Решение № 300 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 14/2025 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Административното дело е образувано по искова молба с вх.№ 57/09.01.2025 г., подадена от А. А. В., [ЕГН] – лишен от свобода в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – [населено място], представлявана от главния директор, с цена на иска от 4 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престоя му в следствения арест в Затвора Ловеч, за периода от 02.05.2023 г. до 05.04.2024 година. Оплакванията на ищеца се свеждат до настаняване в обща килия заедно с чужди граждани; липса на законоустановената площ от 4 кв. м в килиите за всеки задържан в ареста; лишаване от хигиенни принадлежности, в т.ч. перилни и почистващи препарати; липса на съответно обзавеждане в килиите, като наличните легла, столове и маси били заварени за пода; наличие на мухъл в банята. В писмен отговор ответникът чрез упълномощен юрисконсулт изтъква, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, в резултат на които на ищеца да са причинени твърдените вреди. Излага, че В. е настанен в ареста към Затвора Ловеч при спазване на изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, като му е осигурена минимално изискуемата площ не по-малко от 4 кв. м, както и че спалните помещения са обзаведени в съответствие с изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В този смисъл намира иска неоснователен и недоказан. В съдебно заседание ищецът се представлява от служебно назначеният му представител – адв. М. И. от АК Ловеч, който поддържа исковата молба и моли съдът да уважи същата. В допълнително представени писмени бележки излага подробни доводи по същество. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Представителят на прокуратурата ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Аргументира се, че не е налице нарушение на нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, като администрацията на затвора не е поставила ищеца в неблагоприятни условия, което от своя страна да доведе страдания и унижаване на човешкото му достойнство. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните по делото, а и от Справка с рег. № 6344/02.09.2025 г. на началника на Затвора Ловеч (л. 61), Определение № 205/05.05.2023 г. по ЧНД № 168/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч (л. 58-59) и разпореждане [номер]/2023 г. от 04.04.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Ловеч (л. 60) се установява, че ищецът А. А. В. е пребивавал в ареста към Затвора Ловеч в периода от 02.05.2023 г. до 05.04.2025 г. Приобщената към доказателствения материал по делото Справка за жилищната площ, капацитетните възможности за настаняване при 4 кв. м на едно задържано лице в ареста към Затвора Ловеч (л. 72) съдържа данни за спазване на изискването за осигуряване на 4 кв.м жилищна площ на човек. Представени са и Дневник за постъпилите и освободените задържани лица (л. 62-68) и Списък на задържаните лица в ареста към Затвора Ловеч в периода от 02.05.2023 г. до 05.04.2024 г. (л. 69-71), в които поименно са отразени настанените лица с период на пребиваване. В Справка с рег. № 9224/11.12.2025 г. на командира на ареста към Затвора Ловеч (л. 99-111) се съдържа информация относно предоставянето на перилни принадлежности, обзавеждането в килиите дезинфекцията в тях, както и получените от ищеца дрехи и обувки. Събраните в съдебното производство писмени доказателства не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. За изясняване на спора от фактическа страна са разпитани свидетели. Според изложеното от свидетеля Т. Т. Д. – командир на ареста към Затвора Ловеч, в ареста се помещават общо 6 килии, като 4 от тях са за пълнолетни мъже, 1 за непълнолетни и 1 за жени. Квадратурата на всяко от килиите е около 16 [жк], има 4 легла, маса със столове и санитарен възел с постоянно течаща вода, тоалетна. Във всяка килия има четири легла, една маса, в някои три стола, в други килии - два стола, защото масата е до леглото и се сяда на леглото, както и четири метални шкафчета. Пояснява, че всеки може да седне нормално да се храни на масата, независимо дали е седнал на леглото си или на стол, тъй като масата е голяма. Прозорците са големи, с алуминиева дограма, отваряеми. Използва се баня 2 пъти в седмицата по график, на всеки 7 дни се пере спалното бельо. Свидетелят сочи, че от лятото на 2016 г. арестът се помещава в Затвора Ловеч, в нова, непълно ремонтирана сграда, като всички килии са напълно еднакви. Настаняват се по 4 лица в килия. Излага, че масите и столовете са заварени за пода, за да не може при конфликти задържаните да се бият с тях. Свидетелят излага също, че задържаните лица се разместват от килия в килия, когато има конфликт между някои от задържаните. Твърди, че ищецът не се е оплаквал от условията в килията, нито от съкилийниците си. Посочва, че за насекоми се пръска по график, както и че на задържаните лица се предоставят постелъчни принадлежности при постъпване - дюшек, 2 броя чаршафи, калъфка и възглавница. Излага, че в периода, в който ищецът е бил в ареста, задържаните перяли личните дрехи и имали простор на открито, където да се сушат. Предоставяли им се по 2 сапуна и 400 грама прах в месеца. Килиите се почиствали от самите задържани, като им се предоставяли препарати. В общите помещения имало затворник на щат, който ги почиствал, като при конфликти или ако задържаният каже, че не се разбира с някой, може да бъде преместен в друга килия, но това не се отразява. Сочи, че в исковия период не е имало инциденти с чужденци, като при наличието на такива, същите се отразявали в докладна записка. При оплакване за счупени казанче на тоалетната, веднага се ремонтирало, като се викал майстор в същия ден. В банята прозорецът се отварял, но се получавал конденз и понякога мухъл, като помещението се боядисвало, за да се отстрани същият. Посочва, че душовете са със слушалки, не само маркуч. По делото е разпитан и свидетелят Г. Г. В., който излага, че е бил в ареста в [населено място] от 21.09.2023 г. до 16.10.2024 г. Твърди, че с ищеца е пребивавал заедно в ареста от м. септември 2023 г. до м. април 2024 г., като били в една килия, първо били във втора килия, после - в пета. Сочи, че около месец и 15 дни били с лице от Германия, един румънец и един молдовец. Излага, че ищецът комуникирал с тях на английски език, както и че не е имал проблеми с чужденците. Свидетелят описва, че в килията имало четири легла, една маса и два стола, масата и столовете били заварени, имало и тоалетна. Във втора килия тоалетната не била напълно изправна, работела, но трябвало да се вика майстор, за да я поправя, а в пета килия работела. Имало едно малко шкафче. Посочва, че във втора и пета килия не е имало мухъл, чаршафите се перяли само във вторник и два пъти идвали лишени от свобода, за да пръскат за насекоми. Според изложеното от св. В., на ищеца били предоставени обувки и някои дрехи, както и чорапи. Твърди, че им били предоставени сапуни и се перяли сами. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на затворническата администрация в ареста при Затвора Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ във връзка с условията в мястото за задържане под стража, където е пребивавал през исковия период - от 02.05.2023 г. до 05.04.2024 г. Искът е предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Искът е предявен на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно който, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Съобразно чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от същия закон се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) се явява пасивно легитимирана страна, доколкото упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода и арестите, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът ГДИН със седалище [населено място] съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, респ. Затвора Ловеч, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това, ГДИН има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Предвид изложеното, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на ареста към Затвора Ловеч касае административна дейност по изпълнението на мерките за неотклонение „задържане под стража“, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, която обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на задържаните лица, съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от затворническата администрация, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо, съдът приема, че предявеният срещу Г. Д. „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разгледан по същество, искът е неоснователен, като съображенията за това са следните: В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според текста на чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е с материалноправен характер, тъй като сочи изрично предпоставките, при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата - вреди, причинени от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на това, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС). Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди. Според чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Съгласно чл. 256 от АПК, неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. В съответствие с чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За да са неоснователни или незаконосъобразни действията, следва да не се основават на административен акт или на закона. За да са неоснователни бездействията, следва по силата на закона административният орган да е длъжен да извърши тези фактически действия. За да бъде квалифицирано едно бездействие или действие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт. Дейността на администрацията на затвора е нормативно уредена в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за прилагането му - ППЗИНЗС. Според чл. 246, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, при разпределението обвиняемите и подсъдимите се настаняват отделно лицата, които не са български граждани, от останалите. Видно от Дневника за постъпилите и освободените задържани лица (л. 62-68), както и от Списъка на задържаните лица в ареста към Затвора Ловеч (л. 69-71), в периода от 02.05.2023 г. до 05.04.2024 г. в ареста към Затвора Ловеч са настанявани шест лица - чужди граждани, с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, като ищецът А. А. В. е настанен в килия № 5. Видно от дневника, нито един от чуждите граждани, пребивавал в ареста в посочения период, не е бил настанен в килия № 5. Дори и да се приеме, че в даден момент при евентуални размествания на задържаните лица, се е стигнало до временно съжителство на ищеца със задържани лица - чужди граждани, то не се установяват настъпили вреди, изразяващи се в създаден дискомфорт у ищеца поради езиковата бариера, каквито доводи се навеждат в исковата молба, тъй като от показанията на свидетеля Г. Г. В. се установява, че ищецът комуникирал с чужденците на английски език, като не е имал проблеми с тях. Предвид изложеното, не се установява нарушение на чл. 246, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, довело до причиняване на ищеца на твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Съобразно чл. 43, ал. 4, вр. чл. 240 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, респ. задържано под стража лице не може да е по-малка от 4 кв. м. Установено със Справка за жилищната площ, капацитетните възможности за настаняване при 4 кв. м на едно задържано лице в ареста към Затвора Ловеч (л. 72), Справка с рег. № 9224/11.12.2025 г. на командира на ареста при Затвора Ловеч (л. 99), това изискване е било спазено по отношение на ищеца, като му е осигурена минимално изискуемата площ не по-малко от 4 кв. м. А. В. е пребивавал в килия № 5 (л. 64), с обща площ от 20,5 [жк],5 кв. м, при което площта за едно задържано лице е 4,63 кв. м., при настанени 4 лица и не се установява неспазване на изискването за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. на човек. Разпоредбата на чл. 20, ал. 3, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС регламентира достъпа на лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1-3, вр. чл. 240 от ЗИНЗС, на лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица се осигуряват условия за: поддържане на косата и бръснене; хигиена на ръцете и краката; къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира. Съобразно чл. 21, ал. 6, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС гласи, че лишените от свобода, респ. задържаните под стража лица са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения. За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената. А, според чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, смяна на личното и постелъчното бельо следва да се осъществява най-малко веднъж седмично. От анализа на цитираната нормативна уредба и при съобразяване на фактическата установеност по делото, се налага изводът, че по отношение на изпълнението и на тези санитарни изисквания липсват каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, които да са в причинна връзка с претендираните от ищеца неимуществени вреди. В. С. с рег. № 6344/02.09.2025 г. (л. 61), Справка с рег. № 9224/11.12.2025 г. (л. 99), както и от показанията на свидетеля Д., хигиената в спалните помещения, както и в санитарните помещения е възложена на лишените от свобода, респ. задържаните, като на последните, в т.ч. и на ищеца са били предоставяне препарати за почистването им. Св. Г. В. също посочва, че чаршафите се перяли във вторник, което кореспондира с изискването на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС - смяната на личното и постелъчното бельо да се осъществява най-малко веднъж седмично. Според изложеното от този свидетел, на задържаните бил предоставен сапун, с който перяли дрехите си. В тази връзка съдът не установи незаконосъобразно действие или бездействие, при което са неоснователни и недоказани твърденията, съдържащи се в исковата молба. Видно от протокол за получени вещи на л. 102 от делото, ищецът е бил снабден и с поисканите от него обувки и дрехи (долнище на анцуг и тениски), като това обстоятелство се твърди и от св. В.. От събраните по делото доказателства се установява и наличието на санитарен възел с течаща вода във всяка от килиите. Видно от Справка с рег. № 6344/02.09.2025 г. и Справка с рег. № 9224/11.12.2025 г., както и изложеното от свидетелите, банята е била обща, като задържаните лица са я ползвали по график, два пъти седмично. Доводите на ищеца се свеждат до повреда на казанчето в тоалетната, но от показанията и на двамата разпитани свидетели – Д. - командира на ареста и л. св. В. безпротиворечиво се установява, че при наличие на повреда, своевременно е бил уведомяван майстор, който е поправял казанчето. Същото се установява и по отношение на твърденията за мухъл в банята, доколкото според изложеното от св. Д., това помещение се е боядисвало именно с цел премахване на мухъла. С оглед на това, не може да се приеме, че затворническата администрация е бездействала, след като съответните повреди са били отстранявани. На следващо място, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че спалните помещения в ареста при Затвора Ловеч отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1, вр. чл. 268 от ППЗИНЗС, с оглед на което наведените в исковата молба твърдения в този смисъл се явяват неоснователни и недоказани. От данните в двете приложени справки (Справка с рег. № 6344/02.09.2025 г. и Справка с рег. № 9224/11.12.2025 г.), както и от свидетелските показания на командира на ареста се установява, че всяка килия е оборудвана с 4 броя легла, 4 броя шкафчета, 1 брой маса и столове, санитарен възел с постоянно течаща вода. Действително, масите и столовете са били заварени за пода, но това е било продиктувано от необходимостта да се предотврати използването им при евентуални конфликти между задържаните. По делото не се установяват бездействия на ответника и по отношение на третирането срещу вредители. В процесния случай ответната страна е представила доказателства (л. 105-111), че Затвора Ловеч, в т. ч. и ареста към него се обработва срещу вредители, като за времето на исковия период от 02.05.2023 г. до 05.04.2024 година са били извършени четири третирания, за което са представени и съответните протоколи за извършена обработка за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, от които е видно, че обработките са извършвани регулярно от оторизирана фирма, която е извършвала третиране срещу хлебарки, дървеници и гризачи. Анализът на доказателствата и приложимото право налагат извод, че за исковия период не се доказа ищецът да е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия по време на пребиваването му в ареста към Затвора Ловеч. В процесния случай не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материалноправна предпоставка, а именно не е налице незаконосъобразен акт, който да е обявен за такъв, не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия от страна на ответника, което да е причинило, каквото и да било увреждане на ищеца. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от действие или бездействие на длъжностно лице от ареста при Затвора Ловеч по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Доколкото в настоящото производство липсва отменен като незаконосъобразен акт, а по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК, не бе установено незаконосъобразно действие или бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН. Не са налице твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, причинени от санитарно-битовите условия в ареста при Затвора Ловеч. Няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането в място за лишаване от свобода и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, респ. мярка за неотклонение „задържане под стража“. В настоящия случай останаха недоказани и трите материалноправни предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Ефектът от незаконосъобразния акт, от незаконосъобразното действие или бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. Т. разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода/задържане под стража. Законът забранява осъдените/задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, респ. лицата с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието/мярката да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. На ищеца безспорно е осигурена такава среда, включително свързана и с правото му на достатъчно жилищна площ, обзавеждане и оборудване, облекло, възможност за общуване. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Съдът намира, че липсва нарушение и на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, доколкото не се установи ищецът да е бил подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Според практиката на ЕСПЧ, „унизително отношение“ е това, което предизвиква у жертвата чувство на страх, безпокойство и малоценност, способно да я оскърби, унижи или да сломи нейната физическа или морална съпротива. Приема се, че „унизително“ е всяко отношение, приложено в продължение на часове и причинило ако не истински увреждания, то най-малкото остри физически и морални страдания (Решение от 03.04.2001г. на ЕСПЧ). За да може да бъде окачествено отношението като „унизително“, причиненото страдание или унижение трябва във всеки случай да надхвърля неизбежното страдание или унижение, съпътстващи дадена форма на законосъобразно третиране (Решение от 07.04.2001г. на ЕСПЧ). Т. „унизително отношение“, което да е довело до физически и морални страдания на ищеца, в хода на делото не беше доказано. С оглед събраните по делото доказателства се установи, че дори и в процесния период ищецът да е изпитал някакъв дискомфорт от условията в ареста при Затвора Ловеч, то той не надхвърля по характер и интензитет неизбежното ниво на страдание, породено от пребиваването в мястото за лишаване от свобода, респ. за задържане под стража и от обичайните човешки неудобства, които изпитват и хората извън тези места при посрещане на ежедневните си нужди. След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава. Водим от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС, във връзка с чл.203 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешкият административен съд, втори състав