Решение № 78 от 10.3.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 810/2025 г.

Производството е по чл.58а и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила административнонаказателна преписка № ••••/•••• г. по описа на Регионална дирекция по горите –гр.София, касателно преценка за налагане на наказание “безвъзмезден труд в полза на обществото” на В. Б. Д.,ЕГН: •••••••••• от с.Л..общ.Б.,ул.“••••“ •••• за твърдяно извършено нарушение с правна квалификация по чл.213,ал.1,пр.4 (транспортира) т.1 и т.2 от Закон за горите. От страна на АНО се твърди,че установеното административно нарушение по Закон за горите , извършено от В. Б. Д.,а именно – транспортира, движейки се по път между с.Г. и с.Л.,с кон и каруца ,дърва за огрев от вид“Дъб“ и „Цер“ равняващи се на 1.00 пр.куб.м.,немаркирани с КГМ ,общинска или производствена марка и без за същите да има издаден превозен билет ,удостоверяващ законният им произход.Нарушението е открито на ••••г. Отправено е искане за налагане на наказание “безвъзмезден труд в полза на обществото” не по –малко от 40 часа и не повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години на нарушителят В. Б. Д.. В съдебно заседание процесуалния представител на АНО-редовно призован,не се явява. Нарушителят В. Б. Д.,редовно призован , не се явява ,за него се явява адв.И. Ж. от САК. Районен съд Б., като разгледа искането и изложените в него твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Съдът е надлежно сезиран по реда на чл. 58а ЗАНН в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, при спазване на императивните изисквания за форма и съдържание и пред родово и местно компетентен съд. Разгледано по същество предложението на АНО - директор на РДГ- София се явява основателно. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА : Нарушителят В. Б. Д. ,ЕГН : •••••••••• с адрес : с.Л.,ул.“••••“ ••••, редовно ,сама или в присъствието на свекър си и мъжът си,с помощта на каруца ,товари различна по вид и размер дървесина, немаркирана с горска марка и без наличието на превозен билет от една гора,като обикновено това е път между селата Г. и Л..В. Б. Д. е системен нарушител ,като от 2017 г.до настоящият момент ,тя има издадени общо 7 наказателни постановления я по които глобите не са изплатени ,а нарушенията продължават. На дата ••••г.,служителите на ТП-ДГС -Б. –Д. Ц. Д. и И. П. Й. на пътя между селата Г. и Л. засичат кон с каруца ,в които В. Б. Д. ,транспортира каруца ,дърва за огрев от вид“Дъб“ и „Цер“ равняващи се на 1.00 пр.куб.м.,немаркирани с КГМ ,общинска или производствена марка и без за същите да има издаден превозен билет ,удостоверяващ законният им произход.В. Б. Д. е системен нарушител , тя е залавяна многократно ,често пъти в компанията на своят мъж и свекър ,с кон и каруца ,да сече и транспортира дърва, горските служители ,във времето , са й конфискували кон ,каруца и моторна резачка ,съставените АУАН отказва да ги подпише,тъй като твърди ,че е неграмотна ,а досежно дървата ,твърди ,че са за лични нужди ,но е засичана и да ги продава.Не отрича нарушенията си. На В. Б. Д. бил съставен АУАН ,серия СЗДП,бл.••••••••7 от ••••г., № •••• и й бил връчен.Инкриминираният дървен материал бил предаден на нарушителят с Разписка СЗДП № •••• за отговорно пазене. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Ц. Д.,И. П. Й. - горски инспектори ТП-ДГС-Б. се установяват, релевантни за процеса факти,касателно установяване на процесното нарушение и санкционирането на нарушителя, посредством АУАН. При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствените средства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с транспортирането от В. Б. Д. на процесната дървесина за горене, немаркирана с контролна горска марка. Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират с доверие, доколкото се намират в пълна кореспонденция помежду си, и не е налице индиция за тяхната заинтересованост. На следващо място следва да се посочи, че за този съдебен състав не съществува съмнение, че свидетелите Д. Ц. Д.,И. П. Й. дават необективни и тенденциозни показания, обстоятелство потвърдено и от нарушителя В. Б. Д. , признавайки за извършеното нарушение и установеното по време на същото. Това, което твърдят в показанията си свидетелите са възприели при изпълнение на служебните си задължения. Служебните им функции не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвежда личните си възприятия, последователно и изчерпателно. ОТ ПРАВНА СТРАНА Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Съдът не е обвързан нито от твърденията на нарушителя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН е съставени от длъжностно лице в пределите на неговата компетентност. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН– тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42 и43, ал. 5 от ЗАНН.В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен срок от извършване на нарушението, респективно – 3 месеца от откриване на нарушителя. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна. Предвид изложеното, АУАН е съставен без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на формално основание. По делото е установено по несъмнен начин, че лицето В. Б. Д. транспортира, движейки се по път между с.Г. и с.Л.,с кон и каруца ,дърва за огрев от вид“Дъб“ и „Цер“ равняващи се на 1.00 пр.куб.м.,немаркирани с КГМ ,общинска или производствена марка и без за същите да има издаден превозен билет ,удостоверяващ законният им произход.Нарушението е открито на ••••г..Правилно така очертаната деятелност е квалифицирана като административно нарушение с правна квалификация по чл. чл.213,ал.1,пр.4 (транспортира) т.1 и т.2 от Закон за горите.От анализа на гласните и писмени доказателствени средства се установява, че в конкретния случай В. Б. Д. е нарушил регламентираната по императивен начин забрана за съхранение на дървесина, немаркирана с контролна горска марка.На следващо място по делото се доказа, че с наказателно постановление № •••• г., издадено от директор на РДГ- София на В. Б. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1300 лева на основание чл. 266, ал.1, предл.4 (транспортира) от ЗГ, за извършено нарушение с правна квалификация по чл. 266, ал.1, предл.4 (транспортира),т.1 и т.2 от ЗГ. Санкционният акт е влязъл в сила на •••• г. Предвид изложеното по делото се установява, че нарушението предмет на настоящото производство е от същия вид, като това за което В. Б. Д. е наказана с наказателно постановление № •••• г., издадено от директор на РДГ- София, тъй като осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение п о чл. 266, ал.1, предл.4 (транспортира),т.1 и т.2 от ЗГ, предвид легалната дефиниция за „нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид“, ситуирана в § 1, ал.1, т.6 ДР на ЗАНН. Безспорно установено е, че деянието за което е привлечен към административна отговорност в това производство В. Б. Д. се явява „повторно нарушение“, тъй като е извършено на •••• г., тоест в едногодишен срок от влизането в сила на акт /наказателно постановление № •••• г., влязло в сила на •••• г./, с който му е наложено административно наказание за нарушение от същия вид. Предвид изложените правни доводи настоящият съдебен състав намира за законосъобразно отправеното до съда искане за санкциониране на В. Б. Д. , с оглед санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 3, във вр. с ал.1, предл. 4 ЗГ , която предвижда отговорност при транспортиране на дървесина в нарушение на регламентирания в Закон за горите ред. Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Нарушителят В. Б. Д. е предвиждала извършването на деянието, превозвайки дървесина за огрев без надлежни документи, след като вече е бил санкциониран за същото деяние в едногодишен срок, съзнавал е общественоопасния му характер като във волево отношение е целял настъпването на последиците. За това нарушение в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ЗГ са предвидени две наказания в условията на алтернативност, а именно „глоба“ в относително определен размер от 1 000 лв. до 10 000 лв. или „безвъзмезден труд в полза на обществото“. В конкретния случай в настоящото производство, а имено такова по налагане на наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ при индивидуализацията на административнонаказателната отговорност съдебният състав следва да съобрази целите на наказанието определени в чл. •••• ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. По делото следва да се отчетат обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили други вредни последици, че предметът на нарушението не е в големи размери, както и че дървесината е върната на собственика й. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 ЗАНН "За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1". И тъй като съобразно нормата на чл. 16а ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай съда счита, че следва да наложи административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер, а именно в размер на 40 часа годишно, съобразявайки се с нормата на чл. 27 ЗАНН и тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и имотното състояние на нарушителя. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират по-висок размер на административното наказание от минимално предвиденото за него, доколкото се касае за съхранение на 1 пр. куб. м. дърва за огрев от вид „ Дъб“ и „Цер“ немаркирани с КГМ. Според материалите по делото нарушителя е съдействал при направената проверка и не оспорва извършеното от него. В съдебно заседание нарушителят признава вината си и намира, че следва да понесе наказанието си. Поради изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с минималното наказание по закон, а именно "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 40 часа за срок от 1 година". За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от ••••.••••.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1, т. 4 ЗАНН “маловажен случай” е този, при който „извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на В. Б. за идентично административно нарушение. Така мотивиран, на основание чл. 58в ЗАНН, съдът