Решение № 173 от 13.8.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 91/2026 г.

гражданско дело № 20264000500091 по описа за 2026 година С Решение № 451 от 18.11.2025 г. по гр.д. № 168/2025 г. на Окръжен съд – Плевен са обявени за нищожни като неравноправни по предявен от Комисия за защита на потребителите срещу „Креди Глоуб“ ООД, гр. Плевен, ЕИК 205595543, представлявано от управителя И. П. колективни искове по чл. 379 и сл. от ГПК с правно основание чл. 148 ал. 1 т. 4 от ЗЗП следните клаузи от индивидуален договор за кредит: клаузата на чл. 1 ал. 1 от договора, действаща до 03.11.2024 г. вкл., съгласно която „С подписването на настоящия договор КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ удостоверява, че преди неговото сключване са му предоставени Обща информация за предлаганите кредити от КРЕДИТОДАТЕЛЯ и Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), касаещ този договор, участвал е в провеждането на преговори преди сключването на този договор, относно съдържанието на разпоредбите на същия, разбира значението им и се съгласява е тях и че желае договорът да бъде сключен при описаните по-долу индивидуални условия.“ поради противоречие с чл. 143 ал.1 във вр. с ал. 2 т. 17 пр. последно от ЗЗП; клаузата на чл. 1 ал. 1 от договора, в сила от 04.11.2024 г. съгласно която „С подписването на настоящия договор КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ удостоверява, че преди неговото сключване са му предоставени Обща информация за предлаганите кредити от КРЕДИТОДАТЕЛЯ и Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ), касаещ този договор, предоставени са му за сравнение различни предложения преди сключването на този договор, запознал се е със съдържанието на разпоредбите на същия, и след като е взел информирано решение, желае договорът да бъде сключен при описаните по-долу индивидуални условия“ поради противоречие с чл. 143 ал.1 във вр. с ал. 2 т. 17 пр. последно от ЗЗП; клаузата на чл. 12 ал. 1 от договора, действаща до 03.11.2024 г. вкл., съгласно която „С подписване на този договор КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дава своето изрично съгласие, в случай, че забави заплащането на дадена погасителна вноска, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ да уведоми Работодателя на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ или трето лице-възложител на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, относно наличието на дължими незаплатени суми, като по този начин потърси съдействие за заплащане на дължимото. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се съгласява, че при приложението на настоящата разпоредба могат да бъдат разкрити негови лични данни, касаещи настоящия договор за паричен заем и неговото изпълнение.“ поради противоречие с изискванията на чл. 32 от КРБ и чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 20 от ЗЗП; клаузата на чл. 12 ал. 1 от договора, в сила от 04.11.2024 г., съгласно която „С подписване на този договор КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дава своето изрично съгласие, в случай, че забави заплащането на дадена погасителна вноска, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ да уведоми Работодателя на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ или трето лице - възложител на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, относно връчването/предаването на книжа и/или други документи, свързани с настоящия договор като по този начин цели да уведоми КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за актуалното състояние на настоящия договор, както и за текущи индивидуални промоционални условия.“ поради противоречие с изискванията на чл. 32 от КРБ и чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 20 от ЗЗП; клаузата на чл. 8.5 от договора, съгласно която „В случай на промяна на своя постоянен адрес, настоящ адрес, седалище и адрес на управление, телефонен номер и/или месторабота незабавно да уведоми КРЕДИТОДАТЕЛЯ за станалата промяна.“ в частта относно думата „незабавно“ поради противоречие с изискванията чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 20 от ЗЗП; клаузата на чл. 13 от договора, съгласно която „В случай, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ забави с повече от 30 /тридесет/ дни заплащането на която и да е вноска /главница или лихва/ по заема, както и при неизпълнение на което и да е друго негово задължение по Договора за заем, вземането на КРЕДИТОДАТЕЛЯ за възстановяване на дължимата главница и дължимите и изискуеми лихви става изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.“ поради противоречие с изискванията на чл. 87 ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД и чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 20 от ЗЗП и клаузата на чл. 15 ал. 1 т.1 и т. 2 от договора, съгласно която „Кредитът става предсрочно изискуем в следните случаи: 1. При непогасяване в срок на две месечни погасителни вноски по кредита, както и при неизпълнение от страна на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ на което и да е задължение по настоящия договор, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има право с писмено изявление до КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. 2. При пълно или частично непогасяване на три последователни погасителни вноски, целият остатък по кредита автоматично се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.“ поради противоречие с изискванията на чл. 87 ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД и чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 20 от ЗЗП. Със същото решение е осъдено на основание чл. 187 т. 2 вр. 186 ал. 3 вр. ал. 1 от ЗЗП „Креди Глоуб“ ООД, гр. Плевен, ЕИК 205595543, представлявано от управителя И. П., да преустанови прилагането на неравноправните клаузи на чл. 1 ал. 1 от индивидуалния договор за кредит в редакцията й преди и след 04.11.2024 г., чл. 12 ал. 1 от индивидуалния договор за кредит в редакцията й преди и след 04.11.2024 г., чл. 8.5 от индивидуалния договор за кредит относно думата „незабавно“, чл. 13 от индивидуалния договор за кредит в редакцията, посочена в решението и чл. 15 ал. 1 т. 1 и т. 2 от индивидуалния договор за кредит в редакцията посочена в решението по вече сключените договори с потребителите. Задължено е на основание чл. 187 т. 2 от ЗЗП „Креди Глоуб“ ООД, гр. Плевен, ЕИК 205595543, представлявано от управителя И. П., да отстрани неравноправните клаузи на чл. 1 ал. 1 и чл. 12 ал. 1, в редакциите им след 04.11.2024 г. от индивидуалния договор за кредит. Отхвърлени са исковете за отстраняване занапред на неравноправните клаузи на чл. 8.5, чл. 13 и чл. 15 ал. 1 т. 1 и т. 2 от индивидуалния договор за кредит в редакциите им посочени в решението като неоснователни. Задължено е на основание чл. 187 т. 1 от ЗЗП „Креди Глоуб“ ООД, гр. Плевен, ЕИК 205595543, представлявано от управителя И. П., да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение, в частта, в която колективните искове по чл. 379 и сл. от ГПК са уважени, в едномесечен срок от влизане на решението в сила чрез съобщение, публикувано в един национален ежедневник. Осъдено е на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „Креди Глоуб“ ООД, гр. Плевен, ЕИК 205595543, представлявано от управителя И. П., да заплати на Комисия за защита на потребителите, представлявана от председателя Мария Филипова сумата от 600 лв. за юрисконсултско възнаграждение по делото. Осъдено е на основание чл. 77 от ГПК вр. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК „Креди Глоуб“ ООД, гр. Плевен, ЕИК 205595543, представлявано от управителя И. П., да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд сумата от 660 лв. за държавна такса. Решението е постановено при участие по делото при условията на чл. 383 ал. 1 т. 1 от ГПК на Сдружение „Българска национална асоциация активни потребители“, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1504, ул. Врабча № 26, представлявано от изпълнителния директор Богомил Николов. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Креди Глоуб“ ООД, чрез адв. И. А., с оплакване за неправилност на съдебния акт. В жалбата се излага, че от страна на съда не са обсъдени всички допустими, относими и своевременно представени доказателства в мотивите, не са формирано изводи въз основа на съвкупната им преценка и не са обсъдени всички възражения; мотивите са непълни, противоречиви и необосновани. Посочва се, че не са обсъдени от съда твърденията на ответника, че липсва адекватно предложение по какъв начин да бъде визуализирано и закрепено запознаването на кредитополучателя с целия обем от релевантна информация, както и воденето на преговори. Независимо от местоположението на тази информация в текста на договора, тази част от него представлява самостоятелен удостоверителен документ и с подписа си кредитополучателят удостоверява изпълнението именно на това задължение на кредитора. Жалбоподателят не споделя и изводът на съда, че „Креди Глоуб“ ООД ще разгласи лични данни пред работодателя на кредитополучателя при настъпване на съответните условия по кредита и от това ще настъпят неблагоприятни последици за кредитополучателя – работник. Излага се, че всъщност работодателя обработва всички лични данни на своя работник, като му е известно и обстоятелството, че такъв кредит е отпуснат на неговя работник-служител, тъй като именно работодателя предоставя служебна бележка за дохода на работника в хода на кредитното правоотношение и този документ обикновено е условие за отпускане на кредита. С конкретната редакция на договора се цели не злепоставяне на работника, а е предвидено възможно взаимодействие с работодателя на ниво установяване на причините, които евентуално са затруднили погашенията. На следващо място се посочва, че неприемливо съдът е приел, че следва да се произнесе дали една клауза е неравноправна в педходната й редакция, тъй като очевидно в хода на процедурата пред органа дружеството е коригирало в правилната посока текстовете на договорите си, което се установявало от представения екземпляр от договор с кредитополучател. Отправено е искане решението да бъде отменено изцяло. Претендира се присъждането на разноски за производството по делото. В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Комисия за защита на потребителите, чрез главен юрисконсулт П.Б., с който е заето мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е искане същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Постъпило е и писмено становище от Сдружение „Българска национална асоциация активни потребители“-гр.София, чрез проц.представител адв.А.А., с което също е отправено искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно. Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск. Направените оплаквания от страна на жалбоподателя съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите, които не са индивидуално уговорени са нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗПП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а в ал. 2 на същата разпоредба са посочени неизчерпателно конкретни хипотези, водещи до неравноправност на дадена клауза. Съгласно разпоредбата на чл. 145 ал. 1 от ЗПП неравноправната клауза в договор, сключен с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Тази разпоредба е в съответствие с разпоредбата н а чл. 3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО съгласно която несъответствието на клаузата с изискванията за добросъвестност не следва да се разглежда самостоятелно, а като последица от изражение на създаденото неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като за неравноправни се приемат клаузите, които не са индивидуално договорени, когато въпреки изискването за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията произтичащи от договора. В решенията си по преюдициални запитвания от национални съдилища по приложение на посочената по-горе СЕС многократно се е произнасял по отношение на критериите при преценката за наличие на неравноправни клаузи, които решения са задължителни и за съдилищата в РБ. С оглед на това неравноправността на всяка от процесните клаузи на договора, предлагат като типов договор от ответното дружество следва бъде преценена поотделно при съблюдаване на установените в чл. 145 от ЗЗП общи критерии, като в същото време се имат предвид и изброените в чл. 143 от ЗЗП хипотези. С клаузата на чл. 1 ал. 1 от договора, в сила до 03.11.2024 г. потребителят - кредитополучател действително изразява волеизявление с удостоверителен характер на разписка, съгласно което от страна на кредитодателя преди сключване на договора са изпълнени задълженията му за предоставяне на стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно изискванията на чл. 5 ал. 2 от ЗПК, Общите условия на кредитора по отношение на тези кредити съгласно изискванията на чл. 5 ал. 4 от ЗПК и чл. 147а от ЗЗП, както и задълженията му съгласно чл. 6 от ЗПК да разясни тази предоставена преддоговорна информация на потребителя. С клаузата се декларира, че са проведени преговори между страните и в резултат на това потребителят е взел информирано решение и е дал информирано съгласие за сключване на конкретния договор при конкретните параметри на кредита. Както ЗПК, така и ЗЗП изискват за установяване на горепосочените обстоятелства да са налице изрично подписан СЕФ, попълнен предварително от кредитополучателя и изрично подписани Общи условия, при които е сключен договора за кредита за установяване на съгласието на потребителя, тъй като в противен случай следва да се приеме, че липсва информирано съгласие от страна на потребителя за сключване на договора за кредит. Разпоредбата на чл. 143 ал. 2 т. 17 пр. 2 от ЗЗП, която е приложима към договорите за потребителски кредити съгласно чл. 24 от ЗПК постановява, че неравноправна е всяка клауза, която ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. В конкретният случай с оглед характера на клаузата на разписка за конкретни обстоятелства, която съставлява частен свидетелстващ документ може да се приеме, че при оспорване от страна на потребителя като кредитополучател на обстоятелствата относно спазване от кредитодателя на задълженията му по чл. 5 ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и чл. 147а от ЗЗП или задълженията му съгласно чл. 6 от ЗПК във връзка с преддоговорната информация, за които тежестта на доказване е върху кредитодателя, че наличието на подпис върху договора от потребителя при наличие на тази клауза ще доведе до обръщане на доказателствената тежест в исковото производство, би довело до заобикаляне на закона във връзка с тази доказателствена тежест, съответно – до необосновано налагане на доказателствена