Решение № 110 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2308/2025 г.

Административно наказателно дело № 20254430202308 по описа за 2025 година На основание данните по делото и закона, съдът Мотиви Към Решение №110/13.03.20216г. по АНД №2308/2025г. по описа на РС -Плевен/ РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - Ловеч е внесла Постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, Д. Ц. К., ЕГН•••••••••• от •••, обвиняем по досъдебно производство № ЗМ451/2024 г. на Първо РУ на МВР-Плевен, за това, че ••• ••• в гр.Плевен, •••/, по непредпазливост, чрез скачане от движещ се влак, причинил на И. Х. Ц. от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване/ в горната част /главичката/ на малкия пищял /фибула/ на подбедрицата на десен крак, руптура /разкъсване/ на две места / в областта на страничен диск и задния рог на вътреставния диск или т.н. менискус, травматична увреда на ставна връзка /лигамент/ на капачката на коляното/ т.н. панела/, травматичен излив на кръв в ставната капсула,травматичен оток на меките тъкани на колянната става, довела до трайно затруднение на движенията на десен крак- престъпление по чл.133 от НК. РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ПЛЕВЕН, редовно призована, се представлява от съответен прокурор, който счита внесеното предложение за правилно и законосъобразно, като пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, като му бъде наложено административно наказание глоба, към законоустановения минимум. Обвиняемият Д. Ц. К., редовно призован, се явява лично, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. В своите обяснения обвиняемия сочи, че в момента, в който е стъпил на стъпалата на вагона, за да слезе от влака, същият е потеглил. Сочи също, че не може да определи разстоянието, което влакът е изминал, но слизайки по стъпалата, от движението на влака е изгубил равновесие и е паднал, и неволно е закачил човек, който е бил на перона. Обвиняемият се е извинил на човека, който е закачил, предложил му помощ, да извика „Бърза помощ“, но човекът заявил, че ще се оправи сам. Обвиняемият изчакал, била му снета самоличност, след което е бил освободен. Обвиняемият се разкайва. Защитникът – адв. Т. С. от АК Ст. Загора сочи, че е налице „случайно Д.ие“ по смисъла на чл. 15 от НК и моли съда да оправдае обвиняемия. След обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, Съдът намира за установено следното: Обв. Д. Ц. К., ЕГН••••••••••, е роден на •••, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан. На ••• обвиняемият Д. К. си бил в гр.Плевен, като •••, се намирал на •••, като изпращал дъщеря си за гр.София. Тъй като последната имала доста багаж, обвиняемият К. се качил с нея във вагона, за да й помогне. По същото това време на Ж.П. гара Плевен, се намирал и свидетелят И. Ц.. Той също изпращал дъщеря си на влака, която пътувала за град София. След пристигането на композицията, дъщерята на свидетеля Ц. се качила на влака. В момента на потегляне на влака свид. Ц. се отправил по пешеходната част на перона, в посока на движението на влака, към централния изход на гарата. След потеглянето на влака, обвиняемият К. все още се намирал вътре в него и по-точно- в четвърти вагон. Въпреки че, влакът бил в движение, обв. К. взел решение да слезе от движещият се влак. Обв. К. скочил на перона от задната врата на четвърти вагон. При приземяването си на трети перон, обв. К. блъснал свидетеля Ц. в гръб, съборил го, при което и двамата се озовали на земята. В следствие на тези действия, свид. Ц. получил травма на колянна става на десен крак. Обв. К. предложил помощ на свид. Ц. и оказал съдействие, като изчакал да му бъде снета самоличността. От заключението по допуснатата и приета СМЕ се установява, че получената травма от свид. Ц. се изразява във фрактура /счупване/ в горната част /главичката/ на малкия пищял /фибула/ на подбедрицата на десен крак, руптура /разкъсване/ на две места / в областта на страничен диск и задния рог на вътреставния диск или т.н. менискус, травматична увреда на ставна връзка /лигамент/ на капачката на коляното/ т.н. панела/, травматичен излив на кръв в ставната капсула,травматичен оток на меките тъкани на колянната става. Уврежданията са в резултат от тъпи травми и съответства на установеният механизъм. Съдът намира, че изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства - показания на свидетелите И. Х. Ц., В. С. В. и Д. В. С., както и от заключението по изслушаната СМЕ. Съдът изцяло кредитира с доверие събраните свидетелски показания като правдиви, логични, еднопосочни и кореспондиращи помежду си. От показанията се установява по несъмнен начин противоправното Д.ие, неговото авторство, в т.ч. конкретните действия, с които е осъществено инкриминираното Д.ие, чрез предприето скачане от обв. К., от движещ се влак, както и че при приземяване на трети перон блъснал свид. Ц. и го съборил. Съдът кредитира обясненията на обв. К. в частта, относно оставянето на перона, предлагането на помощ и предлагането на помощ на свид. Ц., т.к. обясненията в тази им част представляват достоверно гласно доказателствено средство, което съответства на показанията на свидетелите. В останалата част обясненията на обвиняемият представляват негова защитна теза, във връзка с момента, в който слиза от вагона, респ. движението на влака, която не съответства на показанията на свидетелите, за това, че е скочил от вагона по време на движение на влака. За това, че е защитна теза личи и от самите обяснения, които са противоречиви, тъй като обвиняемият веднъж сочи, че при стъпване на стъпалото влакът е започнал да се движи, а след това сочи, че не може да определи разстоянието, което влакът е изминал, преди да слезе по стълбите и очевидно движението на влака е довело до изгубване на равновесие.Съдът намира, че от посочените доказателствени материали следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и изложени по - горе, като в доказателствената съвкупност липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305, ал.3 изр.2 НПК. Съдът изцяло кредитира заключението по СМЕ , тъй като е изготвено от компетентно ВЛ, заключението е обективно и пълно. От заключението се установява по несъмнен начин претърпените травматични увреждания, както и механизма и причинно- следствената връзка. При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, обвиняемият Д. Ц. К. е осъществил състава на престъпление по чл.133 НК, като на ••• ••• в гр.Плевен, •••, по непредпазливост, чрез скачане от движещ се влак, причинил на И. Х. Ц. от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване/ в горната част /главичката/ на малкия пищял /фибула/ на подбедрицата на десен крак, руптура /разкъсване/ на две места / в областта на страничен диск и задния рог на вътреставния диск или т.н. менискус, травматична увреда на ставна връзка /лигамент/ на капачката на коляното/ т.н. панела/, травматичен излив на кръв в ставната капсула,травматичен оток на меките тъкани на колянната става, довела до трайно затруднение на движенията на десен крак. Съдът приема, че изпълнителното Д.ие, неговият механизъм и автор се установяват пряко от показанията на свидетелите И. Х. Ц., В. С. В. и Д. В. С.. Същите еднопосочно сочат, че влакът е бил в движение, когато обвиняемият е скочил от него, като свид. В. и С. са очевидци и пряко и непосредствено са възприели действията на обвиняемият. От субективна страна, съдът приема, че Д.ието е извършено при форма на вината – непредпазливост- по смисъла на чл.11 ал.3 НК - обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът приема, че субективната страна на Д.ието се доказва по убедителен начин от доказателствата и доказателствените средства, посочени по - горе, от които следва и неговата обективна страна. Съдът приема, че в случая не е приложима хипотезата на т. нар „случайно Д.ие“ по смисъла на чл. 15 от НК, съобразно което, не е виновно извършено Д.ието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът приема, че не е налице случайно Д.ие, когато деецът според обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици- какъвто е и настоящият случай, при напускане на влака в движение. Обв. К. е наказателноотговорно лице, което е достигнало съответната календарна възраст, позволяваща му да предвиди общественоопасните последици от собственото му поведение. Именно поради това, че е взел решение да слезе от движещ се влак, обвиняемото лице не само е могло, с оглед своята психическа зрялост, но е било и длъжно да предвиди общественоопасните последици и обществена опасност на предприетото от него Д.ие. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на самонаД.ост в съзнанието на дееца, което по своята правна природа предполага обвиняемият да е предвидил обществените опасни последици, но е мислел да ги предотврати. Това е видно от обясненията на обвиняемия, че в следствие на движението на влака е изгубил равновесие – т.е. не е предвидил, а е следвало да предвиди обществено опасните последици. В този контекст не е налице нито една от предпоставките на самонаД.остта. Съдът намира също, че обстоятелството, изложено от защитника, дали обвиняемият е пътник във влака или не, е ирелевантно и същият не е освободен от задълженията си за спазване на правилата за безопасност. Въз основа на тези доводи Съдът намира, че са налице както обективните, така и субективните признаци на престъплението по чл.133 НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемото лице - и вината на Д. Ц. К. в неговото извършване, се явява доказана по несъмнен начин. Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно, не са налице пречките, посочени в същата разпоредба: престъплението по чл.133 НК попада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК - умишлено Д.ие, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание; обвиняемият отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК - не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл.78а НК, към момента на извършване на Д.ието /; с Д.ието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване; не се касае за причинена тежка телесна повреда или смърт, или деецът да е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества, или техни аналози, или да е налице множество престъпления, или Д.ието да е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му. Ето защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки обвиняемият Д. Ц. К. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание - глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При определяне на размера на наказанието, Съдът отчита обществената опасност на Д.ието, личната обществена опасност на обвиняемия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обществената опасност на Д.ието, следваща от предвидената в закона наказуемост, отбелязана по-горе, е относително ниска. Личната обществена опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е относително ниска - обвиняемият е неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства Съдът взе предвид изразеното съжаление за извършеното, предложената помощ и оказано съдействие. Доказателства за обстоятелства, отегчаващи отговорността на обвиняемото лице, не бяха събрани. Събрани са и доказателства за имущественото положение на обвиняемия. С оглед на горното, Съдът достигна до извода, че е налице ниска обществена опасност на престъплението и ниска - на дееца, както и превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което, Съдът намира, че справедливият размер на административното наказание е минимумът, предвиден в чл.78а ал.1 НК. Въз основа на тези съображения, обвиняемият Д. Ц. К. е признат за виновен в това, че че ••• ••• в гр.Плевен, •••/, по непредпазливост, чрез скачане от движещ се влак, причинил на И. Х. Ц. от същия град, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура /счупване/ в горната част /главичката/ на малкия пищял /фибула/ на подбедрицата на десен крак, руптура /разкъсване/ на две места / в областта на страничен диск и задния рог на вътреставния диск или т.н. менискус, травматична увреда на ставна връзка /лигамент/ на капачката на коляното/ т.н. панела/, травматичен излив на кръв в ставната капсула,травматичен оток на меките тъкани на колянната става, довела до трайно затруднение на движенията на десен кракпрестъпление по чл.133 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 вр.чл.325 ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА. Съобразно този изход на наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК, Д. Ц. К. е осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер на 125,29 евро по сметка на ОДМВР – Плевен и 60,00 евро по сметка на ПлРС. Върху тези мотиви, Съдът постанови своето Решението. РАЙОНЕН СЪДИЯ: