Решение № 209 от 6.7.2026 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 1402/2025 г.

дело № 20251410101402 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК:203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“№81 В срещу И. С. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: с.Д., ул. •••, общ.Борован по предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 800,00 лв. – главница по Договор за потребителски №279024/26.02.2019 г., сключен между И. С. С. и „Сити Кеш“; 190,38 лв. – договорна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 26.02.2019 г. до 26.12.2019 г.; 250,43 лв. – законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода от 26.12.2019 г. до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 536/16.06.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 886/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. Ищецът „АПС Бета България” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. С. за следните суми: сумата 800,00 лева, представляваща главница за период от 26.02.2019 г., ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 190,38 лева, представляваща договорна лихва за период от 26.02.2019 г. до 26.12.2019 г., сумата 250,43 лева, представляваща мораторна лихва за период от 26.12.2019 г. до 25.02.2025 г., както и държавна такса в размер на 48,72 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитодател, и И. С. С., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 279024 на 26.02.2019 г., съгласно който е получил сумата от 800,00 лв., срещу което се е съгласил да върне 10 броя вноски от по 187,00 лв. в срок до 26.12.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48,61 %. Посочва, че съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуга или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното представяне. Посочва, че от приложените общи условия и процесния договор се установявало, че е сключен между страните договор по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Поддържа, че е спазена разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК и договорът е сключен по разбираем и ясен начин, с форма и шрифт според закона, поради което процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК Сочи се още че в чл.31 ал.3 от Общите условия /ОУ/ на договора страните са били съгласили, че длъжникът щял да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди се, че според чл.33 ал.2 от ОУ кредиторът следвало да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи и ще се считали за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адрес за кореспонденция, посочени от него при подписване на договора. Поддържа се, че посочените договори са по електронен път по силата на ЗПФУР, като договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са ползвали средства за комуникация от разстояние. Посочва се, че при сключване на договора на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Посочва, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си. Поддържа се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Твърди се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника има за цел длъжника да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно, като законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението нямало характер на лично незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Посочва, че съгласно съдебната практика не е пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор / цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Моли, в случай, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да се приеме за надлежно връчено на уведомлението с исковата молба, Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски. В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК особения представител на ответника не е подал писмен отговор. Същия се явява в с.з., като прави възражения за изтекла погасителна давност на основание чл.100 от ЗЗД по процесния договор. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По делото е представен Договор за паричен заем №279024/26.02.2019 г., сключен между ответника и "Сити Кеш" ООД, по силата на който последният е предоставил сумата в размер на 800,00 лева, която ответникът следвало да върне на десет месечни вноски при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 48,61 %. По силата на чл. 6.2 от договора, страните постигнали съгласие договорът за заем да бъде обезпечен с поръчителство или банкова гаранция по реда на чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора. При неизпълнение на посоченото задължение, ищецът дължал неустойка в размер на 879,62 лева по договора. Представена е разписка за извършено плащане от 26.02.2019г. с наредител "Сити кеш" ООД в полза на И. С. С. в размер от 800,00 лв. с основание "заем съгл. дог. 279024". Изготвено е уведомление за извършена цесия от 21.07.2022 г., по силата на която вземанията по процесния договор са прехвърлени от "Сити кеш" ООД в полза на ищеца. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното: Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД. Основателността на исковата претенция се обуславя от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на облигационно отношение, по силата на което на ответника е предоставена парична сума за определен срок и условия срещу задължението на ответника да я върне, както и да заплати лихва по кредита, фактическо предаване на сумата, сключването на договорите по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ, наличието на уговорка за заплащане на лихва за забава върху просрочените главници по договора за кредит, изпадането на кредитополучателя в забава, както и наличие на сключен договор за цесия с кредитора, по силата на който вземането му е прехвърлено. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при доказване на горепосочените факти - че е изпълнил задължението си. Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Формата за действителност на договора за потребителски кредит, според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК, "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. В ЗПК е предвидена възможността за сключване на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР). Според чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления (каквито ищцовото дружество твърди да са извършени в настоящия случай) - Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, електронният подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т. е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. При отнасяне на посочените правни норми към особеностите на разглеждания случай се налага изводът, че за да се установи сключването на процесния Договор за заем, вземането по който ищецът твърди да му е цедирано, то ищцовото дружество следва да докаже, че е отправило предложение и е получило съгласието на потребителя, дадено поне с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тъй като само в този случай писмената форма на договора за потребителски кредит би била спазена - чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Доказателства за това обаче не са ангажирани от "АПС Бета България" ЕООД. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В случая представените писмени документи, включително договор за паричен заем, не са надлежно заверени от ищеца. В допълнение към това, не се установява в условията на категоричност и еднозначност предаването на заемната сума. Така представената разписка за извършено плащане, също неподписана, би могла да удостовери единствено, че сумата от 800,00 лв. е наредена чрез системата за електронни плащания "ePay.bg" с получател И. С. С., но не и фактът дали същата е усвоена и по какъв начин - чрез плащане в брой, респективно чрез заверяване на сметка на заемополучателя. Съдът намира, че представените от ищцовото дружество с исковата молба копия на електронни документи са негодни да установят спазването на писмената форма на процесния Договор за паричен заем, предвид изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. От същите не може да се направи извод дали потребителят-ответник е приел предложението на кредитора "Сити Кеш" ООД за сключване на договор за заем, дали доставчикът е уведомил своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя, нито дали доставчикът е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл.18 от ЗПФУР, тъй като няма данни кредиторът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им – чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е изпълнено. За сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, нито реално предаване/получаване на сочените кредитни средства, облигационна обвързаност не се доказва. Съобразявайки гореизложеното и след съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени доказателства настоящият състав намира, че ищецът не съумя да установи в условията на пълно и главно доказване възникнало облигационно отношение между страните по договор за потребителски кредит. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Ето защо исковите претенции се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. По отношение на релевираното възражение за погасяване на процесните вземания по давност, съдът намира за необходимо да изтъкне, че същото е направено след срока по чл. 131 ГПК, който срок е преклузивен. Съгласно чл. 133 ГПК когато ответникът в срока по чл. 131 не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такива обстоятелства не са били изтъкнати от ответната страна, поради което съдът намира, че възражението за погасяване на задълженията по давност не следва да бъде разглеждано в настоящия процес, като преклудирано. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е сторил разноски, поради което не му се присъждат. Съдът установи, че по делото ищецът не е внесъл депозит за особен представител по сметка на Районен съд – Бяла Слатина, като в предоставения срок не са изпълнени указанията за внасянето му, ето защо, на основание чл. 77 ГПК, на ищеца следва да се възложи сумата от 214,00 евро. Така мотивиран, съдът