Решение № 3377 от 3.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2217/2026 г.

Административно наказателно дело № 20261110202217 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по депозирана жалба от „•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. •••, представлявано от управителя Г. М. С., чрез процесуалния представител адв. Д. П. – АК-Сливен, с която оспорва наказателно постановление (НП) № НП- 1/22.01.2026 г., издадено от Н. П. Л. на длъжност заместник-министър на икономиката и индустрията, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 34 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ е наложена имуществена санкция в размер на 511,29 /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ евро, за нарушение изразяващо се в неизпълнение на задължение по чл. 21, ал. 1 вр. чл. 17, ал. 1, т. 3 и чл. 22, ал. 2, т. 3 ЗАРИДСНПНП. В жалбата не се оспорва пропуска на санкционираното юридическо лице да подаде в 7- дневен срок заявление до министъра на икономиката във връзка с настъпила промяна на обстоятелствата по чл. 17 ЗАРИДСНПНП, в случая промяна на седалището и адреса на управление. С жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и да се приложи чл. 28 ЗАНН. Претендират се сторени деловодни разноски. В съдебно заседание дружеството жалбоподател е редовно уведомено и се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Д. П. АК – Сливен. В пледоария по същество поддържа изложеното в жалбата искане в случая да намери приложение чл. 28 ЗАНН. Излага отново претенция за присъждане на разноски. Редовно уведомената въззиваема страна – заместник-министър на икономиката и индустрията се представлява от упълномощен юрисконсулт, който пледира за потвърждаване на оспореното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на насрещно сторените разноски. Депозира писмени бележки, в които се излагат подробните съображения на въззиваемата страна относно законосъобразното и правилното ангажиране на имуществената отговорност на санкционираното дружество. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: На 01.12.2025 г., в Министерство на икономиката и индустрията /МИИ/ свид. М. К. на длъжност главен инспектор в отдел „Мониторинг и контрол“, дирекция „Администриране и контрол на икономически дейности“ извършила проверка по документи свързана със спазване и изпълнение на изискванията на ЗАРИДСНПНП на регистрирано по този закон юридическо лице – „•••“ ЕООД, ЕИК ••• и притежаващо Удостоверение № 1453/21.09.2020 година. В хода на проверката се установило, че в партидата си в Търговския регистър към Агенция по вписванията, на 11.03.2025 година е вписана промяна относно седалището и адреса на управление на проверяваното дружество, като същото е променило предишно вписаното обстоятелство от гр. ••• на гр. •••. При проверка в деловодната система на МИИ се установило, че дружеството не е подало заявление до министъра на икономиката и индустрията в 7-дневен срок от вписване на промяната на коментираното обстоятелство, който срок изтекъл на 17.03.2025 година. За проверката бил съставен констативен протокол № 25-1266/01.12.2025 г., а на дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН. На 17.12.2025 г., в сградата на МИИ се явил управителят на юридическото лице – Г. С. и в негово присъствие и в присъствието на един свидетел при съставяне на акта, свид. М. К. съставила на „••• АУАН № 174/17.12.2025 година. В акта, К. приела, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 2, т. 3 и чл. 22, ал. 2, т. 3 ЗАРИДСНПНП. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля присъствал при съставянето му и управителя на юридическото лице, като бил предявен на последния за запознаване, а срещу подпис му бил връчен и препис. Управителят С. подписал съставеният АУАН, като в полето за възражения изложил, че нарушението представлявало маловажен случай. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили допълнителни писмени възражения, насочени към доразвиване на твърдението, че нарушението следвало да се определи като маловажно по чл. 28 ЗАНН. Въз основа цитирания АУАН, на 22.01.2026 г., Н. П. Л. на длъжност заместникминистър на икономиката и индустрията, при споделяне на фактическите и правни изводи на актосъставителя издала оспореното НП, което било връчено на управителя на санкционираното дружество на същата дата. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, а именно: гласните – показанията на свид. М. Р. К.; както и писмените приложени в административнонаказателната преписка по делото. Съдът кредитира показанията на свид. К., като им даде вяра и намери същите за обективни, безпротиворечиви и логични. Показанията на този свидетел се подкрепят от всяко едно друго приложено и приобщено по делото писмено доказателство. Свидетелят изложи подробен разказ за начина на извършване на проверката и за резултатът . Показанията на свид. К. не се обориха от друг доказателствен източник, като категорично потвърдиха установеното при извършената проверка и констатациите в съставеният от нея АУАН. Приобщените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка са последователни, еднопосочни и съответни и на изложеното от свидетеля в хода на съдебното следствие. Доказателствената маса в косонанс изгражда възприетата от съда фактическа обстановка, като същата е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, а и между страните отсъства какъвто и да е спор по фактите, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното юридическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга на техните правомощия. Спазени са давностните срокове за ангажиране на имуществената отговорност на юридическото лице, предвидени в чл. 34 ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 ЗАНН за акта, респективно чл. 57, ал. 1 ЗАНН за наказателното постановление. Издадени са от надлежни органи в рамките на техните правомощия, като описаното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на законово вменено задължение е описано изчерпателно, пълно и по начин, годен да лиши адресата на санкционния акт от всякакво съмнение относно обективните елементи на извършеното нарушение. Посочена е правилно датата на нарушението – 18.03.2025 г., като именно това е датата следваща деня, в който е изтекъл срока за изпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1 ЗАРИДСНПНП. Действително е допуснато нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според чл. 40, ал. 3 ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В конкретния случай актосъставителят К. сама е извършила процесната проверка и не са налице свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението. АУАН № 174/17.12.2025 г. е съставен в присъствието само на един свидетел – К. Г., за която няма данни да е присъствала при извършване или установяване на нарушението, а единствено при съставяне на акта, с което е нарушено изискването на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като в тази хипотеза свидетелите следва да са двама. Макар формално да е налице нарушение на цитираната разпоредба, съдът намира, че в случая то не е съществено, тъй като не е ограничило правото на защита на дружеството жалбоподател, т. к. в съдебно заседание чрез разпит на актосъставителя се установиха обстоятелствата по извършване на проверката, установяване на нарушението и съставяне на АУАН. При съставяне и връчване на акта не са допуснати други нарушения на процесуалните правила – АУАН е съставен в присъствието на представителя на жалбоподателя, предявен е за запознаване на същия, подписан е от съставителя и свидетеля, както и от управителя на дружеството въззивник, на когото е връчен препис от акта. Поради изложеното съдът не намери основание за отмяната на оспореното НП на процесуално основание и дължи произнасяне по приложението на материалния закон. В случая от доказателствата по делото, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК безспорно се доказа, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 21, ал. 1 ЗАРИДСНПНП да подаде в 7-дневен срок заявление до министъра на икономиката и индустрията за вписване на промяна на обстоятелствата по чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗАРИДСНПНП, а именно промяна на седалището и адреса на управление на същото за нуждите на вписването по чл. 22, ал. 2, т. 3 ЗАРИДСНПНП в публичния регистър по чл. 16, ал. 1 от същия закон. Впрочем неизпълнението на това задължение се потвърждава и от самото санкционирано юридическо лице. По делото безспорно се установи, че на 11.03.2025 г. е вписана промяна в партидата на „••• в ТР към АВ, както и че в срок до 17.03.2025 г., цитираното дружество (чрез негов представител) не е подало заявление за вписване на тази промяна и в публичния регистър воден в МИИ, като е и безспорно, че дружеството е задължено лице по смисъла на ЗАРИДСНПНП, доколкото е и регистрирано и притежаващо удостоверение във връзка с тази регистрация, според което е дружество, регистрирано за извършване на дейности „търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“. Относно единственото възражение на дружеството, съдът споделя извода на наказващия орган. Не следва да намира приложение чл. 28 ЗАНН, доколкото неизпълнението на законово вмененото задължение не се отличава от останалите от същия вид. Напротив, наблюдава се завишена обществена опасност, защото дружеството-въззивник е с издадено удостоверени (коментирано горе) от 2020 година и предмета на осъществяваната търговска дейност предполага стриктно спазване на законодателството свързано с нея. В случая наистина се касае за нарушение с формален състав, но това не изключва обществената опасност. Дружеството действително е подало заявление за промяна на обстоятелството свързано със седалището и адреса на управление на същото, но това се е случило почти 9 месеца след датата на неизпълнение на задължението си, още повече на датата на съставяне на АУАН. Предвид изложеното, настоящият състав споделя и изводите на наказващия орган относно размера на наложената имуществена санкция. Същата е в минимален размер, с което в случая напълно биха се постигнали целите по превенция заложени в чл. 12 ЗАНН. С оглед дотук изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна. Отправена е изрична претенция за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН следва да присъди такова. Делото не се отличава с каквато и да е фактическа и правна сложност, проведено е едно единствено съдебно заседание, разпитан е един свидетел. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер посочен в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 66,47 евро (равни на 130 лева в цитираната Наредба) и да бъдат възложени в тежест на дружеството въззивен жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд