Решение № 16545 от 24.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 35190/2023 г.

Е. С. Н. е предявила срещу СО иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че правото на строеж, учредено на основание Заповед №ДИ-04-08/9 ОбНС К. и сключен договор от 06.03.1991 между С.К. и Н.К. е реализирано от С.К. и Николина К. в законоустановения срок. Твърди, че е единствен наследник на С.С.К..Твърди, че на 06.03.1991 нейният баща заедно със съпругата си Н.К. сключили с ИК на ОБНС К. Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя.Съгласно договора на основание Заповед №ДИ 04-08/9 ОбНС К. е отстъпил право на строеж на жилищна сграда от 120 кв.м. върху държавното урегулирано място, съставляващо парцел XVIII, имот №143, кв.3, местност село ДБ, одържавено с акт №2774/90 с квадратура от 780 кв.м.В изпълнение на договора сградата е построена още същата година, като на 29.09.1991 е сключен договор за застраховка за имотът, находящ се в село ДБ, ул. 4-та, №32.Поддържа, че със заповед РД 18-57/03.09.2010 Изпълнителният директор е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистри за с. ДБ, като е изготвена скица на сградата, съгласно която обектът представлява сграда с идентификатор 22304.7891.143.1, по кад.карта и кад. регистри за с. ДБ, няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на сградата: с. ДБ, район К., ул. 4, №32.Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №22304.7891.143, със застроена площ от 99 кв.м., брой етажи 1, с предназначение:друг вид сграда за обитаване.Поддържа, че за горепосочения имот редовно са заплащани данъци.Твърди че, са извършвани възстановявания и подобрения. Твърди, че на 2.12.2004 СО район К. е издала Заповед №РД-09-50-895/2.12.2004, съгласно която е одобрен проект за ЧИРЗ за кв.3, УПИ XVIII, село ДБ. На 29.09.2009 СО –арйон К. е издала разрешение за строеж №48/28.05.2009 за обект:Прозирна сграда Н=2.0 за УПИ XVIII-141, 142, кв.3, село ДБ.На 20.11.2015 ищцата е сключила договор за СМР-ремонт на покрив на площ 130 кв.м.Твърди, че вследствие на наводнение в село ДБ от м.08.2005 са унищожени всички документи във връзка с изграждането на къщата.Твърди, че на 15.05.2023 е получила писмо от СО –район К., съгласно което е подаден сигнал и уведомяват ищцата, че в 7-дневен срок от получаване на писмото следва да представи документи в деловодството на район „К.“, доказващи, че сграда с идентификатор №22304.7891.143.1 е построена в описаните в договора условия и срок.В случай, че тя не ги предостави районната администрация ще предприеме последващи действия изземване на общинския имот, съгласно чл.65 от Закона за общинската собственост.Твърди, че ищцата не може да изпълни условието, тъй като поради наводнението документите за построяване на къщата са унищожени.Поддържа, че правото на строеж е реализирано в законоустановения срок, дори по-малък от 5 години.Твърди, че след реализиране на строежа в срок, С.К. и Н.К. са придобили собственост върху построената сграда и СО няма право да пристъпва към изпълнение по чл.65 от Закона за общинската собственост. В срока по чл.131 от ГПК ответникът СО оспорва предявения иск. Твърди, че издаденото разрешение за строеж от 28.05.2009 и Заповед №РД-09-50- 895/2.12.2004 не се отнасят за процесния имот, а за съседен имот. Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Видно от удостоверение за наследници С.С.К. е починал като е оставил за своя наследница по закон Е. С. Н.. Видно от удостоверение за наследници Н.З. К. е починала като е оставила за своя наследница по закон М. Н. М.. По силата на договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 06.03.1991 е отстъпено право на строеж ог К. ОБнС на Симеон и Николина Камбурови за жилищна сграда от 120 кв.м. върху държавно урегулирано място, съставляващо парцел XVII, имот №143, кв.3, село ДБ, одържавено с акт №2774/90 с квадратура 780 кв.м.. По делото е представен застрахователен договор №219052 от 22.09.1991, сключен между ДЗИ и С.К. на сграда в ДБ. По делото е представена скица на сграда №15-630966-12.06.2023 с идентификатор 22304.7891.143.1, с адрес на сградата:с. ДБ, район К., ул.4, №32, разположена в поземлен имот с идентификатор 22304.7891.143.. По делото са представени квитанции за заплатени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за земя и сграда в с.ДБ. По делото е представено съобщение по чл.130 от ЗУТ за одобрен проект на УИРЗ за кв.3, УПИ XVIII, кв.ДБ. По делото е представено съобщение по чл.149 от ЗУТ, че е издадено разрешение за строеж №48/28.05.2009 за обект:Прозирна ограда Н=2.0 за УПИ XVIII-141, 142, кв.3 с .ДБ. По делото е представен договор за СМР от 20.11.2015, сключен между Е. Н. и Васил Драганов Петров за ремонт на покрив на площ 130 кв.м. По делото е представено писмо от СО, район К. от 15.05.2023, с което се предоставя на Е. С. Н. 7-дневен срок от получаване на писмото да представи документи, доказмащи, че сграда с идентификатор 22304.7891.143.1 е построена в описаните в Договора за отстъпено право на строеж условия и срок. По делото е представено писмо от Е. Н. до кмета на Район „К.”. С писмо от СО, район К. уведомяват началник отдел „ОС и ЖН”, че не е открита преписка за узаконяване на сграда с идн.22304.7891.143.1, находящ се в ПИ с идн №22304.7891.143 село Дорни Богров, район К.. По делото е представено писмо от Е. Н. до СО от 22.07.2017г. По делото е представен акт №2770 от 24.01.2014 за частна общинска собственост за застроен поземлен имот с идентификатор 22304.7891.143 по КККР, с площ от 753 кв.м., представляващ част от УПИ XVII-143, кв.3 по регулационния план на гр.София- с.ДБ, с адрес: село ДБ, ул. „4-та”, №32.. По делото е представена скица №54032/12.09.2013 за поземлен имот с идентификатор 22304.7891.143 с площ от 753 кв.м. със собственик СО „Район К.”. По делото е представен акт за държавна собственост №2774/1990 на недвижим имот- дворно място 780 кв.м. в село ДБ, К., парцел XVII, №143. По делото е представена заповед №ДИ-04-08 от 04.03.1991 на Председателя на ИК на ОБНК-К., с която е наредено да се отстъпи на основание чл.15 от ЗС право на строеж върху държавен недвижим имот, одържавен с акт №2774/1990, цялото с площ от 780 кв.м. на С.С.К. и на Н.З. К.. По делото е представено разрешение за строеж №48 от 28.05.2009, издадено на Г.К. ООД да строят прозирна сграда 20м. в ДБ, кмептство К. . По делото е представен списък на недвижими имоти-държавна собственост към 27.12.1989г. Съгласно съдебно-техническата експертиза имотът, предмет на делото попада в кад.лист Б-2-9-Б по кад.план от 1962, където е нанесен като имот с пл.№158.Този план е послужил като кадастрална основа на регулационния план от 1966.По регулационния план, одобрен със Заповед №13 от 11.01.1966 за имот с пл.№158 е бил отреден парцел XVIII-158 от кв.3.Към момента на изработване на плана в процесния имот не е налична сграда.Следващ е кад.план, изработен през 1979. В имота е заснета и нанесена паянтова дървена жилищна постройка с размери и конфигурация, идентични с тези на сега съществуващата в имота сграда. По отношение на регулационния план от 1984г. процесният имот е нанесен в кад.основа на плана като ПИ с пл.№143, като за него е отреден парцел XVII-143 от кв.3 и няма промяна по отношение на насесената в имота сграда.В кадастралната карта, одобрена от 2010 сградата е нанесена като една сграда със застроена площ от 99 кв.м.Съгласно заключението на СТЕ сградата е от две части-северна част, представляваща стара дървена барака със стени от дървени летви с дървен покрив и марсилски керемиди и южна част от сградата в добро състояние, електрифицирана и водоснабдена. Според вещото лице северната част от сградата с площ от 22 кв.м., най-вероятно е част от съществувалата през 1979г. дървена барака.Тя представлява и към момента дървена барака с покрив от марсилски керемиди.Южната част от нанесената в КККР сграда с идентификатор 223- 4.7891.143.1 видимо е полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ от 77 кв.м. От анализа на състоянието на сградата и материалите по изграждането се установява, че тази сграда е поддържана и ремонтирана през годините, като последният ремонт на покрива , в предвид поставените метални керемиди е преди не повече от 20 години.Същевременно са налични и свалените и складирани керемиди от този покрив, които са на около 20-25 години.Според заключението външната облицовка на сградата е сайдинг, който в България се използвал от началото на 90-те години, но не е много популярен като облицовка.Според СТЕ Южната сграда с площ от 77 кв.м. най-вероятно е построена през 1991, с оглед приложената по делото застраховка от 29.09.1991, в която са описани и застраховани както масивна/полумасивна сграда, така и паянтова сграда/ и предвид вида на материалите и състоянието на сградата към момента. Съгласно показанията на св. В.Г.В. бащата на Е. дошъл да живее в ДБ към 1960-1965г.Първоначално дошъл на квартира, а после закупил бараката на ул. Ч..Свидетелства, че постоянно е ходел в тази барака.Били колеги с баща му.Не знае дали е имал разрешение за строеж.Свидетелства, че там има постройка – бараката.Свидетелства, че бащата на ищцата правил ремонт на бараката, но не помни кога.Свидетелства, че бащата на ищцата правил тухли, баня, иначе дървената барака е щяла да рухне, ако не е бил ремонтът .Свидетелства, че през 2005 имало наводнение и сградата била под вода.Свидетелства, че в къщата имало документи, че я е платил, но изчезнали и какво е станало не знае. Може би били изчезнали по време на наводнението.Знае, че бащата на ищцата бил платил мястото.Свидетелства, че след ремонта бараката била приведена нормално да се живее, дори е изолирана, има покрив, всичко.Свидетелства, че на ширино и около 5 метра, а на дължина -10-12 метра.Свидетелства, че дворното място е някъде 800-900 кв.м.Свидетелства, че дъщеря му ходи там и се грижи за имота, направила и оранжерия.Имотът бил ограден с мрежа много отдавна от едно време, някъде след 1965.Свидетелства, че бащата първо купил постройката от един с фамилия Зеленков, а после купил и мястото от общината.Свидетелства, че къщата си е горе долу същата, само е направен ремонт. Съгласно показанията на св. Б. Ц. А. знае имота на ищцата на ул. „Ч.” срещу футболното игрище №32.Доколкото си спомня там живеел дядо Симо и имал къща там.Не познава ищцата, а познавал баща й.Свидетелства, че преди си имал къща, имало наводнение през 2006г.Не може да каже дали са изчезнали документи. При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи: На 03.08.1990 е била издадена виза въз основа на действащия одобрен застроителен и регулационен план на сграда с гараж в парцел УПИ XVII-143 от кв.3 за нова сграда със застроена площ до 120 кв.м. Във визата са посочени минималните отстояния от страничните регулационни линии от 3 метра и минималното отстояние от лицето на парцела от 10м./ съгласно заключението на СТЕ/ Със заповед №ДИ-04-08 от 04.03.1991 на Председателя на Кремиковския ОБНС е наредено да се отстъпи право на строеж върху държавно мястопарцел XVII-143 от кв.3 с площ от 780 кв.м. на С.С.К. и Н.З. К.. По силата на договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 06.03.1991 е отстъпено право на строеж ог К. ОБнС на Симеон и Николина Камбурови за жилищна сграда от 120 кв.м. върху държавно урегулирано място, съставляващо парцел XVII, имот №143, кв.3, село ДБ, одържавено с акт №2774/90 с квадратура 780 кв.м.. Спорно по делото е дали е осъществено правото на строеж в рамките на 5- годишния срок от учредяването му. Установеният в разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗС срок е давностен и предвижда, че правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.Разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗС няма предвид абсолютното завършване на строежа, а завършването на обекта в груб строеж по смисъла на §5, т.42 ДР на ЗУТ, а именно да са изпълнени ограждащите стени и покрива без или с различна степен на изпълнение на довършителните работи.В този смисъл е Решение №53 от 17.02.2011 по гр.дело №1467/2009, ВКС, II ГО и Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012 по тълк.дело №1/2011 на ВКС. Освен това съгласно разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно.Следователно едно право не се погасява по давност с факта на изтичане на предвидения в закона срок.Необходимо е изрично позоваване на погасителната давност, което да е извършено преди правото да е било фактически упражнено.В хипотезата на чл.67, ал.1 от ЗС следва да се приеме, че ако правото на строеж е упражнено след изтичането на петгодишния срок, но преди собственикът на земята да се е позовал на изтеклата погасителна давност, то правото е упражнено надлежно и лицето, в полза на което е било учредено може да запази собствеността върху построеното. В този смисъл е Решение №53 от 17.02.2011 по гр.дело №1467/2009, ВКС, II ГО.Съгласно Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012 по тълк.дело №1/2011 на ВКС собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е реализирано. В случая въз основа на заключението на СТЕ се установява, че правото на строеж е реализирано в рамките на 5-годишния срок. Съгласно съдебно-техническата експертиза имотът, предмет на делото попада в кад.лист Б-2-9-Б по кад.план от 1962, където е нанесен като имот с пл.№158.Този план е послужил като кадастрална основа на регулационния план от 1966.По регулационния план, одобрен със Заповед №13 от 11.01.1966 за имот с пл.