Решение № 151 от 19.6.2026 г. на Районен съд - Разлог по дело № 101/2025 г.

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „И.- С.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес *, с управител И.М.С., с/у НП №* oт 14.01.2025 г. на Дир. на Д„ИТ“-Б., с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложена имуществена санкция от 2`200.00 лева. С жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Твърди се, че не е допуснал в строителен обект - Жил. сграда с магазини, в УПИ VII-2982, 2985, 2986 кв.241А по плана на г.Б., лицето И.К. да осъществява трудова дейност без наличието на трудово правоотношение. Заявява, че не само в деня на проверката, но и преди това, същият човек не е работил на този строителен обект за фирма „И.-С.“ЕООД, по никакъв начин. Твърди се, че К. е бил накаран да посочи в декларацията, че работи на този строителен обект към „И.-С.“ЕООД, и така му е било казано да пише в декларацията от проверяващите органи. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, което е самостоятелно основание за отмяната му. Алтернативно, в случай че се установи нарушение на трудовото законодателство, счита, че са налице основанията на чл.28 от ЗАНН. Прави и второ алтернативно искане, да бъде намален размера на наложеното наказание „имуществена санкция" в минимален размер, предвиден в закона.

В СЗ дружеството-жалбоподател - редовно призовано, не се явява законния представител. Представлява се от упълномощения представител – адв. Б., който поддържа жалбата и излага доводи за отмяна на НП.

АНО - редовно призован, се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата, взема становище по същество, като моли НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, излага подробни доводи в писмени бележки. Претендира юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 09.10.2024 г., около 11:30 ч. е била извършена проверка по раб. места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство от свидетелите А.Л.А.-Ч. – Н-к о-л АИПО при Д„ИТ“-Б. и Б.Г.И. – Инсп. при Д„ИТ“-Б., на строителен обект - Жил. сграда с магазини, на етап - декофриране на 4-та ет. плоча, в УПИ VII - 2982, 2985, 2986, кв.241А по плана на г.Б., изпълняван от „И.-С.“ЕООД, с адрес: *, с управител И.М.С.. В хода на проверката е констатирано, че „И.-С.“ЕООД-с.Л., в качеството му на „работодател" е допуснал на 09.10.2024 г. лицето И.И.К., с ЕГН*, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Работник - строителство", без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма ТД, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП.

След приключване на проверката по раб. места, дружеството-жалбоподател е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в ДИТ-Б.. На 24.10.2024 г. при проверката по документи в Д“ИТ“-Б.е представена част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. Представен е и ТД №11/11.10.2024 г. сключен м/у дружеството и И.И.К., който видно от приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от ТД на НАП е регистриран на 11.10.2024 г. в 12:57 ч. след проверката по раб. места.

За извършената проверка е съставен протокол №* от 24.10.2024 г.

Вр. с констатациите била изпратена покана с изх. №*/24.10.2024 г. до дружествотожалбоподател, за съставяне на АУАН, получена на 30.10.2024 г. от упълномощен представител – Ф.С. /видно от обратна разписка приложена на л.29 от делото/. Поради неявяване на законен или упълномощен представител на търговеца на посочените в поканата дата и час - 31.10.2024 г. от 10:00 часа, АУАН №* от 31.10.2024 г. е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, в който констатациите от проверката били квалифицирани като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ,. Посоченият АУАН е връчен лично на законния представител на дружеството – И.С. на 15.11.2024 г., който го е подписал без възражения.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН срок, пред НО не са постъпили писмени възражения с/у акта.

Въз основа на така съставения АУАН на 14.01.2025 г., Дир. на Д„ИТ“-Б. е издал атакуваното НП №*, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ от 2`200.00 лева.

НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 07.02.2025 г., като в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от събраните писмени док-ства, които са безспорни по отношение подлежащите на установяване факти.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителят А.-Ч., от показанията на която се установява, че е извършена проверка на дружеството-жалбоподател. Свидетелят ч/з показанията си установява, какво е проверено и какво е установено, както и действията по ангажиране на отговорност. Тези показания се подкрепят от установеното ч/з разпита на свидетеля И., който е присъствал на проверката, както и от приложения по делото протокол, в който са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните указания. Посредством показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне на АУАН.

Съдът кредитира като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели. Тези свидетели са незаинтeресовани от изхода на делото и са изпълнявали служебните си задължения. Показанията им са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като намират потвърждение в писмените док-ства по делото, които съдът също кредитира. Освен това липсват данни, свидетелите да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото.

В кориците на делото се съдържа и писмена декларация от И.И.К. , в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от него към този момент при определено раб. място, длъжност, раб. време, почивка за хранене, физиологични почивки в работния ден и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация К. е извършил отбелязване, че не е сключил писмен ТД с „И.-С.“ЕООД-с.Л. и не са му предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е отразил началната дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на дружеството „09.10.2024 г.".

