Решение № 254 от 16.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 376/2024 г.

“БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, община „Оборище”, ул. “Московска” 19, чрез старши юрисконсулт А. Т., съдебен адрес: ••••••, твърди, че на 11.02.2014 г. между “БАНКА ДСК” АД, в качеството на кредитор и кредитополучателя М. Т. (М.Т.), е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (Договора), по силата на който Банката се е задължила и е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 78 233.20 лева /седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки/ за заплащане на такси за обучение.

За предоставения кредит Кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т. 10.2 от Общите условия, лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годищно.

Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на Кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на Кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-во число на месеца.

Съгласно представеното от кредитополучателя Уверение по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “••”, в която ответникът се е обучавал, е 30.09.2019 г.

Ето защо, счита че гратисният период по чл. 3 от Договора е до 30.09.2020 г., съответно първата падежна дата е 28.10.2020 г. като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1 224.09 лева. Съгласно чл. 17.1. от Общите условия към договора за кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта.

Ищецът твърди, че към датата на образуване на настоящото дело е налице неизпълнение в размер на 44 броя месечни вноски на обща стойност 52 635,87 лв. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, като на основание т. 17.2 от Общите условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, с предявяване на исковата молба “Банка ДСК“ АД заявява, че обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. Към датата на депозиране на настоящата искова молба, счита че непогасените вземания на Банка ДСК АД, произтичащи от процесния договор за кредит, че са: 105 426.64 лв. - главница по договора за кредит; 734.50 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 28.04.2024 г. - 27.05.2024 г. вкл. 4 812.94 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 28.10.2020 г. - 27.05.2024 г. вкл.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати: сумата 105.426,64 лв.– главница, от която:

78 233.20 лв. – усвоена от ответника сума по процесния договор за кредит в равностойност от 40 000 евро. И

27193.44 лв. лихва, дължима за периода 11.02.2014 – 28.09.2020 г., ведно

със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното издължаване на задължението, както и 734.50 лв. - договорна лихва, начислена за периода от 28.04.2024 г. -

27.05.2024 г. вкл.

4 812.94 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 28.10.2020 г. -

27.05.2024 г. вкл.

Претендира да се присъдят направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В отговор на исковата молба, подаден от адв. И. Т. от АК П., сл. ••••••, определена за особен представител на М. Т., ЛНЧ: ••••••, гражданин на •••, роден на •••••, счита че исковете са неоснователни и недоказани. Поддържа, че е допуснато нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД, както и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, доколкото при сключването на процесния договор за кредит на кредитополучателя не е предоставена пълна, точна и максимално ясна информация относно условията на договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита. Счита, че с исковата молба се претендира и заплащане на лихва за забава, която обаче не е уговорена в договора, а е предвидена единствено в т. 17. 2 от представените от Банката Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит. Съгласно т. 17.2, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавката за забава в размер на 10 процентни пункта. Тази лихва твърди, че не е посочена в договора и за нея няма разписани ясни правила, няма постигнато съгласие, материализирано в документ, който да е подписан двустранно между страните. Следователно, според ответника, и т. 17. 2 от Общите условия противоречи на правилата на чл. 17, ал. 4 и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, които са императивни и имат за цел защита на кредитополучателя. Оспорва също, че представения погасителен план, неразделна част от договора, не е подписан от ответника. С оглед описаните по-горе нарушения на чл. 17, ал. 4 и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД и на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, счита процесния договор за потребителски кредит за финансиране на студент за недействителен.

В допълнителна искова молба, ищецът оспорва възраженията на ответника. Оспорва по същество и всеки от доводите на ответника – за липса на предоставена конкретна информация по договора, относно начина на определяне и размера на лихвения процент и др.

В допълнителен отговор на исковата молба, адв. М. Б.-Щ., преупълномощена от адв. Т., поддържа възраженията си и оспорва твърденията на ищеца.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Така предявените искове са основание чл. 430 от ТЗ.

В тази разпоредба на ТЗ е казано, че с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Това сочи, че основателността на процесните искове е обусловена от наличието на сключен между ищеца и ответника договор за банков кредит, респективно от наличието на доказателства за неизпълнение на задълженията по същия от страна на кредитополучателя, а с оглед на това, че се търси връщане на предоставения кредит в пълния му размер и от наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.

В случая следва да се има предвид, че банката твърди този договор да е за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 1 от ЗКСД е предвидено, че с него се уреждат условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.

В чл. 6, ал. 1 е казано, че кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа.

За самия типов договор между държавата и съответната банка в чл. 7 е посочено, че се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен вестник“ и с него се определят:

1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване,

предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;

2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или

докторанта;

3. реда за гарантиране на кредитите;

4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите

към банката;

5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата;

6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.

Въпросите, касаещи условията по отпускане, усвояване, погасяване, съдържанието и действителността на договорите за кредит, сключени на основание ЗКСД между банка и студент или докторант, са уредени в глава 4 от ЗКСД-чл.16-чл. 27. Със същите следва да са съобразени и определените с типовия договор условия и документи за отпускане на кредита и реквизитите на самия индивидуален договор.

От тях става ясно, че при сключване на договора банката няма право да изисква обезпечение от кредитополучателя или трети лица, да начислява такси, комисионни или други разходи във връзка с отпускането и управлението на кредита - чл. 19.

Размерът на дължимата на банката от кредитополучателя лихва пък не може да е по- голям от 7 % - чл. 20, ал.1.

Начините, по които се определят максималните размери на кредитите за заплащане на такси за обучение, респ. за издръжка, начина на усвояване на същите и т.н. са посочени в чл. 21 и 22 от ЗКСД и като цяло се равняват на сбора от дължимите семестриални такси или издръжки за срока на обучение.

Относно таксите е казано, че те с изключение на първата се превеждат по банковите сметки на висшето училище в срок не по- късен от от последната дата за заплащане на таксата за съответния семестър.

Относно размера на издръжката е казано, че семестриалната такава е равна на минималната работна заплата умножена по броя на месеците и същата се превежда по сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър.

От страна на законодателя е предвидено и че плащане на главница и лихва не се дължи за времето от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа /гратисен период/. Подчертано е, че през същия върху кредита се начислява лихва и че е възможно извършване на доброволно плащане от страна на длъжника. По тази причина банките кредитори са задължени изрично от законодателя да приемат същите.

С оглед описаните до тук особени характеристики на кредити от процесния тип в чл. 24, ал.1 от ЗКСД е посочено, че общият размер на задължението по кредита се формира след изтичането на гратисния период. Подчертано е че той включва:

главницата в размер равняващ се отпуснатите средства за такси и/или

издръжки и лихвите дължими за срока на кредита.

Според чл. 24, ал. 2 и 3 изплащане на задължението започва 1 месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителен план, уговорен между страните, и се извършва на равни месечни вноски за срок от 10 години, считано от края на гратисния период.

В чл. 25 е предвидена възможност за предсрочно изпълнение на задълженията по договора. Подчертано е, че във връзка със същото не се дължат такси, комисионни и лихви, както и че предварителното погасяване води до намаляване лихвата и разходите по кредита, съответстващи на остатъка от погасителния период.

Тук следва да се спомене, че според чл. 16 от ЗКСД договор за кредитиране на студенти и докторанти може да се сключва само с банка, сключила типов договор с държавата. При сключен такъв в нарушение на това изискване кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита без лихви, такси или други разходи.

Начинът, по който се стига до сключване на договор, е посочен в чл. 18, където се говори за отправено от кандидата искане до банката и са изброени документите, които следва да се приложат към същото. Срокът за сключване /отказ/ е определен от законодателя на 1 седмица като в чл. 18, ал. 3 е въведено изискване, че преди сключването на договора банката е длъжна да уведоми длъжника за всички условия по същия.

Изискванията за форма, съдържание, предмет и действителност на договора са уредени в чл. 17.

Според тази законова разпоредба той се с сключва в писмена форма на ясен и разбираем език и има за предмет предоставяне на кредита за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка срещу задължение за връщане на заетата сума при условията и по реда, предвидени в договора.

В чл. 17, ал. 4 изрично е посочено, че кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор, а в ал. 5 е казано, че по отношение на договори от процесния тип са приложими разпоредбите на чл. 143 - 148 ЗЗП.

Неспазването на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД и тези за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 според чл. 17, ал. 6 от ЗКСД прави договора недействителен.

Това законово предвиждане налага да се посочи и че задължителните реквизити според чл. 6 на обнародвания в ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г. типов договор са:

1. вида на кредита по смисъла на чл. 4, ал. 2 от настоящия типов договор, 2. срока на договора за кредит,

3. максимален размер на кредита,

4. уточнение, че кредитът се отпуска само в български левове, 5. дължимата по кредита лихва,

6. размера на лихвата за забава,

7. срока и начина на усвояване на кредита,

8. гратисния период на кредита,

9. срока и начина на погасяване на кредита,

10. уточнение, че по кредита не се дължи каквото и да е обезпечение от кредитополучателите или трети лица,

11. уточнение, че кредитополучателят не дължи заплащането на такси,

комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита,

12. уточнение, че кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвата по кредита по време на гратисния период,

13. уточнение, че Банката не може да откаже да приеме плащане от кредитополучателя по време на гратисния период,

14. уточнение, че кредитополучателят може да изпълни предсрочно

задълженията си по договора за кредит без такси, комисиони и допълнителни лихви,

15. условията и процедурата за отсрочване на задължението на кредитополучателя,

16. условията и процедурата за погасяване на задължението на кредитополучателя,

17. процедура за отказ на кредитополучателя да ползва средства по кредита

за обучение и/или за издръжка през съответния семестър,

18. обстоятелствата, при настъпването на които задължението по договора за кредит става предсрочно изискуем,

19. условията за прекратяване на договора,

20. адреси за кореспонденция на страните.

В случая по делото е представен писмен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 14.02.2014 г., който не е оспорен от ответната страна. Страни по същия са „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София в качеството й на кредитор и М. Т., ЛНЧ: ••••••, гражданин на •••, роден на •••••, в качеството му на кредитополучател.

Самият договор е изготвен на български език като с подписите си на всяка от страниците му двете страни са потвърдили авторството на материализираните в същия волеизявления, като кредитополучателят е декларирал, че разбира текста на договора и общите условия. В чл. 11 от него е постигната уговорка, че неразделна част от същия са и Общите условия на банката за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти. Споменато е и че кредитополучателя е получил същите и ги приема. Самите общи условия също са представени с исковата молба. Те също са подписани от кредитополучателя на всяка страница, с което е материализирана волята му за обвързаност със съдържанието им.

На база изложеното следва извод, че преценката дали сключеният между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД е съобразен с изискванията на този закон и ЗЗП ще се направи на база съдържанието на договора от 14.02.2014 г. и явяващите се неразделна част от него ОУ.

По повод на същата следва да се посочи, че делото не се спори, че банката ищец е сключила типов договор с държавата, т.е. в случая не може да се говори за приложимост на чл. 16, ал. 3 ЗКСД.

С исковата молба е представено копие от издадено на 21.01.2014 г. от МУ Пловдив уверение за студентски кредит. Това съобразено с датата на сключване на договора е индиция за спазване на процедурата по чл. 18, ал.1 и 2 от ЗКСД. За съда с оглед материализираното в чл. 11 от индивидуалния договор изявление за запознаване с ОУ следва извод и за спазване на изискването на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД по причина, че в тези ОУ се съдържат всички съществени условия на договора за кредит, който ответника е поискал да сключи.

Индивидуалният договор и явяващите се неразделна част Общи условия имат съдържанието, посочено в чл. 6 от типовия договор, което би следвало да доведе до извод, че не е налице липса на задължителни реквизити и недействителност на договора на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД.

В случая съдът се изразява условно по причина, че пренесеният пред съда спор за дължимост на лихви - възнаградителни и за забава по процесния договор е свързан с възражението на ответника за недействителност на договора за кредит поради липса на задължителен реквизит - размер на дължимата възнаградителна лихва.

В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 7 от сключения между страните на 14.02.2014 г. договор е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателя заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 %. От това следва , че страните са постигнали уговорка за константност на лихвения процент на годишна база за целия срок на договора. Има и посочен размер, който е съобразен с този по чл. 20 от ЗКСД. Това и липсата на материализирано съгласие за размер по- нисък от максималния по закон и договор води до логичен извод, че дължимата лихва по процесния кредит е 7 % ,т.е. не може да се говори за липса на реквизит. Фиксираният характер на лихвата, известният максимален размер на кредита, срок на договора и законовото изискване за погасяването му на равни месени вноски, правят възможно изчисляването на размера на дължимото на основание чл. 24 от ЗКСД с елементарни математически операции, за които не са нужни специални знания. Това изключва извода за невъзможност кредитополучателя в качеството си на потребител да определи икономическата тежест от поетото задължение, т.е. извод за неравноправност на основание чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП.

Споменатите по- горе особености на кредит от процесния тип и найвече факта, че усвояваното му става поетапно прави от една страна логично изискването планът да се изготвя едва в края на гратисния период, а от друга изключва възможността липсата на такъв при сключване на договора да е основание за неговата недействителност.

От ответника се възразява, че процесният договор е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД.

Същото според ответника, се свързва с наличието на клаузи в договора за капитализиране на начислената през гратисния период възнаградителна лихва към равняващата се на размера на отпуснатите средства за такси главница и за начисляване на възнаградителна лихва върху получилия се сбор.

В чл. 10.2 от общите условия действително се говори за това, че начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно.

В договора, респ. ОУ не е дадено определение за това какво следва да се има предвид под понятието „капитализиране“. Определение за същото не е дадено и в действащото в момента българско законодателство. Има обаче такова във вече отменените НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби и НАРЕДБА № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. В тях е казано, че това е увеличаването на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви. В този смисъл е и определението, дадено в икономическата теория. В тези два отменени акта има и предвиждане, че банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен когато в първоначалния договор е предвидена възможност за капитализиране на лихви.

Към момента действащ нормативен акт в този смисъл липсва. Това води до извод, че начисляването на лихва върху лихва не е възможно с оглед чл. 10, ал. 3 от ЗЗД дори и в даден договор за кредит да има уговорка за капитализация на лихвата.

В случая обаче изрично предвиждане в договора, че възнаградителна лихва се начислява не само върху главницата, равняваща се на отпуснатите такси, но и върху капитализираната към нея лихва липсва. В подкрепа на този извод на съда следва да се посочи, че в споменатия по- горе чл. 7 изрично е казано, че лихвата се начислява само върху предоставения кредит, който според чл. 1 е този предназначен за заплащане на такси и е в общ размер от 78 233,20 лв.

По повод казаното следва да се посочи, че постигната уговорка само за капитализация не е в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗКСД, определяща общия размер на задължението по договори от процесния тип. Според него кредитополучателят дължи усвоената главница с оглед отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвите за срока на договора. Лихви, според закона, а и според договора, се начисляват и през гратисния период, но не се плащат. По тази причина за съда е логично към момента на изтичането му да се определи общо дължимата, но неизискуема сума като сбор от усвоената главница и начислената лихва върху същата през гратисния период и отделно да се определят дължимите лихвени плащания с оглед 10 г. срок на погасяване, начислени само върху усвоената главница, равняваща се на отпуснатите средства за такси.

Изложеното до тук води до извод, че в случая не може да се говори, че процесният договор няма задължителни реквизити или, че не е съобразен с изискванията на чл. 17, ал.4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал.1 от ЗКСД и по тази причина е недействителен.

Тук за пълнота е нужно да се спомене, че банката при извършваната капитализация не е процедирала по изложения по-горе начин, но това й поведение налага единствено извод за неправилно олихвяване на част от дължимите суми, което налага само преизчисляване на размера на вземанията й с оглед на това, че възнаградителната лихва следва да се начислява само върху усвояваните суми за такси през гратисния период, а и след това.

Не може да се говори за недействителност на договора и с оглед намиращите се в ОУ клаузи да заплащане на лихва за забава. В тази връзка следва да се посочи, че тези ОУ са подписани от двете страни и се явяват част от самия договор. Уговорката за заплащане на лихва по чл. 17.1 от същите са ясни, разбираеми като в тях ясно е посочен основанието за възникване на задължението за плащане така и момента, от който същата се дължи.

Подобно е положението и по отношение на тази по чл. 17.2 от ОУ. Плащането на същата видно от пълното съдържание на този текст с оглед представените по делото ОУ и даденото от ВКС тълкуване на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ с ТР № 4/2014 г. на ОСКТК е обусловено от момента на от момента на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

По отношение на размера на лихвата за забава следва да се има предвид, че в чл. 20 от ЗКСД се говори за максимален размер от 7 % на дължимата лихва на банката и за нищожност на уговорка за по-висока лихва. От съотнасянето на този текст с нормата на чл. 430 от ТЗ следва обаче да се направи логичен извод, че този размер касае дължимата възнаградителна лихва, а не тази забава, която има санкционен, обезпечителен и обезщетителен характер и е логично да е в по- голям размер. До този извод следва да се достигне и от факта, че в чл. 4, т. 1 от ЗКСД се говори за два вида лихви - УГОВОРЕНА ЛИХВА и ЛИХВА ЗА ЗАБАВА, а в чл. 20 лихва се употребява в единствено число и безспорно касае уговорената

възнаградителна лихва, явяваща основна характеристика на договора за банков кредит.

Така изложеното и факта, че според представените по делото уверения последният държавен изпит е бил на 30.09.2019 г. води до извод, че за ответника кредитополучател от момента на изтичане на гратисния период на 30.09.2020 г. е възникнало задължението за погасяване на дължимата сума за главница и лихви. Това е следвало да става, с оглед изложеното по-горе, на равни месечни вноски платими на 28-мо число на месеца, следващ този на изтичането , т.е. от 28.10.2020 г. Плащания на такива не е извършвано към предявяване на иска на 29.05.2024 г., а и в последствие. Това води до извод, че в патримониума на кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем с оглед клаузите на чл. 18.1 от ОУ неразделна част от договора и да иска връщане на дължимата главница и лихви до момента на тази изискуемост. Изявлението в тази насока е направено с исковата молба.

По делото са налице данни за връчване на исковата молба на особения представител на ответника на 31.07.2026 г. (съобразно константната практика на ВКС, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника ответник), като този относим към предсрочната изискуемост факт, настъпил след предявяване на иска, следва да бъде взет предвид, т.е. това е датата, на която следва да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем.

Това води до извод, че от този момент за ответника е възникнало задължението да заплати цялата усвоена главница и възнаградителната лихва, начислена върху същата за гратисния период. В патримониума на кредитора са и вземанията за падежиралата възнаградителна лихва начислявана след изтичането му до настъпване на предсрочната изискуемост, както и тези за лихва за забава върху неплатените вноски за главница.

Видно от данните в заключението прието от съда по допуснатата ССЕ, изготвена от в.л. П. Т., размерът на дължимата от ответника главница е 78 233.20 лв. Размерът на дължимата възнаградителната лихва, начислявана през гратисния период, е 27 193,44 лв. или общо 105 426.64 лв., в какъвто размер е и исковата претенция. Сумата следва да се присъди в евровата й равностойност – 53 903.79€.

Дължимата лихва за забава за периода 28.10.2021 г. – 27.05.2024 г. е 4 812.94 лв. или 2 460.82€

Падежиралата лихва, начислявана след изтичането му, т.е. за времето от 28.04.2024 г. до 27.05.2024 г. върху падежиралите и неплатени равни месечни вноски за образуваната от отпуснатите средства за такси главница е 734.50 лв. или 375.54 €.

Това са и сумите, които с оглед действителността на процесния договор, следва да бъдат присъдени на ищеца.

На ищеца следва да се присъдят разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК в размер на 7633 €.

Предвид изложеното, съдът