Решение № 4058 от 12.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 6132/2025 г.

За да се произнесе, взе предвид следното. Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Дойче Луфтханза“ АД, представлявано от адв. А. Т., срещу Решение №1868/05.02.2025 г., постановено по гр. д. №62573/2024 г. по описа на Софийски районен съд. С обжалвания съдебен акт е признато за установено по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че „Дойче Луфтханза“ АД, действащо на територията на Република България чрез Търговско представителство с БУЛСТАТ 121773298, дължи на Й. К. Й. на основание чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004, сумата от 400 евро, с левова равностойност на сумата 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница за oбезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 г. за отмяна на полет lh1704/18.12.2022 г. от летище Мюнхен до летище София (част от пътуване с 2 свързващи полет lh2435/18.2.2022 г. от Билунд, Дания до Мюнхен, Германия и lh1704 от летище Мюнхен до летище София), резервация № oq4r5/pkcbtn, ведно със законна лихва за период от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр..д. № 31357/2024г. по описа на СРС 168 състав. Във въззивната жалба се поддържат съображения за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен. Въззивникът поддържа становище за неправилно приложение на материалния закон по отношение на приложимия давностен срок, с който вземането се погасява. Счита, че приложима е разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, съгласно която правото на иск срещу превозвача по международни и вътрешни превозни договори се погасява в едногодишен срок, който започва да тече считано от деня, в който е трябвало да пристигане въздухоплавателното средство или от деня на прекратяване на превоза. Излага, че процесният полет е трябвало да се състои на 18.12.2022 г., докато заповедното производство е образувано на 31.05.2024 г., т.е. след изтичане на едногодишния срок. По-нататък поддържа релевираното с отговора на исковата молба възражение за наличие на извънредни обстоятелства, които са довели до отмяна на полета. При тези доводи моли въззивната жалба да бъде уважена. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Й. К. Й., представляван от адв. В. Ч.- М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД по отношение на срока за погасяване по давност на вземането. Счита, че ответникът, настоящ въззивник не е провел пълно и главно доказване относно наличието на извънредни обстоятелства, наложили отмяната на полета. Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното: За да постанови решението си, Софийски районен съд е приел за безспорно между страните, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищецът е пътник, който заминава от летище, съответно заминава до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че ищецът си е изпълнил задълженията по договора, като се е явил навреме за полета, заплатил е възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на полета, поради което и има право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че полетът е бил над 1 500км. но до 3500 км. Намерил е за недоказано възражението на ответника за наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорността за отмяна на полета. Приел е за неоснователно и възражението за погасяване по давност на вземането. За преценка правилността на решението съдът съобрази от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички полети над 1500 км. до 3000 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Спорът, пренесен пред настоящата инстанция се концентрира върху въпросите дали по отношение на процесния полет са били налице извънредни обстоятелства, които да изключват отговорността на въздушния превозвач, както и дали вземането за обезщетение е погасено по давност. По отношение на възражението на ответника, настоящ въззивник, относно наличието на извънредни обстоятелства, настоящият състав намира следното. Видно от приетото като доказателство по делото становище по зададените от въззивника въпроси от Летище Мюнхен във връзка с допусната съдебна поръчка се установява, че на датата на полета, т.е. 18.12.2022 г. не е имало никаква опасност за полетите, като опасните метеорологични условия са били настъпили четири дни преди него, на 14.12.2022 г. С оглед изложеното недоказано остава възражението на въззивника за наличие на настъпили извънредни обстоятелства по отношение на полет LH1704 по маршрут от летище Мюнхен до летище София. Напротив, по делото макар да са доказани усложнени метерологични условия, свързани с навременното изпълнение на предходни полети, то не се доказва същите да са повлияли на изпълнението на процесния такъв, така щото да може да бъде осъществен в рамките на максималното дневно дежурство. По отношение оплакването за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ съдът намира следното. Налице константна съдебна практика, която настоящият състав споделя, според която по отношение на въпроса за погасителната давност се прилагат правилата по националното право на всяка държава членка, както е прието в Решение на Съда на ЕС от 22 ноември 2012 година по дело C-139/11 (задължително за настоящия съд - чл. 633 ГПК). Предвид естеството на спорното право - обезщетение за некачествено в темпорално отношение изпълнение на задължение за извършване на въздушен превоз на пътници, същото се погасява с тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б."б" ЗЗД. Неоснователно е позоваването на ответникавъззивник на нормата на чл. 135 (приложима ред. до изм. бр. ДВ бр. 16 от 2021 г.) Закона за гражданското въздухоплаване, която гласи, че правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Нормата на чл. 135 ЗГВ следва да се тълкува наред с правото на пътника да предявява рекламации пред превозвача по чл. 127 ЗГВ. Повод за този извод следва от нормата на чл. 137 ЗГВ, която предвижда хипотеза на спиране на давностния срок по чл. 135 ЗГВ докато трае рекламационното производство. Рекламационно производство е предвидено само за липси и повреди на багажа или товара, закъснение за предаване на багажа или товара и надплащане на пътни такси. Правилата относно давностни срокове в ЗГВ са поместени в глава XI "Констативни протоколи, рекламации и давност", като в посочената глава са предвидени искове на пътниците, произтичащи единствено от липса или повреди на багажа, както и искове за вреди от телена повреда или смърт на пътника, като са уредени съответно и приложимите давностни срокове относно тези искове - чл. 135 и чл. 136 ЗГВ. Различен извод не следва от последвалото изменение на ЗГВ, които промени са обнародвани в ДВ бр. 16 от 2021 г. С посоченото изменение са скъсени давностните срокове по чл. 135, ал. 1 ЗГВ и са добавени нови две алинеи на чл. 135 ЗГВ. Нормите на чл. 135, ал. 2 и ал. 3 (изм бр ДВ 16 от 2021 г.) предвиждат задължителна форма на пълномощните в полза на лицата (които не са адвокати), представляващи пътници при предявяване на претенции за обезщетение по Регламент 261/2004. Видно от мотивите към проекта за Закон за изменение и допълнение на ЗГВ, новите разпоредби по ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 ЗГВ са приети с оглед преустановяване на недобросъвестни практики от страна на агенции за предявяване на искове и с цел по - засилена защита на пътниците при упражняване правата по Регламент 261/2004. В мотивите на законопроекта скъсяването на давностните срокове по чл. 135, ал. 1 ЗГВ е мотивирано със съображения относно сроковете за съхраняване на полетната операция и необходимостта от представяне на превозните документи за доказване на статута на лицата на пътници по съответните полети. От така изложените мотиви към законопректа за изменение на допълнение на ЗГВ не може да се направи извод, че в приложното поле на нормата на чл. 135, ал. 1 ЗГВ се включва и обезщетение по Регламент № 261/2004. При това не може да се направи извод, че по тълкувателен път от измененията на ЗГВ се извлича приложимост на нормата на чл. 135, ал. 1 (в ред. преди изм бр ДВ 16 от 2021) ЗГВ по отношение на вземанията за обезщетение по Регламент 261/2021 г. Следователно, по отношение на вземането за обезщетение за закъснял или отменен полет е приложила общата петгодишна давност, която към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е изтекла, поради което същото се явява дължимо. С оглед всичко изложено дотук и с оглед неоснователността на въззивната жалба, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. По подадената частна жалба от Й. К. Й. срещу Определение №16432/08.04.2025 г., постановено по гр. д. №62573/2024 г. съдът намира следното: С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение искането на молителя за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. В. Ч.- М. допълнително в размер на сумата от 480 лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв. Частният жалбоподател становище за неправилност на съдебния акт, като моли същият да бъде отменен, а първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските като на процесуалния представител да бъде определено възнаграждение в минимален размер. Видно още с подаването на исковата молба е отправено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като липсата на изрично посочване на същото като разноски в списъка по чл. 80 ГПК не води до тяхната недължимост. Следователно, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство следва да бъде присъдено, като след съобразяване на материалния интерес по делото, действителната фактическа и правна сложност на същото, както и извършените от адв. М. процесуални действия съдът на основание чл. 38 ЗАдв определя в размер на 245,42 евро с ДДС, представляващи евровата равностойсност на 480 лв. с ДДС, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение следва да бъде изменено, като на адв. М. бъде присъдено допълнително възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС за предоставена безплатна правна помощ в хода на исковото производство пред първоинстанционния съд. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за оказана безплатна правна помощ, което възнаграждение съдът определя в размер на 120 евро с ДДС. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав