Решение № 200 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 411/2025 г.

Производството е по чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по жалбата на П. В. Х. М. с [ЛНЧ], с постоянен адрес [населено място] [улица], чрез пълномощник адв. Т. Д. от АК-*, срещу Акт за установяване на задължения чл.107, ал.3 от ДОПК № 2025-122-1/ 22.08.2025г., издаден от Ю. К.–на длъжност ст.инспектор в Отдел „Местни данъци и такси” /МДТ/ при Община Чепеларе, определена със заповед №РД- 434/01.12.2015г. на кмета на община Чепеларе, потвърден с Решение № 94-00-1670-1/07.11.2025г. на Началник отдел МДТ при Община Чепеларе.

В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен като противоречащ на ЗМДТ и на процесуалните правила. Не се отрича установената от органа фактическа обстановка, но се твърди, че неправилно е приложен законът. Развити са съображения за нарушение изискването за форма на акта, поради липса на мотиви.

Според жалбата от значение за приложението на чл. 15, ал.1 от ЗМДТ е въвеждането на сградата в експлоатация, а не построяването й в „груб строеж“. Възразява се срещу приложение на разпоредбите на чл. 15 ЗМДТ. Счита, че органът е приложил неприложима разпоредба, тази на чл. 15, ал.5 и чл. 15, ал.7 от ЗМДТ по съображения, че действието на нормите е занапред – след 1.01.2019 г., датата на влизането им в сила. Според жалбоподателя новата ал.5 предвижда изключение от общото правило за облагане с ДНИ на новопострени сгради, преди тяхното завършване, а сградата не е въведена в експлоатация и не е издадено разрешение за ползването й.

На следващо място според жалбата са допуснати съществени процесуални нарушения, предпоставящи отмяна на АУЗ. Твърди се, че липсва надлежен акт по чл.181, ал.3 ЗУТ за завършване на сградата в груб строеж. Твърди се, че съставеният Констативен протокол по чл.15, ал.7 ЗМДТ не им е връчен с отбелязване в жалбата, че сроковете за оспорването му не са изтекли. В този смисъл се прави оплакване, че оспорващият е бил лишен от възможността да участва в административното производство, защото Констативният протокол от 20.08.2025 г. е бил връчен заедно с Акта за установяване на задължения на 01.09.2025 г.

Твърди се, че е налице порочност и по отношение констатациите в протокола, те не съответствали на фактическата действителност, и в този смисъл било подадено възражение срещу него.

Според жалбата, в случай, че се приеме приложимост на нормите на чл. 15 ЗМДТ, то предвид процесуалните норми на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е настъпила преклузия, спазването на която е в тежест на административния орган. Посочва, че ако се приеме хипотетично завършване на сградата в груб строеж на 25.04.2013 г., то считано от тази дата ще настъпи посочения в ДОПК 5-годишен преклузивен срок за образуване на производството.

В заключение сочи, че недължимостта на ДНИ за строеж „Семеен хотел“ за процесните по АУЗ периоди/календарни години - 2020, 2021, 2022, 2023 и 2024 година, на основание чл. 15, ал.5 ЗМДТ, обосновава и незаконосъобразност и недължимост на определените задължения за ТБО на основание чл. 64, ал.1 от ЗМДТ. Наред с това посочва, че възникването на задължение за такса битови отпадъци е обусловено от завършването на сградата или реалното й използване, а в случая сградата не била въведена в експлоатация и не е започнало ползването й.

Поради изложените оплаквания, жалбоподателят моли да се отмени изцяло АУЗ по чл. 107, ал.3 ДОПК и се присъдят направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител адвокат Т. Д., която поддържа жалбата по съображенията в нея. Допълнителни доводи се съдържат в представената писмена защита. Липсвали надлежни доказателства по смисъла на чл.181, ал.3 от ЗУТ относно установяване завършването на сграда в груб строеж. Поддържа, че не е установен момента и етапа на изграждане на строителството за данъчните цели, респ. за приложение на чл. 15, ал.5 от ЗМДТ. Недължимостта на ДНИ обуславяла и недължимост на начислената от органа такса битови отпадъци. Претендират се разноските в производството по представен списък на л.4407.

Ответникът по жалба началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе чрез упълномощен адв. И. Н. в писмено становище изразява мнение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Оспорва твърденията за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Твърди, че сградата предмет на облагане, е завършена в груб строеж,съгласно установеното в констативния протокол от 20.08.2025г., въз основа на което е издадено удостоверение по чл. 181 ЗУТ. Поддържа приложимост разпоредбите на чл. 15, ал.5 ЗМДТ. Допълнителни доводи за неоснователност на жалбата се сочат в представената писмена защита. Поддържа се, че установените по делото релевантни факти и обстоятелства, свързани със степента на завършване на сградата и експлоатация на самостоятелните обекти, не са оборени в съдебната фаза на производството и затова обосновано органът е приложил нормата на чл.15, ал.5 ЗМДТ. Определят се като неоснователни и недоказани твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като жалбоподателят е бил уведомен за констатациите на органа. Видно от подадените от него възражения, се е възползвал от дадената му процесуална възможност да упражни правото си на защита. Според ответната страна законосъобразно и правилно са определени и задълженията за ТБО, които са функционално свързани с наличието на недвижим имот на територията на общината, за които е предоставена услуга по чл. 62 ЗМДТ. Тъй като недължимост на ДНИ не е налице, затова и възраженията за ТБО се считат за неоснователни. Претендират се разноски, посочени в списъка на л. 4404 от делото.

Административен съд-Смолян, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, прие следното:

На П. В. Х. М. е издаден оспорения Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК № 2025-122-1/22.08.2025 г. /АУЗД/ от Ю. К. - на длъжност старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ и орган по приходите, определена със заповед №434/01.12.2015г. на кмета на община Чепеларе, потвърден с Решение № 94-00-1670-1/07.11.2025 г. от началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе.

С АУЗД на жалбоподателя са начислени задължения за данък недвижим имот за календарните 2020г., 2021г. 2022г., 2023г. и 2024г. в размер на 3964,10 лв./2026,81 €/ общо и лихви в размер на 1414,31 лв. /723,13 €/. Имотите, за които са определени тези задължения, са индивидуализирани като самостоятелни обекти (брой, посочени в Констативен протокол № 285/20.08.2025г.) в новопостроена сграда с адрес [населено място], [улица], представляващ земя и сграда с идентификатор на ПИ 80371.241.926. Имотите са заведени с един партиден № 7110Н3692, като ДНИ е изчислен в АУЗД за всяка от календарните години 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.

С посочения по-горе АУЗ на жалбоподателя са определени задължения за такса битови отпадъци за имота за петте календарни години 2020 – 2024 г. в размер на 2920,88 лв./1493,42 €/ общо и лихва за просрочие в размер на 1030,32 лв./526,79 €/.

По делото е представена обратна разписка, според която Актът за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е връчен редовно на жалбоподателя на 01.09.2025 г. (л.19 от делото).

Срещу Акта е подадена жалба по административен ред с вх.№94-00-1670/09.09.2025 г. (л.13-14) чрез пълномощник адв. Т. Д., като акта се обжалва изцяло. По жалбата горестоящият административен орган в община Чепеларе се е произнесъл по реда на чл.107 ал.4 от ДОПК с Решение №94-00-1670-1/07.11.2025 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Чепеларе, с което е постановено потвърждаване на съставения АУЗД № 2025-122-1/22.08.2025 г. изцяло, относно установените с него задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, ведно с начислените лихви.

Видно от Заповед №434/01.12.2015 г. (на л.9), кметът на община Чепеларе, на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, е определил Ю. К. К., в качеството й на старши експерт в отдел „МДТ“, за орган по приходите.

Във връзка с услугите по депонирането и третирането на твърди битови отпадъци в община Чепеларе към административна преписка се представят доказателства, че през процесните години /2020-2024/ то е извършвано по сключвани договори между община Чепеларе като възложител и „Глобал Клинър“ ООД като изпълнител. Представеният Договор с № 11-О/18.09.2015 г. ( вж. стр. 3430 и следващите, от том XIII) с предмет изпълнение на дейности по „Сметосъбиране, сметоизвозване до регионално депо „Теклен дол“ [населено място], поддържане, на чистотата на териториите за обществено ползване; зимно поддържане и снегопочистване на територията на [населено място]“ е срок на действие 60 месеца, считано от датата на подписването му - 18.09.2015 г.

Вторият Договор № ОП-5 от 17.09.2020 г. е сключен между същите страни и със същия предмет - извършване на услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци на територията на община Чепеларе, този договор е сключен за срок от 60 месеца, считано от датата на подписването му - 17.09.2020 г. (вж. л.3453 и сл.от том XIII).

За установяване на сметосъбирането на твърдите битови отпадъци са съставяни месечни протоколи за извършено сметосъбиране и транспортиране на отпадъците, месечно по разглежданите календарни години 2020 – 2024 г. вкл., и документи, изготвяни по силата на сключените договори за сметосъбиране и транспортиране на ТБО /съгласно опис на л. 47-77, приложени към административната преписка, постъпила в съда с писмо вх. № 2278/03.12.2025 г./. С представените копия на кантарни бележки се удостоверява маршрутния график на сметосъбиращата техника на територията на община Чепеларе, в т.ч. и [улица]в [населено място], на която е разположена процесната сграда (вж. л. 118 и л. 122).

Към преписката са представени още Договор за възлагане на обществена поръчка рег.№ ПД-3-ОП-1/30.12.2019 г. с възложител Община Чепеларе и „Крисбо“ ЕООД като изпълнител, с предмет „Зимно поддържане на уличната мрежа на [населено място] през зимен сезон 2019-2022 (вж. л. 3708 и следв.от том XIV), както и Договор № 126 от 30.11.2022 г. сключен между същите страни, със същия предмет зимно поддържане на уличната мрежа в [населено място] в зимни сезони от периода 2022 - 2026 г. вкл. Неразделна част от документацията по изпълнението на договорите за зимно поддържане и снегопочистване са съставените Протоколи за месечно извършвани дейности, количествени сметки на уличното зимно поддържане на града, както и представените ежедневни отчети за снегопочистване и опесъчаване (приложени в том XIV и сл.)

По отношение обектите, за които са начислени задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК, процесният АУЗД се позовава на данните по Констативен протокол № 285/20.08.2025г. (л. 20), съставен на основание чл. 15, ал.7 от ЗМДТ, от служители в община Чепеларе. Според него на обект „Семеен хотел“ е издадено Разрешение за строеж № 81/22.10.2007 г. (л.34), след което по молба на възложителите, измежду които и П. М., е издадено Удостоверение по чл. 181, ал.2 от ЗУТ с № 26-00-381/1 от 26.04.2013 г. (л.32), което удостоверява, завършването на обекта „Семеен хотел“ в УПИ – II-926, кв. 72 по плана на [населено място] до степен груб строеж. Удостоверението препраща към Констативен протокол от 25.04.2013 г. на комисия в община Чепеларе, по молба на „ВАТА-П“ ООД, М. М. и П. В. Х. М. / л.33/. Установено е от комисията, че сградата към датата на изготвяне на протокола 25.04.2013 г. е завършена в груб строеж и представлява монолитна стоманобентонна конструкция, със стоманобетонни колони, плочи и греди, с изпълнени изцяло външни и частично вътрешни оградни стени, със завършена покривна конструкция.

Видно от изложеното в Констативен протокол № 285/20.08.2025 г. в хода на извършената проверка е установено, че за строежа не е подадена данъчна декларация по чл. 14, ал.2 от ЗМДТ. Съсобствеността на обектите, за които са определени задължения, е въз основа на данните по нотариален акт № 194, от 06.10.2006 г., дело №582/2006 г. (приложен е на л. 21-23) върху самостоятелни обекти: ресторант с идентификатор 80371.241.926.2.2 с площ 280,66кв.м. бр. нива 2; спа център с идентификатор 80371.241.926.2.3 с площ 164,29 кв.м., магазин №1 с идентификатор с площ 28,96 кв.м; магазин №2 с идентификатор 80371.241.926.2.5 с площ 34,15 кв.м.; магазин №3 с идентификатор 80371.241.926.2.6 с площ 23,85 кв.м.; търговски обект - хотелска част с идентификатор 80371.241.926.2.7 с площ 344,52 кв.м.; търговски обект - хотелска част с идентификатор 80371.241,926.2,8 с площ 295,49 кв.м.; апартамент №6 с идентификатор 80371.241.926.2.14 с площ 61,33 кв.м.; апартамент №7 с идентификатор 80371.241.926.2.15 с площ 67,18 кв.м.; друг вид - тавански помещения с идентификатор 80371.241.926.2.16 с площ 74.73 кв.м.

В АУЗ се прави позоваване на изменението на нормата на чл. 15 на ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 01.01.2019г.) като е прието, че от завършването на сградите в груб строеж са изминали повече от две години и собствениците на самостоятелните обекти са данъчно задължени лица. От П. В. Х. М. /съсобственик, свързан с М. Б. М./, няма подадена данъчна декларация за облагане с данък върху недвижимите имоти по реда на ЗМДТ и затова на база констатациите е създадена служебна партида за данъчно задължените лица. Въз основа на отразеното в констативния протокол на задълженото лице, е издаден оспорения в производството АУЗД.

Срещу констатациите по Констативния протокол № 285/20.08.2025г. са подадени възражения на 09.09.2025 г., които са обсъдени в решението на решаващия орган и приети за неоснователни.

Собствеността на описаните обекти не е спорна, доказателства за това са представените с административната преписка нотариални актове за учредяване право на строеж № 194 от 06.10.2006 г. (л. 21-23) и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130 от 16.12.2014 г. (л.24-29)

При така установеното,съдът направи следните правни изводи:

Оспореният Акт за установяване на задължения е издаден от компетентен орган, оправомощен от кмета на община Чепеларе със заповед №434 от 01.12.2015 г., в съответствие с чл.4 ал.4 от ЗМДТ.

По възраженията за недопустимост на производство по АУЗ, съгласно чл.109 ал.1 от ДОПК:

Според разпоредбата на чл. 109 ал.1 от ДОПК (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

В случая не се констатира изтичане на срока по чл.109 ал.1 от ДОПК. По делото няма данни П. В. Х. М. да е подал декларация и затова сме в хипотезата, че е следвало да подаде декларация за процесния период 2020, 2021, 2022, 2023 и 2024 година, след като сградата е завършена в груб строеж през 2013г. Що се касае до 5-годишния период по чл.109 ал.1 от ДОПК, то той е спазен от органа, след като производство по АУЗ е започнало и приключило с издаване на АУЗ през 2025 година за задължения от 2020-2025г. Образуваното производство по установяване на задължения, предмет на разглеждане по делото, е в рамките на този 5-годишния период, затова неоснователни са възраженията на жалбоподателя за изтекъл срок.

1. По отношение на данък недвижим имот.

Разпоредбата на чл. 11 ал.1 от ЗМДТ предвижда, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а според чл.13 от ЗМДТ данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

В АУЗД е вписано, че по данни, получени от трети лица и организации, и обективирани в Констативен протокол № 285/2025 г., за завършения обект „Семеен хотел“ не е подадена от инвеститора или собственика данъчна декларация по чл. 14, ал.2 ЗМДТ. Обектите, предмет на облагане с данък недвижими имоти, са със служебно създадена партида /с един партиден № 7110Н3692/ към отдел „Местни данъци и такси“ в община Чепеларе. Строежът е изпълнен в кв.72 по плана на [населено място] и е в рамките на града.

Оспорва се констатацията на приходния орган за степента на завършването на сградата в „груб строеж“ и установяването/доказването на този факт по надлежния ред.

Дефиниция на понятието груб строеж се съдържа в §5, т.46 на ДР ЗУТ и тя се отнася за „сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи.“

В случая именно по молба/искане на един от възложителите на строежа и негов съсобственик „ВАТА-П“ООД е бил издаден Констативен протокол от 25.04.2013г. по чл.181 ал.2 от ЗУТ и Удостоверение №26-00-381-(1) от 26.04.2013г. за завършеност на строежа – „груб строеж“.

Съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), данъкът по ал. 1 (за новопостроените сгради или части от сгради) се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.

Видно е, че разпоредбата е в сила от 01.01.2019 г. и при липса на изрична законова регламентация, тя няма обратно действие и не може да се приложи за установяване на данъчни задължения преди 2019 година, което е съобразено от административния орган. С АУЗ са начислени задължения за ДНИ с начален момент 2020 г. до 2024 година включително.

Налице са материалноправните предпоставки за приложението на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ и възраженията на жалбоподателя за тяхната неприложимост в тази насока са неоснователни.

На основание чл. 15, ал. 5 ЗМДТ данък за новопостроените сгради или части от сгради /ал.1/ се дължи от влизане в сила на изменението на разпоредбата, след като е изминал двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, но не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.

Налице са предпоставките за приложение на чл.15 ал.5 от ЗМДТ. Според жалбата, П. М. не оспорва, че е собственик на посочените в АУЗ самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 80371.241.926.2. Съставен е бил Констативен протокол № 285/20.08.2025 г. (л.20) от служители на община Чепеларе, на основание чл. 15, ал. 7 ЗМДТ. А обстоятелството, че сградата е завършена в груб строеж, е установено безспорно с посочените по-горе писмени доказателства Констативен протокол от 2013г. и Удостоверение с № 26-00-381(1) от 26.04.2013 г., издадено по чл. 181, ал. 2 ЗУТ.

За приложението на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ е предвидена процедурата по ал. 7 на същия текст (Нов – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), според която завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.

Процедурата е спазена.

Данъкът за годишните периоди 2020 – 2024 години, определен с АУЗД, е върху обекти, разположени на територията и в строителните граници на [населено място] /основанията на чл. 10 ЗМДТ/.

Процесните обекти не са били декларирани от собственика и затова на основание чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ и при липса на счетоводни данни, данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. За всеки от имотите по посочения ред за определяне на облагаемата основа, на основание чл. 15 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Чепеларе (публикувана на сайта на община Чепеларе - [интернет адрес]?page=pages&pid=29# в раздел Наредби размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Дължимостта на данъка не зависи от използването на имотите, в който смисъл е разпоредба на чл. 13 ЗМДТ. Конкретният размер на определения за процесните самостоятелни обекти ДНИ за годишен период 2020 – 2024 години е общо 3964,10 лв. или 2026,81€ и лихва 1414,31 лв. или 723,13€

При положение, че данъкът дължим за всяка отделна календарна година не е внесен от задълженото лице в срока по чл.28 от ЗМДТ, правилно са начислени и лихви за забава в посочения размер.

На основание чл.11, ал.1 от ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Чепеларе съдът намира, че П. В. Х. М. дължи за процесните години/период 2020 - 2024, определения с АУЗД размер на ДНИ, ведно с лихвата за забава.

Предвид изложеното, жалбата в частта за начисления ДНИ и лихви е неоснователна и ще следва да се отхвърли .

2.По отношение на задълженията за ТБО

Жалбоподателят е оспорил АУЗД и в частта за начислените ТБО. Търди се в жалбата, че липсват мотиви на какво фактическо и правно основание се дължи такса за битови отпадъци на незавършена и нефункционираща сграда. Посочва се, че възникването на задължение за ТБО е обусловено от завършването на сградата и използването й.

Възникване на задължения за ТБО не е изрично уредена хипотеза, аналогична на по-горе анализираната разпоредба на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ. Последната е изключение от режима по чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, според който за новопостроени сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Като въвеждаща специално правило и отнасяща се до облагаеми с данък обекти, разпоредбата подлежи на стриктно тълкуване. Затова и действието й се отнася единствено до данъка върху недвижимите имоти. Което ще рече, че липсва законова обоснованост за прилагане основанието на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ аналогично спрямо таксите за битови отпадъци, както неправилно е подходил административният орган. /в същия смисъл Решение № 1749/2024 г. по д. № 6976/2023 г.; Решение № 10022/2023 г. по д. № 1139/2023 г., ВАС; Решение № 10206/18.11.2025 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 532/2025 г. /.

В конкретния случай сградата е изградена на етап груб строеж, тя обаче не е въведена в експлоатация. ТБО е обвързана с ползване на сградата, каквото в случая не се установява по делото. Принципно правило е, че начисляването на таксата за битови отпадъци е обусловено от генерираните от обекта такъв вид отпадъци.

Задължението за битови отпадъци има възмезден характер, за разлика от данъка за недвижимия имот.

На местно ниво е в сила Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Чепеларе, (приета с Решение № 219/26.02.2021 год. на Общински съвет – Чепеларе, последно изм.и доп. с решение №250/31.07.2025г. на ОбС-Чепеларе, публикувана в сайта на община Чепеларе, раздел Наредби). В АУЗ се прави позоваване на разпоредбата на чл.22 ал.3 от НОАМТЦУ. Разпоредбата на чл. 22 от Раздел I. Такса битови отпадъци на тази Наредба, гласи следното:

Чл. 22. (1) Таксата не се събира, когато Общината не предоставя услугата и не извършва разходи по чл. 19.

(2) За незастроени урегулирани поземлени имоти на граждани и юридически лица се дължи такса за поддържане на чистотата на обществените места до реализиране на предвиденото застрояване в груб строеж, констатирано с протокол за строителна линия, протокол за степен на завършеност по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ или разрешение за поставяне на временни и преместваеми обекти, съгласно чл. 54 и чл. 56 от ЗУТ.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 подлежат на проверка извършвана от длъжностни лица от Отдел „Местни данъци и такси” на Община Чепеларе или кметовете на кметства и кметски наместници по населени места, като при необходимост се изискват допълнителни документи и/или декларации от собствениците, както и информация за ползвани през година услуги от „В и К” ООД, Електроразпределение Юг, Клиентски офис – Смолян и др. При констатирано ползване на недвижимия имот, таксата се събира в двоен размер за установения период.

Видно от текста на чл.22 ал.1 от Наредбата, не се дължи ТБО ако общината не предоставя услугата и не извършва разходи по чл.19. За процесните обекти общината не е предоставяла услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, поради невъвеждането в експлоатация на обектите. За конкретната улица, където се намира сградата с обектите, не се доказва от представените писмени доказателства, че общината е извършила конкретни по размер разходи по чл.19 от Наредбата през процесните периоди.

Следователно и текста на чл.22 ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и услуги в община Чепеларе изключва начисляване на ТБО за процесните обекти. Ето защо съдът приема, че определените в АУЗД ТБО за период 2020 - 2024 години в размер на 2920,88 лева или 1493,42 € и лихви 1030,32 лв. или 526,79 € са недължими от жалбоподателя.

Предвид изложеното по отношение на ТБО жалбата се явява основателна и ще следва в тази част АУЗ да се отмени като незаконосъобразен.

Поради частичната неоснователност и частичната основателност на жалбата, разноските по делото следва да останат такива, каквито са направени от двете страни.

Така мотивиран, Административен съд гр.Смолян, втори състав,