Решение № 4649 от 27.5.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 415/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Д. Д. с [ЕГН] и адрес [населено място], [жк] [адрес] против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000078 издадена на 12.02.2026 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция”, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството му за управление на МПС. Счита заповедта за постановена в противоречие с материалния закон и издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и прави искане да се отмени, като незаконосъобразна.

Ответникът – Полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ – В. Н. С., редовно уведомен, прави искане да се отхвърли жалбата.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Със заповед № 26-0769-000078 издадена на 12.02.2026 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция”, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството за управление на МПС на В. Д.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, с което е загубил правоспособността си и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 12.02.2026 г. и е обжалвана с жалба вх.№ 769000-3735/16.02.2026 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, Принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.17 от делото), на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.“б“, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2 вр. ал.1, б.“а“ от ЗАНН, чл.45, ал.2, т.13 от ПУДМВР и чл.33, т.9 от ЗМВР са определени службите за контрол по ЗДвП. Със заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР [населено място] (л.15 от делото), са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция”, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за неговото започване. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен сам да върне свидетелството си за управление на МПС и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за извършени нарушения.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон.

Обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по пет броя наказателни постановления, издадени в периода от 13.07.2021 г. до 20.11.2024 г., като в заповедта са посочени и конкретния брой отнети контролни точки на водача.

Контролните точки, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения.

Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

През периода на спорното правоотношение действаща е Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно разпоредбите на Наредбата, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В нея е определен максимален размер от 39 контролни точки (чл.2, ал.1) и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения (чл.6).

От ответника са представени петте наказателни постановления, с които се твърди, че са отнети контролните точки на жалбоподателя, а именно:

• наказателно постановление № 21-0769-002222/13.07.2021 г. с което са отнети 6 контролни точки, влязло в сила на 20.12.2022 г. (л.10 от делото);

• наказателно постановление № 23-0769-000916/08.06.2023 г. с което са отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 23.08.2023 г. (л.11 от делото);

• наказателно постановление № 24-0769-002860/10.09.2024 г. с което са отнети 8 контролни точки, влязло в сила на 25.06.2025 г. (л.12 от делото);

• наказателно постановление № 24-0769-002879/10.09.2024 г. с което са отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 10.06.2025 г. (л.13 от делото);

• наказателно постановление № 24-0769-004208/20.11.2024 г. с което са отнети 8 контролни точки, влязло в сила на 25.06.2025г. (л.14 от делото).

С така представените наказателни постановления от жалбоподателя са отнети общо 42 контролни точки, като четири от наказателните постановления са му редовно връчени и са влезли в законна сила, както се установява и от доказателствата по делото.

От жалбоподателя е оспорено връчването на НП № 23-0769-000916/ 08.06.2023 г. с което са му отнети 10 контролни точки, за което се сочи, че е влязло в сила на 23.08.2023 г. Във връзка с направеното оспорване по делото е допусната съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която, след сравнително изследване на подписи и текст с идентификационна цел е установило, че подписите и текста под тях изписани след графа „разписка“ на гърба на НП № 23-0769-000916/08.06.2023 г. са положени от жалбоподателя В. Д.. С оглед заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като компетентно и безпристрастно, следва да се приеме, че наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя, на посочената в него дата и е влязло в законна сила към момента на издаване на процесната заповед.

С административната преписка е представена справка картон на водача (л.7-9 от делото), според която към 02.08.2006 г. В. Д. разполага с 39 контролни точки. Преди влизане в сила на 20.12.2022 г. на първото цитирано наказателно постановление, на лицето са отнети 12 контролни точки с НП №17-0304-001061/16.05.2017 г., които са му служебно възстановени на 05.06.2019 г., както и 6 контролни точки с НП № 19-0304-001018/27.05.2019 г., които също са възстановени след 2 години без наказания на 05.07.2021 г. Ето защо, следва да се приеме, че към 20.12.2022 г. Д. е разполагал с максималния брой точки, а именно 39.

В периода от 20.12.2022 г. когато е влязло в сила първото наказателно постановление посочено в мотивите на обжалваната заповед до 25.06.2025 г. когато е влязло в сила последното наказателно постановление, са отнети общо 42 контролни точки. На 25.06.2025 г., жалбоподателят вече е загубил правоспособността си на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП и е бил длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС.

Редът и условията за възстановяване на контролните точки е предвиден в нормата на чл.158, ал.1 от ЗДвП, а именно: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.3, което удостоверява със съответните платежни документи и 2.служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

По делото не се твърди и не се установява жалбоподателя да е преминал допълнително обучение през периода от 20.12.2022 г. до 25.06.2025 г. (датите на влизане в сила на първото и последното наказателни постановления, въз основа на които са отнети всички контролни точки на лицето), поради което не са били налице основанията по чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП да му бъдат възстановени контролни точки. Съответно, периода между влизане в сила на всяко едно от посочените наказателни постановления е по малък от две години, поради което не са били налице основанията и по чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП за служебно възстановяване на точки.

Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал.4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Ето защо, след като жалбоподателят е загубил правоспособност да управлява МПС, на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, за да придобие отново правоспособност е необходимо да бъде допуснат до изпит, съответно този изпит да бъде взет, едва след което той ще разполага отново с контролни точки.

С оглед на изложеното, след като на жалбоподателя са изчерпани всички контролни точки след влизане в сила на 25.06.2025 г., на посочените наказателни постановления, той е загубил своята правоспособност и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица от тази загуба. Неизпълнението на задължението за връщане на свидетелството е основание за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган цели да преустанови едно противоправно поведение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки е вид регистрационен режим, пряка последица от установеното с НП нарушение, но само по себе си не е наказание. Изчерпването на броя контролни точки на лицето води по силата на закона до загуба на правоспособност, която се възстановява както бе посочено по-горе единствено чрез полагане на нов изпит за правоспособност. Отнемането на СУМПС по силата на чл.171, т.4 от ЗДвП е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързана с неизпълнение на задължението му да върне СУМПС, задължение следващо от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Единствената възможност да не бъде издадена такава заповед е лицето да е възстановило своята правоспособност, след като са му отнети всички контролни точки, което не се установява по делото.

В случая, не е налице и отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съответно оправомощените от тях лица, се явяват административните органи, които следят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Ето защо, при правилно установеното наличие на основания по чл.171, т.4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя, заповедта е издадена в съответствие с целите на закона - да не се допуска управлението на МПС от лица които са загубили правоспособност.

С оглед на изложеното жалбата на В. Д. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000078/12.02.2026 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас