Решение № 196 от 10.3.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 2384/2025 г.

по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба подадена Р. С. К. срещу ТП на НОИ - П. с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено на основание чл.1, ал. 1 от ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ - П., с адрес: •••, че ищцата Р. С. К. е работила в периода от ••• г., в Рудник „•••“ •••, Профкомитета по трудов договор на длъжност •••, при пълно работно време от осем часа, за който период е била осигурявана задължително съгласно КТ от 1951г., поради което това време й се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Съдът намира, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Ищцата твърди, че е работила в Рудник „•••“ ••• в периода от ••• г., в Профкомитета на рудника по трудов договор на длъжност ••• на осемчасов работен ден. Рудник инж. „••• е закрит през 2003-2004 г. Трудовият стаж на ищцата Р. С. К. е отразен в трудовата й книжка (трудова книжка № 80), издадена от ДСК „Отдих и туризъм“ гр. П. на 24.03.1975 г. По време на работата си в Рудник инж. „•••. Профкомитет молителкага е работила с Г.П. - началник на участък. Н.М. - колежка, които за съжаление, към момепта са починали. Ищцата Р. С. К. твърди, че съхранява трудовата си книжка в оригинал, като на страници 12 - 13 е вписан трудовият й стаж, положен в Рудник „•••“ •••. От направения запис е видно, че същата е заемала в удник „•••“ •••. Профкомитет длъжност „•••“, в колона 5 като дата на постъпване е отбелязано 26.02.1976 г„ а в колона 7 дата на прекратяване на трудовия договор 25.05.1977 г., като основание за прекратяване на трудовия договор е посочен чл. 29 „А“ от КТ от 1951 г. — „по взаимно съгласие на страните“. В клони 6 и 9 „Подпис на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, печат“ е положен подпис на ръководителя и кръгъл печат на Профсъюз на миньорите „•••". Всички предвидени реквизити в образеца на трудовата книжка, съдържащи се от колона 1 до колона 9, са попълнени от работодателя. Ищцата Р. С. К., твърди, че е подала заявление до ТП на ПОИ - П. за издаване на Образец УП - 13 по данни от документите на Рудник „•••“ - Профкомитет. С писмо, изх. № ••• от 05.12.2019 г. ТП на ПОИ е подало отговор, че в отдел „Обединен осигурителен архив“ е. Невестино към ТП - Кюстендил е приета разплащателната документация на осигурителя „•••“ ЕАД ••• с различни приметелно-предавателни протоколи, в които за периода от м. 02.1976 г. до м.05.1977 г. липсва информация за „Профкомитет“, респективно липсват данни за лицето Р. С. К. (Р. С. Г., Р. С. М.), ЕГН ••••••••••. Отбелязано е, че „Профсъюз на миньорите - Профкомитет“ е самостоятелен осигурител и не е предал разплащателна документация в Архивохранилище •••. Ищцата твърди, че за процесния период от ••• г. вписването на трудовия стаж в съответните удостоверителни документи се е извършвало съгласно действащото законодателство. Съгласно чл. 17 от Кодекса на труда от 1951 г., действащ в периода от ••• г., при постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да предаде на предприятието, учреждението или организацията трудовата си книжка, а при прекратяване на трудовия договор трудовата книжка се предава на ръка, като в същата се вписва причината на прекратяването му. Съгласно чл. 17 от КТ от 1951 г. не са въведени други изисквания за оформяне на трудовата книжка. Едва с приемането на Кодекса на труда от 1986 г., в Глава седемнадесета „Трудова книжка и трудов стаж“, за първи път с разпоредбата на чл. 349, ал. 1, т.9 от КТ от 1986 г. се въвежда изискването в трудовата книжка да се вписва продължителност на времето, което се признава за трудов стаж. Посочената норма е материалноправна и действа занапред и не може да й се придава обратно действие за периода 1976-1977 г. Наредбата за трудовия стаж (загл. изменено в ДВ, бр. 65/2024 г.), която до скоро уреждаше и въпроса с трудовата книжка и вписванията, които се правят в нея е обнародвана в ДВ. бр.102 от 3 декември 1993г. Съгласно чл. 6, ал.1 (отм.), се предвижда, че при прекратяване па трудовото правоотношение продъл жител ността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Приетата с ПМС № 227 на МС от 23 ноември 1993 г. Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/ въвежда това изискване за оформяне на трудовия стаж занапред. С посоченото 11МС е утвърден и нов образец на трудова книжка съгласно приложението към НТКТС с определени параметри, който се издава на новопостъпващи работници или служители, или на такива с изгубена или унищожена трудова книжка. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на НКТС, наредбата се издава на основание чл. 356 от КТ от 1986 г. От горепосочените нормативни актове, ищцата твърди, че се установява, че изискването при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, да се записва с цифри и думи и да се подписва от главния счетоводител и от работодателя, се въвежда с Кодекса на труда от 1986 г. и НТКТС, приета през 1993 г., които действат занапред и ТП на НОИ — П. не може да им придава обратно действие, изисквайки по този начин да бъде оформена трудова книжка, която не е по образеца, приет с посочените актове и която касае период на полагане на труд от 1976-1977 г. Предвид гореизложеното за ищцата бил налице правен интерес за водене на настоящето производство за установяване по съдебен ред на положения трудов стаж в периода от ••• г., в Рудник „•••“ •••, Профкомитет. Поради липсата на писмени данни за претендирания стаж било налице правен интерес от воденето на настоящото производство, тъй като искал да се пенсионира своевременно Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР искът се предявява срещу работодателя, респективно негов правоприемник и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Работодателят и териториалното поделение на НОИ се явяват необходими другари, за конституирането на които в съдебното производство съдът следи служебно. В конкретния случай се твърди, че работодателят е Рудник „•••“ •••, Профкомитет е ликвидирано, като няма правоприемник, следователно съответно ТП на НОИ по смисъла на ЗУТОССР се явява ТП на НОИ – П.. Поради което в настоящото производство, като страни следва да бъдат конституирани ТП на НОИ П.. Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище, че исковата претенция следва да бъде доказана. Не се противопоставя на доказателствените искания. В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез пълномощника, моли исковата молба да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен като недоказан. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното Безспорно се установява, че ищцата е направила опит да се снабди с удостоверение за трудов стаж за процесния период. С официални откази (вкл. писмо Изх. № 1012-13-42#1/09.01.2026 г. и Удостоверение № 5512-09-1916/04.06.2025 г.), ТП на НОИ – П. е удостоверило, че осигурителят „Профсъюз на миньорите – Профкомитет“ към Поделение „•••“ е бил самостоятелен осигурител и не е предал разплащателна и трудовоправна документация в Осигурителния архив на НОИ. От представените по делото писма от потенциалните правоприемници на синдикалните организации – Регионален съвет на КНСБ – П. (писмо от 29.01.2026 г.) и Федерацията на независимите синдикати на миньорите (ФНСМ), се установява категорично, че и при тях не се съхраняват ведомости, щатни разписания или заповеди относно състава и възнагражденията на Профкомитета към Рудник „•••“ за периода 1976 – 1977 г. Посочено е, че щатните профкомитети са получавали възнагражденията си от събран членски внос и документацията не е запазена. Като писмено доказателство по делото е приета в оригинал трудовата книжка на ищцата Р. К.. В същата е налице надлежно оформено вписване, че лицето е заемало длъжността „•••“ в „•••“ за периода от 24.02.1976 г. до 25.05.1977 г., с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 80.00 лева. За изясняване на обстоятелствата по полагане на труда е допусната и изслушана свидетелката И.В.В.. Качеството на допустим свидетел по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗУТОССР е установено чрез констатация на нейната лична трудова книжка, доказваща, че същата е работила като счетоводител в същия рудник по същото време. Свидетелката установява категорично, че ищцата е работила на длъжност „•••“ към профсъюзите, като е събирала членски внос, работила е на пълен работен ден и е пътувала със служебния транспорт наравно с останалите работници. Съдът кредитира показанията изцяло като обективни, преки и кореспондиращи с писмените доказателства. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Предявеният иск е процесуално допустим. Налице е абсолютната процесуална предпоставка по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР – работодателят (осигурителят) е прекратил дейността си без ясен правоприемник, съхраняващ архива му, а разплащателните ведомости липсват в архива на ТП на НОИ, което е надлежно удостоверено. Изчерпани са и възможностите за издирване на документация при синдикалните организации. Разгледан по същество, искът е изцяло основателен и доказан. Съгласно материалноправната норма на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, трудов стаж, придобит преди 31.12.1999 г., се установява по съдебен ред, когато документите са изгубени или унищожени. Доказването се извършва по правилата на чл. 6, ал. 1 – 4 от ЗУТОССР. Свидетелски показания се допускат само когато са налице писмени доказателства, установяващи вероятността на стажа, и когато свидетелят докаже с писмени документи, че е работил при същия работодател през процесния период. В настоящия случай ищцата е провела пълно и главно доказване на претенцията си. Представената трудова книжка съставлява официален удостоверителен документ, издаден по време на съществуване на правоотношението. Съгласно трайната и задължителна практика на Върховния касационен съд (в т.ч. Решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о. и Решение № 265/03.11.2017 г. по гр. д. № 1633/2017 г., IV г. о.), трудовата книжка представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, което установява висока степен на вероятност за положения труд и е достатъчно основание за допускане на гласни доказателства. ВКС последователно приема, че при наличие на удостоверение от НОИ за липса на ведомости и при представена трудова книжка, искът следва да бъде уважен, ако допустимите свидетелски показания потвърждават фактическото полагане на труд. Допуснатата свидетелка В., чиято съвместна работа с ищцата е документално доказна, потвърди по несъмнен начин всички съществени елементи на трудовото правоотношение – работно място, заемана длъжност, пълна продължителност на работното време и период на заетост. Доводите на ответника за липса на ведомости не могат да бъдат споделени като основание за отхвърляне на иска, тъй като именно тяхната обективна липса легитимира ищцата да търси защита по реда на ЗУТОССР. Липсата на архив не може да влече неблагоприятни последици за добросъвестния работник, когато фактът на полагане на труд е доказан чрез предвидените в закона алтернативни способи. Поради съвпадане на правните изводи на съда с петитума на исковата молба, искът следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е полагала труд на процесната длъжност, за претендирания период и при пълно работно време. На основание чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР, ТП на НОИ – П. следва да бъде осъдено да впише установения стаж в осигурителните регистри. Воден от горните мотиви, Районен съд – П. По разноските: С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски, които съгласно приложения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК е в размер на за адвокатско възнаграждение в размер на ••• евро.