Решение № 3506 от 8.10.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 60/2026 г.

Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-0940-000113/29.12.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „з” „дд“ от ЗДвП на началник на РУ-Пордим към ОД на МВР-Плевен е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца“ на К. С. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], Област Плевен, [улица]. Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят К. С. К., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], Област Плевенска, [улица], който чрез адв. Л. М. от ПАК, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е подал настоящата жалба с твърдения за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи, че на 29.12.2025 г. в [населено място] му е съставен АУАН Серия GA № 4512374, за твърдяно извършено около 00:05 ч., нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП - „умишлено извеждане на МПС в неконтролируемо странично приплъзване". На място, незабавно със съставянето на акта (29.12.2025 г.), му е отнето физически Свидетелството за управление на МПС (СУМПС), като същото е вписано в АУАН като „иззето доказателство", както и са свалени регистрационните табели на автомобила. На 02.01.2026 г. е подал писмено възражение (вх. № 247/05.01.2026 г. по описа на РУ-Пордим), в което е оспорил фактическите констатации за „сухо време" и „умисъл", като е посочил, че поднасянето е резултат от заледяване („черен лед") и е неволно, и изрично е възразил срещу незаконосъобразното отнемане на СУМПС. Въпреки подаденото възражение, на 08.01.2026 г. му е връчена процесната Заповед. Едва впоследствие, на 12.01.2026 г., е изготвено „Становище" от наказващия орган, в което за пръв път се обсъждат възраженията му и се анализират видеозаписите. Твърди, че е налице незаконосъобразно предварително изпълнение и лишаване от права без основание за периода 29.12.2025 г. – 08.01.2026 г. Същото представлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Налице е и правен абсурд, доколкото проверката по подаденото от него възражение е приключила на 12.01.2026 г., след издаване на заповедта. Твърди, че в АУАН не е налице пълно описание на фактическата обстановка, като посоченото „при сухо и ясно време“ касае метеорологичните условия, а не пътната настилка, които са различни фактори по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че на снимковия материал е видно, че на пътя са налице тъмни петна и следи от гуми, които могат да се образуват само при минусови температури, при наличие на сняг, влага, скреж или частични заледявания, но не и при чист път. Твърди, че св. по АУАН С. С. М. не е очевидец, а е пристигнал по-късно. Твърди, че от описаното, че преди навлизане в кръстовището „силно намалява скоростта си“ показва целене на безопасност, а не дрифт. Сочи, че липсва пряк умисъл. Твърди, че заповедта е немотивирана, и е нарушен принципът на съразмерност, доколкото намаляването на скоростта и липсата на трафик говорят за липса на висока степен на обществена опасност. Моли да се отмени заповедта и да се присъдят разноски. Прави и доказателствени искания. Прилага документ за платена държавна такса /л.13/. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата. Излага подробни аргументи в писмена защита, като допълнително сочи, че заповедта не е издадена от компетентен орган, не е мотивирана, като е налице и несъответствие на времето и календарната дата. Поддържа, че са налице съществени нарушения на административно производствените правила, като липсва уведомяване и осигуряване на защита, неизясняване на фактите. Игнориране на събраните доказателства при служебната проверка, СУМПС е иззето по друг ред, автомобилът на ЗЖУ не е следвал плътно този на жалбоподателя. Управляваният от него автомобил при маневрата е бил със светещи стоп-светлини, не е имало превъртане на колелата, липсва умисъл. Моли заповедта да се прогласи за нищожна, алтернативно да се отмени като незаконосъобразна. Съдът е уважил искането на жалбоподателя за допускане на двама свидетели, като в съдебно заседание на 23.03.2026 г. са разпитани двама свидетели - С. Г. К., посочени от жалбоподателя, и Х. А. Ц. – актосъставител, допуснат служебно от съда. В съдебно заседание на 06.04.2026 г. са разпитани свидетелите С. А. К. – посочен от жалбоподателя, С. С. М. от РУ Пордим и С. С. М. от ЗЖУ-Плевен. Ответникът - Началник на РУ Пордим при ОД на МВР Плевен, не се явява, представлява се от юрисконсулт Г. К.. Моли да се отхвърли жалбата. Сочи, че заповедта е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, което е доказано с представеното