Решение № 332 от 12.10.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 871/2026 г.

Производството е по гл.ХХІ от НПК. С определение по НЧД №2239/26 год. на СГС,НО,33 състав,на основание чл.306,ал.1,т.1 от НПК във вр. с чл.25,ал.1 и ал.2 във вр. с чл.23,ал.1 и чл.24 от НК са групирани наказанията на осъдения И. Г. З. по осъжданията му по НОХД № 1143/26 год. на СГС и НОХД № 17504/23 год. на СРС,като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.Същото е увеличено на основание чл.24 от НК с осем месеца при общ режим и е приспадната изтърпяната част от наказанията по групираните присъди,както и времето,през което е бил задържан под стража. Против така постановеното определение е постъпил въззивен протест с доводи,че е постановено от незаконен състав,без участието на съдебни заседатели,поради което е незаконосъобразно.Позовава се на разпоредбите на чл.39 във вр. с чл. 28,ал.1,т.2 от НПК.Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание прокурорът от САС поддържа протеста и моли да бъде уважен. Защитникът пледира същият да бъде оставен без уважение,тъй като при разглеждане на делото от първоинстанционният съд,прокурорът не е възразил и на практика е приел,че състава на съда е легитимен и законосъобразен. Осъденото лице поддържа становището на защитникът си,а в последната си дума моли нещата да останат такива,каквито са. Съдът,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по предложение на СГП за определяне на общо наказание на осъдения И. Г. З.. Видно е от материалите по делото,че З. е осъждан неколкократно,като последното му осъждане е по НОХД № 1143/26 год.,по което на 26.03.2026 год. е сключено споразумение за прекратяване на наказателното производство.По силата на последното подс.З. се е признал за виновен в извършени престъпления по чл.321,ал.3,т.2 във вр. с ал.2 от НК и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване,както и за такова по чл.354а,ал.2,изр.2,т.1,пр.2 във вр. с ал.1,изр.1,пр.4,алт.1 от НК ,за което му е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при общ режим. На основание чл.23,ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание за двете деяния от една година и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване,като е приспаднал времето на предварителното му задържане. Съдът е заседавал в състав от един съдия и двама съдебни заседатели в съответствие с разпоредбата на чл.28,ал.1,т.2 от НПК. В такъв състав е следвало да заседава първоинстанционния съд и при определяне на въпроса за общото наказание на осъдения З. по всички постановени спрямо него осъждания с оглед разпоредбата на чл.39,ал.1 от НПК,по силата на която компетентен е съдът,който е постановил присъдата,която последна е влязла в сила. Като е постановил атакуваното определение еднолично, СГС е допуснал съществено процесуално нарушение,тъй като е постановено от незаконен състав,поради което и следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на СГС. По изложените съображения Софийски апелативен съд