По делото е представен и приобщен ТД с №11 от 11.10.2024 г. сключен м/у „И.-С.“ЕООД, с ЕИК*, и И.И.К..

Представена е и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от ТД на НАП, от която е видно, че ТД с лицето е регистриран след извършената проверка в 12:57 ч. на 11.10.2024 г.

Като свидетел е разпитано и лицето И.И.К.. Същият си спомня, че през на 09.10. 2024 г. е работил на строителен обект в г.Б., съвместно с няколко човека е работил там. Св. заявява, че строителният обект не знае на кой е бил, но подизпълнител е била фирма „И.-С.“, И.С.. Заявява, че е говорил с И.С. да започне работа при него, 2-3 дни преди да почне на обекта. И. му предложил, като му казал така: „Ако искаш да дойдеш при мен на работа, в момента имам обект в Б., на който трябва да се прави декофраш“, т.е. декофриране на плоча от 700 кв. м., „Ако искаш имам и друга работа. Мога да те назнача на ТД“. Св. казал: „ок“. И. му казал: „Утре можеш ли да отидеш на работа“? Св. му казал „може“. Твърди, че са отишли с неговата кола, като И. казал, че ще плаща горивото, че нямал служебна кола, която да ми даде. Сочи, че са направили комбинация с още двама, трима колеги и отишли на работа. И. е плащал горивото. Твърди, че за около 3-4 дена го свършили този обект. Със фирмата направили договор, но той не го е подписал. Сочи, че И. му е казал, че може да отиде на работа и той ще му направи договор. Заявява, че е трябвало само да подпише договор, но се получило така, че в същия ден, когато отишъл на работа, дошли от инспекцията - мъж и жена. Тогава спрели работа, те ги питали „водите ли се на работа”. Св. сочи, че е обяснил неговото положение. Сочи, че са им дали листове да си напишат имена, ЕГН-та и такива неща. Заявява, че му е било заплатено за работата. Макар, че се били разбрали да работи за напред при него. Сочи, че имали уговорка, човекът да му плаща заплата по карта. Но за тези няколко дена си е платил на ръка. Св. сочи, че са попълнили някакви листове, които им дали проверяващите от ИТ. Заявява, че те просто му казали, което не ти е ясно ще ти се каже какво да попълниш. Твърди, че не ги е питал за нещо, всичко си е написал собственоръчно. При предявяване на декларацията, свидетелят заявява, че това е декларацията, която той попълнил. Заявява, че подписът е негов и на гърба на декларацията написаното е от него написано.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като обективни и непротиворечиви относно съществените по делото факти, тъй като от тях се установява, че в деня на проверката 09.10.2024 г., същият е полагал труд на строителния обект. Показанията на свидетеля са ясни и последователни относно основния факт – реалното престиране на труд към момента на проверката.

При анализа на показанията на свидетеля, съдът отчита, че същият не твърди да са му давани указания от страна на проверяващите при попълване на декларацията по отношение на параметри на трудовото правоотношение - раб. място, длъжност, раб. време, почивка за хранене, физиологични почивки в работния ден и трудово възнаграждение. С оглед на което се опровергават твърденията в жалбата за опорочаване на проверката, както и твърденията, че проверяващите са му казали да пише в декларацията, че работи на този строителен обект. Свидетелят не отрича подписа си в декларацията, също така заявява, че той сам е попълнил декларацията. Предвид това, съдът счита, че следва да кредитира попълнената декларация, отразяваща фактическото положение към момента на проверката, в която насока са и показанията на свидетелите на Д„ИТ“-Б..

Поради тези съображения, съдът приема че работникът И.И.К., действително е извършвал трудова дейност в обекта без да му е бил предоставен сключен в писмена форма ТД и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, и е насочена с/у подлежащ на съд. контрол адм. нак. акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от актосъставител по смисъла на чл.416, ал.1 КТ, а атакуваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.416, ал.5 КТ вр. със Заповед №*/25.08.2022 г., на ИД ИА „ГИТ“.

Съгласно съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на нарушението, същото е извършено в строителния обект изпълняван от дружеството, поради което актосъставителят и НО са разполагали с компетентността да установят нарушението и да санкционират неговия извършител.

Двата акта отговарят на предвидените към съдържанието им изисквания, като е налице съответствие м/у словесното описание на нарушението, правилна е правната му квалификация и приложената санкционна норма. Адм. нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от неговия състав.

Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН .

С оглед изложеното, съдът счита, че адм. нак. производство е проведено съобразно регламентираните в ЗАНН, процесуални изисквания, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неотстраними пороци на обжалваното НП или ограничаващи правото на защита на наказаното дружество и предпоставящи отмяна на санкционния акт, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.

По същество преценката на АНО, че санкционираното дружество е нарушило забраната на чл.63, ал.2 от КТ, е правилна. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключен ТД, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.

„И.-С.“ЕООД, с ЕИК*, има качеството на работодател съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена с §.1 от ДР на КТ, според която такова е всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Ето защо наказаното дружество е адресат на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, и като такъв е следвало да спазва установените с нея задължения. От събраните по делото док-ства се установява по несъмнен начин, че „И.-С.“ЕООД, с ЕИК*, в качеството си на работодател, на 09.10.2024 г. е допуснал до работа работникът И.И.К., да извършва трудова дейност в строителен обект - Жил. сграда с магазини, в УПИ VII-2982, 2985, 2986 кв.241А по плана на г.Б., експлоатиран от дружеството-жалбоподател, преди да му е предоставил екземпляр от сключен в писмена форма ТД и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,.

От показанията на проверяващите и приетите по делото писмени док-ства се доказва по безспорен начин, че към момента на проверката, на И.К., не е бил връчен сключен ТД, както и че уведомлението до ТД на НАП е регистрирано в 12:57 ч. на 11.10.2024 г., което е след извършената от служителите на Д„ИТ“-Б. проверка по раб. места.

Контролните органи обосновано са приели, че м/у И.И.К., е възникнало трудово правоотношение, доколкото видно от попълнената от него декларация и констатираното при извършената на 09.10.2024 г. проверка по раб. места са налице определено раб. място, длъжност, раб. време и трудово възнаграждение, като е отразил месец и година, от които е започнал да предоставя работната си сила на търговеца, като към датата на извършената проверка проверяващите са установили извършването на трудова дейност от И.К.. Ето защо с оглед наличието на задължителни елементи на трудово правоотношение, не само е следвало да бъде сключен ТД м/у страните, но трудовото правоотношение е следвало да бъде уредено в съответствие с изискванията на чл.63, ал.2 от КТ, което не е сторено в настоящия случай, предвид липсата на регистрация на процесния ТД преди започването на работа и предоставянето му на работника, ведно с уведомлението чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП-Б..

По отношение на наказанията жалбоподателят поддържа тезата, че следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в настоящия случай е налице маловажност на случая. Неговите твърдения в тази насока са неоснователни. Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ, нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ, не са маловажни. Видът на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ,. В случая привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ, въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар и по делото да има док-ства, че трудовият договор е бил регистриран и уведомлението по чл.65, ал.5 от КТ, е било подадено до ТД на НАП веднага след проверката и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото адм. нарушение е маловажно именно поради действието на чл.415в, ал.2 от КТ, а с оглед приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл.414, ал.3 от КТ. Поради изложеното съдът не може да преквалифицира деянието в по-леко наказуемо такова и да наложи по-лекото предвидено наказание.

Поради тези съображения съдът намира, че така описаното в АУАН и НП адм. нарушение се явява доказано. Доколкото деянието е осъществено от ЮЛ, то въпросът за вината като елемент на субективната страна на нарушението не следва да се изследва, защото адм. нак. отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

За извършеното нарушение НО е наложил имуществена санкция на ЮЛ - работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя, с мотиви, че на основание чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложено адм. наказание имуществена санкция с НП №*/25.10.2023 г., както и защото при проверката е констатирано идентично нарушение по отношение на повече от 1 лице, респ. на нарушителя е наложено адм. наказание на основание чл.414, ал.З от КТ, и НП №*/14.01.2025 г., НП №*/14.01.2025 г. и НП №*/14.01.2025 г. По преписката обаче не са представени док-ства, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП, а конкретното нарушение е било отстранено веднага след първоначалната проверка на контролните органи на ДИТ-Б.. Обстоятелството, че са констатирани и други нарушения, за които на нарушителя е наложено адм. наказание на основание чл.414, ал.З от КТ, и са издадени посочените НП, не е основание да бъде наложено наказание над минимално предвиденото, тъй като към този момент същите не са били влезли в сила.

По делото не са налице док-ства и за това от деянието да са произтекли вредни последици или същото да се отличава с по-голяма от минималната обществена опасност. Всички тези обстоятелства водят до извода, че така определената имуществена санкция от 2200.00 лв. следва да се редуцира до предвидения в чл.414, ал.3 от КТ, минимум – 1500.00 лева /766,94 €/, като съдът намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение. При този резултат по делото, в съответствие с дадените в ТР №3 от 8.IV.1985 г. по н. д. №98/84 г., ОСНК разрешения - разноските по делото следва да останат за сметка на нарушителя-жалбоподател.

Предвид направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4, вр., ал.1 от ЗАНН, следва на АНО да се присъди юрк. възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,

възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН, е от 130.00 до 190.00 лв. В случая, с оглед на това, че се касае за дело с не особено висока фактическа и правна сложност, следва да се присъди възнаграждение от 130.00 лв. /66,47 €/.

Водим от горното, съдът