Решение № 1398 от 6.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2870/2024 г.

Производството е по чл. 156 и следващи от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Делото е образувано по жалба на Д. А. П. [ЕГН] от гр. София, район С., [жк], ул. Проф. Г. П.“ •••• и Р. Г. П. [ЕГН] от гр. Варна, [жк] [адрес], чрез адв. Св. П. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица] против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ № МД-АУ-3952-1/ 10.07.2024 г. и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ МД-АУ-3953-1/ 10.07.2024 г. и двата на гл. инсп. „Контролно-ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ при община Варна, потвърдени и двата с Решения №№ МД-РШ-032 и МД-РШ-33/ 30.09.2024 г. на директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Жалбоподателите сочат и за двата АУЗД, че са издадени като наследници на по 1/ 2 идеална част на лицето А. Г. П. [ЕГН], починал на 05.08.2022 г. за 2019 г., 2020 г., 2021 г. 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в общ размер на по 142, 29 лв. за всеки от АУЗД, и лихва от 43, 68 лв. задълженията са дължими за лек автомобил м. ВАЗ, м. 21013 с ДК№ [рег. номер], рама № ••••••••••, година на производство 1983 г. и собствен на наследодателя на жалбоподателите от 24.11.1997 г. Според удостоверение от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна от 25.07.2024 г. процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация от 01.06.2006 г., поради това, че регистрационните табели не отговарят на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни данъци" при община Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния си представител юрк. Ж. Х. е постъпила писмена молба до съда с изразено становище за даване ход на делото в негово отсъствие със становище за неоснователност на подадената жалба. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Видно от удостоверение за наследници №АУ071914МЛ / 22.07.2024 Г. /стр. 38 от делото/ жалбоподателите Р. Г. П. и Д. А. П. са съответно преживяла съпруга и дъщеря на наследодателя А. Г. П., починал на 05.08.2022 г. Според представеното удостоверение от 25.07.2024 г. от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна като собственик на МПС с рег. № [рег. номер] е записан наследодателя Ан. П. като е посочен вида, модела, рамата, двигател на МПС, като и за автомобила е посочено служебно прекратена регистрация на 1.06.2006 г. на основание § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № І-45/ 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пискане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните МПС С Акт за установяване на задължение № МД-АУ-3952-1/10.07.2024 г. издаден от главен инспектор "Контролно ревизионни дейности", на осн. чл. 107 ал.3 от ДОПК, вр. чл. 4 ал.1 от ЗМДТ на Д.П. са определени задължения за данъци и лихви за просрочие за периода от 2019 г. до 2024 г. за процесното МПС в общ размер от 142, 29 лв. за главница и лихви в размер на 43, 68 лв. или общо в размер на 185, 97 лв. По преписката не са представени доказателства за редовно връчване на издадения акт на Д. П.. Приложено е единствено известие за доставяне, в което е отразено, че е връчено Решение № МД-РШ-033/ 30.09.2024 г., което е издадено след адм. оспорване на процесния АУЗД. С Акт за установяване на задължение № МД-АУ-3953-1/10.07.2024 г. издаден от главен инспектор "Контролно ревизионни дейности", на осн. чл. 107 ал.3 от ДОПК, вр. чл. 4 ал.1 от ЗМДТ на Р. П. са определени задължения за данъци и лихви за просрочие за периода от 2019 г. до 2024 г. за процесното МПС в общ размер от 142, 29 лв. за главница и лихви в размер на 43, 68 лв. или общо в размер на 185, 97 лв. По преписката не са представени доказателства за редовно връчване на издадения акт на Р. П.. Приложено е единствено известие за доставяне, в което е отразено, че е връчено Решение № МД-РШ-032/ 30.09.2024 г., което е издадено след адм. оспорване на процесния АУЗД. На 26.07.2024 г. жалбоподателите са депозирали жалба до директора на дирекция "Местни данъци" в Община Варна против двата АУЗД. На 30.09.2024 г. директорът на дирекция „Местни данъци“ при община Варна с Решения №№ МД-РШ-032/ 30.09.2024 г. и МД-РШ-033/ 30.09.2024 г. е потвърдил изцяло АУЗД № МД-АУ-3952 / 10.07.2024 г. и АУЗД № МД-АУ-3953 / 10.07.2024 г., за което жалбоподателите са били редовно уведомени, съответно на 21.10.2024 г. за Р. П. и 23.10.2024 г. г. за Д. П.. По делото са представена Заповед № 0447/20.02.2024 г., издадена от кмета на община Варна за определяне на органи по приходите в администрацията на общината, където след служителите е и инспектор „КРД. С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд - Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168 ал.1 от АПК, направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от страни с надлежна процесуална легитимация, адресати на адм. актове, в установения срок в чл. 156 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима. Данъкът върху ПС представляват публично общинско вземане, както изрично е регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно данъка върху превозните средства, редът за установяването им е предвиден в чл.4 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични изпълнители /чл.4, ал.3 от ЗМДТ/. Служителите се определят със заповед на кмета на общината /чл.4, ал.4 от ЗМДТ/. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП. При извършване на служебна проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че АУЗД № МД-АУ-3952-1/10.07.2024 г. и АУЗД № МД-АУ-3953-1/10.07.2024 г. са издадени от компетентен орган от общинската администрация по смисъла на чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, вр. чл.1 от ЗМДТ. Лицето, издало АУЗД, е служител на общинската администрация – главен инспектор, в отдел „КРД” при Дирекция „МД” към община Варна и притежава правомощията на орган по приходите, съгласно представената по делото Заповед № 0447/ 20.02.2024 г. на кмета на община Варна, съгласно която издателят на АУЗД е посочена след длъжностните лица определени за органи по приходите. По изложените съображения, съдът приема, че акта е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Според чл. 107, ал.3 от ДОПК акт може да се издаде по искане на лицето или органът по приходите следва служебно да издаде акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В самия АУЗ е посочено, че при извършена проверка е установено, че Н. е уведомена, че като единствен наследник следва да декларира МПС, но същата не е сторила това. Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху ПС се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като д анъкът се заплаща от собствениците на превозните средства /чл. 53 от ЗМДТ/. В чл. 55 от ЗМДТ е предвидено, че за леки автомобили размерът на данъка се определя от Общинския съвет с Наредба при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ – съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство. По делото е безспорно, че жалбоподателите имат качеството на данъчно задължени лица по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ, предвид на това, че са съсобственици на облагаеми с местен данък превозно средство на територията на общината, към момента на издаване на АУЗД. Не е спорно между страните, че регистрационните табели на автомобила не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и не са подменени и към момента. Съгласно чл. 58 ал.4 от ЗМДТ за превозни средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Съгласно §3 ал.3 от Наредба №І-45/2000 г. считано от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационен номер, който не отговаря на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. С тази разпоредба законодателят е създал правно основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозните средства извън посочените в чл. 18б от Наредба №І-45/2000 г. Това правно основание има еднократно действие и поради това законодателят не го е включил в основния текст на чл. 18б от Наредбата, а го е поставил в преходните и заключителни разпоредби на наредбата. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18 т.1 и 2 от Наредбата. Законодателят не е установил правен резултат за служебното прекратяване по реда на §3 ал.3 различен от този на служебното прекратяване, извършено по реда на чл. 18б от същата Наредба. Нормата на чл. 58, ал.4 от ЗМДТ обвързва правните последици за неплащане на данък не със снемането от отчет по смисъла на чл. 143 ал.6 от ЗДвП, а с прекратяването на регистрацията. За пораждане на правото на недължимост на данъка е достатъчен обективния факт на прекратена регистрация. От събраните по делото доказателства е безспорно, че табелите с регистрационни номера на автомобила на жалбоподателите не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, безспорно е, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, което се установява от справка на Сектор "Пътна полиция" Варна. При това положение към 1.01.2010 г. когато е влязла в сила изменената норма на чл. 58, ал.4 от ЗМДТ /действаща за процесния период/ МПС е било с прекратена регистрация. В случая е без значение дали прекратяването на регистрацията е станало служебно от органите на полицията или по искане са собственика. Съгласно нормата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. Предвид гореизложеното за периода от 2019г. до 2024 г. включително, незаконосъобразно е определен данък за лек автомобил с рег. № [рег. номер], което налага отмяна съответно и на двата АУЗД относно процесния автомобил. Предвид на липсата на възражение за изтекла [възраст] давност за 2019 г. по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК към момента на приключване на устните състезания съдът намира, че ДМПС за 2019 г. е дължим. По отношение на представената декларация за отказ от право на собственост от процесния автомобил по смисъла на чл. 99 от ЗС съдът намира, че същата не е относима към спора, поради съставянето и след издаване на процесните АА /АУЗД и двата от 10.07.2024 г./ и тъй като съдът проверява съответствието на АА с материалния закон към момента на издаването му, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК. С оглед изхода на спора, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като липсва такава претенция от страна на АО. Решението е окончателно, предвид размера на данъчните задължения съгласно нормата на чл. 160, ал. 7, изр. второ от ДОПК. По изложените съображения и на осн. чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът