Решение № 10703 от 14.9.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1017/2026 г.

Производство по чл.145 и сл. АПК вр. чл.124б, ал. 4 от ЗАДС. Образувано е по жалба на „РАФИНЕРИЯ ПЛАМА“ АД, [ЕИК], седалище в [населено място], с която е оспорена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ №••• г. на директор на ТД Митница - Русе, с която на основание чл. 124б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС е постановено запечатване на обект Цех „Пречиствателна станция“, намиращ се в [населено място], Западна индустриална зона, територията на Рафинерия Плама, в който се съхраняват 23 140 кг отпадъчно масло, оставени на отговорно пазене в резервоар Р288, за срок от 1 месец. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, постановен при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че фактическото основание за налагане на процесната ПАМ е наказателно постановление /НП/ №[Наименование]••• г. на началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница – Русе, с което на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. Към момента на депозиране на жалбата, НП не е влязло в сила и ще бъде оспорено по съдебен ред, с аргументи за несъставомерност на извършеното административно нарушение. По-конкретно, нарушението се състои в това, че дружеството държи в автоцистерна с рег. № •••/[рег. номер], управлявана от О. Л. количество от 23 140 кг отпадъчно масло, съдържащо главно нефтени масла или масла от битуминозни материали, смесени с вода, но автоцистерната е установена от извършилите проверката митнически органи на паркинга пред административната сграда на „Рафинерия Плама“ АД, а не в цех „Пречиствателна станция“, който е посочен в ЗПАМ като обект, подлежащ на запечатване. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв. Б., поддържа жалбата. По същество на спора излага становище, че издаденият акт е незаконосъобразен, като подробни аргументи са изложени в депозирана по делото писмена защита. Не е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директор на ТД Митница Русе, чрез процесуалния представител юр. Я., оспорва жалбата. Поддържа, че дружеството – жалбоподател е извършило административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС, за което е санкционирано с административно наказание, наложено с НП № [Наименование]•••г. Независимо, че посоченото НП не е влязло в сила, тъй като е предмет на неприключило производство по съдебно обжалване, същото е установено от компетентни органи с АУАН и съгласно разпоредбата на чл. 124б от ЗАДС в този случай АО, наложил ПАМ, действа при условията на обвързана компетентност. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Административен съд Пловдив, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази приложените писмени доказателства намира следното: По делото се установява, че с АУАН №[Наименование]••• г., съставен от главен инспектор в ТД Митница – Русе, на дружеството – жалбоподател е вменено извършено административно нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, обстоятелствата по което са се изразили в това, че на 03.09.2025 г. „Рафинерия Плама“ АД е държал в автоцистерна с рег. № [рег. номер]/[рег. номер] количество от 23 140 кг отпадъчно масло, съдържащо главно нефтени масла или масла от битуминозни минерали, смесени с вода и същото представлява отпадъчно масло по смисъла на забележка 3 към глава 27 от КН с код 27109900 и се определя като акцизна стока по смисъла на чл.13 ал.1 т.2 от ЗАДС, без да притежава документи, удостоверяващи заплащането/обезпечаването на дължимия акциз. На основание АУАН е било издадено Наказателно постановление №[Наименование]••• г., с което за извършено административно нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, на основание същата норма е определено и наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 286,03 евро /29 896,88 лева/, съставляваща двоен размер на дължимия акциз. На основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на административното нарушение и същите са оставени на съхранение в резервоар 288, находящ се в парка на центрофуга към Цех „Пречиствателна станция“ на територията на „Рафинерия Плама“ в Западна индустриална зона на [населено място]. Едновременно с това и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС „Рафинерия Плама“ АД е лишена от правото да произвежда, държи, предлага или продава акцизни стоки по чл. 2 т. 3 от ЗАДС /енергийни продукти/ в обект цех „Пречиствателна станция“ за срок от 1 /един/ месец. На основание издадения правораздавателен административен акт /НП/ е била издадена и процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка рег. № ••• г., с която е посочено, че приложението и ще стане чрез техническо запечатване на 2 броя електрически захранващи табла за пускови механизми, представляващи неделима част от технологичната цялост на обекта, чрез която се преустановява възможността за експлоатация на съображенията и достъпа до управлението им. В хода на съдебното обжалване са приети следните писмени доказателства: като приложения към жалбата: комплексно разрешително № 21/2024 г., актуализирано с Решение №21-Н0-И1-А5-ТГ1/2025 г. на изпълнителен директор на изпълнителна агенция по околна среда; сключени договори с наематели на различни обекти от рафинерията; договор за пречистване на отпадни води, съгласно опис на л. 17; съдебно удостоверение изх. № 5086/23.04.2026 г. по описа на Районен съд – Плевен относно страните и предмета на АНД № 796 от 2026 г. по описа на съда, неприключило към момента на издаване; протокол рег. № 1028/13.05.2026 г. за проведено съдебно заседание по АНД № 796 от 2026 г. по описа на Районен съд – Плевен; При така изяснената фактическа обстановка, като съобрази събраните в производството писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните за това съображения: Съгласно чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението на обекта. В тази връзка, обжалваният ИАА е издаден от компетентен АО – директор на ТД Митница – Русе. Оспорената заповед е издадена на основаниечл.124б ал.1 ЗАДС, който предвижда, че при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца. За да издаде оспорената ЗПАМ АО се е позовал на издаденото на дружеството – жалбоподател НП № ••• г. от началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД Митница - Русе, с което за нарушение на чл. 126 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 286, 03 евро /29 896,88 лева/ и дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец в обект цех „Пречиствателна станция“. В заповедта липсват ясни и конкретни мотиви, обосновали издаването й, по-конкретно относно обекта на запечатване – цех „Пречиствателна станция“, доколкото нефтопродуктът отпадъчно масло е установен в товарно МПС влекач и автоцистерна, паркирани пред административната сграда на рафинерията. Поради невъзможността за физическото изземване на продукта от автоцистерната, композицията е пломбирана с митнически пломби и оставена на съхранение на мястото, на което е намерена /паркинг пред административната сграда на дружеството/. След извършване на проверката на 03.09.2025 г., на 29.09.2025 г. са извършени фактически действия по източване на нефтопродукта от автоцистерната в резервоар Р288, който се намира в парка на центрофуга към цех „Пречиствателна станция“ на територията на производствения обект на дружеството – жалбоподател. Действително, при наличие на предпоставките по чл.124б ал.1 ЗАДС компетентният АО действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да приложи ПАМ съгласно императивното разпореждане в посочената правна норма. Независимо от това, следва да бъдат изложени мотиви във връзка с всеки един от съществените елементи, обуславящи налагането на ПАМ, най-малкото обект и срок на действие. Единствено цитирането на издаденото на дружество НП, което към настоящия момент дори не е влязло в законна сила, не е достатъчно, за да се приеме, че заповедта е мотивирана. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената пред ЗПАМ не е спазен принципът на пропорционалност. Тук следва да бъде направено уточнението, че действително Решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, както и цитираното в него Решение на СЕС от 05.05.20222г. по дело С-570/20 са постановени при различни факти. В настоящия случай, двете административни наказания – имуществена санкция и лишаването от правото да се упражнява дейност за срок от 1 месец в обекта, където е установено нарушението по чл.126 от ЗАДС, наложени с НП. Предмет на настоящото производство не е НП и законодателно регламентираната възможност за налагане на две санкции за едно и също нарушение. В тази връзка би могло да се приеме, че ПАМ по чл. 124б, ал. 1 - запечатване на обекта, където е установено нарушението, също за срок от 1 месец, се налага с цел да обезпечи изпълнението на наложеното административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност. Връзката между така наложеното административно наказание и ПАМ е видна и от разпоредбите на чл. 124а ал.4 ЗАДС и чл.124б ал.5 ЗАДС , според които изпълнението на административното наказание по ал. 1 се прекратява от органа, който го е наложил, по искане на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. В този случай се прекратява и ПАМ. Според чл. 124в, ал. 1 при налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът на нарушителя до обекта, в който е извършено нарушението, но този текст не разпорежда налагането на втора ПАМ, която да не се прекратява при условията на чл.124б ал.5 ЗАДС . Независимо от това, че ПАМ е пряко свързана с наложеното административно наказание, следва да се посочи, че тъй като ограничава упражняването на правата и свободите, признати от Хартатат на основните права на Европейския съюз (Хартата), тя е предвидена в закон в съответствие с чл. 52 от Хартата и кумулирането й с административното наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност в обекта, в който е извършено нарушението, е регламентирано с ясни законови разпоредби. В случая следва да бъде съобразено и обстоятелството, че тези разпоредби засягат лицата, упражняващи самостоятелно определено занятие, които са свикнали с необходимостта да показват високо равнище на предпазливост при упражняване на занятието си и от тях може да се очаква да проявяват особена грижа при оценката на свързаните с него рискове (т. 43 от Решение на СЕС по дело C-570/20). Що се отнася до принципа на пропорционалност, който следва да се спазва при ограничения на правата и свободите, признати от Хартата, според чл. 52 от същата, то тълкуването, дадено от СЕС в Решение от 04.05.2023г. по дело С-97/21, MV – 98, следва да бъде съобразено. Националната правна уредба предвижда запечатване на обекта и забрана достъпа до него да бъдат разпоредени със заповед на митническия орган още преди да е влязло в сила НП, с което е наложено административното наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност в обекта, а според чл.124б ал.3 ЗАДС тази заповед подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго. В случаят НП и ПАМ се издават след провеждане на отделни и самостоятелни производства и подлежат на обжалване пред различни съдилища. Тази правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на мерките, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на нарушението. Поради това такава национална правна уредба не се допуска от член 50 от Хартата според т. 63 и диспозитива на решението на СЕС по дело С-97/21. Неспазването на принципа на пропорционалност при издаването на оспорената пред административния съд заповед, заедно с издаването на НП е основание за нейната материална незаконосъобразност. Обстоятелството, че административното наказание по чл.124а ал.1 ЗАДС не е изпълнено и ПАМ по чл.124б ал.1 ЗАДСне е приложена, т. е. за нарушението дружеството е санкционирано само с имуществена санкция, е неотносимо към въпроса за законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. В този смисъл е и Решение № 4665/15.04.2024 г. по адм. д. № 976/2024 на ВАС, постановено при сходни факти. Доколкото акцизът представлява също данък, както и че в конкретния случай от едно и също нарушение се следва ангажиране на административнонаказателна отговорност и налагането на ПАМ, следвайки духа на закона, но и съобразявайки съдебната практика относно спазване на принципа за пропорционалност, съдът намира, че за едно и също нарушение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на нарушителя се налагат административни наказания и мярка "запечатване на търговски обект", които подлежат на обжалване пред различни съдилища, като съществуващата правна уредба не осигурява координиране на производствата и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Напротив, налагането кумулативно на "санкции" води до извод за тяхната несъразмерна тежест с оглед преследваната цел, т. е. същото е осъществено в противоречие с чл. 6, ал. 5 АПК. В този смисъл въпреки, че държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. По горните съображения оспорената заповед следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК. По изложените мотиви и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 124б, ал. 4 от ЗАДС, Административен съд - Пловдив-ХХVIII състав