№158 е бил отреден парцел XVIII-158 от кв.3.Към момента на изработване на плана в процесния имот не е налична сграда.Следващ е кад.план, изработен през 1979. В имота е заснета и нанесена паянтова дървена жилищна постройка с размери и конфигурация, идентични с тези на сега съществуващата в имота сграда. По отношение на регулационния план от 1984г. процесният имот е нанесен в кад.основа на плана като ПИ с пл.№143, като за него е отреден парцел XVII-143 от кв.3 и няма промяна по отношение на нанесената в имота сграда.В кадастралната карта, одобрена от 2010 сградата е нанесена като една сграда със застроена площ от 99 кв.м. Съгласно заключението на СТЕ процесната сграда е изцяло изградена, със стени, дограма и покрив, водоснабдена и електрифицирана.Съгласно заключението на СТЕ сградата е от две части-северна част, представляваща стара дървена барака със стени от дървени летви с дървен покрив и марсилски керемиди и южна част от сградата в добро състояние, електрифицирана и водоснабдена.Според вещото лице северната част от сградата с площ от 22 кв.м., най-вероятно е част от съществувалата през 1979г. дървена барака.Тя представлява и към момента дървена барака с покрив от марсилски керемиди.Южната част от нанесената в КККР сграда с идентификатор 223- 4.7891.143.1 видимо е полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ от 77 кв.м. От анализа на състоянието на сградата и материалите по изграждането се установява, че тази сграда е поддържана и ремонтирана през годините, като последният ремонт на покрива , в предвид поставените метални керемиди е преди не повече от 20 години.Същевременно са налични и свалените и складирани керемиди от този покрив, които са на около 20-25 години.Според заключението външната облицовка на сградата е сайдинг, който в България се е използвал от началото на 90-те години, но не е много популярен като облицовка.Според СТЕ Южната сграда с площ от 77 кв.м. най-вероятно е построена през 1991, с оглед приложената по делото застраховка от 29.09.1991, в която са описани и застраховани както масивна/полумасивна сграда, така и паянтова сграда/ и предвид вида на материалите и състоянието на сградата към момента. Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че сградата е построена през 1991г. С оглед на което съдът намира, че е реализирано правото на строеж в рамките на 5- годишния срок от учредяването му.В този смисъл правото на строеж не е погасено по давност, тъй като е реализирано в законоустановения 5- годишен срок. Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че така изградената сграда отговаря на условията по издадената виза, като са спазени максималния размер на застроената площ и посочените във визата отстояния от регулационните линии. С оглед на изложеното съдът намира, че с реализирането на правото на строеж и изграждането на сградата титулярите на правото на строеж Симеон и Николина Камбурови са станали собственици на процесната сграда. Видно от удостоверение за наследници С.С.К. е починал като е оставил за своя наследница по закон Е. С. Н.. Видно от удостоверение за наследници Н.З. К. е починала като е оставила за своя наследница по закон М. Н. М.. С оглед на което съдът намира, че ищцата като наследник по закон на С.К. е съсобственик на процесната сграда. В това си качество ищцата е легитимирана и да предяви иска по чл.124 от ГПК за признаване за установено, че правото на строеж е реализирано в рамките на 5-годишния срок. С оглед на изложеното и като взе предвид, че правото на строеж е реализирано през 1991г., съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен. По разноските Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер от 939.11 евро, от които 25.56 евро /50 лева/-държавна такса, 300 евро – депозит за СТЕ и 613.55 евро /1200 лева/- адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза на сумата от 400 лева.Съгласно чл.7, ал.9 от Наредба №1 за всяко следващо заседание след второто се дължи допълнително по още 250 лева.В този смисъл минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 650 лева. Съдът намира, че делото представлява фактическа и правна сложност, което обуславя адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лева. С оглед на което в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер от 939.11 евро, от които 25.56 евро /50 лева/-държавна такса, 300 евро – депозит за СТЕ и 613.55 евро /1200 лева/- адвокатско възнаграждение. Така мотивиран съдът