тежест за тези обстоятелства върху потребителя, който е по-слабата икономически страна в търговското правоотношение, а оттам и до неблагоприятни последици за него при невъзможност да докаже възраженията си. С клаузата на чл. 1 ал. 1 от договора, в сила от 04.11.2024 г. горепосоченият смисъл на същата не е променен и тя е останала неравноправна, тъй като отново декларативното изявление на потребителя води до разместване на доказателствената тежест в производството пред съда за изпълнението на задълженията на кредитодателя посочени по-горе, свързани с предоставяне на преддоговорна информация. Обстоятелството, че към договора от 07.05.2025 г. има като приложение отделна декларация, в която наред с предоставеното съгласие на потребителя за обработването на личните му данни във връзка с договора се съдържа и изявление, че е запознат с всички клаузи на бъдещия индивидуален договор за кредит и желае да бъде сключен при общите условия на ответното дружество не променя горепосочените правни изводи, а напротив със същата отново недопустимо се размества доказателствената тежест в производството по отношение на предоставянето на общите условия по кредита на кредитополучателя. С оглед гореизложеното, клаузата е неравноправна и не следва да се съдържа в договора. С клаузата на чл. 12 ал. 1 от договора, в сила до 03.11.2024 г., кредитополучателя предоставя предварително съгласие кредитодателят при всяка забава на плащане на погасителна вноска да има право да уведоми трети лица – работодател или възложител за наличието на дължими незаплатени суми и да разкрие тези данни от личния живот на кредитополучателя, с което реално му дава право да се намесва в личния му живот, правото по отношение на което е неприкосновено съгласно чл. 32 ал. 1 от КРБ. Поведението на потребителя по повод обслужване на задълженията му като гражданин на страната и на ЕС безспорно е част от личния му живот, поради което данните относно необслужваните задължения на същия като част от този живот могат да стават достояние на ограничен кръг от лица и то при стриктно спазване на законовите изисквания, а не по презумпция при всяко, вкл. незначително неизпълнение на задълженията, каквото би било неплащане на една погасителна вноска по кредита на определения падеж. Действително както ответното дружество като кредитодател, така и работодателят, евентуално възложителят има качеството на администратори на лични данни, но това не означава, че могат да ги обменят помежду си в нарушение на закона. Отделно от това в чл. 4 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър /ЦКР/ изрично са посочени лицата, които имат законен достъп до данните относно текущото състояние на кредитите на физическите лица, а в глава Четвърта на Наредбата са уредени условията и реда, при които лицата по чл. 4 получават достъп до информацията от ЦКР относно данните в него, включително кредитната задлъжнялост, както и задълженията им съгласно чл. 19 ал. 4 от Наредбата да пазят тайна и да не разгласяват информацията на трети лица. Макар работодателят, съответно – възложителят, да има достъп до някои от личните данни на кредитополучателя, които следва да обработва с оглед сключеното трудово или облигационно правоотношение между тях, данните за кредитната задлъжнялост на кредитополучателя не са от данните, с които следва да разполагат и клаузата от договора се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 20 от ЗЗП, тъй като във вреда на потребителя неоправдано и в противоречие със закона се предоставя право на кредитодателя да предоставя данни относно текущото състояние на кредита му на лица, които не са сред предвидените в закона и в този смисъл не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С клаузата на чл. 12 ал. 1 от договора, в сила от 04.11.2024 г. горепосоченият смисъл на същата не е променен, доколкото макар и с цел уведомяване на кредитополучателя отново се дава нерегламентиран достъп на трети лица до данни от текущото състояние на кредита на кредиполучателя и същата е останала неравноправна. С клаузата на чл. 8.5 от договора, в сила както до 03.11.2024 г., така и след това и към датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025 г., е въведено задължение на потребителя незабавно да уведоми кредитодателя за промени относно постоянен адрес, настоящ адрес, седалище и адрес на управление, телефонен номер и/или месторабота. Със същата отново се нарушава изискването на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП за добросъвестност на търговеца и се достига до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора чрез ограничаване на правата на потребителя поради това, че изразът „незабавно“ предвижда необосновано кратък срок за потребителя, несъразмерен с характера и вида на поетото задължение, доколкото промяната на горепосочените лични данни на потребителя не е от съществено значение за изпълнението на поетите задължения от потребителя по договора за кредит. По делото се доказа, че след датата на подаване на ИМ към 07.05.2025 г. ответното дружество е съобразило неравноправността на клаузата и видно от представения по делото актуален към датата на приключване на съдебното дирене индивидуален договор за кредит в същия думата „незабавно“ е заместен с израза в „разумен срок“, който позволява да бъде съобразено поведението на потребителя с конкретните обстоятелства, при които възниква задължението. Макар да няма легална дефиниция за "разумен срок", изразът дава възможност за конкретна преценка според обстоятелствата като се търси баланс, поради което може да се приеме, че към датата на приключване на съдебното дирене клаузата на чл. 8.5 от индивидуалния договор за кредит вече отговаря на изискванията на закона, предвидени в чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 20 от ЗЗП, но до изменението й е била неравноправна поради противоречие с тези законови разпоредби. С клаузата на чл. 13 ал. 1 от договора, в сила както до 03.11.2024 г., така и след това и към датата на подаване на ИМ - 24.02.2025 г. е въведено право на кредитодателя в хипотези на неизпълнение, които включват забава с повече от 30 дни заплащането на която и да е вноска изцяло или частично по заема, както и при неизпълнение на което и да е друго негово задължение по договора, вземането на кредитодателя за възстановяване на дължимата главница и дължимите и изискуеми лихви да стане изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Така както е формулирана тази клауза според съда е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143 ал. 2 т. 20 от ЗЗП, тъй като поради неяснотата на съдържанието й от тълкуването й може да се приеме, че касае и непадежиралата главница по кредита, в който случай нарушава изискванията на закона, въведени с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, но наред с това не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитор и потребителя, като предоставя право на кредитора да получи в по-кратък срок изцяло предоставената главница по кредита без да губи правото си на възнаградителна лихва и то в хипотези, в които неизпълнената част от задължението на потребителя е незначителна с оглед на интереса на кредитора, доколкото всяко неизпълнение на поети задължения по договора може да обоснове вземане на решение за предсрочна изискуемост на кредита. Няма яснота от съдържанието на клаузата, че касае само падежирали вземания по кредита, доколкото израза предсрочна изискуемост означава, че падежът на вземането не е настъпил и същото се търси предсрочно. Съгласно т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми, като има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Налице е трайна практика на ВКС на РБ по отношение на валидността на договорната клауза за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит, в която е разяснено, че при преценка на евентуално неравноправния характер на клаузата за предсрочна изискуемост в договор за кредит, сключен с потребител, трябва да се вземе под внимание произнасянето на СЕС с решение по дело С-421/2014 г., съгласно което при преценката на националния съд относно твърдян неравноправен характер на клауза за предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задълженията на кредитополучател за част от периода на договора следва да се съобрази дали възможността на кредитора да обяви целия кредит за изискуем зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно задължение в договорното отношение, дали неизпълнението е незначително, дали договорната клауза съответства на приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава клауза да преустанови действието на посочената изискуемост на кредита. В практиката си ВКС приема, че разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД е приложима и към договора за потребителски кредит, доколкото в регулиращите го специални закони не са предвидени други правила за неговото разваляне, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от ТЗ не дерогира приложението на разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, която съдържа общи правила за предсрочната изискуемост, както и че формулировка на клауза, която не държи сметка за продължителността на срока на договора и за размера на кредитния дълг, които имат значение за преценката дали неизпълнението е съществено за кредитора, за да има той интерес да се освободи от конкретната договорна обвързаност води до неяснотата относно тежестта на неизпълнението, релевантно за настъпване на прекратяването/предсрочната изискуемост и поставя длъжника в значително по-неблагоприятно положение спрямо кредитора, който може да се позовава на нея винаги, когато длъжникът забави плащания по кредита с повече от 30 дни дори забавата да е частична или да касае само акцесорни задължения. С оглед на това, предоставянето на право на кредитодателя да обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучател без разграничение дали същото е значително с оглед изискванията на чл. 87 ал. 4 от ЗЗД и същевременно да изисква връщането й без да губи правото си да получи договорената възнаградителна лихва по кредита или други обезщетения по същия доколкото договора между страните не се прекратява съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143 ал. 2 т. 20 от ЗЗП. По делото е установено, че след датата на подаване на исковата молба към 07.05.2025 г. ответното дружество е съобразило неравноправността на клаузата и видно от представения актуален към датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция индивидуален договор за кредит клаузата на чл. 13 е променена, като и в двете предвидени алинеи на същата няма смисъла вложен преди това. Предвиденото право в ал. 1 на клаузата кредитодателя по отношение на неплатените погасителни вноски е обвързано с упражняване на предвидени в закона права, поради което може да се приеме, че към датата на приключване на съдебното дирене клаузата на чл. 13 от индивидуалния договор за кредит отговаря на изискванията на закона, предвидени в чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 20 от ЗЗП, а до изменението й е била неравноправна поради противоречие с тези законови разпоредби. С клаузата на чл. 15 ал. 1 т. 1 и т. 2 от договора, в сила както до 03.11.2024 г., така и след това и към датата на подаване на исковата молба - 24.02.2025 г. е въведено право на кредитодателя да обяви с писмено изявление до кредитополучателя кредитът изцяло или частично за предсрочно изискуем при непогасяване в срок на две месечни погасителни вноски по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по настоящия договор, а в хипотеза на пълно или частично непогасяване на три последователни погасителни вноски предвижда целият остатък по кредита автоматично да се стане предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. По съображенията изложени и по-горе при обсъждане на неравноправността на клаузата на чл. 13 от договора може да се приеме, че така както е формулирана клаузата на чл. 15 ал. 1 т. 1 и т. 2 от договора също е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143 ал. 2 т. 20 от ЗЗП. Клаузата на чл. 15 ал. 1 т. 1 от договора, в която предвижда право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем при неплащане на две погасителни вноски или неизпълнение на което и да е друго задължение по договора от страна на кредитополучателя отново не отговаря на изискванията на закона, въведени с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитор и потребителя, като предоставя право на кредитора да получи в по-кратък срок изцяло предоставената главница по кредита в хипотези, в които неизпълнената част от задължението на потребителя е незначителна с оглед на интереса на кредитора, доколкото всяко неизпълнение на поети задължения по договора може да обоснове вземане на решение за предсрочна изискуемост на кредита. Клаузата на чл. 15 ал. 1 т. 2 от договора, която предвижда настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита от датата на падежа на третата неплатена вноска по кредита е в явно противоречие с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, тъй като съгласно постановките на т. 18 от цитираното по-горе ТР обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на закона предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем и има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. В договорените в клаузата хипотези на неизпълнение на договорно задължение обявяването на предсрочна изискуемост на кредита е равнозначно на разваляне на договор по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, като развалянето на договора и обявяването на предсрочната изискуемост са съвместими помежду си правни институти и следва да бъде съобразена връзката между тях и по аргумент от разпоредбата на чл. 87 ал. 4 от ЗЗД може да се приеме, че за да бъде развален поради неизпълнение един двустранен договор неизпълнението трябва да е съществено от гледна точка на интереса на кредитора. Ако клаузата съдържа достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение при проявлението на което договорът за кредит ще бъде обявен за предсрочно изискуем от кредитора, клаузата чл. 15 ал. 1 т. 1 от договора би била валидна, но в конкретният случай, формулировката й в която е посочено, че неизпълнението на което и да е задължение и при просрочие на две месечни погасителни вноски не може да се приеме, че е налице договорено съществено неизпълнение от гледна точка на интереса на кредитора, тъй като не държи сметка за продължителността на срока на договора и за размера на кредитния дълг. Поради конкретната формулировка на чл. 15 ал. 1 т. 1 от договора, която създава неяснота относно тежестта на неизпълнението на кредитополучателя, релевантно за настъпване на предсрочната изискуемост, съдът приема, че и тази клауза поставя длъжника в значително по-неблагоприятно положение спрямо кредитора, който може да се позовава на нея дори забавата да е частична или неплатената част от дълга е незначителна спрямо непадежирания остатък от главницата. С клаузата на чл. 15 ал. 1 т. 2 от договора се нарушава равнопоставеността на страните в договорното правоотношение, от който произтича изискване за кредитора да отправи изявление до длъжника за едностранното прекратяване/разваляне на договора, а съответно и за превръщането на срочното задължение в безсрочно, като необходимостта от писмено уведомяване и даване на срок за доброволно изпълнение при неизпълнение произтича както от разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Предвиденото в тази клауза автоматично прекратяване на договора и обявяване на кредита за предсрочно изискуем без необходимост от уведомяване на длъжника нарушава изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор и поставя длъжника в значително по - неблагоприятно положение, включително като се имат предвид неблагоприятните последици, произтичащи за него от прекратяването на договора и от предсрочната изискуемост на кредита. При съобразяване, че предоставянето на право на кредитодателя да обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя без разграничение дали същото е значително с оглед изискванията на чл. 87 ал. 4 от ЗЗД и изисква предсрочно връщането на главницата след уведомление или автоматично при неплащане и на по-малко от три погасителни вноски по кредита води до значително неравновесие между правата на страните по договора, то процесната кауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143 ал. 2 т. 20 от ЗЗП. По делото е установено, че след датата на подаване на исковата молба към 07.05.2025 г. ответното дружество е съобразило неравноправността на клаузата и видно от представения по делото актуален към датата на приключване на съдебното дирене индивидуален договор за кредит клаузата на чл. 15 ал. 1 е променена с друга, която касае прекратяване на договора и е с различно от посоченото в исковата молба съдържание, като не може да се приеме, че е в противоречие с правата на потребителите. Съдът съобразява и съдържанието на новата клауза на чл. 14 от договора, в която е предвидено право на кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем освен при пълно или частично неплащане на три погасителни месечни вноски по кредита, така и отново при неизпълнение на което и да е друго задължение по този договор, но доколкото в същата е предвидена възможност за кредитополучателя да изпълни просрочените си задължения си доброволно в определен от кредитора срок намира, че тя не нарушава съществено равновесието в правата и задълженията на страните по договора. При това към датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция клаузата на чл. 15 ал. 1 от индивидуалния договор за кредит отговаря на изискванията на закона, предвидени в чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 20 от ЗЗП, а до изменението й е била неравноправна поради противоречие с тези законови разпоредби. Предвид всичко, изложено по-горе предявените искове с правно основание чл. 148 ал. 1 т. 4 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на неравноправните клаузи на чл. 1 ал. 1, чл. 12 ал. 1, чл. 8.5, чл. 13 и чл. 15 ал. 1 т. 1 и т. 2 от индивидуалния договор за кредит на ответното дружество, със съдържанието им до 03.12.2024 г., както и със съдържанието им след тази дата и към датата на подаване на исковата молба са основателни и следва да бъдат уважени като клаузите бъдат обявени за нищожни поради противоречие с изискванията на чл. 143 ал. 1 във вр. с ал. 2 т. 17 пр. 2 и т. 20 от ЗЗП. Основателни са и исковете по чл. 186 ал. 3 вр. ал. 1 и по чл. 187 т. 2 от ЗЗП, като ответникът да бъде осъден да преустанови занапред прилагането на неравноправните клаузи н а чл. 1 ал. 1, чл. 12 ал. 1, чл. 8.5, чл. 13 и чл. 15 ал. 1 т. 1 и т. 2 от индивидуалния договор за кредит със съдържанието на клаузите, предмет на исковете по чл. чл. 148 ал. 1 т. 4 от ЗЗП и задължен да отстрани неравноправните клаузи на чл. 1 ал. 1 и чл. 12 ал. 1 от индивидуалния договор за кредит. Исковете по чл. 187 т. 2 от ЗЗП в частта, в която се иска ответното дружество да отстрани неравноправните клаузи на чл. 8.5, чл. 13 и чл. 15 ал. 1 т. 1 и т. 2 от индивидуалния договор за кредит с оглед доказателствата по делото, че същите са вече отстранени от договора към датата на приключване на съдебното дирене следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Следва да бъде уважен и искът по чл. 187 т. 2 от ЗЗП като ответното дружество следва да бъде задължено да огласи по подходящ начин в един национален ежедневник за своя сметка диспозитива на съдебното решение, в частта, в която исковете са уважени. Предвид пълното съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът