Решение № 13112 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1307/2026 г.

Производството е по реда на чл.145. и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Производството е образувано по жалба на Н. А. Н. срещу Решение № 2153-02-50/06.04.2026 на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. срещу Разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което по заявления, подадени в ТП – Варна на НОИ на 07.05.2025г. и заявление, подадено в РКМЕ на 05.01.2024г., считано от 07.05.2025г., със срок на инвалидността и на чуждата помощ до 01.07.2027г. за 92% ТНР с ЧП, ДИ – 29.10.2020г. и навършена възраст 35г. и 02мес., са му отпуснати социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, в размер на 429.90лв., от 01.07.2025г. – 466.87лв., превалутиран от 01.01.2026г. – 238.72 евро и добавка за чужда помощ по чл. 103 КСО, в размер 230.30лв., от 01.07.2025г.- 250.11 лв., превалутиран от 01.01.2026г. – 127.89 евро.

Жалбоподателят сочи, че има виновно поведение на НОИ Варна, като спорът бил изместен в 2025г. и на жалбоподателят било преписано бездействие. Излага данни за хронологията на издаването на административните актове и прави анализ на правното им значение и последиците за него, както и на поведението си. Сочи, че на 29.10.2020г. му е издадено направление за освидетелстване от ТЕЛК. ТЕЛК се е произнесъл, като е определил 50% ТНР. Това решение е обжалвано и отменено на 15.06.2021г. и е издадено решение на НЕЛК за определена 80%ТНР. През м.юли 2021г. е подал заявление за отпускане на пенсия поради общо заболяване. През м. април 2025г. е прекратена пенсията. След като му е връчено разпореждането за прекратяването на пенсията е подал заявлението, постъпило в ТП – Варна на НОИ на 07.05.2025г. Счита, че при подаване на заявление за отпускане на социална пенсия в срока по чл.94, ал.3 от КСО, производството по последното щяло да бъде прекратено, поради това че му е била отпусната и към този момент е получавал пенсия поради общо заболяване. Жалбоподателят не е съгласен с нормативното основание на отпуснатата пенсия. Намира, че незаконно му е отпусната социална пенсия за инвалидност, т.к. преди това е получавал пенсия поради общо заболяване. Счита, че не е разгледано заявлението му за чужда помощ подадено през м. януари 2025г. Счита, че няма виновно поведение. По отношение на коледната добавка не разбира защо няма произнасяне и иска да му се изплатят добавките от 2020г. до 2027г., включително и коледната за 2025г. Иска отмяната на оспореният акт и връщането на преписката на административния орган за произнасяне. Иска отвод на настоящия съдия докладчик по делото.

Процесуалният представител на жалбоподателя в писмени бележки поддържа жалбата на г-н Н. и иска уважаването й. Счита доводите му релевирани в жалбата относно началния момент за отпускането на пенсията за основателни. Намира, че следва оспореният административен акт да не се разглежда изолирано, а да се разгледат в тяхната последователност фактите по отпускането на пенсията на г-н Н., като се съобразят и другите административни актове, действали в периода и техните последици за правото му да получи пенсия на основание решението на НЕЛК.

Ответникът, чрез процесуален представител изразява в открито съдебно заседание становище за неоснователност на жалбата.

При съобразяване на твърденията и доводите на страните, съдържанието на оспорения административен акт и доказателствата приложени към административната преписка и в хода на съдебното производство, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лицето, адресат на административния акт, за което последният е неблагоприятен, в предвидената форма и срок, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 2153-02-50/06.04.2026 на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. срещу Разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което по заявления, подадени в ТП – Варна на НОИ на 07.05.2025г. и заявление, подадено в РКМЕ на 05.01.2024г., считано от 07.05.2025г., със срок на инвалидността и на чуждата помощ до 01.07.2027г. за 92% ТНР с ЧП, ДИ – 29.10.2020г. и навършена възраст 35години и 02месеца, са му отпуснати социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, в размер на 429.90лв., от 01.07.2025г. – 466.87лв., превалутиран от 01.01.2026г. – 238.72 евро и добавка за чужда помощ по чл. 103 КСО, в размер 230.30лв., от 01.07.2025г.- 250.11 лв., превалутиран от 01.01.2026г. – 127.89 евро.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт по чл.168 от АПК на основанията, посочени в чл.146 АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в КСО, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.

За да издаде оспореният административен акт административният орган е констатирал, че предмет на проверка пред него е Разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което по заявления, подадени в ТП – Варна на НОИ на 07.05.2025г. и заявление, подадено в РКМЕ на 05.01.2024г., считано от 07.05.2025г., със срок на инвалидността и на чуждата помощ до 01.07.2027г. за 92% ТНР с ЧП, ДИ – 29.10.2020г. и навършена възраст 35години и 02месеца, са му отпуснати социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, в размер на 429.90лв., от 01.07.2025г. – 466.87лв., превалутиран от 01.01.2026г. – 238.72 евро и добавка за чужда помощ по чл. 103 КСО, в размер 230.30лв., от 01.07.2025г.- 250.11 лв., превалутиран от 01.01.2026г. – 127.89 евро.

Със заявление подадено от г-н Н. в ТП – Варна на 07.05.2025г. г-н Н. е поискал отпускането на социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ. След преосвидетелстването му и отмяната на ЕР №90675/12.08.24г. на ТЕЛК, с ЕР № 90257/012/24.01.2025г. е определена ТНР 92,00% с ЧП, дата на ДИ 29.10.2020г. и срок на инвалидността и на чуждата помощ до 01.07.2027г.

Заявлението, с което е поискано преосвидетелстването е подадено до ТЕЛК, чрез РКМЕ на 05.01.2024г.

ЕР № 90257/012/24.01.2025г. на НЕЛК е връчен на г-н Н. на 31.01.2025г.

С разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. Ръководителят „ПО“ при ТП – Варна на НОИ се е произнесъл по заявления, подадени от г-н Н. в ТП – Варна на НОИ на 07.05.2025г. и заявление, подадено в РКМЕ на 05.01.2024г., считано от 07.05.2025г.

Решаващият орган е приел, че обжалваното пред него разпореждане е правилно и законосъобразно и, че жалбата на г-н Н. срещу него е неоснователна.

Решаващият орган е цитирал разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО, съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, когато заявлението и необходимите документи към него са подадени в 2 – месечен срок от тази дата. Когато документите са подадени след изтичането на 2-месечния срок от придобиването на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Съгласно ал.3 от същия член, извън случаите по ал.1 „пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.“

Решаващият орган е констатирал, че г-н Н. е подал заявленията, с които е поискал отпускането на социална пенсия за инвалидност и добавка за ЧП в ТП Варна на НОИ на 07.05.2025г. и, че ЕР № 90257/012/24.01.2025г. на НЕЛК е връчен на г-н Н. на 31.01.2025г., като е направил извод, че срокът за обжалването на ЕР на НЕЛК е изтекъл на 14.02.2025г. и че от последната дата е започнал да тече едномесечния срок по чл.94, ал.3 от КСО – от изтичането на срока за обжалването му и този срок е изтекъл на 17.03.2025г.

Решаващият орган е посочил, че е изчислил срокът съгласно разпоредбата на чл.60, ал.3 и ал.6 от ГПК, като приложими по арг. от чл.144 от АПК и е посочил, че при изчисляването на срока е взел под внимание обстоятелството, че 15.03.2025г. е бил неприсъствен ден.

От констатираните факти е изведен извод, че е минал повече от един месец от изтичането на срокът за обжалването на ЕР № 90257/012/24.01.2025г. на НЕЛК, към датата на подаването на заявленията от г-н Н. за отпускането на пенсията и добавката към нея.

Решаващият орган посочил, че в чл.1 от Постановление № 263/26.11.2025г. на МС за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на ДОО за 2025г., сумата за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2025г. е в размер на 120лв. и се изплаща за пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2025г. е в размер на 638.00лв. включително.

Решаващият орган е констатирал, че получаваните от г-н Н. за м.12.2025г. са в размер от 716.98лв., от които 466.87лв. социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО и 250.11 лв. добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО и е направил извод, че тази сума надвишава посоченият в постановлението на МС размер, поради което г-н Н. не отговаря на поставените условия, поради което правилно не му е изплатена допълнително сумата от 120лв. за м.12.2025г.

Спорът както е формулиран в жалбата е за следното:1.видът пенсия, която е следвало да бъде отпусната на г-н Н.; 2.от коя дата е следвало да бъде отпусната; 3.отпусната ли му е добавка за чужда помощ по заявлението от м.януари 2025г.; 4.следвало ли е да му бъде отпусната коледна добавка за 2025г.

За да отговори на спорните въпроси и във връзка с твърденията на г-н Н., че пенсията за инвалидност поради общо заболяване му се дължи, т.к. в предходно разпореждане му е била отпусната пенсия на това основание, Съдът констатира, че:

1/Със заявление от 6.07.2021г. г-н Н. е заявил отпускане на пенсия и добавки, като е посочил с отметка, че желае пенсия, лична и допълнително е изписано с думи – за инвалидност поради общо заболяване.

Осигурителният орган е установил налични данни за осигурителен стаж за 1година 5месеца и 28дни, от който действителен осигурителен стаж 1година 5месеца и 28дни;

Към датата на инвалидизирането г-н Н. има навършена възраст 30г.8м.6д;

Към датата на подаването на заявлението г-н Н. има навършена възраст 31години 4месеца и 13дни.

2/С Разпореждане № 9002238268/21.01.2022г. на Ръководителя на ПО в ТП Варна на НОИ на основание чл.98, ал.7 от КСО на г-н Н. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 06.07.2021г. със срок до 01.03.2024г. в размер на 148.71лв. и от 25.12.2021г. със срок до 01.03.2024г. в размер на 170.00лв.

Разпореждането е обжалвано от г-н Н. и жалбата срещу него е отхвърлена с Решение на Директора на ТП Варна на НОИ № 2153-03-30/04.03.2022г.

Г-н Н. е обжалвал Решение на директора на ТП Варна на НОИ № 2153-03-30/04.03.2022г.

С Решение № 958/15.07.2022г. постановено по адм.д. 552/2022г. състав на Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на г-н Н. срещу решението на директора на ТП Варна на НОИ № 2153-03-30/04.03.2022г.

С Решение на ВАС № 2775/16.03.2023г. постановено по адм.д. 7517/ 2022г. Решение № 958/15.07.2022г. постановено по адм.д. 552/2022г. от състав на Административен съд Варна е отменено и делото е изпратено на административния орган.

3/С Разпореждане № 030230368022/30.06.2023г. на Ръководителят ПО към ТП – Варна на НОИ на основание чл.100 от КСО и/или ПМС № 94 от 27.06.2023г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост е определена на г-н Н. размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 КСО към 30.06.2023г. 247.00лв. и нов размер 276.64лв. с месечен размер на пенсията 276.64лв., т.е. определен е размер на пенсията в размера на социалната пенсия за старост.

4/С Разпореждане № 03240370567/30.06.2024г. на Ръководителят ПО към ТП – Варна на НОИ на основание чл.100 от КСО и/или ПМС № 222 от 19.06.2024г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за старост е определена на г-н Н. размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 КСО към 30.06.2023г. 276.64лв. и нов размер 307.07лв. с месечен размер на пенсията 307.07лв.

5/Подадено е заявление от г-н Н. за отпускане на пенсия и/или добавки от 27.01.2025г., с посочено в него желание да му бъде отпусната добавка за чужда помощ. В заявлението г-н Н. е посочил, че получава друга пенсия от НОИ Варна в размер на тази за старост, която е спряна сега. Към заявлението е приложено ЕР № 90257/012/24.01.2025г. на НЕЛК.

6/С Разпореждане № 9002238268, протокол № 90023 от 24.02.2025г., с посочен вид на пенсията: лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е възобновена и определена на основание чл.97, ал.1, т.4 от КСО, чл.98, ал.7 КСО и чл.30, ал.3 от НПОС на Н. А. Н. в същия размер от 02.03.2024г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.98, ал.7 от КСО в размер на 276.64лв. и определя от 01.07.2024г. лична пенсия поради общо заболяване в размер 307.07лв. с месечна сума за изплащане 307.07лв. За да издаде разпореждането административният орган е констатирал, че Н. А. Н. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 80% ТНР/вид и степен на увреждане със срок на инвалидността – 01.03.2024г. ТЕЛК гр. Варна с ЕР № 90552 от 11.07.2024г. определя 88.00% ТНР/вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок на инвалидността – 01.07.2027г. ТЕЛК гр. Варна с ЕР № 90675 от 12.08.2024г. отменя и коригира мотиви на ЕР № 90552 от 11.07.2024г., като определя 88.00% ТНР/вид и степен на увреждане без чужда помощ с дата на инвалидизиране 29.10.2020г. и със срок на инвалидността – 01.07.2027г. Г-н Н. обжалва ЕР № 90675 от 12.08.2024г. на ТЕЛК, поради това личната му пенсия за инвалидност е възобновена от 02.03.2024г. в размера на социалната пенсия за старост по чл.98, ал.7 от КСО.

7/С Разпореждане № 9002238268/15.04.2025 г., постановено по заявление от 06.07.2021 г. с оглед изпълнението на Решение № 2775/16.03.2023г. на Върховния административен съд по дело № 7517/2022 г., от административният орган е преразгледан въпросът по същество, като е установено, че г-н Н. няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като не отговаря на условията на чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 74, ал. 2 от КСО, а именно 5 години осигурителен стаж до датата на инвалидизирането, от който поне една трета да е действителен. На тези констатации и изводи е отменено Разпореждане № 9002238268/21.01.2022г., на г-н Н. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на основание чл.91 от АПК е отменено Разпореждане № 9002238268, протокол № 90023 от 24.02.2025г.

С Решение на Директора на ТП – Варна на НОИ № 2153-03-108/09.06.2025г. е отхвърлена жалбата на г-н Н. срещу Разпореждане № 9002238268/15.04.2025г.

Решението на Директора на ТП – Варна на НОИ № 2153-03-108/09.06.2025г. е обжалвано и няма данни производството по обжалването да е приключило.

8/С протокол № 2194-03-122/ разпореждане № 9002238268 от 26.08.2025г. на Ръководителя на ПО в ТП Варна на НОИ е спряно производството по отпускането на социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ по заявление от 09.05.2025г. подадено от г-н Н..

Разпореждането е обжалвано и отменено от състав на Административен съд Варна, с указания административния орган да се произнесе по заявление от 09.05.2025г. подадено от г-н Н..

9/В изпълнение на тези указания е издадено Разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, жалбата на г-н Н. срещу което е отхвърлена от Директора на ТП Варна на НОИ с административния акт, предмет на проверка в настоящото производство.

От съдържанието на разгледаните в хронологичен ред заявления за отпускане не пенсия от г-н Н., разпореждания на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ и решения на Директора на ТП Варна на НОИ следват няколко извода имащи значение за разглежданите от настоящата инстанция спорни въпроси, а именно:

Първо, г-н Н. е посочил в заявление от 6.07.2021г., че желае отпускане на пенсия и добавки, като е посочил с отметка, че пенсията е лична и допълнително е посочил с думи – за инвалидност поради общо заболяване. По това заявление се е развило производството пред осигурителния орган от 2021г. до издаването на Разпореждане № 9002238268/15.04.2025г., поради това и в разпорежданията издадени преди разпореждането от 15.04.2025г. е посочено, че се издават във връзка с отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване.

Второ, няма влязло в сила разпореждане на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, в което на г-н Н. да е отпусната окончателно лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Всички разпореждания издадени след подаденото от него заявление от 6.07.2021г. до издаването на Разпореждане № 9002238268/15.04.2025г., предвид липсата на влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК, което е нормативно установена предпоставка за отпускането на личната пенсия за инвалидност, са в хода на административната процедура по отпускането на пенсията и не представляват разпореждания, с които е отпусната пенсията и е определен нейният размер.

Трето, отпуснатите пенсии на г-н Н. по всички издадени по заявление от 6.07.2021г. разпореждания до Разпореждане № 9002238268/15.04.2025г. са в размера по чл.98, ал.7 КСО, т.е. в размера на социалната пенсия за старост и това се констатира от нормативните основания, които са вписани в разпорежданията при отпускането на пенсията или при изменението на размера й.

От това следва, че не се установяват факти доказващи твърденията на г-н Н., че преди издаването на разпореждането, потвърдено с оспореното в настоящото производство решение на Директора на ТП -Варна на НОИ, му е била отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване. Издадените разпореждания, с които след подаденото от него заявление от 6.07.2021г. до издаването на Разпореждане № 9002238268/15.04.2025г. са му отпускани пенсии или е изменян техния размер са били по реда на чл.98, ал.7 КСО, т.к. не е била приключила процедурата по издаването на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК.

След влизането в сила на ЕР № 90257/012/24.01.2025г. на НЕЛК е издадено Разпореждане № 9002238268/15.04.2025г., в което вече са констатирани факти (предвид наличието на предпоставката влязло в сила ЕР на НЕЛК и в този аспект признат процент НТР), относими към заявената за отпускане по заявление от 6.07.2021г. от г-н Н. пенсия и е констатирано, че не е налице изискуемия за отпускането на този вид пенсия трудов стаж. Законосъобразността на това разпореждане и потвърждаващото го решение са предмет на друго съдебно производство, поради това съдът не се произнася по тях. Направеното в настоящото решение констатиране на факти е с цел пълнота на установената фактическа обстановка и съобразяването на последиците от издадените предходни административни актове при преценката на законосъобразността на обжалвания в настоящото производство административен акт.

От изложеното, Съдът по формулираните спорни въпроси между страните намира следното:

1.относно видът пенсия, която е следвало да бъде отпусната на г-н Н. с оспорения административен акт:

За да отговори на този спорен въпрос, съдът анализира предпоставките за отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (разписани в чл.74 КСО) и за отпускането на социална пенсия за инвалидност (чл.90а от КСО).

Съгласно чл.74 от КСО осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението, както следва:

до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж;

до 25-годишна възраст - една година;

до 30-годишна възраст - 3 години;

над 30-годишна възраст - 5 години.

Поставено е условие една трета от изискуемия осигурителния стаж да е действителен, т.е. осигуреното лице да е осъществявало трудовите си функции при работодателя, а не само да е имало сключен трудов договор с него.

Допуснато е изключение от изискванията за лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания, които до постъпване на работа, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж.

От изложеното следва, че за да придобият правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по отношение на осигурените лица следва да са налице две кумулативно изискуеми нормативно установени предпоставки – първо, да са загубили работоспособността си и второ, да имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането.

Видно от установените факти към момента на издаването на разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ: събрани са доказателства за осигурителен стаж за г-н Н. от 1 година 5 месеца и 28 дни, от който действителен осигурителен стаж 1 година 5 месеца и 28 дни и е установено, че към датата на инвалидизирането г-н Н. има навършена възраст 30 години 8 месеца и 6 дни.

От изложеното следва, че г-н Н. към момента на инвалидизирането е имал навършени 30 години, поради което за придобие право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, следва да представи ЕР на ТЕЛК/ НЕЛК и да има осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането от 5 години, от който една трета да е действителен.

Изчислена от 5 години, една трета е 1 година и осем месеца. От изложеното следва, че по отношение на г-н Н. не е налице предпоставката наличие на изискуемия осигурителен стаж, за да му бъде отпусната пенсия по чл.74 от КСО. По отношение на г-н Н. не е налице изключението да е лице с вродени или с придобити трайни увреждания до постъпване на работа, т.к. е инвалидизирането е настъпило след 30 годишната му възраст и има данни към този момент вече да е полагал труд.

Съгласно чл.90а, ал.1 от КСО „Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 71 на сто или повече, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава.“

Предпоставките за отпускането на социална пенсия за инвалидност са: лицата да са навършили 16- годишна възраст, да имат трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 71 на сто или повече и да не им е отпусната друга пенсия, включително от друга държава.

Видно от установените факти по отношение на г-н Н. към момента на издаването на разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ г-н Н. е имал призната с ЕР на НЕЛК ТНР над 71 на сто, навършил е 16 години и не е имал отпусната друга пенсия.

При наличието на тези факти правилно административният орган е отпуснал на г-н Н. пенсия по чл.90а от КСО.

2. относно датата, от която е следвало да бъде отпусната пенсията на г-н Н.:

За да се произнесе по така формулирания спор съдът съобрази, разпоредбите на чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО.

Съгласно чл.94, ал.1 от КСО „Пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.“

Съгласно нормата на чл.94, ал.3 от КСО „Извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.“

От анализът на цитираните разпоредби следва, че в чл.94, ал.1 от КСО са разписани общите правила относно датата на отпускането на пенсията, като в разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО са регламентирани специални правила относно пенсиите за инвалидност.

Съдът констатира, че отпуснатата пенсия на г-н Н. е за инвалидност, а не за навършена възраст и стаж, поради което относимата към отпускането на този вид пенсии е разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО, като началната дата на отпускането на пенсията на г-н Н. правилно е определена в разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, предвид констатациите на решаващият орган, че г-н Н. е подал заявленията, с които е поискал отпускане на социална пенсия за инвалидност и добавка за ЧП в ТП Варна на НОИ на 07.05.2025г., че ЕР № 90257/012/24.01.2025г. на НЕЛК е връчен на г-н Н. на 31.01.2025г. и направеният съответен на относимата нормативна уредба извод, че срокът за обжалването на ЕР на НЕЛК е изтекъл на 14.02.2025г. и че от последната дата е започнал да тече едномесечния срок по чл.94, ал.3 от КСО (т.е. от изтичането на срока за обжалването на ЕР на НЕЛК) и този срок е изтекъл на 17.03.2025г.

Правилно решаващият орган е изчислил срока съгласно разпоредбата на чл.60, ал.3 и ал.6 от ГПК, като приложими по арг. от чл.144 от АПК и при изчисляването на срока е взел под внимание обстоятелството, че 15.03.2025г. е бил неприсъствен ден. Заявлението е подадено на 07.05.2025г. От констатираните факти е изведен извод, че е минал повече от един месец от изтичането на срокът за обжалването на ЕР № 90257/012/24.01.2025г. на НЕЛК, към датата на подаването на заявленията от г-н Н. за отпускането на пенсията и добавката към нея.

От изложеното се налага извод, че осигурителният орган правилно е определил датата на отпускането на пенсията на г-н Н..

Общото правило е, че отпускането на пенсията е по заявление на осигуреното лице. То инициира производството. Не е предвидено произнасяне по отпускане на пенсия по инициативата на осигурителния орган. Производството по отпускане на пенсия е специално и правилата, по които се развива са изчерпателно разписани в КСО. Не е предвидена възможност за изменение по служебен път на заявлението за отпускане на пенсия. Т.е. осигурителният орган се произнася по заявлението на лицето и по предпоставките за отпускането на пенсията, която е заявило лицето. От нормативната уредба на КСО разписана в чл.94 до чл.102 от КСО следва, че осигурителният орган има задължението за произнасяне по отпускането на социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ едва след подаването на заявление от 09.05.2025г. от г-н Н..

3.относно оплакването, че не отпусната добавка за чужда помощ на г-н Н. по подаденото от него заявление от 27.01.2025г. за отпускане на добавка за чужда помощ. Това оплакване е неотносимо към настоящия спор. В настоящото производство, съдът разглежда само законосъобразността на Решение № 2153-02-50/06.04.2026 на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. срещу Разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководителя „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което се е произнесъл по заявления, подадени в ТП – Варна на НОИ от г-н Н. на 07.05.2025г. и заявление, подадено в РКМЕ на 05.01.2024г., считано от 07.05.2025г.

Защитата срещу липсата на произнасяне на осигурителния орган по заявлението на г-н Н. за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и подадено от 27.01.2025г. е следвало да стане в друго административно производство и или съдебно производство.

4.относно въпросът следвало ли е да бъде отпусната коледна добавка на г-н Н. за 2025г., съдът намира следното:

Съгласно чл.1 от Постановление № 263/26.11.2025г. на МС за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на ДОО за 2025г., сумата за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за декември 2025г. е в размер на 120лв. и се изплаща за пенсионерите, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за декември 2025г. е в размер на 638.00лв. включително.

От данните по Разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ Решаващият орган е констатирал, че получаваните от г-н Н. за м.12.2025г. са в размер от 716.98лв., от които 466.87лв. социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО и 250.11 лв. добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО и е направил извод, че тази сума надвишава посоченият в постановлението на МС размер, поради което г-н Н. не отговаря на поставените условия, поради което правилно не му е изплатена допълнително сумата от 120лв. за м.12.2025г.

Констатациите на решаващият орган са обосновани от съдържанието на разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ и са при правилно приложение на нормативната уредба.

Съдът, предвид релевираните възражения на г-н Н. относно липсата на вина в неговото поведение и виновното поведение на органите на НОИ, намира че следва да поясни, че в административните производства административните органи и съдът констатират фактите и прилагат към тях правните норми.

От съдържанието на Разпореждане № 9002238268/28.01.2026г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ и Решение № 2153-02-50/06.04.2026 на Директора на ТП - Варна на НОИ се констатира, че в тях не е сочено виновно поведение на г-н Н., констатирани са само фактите относно отпускането на заявената от последния пенсия. Не се констатират факти влечащи на извод, че при издаването на проверяваният в настоящото производство административен акт, решаващият орган е нарушил процесуалните правила,, поради което и възражението за виновно поведение на органите на НОИ релевирано от г-н Н. се явява неоснователно.

Предвид изходът на спорът, основателно е искането на процесуалният представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален превалутиран размер съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 102,26 евро.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 вр. ал.2 от АПК, Съдът