Решение № 5461 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 32/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.220 вр. чл.19б от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл.22, §7 и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Митническия кодекс/. Образувано е по жалба на „Блекси Хоризон“ ЕООД, ЕИК 207879600, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, кв. Чайка, бл. 28, вх. 6, партер представлявано от управителя Х. Ж. Н., чрез пълномощник – адв. М. А., против Решение към митническа декларация /МД/ MRN 25BG002005148915R2/02.10.2025г., рег.№ 32-397736/18.12.2025г. на Директор на Териториална дирекция Митница Варна, с което е отказано да се приеме митническа стойност на декларирана стока с № 2 по МД с MRN 25BG002005148915R2/02.10.2025г., определена е нова митническа стойност на посочените стоки и са установени за досъбиране мито в размер на 964.30 евро /1886.01 лева/ и ДДС в размер на 1 340.84 евро /2 622.45 лева/, ведно с лихва за забава. В жалбата, по подробно изложени съображения, се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в същото не се твърди да е налице несъответствие между фактурираната и платена цена на стоките и декларираната стойност по МД, поради което и митническия орган е следвало до приеме, че декларираната стойност на стоките представлява общата платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Поддържа се, че не е посочена основателна причина за незачитане на данните за договорената и платената сума в приложените от дружеството договор и фактура, при условие, че не се отрича автентичността им. В административния акт не са изложени аргументи, които да обосновават съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Изтъква се, че митническите органи не са приложили последователно методите, предвидени в чл. 74, § 2 от Митническия кодекс на Общността и в този смисъл решението е незаконосъобразно. Сочи се допуснато процесуално нарушение по чл. 22, § 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, доколкото уведомителното писмо не е връчено на управителя или на друго надлежно упълномощено от него лице, като наличието на обратна разписка не означава непременно надлежно връчване. По същество се моли отмяна на решението. В съдебно заседание и в допълнително депозирани писмени бележки, чрез пълномощника - адв. А., жалбата си поддържа на изложените в нея основания. Допълнително се излага, че неправилно е посочено и правното основание, на което е издадено решението – чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ и чл. 48 от Регламент (ЕО) 952/2013, тъй като в случая не се касае за корекция на данните в процесната декларация, които да не съответстват на придружаващите я документи, а за увеличаване на точно декларирана митническа стойност. Твърди се, че на основание чл. 95а от Регламент (ЕО) 952/2013, такава промяна на цената на декларираната митническа стойност може да бъде извършено само в случаи, когато стоките са тези от типа на чл. 66, а именно това са т.нар. „рискови стоки“, а процесните не са такива, доколкото не попадат в ежегодно актуализирания списък към заповед на Министъра на финансите. Твърди се, че приложената митническа декларация, послужила като основание за корекцията, също не дава възможност за точна и обективна преценка дотолкова, предвид различните характеристика на стоките, както и липса на извършен анализ на количествата, марката, репутацията на стоките и др. Няма данни да е направено искане до други държави – членки за осъществен внос на идентични стоки през проверявания период, поради което в нарушение на материалния закон митническите органи са пристъпили към определяне на митническата стойност на следващото по ред правно основание -чл.74, пар.2, б.“б“ от Регламент 952/13. Моли се уважаване на жалбата. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК. От ответната страна – Директор на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“, чрез процесуални представители, жалбата се оспорва и се моли нейното отхвърляне. Поддържа се, че същата е неоснователна по изложените с оспореното решение съображения. Твърде се, че последното съдържа подробни мотиви, както е направен и анализ на подадени вече на територията на РБългария митнически декларации. Изрично е посочено, че митническата стойност се определя на база вторичните методи, като в случая не се касае за идентични стоки, за да се прави сравнение между това дали са боти или обувки, а е използван методът по чл. 47, пар. 2, б. „б“, който има предвид внесени на територията на Съюза сходни стоки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя, предвид размера на допълнителната корекция на мито и ДДС. Отправя се искане за определяне размер, съобразно законоустановения минимум. След преценка на събраните по делото доказателства, възраженията и становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Потестативното право на жалба е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.220, ал.1 от ЗМ. Решението на Директора на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“ е връчено на „Блекси Хоризон“ ЕООД на 23.12.2025г. , а жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 29.12.2025г. С оглед горното съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. По основателността на жалбата: Представените по делото писмени доказателства обуславят следната фактическа обстановка: На 02.10.2025 г. „Блекси Хоризон“ ЕООД, гр. Варна декларира с МД MRN 5BG002005148915R2 /л. 13-20 от адм. преписка/ на режим „допускане за свободно обращение“ 3 бр. стоки, общо 1 260 опаковки, общо брутно тегло 8 880 кг., фактурна стойност 28 466.40 EUR, доставка CFR Варна, държава на износ Китай, а износителят, деклариран в Е.Д. 3/1 на митническата декларация е НК Q1AONXIANG IMPORT EXPORT LIMITED, Китай и продавач - YIWU QINGCHENG INTERNATIONAL CO., LTD. Стоките са както следва: Стока № 1 по МД № 25BG002005148915R2 Е.Д. 6/8 (18 05) „ Мъжки обувки с горна и долна част от каучук или изкуствени ПВЦ материали – 7 672 чифта, бруто тегло – 6 810,00 кг.; нето тегло – 5 000,00 кг.; произход Китай; страна на износа - Китай; код по ТАРИК 6402999600; обявена митническа стойност – 43 514.87 лв. /6 177.60 евро/; 8.70 лв. /кг., 5,67 лв./ чифт. Стока № 2 по МД № 25BG002005148915R2 Е.Д. 6/8 (18 05) „Дамски обувки с горна и долна част каучук или изкуствени ПВЦ материали, 2 376 чифта, П 03.2.“ бруто тегло – 1 990,00 кг.; нето тегло – 1 440,00 кг.; произход Китай; страна на износа - Китай; код по ТАРИК 6402999800; обявена митническа стойност — 12 082.34 лв.; 8.39 лв. /кг„ 5.09 лв./ чифт. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: инвойс фактура № YQIT00014498/08.06.2025г. на стойност 28 466.40 EUR (CFR Varna) издадена от YIWU QINGCHENG INTERNATIONAL TRADE CO., LTD /л. 21 от адм. преписка/, фактура за митнически услуги № 6549/01.10.2025г. линеен коносамент № COSU9502507360 „на заповед“ /л.30/. На 02.10.2025г. е извършена митническа проверка по МД № MRN 5BG002005148915R2, при която е направен оглед на стоките във връзка със сработил рисков профил № 12646 и ЗАМ 1324/32-250020/15.08.2025г., като митническите инспектори са взели мостри от стока № 1 и стока № 2, представляващи по 1 чифт обувки. Във връзка с рисков профил № 12503, за стоки с № 1 и № 2 са направи справка в система COPYS. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена митническа проверка с № 25BG002000М040745/ код на МУ/ГКПП BG002000/02/10/2025г. /л.35, 36/. С писмо рег. № 32-299019/02.10.2025г. /л.11/ до фирмата вносител „Блекси Хоризон“ ЕООД, на основание чл.188 „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013) и чл. 140, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, поради съмнения относно декларираната стойност на стоката са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. Писмото е връчено на С. Г., като пълномощник на дружеството на 18.09.2022г. В определения от митническите органи срок, дружеството вносител е представило следните допълнителни документи: 1.Договор за продажба с продавач YIWU QINGCHENG INTERNATIONAL TRADE CO и BLACKSEA HOHIZON LTD, в качеството му на купувач /л.26-28/; 2. доказателства за извършено плащане на 15.09.2025г. по инвойс фактура № YQIT00014498/08.06.2025г.; 3. Дневник за продажбите за данъчни периоди м.03.2025г., м.07.2025г. и м.08.2025г., и дневник на покупките за данъчни периоди м.03.2025г., м.08.2025г. /л.38–45/. С писмо рег. № 32-343729/07.11.2025г. /л.7, 8/ на директора на ТД Митница Варна, на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл. 8 от Делегирания регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015г. за допълнение на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, на жалбоподателя е изпратено уведомление, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Варна за определяне на нов размер на митническа стойност за стоките по MRN 25BG002005148915R2/02.10.2025 година. В писмото е посочено, че митническата стойност следва да се определи в съответствие с чл. 74, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Писмото съдържа констатация, че е направена справка в МИСЗА за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същото или приблизително същото време на сходни стоки за периода 01.07.2025г. - 01.10.2025г., при което е заключено, че декларираната митническа стойност на Стока № 1 може да бъде приета. Посочено е, че извършения анализ е показал, че Стока № 2 по МД е под средностатистическа митническа стойност на внесените сходни стоки с приети митнически стойности от други митнически учреждения. Изложено е, че с цел изследване на възможностите за прилагане на методите за определяне на митническата стойност на Стока № 2 е направена справка в МИСЗА, като са извлечени всички случаи по зададени критерии: произход Китай, код по ТАРИК, период на внос, описание на стоките, допълнителна мерна единица, количество ДМЕ, чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и съответно е приета от митническите органи. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за наличие на „идентични стоки“ е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки предвид, че липсват данни за същия износител, физически характеристики на стоките и репутация. Според посоченото в писмото при извършения сравнителен анализ при прилагане на метода регламентиран в чл.74, § 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 – внос на „сходни стоки“ от Китай за период от три месеца преди датата на вноса е установено, че стока № 2 е под средностатистическата от приети договорни стойности. По изложените съображения, за база за формиране на митническата стойност на стока № 2 е приета стока № 2 от митническа декларация с MRN 25BG0051 00390391R4 г. от дата 23.09.2025г., по която стоката е изнесена на дата най-близка до износа на декларираната стока и е с количество най-близко до декларираното. Декларираната и приета митническа стойност е в размер на 9.81 лв. / чифт. По изложените съображения, дружеството-вносител е уведомено, че на основание чл. 77, § 1, буква „а“ от Регламент № 952/2013 г. и чл. 54 от ЗДДС, определената нова митическа стойност е в размер на 23 308.56 лева, като са определени за доплащане мито и ДДС. Видно от обратна разписка рег. № ИД PS 9028 004 WQG 6, писмото е получено от М. Т. на 10.11.2025г. В указания в същото 30-дневен срок за представяне на допълнително становище, дружеството не е изразило такова. Предвид гореустановените факти Директорът на ТД Митница Варна е издал оспореното Решение към митническа декларация MRN 25BG002005148915R2/02.10.2025 г., рег. № 32-397736/18.12.2025г., с което на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, § 1 буква а) Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 56 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.59 от АПК: по т.1 е отказано да приема митническа стойност на стока № 2 по МД с 25BG002005148915R2/02.10.2025 г.; по т.2 е наредено да се поправи МД с 25BG002005148915R2/02.10.2025 г. и да се коригират данните по митническата декларация за стока № 2: ЕД „митническа стойност“ да се чете: 23 308.56 лв., ЕД 9906 „статистическа стойност“ да се чете: 23 308.56 лв., ЕД „дължими суми BGN“ да се чете: А00 Мита изчислен размер – 3 915.84 лв., дължим размер – 3 915.84 лв.; В00 ДДС изчислен размер – 5 447.12 лв., дължим размер – 5 447.12 лв. Дължимите суми за доплащане са: Мито 1 886.01 лв. и ДДС – 2 445.84 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на осн. чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 77 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на митническото задължение е определена дата - 02.10.2025 г. В хода на съдебното производство от ответника е представена справка от информационната система МИС3А за допускане на свободно обръщение на митнически декларации с код по ТАРИК 6402919000, с произход Китай, декларирани с повреди, за периода 10.07.2025г. – 10.10.2025г. В справката са включени митнически декларации с приети митническите стойности за идентични и/или сходни стоки, които са анализирани в хода на административното производство по следните критерии: описание на стоките, условия на доставка, държава на произход, фактурирана стойност, количество. С молба от 10.03.2026г. са представени легализирани преводи на фактура № YQIT 00014498/08.06.2025г., товарителница № 9502507360 COSU9502507360, Т1 към митническа декларация № 25СЯ0040014XSJZFJ8, Договор за продажба № YQIT 0001549 от 12.04.2025г. и Авизо от 15.09.2025г. /л.58-67/. Представени са и митническа декларация MRN 25BG005100390391R4 г. от дата 23.09.2025г., цитирана в оспореното решение като взета база за сформиране на митническата стойност, ведно с приложените към нея документи: международна товарителница от 18.07.2025г.; Т1 към митническа декларация MRN 25GR002001SWLPYJ8; Търговска фактура № BFVK2501 -100 от 09.05.2025г.; Фактура № 1000105594/15.07.2025г. за морско навло; Фактура № 1000105595/15.07.2025г. за комплексна спедиторска услуга във връзка с транзит на стоки; Фактура № 7000003668/15.07.2025г. за митническо агентство; Уведомление от Патентно ведомство на Република България за Неизключителна лицензия по отношение на марка peг. № 96687, TENDENZ; Решение за одобряване на място за представяне на стоки с изключение на митнически учреждения № РЗМ - 5800 — 81 / 20.02.2020г. / 32- 56914; Опаковъчен лист към фактура № BFVK2501 -100; Товарителница № VVMSS25051876; Протокол за извършена митническа проверка № 25BG005800M028920/код на МУ/ГКПП ВС005800/22/07/2025г. /л.70-93/. Видно от същите предмет на вноса са следните стоки, с произход Китай, изпратени от гр.Пирея, Гърция, получател „БГ Сити фешън“ гр.София: 1.дамски обувки с подметка от изкуствени материали и горна част от изкуствена кожа 6 600 чифта код по Тарик 1809058, с произход Китай, на стойност 2 841; и 2.дамски обувки с подметка от изкуствени материали и горна част от текстил – 2 580 чифта, код по Тарик 1809058, с произход Китай, с обща фактурна стойност 49 659.60 щ.д. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Оспореният индивидуален административен акт е издаден от Директора на ТД „Митница Варна“ към Агенция „Митници“, който се явява компетентен орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Неоснователно е допълнително наведеното от оспорващия възражение, че правното основание, на което е издадено решението - чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ и чл. 48 от Регламент (ЕО) 952/2013, е неправилно, тъй като такава промяна на цената на декларираната митническа стойност може да бъде извършено само в случаи, когато стоките са тези от типа на т.н. „рискови стоки“. Разпоредбата на чл.84, ал.1 т.1 от ЗМ дава правомощия на митническите органи да извършват последващ контрол чрез проверка точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите ги документи, какъвто именно е и настоящия случай. Размерът на дължимите митни сборове е определен по реда на чл.101 и сл. от Регламент (ЕО) 952/2013 в следствие на резултатите от извършената проверка. Обжалваното решение обаче е постановено при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези от европейското право, и целта на закона. Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Доколкото административният орган не е оспорил процесния договор, то настоящият съдебен състав приема, че по делото не е спорно извършването на сделка по представения договор за покупко-продажба и страните по сделката в качеството им на продавач и купувач. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Според правилото на чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по адм. дело № 4902/2012 година. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Според § 2 на чл. 141 от Регламента за прилагане се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Легални дефиниции на понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ се съдържат съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. От цитираните разпоредби следва извод, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, във вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата – адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49. Това императивно изискване в случая е спазено само формално, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. От дружеството, с писмото от 02.10.2025г. /л.11/ е изискана единствено допълнителна информация, като искането е за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения. Съгласно разпоредбата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., преди да вземат решение, което е неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази становище в определен срок, от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Съдът намира, че макар и формално митническите органи да са изпълнили регламентираното в цитираната разпоредба задължение, в действителност правото на защита на жалбоподателя е нарушено. Както в предходното писмо, така и в изпратеното до дружеството уведомление рег. № 32-343729/07.11.2025г. /л.7/ не са изложени обстоятелства, обосноваващи съмненията по отношение на декларираната митническа стойност. В последното, освен твърдения за изготвена справка за износ на сходни стоки и посочване на номера и датата на митническата декларация, послужила на административния орган за определяне на новата митническа стойност, не е посочено друго. Наличието на съмнения митническият орган основава на установеното при извършен анализ на база налична информация в митническата информационна система, че митническата стойност на процесните стоки е под средностатистическата стойност на внесените сходни стоки с приети митнически стойности от други учреждения, но в писмото такъв анализ липсва. Отделно от това, споделя се и възражението на жалбоподателя за ненадлежно връчване на това писмо. Видно от приложената по делото обратна разписка /л.6/ същото е получено от лицето М.Т.. Безспорно това не е представляващия дружеството Х. Ж. Н., нито упълномощеното от него лице С. Г., който надлежно е получавал другите документи от Агенция Митници, поради което и не може да се приеме за безспорно, че това писмо е достигнало до „Блекси хоризон“ ЕООД. Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател. На първо място поради това, че макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. И на следващо място за начина на формиране на митническата стойност. Налице е само формално посочване на ползваната от органа митническа декларация с MRN 25BG0051 00390391R4г. от дата 23.09.2025г. и единичната цена на внесените стоки, приети от органа като сходни такива. Самата митническа декларация, на която митническите органи са ползвали, не се съдържа и в административната преписка по издаване на акта, а се представи едва в хода на съдебното производство. По този начин оспорващото дружество е било лишено от възможност да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. Обосновава се извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава наличието на основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение – по аргумент от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49. На следващо място съдът намира, че от посочените в оспореното решение фактически и правни основания не стават ясни юридическите факти, от които митническият орган черпи упражненото от него публично субективно право. Задължението за мотивиране на решението за корекция на митническата стойност произтича и изрично от общото правило на чл. 22, § 7, приложим с оглед чл. 29 от МКС, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Мотивите на органа, за възникнали съмнения относно декларираната договорена стойност на стоките и послужили за определяне на новата митническа стойност и допълнителни задължения, се свеждат само и единствено до това, че при извършен сравнителен анализ на изготвена справка за внос на „сходни стоки“ с код по ТАРИК 6402999800 и произход Китай, внесени през последните 3 месеца преди процесния внос, .“.. за стока № 2 се установява, че митническата стойност е под приетите сходни стойности. База за формиране на митническата стойност: на стока № 2 от MRN 25BG005100390391R4 от дата 23.09.2025г., по която стоката е изнесена на дата най-близка до износа на декларираната стока и е с количество най-близко до декларираното. Декларираната и приета митническа стойност е в размер на 9.81 лв./чф.“ Процесните, формулирани в оспореното решение, мотиви следва да се приравнят на липсващи такива, което пък обосновава извод за неспазване изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, респ. не е спазена изискуемата форма, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, доколкото не позволява да се осъществи адекватен съдебен контрол върху правилното приложение на материалния закон. Неясни са както съображенията за за определянето на нова митническа стойност на процесните стоки, така и начина на определяне на новата стойност. Посочените процесуални нарушения от своя страна са обусловили и определянето на нова митническа стойност, респ. и публични задължения, в нарушение на материалния закон. За да определи нови митнически стойности на част от стоките по процесната митническа декларация, митническият орган се позовава на средностатистическата стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система. Тези обстоятелства могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. При наличие на подобни данни, именно митническите органи следва да докажат, че митническа стойност на вносните стоки действително е по-висока от декларираната, което в случая не е сторено. В конкретния случай дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с продавача, фактура, документи за извършени разплащания, счетоводна отчетност, които обаче митническият орган не е обсъдил при издаване на решението. В оспорения индивидуален административен акт не се съдържат никакви констатации по какъв начин и въз основа на какъв конкретен анализ са изведени съжденията за различна от декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките, обусловил и възникването на „основателни съмнения“ относно декларираната договорна стойност. Органът се позовава на анализ на справка - извлечение от МИСЗА, изготвена по заложените от проверяващите критерии. Такъв анализ изобщо липсва, а данните в справката не обуславят извод за „основателни съмнение“ относно декларираната от дружеството стойност. Същата съдържа 19 митнически декларации, 17 от които имат за предмет внос на дамски боти и ботуши с подметка изкуствени материали и горна част от изкуствена кожа. Останалите две МРД имат за предмет обувки, но за едните няма посочен брой - МНР 25BG0058007352962R6 от дата 03.10.2025г., а другите са обувки с горна част и ходила от РVС, покриващи глезена – маратонки - МНР 25BG005808203703R2 от дата 23.09.2025г. Т.е. стоките по всички декларации са различни от стоките по т.2 от процесната такава. Единственият обоснован извод от данните по делото е за липса на „идентични стоки“ по смисъла на чл.1, § 2, т.4 от Регламента. В контекста на изложеното като основателно се преценява оплакването в жалбата, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл.141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Посочена е единствено номер и дата на митническа декларация и единичната стойност на стоките по т.2 от същата, приета като основа за определяне на митническата стойност на процесната стока. Не е обосновано от органа, защо приема, че това са „сходни стоки“ по смисъла на чл.1, § 2, т.14 от Регламента. Вярно е, че стоките по т.2 от двете декларации /процесната такава и MRN 25BG005100390391R4/ са приблизително еднакви по брой /2 376 и 2 580/, но предмет на внос по втората декларация по т.1 са още 6 600 бр. дамски обувки с различни характеристики, а фактурата за закупуването на същите е на обща стойност /стоките по т.1 и т.2/, поради което не е ясно как е определена възприетата в оспореното решение единичната стойност, възприета и за процесните стоки. Вярно е също така, че стоките са с еднакъв код по ТАРИК и с произход Китай, но с това се изчерпва и сходството между същите, което не е достатъчно. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Сходството на стоките не може да бъде обосновано единствено с краткото описание на стоката в митническите декларации, тъй като то не съдържа достатъчно информация, от която да се направят изводи по посочените обстоятелства. По административната преписка липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни. При липсата на анализ за изпълнението на условията по чл.141, §1 от Регламента за прилагане е следвало митническата стойност да се определи по правилата на § 2, като се извършат корекции, за да се вземат предвид разликите дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Това също не е сторено. Липсват доказателства да са извършени корекции на цената, съобразно изискването на чл. 141, § 1, изречение второ от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, доколкото е налице разлика във вида и количеството на стоките. Или пък за извършени корекции на цената, съобразно изискването на чл. 141, § 2, от Регламента за изпълнение предвид значителните разлики в транспортните разходи по двете декларации, с оглед и различните дестинации на доставка /по MRN 25BG005100390391R4 е изпратена от Гърция/ Липсва анализ и във връзка с различния производител на стоките по двата вноса – обстоятелство, което по аргумент от чл.141, § 5 от Регламента за изпълнение, е без съмнение релевантно. С оглед изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, във вр. с чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. по отношение на стока № 2. От представените към митническата декларация доказателства и допълнително представените от жалбоподателя се установява договорената цена на процесните стоки, както и плащането на тази договорена цена. Представени са и счетоводните записвания на дружеството относно доставката на процесните стоки. Като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, Директор на ТД „Митница Варна“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, претендирани със списък по чл.80 от ГПК, в общ размер от 945.56 евро, от които 25,56 евро държавна такса и 920 евро заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.01.2026г. и платежно нареждане от 26.01.2026г. /л.55/. Предвид броя на проведените съдебни заседание, завишената фактическа и правна сложност на казуса и ефективно осъщественото процесуално представителство от адв.А., в т.ч. допълнително депозирани писмени бележки, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Съдът