявяване. Писмото е получено на 26.08.2025 година от П.Д. – служител в дружеството-нарушител (както вече бе посочено) – обстоятелство, което не е оспорено от страна на „Алмонд ленд” ЕООД. Предвид констатираните според свидетеля С. Б. А. нарушения и в кръга на службата си, същата, заемаща длъжността „Главен експерт в отдел „Превантивна дейност, биоразнообразие, защитени територии и зони” („ПДБРЗТЗ”) в РИОСВ – Хасково”, съставя против дружеството- жалбоподател АУАН с № 51 на дата 18.09.2025 година в отсъствие на представител на дружеството на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Т. А. И. и В. С. Т.. В изготвения АУАН актосъставителят А. излага подробно описание на фактическите осем нарушения, свързани с неспазване на т. 1 от условията на Решение № ХА-04-ОС/2022 г., а именно: при отглеждането на овощните дръвчета, засяти в процесните ПИ, между редовете е извършена поддръжка не чрез косене, а чрез оран със земеделска техника – дискуване в трайни насаждения от бадеми на дати 17.04.2025 година, 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година и 22.04.2025 година и дискуване в трайни насаждения от орехи на дати 23.04.2025 година и 24.04.2025 година в имоти с идентификатори 48979.70.18, 48979.70.115, 48979.71.9, 48979.71.11, 48979.71.19, 48979.71.15, 48979.71.20, 48797.71.120, 48979.72.3, 48979.74.90, 48979.74.97, 48979.74.102, 48979.74.69, 48979.74.75, 48979.81.3 и 48979.59.14, както и на обстоятелствата по извършването им. А досежно квалификацията, осемте нарушения правно квалифицира с разпоредбите на чл. 31, ал. 14, вр.ал. 7 от ЗБР, които вписва за нарушени. АУАН е предявен и връчен на дружеството-жалбоподател на дата 24.11.2025 година чрез пълномощника му – П.Д.А. (с Пълномощно, приложено по делото, по което обстоятелство не се спори), видно от Разписката за връчването му, надлежно оформена с посочване на имената на получателя и датата, както и подписана. В АУАН пълномощникът сочи, че няма възражения против констатациите в Акта. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок е депозирано Възражение, в което са наведени доводи, идентични с тези в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото административнонаказателно производство. Във връзка с Възражението е изготвено Становище от служител на РИОСВ - Хасково, в което е посочено, че Възражението е неоснователно. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на РИОСВ – Хасково издава процесното НП № 51 от 16.12.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадена от контролния орган – чл. 31, ал. 14, вр.ал. 7 от ЗБР, и налага на дружеството-жалбоподател за всяко от осемте административни нарушения наказание „Имуществена санкция” в размер на по 1 000 лв. Обжалваното НП е редовно връчено на 06.01.2026 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с посочване от кого е получено – П.Д. (служител на дружеството-жалбоподател). Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило осем нарушения по чл. 31, ал. 1 4, вр.ал. 7 от ЗБР, тъй като при отглеждането на овощните дръвчета, засяти в процесните ПИ, между редовете е извършено обработване (поддържане) не чрез косене, а чрез оран със земеделска техника: дискуване на осем дати - 17.04.2025 година, 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година, 22.04.2025 годна, 23.04.2025 година и 24.04.2025 година в имоти с идентификатори 48979.70.18, 48979.70.115, 48979.71.9, 48979.71.11, 48979.71.19, 48979.71.15, 48979.71.20, 48797.71.120, 48979.72.3, 48979.74.90, 48979.74.97, 48979.74.102, 48979.74.69, 48979.74.75, 48979.81.3 и 48979.59.14. За всяко от осемте нарушения, извършени на всяка една от посочените осем дати, на основание чл. 128б от ЗБР на дружеството-нарушител е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на по 1 000 лв. Съгласно чл. 130, ал. 4 от З БР, нарушенията по чл. 128б от посочения закон се установяват с АУАН на длъжностно лице, определено от Министъра на околната среда и водите, а НП се издават от Министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по чл. 128б от ЗБР е установена предвид факта, че С. Б. А. заема длъжността „Главен експерт в отдел „ПДБРЗТЗ” в РИОСВ – Хасково” и видно от представената Заповед № РД-548 от 01.08.2023 година на Министъра на околната среда и водите. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № РД-551 от 01.08.2023 година на Министъра на околната среда и водите, Директорите на РИОСВ имат право съобразно своите компетенции да издават НП за нарушения, регламентирани в чл. 128б от ЗБР. Персоналното заемане на длъжността „Директор на РИОСВ – Хасково” от Тонка Динкова Атанасова е служебно известно на Съда, като в тази връзка са представени и писмени доказателства (Справка от Агенцията по вписванията). Налична е и Справка по делото от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата, на която е депозирана в Регистратурата на АНО, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично управителят П. Ц. (законен представител на дружеството), при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект. На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесните Имуществени санкции не са платени – видно от Писмо БР-516-9 от 02.02.2026 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовите санкции. Заповед № РД-313/31.03.2021 година на Министъра на околната среда и водите е издадена на основание чл. 12, ал. 6, вр.чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗБР и т. 1 от Решение № 661 от 16.10.2007 година на Министерски съвет за приемане на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обнародвано на основание чл. 10, ал. 4 от ЗБР и с последващи изменения. В Решенията по чл. 10, ал. 4 от ЗБР е посочен обхватът на защитена зона „Сакар”, включваща и община Свиленград, на територията на която се намира и село Момково. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗБР Заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, каквато е и цитираната по-горе, се издава по отношение на всяка една зона, включена в Решението на Министерски съвет. Ето защо Съдът приема, че процесните имоти попадат в обхвата на защитената зона BG0000212 „Сакар” за опазване на природните местообитания по екологичната мрежа Натура 2000. Дружеството-жалбоподател несъмнено е възложител на инвестиционно предложение по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 130, ал. 4 от ЗБР и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 130, ал. 4 от ЗБР. Актовете, с които се установяват нарушенията по чл. 128б от цитирания закон, се съставят от длъжностни лица, определени от Министъра на околната среда и водите. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 18.09.2025 година актосъставителят С. Б. А., заемаща длъжността „Главен експерт в отдел „ПДБРЗТЗ” в РИОСВ – Хасково” (в този смисъл е и изявлението на свидетеля А., направено в съдебно заседание, проведено на 16.03.2026 година) е измежду лицата посочени в Заповед № РД-548 от 01.08.2023 година на Министъра на околната среда и водите (т. І. 1.), имащи право да съставят АУАН по чл. 128б от ЗБР. Предвид изложеното актосъставителят С. Б. А. безспорно би се явила длъжностно лице, което има правомощията по чл. 130, ал. 4 от ЗБР , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по чл. 128б от посочения закон. Лицето, подписало НП – Тонка Динкова Атанасова, е заемала към момента на издаването му длъжността „Директор на РИОСВ – Хасково”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по чл. 128б от ЗБР се доказва от приетата по делото Заповед № РД-551 от 01.08.2023 година на Министъра на околната среда и водите, т.е. тя се явява носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 130, ал. 4 от ЗБР – Министъра на околната среда и водите по надлежния ред с административен акт – Заповед и нарушението е извършено в зоната на отговорност на РИОСВ - Хасково. За да бъде съставен АУАН в отсъствието на нарушителя, чл. 40, ал. 2 от ЗАНН регламентира процедура, гарантираща процесуалните права на нарушителя. Тази процедура включва отправяне на покана до известния нарушител да се яви за съставяне на Акта и кумулативно неявяването на уведомения субект. В конкретния случай дружеството-жалбоподател е уведомено за датата на съставяне на АУАН, но негов представител не се е явил, поради което процесният АУАН е съставен в отсъствие на негов представител. Дори обаче да се приеме, че в случая не са били налице условията за съставяне на Акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, настоящата инстанция намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като след съставянето му, Актът е предявен и връчен на П.А. – упълномощен представител, което е безспорно установено обстоятелство. От тези данни по АНП, въпреки съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по делото се установи, че дружеството-жалбоподател е било запознато с Акта и правото му на защита не е накърнено - с връчването на АУАН, на санкционираното лице е предоставена реална възможност да упражни правото си на защита в пълен обем след като се запознае със съдържанието на Акта. В този смисъл не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на юридическото лице. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора. Решаващо от гледна точка гарантиране на правото на защита на нарушителя е да бъде обезпечено изискването за предоставяне възможност на лицето да се запознае със съставения АУАН, за да упражни и правото си да даде обяснения, да представи документи или да формулира възраженията си по него, а тази възможност в случая е била осигурена. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател - изготвено е било Становище от 10.12.2025 година от юрисконсулт Нели Лишева относно съставения АУАН, с което е направено предложение да бъде издадено НП. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Съгласно чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушение то. Приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога нарушителят е станал известен на актосъставителя, а за да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че АУАН следва да се състави при спазване на по-краткия срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и нарушителя. Термините откриване на нарушението и установяването му не са приравними според текста на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Установяването на нарушението, което се отразява в АУАН е от значение за образуване на санкционното производство, което предполага фаза не само на констатации, но и на привеждането им към съответната правна квалификация с извод за административно нарушение по дефиницията на чл. 6 о т ЗАНН. Т.е., процесът на установяване на нарушението изисква съвкупност от действия (интензитет на фазата), а не само известност на факти и обстоятелства за даден субект. Регламентирания в чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН начален момент, от който започва да тече срока за съставяне на АУАН, е моментът на откриване на нарушителя, т.е. когато са налице необходимите и достатъчни данни за извършване на нарушението и за нарушителя. За контролните органи на РИОСВ – Хасково нарушителят е станал известен при получаването на документите на 08.08.2025 година, изпратени от дружеството-жалбоподател и от тази дата до съставянето на Акта на 18.09.2025 година, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл. По делото липсват доказателства, въз основа на които да се установи по-ранен момент от датата 08.08.2025 година, т.е. АУАН е съставен при спазване на законоустановения тримесечен срок от откриване на нарушителя и нарушението и в рамките на едногодишния срок от извършването му. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че тримесечният срок за съставяне на АУАН е спазен дори и считано от датата на проверката, извършена от контролните органи на РИОСВ – Хасково, на 23.07.2025 година. Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения, идентични донякъде с тези, посочени в Жалбата: Допуснато е нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, включващо и правото му да знае в какво точно административно нарушение е обвинен, за да може да организира защитата си в пълен обем. В административнонаказателните производства няма място търсенето на целесъобразност, нито е процесуално допустимо Съдът да върши работата на наказващия орган по формулирането и доказването на неговите твърдения и актове. В конкретния случай нито в Акта, нито в НП са посочени на всяка конкретна дата в кой точно ПИ е извършено обработване между редовете на овощните дръвчета не чрез косене (каквото е изискването на т. 1 от Условията по Решение № ХА-04-ОС/2022 г. на Директора на РИОСВ – Хасково), а чрез оран със земеделска техника: дискуване, т.е. мястото на извършване на всяко едно от осемте нарушения не е посочено. Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на всеки АУАН и НП. В настоящия случай в АУАН изобщо не е посочено за всяка една от осемте дати, място на извършване на конкретното нарушение. Действително бланката на АУАН съдържа като реквизит „място на извършване на нарушението”, но в процесния Акт е вписано, че н а 17.04.2025 година, 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година, 21.04.2025 година, 22.04.2025 годна, 23.04.2025 година и 24.04.2025 година в имоти с идентификатори 48979.70.18, 48979.70.115, 48979.71.9, 48979.71.11, 48979.71.19, 48979.71.15, 48979.71.20, 48797.71.120, 48979.72.3, 48979.74.90, 48979.74.97, 48979.74.102, 48979.74.69, 48979.74.75, 48979.81.3 и 48979.59.14, са извършени осем нарушения. По идентичен начин са формулирани осемте нарушения по отношение на дата и мястото в НП. При тази формулировка не става ясно за всяко едно от осемте нарушения в кой/кои точно ПИ е извършено и на коя точно дата. АНО по никакъв начин не е установил мястото на извършване на всяко едно от осемте нарушения, които е вменил на дружеството-жалбоподател, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното юридическо лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какви нарушения е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. От друга страна посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, тъй като не позволява и Контролиращата съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какви точно административни нарушения (поконкретно на коя дата и за кое място) е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното юридическо лице. Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в НП. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението. Неяснота относно място на извършване на нарушението в НП не може да бъде заместена от посочване на място в друг документ, респ. от показания на свидетели, изслушани в съдебно заседание или по друг начин. В подкрепа на изложеното е и фактът, че в съдебно заседание дори разписаните свидетели – служители на АНО, не можаха да дадат разумен и обоснован отговор защо точно в ПИ, описани в АУАН и в НП, са приели, че са извършени нарушенията. В посочения смисъл е и практиката на Административен съд – Хасково, който като касационна инстанция приема, че с оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на АНО е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , в НП следва точно и ясно да е описано нарушението с посочване на датата и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Непосочването в НП на мястото на извършване на всяко едно от осемте административни нарушения съставлява нарушение на задължителен реквизит на НП съобразно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Безспорно с подобно общо посочване в НП на мястото, където е извършено всяко едно от осемте нарушения, се засяга правото на защита на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че коректното посочване на мястото на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира всяко едно от осемте нарушения и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на НП и води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на НП. Предвид горното, Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, предвидени в ЗАНН, поради което НП се явява незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, както и че посоченото допуснато съществено процесуално нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на НП в цялост. В случай, че не се възприемат горните изводи, то настоящият Съдебен състав навежда следните доводи: При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че е спазена административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Съдът би приел, че са спазени предвидената форма и процесуален ред като констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самите нарушения би приел, че са описани, както словесно, така и с посочване на правната им квалификация. Така изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното юридическо лице, за да разбере в цялост извършените административни нарушения и да организира адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган я е посочил по следния начин: чл. 31, ал. 14, вр.