Решение № 5190 от 24.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 350/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП, вр. чл. 98, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по постъпила жалба от Х. Г. Г., [ЕГН], от гр. Варна, срещу Заповед № ЗСП-Д-В-П/5094/28.11.2025 г. на Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” - Провадия, потвърдена с Решение № 03-РД06-0002/15.01.2026 г. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” – Варна, с която му е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2025 – 2026г. по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. В жалбата са изложени твърдения за материална незаконосъобразност на акта, като се твърди, че същата е постановена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва се, че в акта не са конкретизирани кои документи липсват, въпреки че това е посочено като основание за отказ, с което се ограничава правото на защита на лицето. Наред с това се твърди, че липсват данни за надлежно предоставен срок за отстраняване на нередности, включително номер на съответното уведомление и доказателства за връчването му. Сочи се, че самата заповед съдържа съществени формални пороци – отсъстват подписи, дати и отбелязвания за връчване, което се поставя под съмнение нейното валидно издаване. Релевират се и вътрешни противоречия, включително относно посочените адреси, както и несъответствия в датите между изискването за документи и постановяването на отказа. Жалбоподателят счита, че са изискани документи, които не произтичат от установена административна практика, докато представени от него документи не са били отчетени от органа. Допълнително твърди, че заповедта се позовава на административен акт с некоректно изписана дата, което води до съмнение относно правното основание за издаването . На гореизложените основания е въведено и искане за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, жалбоподателят лично поддържа жалбата си и моли оспорената заповед да бъде отменена от съда. Ответникът – Директорът на Дирекция “Социално подпомагане”-Провадия, в съдебно заседание оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за законосъобразна и отговаряща на всички нормативни изисквания. Подчертава, че Г. е декларирал, че притежава три декара земя, от която само един декар се обработва, но в предоставения му 14-дневен срок той не е представил доходна бележка дали е получил рента или не. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Административното производство е започнало с подаването на Заявление-декларация вх.№ 3СП/Д-В-П/5094/27.10.2025г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Провадия от жалбоподателя Х. Г., с искане да му бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2025-2026 г. Жалбоподателят е декларирал, че е пенсионер, разведен, живее сам, като обитава къщата на сина си, а месечните му доходи възлизат на 630 лв. от пенсия, и месечна финансова подкрепа по ТЕЛК. На основание чл.26, ал. 8 от ППЗСП, с писмо изх.№ 0305-94Х-00/2184/04.11.2025 г., на жалбоподателя е даден 14-дневен срок за отстраняване на допуснати нередовности или за представяне на липсващите документи – служебна бележка от арендатор за получена/неполучен рента за периода 01.04.2025г. – 30.09.2025г. Видно от представеното известие за доставяне от „Български пощи“, жалбоподателят е получил писмото на 18.11.2025 г. (л. 10 от административната преписка). По повод заявлението е извършена социална анкета, резултатите от която са обективирани в изготвения социален доклад (л. 17 от адм. преписка). От съдържанието му се установява, че жалбоподателят е със семейно положение – разведен, като месечните му доходи се формират от получаваната от него пенсия в размер на 683,82 лв. месечно. Установено е също, че жалбоподателят притежава 3,95 дка земеделска земя, за която не е представил служебна бележка за получена/неполучена рента за периода 01.04.2025 г. – 30.09.2025 г. От жалбоподателя е депозирано заявление до Директора на ОД “Земеделие” – Варна вх.№ П0-09-1040/27-11-2025 г. (л.13 от адм. преписка) за издаване на служебна бележка, удостоверяваща, че не е получавал рента за притежавания от него поземлен имот за периода 01.04.2025 г. – 30.09.2025 г. Издадено е Удостоверение изх.№ ПО-09-1040-1/28.11.2025 г. по описа на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна (л.15 от адм. преписка), в уверение на това, че Х. Г. не е получавал суми за имоти по чл.37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, определени в издадените по реда на чл. 37в, ал.4 от ЗСПЗЗ заповеди за землищата на област Варна. На база изготвения социален доклад, и на основание чл. 4, ал. 4, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопления, е издадена обжалваната Заповед № ЗСП/Д-В-П/5094/28.11.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Провадия, с която исканата от Х. Г. Г. помощ е отказана със следните мотиви: На основание чл.4, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., във връзка с чл. 26, ал. 4, във връзка с чл. 26, ал.8 от ППЗСП- в предоставения 14-дневен срок лицето не е представило липсващите към заявлението-декларация документи”. Заповедта е била оспорена по административен ред пред Директора на РДСП – Варна, който с Решение № 03-РД06-0002/15.01.2026г. отхвърлил жалбата на Г. като неоснователна. Горестоящият административен орган приел, че в конкретния случай, поради непредставен документ от жалбоподателя за доход от рента, административният орган не е могъл да направи преценка дали лицето отговаря на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, а именно - дали средномесечният му доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление, което е основание за отказ на исканата помощ. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по делото, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактология, съдът прави следните правни изводи: Съгласно представеното по делото “известие за доставяне” от „Български пощи“, решението на горестоящия административен орган е съобщено на жалбоподателя на 22.01.2026 г. Същият е оспорил първоначално издадената заповед с жалба, депозирана в Административен съд – Варна на 05.02.2026 г., след задължителното й, съгласно чл. 13, ал. 5 от ЗСП, оспорване по административен ред. Жалбата е депозирана в рамките на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимиран субект по смисъла чл. 147, ал. 1 от АПК – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. Предмет на оспорване е Заповед № ЗСП-Д-В-П/5094/28.11.2025г. на Директор на Дирекция ”Социално подпомагане” - Провадия, предвид характера на решението на горестоящия административен орган, с което въпросът не е решен по същество, а подадената по административен ред жалба е отхвърлена като неоснователна. При извършената служебна проверка, съдът намира, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган в условията на заместване, съгл. Заповед № 0305-РД01-0032/16.01.2024г., разполагащ с необходимите правомощия съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, вр. с чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане. Обжалваната заповед е обективирана в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. кореспондиращи си правни и фактически основания за издаването й. Ето защо съдът намира, че при издаване на заповедта е спазена установената в закона форма. Съдът обаче намира, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, резултирали в неизясняване в пълнота на релевантните за казуса факти и необоснованост на посоченото основание за отказ, като съображенията за това са следните: Материалноправните предпоставки за възникване на право на целева помощ за отопление са уредени от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-7-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, както и в чл. 10 от ППЗСП. Предвидените кумулативни условия, видно от алинея първа на чл. 2 от Наредбата, изискват лицата и семействата, чийто средномесечен доход за последните 6 месеца, преди месеца на подаване на молбата-декларация, е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление, да отговарят на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП, за да имат право на целева помощ. В конкретния случай, административния орган е приел от фактическа страна, че Х. Г. не отговаря на условията на Наредбата, тъй като не е представил в срок липсващите към заявлението-декларация документи, на основание чл. 4, ал. 1 от Наредбата, във вр. чл. 26, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 8 от ППЗСП. От една страна, посочените в заповедта обстоятелства не представляват материалноправно основание за отказ по същество на заявената помощ за отопление. Наред с това, съобразно посочената от органа разпоредба на чл. 26, ал. 8 от ППЗСП, в случаите, когато е прието заявление-декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности или за представяне на липсващите документи. Видно от известие за доставяне от „Български пощи“ /л.10 преписка/, жалбоподателят е получил писмо изх.№ 0305-94Х-00/2184/04.11.2025 г. на 18.11.2025 г. Именно с посоченото писмо на Г. са дадени указания да представи служебна бележка за получена/неполучена рента за периода 01.04.2025 г. – 30.09.2025 г. Както вече беше посочено, срокът за изпълнение на тези указания, съобразно чл. 26, ал. 8 от ППЗСП, е 14-дневен, и очевидно следва да се брои от момента на уведомяване на лицето за констатираните нередовности на заявлението, т.е. същият изтича на 02.12.2025г. (вторник, присъствен ден). Оспорената понастоящем заповед, с която се отказва отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, както и социалният доклад с предложение в същия смисъл, обаче, са издадени още на 28.11.2025г. С оглед гореизложената фактическа установеност, съдът намира за неоснователно твърдението на административния орган, залегнало в посочените от него фактически основания за издаване на оспорения акт, че лицето не е представило в законоустановения 14 – дневен, срок липсващите към заявлението документи. Административният орган е постановил отказа си преди изтичането на предоставения на жалбоподателя срок за отстраняване на нередности. По този начин, от една страна, мотивите на органа в постановения отказ се явяват неправилни, а от друга – органът преждевременно е лишил жалбоподателя от възможност да изпълни дадените указания и да представи изисканите документи. Това нарушение е съществено, тъй като пряко засяга правото на защита и правото на участие на лицето в административното производство. Допуснатото нарушение е съществено, защото не само не е позволило изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, но е било и възпрепятствано правото на молителя да участва в производството по издаване на акта, като ангажира доказателства, което се е отразило и на съдържанието на крайния акт. На следващо място, обосноваването на отказ да бъде отпусната целева помощ за отопление изисква да е установено по безспорен начин, средномесечния доход за последните 6 месеца, преди месеца на подаване на молбата-декларация, да е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление. Недопустимо и противоречащо на целта на закона е заради неконстатирани по надлежния ред евентуални доходи от отдаване под аренда на 1 дка земя да се постановява отказ за отпускане на социална помощ. Именно констатирането на такива доходи по категоричен и безспорен начин е било в тежест на административния орган, който съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като събере необходимите доказателства, включително служебно, като евентуално укаже повторно и разясни на молителя информацията и справката, която той следва да представи. Очевидно в настоящия случай е било налице неразбиране от страна на жалбоподателя какви факти следва да удостовери, като същият е поискал справка от ОД “Земеделие” – Варна. В случая очевидно не са събрани всички относими за спорното право доказателства, както поради преждевременното постановяване на отказ от страна на органа, така и поради нарушение на служебното начало, наложено, както от разпоредбите на чл.35 и 36 АПК, така и от разпоредбите на приложимите специални закони. Съгл.чл.4, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., социален работник в съответствие с изискванията на чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, извършва социална анкета и посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението, и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. Съгласно чл.27, ал. 3 от ППЗСП, социалната анкета включва: 1. проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес; 2. проучване и анализиране на документи; 3. събиране на информация, а съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършвана от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки на място, в проучване на документация и събиране на информация с цел установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане. Очевидно специалните разпоредби вменяват задължения за повишена процесуална активност, включително чрез събиране на информация, от страна на органа при изясняване на релевантните за отпускане на помощта обстоятелства, която в случая е липсвала. Наред с това, съдът намира, че оспореният акт не съответства и на целта на закона. В чл. 11, ал. 1 от ЗСП се съдържа дефиницията на понятието “социални помощи”, каквато безспорно е и целевата помощ за отопление. Това са средства в пари и/или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основни жизнени потребности, сред които несъмнено е осигуряването на отопление с твърдо гориво. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП, една от целите на този закон е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Така постановеният отказ при неизяснени факти и преди да е изтекъл срокът за представяне на доказателства противоречи на тази цел. Предвид изложеното, заповедта следва да бъде отменена, а делото да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Х. Г. заявление, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане административният орган следва, след като извърши цялостна социална анкета и повторно надлежно укаже на заявителя какви документи следва да представи в достатъчен за това срок, а по възможност се сдобие служебно с относимата информация, да прецени наново налице ли са условията за отпускане на целева помощ за отопление, по отношение на оспорващия. Съдът не е административен, а правораздавателен орган, и не може в случая да замести със своето решение волята на административния орган и да реши административния въпрос, предмет на оспорения акт, Естеството на административния акт и изискването на специалния закон задължават директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане" да се произнесе мотивирано с писмен акт по искането за отпускане на целева помощ за отопление, с което е сезиран, като изследва наличието или липсата на необходимите предпоставки за уважаването му и изложи в него фактическата обстановка, такава каква е в действителност. Искане за разноски от страна на жалбоподателя не са правени. Воден от горното ,съдът: