Решение № 2634 от 4.6.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1453/2025 г.
Административен съд - Пазарджик04.06.2026reporting judge Ева Пелова
Ruling
ОТМЕНЯ по жалба на Х. Й. Д., чрез пълномощника – адв. Н., Решение № 1012-12-588#1 от 03.11.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик. ВРЪЩА преписката на директора на ТП на НОИ – Пазарджик за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане на решението в сила. ОСЪЖДА НОИ да заплати на Х. Й. Д., направените по делото съдебно-деловодни разноски, в размер на 511,30 евро. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България. ПРЕПИСИ да се връчат на страните. СЪДИЯ:
Grounds
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на Х. Й. Д., чрез пълномощника – адв. Н., срещу Решение № 1012-12-588#1 от 03.11.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 10 /прот. № N01260/09.07.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. В жалбата и съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Твърди се, че същият е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено, претендират се разноски. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С представено писмено претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна: Със заявление №2113-12-699/28.04.2025 г., адресирано до директора на ТП на НОИ-Пазарджик, жалб. Д. поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛОСВ/ по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. През 2025 г. мъжете придобиват право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО при навършена възраст 64 г. 08 м. и 39 г. и 08 м. осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателят има навършени 64г 09м. 27 дни. Въз основа на представените към заявлението оригинални, редовно оформени документи – трудова книжка, военна книжка и УП-3, пенсионният орган зачел осигурителен стаж за периода от 15.09.1979 г. до 28.02.2025 г. с обща продължителност, превърнат към трета категория труд 49 г. 08 м. 15 дни, от който стаж от първа категория труд по чл. 102, ал. 2 от КСО - 07 г. 10 м. 01 дни и стаж от трета категория труд - 36 г. 07 м. 23 дни. Към 01.03.2025 г. жалбоподателят е изпълнил необходимите условия за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. С разпореждане №10/ прот. №N01260/ 09.07.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят, считано от 01.03.2025 г. (датата на навършване на възрастта). Жалбоподателят подал жалба срещу разпореждането до ответникът, в която оспорил стажа положен в Главна Дирекция „Опазване на държавните ценности и съкровища“ към Министерски съвет, зачетен от 1-ва категория труд по чл. 104 ал. 2 от КСО и настоял да се направи повторна проверка на представените документи. В оспореното Решение ответникът посочил, че съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) при осигурителен стаж от различни категории труд, трудовият стаж от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория по реда на чл. 104, ал. 2-9 КСО. Съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява, съобразно характера и особените условия на труд. Съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Съгласно чл. 104, ал. 3 от КСО за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Ответникът посочил, че в представеното удостоверение УП-3 № 45 от 16.06.2025 г. издадено от Военно формирование 38040, гр. София за времето от 17.02.1982 г. до 21.12.1989 г. е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд по условието на чл. 104, ал. 2 от КСО, тъй като в посочения образец УП-3 има данни, че лицето е работило на строителен обект 324 в бригада 1 за периода от 17.02.1982 г. до 30.09.1989 г. и в бригада 2 за периода от 01.10.1989 г. до 20.12.1989 г., без данни за изписана длъжност по изплащателните ведомости. В представената за този период трудова книжка №33 издадена на 25.02.1982 г. времето от 17.02.1982 г. до 21.12.1989 г. има данни, че лицето било на длъжност - „миньор”, вид дейност „строителство“. Според ответникът субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно- техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята, в изчерпателно изброените обекти. Директора на ТП на НОИ приел, че в представените документи от страна на жалбоподателят няма данни за подземен осигурителен стаж и периоди, през които същият е заемал длъжност под земята, за да се приложи разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО - една година от първа категория труд за три години от трета категория труд, като след извършена проверка на представените документи и данните по чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО приел, че правилно е зачетен осигурителен стаж за времето от 17.02.1982 г. до 21.12.1989 г. от първа категория по чл.104 ал.2 от КСО, и на основание чл. 117, ал.3 от КСО издал оспореното в настоящото производство Решение, с което потвърдил разпореждане №10/ прот. №N01260 от 09.07.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отпусната ЛОСВ по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на жалбоподателят. По делото са изискани от ДА“Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново, и приложени заповед № 47/16.02.1982г. на генералния директор, с която жалбоподателят е назначен на длъжността „майстор“ – 3-ти разряд в комплексна миньорска бригада в Първи Строителен участък за „подземно строителство“ в обект 324, считано от 17.02.1952г., както и заповед № 09/23.01.1990г., с която жалбоподателя е уволнен от длъжността „миньор“ – 7-ми разряд в първи производствен участък – подземно строителство в Строително-монтажния отряд за обект 324, считано от 21.12.1989г. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно, неоспорено от страните, в трудовата книжка за периода 17.02.1982 г. до 20.12.1989 г. е вписана длъжност „миньор“, със съответните преназначавания за придобити по-високи разряди / от 3-ти до 7-ми/. В нея изрично е записано, че жалбоподателят е работил на „силикозоопасен“ обект на основание разпореждане № 87 от 19.07.1971 г. на МС. За периода от 17.02.1982 г. до 30.09.1989 г. жалбоподателя е работил в бригада I в Първи производствен участък-подземно строителство в строително - монтажния отряд за обект 0324, а от 01.10.1989 г. до 20.12.1989 г. в бригада II. На същия са изплащани допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд-силикозни и вибрационни. Осигурителния стаж 1-ва категория труд за процесния период е приравнен към 3-та категория труд на основание чл.104 ал.2 от КСО, като три години осигурителен стаж от първа категория са зачетени за пет години стаж от трета категория при определяне на общия осигурителен стаж, като не са отчетени обстоятелствата, че положения труд отговаря на условията на чл.104 ал.3 от КСО. Трудът е положен в условия при подземно строителство на специален обект, което попада в обхвата на чл. 104, ал. 3 от КСО. Видно от приложеното УП, за обекта са изплащани добавки за силикозоопасност и вибрации. Тези възнаграждения са начислявани на основание Разпореждане № 87 на Бюрото на МС от 19.07.1971 г., с което Обект 0324 е официално класифициран като силикозоопасен. Работата в Комплексна миньорска бригада, съчетана с „подземно строителство“ / Съгласно Заповедта за назначаване № 47/16.02.1982 г. на Главния директор на ГД „ОДЦ и С“/, отговаря на изискванията на чл.104 ал.3 от КСО: заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Съгласно чл.104 ал.3 от КСО една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Осигурителния стаж от 07г, 10м., 01 дни първа категория се приравнява на 23год., 06мес. и 03 дни. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна- адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения: По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба на жалбоподателят срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на органите на пенсионното осигуряване. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт. Оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, но е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, в приложимата редакция / понастоящем отменен /, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В случая от посоченото в Решението е видно, че административния орган се е позовал на представените от жалбоподателя документи, без да изпълни задълженията си по чл. 35 от АПК, с оглед настояването на последният, че е работил 1-ва категория „под земята“ и не се е съобразил с представеното по преписката писмо от ДА „Архиви“ за наличието на заповед № 47/16.02.1982г. на генералния директор на ГД „ОДЦ“ и „С“, с която жалбоподателят е назначен на длъжността „миньор“ – 3-ти разряд в комплексна миньорска бригада в Първи Строителен участък за „подземно строителство“ в обект 324, считано от 17.02.1952г, както и заповед № 09/23.01.1990г., с която жалбоподателя е уволнен от длъжността „миньор“ – 7-ми разряд в първи производствен участък – подземно строителство в Строително-монтажния отряд за обект 324, считано от 21.12.1989г. Въпреки наличието на тези данни, които са били известни на ответникът, същият не е положил каквито и да било усилия да се снабди с посочените документи, съответно да обоснове издаването на оспореният ИАА и върху тях. При тази фактическа обстановка, административният орган е длъжен да обоснове не само, че в наличните ведомости за жалбоподателят не е вписано, че е работел под земята и длъжността, но и че липсата им е установена в пълен, изчерпателен и надежден масив, или поне да обсъди риска от непълнота и да изследва алтернативните източници на информация, какъвто анализ в процесния акт не е проведен. Съдът приема, че не е допустимо административният орган да гради неблагоприятен извод само върху това, че „в разплащателните ведомости не е изписана длъжността на лицето“, без да изясни докрай съдържанието им и без да положи реални усилия по служебен ред да ги издири/изиска, като се отчете и обстоятелството, че същите са съставени десетилетия назад във времето за секретен обект. Служебното начало по чл. 9 от АПК в пенсионните производства включва задължение органът да събира относимите доказателства, когато лицето обосновано твърди, че е полагало 1-ва категория труд по земята, на длъжност миньор, и са били налице данни за това в писмото от ДА“Архиви“. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, в трудовата книжка за периода 17.02.1982 г. до 20.12.1989 г. е вписана длъжност „миньор“, със съответните преназначавания за придобити по-високи разряди / от 3-ти до 7-ми/. В същата изрично е записано, че жалбоподателят е работил на „силикозоопасен“ обект на основание разпореждане № 87 от 19.07.1971 г. на МС. За периода от 17.02.1982 г. до 30.09.1989 г. жалбоподателя е работил в бригада I в Първи производствен участък-подземно строителство в строително - монтажния отряд за обект 0324, а от 01.10.1989 г. до 20.12.1989 г. в бригада II. На същия са изплащани допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд-силикозни и вибрационни. Видно от приложеното УП, за обекта са изплащани добавки за силикозоопасност и вибрации. Тези възнаграждения са начислявани на основание Разпореждане № 87 на Бюрото на МС от 19.07.1971 г., с което Обект 0324 е официално класифициран като силикозоопасен. Работата в Комплексна миньорска бригада, съчетана с „подземно строителство“ / Съгласно Заповедта за назначаване № 47/16.02.1982 г. на Главния директор на ГД „ОДЦ и С“/, отговаря на изискванията на чл.104 ал.3 от КСО. Според нормата на 104, ал.3 от КСО за работниците, инженерно- техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Видно от данните по делото – УП, трудова книжка, заповеди за назначаване и уволнение, заключението на съдебно-икономическата експертиза, са налице несъмнени данни, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност под земята за процесния период. Осигурителния стаж от 07г, 10м., 01 дни първа категория се приравнява на 23год., 06мес. и 03 дни. Съществените критерии при определяне на категорията труд, положен при условията на хипотезата на чл. 104, ал. 3 КСО, следва да бъдат изведени от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО. Това са „характерът и условията на труда“, а не структурнофункционалното звено, в рамките на което той се полага. Така в Решение № 13326 от 19.10.2011 г. по адм. д. № 7838/2011 г., VІ отд. на ВАС е възприето, че: „Критерият, възприет от законодателя в чл. 104, ал. 3 КСО, е характерът на полагания труд - с оглед заетост под земята, и е без правно значение дали изпълняваната длъжност е била включена в щатното разписание на съответния участък“. Върховният административен съд, многократно е изразявал становище, че в разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО няма установено изискване работническите длъжности и тези на инженерно-техническите специалисти да са били включени в щата на участък и, че логическото тълкуване на същия текст води до извода, че критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. На това сочи именно употребеният от законодателя израз „заети на работа под земята“. Ако идеята на законодателя бе, че работниците и инженерно - техническите специалисти трябва да са работили на длъжност по щата на участък, той нямаше да включи в разпоредбата израза „заети на работа под земята“, защото работещите на длъжности в щата на участък от подземен рудник, или подземен геологопроучвателен или хидростроителен обект, несъмнено са заети на работа под земята (Решение № 10675 от 31.10.2006 г. по адм. д. № 5631 от 2006 г., Решение № 187 от 07.01.2010 г. по адм. д. № 11104 от 2009 г., на ВАС-VI отд.). Съгласно чл.285, ал.1 от КТ, на работниците и служителите които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната, като условията и редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея се определят с Наредба № 11. Безплатната предпазна храна, като неутрализираща влиянието на определени вредни за човешкото здраве фактори, е свързана с характера на работата и цели не само финансовото, но и физиологичното подпомагане на работника или служителя срещу влиянието на работната среда при полагането на труд с вредни за здравето последици. Категориите работници и служители които имат право на безплатна предпазна храна и добавки към нея са регламентирани в чл.2, ал.1 от Наредба №11. Съгласно чл.2, ал.1, т.6 от Наредба № 11 за специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят под въздействие на експозиция над установените норми на: канцерогени или мутагени, силикозоопасен прах, тежки метали, органични разтворители и биологични агенти, химически агенти, прах, шум и вибрации. На основание Разпореждане № 87 от 31.08.1977 г. на Бюрото на МС, прослуженото време от 01.09.1986 г. до 15.10.1990 г. е признато за труд първа категория, положен в силикозоопасна среда, които въпроси са изследвани и установени чрез експертното заключение. Отчитайки наименованието на заеманата длъжност и изпълняваните функции, съдът приема, че полаганият труд освен в силикозоопасна среда е бил престиран и под земята. Задължението на административният орган под формата на доказателствена тежест съобразно чл.170 АПК е свързано с изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая - чл.35 от АПК, което следва да е инкорпорирано в съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК посредством изискването за неговата мотивираност. За да бъде мотивиран административният акт същият следва да е постановен след осъществена в пълнота административна проверка и на базата на всички относими доказателства, въз основа на които следва органа да представи правните изводи, приложими към съответната нормативна разпоредба. В настоящият случай правното основание не е подкрепено с необходимият анализ на събраните доказателства. В този смисъл оспореното Решение не отговоря на законовото изискване за мотивираност по чл.117 ал.3 КСО, следствие от допуснато нарушение на чл.35 АПК. Нормативното правомощие на ръководителя на ТП на НОИ да решава спорният въпрос по жалбата по същество, обуславя именно задължението му по чл.35 АПК. След като в настоящият казус безспорно е налице неизяснено, спорно обстоятелство, определящо правните последици и изхода от производството, липсата на произнасяне по него, обуславя и процесуалната незаконосъобразност на постановеният акт. Предвид изложеното, оспореното Решение като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а преписката върната на органа, с указания за ново произнасяне. Съгласно чл. 174 от АПК съдът следва да определи срок за ново произнасяне от страна на административния орган и доколкото всички необходими и относими доказателства са събрани, същият следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаване на преписката, след влизане в сила на настоящото съдебно решение. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, НОИ - юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник, следва да заплати на жалбоподателят направените разноски, съгласно представения списък – 255,65 евро депозит за ВЛ и сумата от 255,65 евро – адвокатски хонорар, с оглед направеното възражение за прекомерност, и като се отчете, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Cited provisions
27- чл. 35 АПК
- чл. 104, ал. 3 КСО
- чл. 104, ал. 2 КСО
- чл. 117, ал. 3 КСО
- чл. 104, ал. 1 КСО
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 170 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 174 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 9 АПК
- чл. 102, ал. 2 КСО
- чл. 117, ал. 2 КСО
- чл. 118, ал. 1 КСО
- чл. 285, ал. 1 КТ
- чл. 104, ал. 2
- чл. 118
- чл. 145
- чл. 16, ал. 1
- чл. 168, ал. 1
- чл. 2, ал. 1, т. 6
- чл. 2, ал. 1
- чл. 5
- чл. 6, ал. 1
- чл. 68, ал. 1