Решение № 2166 от 25.9.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 288/2026 г.

Гражданско дело № 20262120100288 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод предявения от Т. П. А. против ЗД „БУЛ ИНС” АД иск за премане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 164 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, както и законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2025 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда) до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3084/2025 г. по описа на РС-Габрово. Претендира се и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство. Твърди се, че ищецът е собственик на лек автомобил „•••“ с рег. № •••. На 02.08.2025 г. около 11:30 ч. в гр. Б••• при преминаване през паркинга на м-н „•••“ - И•• (от бариерата от към пътя за 5-ти км към бариерата към магазин „•••“) му е било отнето предимството като дясностоящ и автомобилът му е бил ударен от водача на лек автомобил „••••“ с рег. № ••••. След настъпването на удара водачите изместили автомобилите, за да не пречат на движението. След проведен разговор по телефона със служител на КАТ, другият водач се признал за виновен и съставили двустранен констативен протокол. На 04.08.2025 г. ищецът регистрирал щета в офис на ЗД „Бул Инс“ АД - застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, сключена за лек автомобил „••••" с рег. № ••••, и бил извършен оглед и заснемане на уврежданията по лекия автомобил на ищеца, но с писмо от 19.09.2025 г. ищецът бил уведомен, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД отказва да изплати застрахователно обезщетение по случая, тъй като двустранният констативен протокол бил попълнен некоректно - липсвали данни за свидетели, място и други обстоятелства около инцидента. Междувременно ищецът направил запитване в доверен сервиз относно стойността на ремонта на автомобила му, като му било отговорено, че стойността на ремонта ще е 1 164 лв. с включен ДДС. Поради това ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК против ответника за издаване на заповед за изпълнение на горепосочената сума, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 3084/2025 г. по описа на РС-Габрово, била издадена исканата заповед за изпълнение, но в предвидения срок длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият установителен иск. Ищецът не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, но с писмено становище е заявено поддържане на иска. Ангажирани са доказателства. Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 505 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, като същият е допустим. В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на МПС „••••“ с рег. № ••••. Оспорва посочения от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, вината и противоправното деяние на водача на МПС „••••“ с рег. № •••••- С. Г., описани в представения двустранен констативен протокол за ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между щетите, нанесени на автомобила на ищеца, и деянието, извършено от водача на МПС „••••". Твърди, че вината не е на водача на застрахования при ЗД „БУЛ ИНС“ АД автомобил. Сочи, че приложеният към ликвидационната преписка двустранен констативен протокол за ПТП е некоректен, тъй като липсват данни за свидетели, място, обстоятелства, няма изготвената схема и липсват подписи на участници, поради което ЗД „БУЛ ИНС“ АД няма надлежно предоставен документ с информация за ПТП. Предвид гореизложеното ответникът счита, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по заведената от ищеца претенция. Оспорен е и размера на иска, като се твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети - цените на боята, частите и часовата ставка са прекомерно завишени, както и са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, и дейности и части, които не са били увредени вследствие процесното събитие. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора, направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, ако същото е по-голямо от минималното по Наредба № 1 на ВАС, ангажирани са доказателства. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от ч.гр.д. № 3084/2025 г. по описа на РС-Габрово, по същото е издадена Заповед № 2141/20.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Т. П. А. сумата от 1 164 лв. - главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 02.08.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 17.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски – 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което с разпореждане от 29.10.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя правото да предяви установителен иск за вземането си, като такъв иск е предявен в срок и по него е било образувано гр.д. № 3777/2025 г. на РС-Габрово, преобразувано в настоящото исково производство (след изпращане на делото по подсъдност на БРС). По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП, в който е посочено, че на 02.08.2025 г. в 11,30 ч. е настъпило ПТП до магазин „••••“ в гр. Б••• между МПС „••••“ с рег. № ••••- собственост на П. Г. и управлявано от С. Г., и МПС „••••“ с рег. № ••••– собственост на Т. А. и упралявано от същия, при което са били нанесени увреждания и на двата автомобила. В графа 14 на протокола водачът С. Г. е посочил, че е виновен за настъпване на произшествието, а водачът Т. А. е посочил, че не е виновен. Върху протокола липсват положени подписи от лицата, които са посочени като негови съставители. Ответникът не оспорва, че към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „••••“ с рег. № •••• е била застрахована при него, както и че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение за причинените му при произшествието увреждания. На 04.08.2025 г. представител на застрахователя е извършил оглед на л.а. „•••“ с рег. № •••• и е съставил опис на увредените детайли на автомобила, а именно: облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици парктроник, лайсна пр. бр. – л., фар ляв и калник преден ляв. По делото липсват доказателства застрахователят да е извършил оценка на установените щети. С писмо от 19.09.2025 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по заведената от него щета, като е мотивирал отказа си с това, че представеният двустранен констативен протокол за ПТП е „некоректен“ – липсват данни за свидетели, място, обстоятелства, няма изготвена схема и липсват подписи на участниците. По делото е представена проформа-фактура от 24.09.2025 г. на стойност 1 164 лв., издадена от „Автоцентър-Бургас“ ЕООД на Т. П. А., като по твърдения на ищеца същата е изготвена при запитване от негова страна относно стойността на необходимия ремонт на автомобила му след произшествието. По делегация е разпитан свидетелят С. С. Г.. Същият заявява, че той и съпругата му са собственици на л.а. „•••“ с рег. № ••••. Сочи, че на 02.08.2025 г. е участвал в ПТП с лек автомобил „••••“, настъпило на паркинга на магазин „••••“ в гр. Б•••. Заявява, че е карал по паркинга, като другият автомобил изскочил от дясната му страна. Свидетелят набил спирачки, а другият автомобил се движил много бързо и не успял да спре, при което автомобилите се докоснали леко. По бронята на управлявания от свидетеля лек автомобил имало само една точица, а бронята на другия автомобил се откачила. Водачите съставили двустранен констативен протокол. На свидетеля е предявен представеният по делото двустранен констативен протоков, като той е посочил, че е попълнил графа А от него. Свидетелят заявява също така, че произшествието е настъпило при добри атмосферни условия, било сухо и светло. Твърди, че се е движил със скорост, съответстваща на ограниченията в паркинга. Произшествието настъпило в средата на кръстовище в паркинга, в което нямало обособени ленти. Твърди също така, че в момента на настъпване на произшествието не е правил маневра, а е карал направо. Забелязал другия водач в последния момент и набил спирачки, като другият водач също набил спирачки. Свидетелят признава, че вината за настъпване на произшествието е негова. Сочи, че другият водач карал доста бързо. По делото е изготвена автотехническа експертиза, в заключението по която е посочено, че при процесното ПТП са били нанесени увреждания в лявата предна част на лекия автомобил на ищеца, като той бил ударен като дясностоящ, след отнемане на предимството му от другия автомобил – л.а. „••••“ с рег. № •••••. Посочено е, че при удара е била увредена броната на лекия автомобил на ищеца и всичко монтирано на нея, тъй като са били повредени пластасовите щипки, на които тя се крепи и бронята паднала на земята. Според вещото лице, претендираните от ищеца вреди се намират в причинно-следствена връзка с декларирания от двамата водачи механизъм на настъпване на ПТП, а именно поради отнемане на предимство на водача на л.а. „•••“ с рег. № ••••, дясностоящ на л.а. „••••“ с рег. № ••••. Вещото лице е посочило, че щетите, описани в представената от ищеца проформа-фактура, съответстват на описаните от застрахователя щети и на посочените в протокола за ПТП увреждания. С оглед на това изводът на вещото лице е, че стойността на причинените увреждания е в размер на 1 164 лв., равняващи се на 595,14 евро. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото, поради което следва да бъде кредитирано като обективно и безпристратно. При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения: От ангажираните по делото свидетелски показания и експертно заключение се установи, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „••••“ с рег. № •••••, който като лявостоящ е отнел предимството на дясностоящия му и управляван от ищеца л.а. „•••“ с рег. № ••••, двата автомобила са се ударили и в резултат на удара на л.а. „••••“ с рег. № •••• са били причинени увреждания в предната му лява част. От ангажираната експертиза се установи, че действителната стойност на причинените вреди на това МПС при процесното ПТП е в размер на 1 164 лв., равняващи се на 595,14 евро. По делото не се спори, че гражданската отговорност на виновния за произшествието водач е била застрахована в ЗД „БУЛ ИНС” АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но последното е отказало да изплати застрахователно обезщетение на ищеца в качеството му на собственик на увреденото МПС. Съдът намира, че така постановеният от ответника отказ е неоснователен. Действително участниците в произшествието не са попълнили в пълнота двустранния констативен протокол за ПТП, но в настоящото съдебно производство се доказаха чрез пълно и главно доказване механизмът на настъпване на произшествието, виновното за настъпването му лице, а именно водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, настъпилите в резултат на това ПТП увреждания на лекия автомобил на ищеца, наличието на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и вредите, както и стойността на вредите – 1 164 лв. С оглед на това съдът намира, че в случая са били налице условията на чл. 432, ал. 1 от КЗ и ответникът е следвало да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1 164 лв. за причинените му при процесното ПТП увреждания, поради което предявеният установителен иск за дължимост на присъдената със заповедта за изпълнение главница е основателен и доказан и следва да бъде уважен. На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на доброволно плащане на главницата, основателен е и искът за установяване дължимостта на законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в настоящото производство, които са в размер на 392,41 евро, както и разноските в заповедното производство в размер на 217,30 евро, или общо 609,71 евро. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като е видно, че както в настоящото, така и в заповедното производство адвокатският хонорар е в минималния размер, посочен в Наредба № 1/09.07.2004 г. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422 от ГПК Бургаският районен съд