Решение № 109 от 15.6.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 283/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е от П. А. (P.A.), роден на •••••••••• година в ••••••••••••, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Крайречна” № 7, област Хасково, чрез адвокат В. В., Наказателно постановление (НП) № BG2025/1000-1681/НП от 30.09.2025 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 29 790.04 лв., равняващи се на 15 231.41 евро по официалния обменен валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (пункт I) и от Х. Х. (H.H.), родена на •••••••••• година в ••••••••••••, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Крайречна” № 7, област Хасково, чрез адвокат В. В., НП № BG2025/1000-1681/НП от 30.09.2025 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с която на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни гривни – 9 броя (пункт II). Жалбоподателят П. А. чрез процесуалния си представител – адвокат В. В., моли за отмяна на обжалвания акт в частта по пункт I, тъй като счита същия за неправилен и незаконосъобразен – не бил доказан субективният елемент от състава на нарушението и следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят Х. Х. чрез процесуалния си представител – адвокат В. В., моли за отмяна на обжалвания акт в частта по пункт II, тъй като била трето добросъвестно лице. Претендират се разноски по делото. В съдебната фаза, редовно призовани, жалбоподателите не се явяват. За тях се явява адвокат В. В., която пледира за отмяна на обжалвания акт в цялост на основанията, посочени в Жалбите. Представен е Списък на разноските на жалбоподателя П. А.. В дадения срок адвокат В. В. представя Писмени бележки, в които излага доводите си по същество за отмяна на обжалването НП в цялост, а именно: липса на покана за деклариране, маловажност на случая и противоречие с европейското законодателство по отношение на отнемането на процесните вещи в полза на Държавата, което се явява непропорционално, като се претендират разноски по отношение на двамата жалбоподатели. В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява, н о изпраща представител – Старши юрисконсулт Д.М., който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. Представена е Писмена защита, в която Старши юрисконсулт Д.М. обосновава тезата си за потвърждаване на обжалваното НП в цялост, като сочи че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, че твърденията на жалбоподателя Х. Х., че златните издалия са нейни, останали недоказани, че жалбоподателят П. А. бил митнически представител на жалбоподателя Х. Х. и било налице противоречие относно предназначението на златните изделия. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 02.05.2025 година, около 21.00 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „ Изходящи леки автомобили и автобуси”, на път от Румъния за Република Турция през Република България пристига моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес - Бенц” с румънски регистрационен номер В888АWD, управляван от румънския гражданин – свидетеля З.-А. А. (Z.-A.A.). В автомобила пътува и бащата на водача - жалбоподателят П. А.. Автомобилът е селектиран за щателна митническа проверка, като е насочен към гаража на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”. Преди започване на физическата митническа проверка водачът и пътника, т.е. жалбоподателят, са поканени да декларират носените от тях лични вещи, стоки, валутни ценности и т.н. от свидетеля К. Н. Д. на английски език, както и на румънски език. Лицата не декларират нищо. В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител - свидетелят К. Д. в присъствието на колегата си – свидетеля С. Д. С., започва да извършва митническа (физическа) проверка на автомобила и багажа на водача и пътника, при която в колата пред пасажерската седалка открива укрити и недекларирани изделия от жълт метал, поставени в прозрачна найлонова торбичка. Същите представляват употребявани златни гривни – 9 броя. Тъй като лицата, пътуващи с процесното МПС са от Румъния, към митническите служители се присъединява и служител на ФРОНТЕКС – D.D., който извършва превод на и от румънски език при комуникацията между жалбоподателя и митническите служители. Измерването точното тегло на недекларираните изделия от П. А., както и установяването видът, естеството и качеството им на изделия от благороден метал – злато, се извършва с помощта и знанията на специалист – златар, специално осигурен, т.е. повикан от митническите органи, който и прави необходимите констатации за тези факти. На място, отзовалото се вещо лице М.Г.Я., след анализ и изследването им, установява, че се касае за златни изделия, представляващи гривни (употребявани), окачествява същите, посочвайки съответната проба, както и ги претегля, като тези си констатации обективира в писмено Заключение, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин потвърждава изработването от злато - благороден метал, съответстващ на намерените. Вещото лице индивидуализира конкретно, откритите укрити и недекларирани изделия, представляващи предмет на нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение, определя и тяхната митническа стойност, възлизаща на сумата 29 790.04 лв. и при единична цена 161.56 лв. за грам/злато проба 875 (21 карата). Указаното действие (митническа проверка), което е в рамките на правомощията на митническите органи, е материализирано в съставения Протокол за извършена митническа проверка. Документът изготвя свидетелят Д. и в него е отразен резултатът от проверката, с вписан установеният факт за откриването на процесните златни изделия, както и точното място на намирането им. В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване произходът и притежанието на същите контролният орган изисква от жалбоподателя П. А. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и той депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него в присъствието на митническите органи. Личните обяснения, ведно с превод, са приложени към АНП и видно от тяхното съдържание става ясно, че златните изделия са на съпругата му и са за смяна с друг модел. Проверката приключва в 22.00 часа. При тези фактически обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и неговият извършител, митническият орган - свидетелят К. Н. Д., пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG03052025/1000/М–1412/02.05.2025 година против жалбоподателя П. А.. Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна изразило се в опит за пренос през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на златни изделия, подробно описани в Акта. Актосъставителят излага и подробно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и намерените недекларирани изделия от жълт метал, посочвайки конкретно тяхната проба, видът им, броят и количество - грамаж, съответно и металът, от който са изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото в Заключението на вещото лице. Процесните златни изделия, предмет на нарушението, са задържани със съставения АУАН от контролните – митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка № 25004254 от 03.05.2025 година. В последствие процесните стоки са предадени на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас. АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя П. А., както и на свидетел – С. Д. С., също митнически служител на МП „Капитан Андреево”. След съставянето на АУАН, жалбоподателят П. А. е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод от страна на лицето D.D. (служител на ФРОНТЕКС от Румъния), и е връчен лично, като с подписа П. А. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 03.05.2025 година, като жалбоподателят не сочи възражения срещу констатациите в Акта. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение. С Молба, входирана на дата 14.05.2025 година от адвокат В. В., ведно с Пълномощно, е посочен съдебен адрес, където нарушителят П. А. желае връчване на документи във връзка с посочения АУАН, като е посочено, че това е служебният адрес на адвокат В. В.. Определена е стойността на стоките – предмет на нарушението в общ размер на 29 790.04 лв. С Молба входирана на дата 09.03.2026 година от адвокат В. В., ведно с Пълномощно, е посочен съдебен адрес, където жалбоподателят Х. Х. желае връчване на документи във връзка с процесното НП, като е посочено, че това е служебният адрес на адвокат В. В.. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2025/1000–1681/НП на 30.09.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на процесуалния представител на жалбоподателите П. А. и Х. Х. – адвокат В. В., съответно на 13.10.2025 година и на 25.03.2026 година по пощата с Обратни разписки. Известията за доставяне, надлежно подписани и датирани, се намират приложени в АНП, с отбелязване и имената на получателя им, а именно: адвокат В. В.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят П. А. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е направил опит да пренесе през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, стоки. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя П. А. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 29 790.04 лв. (15 231.41 евро) (100 % от стойността на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки. Приетата – приложена по преписката Заповед № З АМ–502/32–817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Заместник- Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите н а Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че И.Д.П. (, а и в тази насока е Заповед № 1289 от 08.08.2025 година на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към датата на издаване на НП. Т.е. Заместник- Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед. По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето З.-А. А., който установи пред настоящия Съдебен състав, че процесните златни гривни са семейна ценност, като са предадени на майка му – жалбоподателя Х. Х., която ги дала на баща му – жалбоподателя П. А. да ги даде като подарък на сватбата на техни близки в Турция, където отивали с баща му, както и че при митническата проверка не били поканени от митническите органи да декларират тези стоки. Така приета за установена фактическа обстановка, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите К. Н. Д. и С. Д. С., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата Д. и С. да имат личностно отношение към жалбоподателя П. А., което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на свидетелите К. Д. и С. С. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите К. Н. Д. и С. Д. С., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя П. А., установявайки обективните факти на излизането му от страната, отивайки за Република Турция, МПС, с което е пътувал, липсата на навременни действия от негова страна за надлежното писмено митническо оформяне на носените процесни стоки – златни изделия, още и резултатът от митническата проверка - намирането на определени златни изделия. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на другите налични по делото документи, тъй като те не са в противоречие с кредитираните такива. Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на митническите органи относно стойността на процесните стоки, тъй като е изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Становището е изготвено о т митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема Становището за извършено от служители – специалисти с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Становище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Становището няма, поради което Съдът го намира за обосновано и правилно (както вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа н а Становището се установява стойността на стоките – предмет на нарушението. Посочената стойност не се оспорва от страните в производството. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че стойността на предмета на нарушението е определена въз основа на Заключението по извършената Оценителна – ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна такава, назначена във фазата, развила се пред АНО. Съдът приема посочената експертизата за извършена от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват и индиции за предубеденост на вещото лице. Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля З.-А. А. – син на жалбоподателите и допуснат до разпит в съдебното производство по искане на процесуалния представител на последните, като очевидец на случилото се, пътувал съвместно с жалбоподателя П. А. на процесната дата и заедно преминали митническия контрол. Същите се кредитират единствено в частта на твърденията, касаещи собствеността на процесните златни изделия. Доколкото показанията на посочения свидетел в тази част не се компрометират при съотнасяне с останалите доказателства, събрани в производството, наред с отчитане на обстоятелството за неговата заинтересованост, дават достатъчно основание на Съда да счита същите за достоверни и непредубедени, тъй като са в съответствие с посоченото в Личното обяснение на жалбоподателя П. А., т.е. поддържаната теза още в административната фаза на производството. Ето защо, Съдът цени с доверие и ползва показанията в тази част. Действително е налице противоречие между посоченото в Жалбата на жалбоподателя Х. Х., поддържано от свидетеля З.-А. А., и в Личното обяснение на жалбоподателя П. А., относно предназначението на тези вещи – за подарък за сватба или за подмяна, но това е ирелевантно, тъй като в случая се изследва собствеността на вещите, а не тяхното предназначение в конкретния случай. В останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно липсата на покана от страна на митническите органи за деклариране на тези стоки, показанията на свидетеля З.-А. А. са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания. Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част. Ето защо ги изключи от доказателственото обсъждане и не ги ползва при формиране на фактическите и правните си изводи. А отделно от това по-долу в настоящото изложение са изложени доводи защо поканата за деклариране не е елемент от състава на процесното нарушение. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценена по същество, Жалбата на жалбоподателя П. А. е неоснователна, а Жалбата на жалбоподателя Х. Х. е основателна. При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. жалбоподателите. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБИТЕ Жалбите са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и са допустими – подадени са в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датите на депозирането в Регистратурата на АНО, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с Пълномощни, приложени по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същите са проявили своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект. На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 32-343244 от 07.11.2025 година и съгласно изявлението на процесуалния представител на АНО в открито съдебно заседание. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази му част в резултат на плащане на Глобата. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на актовете. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, ч е в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Отделно от това по делото жалбоподателят П. А. е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН, е нарушение, то поради факта, че наказаното лице П. А. е имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП. В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители, които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил преведен на румънски език на нарушителя. От показанията на свидетелите – митнически служители, става ясно, че лицето, извършило превода е провело с жалбоподателя П. А. смислен разговор на румънски език, от който за свидетелите Д. и С. не са възникнали съмнения, че жалбоподателят П. А. разбира случващото се в момента. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, респ. при връчването му, то от АУАН се установява, че жалбоподателят П. А. се е запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си. В нито един момент жалбоподателят не е заявил, че не разбира случващото се в момента. Правилно НП не е преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за получаването му – българският адвокат В. В.. Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е бил извършен превод от български на румънски език на жалбоподателя П. А. и обратно и такъв реално е извършен, то спазено е изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет, преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е налице нарушаване правата на П. А., тъй като актосъставителят Д. е разяснил на жалбоподателя чрез присъстващия преводач съдържанието на Акта на говорим от него език, а именно румънски, с което е изпълнено процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят П. А. не е направил изявления за неразбиране на съдържанието му, което е още едно доказателство, че съдържанието на АУАН и нарушението за което и е съставен му е станало ясно. При тези данни и след като актосъставителят се е убедил, че жалбоподателят П. А. е разбрал съдържанието на предявения му Акт, Съдът приема, че в случая не е нарушено правото му на защита в административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на настоящият Съдебен състав е че на жалбоподателя П. А. е осигурена възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното. Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като митническо нарушение във фактически състав с правна квалификация - чл. 233, ал. 1 от ЗМ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – опит за пренос на стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правната норма от цитирания нормативен акт, който очертава правната уредба на действащия митнически режим и контрол, а цитираната конкретна разпоредба, установява пряко задължението за деклариране на носени през границата изделия от благородни метали когато са в търговски количества. Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно фактическо и правно единство, органите – контролният, респ. и АНО са дали фактическо описание на нарушението, което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно е посочен текст от ЗМ, приложим към неизпълнение задължението за писмено деклариране на изделия от благородни метали, които се пренасят през границата и са в търговски количества. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Използваните съкращения на отделни думи в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя П. А. противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на жалбоподателите да организират и осъществят защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля по Акта С. вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и месторабота, както и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Действително в АУАН имената на нарушителя са изписани на латиница, но предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно дата на раждане, къде е роден, номерът и датата на издаване на Личната му карта и предвид факта, че се посочени на кирилица в НП, Съдът приема, че е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. Вярно е също така, че в различни документи от АНП е посочено от една страна, че нарушителят П. А. е роден в Сирия, а от друга – в Румъния, но посоченото не представлява съществено процесуално нарушение предвид изложеното в предходния абзац. Следва да се посочи, че при изписване на кирилица на фамилното име на жалбоподателя P.A. в АУАН е допусната грешка като е изписано „А.” вместо правилното такова „А.”, което се дължи на размитото фонетично съответствие при транслитерацията на латинските букви с български, т.е. на процеса на заменяне на знаци от латинската азбука с българските кирилски знаци, тъй като липсва общоприет начин за латинизация на български, като посоченото не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. В подкрепа на изложеното е и фактът, че в НП са посочени коректно, точно и ясно дата на раждане и държава, където е роден, както и номерът, кога и къде е издадена Личната му карта. В този ред на мисли не представлява съществено процесуално нарушение фактът, че изписването на фамилното име на кирилица в АУАН и в НП е различно, тъй като го има изписано на латиница. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 02.05.2025 година актосъставителят К. Н. Д. е заемал длъжността „Главен инспектор” в Отдел „Борба с наркотрафика” в Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2026 година. Лицето, подписало НП – И.Д.П., е заемал към момента на издаването му длъжността „Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя П. А. и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че фактът, че въпреки отправеното Предложение до АНО не е сключено Споразумение, не може да бъде основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като нарушителят не се е явил за постигане на Споразумение, т.е. той се е отказал от направеното Предложение. От друга страна законодателят не задължава АНО при отправено искане до него непременно да сключи Споразумение с нарушителя - нормата н а чл. 58г от ЗАНН е диспозитивна, а не императивна. Споразумението е правна възможност, която се реализира единствено при постигане на съгласие по въпросите, визирани в чл. 58г, ал. 4 , т. 7 – т. 9 от ЗАНН. Очевидно до такова съвпадане на волята на АНО и на нарушителя в случая не се е стигнало, поради което е било издадено и НП. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираните лица, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение, както вече бе посочено. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на посоченото нарушение. Обжалваното НП в частта за Глобата е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя П. А., обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че посочените процесни стоки лицето П. А. не е обявило писмено пред митническите органи, като не е разполагало и не е представило митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях. Свидетелите – митнически служители, са категорични относно съпричастността на лицето към пренасяните процесни стоки и неговото лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на носените стоки, представляващи златни изделия и тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните златни изделия. Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 02.05.2025 година през МП „Капитан Андреево” при излизане си от страната за Република Турция, жалбоподателят П. А. е направил опит да носи, т.е. фактически е направил опит да пренесе през държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното писмено деклариране. С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, в третата от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да пренесе” през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да напуснат митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка преди реалното напускане на страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който направи опит да пренесе през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ. въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо Регламенти на ЕС - Регламент № 952/2013 година и чл. 135 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от страна на жалбоподателя П. А. на носените от него златни изделия, в релевантния момент на извеждането им от митническата територия на Република България, пряко се установява от показанията на свидетелите – митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал писмено процесните пренасяни стоки на линията на митническата проверка, както и не е представил друг документ за стоката. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като този им брой изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Посочените стоки не попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла на чл. 1, т. 21, б. „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника при условие че стойността им не надвишава 1 000 евро и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят П. А. при излизането си от страната за Република Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента на започване на формалностите по митническия контрол. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема писмена форма, то налице е липса на деклариране. Това задължение, на което е бил безспорен субект, обаче П. А. не е изпълнил и самият факт на укриването на тези стоки, т.е. непредставянето пред митническите органи в релевантния момент на линията на митническата проверка и откриването им при физическата проверка, са категорична индиция за бездействието му - липсата на дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на митнически контрол. Бездействието от негова страна по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките извън територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят П. А. е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира писмено при преминаването през митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при последващата митническа проверка след преминаване на линията за проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания на митническите служители цялостно поведение на нарушителя П. А. в хода на проверката. За пълнота на настоящото изложение, следва да се отбележи, че покана за деклариране е имало отправена на английски език, както и на румънски, въпреки че за съставомерността на деянието не е необходима такава покана, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължението за деклариране. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки. Ето защо и наведеното в тази насока възражение в Писмените бележки на адвокат В. е неоснователно. Деянието, извършено от П. А. е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици – укриването и недекларирането пред митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят П. А. е бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят П. А. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено деклариране му е било известно. Още повече многократно е пътувал видно от Справката за пътуванията му. От друга страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят П. А. е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП в частта за наложената Глоба за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон. Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е довършено изпълнителното деяние, а в случая изпълнително деяние е останало недовършено по независещи от жалбоподателя П. А. причини. В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние – опит да пренесе. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася, съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ , е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС, респ. намиране на стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - пренася, респ. опит да пренася, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя П. А. по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - пренесъл/пренася, респ. опит да пренесе, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – златни изделия. По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят П. А. е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. Поради тези съображения, Съдът намира наведените от адвокат В. в Писмените й бележки, твърдения, касаещи приложението на чл. 28 от ЗАНН, за неоснователни. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на недекларираните стоки при износ; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са. Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна. Така наложеното с обжалваното НП наказание „Глоба” Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя П. А. към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт I следва да бъде потвърдено. Наложеното наказание „Глоба” не е несправедливо, защото не се явява несъразмерно спрямо извършеното нарушение, тъй като неговият размер се определя като бъдат взети п р е д в и д всички обстоятелства относно извършването на нарушението и личността на нарушителя, тъй като санкцията е предвидена от законодателя н е в абсолютен размер, т.е. АНО, респ. Съдът по принцип имат възможност за преценка относно размера, с оглед факта, че той е от 100% до 200 % от стойността на недекларираната стока, а в случая АНО е приложил минималното процентно отношение. Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на нарушението, визирана в пункт II, по следните съображения, идентични с тези, изложени в Жалбата на жалбоподателя Х. Х.: Отнемането от жалбоподателя Х. Х. на процесните стоки в полза на Държавата е в противоречие с даденото в т. 66 тълкуване в Решение по съединени дела С-717/2022 година и С-372 на Съда на ЕС (СЕС) от 19.12.2024 година, доколкото при преценка за пропорционалността на наложената мярка следва да бъде съобразено дали стоките - предмет на нарушението, принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушение на Митническия кодекс на Съюза. В случая на базата на събраните по делото доказателства, Съдът приема, че жалбоподателят Х. Х. е собственик на процесните вещи (, поради което и наведеното в тази насока възражение от процесуалния представител на АНО в Писмената му защита е неоснователно; в този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че доказването на собственост по отношение на движими вещи може да стане както с писмени документи, така и с гласни доказателства – както бе сторено в настоящия случай с показанията на свидетеля З.-А. А., чийто показания подкрепиха изложеното в Личното обяснение на жалбоподателя П. А.), както и че не е участвала в процеса както на оформянето на митническите формалности, така и при извършване на преноса на същите. Това налага извода, че в разглеждания случай на Х. Х. не може да бъде вменена отговорност за нарушение на Митническия кодекс на Съюза, за да се обоснове и тежестта на наложеното наказание – отнемане в полза на Държавата, т.е. същото е в противоречие с принципа за пропорционалност. Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за функционирането на ЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели. В посочения смисъл е Решение № 3607 от 10.04.2025 година по КАНД № 747/2024 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че цитирания от процесуалния представител на АНО в Писмената му защита, чл. 19 от Регламент 952/2013 година, е неотносим към делото, тъй като касае митнически представители, които упражняват тази дейност по занятие, а не инцидентно какъвто е настоящият случай. В случай, че не се възприемат изводите на Съда относно отмяната на НП в частта по пункт II, то се излагат следните съображения: Съдът би приел, че НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по пункт II. Съдът би приел, че подобно разпореждане е законосъобразно приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ . Би приел, че правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й. По разноските: По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя П. А. в общ размер на 1 255.65 евро, от които 50 0 лв., равняващи се на 255.65 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ съгласно Договора за правна защита и съдействие, приложен към АНП и 1 000 евро съгласно представения по делото в открито съдебно заседание Договора за правна защита и съдействие; но предвид факта, че с представения Списък на разноските се претендират само 1 000 евро, Съдът е ограничен само до тази сума въпреки констатирането на по-голяма по размер сума за разноски, направени от страна на П. А.. По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя Х. Х. в размер на 1 000 евро съобразно представения Договор за правна защита и съдействие. По делото се констатираха действително направени разноски от страна на АНО в размер на 66.47 евро, равняващи се на 130 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ, за юрисконсултско възнаграждение. При този изход на делото на жалбоподателя П. А. не се дължат разноски. Но дори и такива да се дължат, не следва да бъдат присъдени, тъй като искането за присъждане за разноски в полза на жалбоподателя П. А. е наведено от страна на процесуалния му представител (адвокат В. В.) едва с Писмените бележки, т.е. след приключване на последното открито съдебно заседание и по-точно след приключване на устните прения, поради което е недопустимо. Искането за присъждане на разноски следва да се направи най – късно до края на фазата на устните прения. Това е така, тъй като след тази фаза на процеса Съдът постановява своя Съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса, т.е. преклудира се възможността за заявяване на претенции и доказването им по спора, в това число и с Писмена защита/Писмени бележки, представена/и в определен от Съда срок след последното съдебно заседание. В този смисъл претенция за разноски се преклудира ако не бъде направена до края на фазата на устните прения. Обратният извод ограничава правата на страните, тъй като води до невъзможност да се вземе становище по това искане, което означава, че се нарушава принципът за равенство на страните в процеса. След като Съдът е обявил, че ще се произнесе с Решение по делото, е недопустимо да извършва процесуални действия по заявяване на претенции и събиране на доказателства за такива, и определяне на срок за представяне на становище по направени искания. Невъзможността на другата страна да се запознае с искането за разноски и да изрази становище ще съставлява съществено процесуално нарушение, с което ще бъде нарушено правото на защита в процеса на другата страна. Аргумент за изложената теза е и задължението на Съда да се произнесе въз основа на събраните по делото доказателства и във връзка с исканията и възраженията, направени до приключване на устните прения. Искането за присъждане на разноски не е възможно да бъде направено за първи път с Писмените бележки, тъй като същите не са продължение на устните прения, а възможност само за по - точно обосноваване на приложението на закона. Следователно с Писмените бележки не може да бъде предявено процесуално валидно искане за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства през Районния и Административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя Х. Х. действително следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено от жалбоподателя Х. Х. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро. Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 66.47 евро (130 лв.) . Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 130 лв. (66.47 евро) до 190 лв. (97.15 евро). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт I и отменено в частта му по пункт II, следва в полза на АНО да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 33.24 евро (65 лв.), за които следва да бъде осъден жалбоподателят П. А.. По отношение на Решението в частта за разноските АНО и жалбоподателя Х. Х. не могат да искат изменение, тъй като по делото не б яха представени Списъци на разноските от тяхна страна. Доколкото преди изменението на ЗАНН, касаещо присъждане на разноски, исканията за тях са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници” и доколкото в нейната структура се намира издателят на отмененото НП), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати п о с о ч е н и т е р а з н о с к и на жалбоподателя Х. Х.. В случай на потвърждаване на НП и в частта по пункт II би следвало да се присъдят още 33.24 евро (65 лв.) за юрисконсултско възнаграждение, които би следвало да се заплатят от жалбоподателя Х. Х., респ. на същата не би следвало да бъдат присъждани разноски по делото. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав