Решение № 17 от 5.2.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 32/2024 г.

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

Делото е образувано по исковата молба на „УниКредит Булбанк” АД, със седалище в град София и адрес на управление: град С.•••••, с ЕИК № 831919536, чрез адв. М. В. Т. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество ‘‘Попов, Арнаудов и партньори”, рег. по ф.д. № 15924/2007 по описа СГС, с ЕИК № 175382262, със съдебен адрес: гр. С., тел.: ••••• и факс: •••• срещу:

1. В. Б. Й., ЕГН ••••••••••,

с адрес: гр. Д.•••• - в качеството й на Кредитополучател по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г. и 2. И. А. Й., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., •••••••• - в качеството си на солидарен длъжник по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г.

Ищецът „УниКредит Булбанк” АД твърди ,че е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като на 11.06.2021 г. е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. С оглед постъпилото заявление и приложените към него доказателства било образувано ч. гр. д. № 337 по описа на Районен съд Б. за 2021 г. В резултат на производството съдът бил издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Б. Й. и И. А. Й., като ги осъдил солидарно да заплатят на кредитора следните суми:

-70 233,60 лева - главница,

• 4 017,02 лева - лихва върху редовна главница (договорна лихва) по договора за кредит, за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г.,

• 1 919,06 лева - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г., 1 531,48 лева - наказателна лихва при просрочие по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.06.2021 г.,

• 2,22 лева - периодична такса просрочени компоненти по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.,

-175,04 - периодична такса по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.;

-288.00 лева - разходи за връчване на Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ до длъжниците и законна лихва за забава върху главницата, считано от дата на подаване на Заявлението - 11.06.2021 г. до окончателното й изплащане,

както и разноските по делото в общ размер на 3 606,33 лева, от които: 1 563.33 лв. - внесена държавна такса и 2 043.00 лв., с начислен ДДС - адвокатско възнаграждение.

Въз основа на постановените съдебни актове било образувано изпълнително дело № 435 по описа на ЧСИ С.Н. за 2023 г., с рег. № 898.

В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК от страна на длъжниците били подадени възражения срещу издаденото изпълнително основание, поради което на основание чл. 415 ГПК ищецът получил указания за предявяване на настоящия установителен иск.

Предвид неизпълнението на изискуемото и ликвидно парично вземане, удостоверено с издадения от банката документ по чл. 417, т. 2 ГПК и постъпилото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, „УниКредит Булбанк” АД, в качеството си на заявител, ищецът разполагал с правен интерес и основание да предяви установителен иск.

II. По отношение основателността на вземането на „УниКредит Булбанк” АД. удостоверено с Извлечение от счетоводни книги от 11.06.2021 г., въз основа на което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се поддържа следното :

На 08.09.2008 г. между „УниКредит Булбанк” АД - кредитор, от една страна и В. Б. Й. (кредитополучател) и И. А. Й. (солидарен длъжник), от друга, бил подписан Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 . Страните постигнали споразумение ищецът да предостави ипотечен кредит в размер на 90 000,00 лева. От своя страна,

кредитополучателят се задължил да погА.ва отпуснатата сума на месечни погасителни вноски с падеж всяко 25-то число от текущия месец по посочената в чл. 7.2 от договора банкова сметка. Страните определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума (чл. 4 от договора), както и таксите по обслужване на отпуснатия кредит (чл. 5 от договора). Определен бил и крайният срок за погА.ване на кредита - 25.08.2033 г. Освен основните права и задължения на страните, банковата сделка регламентирала и допълнителни условия, както и правните последици, настъпващи при неизпълнение на поетите от страните задължения, в т.ч. в чл. 17 от договора били посочени и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем.

Видно от гореизложеното, договорът за банков кредит съдържал всички задължителни реквизити за действителност, установени в действащото законодателство. Следователно съглашението породило валидно правоотношение, обвързващо страните с произтичащите от него

облигационни последици.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за банков кредит, ищецът предоставил на кредитополучателя парична сума в уговорения размер, като същата била преведена по откритата за целта банкова сметка (чл. 6 от договора). Видно от приложената към настоящата справка Информация за сметка за период от 8.9.2008 г - 1.12.2023 г. индикираща входящи и изходящи трансфери, кредитополучателят изцяло бил усвоил отпуснатия кредит на два пъти на 12.09.2008 г. и на 17.09.2008 г. От друга страна, кридитополучателят, респ. солидарно задълженото лице, не били изпълнили надлежно основното си задължение да заплащат изцяло и в срок месечните вноски. Ненавременното изпълнение било довело до забава от страна на длъжниците, поради което била начислена договорна лихва върху просрочена главница на основание чл. 11.1., във връзка с чл. 4.1. от договора, както и неустойка за просрочена главница на основание чл. 11.1.3.

С оглед неизпълнението ищецът се ползвал от правото си, съгласно чл. 17 от договора, във връзка с чл. 30 от Общи условия (неплащане на парично задължение по кредита), да обяви кредита за предсрочно изискуем, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми - главница и лихви. Датата, на която кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем - 19.03.2021 г., била посочена в документа по чл. 417 ГПК (приложен в оригинал по ч. гр. д. 337/2021 г. на РС Б.). Ищецът бил упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на настоящия иск /т.е. заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, за което уведомил кредитополучателя и солидарните длъжници с покани за доброволно изпълнение, връчени надлежно .

С оглед гореизложените обстоятелства се иска да бъде постановено решение ,с което да се признае за установено , че В. Б. Й., ЕГН •••••••••• и И. А. Й., ЕГН •••••••••• дължат солидарно на „УниКредит Булбанк” АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 337/2021 г. на Районен съд -Б.:

1) 70 233,60 (седемдесет хиляди двеста тридесет и три лева и шестдесет стотинки) лева - главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г.;

2) 4 017,02 (четири хиляди и седемнадесет лева и две стотинки) лева - лихва върху редовна главница (договорена лихва) по договора за кредит, за периода от 25.08.2020 г. до 19.03.2021 г.;

3) 1 919,06 (хиляда деветстотин и деветнадесет лева и шест стотинки) лева -лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г.;

4) 1 531,48 (хиляда петстотин тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) лева - наказателна лихва при просрочие по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.06.2021 г.;

5) 2,22 (два лева и двадесет и две стотинки) лева - периодична такса просрочени компоненти по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.;

6) 175.04 (сто седемдесет и пет лева и четири стотинки) - периодична такса по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.; 7) 288.00 (двеста осемдесет и осем лева) лева - разходи за връчване на Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ до длъжниците

8) законна лихва за забава върху главницата, считано от дата на подаване на Заявлението, 11.06.2021 г., до окончателното й изплащане.

В случай, че се уважи предявеният иск, се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят и всички разноски по настоящото производство, в това число заплатените при подаване на исковата молба държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Иска се съдът да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в предходно развилото се заповедно производство по ч. гр. д. 337/2021 г. на Районен съд -Б., в общ размер на 3 606,33 лева, от които 1 563,33 лева - държавна такса и 2 043.00 лева - адвокатско възнаграждение (в този смисъл т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Към исковата молба са приложени :

1. Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № № ТР72723490 от 08.09.2008 г.;

2. Общи условия;

3. Погасителен план;

4. Уведомления за предсрочна изискуемост и придружаващи документи; 5. Заявление за издаване на заповед за изпълнение от 11.06.2021 г.; 6. Извлечение от счетоводни книги на „УниКредит Булбанк” АД към 11.06.2021 г.;

7. Информация за сметка за периода от 08.09.2008 г. -01.12.2023 г.; 8. Информация за сметка за периода от 27.10.2009 г.-28.10.2009 г.; 9. Информация за сметка за периода от 26.1.2012 г.-14.7.2020 г.; 10. Информация за сметка за периода от 05.10.2020 г.- 05.01.2021 г.; 11. Справка Движения за контракт за период от 09.09.2008 г. до 01.12.2023 г.

Приложени са също :

1. Пълномощно за упълномощаване на Й.А.М.;

2. Пълномощно за упълномощаване на АД „Попов и партньори”; 3. Пълномощно за преупълномощаване на адвокат;

4. Документ за платена държавна такса;

5. Фактура за получено адвокатско възнаграждение № 1.2023 г. и платежно нареждане;

6. Препис от исковата молба и доказателствата за ответниците. 0000014788 .

В срока е постъпил отговор на искова молба от В. Б. Й.,ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр. Д.•••••• и от И. А. Й.,ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: Гр. В.. ••••••• ,и двамата действащи чрез пълномощника си адвокат Б. В. Б., АК -В., със съдебен адрес за съобщения и призовки: гр. С.••••• .

С отговора се оспорват предявените искове изцяло по основание и по размер. Поддържа се ,че са неоснователни и недоказани и се иска да бъдат отхвърлени изцяло по следните съображения :

Действително на 08.09.2008 г. ответниците В. Б. Й., като кредитополучател и И. А. Й., като солидарен длъжник сключили с банката - ищец процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТR72723490/08.09.2008 г.

Противно на твърдяното от банката обаче ответниците изпълнявали изцяло и точно задълженията си по процесния договор за кредит и не били изпаднали в забава нито към момента на обявяване на кредита за предсрочно и изцяло изискуем, нито към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Не били в забава и към настоящия момент.

Твърди се ,че почти непосредствено след подписването на договора за кредит банката незаконосъобразно едностранно, без знанието и съгласието на ответниците е променила начина на лихвообразуването, като е добавила нов компонент наречен „премия” и е увеличила лихвите на ответниците (възнаградителни и наказателни) отново без тяхно знание. В тази връзка се поддържа ,че вследствие на едностранното увеличаване на лихвата ответниците са заплащали повече от реално дължимото през целия период на действие на договора и не че е била налице обективната предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - забава на плащанията. Нещо повече, поддържа се , че банката е надвзела от ответниците недължими суми при начална липса на основание и че се е обогатила неоснователно.

Счита, че липсва основание за добавяне на компонент „премия”, тъй като ищците - потребители не са се съглА.вали с него. В тази връзка поддържа , че клаузата на т.9.4 от Общите условия, които са неразделна част от процесния договор за кредит и на която банката основава включването на новия компонент в елементите формиращо възнаградителната лихва ,е нищожна на основание чл.146. ал.1 от ЗЗП във връзка с чл. 143. ал. 1 от ЗЗП.

Твърди ,че банката е начислявала и наказателни лихви, които се основават на неравноправни клаузи и са нищожни, тъй като е предвидено начисляването на повече от един вид наказателни лихви за едно и също неизпълнение, чието кумулиране води до необосновано високо обезщетение в полза на банката - кредитор за икономически по- слабата страна потребител.

Във връзка с горното се поддържа , че клаузата на т. 1 1.1.3 от процесния договор, въз основа на която банката начислява повече от веднъж наказателни лихви за едно и също неизпълнение ,е неравноправна. Твърди ,че и клаузата на т.4.3 от процесния договор е неравноправна, респективно нищожна.

Съгласно т. 4.1.а. от процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТR72723490/08.09.2008 г. годишния лихвен процент върху редовна главница се определя на база променлив лихвен процент, който включва 2 компонента - променлив компонент - Базов лихвен индекс по Раздел III от Общите условия към договора за кредит и фиксирана надбавка.

За приложимия базов лихвен индекс по договора страните били договорили едномесечен Софибор , който към датата на сключване на договора бил посочен в размер на 6.793% и фиксирана надбавка към него в размер на 2.187%. Общо годишния лихвен процент върху редовна главница към датата на сключване на договора като сбор от базовия лихвен процент и фиксираната надбавка бил в размер на 8.98% съгласно т.4.1.а от процесния договор за банков кредит.

Следвало да се има предвид, че от 01.07.2018 г. Българската народна банка преустановява изготвянето и публикуването на индекс Софибор.

Впоследствие банката - ищец съобразно горното обстоятелство започнала да прилага друг референтен лихвен индекс –„Осреднен депозитен индекс” (ОДИ).

На първо място, клаузата на т.9.4 от Общите условия към процесния договор за кредит била неравноправна по смисъла на чл. 146. ал. 1 от ЗЗП във връзка с чл. 143. ал. 1 от ЗЗП.

Цитираната точка от общите условия на банката предвиждала възможност търговецът едностранно да увеличава лихвата по процесния договор за кредит и само при нарастване на приложимия по договора базов лихвен индекс, но не и при неговото намаляване. Евентуалното намаляване на лихвата (в интерес на потребителя) не било обвързано с обективни фактори, а било поставено изцяло във волята на банката - търговец.

В случая безспорно кредитополучателят и солидарния длъжник били потребители по смисъла на § 13. т. 1 от Закона за защита на потребителите.

От друга страна, посочената клауза била неиндивидуално договорена с потребителите .Чл. 146, ал. 2 от ЗЗП дефинирал клаузите, които не са индивидуално определени - такива, които са предварително изготвени от търговеца и върху съдържанието им потребителя не е могъл да влияе. Следователно, наличието на общи условия и типово сключени договори като предварително изготвени от търговеца изключвали индивидуално уговорения характер на клаузите, /в този смисъл и РЕШЕНИЕ № 165 ОТ 02.12.2016 г. ПО Т. Д. № 1777/2015 г. Т. К.. I Т. О. НА ВКС/

В процесния случай договорът за кредит не просто бил сключен при общи условия и имал типов характер, но оспорената клауза била от самите Общи условия към договора за кредит (т.9.4 от ОУ).

Общите условия били предварително изготвени от банката - кредитор, отнА.ли се за всички потребители на банката и нямало как клаузите от същите да бъдат индивидуално договорени с който и да било отделен потребител.

Нещо повече! ВКС е имал възможност да се произнесе относно неравноправността. респективно нищожността, именно на конкретната оспорена клауза.

В мотивите на своето Решение №236 от 20.12.2016 г. по т.д.№3082/2015 г . I I Т.О на ВКС разяснявал, че клаузата е нищожна в нейната цялост, независимо от обстоятелството, че в нея ясно са определени критериите и начина на промяна на годишния лихвен процент при нарастване на базовия лихвен индекс. Върховните съдии сочели, че това следвало от липсата в клаузата на предвидена реципрочна автоматична промяна на годишния лихвен процент при намаляване на базовия лихвен индекс-това обуславяло неравноправността на цялата клауза на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и респ. нейната цялостна недействителност по чл. 146. ал. 1 ЗЗП. Върховните съдии приемали, че е нарушено изискването за добросъвестност и в случаите, когато, макар в общите условия да е предвидена възможност за банката да промени размера на анюитетната вноска в интерес на кредитополучателя, тази възможност да е предоставена единствено на волята на банката.

В тази връзка върховните съдии приемали, на основание чл. 146. ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143. ал. 1 ЗЗД уговорената неиндивидуално клауза в общите условия към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице е нищожна в случая, когато клаузата предвижда, че посочената в договора цена на финансовата услуга, при промяна в пазарните тенденции, може само да нараства, но не и да намалява. В случая неравноправността на клаузата произтичала от липсата на реципрочност за намаляване на цената на услугата.

Цитираното по-горе решение на ВКС препраща и към други съдебни актове разгледали сходни случаи, включително Решение №95 от 13.09.2016 г. постановено по т.д. №240/2015 г., където била разгледана аналогична клауза и в мотивите на решението по иска с правно основание чл.146. ал.1 от ЗЗП било прието, че: „обстоятелството, че за банката- кредитор не е налице договорно задължение за намаляване на базисния лихвен процент при намаляване на индексите по съответния член от договора, сочи въобще на несъответствие на визираната договорна клауза с общото изискване за добросъвестност, предвид двустранния възмезден характер на договора за банков кредит“.

На второ място, банката не просто си била запазила възможност да променя годишния лихвен процент по процесния кредит, но и действително била увеличила лихвата. Това увеличение не се било случило въз основа на обективни критерии - промяна на финансовите пазари и движение на приложимия по договора базов лихвен индекс – едномесечен Софибор, а се случило по субективна преценка на орган на банката - нейния управителен съвет, който без знанието и без съгласието на потребителите добавил нов компонент при лихвообразуването ,наречен „премия“.

Във връзка с горното се прилагат писмени доказателства 4 броя протоколи на Управителния съвет на „Уникредит Булбанк“АД - Протокол №38/14.10.2008 г., Протокол №9/26.02.2009 г., Протокол №14/01.04.2009 г. и Протокол №25/05.06.2009 г., с които едностранно била променяна лихвата по кредитите на физически лица в посока на нейното увеличаване.

С първия от изброените протоколи като компонент към лихвообразуването била добавена „премия“, а с останалите размерът на премията бил кратно увеличен.

Освен че с посочените протоколи банката била взела решение за включване и увеличаване на премията, с един от протоколите (Протокол 14/01.04.2009 г.) банката била взела и друго незаконосъобразно решение за „замразяване“ на нивата на приложимите базови лихвени индекси (в процесния случай едномесечен Софибор), които били единствен променлив компонент при лихвообразуването и чиято стойност се влияела от обективни пазарни фактори - международните финансови пазари, респективно нямало как да бъдат „замразявани“ .

Допълнително се представя и Заповед №806/03.09.2010 г. на Комисията за защита на потребителите, с което било забранено на „Уникредит Булбанк“ АД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика при публикуване на информация за лихвените условия по потребителски кредити, при което средният потребител не бил информиран, че към лихвените условия е включени и компонент „премия“, представляващо нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д. ал.1 от ЗЗП.

От горните доказателства се установявало, че банката е добавила към лихвообразуването едностранно и незаконосъобразно нов компонент при лихвообразуването - премия почти непосредствено след сключването на договора за кредит в края на 2008 г. и кратно го била увеличила впоследствие с останалите решения на управителния съвет през 2009 г. като прилагала същия през целия период на изпълнение на процесния договор за кредит.

Добавянето на новия компонент се случило без знанието и без съгласието на клиентите на банката - видно от представената Заповед на КЗП. Вследствие на добавения компонент едностранно от кредитора и незаконосъобразното увеличаване на лихвата потребителите заплащали повече от реално дължимото през почти целия период на изпълнение на договора, включително до твърдяната от банката предсрочна изискуемост.

Дори банката да не е основавала едностранното увеличаване на лихвения процент въз основа на тази клауза, неравноправен характер имал самият начин, по който се е случило това увеличаване на лихвения процент без знанието и без съгласието на ответниците, което обуславяло неоснователността на предявения от банката иск.

Сочи се ,че с чл.58. ал.1. т.2 от ЗКИ било въведено изискване условията на банката да уреждат метода на изчисляване на лихвата, както и условията, при които същата може да се промени до пълното погА.ване на задължението по договора за кредит. Следователно задължение на банката - кредитодател било в условията, които предоставя на потребителя, да се съдържат кумулативно два елемента - методика за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора. Методиката за изчисляване на съответния лихвен процент трябвало да съдържа ясно и конкретно изчислителна процедура, която посочва вида, количествените изражения и индикатори, които водят до изменение на лихвения процент. Поради това и предвид характера на договора за банков кредит, безспорна била и необходимостта от постигнато съгласие за формиране възнаграждението на кредитодателя, тоест относно конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банков кредит. Следователно методиката за изчисляване на лихвата също се явявала елемент от договора за кредит /в този смисъл и Решение №95/13.09.2016 г. по т.д. 240/2015 г. по описа на ВКС. 11 Т.О: Решение №15/18.04.2018 г. по т.д. №2439/2016 г. по описа на ВКС. 1 Т.О./.

Съгласно чл.143, т. 10 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание. В случая банката- ищец си била запазила правото да изменя договора, въз основа на непредвидени в него основания и необективен факт - по субективна преценка на управителен орган на банката, изцяло зависещ от волята на банката /доколкото тя избира методологията, моделите на ценообразуване на ресурса, използван за кредитиране, което води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя/.

В процесния случай било договорено, че лихвата е в пряка зависимост и се формира на база на БЛП и приложимите компоненти към същия, като съществува възможност за промяна в него, само ако пазарните условия водят до необходимост от увеличението или намаляването му. В договора не била предвидена възможност за едностранното му прекратяване и това било основание за нищожност на посочените клаузи на основание чл.143. т.12 от ЗЗП. В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10 било прието, че за целите на преценката на неравноправния характер на клаузи в договори, сключени с потребители, от значение е въпросът дали съображенията или начинът на промяна на разходите, свързани с предоставяната услуга, са били уточнени, дали потребителите са имали право да прекратят договора и в тази връзка дали са имали възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да предвидят промените, които продавачът или доставчикът внА. в уговорените условия по отношение на свързаните с предоставяната услуга разходи. В случая следвало да се приеме, че тези условия не са изпълнени при сключване на процесния договор. Не без значение бил фактът, че не е налице възможност да бъде изменен годишният лихвен процент при намаляване в индекса на установената компонента, което фактическо положение било изцяло в полза на банката, която била икономически по-силната страна, а напротив, договорена била възможност за увеличаване на възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс, което изцяло поставяло кредитополучателя в неравностойно положение. В процесния случай не била предвидена в договора възможност кредитополучател да се откаже от договора, което водело до нищожност на клаузата на т.9.4 от Общите условия поради нейната неравноправност на основание чл. 143, т.12 от ЗЗП.

Поддържа,че посочената клауза от Общите бизнес условия, неразделна част от процесния договор за кредит, била нищожна и на основание чл.143, т. 13 ЗЗП. Тя давала изключително право на банката-търговец да тълкува клаузите на договора и да преценява промяната на размера на лихвения процент към неговото увеличение, но не и към неговото цялостно намаление при промяна на нивото на пазарния индекс, с което била нарушена специалната клауза на чл. 143. т. 13 от ЗЗП и на това основание също били неравноправни и нищожни съгласно чл. 146. ал. 1 ЗЗП.

Предвид обстоятелството, че потребителите са заплащали повече от реално дължимото (вследствие на незаконосъобразното едностранно увеличаване на лихвите и на основание нищожните клаузи) през почти целия срок на договора,се поддържа,че не са налице обективните предпоставки за обявяване на изцяло и предсрочно изискуем, а именно твърдяната от банката допусната забава при заплащането на анюитетните погасителни вноски. Напротив, към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем потребителите били заплатили повече от дължимото и в нито един момент от изпълнението на договора не са били в забава.

На следващо място, следвало да бъде обърнато внимание, че са налице и други неравноправни клаузи, които са от значение и за размера на задълженията по процесния договор за кредит, а именно клаузите на т. 11.1.3 и т.4.3 от договора за кредит, които предвиждат при неизпълнение на задълженията на потребителите същите да заплащат повече от веднъж наказателни лихви.

В клаузата на т.11.1.3 било предвидено, че при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочие целият размер на кредита (редовен дълг по главница и неиздължената просрочена и изискуема част от нея), освен лихвата за редовна главница по т.4.1 .а. и лихвата за просрочена главница по т.4.2. в размер на 10.98%. се олихвява и с лихвата по г.4.3. в размер на 5%.

Тези уговорки били в несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя, което водело до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, в ущърб на потребителя, който бил задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. Съгласно разпоредбата на чл. 143 т. 5 от ЗЗП неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл. 145. ал. 1 от ЗЗП неравноправността се преценява към момента на сключването на договора. В тази връзка, клаузата на т. 11.1.3 от процесния договор предвиждала начисляване на повече от една наказателна лихва за едно и също неизпълнение, от които едната се начислява върху просрочената вноска за главница /в размер на 10,98%/. а другата върху цялата остатъчна главница /в размер на 5%/ и които взети заедно надхвърляли многократно размера на законната лихва.

Клаузата на т.4.3 от договора за кредит имала характера на неустойка по своята същност. С посочения текст се въвеждала повторна санкция за просрочие на задълженията по договора ,като същата се начислявала и върху редовния дълг. Това противоречало на основните функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Повторното начисляване на наказателна лихва върху просрочения дълг водело до двойно обезщетяване на вредите, което имало за последица неоснователно обогатяване на кредитора.

Лихвата от 5 % по т. 4.3 от договора освен това била недължима, защото се начислявала и върху непросрочената част от главницата, което било в противоречие Директива 201 1/7/ЕС за дължимост на обезвреда само върху просрочените суми.

Следвало да се има предвид, че незаконосъобразното едностранно увеличаване на възнаградителната лихва се било отразило и на наказателните лихви по т.4.2 от процесния договор за кредит, доколкото и към тяхното лихвообразуване бил добавен третият компонент „Премия”, без знанието и без съгласието на ответниците.

В обобщение на гореизложеното се поддържа,че дългът на потребителите следва да бъде определен на база постигнатото съгласие за лихвообразуване в договора за кредит без да се вземе предвид едностранното незаконосъобразно увеличаване на лихвите (възнаградителни и наказателни) чрез добавяне на компонент „премия" от страна на банката, при съобразяване на движението (увеличаване и намаляване) на единствения променлив компонент при лихвообразуването договорен между страните - едномесечен Софибор, впоследствие Осреднен депозитен индекс и без да се вземат предвид сумите ,начислени вследствие на неравноправните, респективно нищожните клаузи от процесния договор за кредит и общите условия към него.

С оглед на гореизложеното се иска да се оставят без уважение като неоснователни и недоказани предявените искове от „Уникредит Булбанк" АД с правно основание чл.422 от ГПК.

Претендират се и направените разноски в заповедното производство, както и направените разноски в настоящото производство.

Към писмения отговор са приложени :

1. Заверен препис от Протокол №38/14.10.2008 г. на УС на „Уникредит Булбанк” АД:

2. Заверен препис от Протокол №9/26.02.2009 г. на УС на „Уникредит Булбанк" АД:

3. Заверен препис от Протокол №14/01.04.2009 г. на УС на „Уникредит Булбанк" АД:

4. Заверен препис от Протокол №25/05.06.2009 г„ на УС на „Уникредит Булбанк" АД:

5. Заверен препис от Заповед №806/03.09.2010 г. на Комисия за защита на потребителите;

6. Заверен препис от Решение №236 от 20.12.2016 г. по т.д.№3082/2015 г. II Т.О на ВКС за сведение на съда.

В срока за отговор е ПОСТЪПИЛА НАСРЕЩНА ИСКОВА МОЛБА

от В. Б. Й.,ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр. Д.••••• и от И. А. Й.,ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес:Гр. В.. •••••,двамата действащи чрез пълномощника си адвокат Б. В. Б., АК - В., със съдебен адрес за съобщения и призовки: гр. С.•••• срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. С.•••• с правно основание: чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143 от ЗЗП и чл. 55, ал.1 предл. 1 от ЗЗД -неоценяеми искове по чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл. 143 от ЗЗП и цена на иска 26 100.00 /двадесет и шест хиляди и сто/ лева по иск с правно основание чл.55, ал.1. предл. 1 от ЗЗД .

Поддържа се ,че клаузите на т.9.4 от Общите условия към процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТК72723490/08.09.2008 г. и клаузите на т. 11.1.3 и т.4.3 от процесния договор за кредит са неравноправни, респективно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във връзка с чл. 143. ал. I от ЗЗП.

Също така се твърди,че вследствие на едностранната незаконосъобразна промяна на методологията на лихвообразуването чрез добавяне на нов компонент „премия“, без знанието и съгласието на ищците по насрещния иск и увеличаването на лихвите (възнаградителни и наказателни) ищците по насрещния иск са заплатили повече от реално дължимото по кредита от датата на неговото сключване до настоящия момент.

Ищците по насрещния иск били заплатили повече от реално дължимото и вследствие на нищожността на клаузата на т.4.3 от процесния кредит, тъй като банката - ответник по настоящия иск не е имала основание за начисляване на предвидената в клаузата наказателна лихва.

Съображенията за това са следните:

Подробни съображения по повод нищожността на клаузите на т.9.4 от Общите условия към процесния договор за кредит и клаузите на т. 11.1.3 и т.4.3 от процесния договор за кредит са изложени в отговора на исковата молба в производството. Същите се припокриват и с насрещната претенция по настоящия иск.

Твърди се,че на 08.09.2008 г. ищците по насрещния иск В. Б. Й., като кредитополучател и И. А. Й., като солидарен длъжник сключили с банката - ищец процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТК72723490/08.09.2008 г.

Почти непосредствено след подписването на договора за кредит банката незаконосъобразно едностранно, без знанието и съгласието на ищците по насрещния иск променила начина на лихвообразуването, като добавила нов компонент наречен „премия“ и увеличила лихвите на ищците по насрещния иск (възнаградителни и наказателни) отново без тяхно знание. В тази връзка се поддържа , че вследствие на едностранното увеличаване на лихвата ищците по насрещния иск заплащали повече от реално дължимото през целия период на действие на договора. В тази връзка се твърди,че банката е надвзела от ищците по насрещния иск недължими суми при начална липса на основание и че се е обогатила неоснователно.

Поддържа се ,че липсва основание за добавяне на компонент „премия“, тъй като ищците по насрещния иск - потребители не се съглА.вали с него. В тази връзка клаузата на т.9.4 от Общите условия, които са неразделна част от процесния договор за кредит и на която банката основава включването на новия компонент в елементите, формиращо възнаградителната лихва ,била нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143. ал.1 от ЗЗП.

Съгласно т. 4.1.а. от процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТК72723490/08.09.2008 г. годишния лихвен процент върху редовна главница се определял на база променлив лихвен процент, който включва 2 компонента - променлив компонент - Базов лихвен индекс по Раздел III от Общите условия към договора за кредит и фиксирана надбавка.

За приложимия базов лихвен индекс по договора страните били договорили едномесечен Софибор , който към датата на сключване на договора бил посочен в размер на 6.793% и фиксирана надбавка към него в размер на 2.187%. Общо годишният лихвен процент върху редовна главница към датата на сключване на договора като сбор от базовия лихвен процент и фиксираната надбавка бил в размер на 8.98% съгласно т.4.1.а от процесния договор за банков кредит.

Следвало да се има предвид, че от 01.07.2018 г. Българската народна банка преустановява изготвянето и публикуването на индекс Софибор. Впоследствие банката- ищец съобразно горното обстоятелство започнала да прилага друг референтен лихвен индекс Осреднен депозитен индекс“ (ОДИ).

През периода на действие на договора променливите компоненти при лихвообразуването - едномесечен Софибор. респективно Осреднен депозитен индекс били намалявали, съответно и лихвата на ищците по насрещния иск е следвало да бъде намаляване, а не увеличавана.

На първо място, клаузата на т.9.4 от Общите условия към процесния договор за кредит била неравноправна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Цитираната точка от общите условия на банката предвиждала възможност търговецът едностранно да увеличава лихвата по процесния договор за кредит и само при нарастване на приложимия по договора базов лихвен индекс, но не и при неговото намаляване. Евентуалното намаляване на лихвата (в интерес на потребителя) не било обвързано с обективни фактори, а било поставено изцяло във волята на банката - търговец.

В случая безспорно кредитополучателят и солидарния длъжник били потребители по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

От друга страна, посочената клауза била неиндивидуално договорена с потребителите Чл. 146, ал. 2 от ЗЗП дефинирал клаузите, които не са индивидуално определени - такива, които са предварително изготвени от търговеца и върху съдържанието им потребителя не е могъл да влияе. Следователно, наличието на общи условия и типово сключени договори като предварително изготвени от търговеца изключвали индивидуално уговорения характер на клаузите./в този смисъл и РЕШЕНИЕ № 165 ОТ 02.12.2016 Г. ПО Т. Д. № 1777/2015 Г.. Т. К., I Т. О. НА ВКС/

В процесния случай договорът за кредит не просто бил сключен при общи условия и имал типов характер, но оспорената клауза била от самите Общи условия към договора за кредит (т.9.4 от ОУ).

Общите условия били предварително изготвени от банката - кредитор, отнА.ли се за всички потребители на банката и нямало как клаузите от същите да бъдат индивидуално договорени, с който и да било отделен потребител.

Нещо повече! ВКС е имал възможност да се произнесе относно неравноправността, респективно нищожността, именно на конкретната оспорена клауза.

В мотивите на своето Решение №236 от 20.12.2016 г. по т.д.№3082/2015 г. II Т.О на ВКС разяснявал, че клаузата е нищожна в нейната цялост, независимо от обстоятелството, че в нея ясно са определени критериите и начина на промяна на годишния лихвен процент при нарастване на базовия лихвен индекс. Върховните съдии сочели, че това следва от липсата в клаузата на предвидена реципрочна автоматична промяна на годишния лихвен процент при намаляване на базовия лихвен индекс и обуславяло неравноправността на цялата клауза на основание чл. 143, ал. I ЗЗП и респ. нейната цялостна недействителност по чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Върховните съдии приемали, че е нарушено изискването за добросъвестност и в случаите, когато, макар в общите условия да е предвидена възможност за банката да промени размера на анюитетната вноска в интерес на кредитополучателя, тази възможност да е предоставена единствено на волята на банката.

В тази връзка върховните съдии приемали, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД уговорената неиндивидуално клауза в общите условия към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице е нищожна в случая, когато клаузата предвижда, че посочената в договора цена на финансовата услуга, при промяна в пазарните тенденции, може само да нараства, но не и да намалява. В случая неравноправността на клаузата произтичала от липсата на реципрочност за намаляване на цената на услугата.

Цитираното по-горе решение на ВКС препращало и към други съдебни актове разгледали сходни случаи, включително Решение №95 от 13.09.2016 г. постановено по т.д. №240/2015 г.. където била разгледана аналогична клауза и в мотивите на решението по иска с правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗП било прието, че: „обстоятелството, че за банката- кредитор не е налице договорно задължение за намаляване на базисния лихвен процент при намаляване на индексите по съответния член от договора, сочи въобще на несъответствие на визираната договорна клауза с общото изискване за добросъвестност, предвид двустранния възмезден характер на договора за банков кредит".

На второ място, банката не просто си била запазила възможност да променя годишния лихвен процент по процесния кредит, но и действително била увеличила лихвата. Това увеличение не се било случило въз основа на обективни критерии - промяна на финансовите пазари и движение на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор, а се било случило по субективна преценка на орган на банката - нейния управителен съвет, който без знанието и без съгласието на потребителите добавил нов компонент при лихвообразуването наречен „премия“.

Във връзка с горното се прилагат като писмени доказателства 4 броя протоколи на Управителния съвет на „Уникредит Булбанк44 АД - Протокол №38/14.10.2008 г., Протокол №9/26.02.2009 г., Протокол №14/01.04.2009 г. и Протокол №25/05.06.2009 г., с които едностранно е променяна лихвата по кредитите на физически лица в посока на нейното увеличаване.

С първия от изброените протоколи като компонент към лихвообразуването била добавена „премия", а с останалите размерът на премията бил кратно увеличен.

Освен, че с посочените протоколи банката е взела решение за включване и увеличаване на премията с един от протоколите (Протокол 14/01.04.2009 г.) банката била взела и друго незаконосъобразно решение за „замразяване" на нивата на приложимите базови лихвени индекси (в процесния случай едномесечен Софибор), които били единствен променлив компонент при лихвообразуването и чиято стойност се влияела от обективни пазарни фактори - международните финансови пазари, респективно нямало как да бъдат „замразявани".

Допълнително се представя и се иска да бъде приета Заповед №806/03.09.2010 г. на Комисията за защита на потребителите, с което било забранено на „Уникредит Булбанк44 АД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика при публикуване на информация за лихвените условия по потребителски кредити, при което средният потребител не е информиран, че към лихвените условия е включени и компонент „премия", представляващо нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП.

От горните доказателства се установявало, че банката е добавила към лихвообразуването едностранно и незаконосъобразно нов компонент при лихвообразуването - премия почти непосредствено след сключването на договора за кредит в края на 2008 г. и кратно го увеличила впоследствие с останалите решения на управителния съвет през 2009 г., като прилагала същия през целия период на изпълнение на процесния договор за кредит.

Добавянето на новия компонент се случило без знанието и без съгласието на клиентите на банката - видно от представената Заповед на КЗП. Вследствие на добавения компонент едностранно от кредитора и незаконосъобразното увеличаване на лихвата потребителите заплащали повече от реално дължимото през почти целия период на изпълнение на договора.

Дори банката да не е основавала едностранното увеличаване на лихвения процент въз основа на тази клауза, неравноправен характер имал самият начин, по който се е случило това увеличаване на лихвения процент без знанието и без съгласието на ищците по насрещния иск , което обуславяло основателността на предявения от ищците по насрещния иск насрещен осъдителен иск.

С чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ било въведено изискване условията на банката да уреждат метода на изчисляване на лихвата, както и условията, при които същата може да се промени до пълното погА.ване на задължението по договора за кредит. Следователно задължение на банката - кредитодател било в условията, които предоставя на потребителя, да се съдържат кумулативно два елемента - методика за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.

Методиката за изчисляване на съответния лихвен процент трябвало да съдържа ясно и конкретно изчислителна процедура, която посочва вида, количествените изражения и индикатори, които водят до изменение на лихвения процент. Поради това и предвид характера на договора за банков кредит, безспорна била и необходимостта от постигнато съгласие за формиране възнаграждението на кредитодателя, тоест относно конкретна формула за определяне въазнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банков кредит. Следователно методиката за изчисляване на лихвата също се явявала елемент от договора за кредит /в този смисъл и Решение №95/13.09.2016 г. по т.д. 240/2015 г. по описа на ВКС, II Т.О; Решение №15/18.04.2018 г. по т.д. №2439/2016 г. по описа на ВКС, 1 Т.О./.

Съгласно чл.143, т. 10 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание. В случая банкатаищец си била запазила правото да изменя договора въз основа на непредвидени в него основания и необективен факт - по субективна преценка на управителен орган на банката, изцяло зависещ от волята на банката /доколкото тя избира методологията, моделите на ценообразуване на ресурса, използван за кредитиране, което водело до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В процесния случай било договорено, че лихвата е в пряка зависимост и се формира на база на БЛП и приложимите компоненти към същия, като съществува възможност за промяна в него само ако пазарните условия водят до необходимост от увеличението или намаляването му. В договора не била предвидена възможност за едностранното му прекратяване и това било основание за нищожност на посочените клаузи на основание чл.143. т. 12 от ЗЗП. В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10 било прието, че за целите на преценката на неравноправния характер на клаузи в договори, сключени с потребители, от значение е въпросът дали съображенията или начинът на промяна на разходите, свързани с предоставяната услуга, са били уточнени, дали потребителите са имали право да прекратят договора и в тази връзка дали са имали възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да предвидят промените, които продавачът или доставчикът внА. в уговорените условия по отношение на свързаните с предоставяната услуга разходи. В случая следвало да се приеме, че тези условия не са изпълнени при сключване на процесния договор. Не без значение е фактът, че не е налице възможност да бъде изменен годишният лихвен процент при намаляване в индекса на установената компонента, което фактическо положение било изцяло в полза на банката, която била икономически по-силната страна, а напротив, договорена била възможност за увеличаване на възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс, което изцяло поставяло кредитополучателя в неравностойно положение. В процесния случай не била предвидена в договора възможност кредитополучател да се откаже от договора, което водело до нищожност на клаузата на т.9.4 от Общите условия поради нейната неравноправност на основание чл.143, т. 12 от ЗЗП.

Поддържа се ,че посочената клауза от Общите бизнес условиянеразделна част от процесния договор за кредит, била нищожна и на основание чл.143, т. 13 ЗЗП. Тя давала изключително право на банкататърговец да тълкува клаузите на договора и да преценява промяната на размера на лихвения процент към неговото увеличение, но не и към неговото цялостно намаление при промяна на нивото на пазарния индекс, с което била нарушена специалната клауза на чл. 143, т. 13 от ЗЗП и на това основание също били неравноправни и нищожни съгласно чл. 146. ал. 1 ЗЗП.

На следващо място, следвало да бъде обърнато внимание, че са налице и други неравноправни клаузи, които са от значение и за размера на задълженията по процесния договор за кредит, а именно клаузите на т. 11.1.3 и т.4.3 от договора за кредит, които предвиждат при неизпълнение на задълженията на потребителите същите да заплащат повече от веднъж наказателни лихви.

В клаузата на т. 11.1.3 било предвидено, че при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочие целият размер на кредита (редовен дълг по главница и неиздължената просрочена и изискуема част от нея), освен лихвата за редовна главница по т.4.1 ,а. и лихвата за просрочена главница по т.4.2. в размер на 10.98%, се олихвява и с лихвата по т.4.3. в размер на 5%.

Тези уговорки били в несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя, което водело до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, в ущърб на потребителя, който бил задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. Съгласно разпоредбата на чл. 143. т. 5 от ЗЗП неравноправна е тази клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл. 145. ал. 1 от ЗЗП неравноправността се преценявала към момента на сключването на договора. В тази връзка, клаузата на т. 11.1.3 от процесния договор предвиждала начисляване на повече от една наказателна лихва за едно и също неизпълнение, от които едната се начислява върху просрочената вноска за главница /в размер на 10.98%/,а другата върху цялата остатъчна главница /в размер на 5%/ и които взети заедно надхвърляли многократно размера на законната лихва.

Клаузата на т.4.3 от договора за кредит имала характера на неустойка по своята същност. С посочения текст се въвеждала повторна санкция за просрочие на задълженията по договора като същата се начислявала и върху редовния дълг. Това противоречало на основните функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Повторното начисляване на наказателна лихва върху просрочения дълг водело до двойно обезщетяване на вредите, което имало за последица неоснователно обогатяване на кредитора.

Лихвата от 5 % по т. 4,3 от договора освен това била недължима защото се е начислявала и върху непросрочената част от главницата, което било в противоречие Директива 2011/7/ЕС за дължимост на обезвреда само върху просрочените суми.

Следвало да се има предвид, че незаконосъобразното едностранно увеличаване на възнаградителната лихва се било отразило и на наказателните лихви по т.4.2 от процесния договор за кредит доколкото и към тяхното лихвообразуване бил добавен третият компонент „премия“, без знанието и без съгласието на ищците по насрещния иск .

По гореизложените съображения, за периода от датата на сключването на договора до момента ищците по насрещния иск били заплатили на ответника по насрещния иск в повече недължими суми, които банката е надвзела в по-голям размер от дължимия при начална липса на основание за това и се била обогатила неоснователно, респективно следвало да ги възстанови на потребителите.

Тези сума били получени от ответника по настоящия насрещен иск на първо място (по отношение на платените без правно основание суми за възнаградителна лихва) въз основа на едностранно изменение на лихвения процент, предприето въз основа на цитираната по- горе нищожна клауза от Общите условия към процесния договор за кредит. Дори обаче и да не се установи неравноправност и нищожност на горепосочената клауза на основанията, визирани в ЗЗП, липсата на валидно правно основание за заплащането от ищците по насрещния иск в повече на възнаградителна лихва на банката било налице дори само заради факта, че тя е била задължена да актуализира към намаление лихвения процент, без да въвежда нов компонент „премия" или да включва други компоненти при формиране на годишния лихвен процент (ГЛП), освен уговорените в договора фиксирана надбавка в размер на 2.187% и базов лихвен индекс - едномесечен Софибор. Тъй като не го е направила, банката се била обогатила неоснователно и надвнесените суми следвало да ги върне на потребителите. За да е налице фактически състав на чл.55 ал.1, предл. I от ЗЗД не се изисквало задължително доказване на нищожни клаузи. Достатъчно било само да се докаже, че е получено нещо без правно основание. Понятието „начална липса на основание“ било по-широко от понятието „нищожно основание", поради което предявеният осъдителен иск следвало също да бъде уважен и този случай.

На второ място, банката била получила без правно основание и суми за наказателни лихви, тъй като от една страна същите били начислени вследствие на обстоятелството, че възнаградителната лихва е увеличавана едностранно и незаконосъобразно от банката, респективно била увеличена месечената анюитетна погасителна вноска. В случай, че банката е спазвала уговорената с потребителите методология за лихвообразуване посочена в договора, без да увеличава лихвите ,не би се стигнало до основание за начисляване на тези наказателни лихви.

От друга страна, банката била получила без правно основание суми за наказателни лихви и предвид обстоятелството, че същата е начислявала такива въз основа на неравноправната, респективно нищожна клауза на т.4.3 от процесния договор за кредит.

С оглед на гореизложеното се иска на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП да се прогласи за нищожна клаузата на т.9.4 от Общите условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица към Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТР72723490 от 08.09.2008 г., сключен между В. Б. Й.. ЕГН •••••••••• с постоянен и настоящ адрес: гр. Д.•••••, като кредитополучател - потребител, И. А. Й., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: Гр. В., •••••, като солидарен длъжник - потребител и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление: гр. С.••••.

Иска се на основание чл. 146. ал.1 от ЗЗП във връзка с чл. 143. ал.1 от ЗЗП да се проглА.т за нищожни клаузата на т. 11.1.3 и клаузата на т.4.3 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТР72723490 от 08.09.2008 г., сключен между В. Б. Й., ЕГН ••••••••••. с постоянен и настоящ адрес: гр. Д.••••, като кредитополучател – потребител, И. А. Й.. ЕГН •••••••••• с постоянен и настоящ адрес: Гр. В.. ••••, като солидарен длъжник - потребител и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. С.••••••.

Иска се на основание чл.55, ал.1. предл. 1 от ЗЗД да се осъди „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. ЕИК 831919536. със седалище и адрес на управление: гр. С.•••••• да заплати на В. Б. Й., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр. Д.••••• и И. А. Й.. ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: Гр. В.. •••••• сумата от 26 100.00 /двадесет и шест хиляди и сто/ лева - представляващи сбор от получени без правно основание суми, както следва:

Сума в размер на 25 100.00 /двадесет и пет хиляди и сто/ лева - получени без правно основание за възнаградителна лихва;

Сума в размер на I 000.00 /хиляда/ лева - получени без правно основание за наказателни лихви за периода от 08.09.2008 г. до 27.03.2024 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТР72723490 от 08.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното погА.ване на задължението.

Претендират се и направените разноски в производството по повод предявения насрещен иск.

Към насрещния иск са приложени :

1. Заверен препис от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТК72723490/08.09.2008 г.

2. Заверен препис от Общи условия , при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица към договора по т.1; 3. Заверен препис от Погасителен плам към договора за кредит по т. 1; 4. Заверен препис от Протокол №38/14.10.2008 г. на УС на „Уникредит Булбанк“ АД;

5. Заверен препис от Протокол №9/26.02.2009 г. на УС на „Уникредит Булбанк" АД;

6. Заверен препис от Протокол №14/01.04.2009 г. на УС на „Уникредит Булбанк" АД.

Ответникът по насрещния иск е представил писмен отговор ,в който изразява подробни съображения отнносно неоснователността на иска .

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

На 08.09.2008 г. между „УниКредит Булбанк” АД - кредитор, от една страна и В. Б. Й. (кредитополучател) и И. А. Й. (солидарен длъжник), от друга, е подписан Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 . Страните постигнали споразумение ищецът да предостави ипотечен кредит в размер на 90 000,00 лева. От своя страна,

кредитополучателят се задължил да погА.ва отпуснатата сума на месечни погасителни вноски с падеж всяко 25-то число от текущия месец по посочената в чл. 7.2 от договора банкова сметка. Страните определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху предоставената сума (чл. 4 от договора), както и таксите по обслужване на отпуснатия кредит (чл. 5 от договора). Определен бил и крайният срок за погА.ване на кредита - 25.08.2033 г. Освен основните права и задължения на страните, банковата сделка регламентирала и допълнителни условия, както и правните последици, настъпващи при неизпълнение на поетите от страните задължения, в т.ч. в чл. 17 от договора били посочени и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем.

В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за банков кредит, ищецът предоставил на кредитополучателя парична сума в уговорения размер, като същата била преведена по откритата за целта банкова сметка (чл. 6 от договора). Видно от приложената към настоящата справка Информация за сметка за период от 8.9.2008 г - 1.12.2023 г. индикираща входящи и изходящи трансфери, кредитополучателят изцяло усвоил отпуснатия кредит на два пъти на 12.09.2008 г. и на 17.09.2008 г.

От друга страна, кридитополучателят, респ. солидарно задълженото лице, не изпълнили надлежно основното си задължение да заплащат изцяло и в срок месечните вноски. Ненавременното изпълнение довело до забава от страна на длъжниците, поради което била начислена договорна лихва върху просрочена главница на основание чл. 11.1., във връзка с чл. 4.1. от договора, както и неустойка за просрочена главница на основание чл. 11.1.3.

С оглед неизпълнението ищецът се ползвал от правото си, съгласно чл. 17 от договора, във връзка с чл. 30 от Общи условия (неплащане на парично задължение по кредита), да обяви кредита за предсрочно изискуем, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми - главница и лихви. Датата, на която кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем - 19.03.2021 г., е посочена в документа по чл. 417 ГПК (приложен в оригинал по ч. гр. д. 337/2021 г. на РС Б.). Ищецът упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на настоящия иск /т.е. заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, за което уведомил кредитополучателя и солидарните длъжници с покани за доброволно изпълнение, връчени надлежно .

Ищецът „УниКредит Булбанк” АД упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като на 11.06.2021 г. депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. С оглед постъпилото заявление и приложените към него доказателства било образувано ч. гр. д. № 337 по описа на Районен съд Б. за 2021 г.

В резултат на производството съдът бил издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. Б. Й. и И. А. Й., като ги е осъдил солидарно да заплатят на кредитора следните суми:

-70 233,60 лева - главница,

• 4 017,02 лева - лихва върху редовна главница (договорна лихва) по договора за кредит, за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г.,

• 1 919,06 лева - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г., 1 531,48 лева - наказателна лихва при просрочие по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.06.2021 г., - 2,22 лева - периодична такса просрочени компоненти по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.,

-175,04 - периодична такса по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.;

-288.00 лева - разходи за връчване на Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ до длъжниците и законна лихва за забава върху главницата, считано от дата на подаване на Заявлението - 11.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в общ размер на 3 606,33 лева, от които: 1 563.33 лв. - внесена държавна такса и 2 043.00 лв., с начислен ДДС - адвокатско възнаграждение.

Въз основа на постановените съдебни актове било образувано изпълнително дело № 435 по описа на ЧСИ С.Н. за 2023 г., с рег. № 898.

В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК от страна на длъжниците били подадени възражения срещу издаденото изпълнително основание, поради което на основание чл. 415 ГПК ищецът получил указания за предявяване на настоящия установителен иск,който е предявен в законовия срок .

По делото е депозирано основно заключение на извършена съдебноикономическа експертиза от Р. П. К.

Вещото лице дава заключение ,че съгласно Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТR72723490/08.09.2008 г. Кредиторът „УниКредит Булбанк“ АД и Кредитополучателят В. Б. Й. и солидарния длъжник И. А. Й. са се договорили Банката да предостави ипотечен кредит на физически лица на Кредитополучателя в размер на 90 000,00 лева по разплащателна сметка с IBAN ВG69UNCR70001508422160 и титуляр В. Б. Й..

От предоставено банково извлечение на сметката се установява, че на 12.09.2008 г. по посочената разплащателна сметка са постъпили 10 420,00 лева с основание „Усвояване на кредит“ и на 17.09.2018 г. са постъпили по сметката 79 580,00 лева с основание „Усвояване на кредит“.

Общо постъпилата сума по разплащателната сметка на Кредитополучателя е 90 000,00 лева, колкото е и договореният кредит.

Кредитът е усвоен в пълен размер.

За периода от 08.09.2008 г. (датата на сключване на договора за кредит) до 11.06.2021 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК) са извършвани погА.вания по кредита.

Експертизата е описала в табличен вид плащанията по дати и сума съобразно падежа и размерите на месечните вноски в Приложение № 1 към заключението.

Извършените плащания са отнесени от страна на Банката по компоненти (главница, лихви, такси и други), както следва:

Главница - 19 766,40 лв.;

• Договорна лихва - 93 097,80 лв.;

• Лихва за просрочие - 36 205,67 лв.;

• Такси - 7 368,53 лв.

Общо:156 438,40 лв.

От данните в Приложение № 1 към заключението се установява, че към 11.06.2021 г. не е платена главницата от погасителна вноска с падеж 25.08.2020 г. и всички останали погасителни вноски по главницата след тази дата. По отношение на договорната лихва и лихвата за просрочие след 25.11.2019 г. е имало постоянно просрочие на начислени суми за лихви.

На експертизата е предоставено банково извлечение на разплащателната сметка на Кредитополучателя за периода 08.09.2008 г. до 01.12.2023 г., от което не се установява след 11.06.2021 г. да са правени плащания за погА.ване на задължения по кредита.

Размерът на паричните вземания на банката - по договора за банков кредит към дата 11.06.2021 г. са поотделно:

1. В общ размер - 77 701,16 лв.;

2. Дължима, усвоена и невърната главница - 70 233,60 лв., респ. изискуема главница 1 584,88 лв.;

3. Начислена лихва върху редовна главница (договорна/възнаградителна лихва), вкл. периода, за който е начислена - 4 017,02 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 19.03.2021 г.;

4. Начислена лихва върху просрочена главница 1 919,06 лв., за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г., за който е начислена.

5. Наказателна лихва върху просрочена главница - 1 531,48 лв., за. периода от до 10.06.2021 г., за който е начислена.

6. Начислени периодична такса — просрочени компоненти 2,22 лв., за периода от 25.08.2020 г. до 06.09.2020 г., за който е начислена.

7. начислена периодична такси 175,04 лв., за. Периода от 08.09.2020 г. до 08.09.2021 г., за който е начислена?

Размерът на ГПР е отразен от вещото лице в таблица.

За периода от 08.09.2008 г. до 31.07.2018 г. базовия лихвен индекс се е равнявал на Sofibor 1 МР+ надбавка 2,187%.

За периода от 01.08.2018 г. до 24.06.2024 г. базовия лихвен индекс се е равнявал на Лихвения процент по 1 месечен депозит на БНБ + надбавка 2,187%.

Съгласно Решение на Управителния съвет на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД взето с Протокол № 38/14.10.2008 г. е взето решение:

1. „Цената на всеки банков кредит се определя като сбор от променлив лихвен процент, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс Sofibor или друг договорен лихвен индекс и премия определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари , към който ЕЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпечението и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск.

2. За всеки ползван кредит Банката начислява а Кредитополучателят заплаща годишна лихва (цена на кредита) като общ лихвен процент в размер ,равен на действащия и прилаган от Банката към датата на начисляването базов лихвен процент, определен в съответствие с правилата приети от Управителния съвет по т.1 по-горе плюс надбавка, установена по размер в договора за кредит.“

Съгласно Решение на Управителния съвет на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД взето с Протокол № 14/01.04.2009 г. е взето решение:

„Одобрява предложената политика за промяна в ценообразуването на кредитите за физически лица, а именно:

1. Да се повиши премията като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на физически лица, считано от 01.04.2009 г., както следва:

Индекс Sofibor 1MR , валута лева, Премия от 01.04.2009 г. 1,00.

2. Да се замразят нивата на индексите, считано от 01.04.2009 г.

От 02.04.2009 г. до 25.06.2024 г. кредитът е олихвяван с лихвен процент 9,421% за редовна главница, формиран от Sofibor 1 МК - 5,234% плюс премия - 2%, плюс надбавка - 2,187% = 9,421%

В случай, че не бяха замразени лихвените индекси от 01.04.2009 г. то за периода от 15.06.2009 г. нататък би се прилагала премия от 3%.

Размерът на годишния лихвен процент (ГЛП) върху просрочена главница по т.4.2. от процесния договор за кредит за период от датата на сключването му 08.09.2008 г. до настоящия момент се формира от базов лихвен индекс и надбавка към него за просрочена главница:

За периода от 08.09.2008 г. до 31.07.2018 г. базовия лихвен индекс се е равнявал на Sofibor 1 МК+ надбавка 4,187%.

За периода от 01.08.2018 г. до 24.06.2024 г. базовия лихвен индекс се е равнявал на Лихвения процент по 1 месечен депозит на БНБ + надбавка 4,187%.

На база горните Решения на Управителния съвет на Банката от 02.04.2009 г. до 25.06.2024 г. кредитът е олихвяван с лихвен процент 11,421% за редовна главница, формиран от Sofibor - 5,234% плюс премия - 2%, плюс надбавка - 4,187% = 9,421%.

За периода на действие на договора до обявяването му за изцяло и предсрочно изискуем на 19.03.2021 г. са начислявани наказателни лихви по вид и размер върху конкретни забавени задължения са начислявани, и в следните проценти са определяни наказателните лихви, както следва:

На основание чл.4.3 от Договора за кредит са начислявани наказателни лихви в размер на 5,00% годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница, за периода на просрочието.

През периода на действие на процесния договор и до настоящия момент е имало увеличаване на лихвените проценти по т.4.1.а. и т.4.2. от процесния договор за кредит- вследствие на промяната на компонента в базисния лихвен индекс - Sofibor 1 МР+ и въвеждането на компонента премия, която по процесния кредит е прилагана в размер на 2% от 02.04.2009 г. до 25.06.2024 г., вследствие на замразяването на лихвените индекси от 01.04.2009 г. Стойността на компонента премия е била 1% за периода от 01.12.2008 г. до 01.04.2009 г. В случай, че не са били замразени лихвените индекси от 01.04.2009 г. то за периода от 15.06.2009 г. нататък би се прилагала премия от 3%.

През периода на действие на процесния договор и до настоящия момент е имало намаляване на лихвените проценти по т.4.1 .а. и т.4.2. от процесния договор за кредит - вследствие на промяната на компонента в базисния лихвен индекс - Sofibor 1 МП+ до 01.04.2009 г., след замразяването на лихвените индекси не е имало понижаване на годишния лихвен процент по т.4.1 .а и т.4.2. от процесния договор за кредит независимо от понижаването на приложимия базов - лихвен индекс - едномесечен СОФИБОР, впоследствие Осреднен депозитен индекс.

По процесния договор за кредит от датата на сключването му до датата на твърдяната от банката предсрочна изискуемост 19.03.2021 г. са заплатени - разбити по пера - за главница, за лихви (по т.4.1.а, т.4.2, т.4.3.), за такси, разноски и други, следните суми:

• Главница - 19 766,40 лв.;

• Договорна лихва - 93 097,80 лв.;

• Лихва за просрочие и наказателни лихви - 36 205,67 лв.;

• Такси-7 368,53 лв.

Общо: 156 438,40 лв.

По процесния договор за кредит, като се вземе предвид само уговорения начин на лихвообразуване в него, без да се вземе предвид едностранно добавения от банката компонент „премия“ и като бъде съобразено движението на променливия компонент - едномесечен СОФИБОР/Осреднен депозитен индекс за период от датата на сключването на процесния договор за кредит до твърдяната от банката дата на предсрочна изискуемост - 19.03.2021 г. са дължими следните суми:

• Главница - 21 351,28 лв.;

• Договорна лихва - 37 231,82 лв.;

• Лихва за просрочие - 0,19 лв.;

• Наказателни лихви - 123,86 лв.;

• Такси - 7 368,53 лв.

Общо: 66 075,68 лв.

Изчисленията са направени от експертизата в Приложение № 2 към заключението.

В случай, че банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да се взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор и като се вземе предвид неговото движение във времето, съгласно изчисленията в Приложение № 2 към заключението не би съществувала забава в изпълнението на задълженията по договора за кредит към датата на обявяването му за предсрочно изискуем - 19.03.2021 г.

По процесния кредит са начислени за наказателни лихви по т.4.3 от процесния договор за кредит за период от датата на сключването му до датата на твъдяната от банката предсрочна изискуемост - 19.03.2021 г. в размер на 37 353,86 лева и от тези лихви са заплатени 35 822,38 лева.

В случай, че банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да се взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор/ОДИ и при съобразяване движението на последния във времето (повишаване и понижаване) биха били налице основанията за начисляване на наказателни лихви за периода от датата на сключване на договора до датата на предсрочна изискуемост -19.03.2021 г. и в размер на 123,86 лв.

В случай, че с начислените и заплатени суми наказателни лихви по т.4.3 от процесния договор за кредит са погА.вани задължения по месечните анюитетни погасителни вноски и банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор и при съобразяване на неговото движение във времето (повишаване и понижаване) не би съществувала забава в изпълнението на договора за кредит към датата на обявяването му за предсрочно изискуем - 19.03.2021 г.

На основание чл.4,3 от Договора за кредит са начислявани наказателни лихви в размер на 5,00% годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница.

По процесния договор за кредит от датата на сключването му до датата на насрещната искова молба 25.06.2024 г. са заплатени - разбити по пера - за главница, за лихви (по т.4.1.а, т.4.2, т.4.3.), за такси, разноски и други, следните суми:

• Главница - 19 766,40 лв.;

• Договорна лихва - 93 097,80 лв.;

• Лихва за просрочие и наказателни лихви - 36 205,67 лв.;

• Такси - 7 368,53 лв.

Общо: 156 438,40 лв.

Дължимите по процесния договор за кредит суми, като се вземе предвид само уговорения начин на лихвообразуване в него, без да се вземе предвид едностранно добавения от банката компонент „премия“ и като бъде съобразено движението на променливия компонент - едномесечен СОФИБОР/Осреднен депозитен индекс за период от датата на сключването на процесния договор за кредит до датата на предявяване на насрещната искова молба - разбити по пера са изчислени от експертизата в приложение № 4 към заключението, при запазване на направените погасителни вноски по главницата от ответниците и дължимите суми са, както следва:

• Главница - 90 000,00 лв.;

• Договорна лихва - 41 480,12 лв.;

• Лихва за просрочена главница - 0,19 лв.;

• Наказателна лихва - 123,86 лв.

• Такси- 8 504,88лв.

По процесния кредит са начислени за наказателни лихви по т.4.3 от процесния договор за кредит за период от датата на сключването му до датата на насрещната искова молба - 25.06.2024 г. в размер на 37 353,86 лева и от тези лихви са заплатени 35 822,38 лева.

В случай, че банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да се взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор биха били налице основанията за начисляване на наказателни лихви за периода от датата на сключване на договора до датата на насрещната искова молба и в размер на 123,86 лв.

В случай, че банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да се взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор биха били налице надплатени суми от потребителите за възнаградителни лихви в размер на 51 617,68 лв. и наказателни лихви за периода от датата на сключване на договора до датата на насрещната искова молба в размер на 35 698,52 лева.

Вещото лице е депозирало и допълнително заключение ,съгласно което :

Размерът на паричните вземания на банката - по договора за банков кредит към дата 11.06.2021 г. – поотделно са :

1. В общ размер - 78 166,42 лв.;

2. Дължима, усвоена и невърната главница -70 233,60 лв., респ. Изискеума главница 1 584,88 лв.;

3. Начислена лихва върху редовна главница (договорна/възнаградителна лихва), вкл. периода, за който е начислена -4 017,02 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 19.03.2021 г.;

4. Начислена лихва върху просрочена главница 1 919,06 лв., за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г., за който е начислена.

5. Наказателна лихва върху просрочена главница - 1 531,48 лв., за. периода от до 10.06.2021 г., за който е начислена.

6. Начислени периодична такса - просрочени компоненти 2,22 лв., за периода от 25.08.2020 г. до 06.09.2020 г., за който е начислена.

7. начислена периодична такси 175,04 лв., за. Периода от 08.09.2020 г. до 08.09.2021 г., за който е начислена?

8. Такса за уведомяване с ПДИ - 288,00 лв.

Размерът на годишния лихвен процент (ГЛП) върху редовна главница по т.4.1.а. от процесния договор за кредит за период от датата на сключването му на 08.09.2008 г. до настоящия момент се е формирал от базов лихвен индекс и надбавка към него за редовен дълг съобразно приложената таблица.

За периода от 08.09.2008 г. до 31.07.2018 г. базовия лихвен индекс се е равнявал на Софибор 1 МR+ надбавка 2,187%.

За периода от 01.08.2018 г. до 24.06.2024 г. базовият лихвен индекс се е равнявал на Лихвения процент по 1 месечен депозит на БНБ + надбавка 2,187%.

Съгласно Решение на Управителния съвет на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД взето с Протокол № 38/14.10.2008 г. е взето решение:

1. „Цената на всеки банков кредит се определя като сбор от променлив лихвен проценть, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс Софибор или друг договорен лихвен индекс и премия определяна по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари , към който ЕЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпечението и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск.

2. За всеки ползван кредит Банката начислява а Кредитополучателят заплаща годишна лихва (цена на кредита) като общ лихвен процент в размер равен на действащия и прилаган от Банката към датата на начисляването базов лихвен процент, определен в съответствие с правилата приети от Управителния съвет по т.1 по-горе плюс надбавка, установена по размер в договора за кредит.“

Съгласно Решение на Управителния съвет на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД взето с Протокол № 14/01.04.2009 г. е взето решение:

„Одобрява предложената политика за промяна в ценообразуването на кредитите за физически лица, а именно:

1. Да се повиши премията като компонент на базовия лихвен процент по кредитите на физически лица, считано от 01.04.2009 г., както следва:

Индекс Софибор 1 МП, валута лева, Премия от 01.04.2009 г. 1,00.

2. Да се замразят нивата на индексите, считано от 01.04.2009 г.

От 02.04.2009 г. до 25.06.2024 г. кредитът е олихвяван с лихвен процент 9,421% за редовна главница, формиран от 5оЛЬог1МК - 5,234% плюс премия - 2%, плюс надбавка - 2,187% = 9,421%.

В случай, че не бяха замразени лихвените индекси от 01.04.2009 г. то за периода от 15.06.2009 г. нататък би се прилагала премия от 3%.

Размерът на годишния лихвен процент (ГЛП) върху просрочена главница по т.4.2. от процесния договор за кредит за период от датата на сключването му 08.09.2008 г. до настоящия момент се формира от базов лихвен индекс и надбавка към него за просрочена главница съобразно приложената таблица.

За периода от 08.09.2008 г. до 31.07.2018 г. базовия лихвен индекс се е равнявал на Софибор 1 МР+ надбавка 4,187%.

За периода от 01.08.2018 г. до 24.06.2024 г. базовия лихвен индекс се е равнявал на Лихвения процент по 1 месечен депозит на БНБ + надбавка 4,187%.

На база горните Решения на Управителния съвет на Банката от 02.04.2009 г. до 25.06.2024 г. кредитът е олихвяван с лихвен процент 11,421% за редовна главница, формиран от Софибор 1МР - 5,234% плюс премия -2%, плюс надбавка - 4,187% = 9,421%.

8. За периода на действие на договора до обявяването му за изцяло и предсрочно изискуем на 19.03.2021 г. са начислявани наказателни лихви по вид и размер върху конкретни забавени задължения са начислявани, и в следните проценти са определяни наказателните лихви, както следва:

На основание чл.4,3 от Договора за кредит са начислявани наказателни лихви в размер на 5,00% годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница, за периода на просрочието.

9. През периода на действие на процесния договор и до настоящия момент е имало увеличаване на лихвените проценти по т.4.1.а. и т.4.2. от процесния договор за кредит- вследствие на промяната на компонента в базисния лихвен индекс - Софибор 1 МR+ и въвеждането на компонента премия, която по процесния кредит е прилагана в размер на 2% от 02.04.2009 г. до 25.06.2024 г., вследствие на замразяването на лихвените индекси от 01.04.2009 г. Стойността на компонента премия е била 1% за периода от 01.12.2008 г. до 01.04.2009 г. В случай, че не бяха замразени лихвените индекси от 01.04.2009 г. то за периода от 15.06.2009 г. нататък би се прилагала премия от 3%.

10. През периода на действие на процесния договор и до настоящия момент е имало намаляване на лихвените проценти по т.4.1.а. и т.4.2. от процесния договор за кредит- вследствие на промяната на компонента в базисния лихвен индекс - Софибор 1 МR+до 01.04.2009 г., след замразяването на лихвените индекси не е имало понижаване на годишния лихвен процент по т.4.1.а и т.4.2. от процесния договор за кредит независимо от понижаването на приложимия базов - лихвен индекс - едномесечен СОФИБОР, впоследствие Осреднен депозитен индекс.

11. По процесния договор за кредит от датата на сключването му до датата на твърдяната от банката предсрочна изискуемост 19.03.2021 г. са заплатени - разбити по пера - за главница, за лихви (по т.4.1.а, т.4.2, т.4.3.), за такси, разноски и други, следните суми:

Главница - 19 766,40 лв.;

• Договорна лихва - 93 097,80 лв.;

• Лихва за просрочие и наказателни лихви - 36 205,67 лв.;

Такси - 7 368,53 лв.

Общо: 156 438,40 лв.

12. По процесния договор за кредит, като се вземе предвид само уговорения начин на лихвообразуване в него, без да се вземе предвид едностранно добавения от банката компонент „премия“ и като бъде съобразено движението на променливия компонент - едномесечен СОФИБОР/Осреднен депозитен индекс за период от датата на сключването на процесния договор за кредит до твърдяната от банката дата на предсрочна изискуемост- 19.03.2021 г. са дължими следните суми:

Главница-21 351,28 лв.;

• Договорна лихва - 37 231,82 лв.;

• Лихва за просрочие - 0,19 лв.;

Наказателни лихви - 123,86 лв.;

• Такси - 7 368,53 лв.

Общо: 66 075,68 лв.

13. В случай, че банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да се взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор и като се вземе предвид неговото движение във времето, съгласно изчисленията в Приложение № 2 към заключението не би съществувала забава в изпълнението на задълженията по договора за кредит към датата на обявяването му за предсрочно изискуем - 19.03.2021 г.

14. По процесния кредит са начислени за наказателни лихви по т.4.3 от процесния договор за кредит за период от датата на сключването му до датата на твърдяната от банката предсрочна изискуемост - 19.03.2021 г. в размер на 35 822,38 лева и от тези лихви са заплатени 35 822,38 лева.

15. В случай, че банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да се взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор/ОДИ и при съобразяване движението на последния във времето (повишаване и понижаване) биха били налице основанията за начисляване на наказателни лихви за периода от датата на сключване на договора до датата на предсрочна изискуемост - 19.03.2021 г. и в размер на 123,86 лв.

16. В случай, че с начислените и заплатени суми наказателни лихви по т.4.3 от процесния договор за кредит са погА.вани задължения по месечните анюитетни погасителни вноски и банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор и при съобразяване на неговото движение във времето (повишаване и понижаване) не би съществувала забава в изпълнението на договора за кредит към датата на обявяването му за предсрочно изискуем - 19.03.2021 г.

17. На основание чл.4,3 от Договора за кредит са начислявани наказателни лихви в размер на 5,00% годишен лихвен процент върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница.

18. По процесния договор за кредит от датата на сключването му до датата на насрещната искова молба 25.06.2024 г. са заплатени - разбити по пера - за главница, за лихви (по т.4.1.а, т.4.2, т.4.3.), за такси, разноски и други, следните суми:

Главница - 19 766,40 лв.;

• Договорна лихва - 93 097,80 лв.;

• Лихва за просрочие и наказателни лихви - 36 205,67 лв.;

• Такси - 7 368,53 лв.

Общо: 156 438,40 лв.

19. Дължимите по процесния договор за кредит суми, като се вземе предвид само уговорения начин на лихвообразуване в него, без да се вземе предвид едностранно добавения от банката компонент „премия“ и като бъде съобразено движението на променливия компонент - едномесечен СОФИБОР/Осреднен депозитен индекс за период от датата на сключването на процесния договор за кредит до датата на предявяване на насрещната искова молба - разбити по пера са изчислени от експертизата в приложение № 5 към заключението, при запазване на направените погасителни вноски по главницата от ответниците и дължимите суми са, както следва:

Главница - 90 000,00 лв.;

• Договорна лихва - 41 162,73 лв.;

• Лихва за просрочена главница - 0,19 лв.;

Наказателна лихва - 123,86 лв.

Такси- 8 504,88лв.

20. По процесния кредит са начислени за наказателни лихви по т.4.3 от процесния договор за кредит за период от датата на сключването му до датата на насрещната искова молба - 25.06.2024 г. в размер на 37 353,86 лева и от тези лихви са заплатени 37 822,38 лева.

21. В случай, че банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да се взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор биха били налице основанията за начисляване на наказателни лихви за периода от датата на сключване на договора до датата на насрещната искова молба и в размер на 123,86 лева.

22. В случай, че банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да се взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор биха били налице надплатени суми от потребителите за възнаградителни лихви в размер на 51 935,07 лв. и наказателни лихви за периода от датата на сключване на договора до датата на насрещната искова молба в размер на 35 698,52 лева.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице,което по същество не се оспорва от страните , като компетентно изготвено и придружено от съответните таблици .

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:

Първоначалният иск е с правно основание Чл.415 вр.с Чл.422 ГПК.

Предявеният иск е допустим ,тъй като ищецът е уведомен за предявения иск на 10 .11. 2023 г.,/л.109 о т гр.д.337/2021 г.на Районен съд-Б./,а искът е предявен на 11.12.2023 г,.т.е. (пощенското клеймо на плика е от 11.12.2023 г.- л.119 от гр.д.337/2021 г.на Районен съд-Б.)в законовия едномесечен срок.

Безспорно е, че характерът на установителния иск по чл. 422 ГПК е съдебно установяване на вземането на кредитора (при надлежно направено оспорване от страна на длъжника), както е в случая.

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай, същият е длъжен да докаже, че ответникът е спрял плащанията по договора за банков кредит. Предмет на установяване в настоящото производство е съществува ли действително, ликвидно и изискуемо материалноправно вземане на ищеца срещу ответника за ангажиране на отговорността му по договора за банков кредит .

В конкретния случай от събраните писмени доказателства и от заключенията на вещото лице Р. К. се установява по несъмнен начин,че ищецът има действително, ликвидно и изискуемо материалноправно вземане срещу ответника,макар и частично спрямо размерите ,претендирани в исковата молба. Съдът кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза, защото е изготвено на база събраните по делото доказателства и счетоводните данни от ищцовата банка.

Предявеният установителен иск е основателен и доказан, като такъв следва да се уважи частично.

Ищецът е изпълнил и задължението си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да уведоми длъжника за това .Съгласно 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита се удостоверява от представените по делото документи и по същество не се оспорва от ответната страна.

Не се спори между страните ,че съгласно Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТR72723490/08.09.2008 г. Кредитора „УниКредит Булбанк“ АД и Кредитополучателя В. Б. Й., и солидарния длъжник И. А. Й. са се договорили Банката да предостави ипотечен кредит на физически лица на Кредитополучателя в размер на 90 000,00 лева по разплащателна сметка с IBAN ВG69UNCR70001508422160 и титуляр В. Б. Й..

От предоставено банково извлечение на сметка с IBAN

ВG69UNCR70001508422160 на вещото лице се установява, че на 12.09.2008 г. по посочената разплащателна сметка са постъпили 10 420,00 лева с основание „Усвояване на кредит“ и на 17.09.2018 г. са постъпили по сметката 79 580,00 лева с основание „Усвояване на кредит“.Общо постъпилата сума по разплащателната сметка на Кредитополучателя е 90 000,00 лева, колкото е и договорения кредит.Кредитът е усвоен в пълен размер.Горното обстоятелство се установява и от заключението на в.л.Р. К. (л.311 от делото ,т.2).

В.л. Р. К. дава заключение (л.311 от делото ,т.2),че размерът на паричните вземания на банката - по договора за банков кредит към дата 11.06.2021 г. е поотделно по пера :

1. В общ размер - 77 701,16 лв.;

2. Дължима, усвоена и невърната главница - 70 233,60 лв., респ. Изискеума главница 1 584,88 лв.;

3. Начислена лихва върху редовна главница (договорна/възнаградителна лихва), вкл. периода, за който е начислена - 4 017,02 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 19.03.2021 г.;

4. Начислена лихва върху просрочена главница 1 919,06 лв., за периода от 25.08.2020 г. до 10.06.2021 г., за който е начислена.

5. Наказателна лихва върху просрочена главница - 1 531,48 лв., за. периода от до 10.06.2021 г., за който е начислена.

6. Начислени периодична такса — просрочени компоненти 2,22 лв., за периода от 25.08.2020 г. до 06.09.2020 г., за който е начислена.

7. начислена периодична такси 175,04 лв., за периода от 08.09.2020 г. до 08.09.2021 г., за който е начислена.

По същество в.л.Р.К. дава заключение ,че размерът на претендираните вземания на банката съответства на претендираните суми и на извлеченията от счетоводните книги .С оглед на горното предявеният иск следва да бъде уважен като се отчете обаче наличието на неравноправни клаузи .

Установява се от събраните по делото доказателства ,че почти непосредствено след подписването на договора за кредит банката незаконосъобразно едностранно е променила начина на лихвообразуването, като е добавила нов компонент ,наречен „премия” и е увеличила лихвите (възнаградителни и наказателни) ,поради което вследствие на едностранното увеличаване на лихвата ответниците са заплащали повече от реално дължимото през целия период на действие на договора и банката е надвзела недължими суми при начална липса на основание и се е обогатила неоснователно.Липсва основание за добавяне на компонент „премия“.

Съдът намира ,че клаузата на т.9.4 от Общите условия, които са неразделна част от процесния договор за кредит и на която банката основава включването на новия компонент в елементите ,формиращи възнаградителната лихва е нищожна на основание чл.146. ал.1 от ЗЗП във връзка с чл. 143. ал. 1 от ЗЗП. Клаузата гласи ,че при кредити, погА.вани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0,5 (нула цяло и пет) процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на Анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на Кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент Кредиторът уведомява Кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т. 24.1, но не по-късно от 45- дневен срок от промяната.

Т .9.4 от общите условия на банката предвижда възможност търговецът едностранно да увеличава лихвата по процесния договор за кредит и само при нарастване на приложимия по договора базов лихвен индекс, но не и при неговото намаляване. Евентуалното намаляване на лихвата (в интерес на потребителя) не е обвързано с обективни фактори, а е поставено изцяло във волята на банката - търговец.

В мотивите на Решение №236 от 20.12.2016 г. по т.д.№3082/2015 г. II Т.О на ВКС отговаря на въпроса „Нищожна ли е клаузата по чл.146 ал.1 Закона за защита на потребителя във вр. с чл.143 Закона за защита на потребителя

/респ. дали се прилага изключението по чл.144 ал.3 т.1 Закона за защита на потребителя / в случая, когато клаузата предвижда, че цената на финансовата услуга, при промяна пазарните тенденции, може само да нараства, но не и да намалява? ”ВКС сочи, че клаузата е нищожна в нейната цялост на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 146. ал. 1 ЗЗП, независимо от обстоятелството, че в нея ясно са определени критериите и начина на промяна на годишния лихвен процент при нарастване на базовия лихвен индекс и това следва от липсата в клаузата на предвидена реципрочна автоматична промяна на годишния лихвен процент при намаляване на базовия лихвен индекс обуславя

неравноправността на цялата клауза на основание. Върховните съдии приемат, че е нарушено изискването за добросъвестност и в случаите, когато, макар в общите условия да е предвидена възможност за банката да промени размера на анюитетната вноска в интерес на кредитополучателя,тази възможност е предоставена единствено на волята на банката.

По –конкретно ВКС сочи следното :

„След постановяване на определението в настоящото производство по чл.288 ГПК, са постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, съдържащи постановки и отговори, които имат отношение към поставения от касатора въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В решение №95/13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение №205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС, І т.о. и решение №165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о. се застъпва становището, че за да е налице изключението по чл.144 ал.3 т.1 от Закона за защита на потребителите не е достатъчно само едностранната промяна на цената на договора да е свързана с измененията на размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на финансова услуга. Според отговора, даден в решение №205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС, І т.о, изключението по чл.144 ал.3 т.1 З. е неприложимо, когато липсват ясни правила за условията и методиката, при които може да се променя едностранно от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент. В решение №165/3.12.2016г. по т.д. №1777/2015г. на ВКС, І т.о. са изложени аргументи в подкрепа на тезата, че дори да се налице условията, посочени в чл.144 ал.3 т.1 Закона за защита на потребителя , валидността на клаузата, свързана с възможност за едностранна промяна от страна на кредитора на лихвения процент, е обусловена от добросъвестността на търговеца като изискване за поведение по см. на чл.143 ал.1 Закона за защита на потребителя .

Настоящият състав изцяло споделя изложените по-горе становища в цитираните решения на ВКС в подкрепа на тезата, че валидността на клаузата, с която се предвижда възможност на банката едностранно да променя цената на договора с оглед измененията в лихвения процент, зависи не само от наличието на условията по чл.144 ал.3 т.1 З., но и от необходимостта клаузата да е ясна, да съдържа методика за промяната във връзка с изменението на лихвения процент, както и да отговаря на изискванията за добросъвестност. Разпоредбата на чл.144 ал.3 т.1 ГПК цели да гарантира заплащането на справедлива цена за финансовата услуга в случаите, когато нейният размер се влияе от независими от страните фактори, но не изключва изискването за добросъвестност на клаузите в договора относно равнопоставеността на страните. Ето защо отговорът на въпроса дали е нищожна клаузата по чл.146 ал.1 З. във вр. с чл.143 З., когато същата предвижда, че цената на финансовата услуга при промяна пазарните тенденции може само да нараства, но не и да намалява, е обусловен от преценката дали такава клауза отговаря на изискването за добросъвестност по см. на чл.143 ал.1 Закона за защита на потребителя .

Според чл.143 ал.1 Закона за защита на потребителя не отговаря на изискването за добросъвестност клауза която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент без да включва възможността за намаляване на същата в случай на спадане на лихвения процент /при същата методика, по която се извършва увеличението на цената/, би могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези на търговеца. При силни инфлационни процеси базовият лихвен индекс би могъл да нарастне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по банковия кредит, дължима от потребителя. Ако тази цена бъде запазена при последващо намаляване на базовия лихвен индекс, то това би довело до несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. В случая неравноправността на клаузата произтича от липсата на реципрочност за намаляване на цената на услугата. В тази връзка не могат да бъдат споделени направените от ответната банка възражения, че с уговорката по т.9.4 от ОУ единствено се цели да бъде гарантирано заплащането на минимално фиксирано с договора възнаграждение, както и че клаузата само разпределя риска между страните по договора от промяна на лихвения процент. Неравноправността на аналогична клауза е констатирана и в мотивите към №95/13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. на ВКС, ІІ т.о., отнА.щи се до основателността на иска по чл.146 ал.1 Закона за защита на потребителя , където е отразено че „обстоятелството, че за банката-кредитор не е налице договорно задължение за намаляване на базисния лихвен процент при намаляване на индексите по съответния член от договора, сочи въобще на несъответствие на визираната договорна клауза с общото изискване за добросъвестност, предвид двустранния възмезден характер на договора за банков кредит.

В контекста на изложеното по-горе следва да се приеме, че е нарушено изискването за недобросъвестност и в случаите, когато, макар в ОУ да е предвидена възможност за банката да промени размера на анюитетната вноска в интерес на кредитополучателя, тази възможност е предоставена единствено на волята на банката. Ето защо настоящият касационен състав споделя изводите, обективирани в посочените в определението по чл.288 ГПК влезли в сила решения по гр.д.№15502/2011г. на СРС, І г.о., 36 с-в, /потвърдено с решение на СГС по гр.д.№6209/2012г., недопуснато до касационно обжалване с определение по т.д.№802/2012г. на ВКС, ІІ т.о./ и по гр.д.№5421/2012г. на Бургаски РС /потвърдено с решение на БОС по гр.д.№1734/2013г./ като дава отговор на поставения от касатора въпрос, а именно: - на основание чл.146 ал.1 Закона за защита на потребителя във вр. с чл.143 ал.1 Закона за защита на потребителя уговорената неиндивидуално клауза в общите условия към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице е нищожна в случая, когато клаузата предвижда, че посочената в договора цена на финансовата услуга, при промяна в пазарните тенденции, може само да нараства, но не и да намалява .“

На вещото лице Р.К. е зададен въпрос какви суми са дължими по процесния договор за кредит, като се вземе предвид само уговорения начин на лихвообразуване в него, без да се вземе предвид едностранно добавения от банката компонент „премия“ и като бъде съобразено движението на променливия компонент - едномесечен СОФИБОР/Осреднен депозитен индекс за период от датата на сключването на процесния договор за кредит до твърдяната от банката дата на предсрочна изискуемост - 19.03.2021 г.

В т.12 от основаното заключение в.л.К. дава заключение ,че по процесния договор за кредит, като се вземе предвид само уговорения начин на лихвообразуване в него, без да се вземе предвид едностранно добавения от банката компонент „премия“ и като бъде съобразено движението на променливия компонент - едномесечен СОФИБОР/Осреднен депозитен индекс за период от датата на сключването на процесния договор за кредит до твърдяната от банката дата на предсрочна изискуемост - 19.03.2021 г. са дължими следните суми:

• Главница - 21 351,28 лв.;

• Договорна лихва - 37 231,82 лв.;

• Лихва за просрочие - 0,19 лв.;

• Наказателни лихви - 123,86 лв.;

• Такси - 7 368,53 лв.

Общо: 66 075,68 лв.

Окръжен съд-В. намира ,че искът следва да бъде уважен в горните размери ,тъй като следва да се вземе предвид само уговореният начин на лихвообразуване в него, без да се вземе предвид едностранно добавения от банката компонент „премия“ .Искът по отношение на договорната лихва следва да бъде уважен до претендирания размер ,тъй като няма изменение на иска .

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАСРЕЩНИЯ ИСК

С насрещната искова молба са предявени по същество три обективно съединени иска :

1/На основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата на т.9.4 от Общите условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица към Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТР72723490 от 08.09.2008 г. сключен между В. Б. Й.. ЕЕН ••••••••••. с постоянен и настоящ адрес: гр. Д.•••••, като кредитополучател - потребител, И. А. Й., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: Гр. В., •••••, като солидарен длъжник - потребител и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. ЕИК 831919536. със седалище и адрес на управление: гр. С.••••.

Искът следва да бъде уважен поради следното :

Както се посочи по-горе ,Съдът намира ,че клаузата на т.9.4 от Общите условия, които са неразделна част от процесния договор за кредит и на която банката основава включването на новия компонент в елементите ,формиращи възнаградителната лихва е нищожна на основание чл.146. ал.1 от ЗЗП във връзка с чл. 143. ал. 1 от ЗЗП. Клаузата гласи ,че при кредити, погА.вани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0,5 (нула цяло и пет) процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на Анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на Кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент Кредиторът уведомява Кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т. 24.1, но не по-късно от 45- дневен срок от промяната.

2. С втория иск се иска на основание чл. 146. ал.1 от ЗЗП във връзка с чл. 143. ал.1 от ЗЗП да бъдат прогласени за нищожни клаузите на т. 11.1.3 и клаузата на т.4.3 от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТР72723490 от 08.09.2008 г., сключен между В. Б. Й., ЕГН ••••••••••. с постоянен и настоящ адрес: гр. Д.••••, като кредитополучател – потребител, И. А. Й.. ЕГН ••••••••••. с постоянен и настоящ адрес: Гр. В.. •••••, като солидарен длъжник - потребител и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. С.••••••.

Съдът намира иска за неоснователен .С оспорените клаузи се предвижда право на банката при просрочие на лихва или главница да наложи и наказателна лихва в размер на 5%.Съдебната практика приема ,че горните клаузи по никакъв начин не противоречат на закона или добрите нрави ,тъй като те са предвидени да санкционират недобросъвестно поведение на длъжника и се явяват санкция за неизпълнение на договорните задължения.

3/ Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1. предл. 1 от ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД , ЕИК 831919536. със седалище и адрес на управление: гр. С.•••••• да заплати на В. Б. Й., ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр. Д.••••• и И. А. Й.. ЕГН ••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: Гр. В.. ••••• сумите от -51 935 ,07 лева с равностойност в евро 26 553,98 евро-заплатена без правно основание възнаградителна лихва и -35 698,52 лева с равностойност в евро 18 252,36 евро-заплатена без правно основание наказателна лихва за периода от 08.09.2008 г. до 27.03.2024 г. по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №ТР72723490 от 08.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на насрещната искова молба-28.03.2024 г. до окончателното погА.ване на задължението.

Искът следва да бъде отхвърлен поради следното :

Назначеното по делото в.л.Р. К. дава заключение (въпрос 22 от допълнителното заключение ),че в случай, че банката е олихвявала кредита при спазване условията на процесния договор без да се взема предвид добавения компонент премия, без да се взема предвид „замразяването“ на приложимия по договора базов лихвен индекс - едномесечен Софибор биха били налице надплатени суми от потребителите за възнаградителни лихви в размер на 51 935,07 лв. и наказателни лихви за периода от датата на сключване на договора до датата на насрещната искова молба в размер на 35 698,52 лева.Горните суми би следвало да се върнат на ответниците ,но съдът намира ,че с оглед на направеното от ответника по насрещния иск възражение за давност в писмения отговор на насрещната искова молба искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност .Видно от извлечението от сметка ,ответниците по главния иск са изпаднали в забава на 25.08.2020 г.Тъй като насрещният иск е предявен на 28.03.2024 г. и касае лихви ,то тригодишният давностен срок за предявяване на недължимо правени лихви е преклудиран за периода от сключване на договора до 28.03.2021 г.

Съдът не споделя развитите в писмената защита на ищците по насрещния иск доводи относно това ,че давността на е изтекла с оглед цитирани решение на СЕС и ВКС .

В соченото от ищците по насрещния иск решение №124 /24.07.2024 г. по т.д.№342/2023 г. по описа на ВКС се сочи ,че съгласно Решение № 106/15.07.2024 г. по т.д. № 2746/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., според което началният момент, от който тече 5-годишната погасителна давност за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание (т. 7 от ППВС № 1/79 г.), при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса на така посоченото условие – моментът на осъществяването му. Преценката за това е конкретна въз основа на установените по делото обстоятелства. В хипотеза, в която с влязло в сила решение, по което страна е потребителят, е обявена за нищожна като неравноправната клауза, към датата на влизане в сила на решението потребителят със сигурност е узнал за правата си, като това не лишава от възможност продавачът/ доставчикът да докаже, че потребител е знаел или разумно е можел да узнае за това обстоятелство преди този момент.

Окръжен съд-В. намира за безспорно ,че ответниците по насрещния иск са знаели или разумно са можели да знаят за неравноправния характер на клаузата ,тъй като съгласно т. 24.1 от Общите условия Банката предоставя информация на кредитополучателя във връзка с усвояването, ползването и издължаването на кредита, чрез регулярни извлечения по кредита на адреса за кореспонденция, посочен в искането за предоставяне на кредит. При констатирани грешки в данните кредитополучателят незабавно уведомява банката. Неоспорването на данните по извлечението в 15-дневен срок след получаването му се счита за мълчаливо съгласие и потвърждава верността на данните по него.

С посочената клауза от Общите условия е дадена възможност на кредитополучателя да оспори предоставените му данни по извлечението в 15- дневен срок . Липсват доказателства по делото, че ищците са се възползвали от тази си възможност при получаване на извлечения по договора за банков кредит с увеличена неправомерно лихва, да се обърнат към кредитора за изясняване/предоговаряне/оспорване на увеличението.Ищците са получавали регулярни извлечения по кредита на адреса за кореспонденция ,имали са възможност да се информират за увеличения размер на кредита в офиса на банката,както и на нейната интернет страница ,но въпреки това не са предявили иск за защита на интересите си в установените от закона давностни срокове –съгласно т. 7 от ППВС № 1/79 г . давностният срок започва да тече от момента на заплащане на сумата при начална липса на основание.В т.9.5 от ОУ изрично е предвидено ,че банката уведомява кредитополучателя и третите задължени лица при промяна на базовия лихвен индекс чрез интернет страницата на банката ,изричното му посочване в извлечението на кредитната сметка и изпращане по пощата на адресите,посочени в договора.

Съдебната практика познава много случаи,когато кредитополучателите без да прекратяват изпълнението на договорните си задължения ,предявяват искове за признаване на отделни клаузи от договорите за недействителни и за връщане от страна на банката на надвзетите суми .

Следва да бъде отхвърлен иска за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Б. Й., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Д.•••• - в качеството й на Кредитополучател по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТР72723490 от 08.09.2008 г.и И. А. Й., ЕГН •••••••••• дължат солидарно на „УниКредит Булбанк” АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 337/2021 г. на Районен съд Б.:

-2,22 (два лева и двадесет и две стотинки) лева - периодична такса просрочени компоненти по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.;

• 175.04 (сто седемдесет и пет лева и четири стотинки) - периодична такса по договора за кредит за периода от 25.11.2019 г. до 10.03.2021 г.

Видно от заключението на вещото лице,горните суми не се дължат като се вземе предвид наличието на неравноправни клаузи .

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Приетото разрешение по т.10.в от тълкувателното решение, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането на законодателя в чл.81 ГПК за произнА.не по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото, образувано по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното производство, като: връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на издадения от съда акт – заповед за изпълнение. При издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение, но след влизане в сила на решението по установителния иск,съдът в заповедното производство не е компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния лист за разноските. Преценката на съда в заповедното производство обхваща констатация за влизането в сила на заповедта за изпълнение – изцяло или по отношение на отделни вземания.Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнА. по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Недопустимо е ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.Съдът в исковото производство се произнА. с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.

В конкретния случай първоначалният иск е с цена 78 166,42 лв. и е уважен за 25 492,35 лв. ,т.е. 32,61 % .С оглед на горното следва да бъдат присъдени на ищеца 32,61 % от направените разноски в заповедното и в исковото производство , а на ответната страна следва да бъдат присъдени 67,39 % от направените разноски .

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 288 лв.разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение,1563,33 лв. държавна такса и 2 043 лв.за адвокатско възнаграждение. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 3449,99 лв.за адвокатско възнаграждение,1551,81 лв.за държавна такса и 392 лв.за възнаграждение на вещо лице .Общо разноските възлизат на 9288,13 лв.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на исковете или сумата от 3028,86 лв.

Ищецът е направил искане за намаляване на адвокатското

възнаграждение на ответната страна поради прекомерност –л.367 ,л.379 ,л.445 от делото ,т.2 .

Съдът намира ,че искането е основателно ,тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност ,тъй като защитата по главния иск по същество съвпада с исковата претенция по насрещния иск и тъй като ищцовата страна за същата адвокатска услуга по същество е заплатила приблизително два пъти по-малък хонорар . С оглед на горното Съдът счита ,че адвокатското възнаграждение на адвоката на ответната страна следва да бъде намалено на 4500 лв. по главния иск .Присъдените на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят съобразно уважената (отхвърлената ) част от исковете върху горния размер от 4500 лв.

С оглед на обстоятелството ,че са отхвърлени 67,39% от предявените искове ,на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по главния иск в размер на 3032,55 лв.

Ищцовата страна не е направила и не претендира разноски по защитата срещу насрещния иск ,поради което такива не следва да бъдат присъждани .

Ответниците са направили разноски в исковото производство както следва :

-1260 лв.държавна такса по насрещния иск;

-2461,34 лв. доплатена държавна такса по насрещния иск;

-6900 лв.адвокатско възнаграждение по главния иск ;

-6258,66 лв. адвокатско възнаграждение по насрещния иск ;

-392 лв. внесен депозит за в.л.

Общо направените разноски са 17 272 лв.

Ищецът е направил искане за намаляване на адвокатското

възнаграждение на ответната страна поради прекомерност –л.367 ,л.379 ,л.445 от делото ,т.2 .

Предявени са три насрещни иска ,като е уважен само първия,а вторият и третият са отхвърлени .Направените от ответниците разноски в размер на 3721 лв. за държавна такса и 392 лв. депозит за вещо лице са направени по третия обективно съединен иск ,който е отхвърлен ,поради което остават в тежест на страната,която ги е направила . Направените разноски в размер на 6258,66 лв. за адвокатско възнаграждение на ищците по насрещния иск са направени по същество за защита по третия иск ,поради което на ищците по насрещния иск също не следва да се присъждат разноски .

Водим от горното Съдът