Решение № 1255 от 26.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 07.08.2024г., постановено по гр.д. № 45413/2022г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, е отхвърлен предявеният от Б. Л. Б. срещу “КРИСТИ 12” ЕООД иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 316, 50 лева, представляваща стойност на извършени разходи за отстраняване на недостатъци на продадена от ответното дружество движима вещ – лек автомобил с марка “Фолксваген”, модел “Пасат”, с рег. № ••••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Б. Л. Б., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди неправилност на приетото от съда, че уведомяването за констатираните недостатъци на продадената вещ не изпълнявало законовите изисквания за незабавно уведомяване по чл. 195 от ЗЗД по съображения, че такова би било налице при уведомяване на продавача непосредствено след първия оглед на автомобила, в хода на който е установена липсата на катализатор и светеща сигнална лампа и преди да бъдат предприети конкретни действия по ремонтиране на закупеното МПС в избран от ищеца автосервиз. Поддържа, че съгласно дадените обяснения от служител на ответника при предаване на автомобила, купувачът е изчакал да се изразходи старото гориво, да мине известен период от време за да започне по-чисто изгаряне на новия бензин и да се изчисти горивната система. Ето защо при първоначалния оглед при покупката на МПС излизането на гъст черен дим не е било констатирано като недостатък от купувача, а е било указано от продавача, че това е резултат от стария и залежал бензин. Излага, че поради естеството на вещта и наличието на скрит дефект, който е бил установен след поредица от диагностики в автосервиз, купувачът не е могъл по-рано от м.04.2022г. да уведоми продавача за наличието на скрит дефект. Оспорва се и правилността на изводите на първоинстанционния съд, че не е било доказано, че ответникът-продавач е знаел за дефектите, предвид липсата на презумпция за знание на това обстоятелство. Въззивникът поддържа, че отговорността на ответното дружество като търговец по занятие е значително по-висока и същият следва да изпълнява задълженията си по договора с грижата на добрия търговец. Знанието за недостатъците на продадената вещ се установявало и от показанията на свид. Ц.. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер. Насрещната страна “КРИСТИ 12” ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа наведените в отговора на исковата молба възражения, като твърди, че към момента на сключване на предварителния договор процесното МПС не е имало недостатъци, а именно – черен дим /явен недостатък/ и липса на катализатор, както и нарушаване на нормалния процес на работа на двигателя – неравномерна работа, прекъсване, загуба на мощност и трудно запалване. Оспорва фактическите констатации в първоинстанционното решение относно приетите за установени недостатъци на автомобила – липса на катализатор; липса на масло; губене на мощност, трудно палене. Освен това излага, че от анализа на подменените детайли може да се направи извод, че от описаните части единствената, която може да доведе до прекъсване на работата на двигателя, е ангренажната верига, ако е била разтеглена. В този смисъл аргументира извод, че извършените ремонтни дейности нямат връзка с твърдяния недостатък – дефект на двигателя. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав счит обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материално-правни норми. Формираният извод за неоснователност на предявения иск е правилен. По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното: Първоинстанционното производство е било образувано по предявен от Б. Л. Б. срещу “КРИСТИ 2012” ЕООД иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. последно от ЗЗД за заплащане на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците на продадената вещ. В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на движима вещ – МПС, владението на която е била предадена на ищеца в качеството му на купувач на 07.03.2022г. Излага, че при фактическото получаване на моторното превозно средство и при запалване на автомобила в присъствието на представител на продавача, ищецът установил, че двигателят не работи равномерно и на моменти прекъсвал, като получил уверение от насрещната страна, че причината е в неизползването на автомобила от дълъг период от време. В исковата молба се твърди още, че след получаване на автомобила и започване на използването му, Б. Б. установил недостатъци по превозното средство, наложили цялостен ремонт на двигателя. Конкретно посочва, че същите се изразяват в: липса на катализатор, липса на масло, губене на мощност вследствие от зацапване на свещите с масло, трудно палене – след запалване автомобилът губи мощност и угасва; преразход на масло; отделяне на черен и гъст дим от ауспуха; запекли маслени сегменти и счупване на четвърти цилиндърен такъв. Ищецът твърди, че за тези проблеми е уведомил ответното дружество, като продачът признал за наличието на дефект в двигателя на превозното средство и страните постигнали съгласие стойността на ремонтните дейности да бъде заплатена от купувача, а след това да бъде приспадната от дължимите от него вноски – останалата част от продажната цена на автомобила. Излага се, че за отстраняване на констатираните недостатъци в продаденото МПС по инициатива на ищеца били извършени ремонтни дейности в избран от него автосервиз, като за същите Б. Б. заплатил сума в общ размер от 4 316, 50 лева, която е предмет на предявената в настоящото производство претенция. Ответникът е оспорил предявения иск, като е релевирал следните правоизключващи възражения: процесната вещ не е имала твърдените в исковата молба недостатъци към датата на предаване на владението на купувача – 07.03.2022г.; в условията на евентуалност – ако се приеме съществуването на тези недостатъци, то с оглед тяхното естество, те нямат характеристиката на скрити недостатъци; оспорва продавачът да е знаел за твърдените дефекти; ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 194 от ЗЗД – след като приеме автомобила, да го прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци; описаните във фактурата авточасти касаят поддръжката на автомобила, а не ремонтни дейности; извършените ремонтни дейности не съответстват на твърдените от ищеца недостатъци. Не е спорно между страните, че на 07.03.2022 г. между Б. Л. Б., в качеството му на купувач, и “КРИСТИ 2012” ЕООД, в качеството му на продавач, е сключен предварителен договор за покупко – продажба на изплащане на процесния лек автомобил „Фолкваген Пасат“ с рег. № ••••; че владението на автомобила е било предадено фактически на ищеца на 07.03.2022г., в състоянието, в което се е намирал към този момент; че на 04.04.2022г. ищецът е посетил на място обекта, от който е закупено превозното средство и стопанисван от ответното дружество във връзка с проблем при работата на двигателя на автомобила; че с договор за покупкопродажба на МПС от 26.01.2023г. с нотариална заверка на подписите на двете страни е възниквало облигационно правоотношение, в изпълнение на задълженията си по което ответното дружество, като продавач, е прехвърлило на Б. Б., като купувач, правото на собственост върху процесния лек автомобил срещу заплащането от насрещната страна на уговорената покупно-продажна цена в общ размер от 9 142, 56 евро. Спорни между страните са въпросите дали продадената вещ е с недостатъци, какъв е техния вид – скрити или явни, дали продавачът е знаел за недостатъците и дали купувачът е уведомил незабавно продавачът за същите. Според постановеното решение № 29 от 12.04.2010г. по т.д. № 488/2009г. на ВКС, Първо ТО и решение № 91 от 21.04.2016г. по гр.д. № 4497/2015г. на ВКС, Трето ГО, правилата за разваляне на договорите за продажба, се прилагат и за предварителните договори. Настоящият съдебен състав приема, че приложение в процесния случай следва да намерят и предоставените на купувача права да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Този извод се налага при съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК на обстоятелството, че в хода на производството между страните е сключен договор за покупко-продажба на процесното МПС, по силата на което ответното дружество е прехвърлило на ищеца правото на собственост върху вещта. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1 от ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Основно задължение на продавача е да предаде продадената вещ - чл. 187, ал. 1 ЗЗД. Вещта следва да бъде предадена в състоянието, в което се намира при сключване на договора - чл. 187, ал. 2 ЗЗД, като купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача; ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. При всички случаи след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях, като уведомяване не е необходимо само ако продавачът е знаел за недостатъка - чл. 194 ЗЗД. Ако не го направи по силата на установена в чл. 194 ЗЗД фикция се смята, че е одобрил вещта. Целта на уведомяването е извършването на една съвместна проверка на твърденията на купувача. Недостатък на вещта е всяко отклонение от уговорените показатели, като отговорността на продавача за това неизпълнение на договорното задължение се поражда, когато недостатъкът е съществен, съществувал е по време на продажбата и не е бил известен на купувача. Недостатъкът по смисъла на чл. 193, ал. 1 от ЗЗД е налице тогава, когато изначално стоката не съответства на общоприетите очаквания за обичайната й употреба, според определените й характеристики като качество, количество, наименование, вид, състав, произход, включително когато отклонение от тези характеристики не осигурява безопасната й употреба. Скритите недостатъци са такива, които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на преглеждане на стоката или такива, които са се проявили по-късно. Законодателят не е въздигнал субективните възможности и познания на купувача в критерий при определяне на видимия или скрит характер на недостатъците /т.е. те са ирелевантни/. Характерът на недостатъците, като явни или скрити, е специфичен за конкретното дело въпрос, който е фактически, като за решаването му е възможно и назначаването на техническа експертиза. Настоящият съдебен състав приема, че критерият за разграничаването на недостатъците на явни и скрити е този, дали те могат да бъдат установени визуално чрез външен преглед на стоката - с вещина и необходимото внимание, респ. проверка как тя функционира /ако нейното естество предполага такава/. Тези недостатъци, които могат да бъдат забелязани при такава проверка са явни, а останалите – скрити /така - разясненията по т. 5 от Тълкувателно решение № 40 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 56/1985 г., ОСГК на ВС/. Отговорността на продавача за недостатъци на продадената вещ, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление и способите за правна защита на купувача са уредени в чл. 193 и сл. ЗЗД. При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗЗД, купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата; да задържи вещта и да иска намаление на цената; да отстрани недостатъците за сметка на продавача. С исковата претенция по третото предложение се дава възможност на купувача да претендира разходите, необходими за отстраняване на недостатъците от продавача. Тя е израз на общото правило на чл. 80, ал. 1 от ЗЗД – кредиторът може да иска да му бъде разрешено да извърши действие за сметка на длъжника; с избора на иска по чл. 195, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, купувачът цели точното изпълнение на договора. Той е насочен към превеждане на договорената продажна цена в съответствие с фактическата стойност на вещта, но не за частично намаляване на цената й, а за отстраняване на дефектите, с които вещта е била обременена, за сметка на продавача - в същия смисъл е и т. 8 от ТР № 40 от 30.06.1986г. на ОСГК, в което е застъпен принципът за възмездяване на вредите, причинени от недостатъци на продадения обект в действителния им размер. За да се ползва купувачът от правата си по чл. 195 ЗЗД, когато продавачът носи отговорност за недостатъци при условията на чл. 193 ЗЗД, купувачът следва да е изпълнил задължението си за незабавно уведомяване по чл. 194 ЗЗД. Една и съща е последицата в случаите, в които продавачът не е бил уведомен навреме, и в тези, в които не е бил уведомен изобщо за откритите недостатъци. Тя се изразява в това, че отговорността му отпада. Единственото изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ЗЗД и то се отнася до случаите, в които продавачът е знаел за недостатъка на вещта. Следователно правопораждащият фактически състав на отговорността по чл. 193 и сл. ЗЗД във връзка с чл. 195 от ЗЗД за продажба на вещ с недостатъци включва установяването на следните кумулативно изискуеми елементи: 1) наличие на правнорелевантен недостатък на продадената вещ, т.е. неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установени, уговорени или общоприети показатели на стоката; 2) този недостатък да е съществен, т.е. значително да намалява (но не и да изключва напълно) годността й (без да я прави абсолютно негодна за употреба) или цената й - чл. 193, ал. 1 ЗЗД; 3) същественият недостатък на вещта да е съществувал по време на прехвърлянето на собствеността/на владението в хипотезите на предварителен договор за покупко-продажба и риска от погиване на вещта; 4) правнорелевантният недостатък да не е бил известен на купувача по време на продажбата– чл. 193, ал. 2 ЗЗД; 5) недостатъкът да е бил открит навреме – чл. 194 ЗЗД и чл. 324 ТЗ, което означава - явните недостатъци да са били открити при приемането на стоката, а скритите недостатъци да са били открити "в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи"; 6) продавачът да е бил уведомен за недостатъка навреме, което означава незабавно след откриването му - чл. 194, ал. 1 ЗЗД и чл. 324 ТЗ. Липсата на което и да е от тези условия води до отпадане на отговорността на продавача за продадената некачествена стока, т. е. до преклудиране на правата на купувача по чл. 195 ЗЗД. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че процесният автомобил е имал недостатъци, изразяващи се в разтеглена ангренажна верига на двигателя, причиняваща неравномерна работа, прекъсване, загуба на мощност и трудно запалване, които са съществували към момента на предаване на владението – 07.03.2022г. За да стигне до този извод съобрази показанията на свидетелите Л. Б. и И. Б.. Свид. Л. Б. е баща на ищеца и е присъствал както при първоначалния оглед на автомобила, така и при предаването на владението му. От неговите показания се установява, че на 04.03.2022г. било проведено тестово шофиране на процесното МПС, като същото е било управлявано от служител на ответното дружество. Сочи, че към този момент не е констатирал дефект на двигателя на автомобила, тъй като тестовото шофиране е било много кратко, имало е много светофари, налагало се е често спиране и тръгване. След сключването на предварителния договор на 07.03.2022г. ищецът взел автомобила от автокъщата и го управлявал до една бензиностанция в София. Там спрял да зареди гориво, както са го посъветвали при предаването на вещта. След това свид. Б. тръгнал със своя автомобил, а ищецът продължил в друга посока със закупеното МПС. Около 10-15 минути по-късно Б. се обадил на баща си и му казал, че светнала жълта контролна светлина – чек контрол във връзка с проблем двигателя и го попитал какво да прави. Свидетелят го посъветвал да се върне в автокъщата, но ищецът преценил, че вече е късно и вероятно автокъщата няма да работи по това време. На следващия ден Б. Б. закарал автомобила за извършване на преглед при свид. И. Б., който работи в автосервиз в гр. Благоевград. Свидетелят И. Б. излага, че след извършения преглед установил, че липсвал катализаторът и имало лек теч на маслото. Той констатирал още, че на таблото на МПС свети жълта лампа, която сигнализирала, че има проблем със самия мотор. Свидетелят предложил да смени дросел клапата, за да се отстрани проблема. Извършил подмяната, сменил маслото, поставил катализатор и датчикът спрял да свети. Няколко дни по-късно отново се появил проблем по автомобила, защото продължило да изтича масло и свид. Б. долял масло. Седмица или две след това посещение ищецът докарал отново колата в автосервиза на свидетеля, защото нивото на маслото продължавало да намалява. Тогава решили да свалят мотора за да установят от къде идва проблемът. Свидетелят установил след свалянето на мотора, че маслените сегменти били запекли, а обтегачът на веригата към двигателя била разтегната. Затова преценили, че трябва да се направи основен ремонт на двигателя и сменили буталата, биелните лагери и ангренажната верига, поправили компресорни сегменти, за което била издадена фактура за стойността на ремонтните дейности. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Л. Б. и И. Б., включително и при преценката им по реда на чл. 172 от ГПК предвид близката роднинска връзка между тях и ищеца. Свидетелят Л. Б. е баща на ищеца, а свид. И. Б. е негов чичо. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък приятел или роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. В аспекта на изложеното се налага извод, че при преценка на показанията на свид. Л. Б. и свид. И. Б. същите следва да бъдат кредитирани. Те не са опровергани от други доказателства по делото, напротив – кореспондират с приетата автотехническа експертиза, съобразно която разтеглената ангренажна верига води до прекъсване на работата на двигателя. Освен това следва да се посочи, че ответното дружество не е оспорило наличието на това увреждане към момента на извършване на ремонта. Същевременно не се твърди, нито се установява увреждането на ангренажната верига да е било в резултат от експлоатацията на превозното средство в периода от 07.03.2022г. до началото на м.04.2022г. Това увреждане представлява съществен недостатък, доколкото същият има отношение към годността за обикновеното употребление на автомобила, доколкото причинява неправилна работа на двигателя – прекъсване, губене на мощност, трудно палене, в който смисъл е и заключението на автотехническата експертиза. Констатираният недостатък представлява скрит недостатък, доколкото е установен след разглобяване на двигателя. В този смисъл е и заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, съобразно което състоянието на ангренажната верига може да се установи едва след разглобяване на двигателя, т.е. безспорно е, че тези увреди не могат да се открият при обикновения начин на преглеждане на стоката. Неоснователно е наведеното от въззивника възражение, че продавачът е знаел за недостатъка на процесната вещ. Законът не презумира знание на продавача за недостатъка на вещта /решение № 1585 от 17.10.2002г. на ВКС по гр.д. № 113/2002г./. Такова знание не е изводимо и от показанията на свид. Я. Ц., който описва каква е обичайната практика на автокъщата при внасяне на автомобили втора употреба. Свидетелят изяснява, че правят огледи, почистват ги, проверяват гумите и др. детайли и едва след това предлагат превозните средства за продажба. Качеството на ответника - търговец по занятие, не обосновава извод за наличие на негово задължение да разглобява двигателите на автомобилите, обявени за продажба, и едва след това да преценява техните качества. Същевременно от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се изяснява, че липсата на катализатор, зацапване на свещите с масло, трудно палене, значителен разход на масло, могат да бъдат установени едва след изминаване на известен пробег с автомобила. Други доказателства относно наведеното от ищеца възражение за недобросъвестност на продавача и съзнателно премълчаване на констатирания недостатък не са ангажирани, а доказателствената тежест за това обстоятелство е на ищеца /чл. 154, ал. 1 от ГПК/. При приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към настоящата хипотеза съдът приема, че продавачът не е знаел за недостатък на продадената вещ, изразяващ се в разтеглена ангренажна верига и др., имащи отношение към правилното функциониране на двигателя. Настоящият съдебен състав счита, че въпреки изложеното, предявената претенция е неоснователна. За да стигне до този извод съобрази, че не е налице последното условие за ангажиране отговорността на продавача за продадената некачествена стока. Както бе посочено, разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД изисква, след като приеме вещта, купувачът да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък. От събраните по делото доказателства се установява, че проблемите с автомобила, включително и относно работата на неговия двигател, са установени от ищеца непосредствено след приемане на вещта – вечерта на 07.03.2022г., когато е светнала сигнална лампа за проблем с двигателя. Същите индикации са били констатирани и на следващия ден от свид. И. Б. при огледа на автомобила в неговия сервиз. В показанията си този свидетел разказва и, че само няколко дни след като Б. взел автомобила от сервиза, баща му – св. Л. Б. отново се свързал със свидетеля и го уведомил за светеща лампа за нивото на маслото. По делото не е спорно, че ищецът е уведомил продавача за наличието на недостатъци в продадената вещ едва на 04.04.2022г. Настоящият съдебен състав счита, че установеният в нормата на чл. 194, ал. 1, изр. последно от ЗЗД срок за незабавно уведомяване за открития недостатък не спира да тече за времето, необходимо на купувача за установяване на конкретната причина за повреда на двигателя на автомобила. Той е бил длъжен да уведоми ответното дружество незабавно след първото проявление на повредата, което в случая безспорно е било явно и забелязано от купувача още на 07.03.2022г. вечерта след зареждането на гориво на бензиностанцията. В тази връзка следва да се посочи, че дадените препоръки от служител на ответното дружество във връзка с отстраняване на причините за излизане на гъст черен дим, касаят горивната система на автомобила и нямат отношение към процесния недостатък – повреда на двигателя. Наведените от въззивника доводи в този смисъл – че се е предоверил на указанията на продавача и е изчаквал да мине известно време след зареждането с ново гориво, са неотносими към преценка спазването на срока за уведомяване по чл. 194, ал. 1 от ЗЗД. Задължението за незабавно уведомяване, установено в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД е съществено, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират – така решение № 1585 от 17.10.2002г. на ВКС по гр.д. № 113/2002г., V г. о. Приема се в този случай, че купувачът е одобрил вещта. Както бе посочено по-горе, не се доказа ответникът-продавач да е знаел за дефектите, поради което да не е било необходимо да бъде уведомяван за тях, твърдение, останало недоказано, предвид липсата на презумпция за знание от страна на продавача, както и на ангажирани доказателства, които категорично да установяват знание за недостатъците. С оглед изложеното и предвид липсата на изискуемата предпоставка на фактическия състав на предявената претенция – незабавно уведомяване на продавача за открития недостатък, се налага извод, че иска по чл. 195, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е неоснователен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че липсата на катализатор, респективно стойността за монтирането на такъв, не е предмет на процесното вземане, т.е. това обстоятелство е извън предмета на делото. Освен това, според заключението на автотехническата експертиза премахването на катализатора не може да доведе до неравномерна работа на двигателя /“придърпване“ и прекъсване/. По отношение на останалите подменени детайли /бутала, водна помпа, биелни лагери, капак на ангренажната верига/, чиято стойност формира исковата претенция, вещото лице е посочило, че няма данни какво е наложило тяхната подмяна и дали е имало връзка с описаните проблеми на работата на двигателя. А във връзка с причината, довела до подмяна на маслените сегменти, е направен извод, че описаните повреди по-скоро могат да се получат вследствие лоша периодична поддържка на автомобила. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 560 лева с ДДС /или 1 300 лева без ДДС/ по списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 10.01.2025г. Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което преценено по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно. За да стигне до този извод съдът съобрази следното: Справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според задължителното за съдилищата разрешение по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Даденото тълкуване по посоченото преюдициално запитване е, че при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /заг. изм. – ДВ, бр. 14/2025г./, защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на цената на предоставените адвокатски услуги са действителната правна и фактическа сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа, като се определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението, т.е. адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. Отнесени към настоящия случай посочените обстоятелства налагат категоричен извод, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 300 лева без ДДС е прекомерно. В случая делото не се отличава с фактическа или правна сложност – спорът, пренесен пред въззивната инстанция е правен; не са събирани нови доказателства; във въззивното производство е проведено едно съдебно заседание. Извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна действия по осъществяване на правна защита и процесуално представителство се изразяват в подаването на мотивиран отговор на въззивната жалба и явяване в проведеното съдебно заседание. При съобразяване на изложеното и предвид материалния интерес по предявения осъдителен иск, се налага извод, че справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер на сумата от 1 000 лева без ДДС /с равностойност от 511, 29 евро/ или 1 200 лева с ДДС /с равностойност от 613, 55 евро/. На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на предявения иск настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран Софийският градски съд,