чл. 31, ал. 7 от ЗБР, не би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал правото на защита на наказаното лице, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая. В контекста на тези правни съображения, Съдът би приел, че процесното НП се явява законосъобразен акт от процесуалноправна страна. От тук, съответно биха липсвали формални основания за неговата отмяна. Правилна би била и дадената материалноправна квалификация на деянията. Съдът би приел, че дружеството-жалбоподател като възложител на инвестиционно предложение по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗООС, е нарушил т. 1 от Условията на Решение № ХА-04-ОС/2022 г. на Директора на РИОСВ – Хасково, като при отглеждането на трайните насаждения ги е поддържал чрез дискуване, а не чрез косене. Съдът би приел, че дискуването представлява дейност по оране. Дискуването, както и орането, са дейности, при които се извършва механична обработка на почвата със земеделска техника. Идеята на т. 1 от Условията, посочени в цитираното по-горе Решение на Директора на РИОСВ – Хасково е да се даде възможност да се формират тревни местообитания, което става чрез косене, и което няма как да стане ако се засяга слой от почвата пък бил той и горният дори чрез разрохкване както е при дискуването, защото се унищожават формираните вече тревни местообитания, което оказва отрицателно въздействие върху предмета и целите на защитената зона, а при косенето не се засягат (унищожават, увреждат) вече формираните тревни местообитания, т.е. не се премахва тревната покривка, а само се подкастрят (отрязват) тревните стебла до определена височина без да се премахват характеристиките на ландшафта. В случая без значение би бил фактът дали от деянията са настъпили вредни последици, тъй като са нарушени Условията на т. 1 от посоченото Решение. Не би било необходимо да са посочени кои точно тревни местообитания са били засегнати, тъй като е достатъчно че са нарушени Условията от Решението на Директора на РИОСВ – Хасково. Постановеното Условие в Решение № ХА-04-ОС/2022 г. на Директора на РИОСВ – Хасково не е самоцел, а същото е дадено, за да се предотврати негативното въздействие върху местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитена зона BG0000212 „Сакар” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, обявена със Заповед № РД-313/31.03.2021 година на Министъра на околната среда и водите. При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, за всяко едно от осемте нарушения е наложено отделно наказание, независимо от факта, че са извършени от едно и също лице, че представляват еднородна земеделска дейност, извършена при една и съща фактическа обстановка и в рамките на кратък период. Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство по оспорване на НП, е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на друг акт, поради което и наведеният довод в тази насока в Жалбата би бил неоснователен. За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че не е налице противоречие между различните части на посоченото Решение на Директора на РИОСВ – Хасково, тъй като условията касаят ПИ, а не насажденията в тях. Но Съдът би приел, че няма осъществени деяния на дати 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година и 21.04.2025 година, тъй като видно от представения от страна на „Алмонд ленд” ЕООД Присъствен график, тези дни са неработни за служителите на дружеството-жалбоподател. АНО не представи доказателства, че и на тези дати са осъществени процесните деяния. АНО не оспори посочения документ, поради което Съдът би му дал вяра и би го кредитирал. Фактът, че в Дневника на мероприятията, приложен към Писмото на дружеството-жалбоподател до АНО от дата 08.08.2025 година, е посочено, че се е извършвало дискуване в периода от 17 – 24.04.2025 година, не би променил горните изводи на Съда, тъй като извършената дейност е посочена като период, в който явно са включени и неработните (почивните) дни по време на Великденските празници през 2025 година. Ето защо при този вариант на разсъждение, НП би следвало да бъде отменено в частта, касаеща административни нарушения, извършени на дати 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година и 21.04.2025 година. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължение към Държавата при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не би било необходим елемент на деянието и не би подлежало на изследване. Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - с ъгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС, преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 на ДР от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретните случаи като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена от АНО. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, всяко едно от процесните деяния не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай; най-вече поради факта, че процесните ПИ, попадат в обхвата на защитена зона BG0000212 „Сакар” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, обявена със Заповед № РД-313/31.03.2021 година на Министъра на околната среда и водите, като в близост до процесните ПИ е разпространено местообитание 6220* и изпълнението на Условията в Решение № ХА-04-ОС/2022 г. е предпоставка за подобряване структурата и функциите на природните местообитания с код 6220*. „Натура 2000” е мрежа от основни места за размножаване и почивка на редки и застрашени видове, както и на някои редки типове естествени местообитания, които са защитени сами по себе си. Тя обхваща 27 държави от Европейския съюз, както на сушата, така и в морето. Целта на мрежата е да гарантира дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания в Европа, изброени както в Директивата за птиците, така и в Директивата за местообитанията. Мотиви за неприлагането на института на маловажния случай и значимостта на охраняваните от ЗБР обществени отношения се разкриват и в Решение № 14/12.10.2021 година на Конституционния съд на Република България, съгласно което биоразнообразието е от огромно значение за икономическото и социално развитие на човечеството. Нарастващото признание в света на биоразнообразието като висша ценност, както за настоящите, така и за бъдещите поколения, е в основата на създаването и непрекъснатото развитие на стабилна и засилена правна защита на биоразнообразието и устойчивите екосистемни услуги на международно, регионално и национално ниво. ЗБР има решаваща роля за изграждането на национална система за осигуряване на предпазни мерки и стимули, целящи избягването на негативното въздействие върху околната среда от човешката дейност, което е важен приоритет в условията на изключителен натиск върху околната среда, включително големите загуби на биологично разнообразие през последните десетилетия. Т.е. конкретните нарушения са свързани с определена вредност за обществените интереси. Съдът би приел, че дружеството-жалбоподател е следвало да има дължимото законосъобразно поведение за спазване принципите на ЗБР. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушенията като маловажни, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано би било издадено НП. Съдът би приел, че инкриминираните деяния не представляват престъпления. Административнонаказателният състав на чл. 128б, ал. 1 от ЗБР предвижда налагане на наказание на този, който извърши нарушение на чл. 31, ал. 14 от посочения закон; като последната норма предвижда, че поставените Условия с Решението, с което е съгласувано съответното инвестиционно предложение са задължителни за възложителите. Посочената разпоредбата от ЗБР предвижда по отношение на юридически лица наказание „Имуществена санкция” в размер от 1 000 лв. (511.29 евро) до 20 000 лв. (10 225. 84 евро). Всяко едно от четирите административни наказания, извършени на дати 17.04.2025 година, 22.04.2025 година, 23.04.2025 година и 24.04.2025 година, би било правилно и законосъобразно определено по вида си, така и по размера си, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на наложените административни наказания не би съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето им под този минимум. Така наложените с обжалваното НП четири административни наказания, Съдът би намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, респ. юридически лица и еднолични търговци. Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка (изключая нарушенията на дати 18.04.2025 година, 19.04.2025 година, 20.04.2025 година и 21.04.2025 година), се установява от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.03.2026 година свидетели С. Б. А., Т. А. И. и В. С. Т.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на С. А., Т. И. и В. Т.. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на С. А., Т. И. и В. Т. не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество: служители на РИОСВ – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. По разноските: При този изход на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от страна на АНО, е неоснователно. По делото се констатираха действително направени разноски от страна на дружеството-жалбоподател в размер 66.47 евро (130 лв.) за юрисконсулство възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато Съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. От изложеното следва, че в полза на дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за юрсконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Т.е. основателно е искането, направено от страна на дружествотожалбоподател, за присъждане на разноски, които са в размер на 66.47 евро (130 лв.). Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 130 лв. (66.47 евро) до 190 лв. (97.15 евро). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. В случай на частично потвърждаване на НП в частта относно четирите нарушения (, т.е при втория вариант на разсъждение) искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от страна на АНО, би било частично основателно в размер на 33.24 евро (65 лв.); като в същия размер би било основателно и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от страна на дружеството-жалбоподател или по компенсация страните не биха си дължали никакви суми за разноски по делото. По отношение на Решението в частта за разноските АНО не би могъл да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 2 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 3 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав