Решение № 110 от 29.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4432/2025 г.

УСТАНОВИ: Производството е образувано по жалба на И. И. К. против НП № 25-0819- 003205/19.08.2025 г. на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева. С жалбата се излагат твърдения, че НП е неправилно, незаконосъобразо, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, изложена в НП. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено . В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Лукова-Атанасова с аргументи по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 20.07.2025 г., около 20.06 ч. полицейски служители към сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна - свид. Г. П. и свид. Т. Т., осъществявали дежурство по линия на пътен контрол в гр. Варна на бул. Васил Левски до № 6 в посока на движение - жк Владислав Варненчик. По същото време и на същото място, в посочената посока, въззивникът управлявал л.а. „Тойота ЦХР“ с рег.№ СВ2503СН, собственост на ТП „Лизинг“ЕООД без поставен обезопасителен колан. Лисата на поставен обезопасителен колан била възприета от свид. Т. Т., който подал сигнал със стоп палка на жалбоподателя, като същият спрял превозното средство. Впоследствие полицейските служители установили самоличността на въззивника и извършили надлежна проверка по отношение на процесното превозно средство. В хода на проверката било установено, че автомобилът не е представен на годишен периодичен технически преглед. С оглед на направените констатации, свид. П. съставил на жалбоподателя АУАН серия G A № 3318751/ 20.07.2025 г. за извършени нарушения на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което за описаните в АУАН нарушения на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева. В хода на съдебното производство да разпитани актосъставителя и свидетеля по акта и са приобщени към материалите по делото материалите по АНП. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление № 25-0819-003205/19.08.2025 г. е издадено от компетентен орган , съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното: 1/ по пункт първи от обжалваното НП, в частта, с която на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника за извършено нарушение на чл. 137а ал. 1 от НК Съдът намира, че в хода на съдебното производство, от събраните гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си, безспорно се установи, че на посочената в НП дата и място въззивникът е осъществил нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП като е управлявал автомобил без обезопасителен колан Посочените обстоятелства се установяват безспорно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства оборващи констатациите в процесния АУАН и обжалваното НП. Поради изложените съображения, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП. Като взе предвид, че посочената санкционна норма предвижда наказание в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата. Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено в посочената част. 2/ по пункт втори от обжалваното НП, в частта с която е ангажирана отговорността на въззивника за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП Разпоредбата на чл. 147 ал.1 от ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътре. Анализът на визираната норма сочи, че същата не вменява задължение за определено лице, а въвежда нормативни правила. Нормата на чл. 185 от ЗДвП е обща санкционна норма, съотв. същата не предвижда в своята хипотеза нарушението на чл. 147 ал.1 от ЗДвП. Единствено специалният състав на чл. 181, т. 1 от ЗДвП предвижда отговорност за собственика на моторно превозно средство, който не го представи в законоустановения срок за технически преглед. В настоящия случай жалбоподателят не е собственик на автомобила, поради което за същия не съществува нормативно установено задължение да представя превозното средство на технически преглед. С оглед на изложените съображения, съдът счита, че неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по посочения пункт, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 т. 2 от ЗАНН НП следва да бъде отменено в тази му част като издадено в противоречие с материалния закон. С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, в процесуалният представител на въззивника не е взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на юрисконсулта следва да бъде определено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева, като същото следва да бъде присъдено в размер пропорционален на уважената част от НП, а именно 51,14 /петдесет и един 0,14/ лева, с равностойност от 26, 15 /двадесет и шест 0,15/ евро. С оглед на горното, съдът