Решение № 1382 от 4.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3341/2025 г.

искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - И. К. Р., със съгласието на законния си представител - Б. К. Й.,

твърди, че на 21.06.2024г. около 11.00ч., в гр. София по бул. „Ботевградско шосе", с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Летоструй“, се движел ТА марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4151“, peг. № ••••••••, управляван от Ц. Г. Г., ЕГН ••••••••. Същият, в района на кръстовището образувано между бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „8-ма“, не упражнил достатъчно внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението, нарушавайки правилата за движение по ЗДвП, като станал причина и реализирал ПТП с пресичащите бул. „Ботевградско шосе“ от дясно на ляво по посоката на движение пешеходци К.И.Р., ЕГН ••••••••••, и Д.К.Х., ЕГН ••••••••••.

Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП-О“ПП“-СДВР, който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-354 от 21.06.2024г., в който били описани обстоятелствата и причините за ПТП. По случая е образувано ДП № 11177/24г. по описа на СДВР и пр.пр. № 13890/24г. по описа на СГП.

Настъпилата смърт била приета изключително болезнено от ищцата. В резултат на трагичния инцидент психическото ù състояние било изключително тежко.

По отношение на ТА марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4151“, рег. № ••••••••, била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие от 12.07.2023г. до 11.07.2024г.

Дружеството било сезирано с писмена претенция, изпратена по пощата на 28.11.2024г.

С оглед изложеното, ищцата моли да се осъди ответникът да ù заплати сумата от 100 000 лева, като частично предявен иск от общ размер на претенцията от 200 000 лева - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 21.06.2024г., причинено при управление на застрахован при ответника товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „Актрос 4151", рег. № ••••••••, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.11.2024г. до окончателно изплащане.

В о.с.з. от 24.02.2026г. сумата е увеличена до пълния размер от 102 258,38 €.

Претендира и разноски.

Ответникът – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, оспорва иска:

• била образувана щета № 0000-1000-01-24-7564 от 26.07.2024г., като били поискана допълнителна документация от заявителя;

• вероятно ставало въпрос за трудова злополука;

• оспорва изключителната вина на водача, пешеходецът бил нарушил нормата на чл. 108 от ЗДП, а и последният бил повлиян от алкохол;

• оспорва размера на неимуществените вреди;

• оспорва момента, от който дружеството е поставено в забава;

• навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол от 21.06.2024г., в който е посочено, че ищецът е пострадал в ситуацията, описана в исковата молба.

Ответникът следваше да установи нещо различно (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

Сключването на застраховка ГО не е оспорено.

До ответника е изпратена претенция (по пощата на 28.11.2024г.), за която не се спори, че е получена (л. 19).

Депозиранни са СМЕ, СПЕ и СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 14.10.2025г. и от 24.02.2026г., се установява, че:

1. г-н Р.Р. е постъпил на 21.06.24г., в 13, 15ч. в УМБАЛ „Св. Анна", гр. София, и е починал на 22.06.24г. в 06,28ч.

При огледа и аутопсията на К.И.Р., ЕГН ••••••••••, е установено: съчетана травма:

• закрита черепно-мозъчна травма: кръвонасялане на меката черепна покривка; линейно счупване на дясна задна черепна ямка; оскъден кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на мозъка в ляво слепоочно теменно;

• закрита гръдна травма; кръвонасядания и охлузване на гръдния кош; счупване на множество ребра двустранно, някои по две линии; набиране на въздух в деете гръдни половини; кръв в дясна гръдна половина общо около 1 000 мл. и в лява - общо около 200 мл; контузия на белите дробове; оскъдно кръвонасядане на хилусите на белите дробове; подкожен емфизем;

• закрита коремна травма: Счупване рамената на лява срамна кост; раздалечаване в лонното сьчленение; счупване на лява илиачна кост; ретроперитонеален кръвоизлив; обилно кръвонасялане на мускулатурата на малкия таз;

• травма на крайниците: охлузвания на лявата мишница; кръвонасялане на лявата предмшшшца; дълбоко кръвонасялане на лявото бедро; счупване на левия ацетабулум;

• мозъчен оток; белодробна мастна емболия; клични и морфологични данни за остра кръвозагуба; травматичен шок (по клинични данни); остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност;

• състояние след двустранна торакоцентеза;

• мастна дистрофия на черния дроб; миокардиофиброза;

Причината за смъртта е гореописаната съчетана травма с развилите се усложнения.

Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да са получени при процесното ПТП.

Между установената съчетала травма и настъпилата смърт съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.

В момента на инициалния удар, пешеходецът е бил обърнат с лявата си странична повърхност към процесния автомобил.

В данните по делото - вкл. и в аутопсионния протокол няма отразен резултат от изследвана кръвна проба за алкохол, но е посочено, че поради алкохолно опиянение анамнезата е била заснета трудно, тъй като е бил ударен от ТИР.

При тези данни е невъзможно от съдебномедицинска гледна точка да се направи аргументиран извод за степен на алкохолно опиване.

2. При анализа на данните и резултатите от изследването на И. Р. се установява, че се касае за момиче на 15г., което се развива в условията на добра битова, хармонична и подкрепяща семейна среда. Тя е със засегнат психо-емоционален комфорт в рамките на самооценката, увереността в собствените възможности за постижения в учебния процес и интеракциите. Резултатите от качественото и количествените изследвания са на фона висока степен на несъзнавана защитност. При детето се наблюдава вътрешна тревожност и емоционална ранимост, несигурност. Нежеланието за справяне и същевременно страха от несправяне отключват колебания в емоционалните регулации. Тийнейджърската възраст, в която е понастоящем се характеризира със желание за самостоятелност, лична свобода, признание като отделна личност от страна на отглеждащите. Тя получава необходимата емоционална подкрепа и доверителна връзка в настоящата семейната среда на приемното семейство.

От количественото изследване са следните изводи начина на личностното функциониране:

• не може да се изключи хипотеза за психопатология;

• наличие на защитни нагласи и склонност към отричане. Ако изследваното лице е пациент, терапията трябва да се фокусира върху защитите;

• не обичат да планират и избягват да си поставят високи цели, не само в училище, но и в живота;

• стеснителни, плахи и неуверени. Те са склонни да се дистанцират от другите и предпочитат да работят сами. Особено некомфортно се чувстват, когато се намират сред непознати, присъстват на многолюдни събирания, трябва да установяват социални контакти или да правят публични изказвания;

• понякога изпитва враждебни импулси към другите. Много е чувствителна към отношението на другите към нея.

Много от скалите са без интерпретация поради защитните нагласи и поради липсата на капацитет и незрялост за осмисляне на житейската ситуация. Примитивния психичен строй не пречи на психиката да установява близки емоционални връзки с членове на семейството и с други лица. В случая емоционалната интелигентност е на по-високо ниво от интелектуалното развитие. По тази причина И. е в състояние да страда от загубата на родителя, който е проявявал грижа и внимание към нея и нейния брат.

Личността функционира с по-примитивен психичен строй дължащ се на начина на развитието, на средовия фактор. Към момента на изследването не се установяват болестни/психотични феномени и психопатологични процеси в тесния смисъл на психиатричното понятие.

Налице е слаба подготовка, некомпетентност, некреативност. Подекспертната не може да чете и количественото изследване е проведено под диктовката на експерта. Личностно и емоционално детето е в период на съзряване и личностно оформяне. Добрата емоционална подкрепа от страна на значимите възрастни (приемни родители и учители) би укрепила крехката емоционалност и би дала възможност за разгръщане на по-добър личностен потенциал. Детето е все още в развитиен период, в който изграждането като личност е все още непълно, както и съзряването в емоционален план.

Емоционалното състояние на ищцата И. Р. понастоящем е засегнато независимо от примитивния психичен строй и средовия/образователния фактор. В емоционален план същата има капацитета да установява емоционални и на привързаност връзки, и да страда в случай на загуба им. Страданието, което преживява в емоционален план по повод загубата на нейния баща при ПТП е изводимо от нормата за психична дейност, без данни за клинични изяви и без болестни феномени. Може да се допусне, че негативните преживявания от загубата на родител е в причинна връзка с процесното ПТП причинило смъртта му. Нарушението в адаптационните ресурси изводимо от загубата на близък родител е актуално към момента на изследването.

Ищцата - по документация, а и от данните от изследването, е с лека степен на умствено изоставане, което не пречи на функционирането в ежедневието, на осмислянето на емоционалните процеси и на интеракциите от ежедневен тип. Тази степен на изостаналост се дължи на средовия фактор, на начина на отглеждане, на средата – училищна и домашна, в която е родена и расте.

3. На 21.06.2024г. около 11, 00ч. в гр. София ТА, мрака „Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. № ••••••••, се е движил по бул. „Ботевградско шосе“ в най-лявата пътна в посока от ул. „Чепинско шосе“ към бул. “Владимир Вазов“, със скорост от порядъка на 70 км/ч. При движението си автомобилът е започнал да приближава района на кръстовището с ул. „8-ма“. В същото време двама пешеходци К.Р. и Д.Х. са започнали да пресичат от дясно на ляво спрямо посоката на автомобила платното за движение на бул. “Ботевградско шосе“. Д.Х. се е движил от дясната страна на К.Р. на разстояние от около един метър. Водачът на автомобила намирайки се на около 61 -62 метра до мястото на удара е възприел опасността и е предприел спиране, намалил е скоростта си до около 25 км/ч, при което е последвал удар между челната лява част на автомобила и лявата страна на тялото на К.Р., което при отхвърлянето му напред е достигнало до тялото на Д.Х., след което телата са паднали на терена напред и вляво.

Причините за настъпване на произшествието са:

• субективните действия на пешеходеца предприел пресичане на платното за движение на неопределено за целта място, при наличие в близост на подлез осигуряващ безконфликтно пресичане.

• субективните действия на водача на автомобила с органите за управление предприел спиране със закъснение.

Вземайки предвид крайното положение на автомобила, както и данните за уврежданията по ищеца, които са по-тежки от тези на другото пострадало лице и от извършената симулация се определя мястото на удара както, следва:

По дължина на 5,60 - 5,70 метра след линията на ориентира, считано по-посоката на движение на товарния автомобил - посоката на огледа.

По широчина на 14,40 - 14,50 метра в ляво от десния край на платното за движение, считано в същата посока.

Пътният участък е прав. По делото няма данни за наличие на препятствия ограничаващи видимостта за участниците в произшествието.

Пешеходецът е имал възможност да предотврати произшествието, като не

предприема пресичане на платното за движение на бул. „Ботевградско шосе“ на неопределено за целта място. Имал е възможност да използва намиращия се в близост подлез отбелязан в протокола за оглед.

В протокола за оглед е записано: „...На 47,00 м. след ориентира в дясно от платното за движение на бул. „Ботевградско шосе“ се намира вход/изход на подлез...“.

В момента, в който пешеходците са навлезли в лентата на камиона, водачът не е имал възможност да предотврати инцидента.

Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Г. (показанията му са преценени по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е шофьорът, участвал в инцидента), К., Й. (показанията ù са преценени по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е леля на ищцата) и Р. (показанията ù са преценени по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е сестра /или полусестра/ на ищцата). От показанията им се установява, че:

-св. Г.: през 2024г. участвал в транспортен инцидент. Идвал от разтоварище

„Корията“, където разтоварил камиона. От там тръгнал някъде към 11,10ч. следобедни (това явно е грешка) часове и в 11. 20ч. бил на бул. „Ботевградско шосе“, където се движел по определен от фирмата маршрут. Влязъл първо в средното платно и тръгнал нормално, но в един момент пред него видял светлини от стопове от трафика, който бил пред него. Започнал да намалява, но видял, че крайна лява лента му била свободна. Нямало нито коли пред него, нито коли зад него. Престроил се в крайна лява лента с нормален ход на автомобила, някъде около 60-65 км.ч. и може би на около 10-тина метра видял някакъв човек, който бил вдигнал ръката. Когато вече ги видял, единият от пострадалите (този, която починал), бил спрял на осевата линия. Свидетелят помислил в първия момент, че те ще спрат, за да мине камионът, но другият го дръпнал, и последвал сблъсък. Човекът се претърколил (бащата на ищцата), а и другият паднал. Последният станал и започнал да го дърпа към тревната площ. Г-н Г. се обадил на 112 и след като слязъл от камиона попитал защо минават от там.

Инцидентът настъпи в крайна лява лента.

Пешеходците ги видял, че пресичат от дясно на ляво. Когато ги забелязал били на осевата линия между средната и крайна лява лента. Преди това не ги бил видял. На мястото имало четири пътни ленти – три активни и една бус лента. Свидетелят бил вече в средната лента, тогава го видял, че пешеходецът бил вдигнал ръката. Бил на 15-тина метра със скорост около 65 км.ч. Те ходели с нормален, бавен ход.

-св. К.: знае за настъпил транспортен инцидент с техен автомобил. Свидетелят, който е съдружник във фирмата, отишъл на мястото. Там видял единият от пострадалите, а другият бил вече откаран с линейка. Служителят също бил там (предходния свидетел). По негови наблюдения този пострадал, който бил там, не бил адекватен, тъй като на земята имало бутилки с алкохол. Имало пластмасови шишета от бира и стъклени бутилки.

Близо до мястото на инцидента имало подлез - малко по-надолу по бул.

„Ботевградско шосе“.

Съдът кредитира показанията на първите двама свидетели.

-св. Й.: знае за произшествието, което настъпило с бащата на И.. Сестрата на И. ù се обадила (това е последният свидетел - Л. Р.) и ù казала, че баща им починал, тъй като го блъснал камион. Свидетелят живее със съпруга си и малката си дъщеря. И. живеела при тях от 8 години. След като разбрала за загубата на баща си И. започнала да плаче, затворила се в себе си. Баща ù не е живял при тях, но се обаждал идвал два три пъти в месеца на гости. Той помагаше на дъщеря си и давал и пари, несел и подаръци за Коледа и за Нова година. Момичето все още очаквало да ù се обади.

В момента здравословното състояние на детето е добро, но то било с умствена изостаналост. Причината тези деца да живеят при г-жа Й. е че от закрила на детето Костинброд ù се обадили, защото майката не се грижела добре за тях. Първоначално майката и бащата живеели заедно и след това се разделили. От 8г. децата живеели при нея. Към настоящия момент И. ходела на училище и била в 9-ти клас в редовно училище.

-св. Р.: нейният баща и ищцата нямали отношенията, каквито би трябвало да има между родители и дете. Причината била у него, но той, според възможностите си, правел всичко възможно да ги вижда. Т.е. живели заедно до определена възраст. Свидетелят не била живяла с тях от 15г., но до 10-годишна възраст са били заедно. След като престанали да живеят заедно поддържала връзка със сестра си но само по телефона благодарение на леля си, която я взела да я гледа. Самата г-жа Р. била отгледана от родителите на баща си. Той идвал в дома на родителите си за да се виждат и това била връзката, която поддържали.

Сестра ù живеела в с. Голяновци и след това в гр. Криводол и към момента. Свидетелят не знае колко често са се срещали. Тя нямала „чак такъв контакт с него за да имам наблюдения“.

Съдът, като цяло, кредитира показания и на вторите двама свидетели, но с някои уточнения, посочени по-долу в „от правна страна“.

от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 .

Искът е допустим – ако действително инцидентът може да се разгледа и като трудова злополука, то наследниците на починалия имат правната възможност да претендират и то при условията на солидарност по отношение на:

• ФЛ – делинквент;

• работодателя; и - застрахователя на водача на ТА.

Как ще бъде предявена претенцията – по отношение на един или няколко от тези субекти, не подлежи на съдебен контрол. Нищо различно не е посочено в Определение № 50305 от 04.05.2023г. на ВКС по т.д. № 1276/2022г., I т.о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски.

Нормата на чл. 113 от ЗДП (предпоследна редакция) е нарушена. По-точно е нарушена идеята на законодателя за пресичане на подобен булевард. От една страна, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

Само, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 –арг. и от чл. 165, т. 2 от ППЗДП.

В случая няма пешеходна пътека, а подлез, което означава, че административно е преценено, че пресичането на булеварда в близост е изключително опасно. Това е много голяма градска артерия (четири ленти в едната посока, като сблъсъкът е в най-лявата). Пострадалият е бил длъжен да използва съоръжението, което би му позволило да пресече безопасно. Всъщност пресичането на това място (по платното) е забранено.

От друга, и двамата пострадали са били употребили алкохол и то в големи

количества. Тук са необходими няколко уточнения:

• според Върховният съд констатира в Р. 269/1984-IV, Р. 617/1984-IV, че

наличието на алкохол в кръвта на пострадалия не е основание за неговото съпричиняване, макар това да е правонарушение по Закона за движение по пътищата, след като злополуката се е дължала не на алкохолното му опиване, а единствено на деянието на делинквента ;

• според Решение № 551 от 15.07.2010г. по гр.д. № 64/2009г., г.к., ІV г.о. на ВКС:. Употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в т.ч. признания на страните и свидетелски показания.

Употребата на алкохол се установява от втория свидетел, както и от заключението на в.л. Не може да се прецени точно алкохолното опиянение към момента на инцидента, но то явно е било високо, за да доведе до усложнения при заснемането на анамнензата.

• ако, въпреки административната забрана, ще се пресича подобен булевард, нормално е да се предположи, че пешеходецът следва да предприеме подобно действие при максимално внимание, което включва предварително оглеждане и сигурност, че е в състояние да го стори (т.е. адекватно състояние на организма – чисто физическо, което включва и неупотреба на упойващи вещества).

Така, самото алкохолно опиянение не представлява нарушение на ЗДП, но е допринесло за невъзможността да се осъществи безопасно пресичането, тъй като явно е накърнило преценката на пострадалите за възможността да го сторят (физически – за адекватна реакция, а и с оглед и замъглените им до някаква степен възприятия).

Тъй като пострадалият и неговият приятел са пресичали, то доводът относно нарушението на нормата на чл. 108 от ЗДП е по-скоро неоснователен.

Инцидентът е почти по обедно време на прав ясен участък.

Водачът на ТА, доколкото друго не е установено (чл. 154 от ГПК), е следвало също да забележи двамата, които се опитват да пресекат и то доста по-рано, а не когато са достигнали до неговата най-лява лента за движение. Мястото на инцидента е в гр. София, което означава, че и позволената скорост е 50 км/ч.

При това положение решаващият орган приема процент на съпричиняване – 50 % (съотношението между вините може да се изрази в процент - Р. 1931-57-ІV, или да се спадне глобално определена сума от обезщетението - Р. 1917-57-ІV; и Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

Ищцата живее при леля си, тъй като явно не е имало добри условия да живее при баща си, като проблемът не е бил свързан само с майката (за да се стигне до обаждане от Закрила на детето). Всъщност ищцата, но и друго/или други деца на починалия живеят при третия свидетел. Самата Л. Р. е отгледана от баба си и дядо си и всъщност не е била близка с починалия, както сама споделя.

Вторият и третият свидетел се опитват в някаква степен да представят починалия си роднина в малко по-благоприятна светлина, което е разбираемо. Реално активността му по отношение на децата вероятно е била много по-ограничена от посоченото от последните двама свидетели.

Връзката баща – дъщеря, както сочи и последния свидетел, е била доста различна от това, което обикновено се предполага. Детето е виждало баща си от време на време и не е могло да разчита особено на него за някаква емоционална или материална подкрепа. Доколкото е било възможно, адекватни родителски грижи са били осигурени от леля ù. Според СПЕ, страданието, което преживява в емоционален план по повод загубата на нейния баща при ПТП е изводимо от нормата за психична дейност, без данни за клинични изяви и без болестни феномени. Така, изводът на съда е че И. Р. по-скоро съзнава, че е загубила някакъв „познат“ човек, от гледна точка на негативни емоции, а не толкова на родител (обезщетението ще бъде сравнително малко, когато, въпреки тясната кръвна връзка, ищецът не може да чувства загубата в пълнотата й, защото е слабоумен - Р- 1842-57-IV г.о. / съдът възприема посочената практика в първата ù част, предвид посоченото по-горе, но не и, съобразно довода, сторен в писмените бележки на ответника, че момичето има ограничена способност да реагира емоционално).

Решаващият орган определя обезщетението по чл. 52 от ЗЗД на 46 016,27 € (Р. № 63 от 08.07.2019г. на ВКС, І т.о., т.д. № 2013 по описа за 2018г.). След редукция от 50 %, дължимата сума възлиза на 23 008,13 €. За горницата искът е неоснователен.

Доколкото друго не е установено, т.е. че са поискани допълнителна, но и необходима документация, лихва се дължи от момента на изпадане на дружеството в забава – датата на получаване на извънсъдебната покана + 15 работни дни = 12.12.2024г., ако ответникът не признаваше, че щетата е образувана доста по-рано - 26.07.2024г. Т.е. дължи се съобразно посочената в исковата молба дата.

Само за пълнота е добре да се посочи, че тъй като искът първоначално бе предявен като частичен, ако бе преценено, че се дължи главница, надхвърляща 100 000 лева, то лихвата върху увеличението би се дължала, считано от последното о.с.з. – 25.02.2026г. (Решение № 63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г., т.к., І т.о. на ВКС, увеличението на иска (стига да не е бил частичен) се счита сторено от момента на депозиране на исковата молба ; също: Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016г., ОСГТК, докладвано от съдиите Е.Б. и Е.В.: 1. Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането; а също така и При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск моментът, от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер, е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска - Р. № 60141 от 25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г., I т.о.

по разноските:

На ищеца се дължат разноски (чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. и с чл. 38 от ЗА), съобразно уважената част от иска, а именно – 3 343,85 €.

Разноските по чл. 38 от ЗА се определят от съда, а не от страната и нейния процесуален представител - Определение № 50439/26.10.2022г. по ч.т.д. № 2158/2021г. на ВКС, I т.о.). Изложеното е във връзка с възражението за прекомерност на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК (л. 71).

Следва да се има предвид, че делото въобще не е лишено от фактическа и правна сложност.

Разноските на ответника (чл. 78, ал. 3 от ГПК), съобразно отхвърлената част от иска, възлизат на 199,09 €.

Разноските се компенсират, дори и когато са постановени по чл. 38 от ЗА; и в тази хипотеза (уговорено, но незаплатено) трябва да има списък по чл. 80 от ГПК (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС); разноските се компенсират - (Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).

По компенсация ищецът дължи - 3 144,76 €.

Ответникът дължи ДТ и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от иска – 1 012,36 € (чл. 77 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