Решение № 21 от 21.1.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 4776/2019 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК по молба на Р.Д.И. за допълване /изменение на постановеното решение № 260004/09.03.2023 г., в частта, в която съдът „не се произнесъл за възстановяване масата на наследството по смисъла на чл. 8 ЗН“, като се твърди, че законовото следствие от прогласяване нищожността на завещанието води до „възстановяване в пълен обем“ на наследството за единствения наследник по закон, поради което съдът следвало да постанови изричен диспозитив и в този смисъл. Поддържа се още, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл. 30 ЗН, тъй като ищцата е сестра и не разполага със запазена част. В указания му от съда срок ответника по делото, М.Т.Г., не е депозирал писмено становище по молбата за допълване на съдебното решение. Русенският районен съд, като взе предвид молбата с правно основание чл.250 ГПК и съобрази събраните по делото доказателства и постановеното съдебно решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предвид изложеното, съдът приема, че е сезиран с молба по чл. 250 от ГПК. Съгласно нормата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. В случая молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съдът намира молбата за допълване на съдебното решение за неоснователна. Съгласно разбирането, изразено в практиката на ВКС, на допълване подлежи само съдебно решение, чийто диспозитив не съдържа произнасяне по целия предмет на спора, по който съдът е бил сезиран; по реда на чл. 250 ГПК не се отстраняват други пропуски, дори да са налице. Следователно, за уважаване на молба по чл. 250 ГПК е необходимо да е налице непроизнасяне по предявен иск (или по част от него) - т.е. пропуск в диспозитива спрямо заявения предмет на делото. В случая с решение № 260004/09.03.2023 г. съдът се е произнесъл по иска за прогласяване нищожност на нотариално завещание по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 24 ЗН, като е уважил същия и е отхвърлил предявения иск по чл. 30 ЗН, Т.е. липсва непроизнасяне по исковете, е които съдът е сезиран. „Възстановяване на наследствената маса“ не е самостоятелен иск и съдът намира че не дължи самостоятелно произнасяне. Твърдяното от молител ката „възстановяване на наследствената маса по чл.8 от ЗН“ не е уредено като самостоятелен иск. Чл.8 от ЗН съдържа норма за наследяване по закон (кръгове наследници и ред), а не конститутивно право, което да се „присъжда“ със съдебен диспозитив. В този смисъл, искането по същество цели съдът да включи в диспозитива си декларативно изречение за правна последица, която настъпва пряко от закона при отпадане на завещателното основание. Този тип „акцесорни“ последици не формират самостоятелен предмет на делото и не пораждат непълнота на решението. В практиката на ВКС е прието, че когато не се касае за самостоятелен иск, не се дължи нарочен отхвърлителен/допълнителен диспозитив, и при липсата му не е налице непълнота по смисъла на чл. 250 ТПК. При прогласяване нищожността на завещание по чл. 42 ЗН, завещанието не поражда правни последици - т.е. третира се като непородило действие. Оттук режимът на наследяване се определя по общите правила на закона, без да е необходимо съдът да постановява изричен диспозитив „възстановявам наследствената маса“. В този контекст ВКС разяснява принципно, че наследяването по закон намира приложение, когато наследодателят не се е разпоредил е имуществото си чрез завещание, като наследниците по закон могат да оспорват завещанието на основанията по чл. 42-44 ЗН. Когато оспорването е уважено и завещанието отпадне, по необходимост се прилага режимът на наследяване по закон като правна последица от отпадането на завещателното основание (без отделен конститутивен диспозитив). Следователно, искането „да се произнесе съдът, че наследството се възстановява в пълен обем“ е искане за преповтаряне на законовия резултат от вече уважения иск за нищожност, а не искане за допълване поради непроизнасяне. Относно довода за „произнасяне по не предявен иск“ (чл. 30 ЗН): Твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, е неоснователно, доколкото в исковата молба са били изложени и искания, квалифицирани като иск по чл. 30 ЗН (в условията на евентуалност). При наличие на такова заявяване съдът дължи произнасяне (вкл. отхвърляне, ако липсва активна легитимация или предпоставки). Фактът, че ищцата (сестра) не е наследник със запазена част, е основание за отхвърляне на иска по чл. 30 ЗН, каквото е и постановено, но не превръща произнасянето в „по непредявен иск“. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК. Търсеното „възстановяване на наследствената маса“ не е самостоятелен иск и не подлежи на изрично произнасяне, а е правна последица от уважения иск за нищожност на завещанието.