по делото доказателство за компетентност. Моли да се съобрази, че деянието е възприето от полицейски органи, както и от органи на Зонално жандармерийско управление. Сочи, че това нарушение е възприето непосредствено от полицейските органи, като нарушението е заснето и с видеокамери, и записите, които са гледани в съдебно заседание, няма противоречие между информацията, която се вижда на камерите на записите, и тази, която виждат полицейските органи и полицейските инспектори от Зонално жандармерийско управление. Вещото лице също е категорично, че е възможно да бъде възприето това деяние от разстоянието, на което се е намирал патрулния автомобил. Тук няма съмнение за това, че жалбоподателят е извършил нарушението. Дали вещото лице е чуло на записите шум от подаване на газ или не, не е от съществено значение, тъй като това не означава, че полицейските служители не са го възприели. Моли да се отхвърли жалбата. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В случай, че се уважи жалбата и искането за разноски на жалбоподателя, моли претендирания адвокатски хонорар да бъде редуциран в предвидения в Наредба № 1 минимум. Административен съд-Плевен, единадесети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. От фактическа страна съдът намира за установено следното: По делото е представен АУАН серия GА № 4512374 /л.14/, издаден на 29.01.2025 г. от Х. А. Ц. – полицай при РУ Пордим, ОД на МВР Плевен, от който е видно, че: „К. С. К., с ЕГН/[ЛНЧ], с постоянен адрес ГР.СЛАВЯНОВО [улица], СУМПС № 25АХ90078, кат., Държава на издаване ФРАНЦИЯ, на 29.12.2025 г. около 00:05 часа в [населено място] на кръгова връзка образувана от ул.Г. Д. с посока на движение към ул. М. Т. като водач на лек автомобил - М. Г., с регистрационен номер [рег. номер], собственост на фирма Хит Кредит - клон Пловдив с Булстат 1309133060016 като извършва следното нарушение: 1. Управлява горепосоченото МПС като при сухо и ясно време, и отсъствие на препятствия по пътя, умишлено приведе горепосоченото МПС в неконтролируемо странично приплъзване чрез рязко подаване на газ и превъртане на задните задвижващи колела, с което предизвика загуба на сцепление на автомобила с пътната настилка следствие на което поднася автомобила от дясна пътна лента в лява, с което създава опасност за останалите участници в движението - водачи, пътници и пешеходците, като не използва пътищата отворени за обществено ползване по предназначение, а именно за превоз на товари и пътници“, с което виновно е нарушил: чл. 104Б т. 2 от ЗДвП - Водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Въз основа на АУАН е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 25-0940-000113 от 29.12.2025 г., издадена от Началник РУ - Пордим към ОДМВР – Плевен /л.16/, против К. С. К., с [ЕГН], с постоянен адрес ГР.СЛАВЯНОВО, [улица], СУМПС № 25АХ90078, кат., Държава на издаване ФРАНЦИЯ, за това, че: „на 29.12.2025 г. около 00:05 часа в ГР.СЛАВЯНОВО на УЛ.МАРШАЛ ТОЛБУХИН като водач на МПС - М.Г. с рег. № [рег. номер], Държава БЪЛГАРИЯ При обстоятелства: На 29.12.2025 г. Около 00:05ч в [населено място] на кръгова връзка образувана от ул. Г. Д. с посока на движение към ул. М. Т. като водач на лек автомобил М. Г. с регистрационен номер [рег. номер] собственост на фирма Хит Кредит - клон Пловдив с Булстат 1309133060016 като извършва следното нарушение: 1. Управлява горепосоченото МПС като при сухо и ясно време, и отсъствие на препятствия по пътя, умишлено приведе горепосоченото МПС в неконтролируемо странично приплъзване чрез рязко подаване на газ и превъртане на задните задвижващи колела с което предизвика загуба на сцепление на автомобила с пътната настилка следствие на което поднася автомобила от дясна пътна лента в лява с което създава опасност за останалите участници а движението- водачи, пътници и пешеходците, като не използва пътищата отворени за обществено ползване по предназначение, а именно за превоз на товари и пътници, е извършил: 1.ВОДАЧ НА МПС ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ЗА ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ, с което виновно е нарушил: чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.“ На основание чл.22 от ЗАНН е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 171, т. 1, буква ”з”, предл. „дд“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 /дванадесет / месеца. Срещу АУАН е подадено възражение с вх.№ от 05.01.2026 г. /л.19/, чрез адв.М., в което се сочи, че липсва нарушение на ЗДвП, пътното платно е било покрито със сняг и лед, липсва опасност и умисъл. Освен това липсва компетентен свидетел-очевидец, СУМПС е неправомерно отнето. Иска се прекратяване на административно наказателното производство, алтернативно връщане на СУМПС. Във връзка с възражението е извършена проверка, приключила със становище от 12.01.2026 г. /л.21-22/. В същото се сочи, че от запис от охранителна камера, собственост на кметство [населено място], е видно как визираното МПС М. Г. с рег. № [рег. номер] идва от ул. “Маршал Толбухин“ към кръгова връзка с ул. “Георги Димитров“, силно намалява скоростта си и впоследствие отново потегля към ул. „Маршал Толбухин“, извършвайки категорично нарушението по АУАН. От посочената камера също се вижда, че пътното платно е сухо и върху него няма сняг и лед. Съгласно Заповед рег.№ 316з-6186/12.12.2025 г. /л.99-103/ на директора на ОД МВР-Плевен Х. А. Ц. има право да съставя АУАН по ЗДвП. Съгласно Заповед № 316з-2561 от 04.07.2022 г. на директора на ОД МВР Плевен /л.98/, т.1.3, началниците на РУ при ОДМВР Плевен имат право да налагат ПАМ по ЗДвП за нарушения, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ. По делото са разпитани петима свидетели. Св. Х. А. Ц. е съставил АУАН. Сочи, че автомобилът на жалбоподателя е поднесен умишлено, в сухо време, без препятствия по пътя. Установили са нарушението от 150 метра, чул е рязкото подаване на газ. Автомобилът, управляван от свидетеля, и други автомобили са преминавали по кръговото, но никой от тях не е поднасял. Св. С. Г. К. е втори братовчед на жалбоподателя. Сочи, че е бил в колата, когато е станал инцидента. Твърди, че е било заледено и поради насрещни светлини К. е дръпнал кормилото на ляво в кръговото движение и се е унесла колата. Св. С. С. М. е бил в полицейския автомобил на РУ-Пордим, сочи, че е чул шум от форсиране на автомобил и е видял бял автомобил, на който му поднася задницата и започва маневра дрифт. Движили са се насрещно срещу същия автомобил. Времето е било сухо, не е имало сняг, следи от валежи, мокро на пътя. Други автомобили, които да поднасят на същия участък, не са видели. Св. С. С. М. работи в ЗЖУ Плевен. Видели са от служебния автомобил на ЗЖУ автомобила на жалбоподателя как поднася, минали са по пътя на същия автомобил, техният автомобил не е поднесъл. Били са на 30-40 метра зад него в момента на поднасянето. Св. С. А. К. сочи, че е бил в автомобила, К. е бил заслепен от дълги светлини на насрещен автомобил, за да избегне сблъсък в кръговото е направил по-рязко движение, след което колата се е занесла. Жандармерията е дошла след 5-10 минути. Съдът е прегледал в о.с.з. представените видеозаписи, като установя следното: Видеозапис от камера №6 показва движението на автомобила в кръговата връзка. На записът се вижда кръгово кръстовище. Приближава бял автомобил към кръговото кръстовище. Преди да влезе в кръстовището автомобилът намалява. Влиза в кръстовището, по средата на кръстовището се занася, преминава кръговото кръстовище и преминава в срещуположната лента на движение. Непосредствено след него влиза в кръстовището друг автомобил. От запис от видеокамерата на полицейски автомобил, който е предоставен по делото и е под № 1, се вижда как полицейският автомобил се движи. В посоката срещу него се виждат фарове на бял автомобил, който се движи в срещуположна посока. Полицейският автомобил прави ляв завой и спира до белия автомобил. По светлините се вижда, че полицейският автомобил е с включени сини светлини. По делото е назначена съдебно видеотехническа експертиза, чието заключение е приобщено на л.182-184. Съгласно същото, видно от записа от общинска камера 06 – Видео 5, белият автомобил се появява в 23:54:29 ч. В 23:54:30 ч. навлиза в кръговото кръстовище. Натиска спирачки, намалява скоростта и се изнася леко вдясно. Така с ниска скорост влиза в кръговото кръстовище и започва да прави ляв завой с натиснати спирачки. В 23:54:35 ч. започва да ускорява като поднася задната част от автомобила. Съдейки по отражението на червените светлини, все още натиска спирачка или използва ръчната спирачка. В 23:54:38 ч. излиза от кръстовището. Видно от записа пътят е сух. Виждат се две мокри петна, но автомобилът не минава през тях. В средата на пътното платно ясно се виждат розовите храсти и зелената трева. Остатъци от малко сняг се забелязват в ъглите до тротоарите. Съгласно запис на Видео 1 полицейският патрул забелязва белият автомобил в 23:52:50 ч. Разминават се в 23:52:57 ч. като белият автомобил спира, а патрулиращите правят обратен завой, подминават белият автомобил и спират. В акт серия GA №2 4512374 като време на произшествието е посочено около 0:05 ч. и е с дата 29.12.2025 г. Това не съвпада с времето на преминаване на белия автомобил през кръговото кръстовище. Не съвпада и с времето на спиране от полицейският автомобил. Но съвпада с времето след направената проверка на документите и проверката за алкохол. Съгласно Видео 5 полицаите въвеждат данните за акта в интервала 0:03 до 0:05 ч. часа. Времената, изписани на видеозаписите не са надежден източник на точно астрономическо време. Те или са зададени като автоматично настроени към някоя дейта система или са въведени ръчно при пуск на видео системата. Съгласно GPS координатата на местоположението на полицейският автомобил от Видео1, когато забелязват нарушението на белия автомобил, до средата на кръговото кръстовище разстоянието по права линия е 214 м. съгласно Google maps. Съгласно GPS координатата на местоположението на полицейският автомобил от Видео1, когато забелязват нарушението на белия автомобил, до средата на кръговото кръстовище разстоянието по автомобилният път е около 190 - 200 м. - измерено по километража на автомобила на ВЛ. Съдейки по разговора между полицейските служители от Видео1, вещото лице сочи, че те наистина забелязват действията на белия автомобил и това е причината за неговото спиране. Видеото не може да даде ясна картина на описаните около 200 м, но човешкото око е много по-чувствително от видео камерата. ВЛ сочи, че е бил на местоположението на полицейския автомобил, когато забелязват действието на белия автомобил, и видимостта е много добра. Дори да се приеме, че през деня, когато има по-голямо движение на автомобили и пешеходци, е затруднено да се прецени действието на белия автомобил, то през нощта, когато няма „странични шумове“ това е напълно възможно. На предоставения запис от общинска камера 06 зад белият автомобил се вижда друг автомобил, който се движи зад него, но той не е автомобил на МВР - полиция или жандармерия. Времето на този запис е от 23:54:27 ч. до 23: 54:39 ч. В о.с.з в отговор на зададени въпроси ВЛ допълнително сочи, че не е мерил височината на бордюра. От автомобила си, разположен на мястото на полицейския автомобил, ВЛ е имал видимост. Полицейските служители от това разстояние, са видели приплъзване на автомобила – тип дрифтене. Автомобилът се изнася в дясна лента и прави по широкообхватен завой, при което от някаква такава позиция, перпендикулярна на пътя, по който вървят полицаите, започва да поднася задницата. Това е въпросното приплъзване и въпросното дрифтене. Задните колелета може и да са се виждали в даден момент, но ВЛ не може да твърди дали полицаите са ги видели, но зад бордюра задните колелета не се виждат. Вижда се почти целият автомобил, но автомобилът се вижда от 60 см. нагоре. За поднасянето може да се съди по движението на купето и движението на фаровете. Във видеозаписа няма шум. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е неоснователна. При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен. Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.3 на Заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на Директора на ОДМВР – Плевен /на л. 98 от делото/, както и служебно изисканото и представено от ответника удостоверение на л. 178, гръб от делото, видно от което издателят на заповедта Н. О. Н. към датата на издаване на заповедта е заемал длъжността началник на Районно управление – Пордим, към ОД МВР - Плевен, на чиято територия е извършено нарушението на ЗДвП. Не са основателни твърденията, че доколкото Заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на Директора на ОДМВР – Плевен е издадена преди изменението на чл.171, т.1 от ЗДвП, началникът на РУ няма право да издава заповеди за ПАМ по новите разпоредби, в сила от 2025 г. Видно от оправомощаващата заповед, с нея е направено оправомощаване по общ начин – да се прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП, което означава, че такива заповеди могат да се издават по всички действащи букви на чл.171, т.1 от ЗДвП. Посоченото Решение № 318 от 26.01.2026 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 1051/2025 г. касае различен случай, когато оправомощаване е било налице по отделни букви от чл.171, т.1 от ЗДвП, между които не е тази, въз основа на която е била наложена ПАМ. Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН серия GА № 4512374, издаден на 29.01.2025 г. /на л. 14 от делото/, който представлява част от административната преписка, изложените в него фактически и правни съображения съставляват и мотиви на заповедта. Следва да се посочи, че приложените по преписката докладни записки и становище относно проверката не са мотиви към същата, но същите констатират същите факти и посочват същите правни норми. Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. „з” „дд“ от ЗДвП, а именно в заповедта е посочено, че: „К. С. К. с ЕГН/[ЛНЧ] с постоянен адрес ГР.СЛАВЯНОВО [улица], СУМПС № 25АХ90078, кат., Държава на издаване ФРАНЦИЯ, Затова, че на 29.12.2025 г. около 00:05 часа в ГР.СЛАВЯНОВО на УЛ.МАРШАЛ ТОЛБУХИН като водач на МПС - М.Г. с рег. № [рег. номер], Държава БЪЛГАРИЯ При обстоятелства: На 29.12.2025 г. Около 00:05ч в [населено място] на кръгова връзка образувана от ул. Г. Д. с посока на движение към ул. М. Т. като водач на лек автомобил М. Г. с регистрационен номер [рег. номер] собственост на фирма Хит Кредит - клон Пловдив с Булстат 1309133060016 като извършва следното нарушение: 1. Управлява горепосоченото МПС като при сухо и ясно време, и отсъствие на препятствия по пътя, умишлено приведе горепосоченото МПС в неконтролируемо странично приплъзване чрез рязко подаване на газ и превъртане на задните задвижващи колела с което предизвика загуба на сцепление на автомобила с пътната настилка следствие на което поднася автомобила от дясна пътна лента в лява с което създава опасност за останалите участници в движението - водачи, пътници и пешеходците“. Липсва твърдяното от жалбоподателя нарушение на формата, защото в обстоятелствената част на обжалваната заповед с думи е описано достатъчно подробно конкретното административно нарушение, като няма съмнение за кое конкретно и подробно описано административно нарушение е издадена обжалваната ЗППАМ. Противно на твърденията на жалбоподателя, не е налице нарушение на формата, когато при съдебно дирене се установят други фактически обстоятелства. При евентуалното установяване на такива различни фактически обстоятелства е налице нарушение на материалния закон. Отделно, в обжалваната заповед е изписано допълнително и следното: „не използва пътищата отворени за обществено ползване по предназначение, а именно за превоз на товари и пътници, е извършил: 1.ВОДАЧ НА МПС ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ЗА ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ, с което виновно е нарушил: чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.“ Ето защо няма съмнение нито в квалификацията на административното нарушение, изписана с думи и с цифри в обжалваната ЗППАМ, нито за това за кое конкретно нарушение е издадена обжалваната заповед. При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, отделно мотиви могат да се съдържат и в административната преписка, като в самата заповед е препратено към цитирания по-горе АУАН. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно. По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че чл.26, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК се прилагат съответно или не се прилагат при издаване на заповедите по чл.22 ЗАНН. Няма спор, а и се установява от всички писмени доказателства, че оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0940-000113/29.12.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „з” „дд“ от ЗДвП на началник на РУ-Пордим към ОД на МВР-Плевен е издадена след съставяне на АУАН серия GА № 4512374 /л.14/, издаден на 29.01.2025 г. от Х. А. Ц. – полицай при РУ Пордим, ОД на МВР Плевен, по повод констатираното със същия АУАН административно нарушение. По отношение на довода на жалбоподателя, че липсва фактическият състав за прилагане на ПАМ, като се отрича извършването на административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства на материалния закон. Не са основателни твърденията, че неточно са посочени датата и часът на нарушението. Видно от СТЕ, „Времената, изписани на видео записите, не са надежден източник на точно астрономическо време. Те или са зададени като автоматично настроени към някоя дейта система или са въведени ръчно при пуск на видео системата.“ Още повече, в АУАН и ЗППАМ изрично е посочен час, пред който е посочено „около“. В случая дори между страните не е спорно, че около полунощ на 28/29.12.2025 г. К. е шофирал посочения лек автомобил на посоченото място. Фактът, че и в ЗППАМ, и в АУАН е посочено като иззето СУМПС, не представлява нарушение при издаването на заповедта, доколкото представлява посочване на извършено фактическо действие. Правото основание за същото действие в ЗППАМ съответства на приложимия закон, като е посочен и срокът на същото – до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 12 месеца. Твърдението, че не е доказано посоченото „превъртане на колелата“ на МПС е неоснователно. Видно от отговорите на ВЛ, изготвило СТЕ, дадени в съдебно заседание, ВЛ от автомобила си, разположен на мястото, където е бил разположен полицейския автомобил, е имал видимост. Полицейските служители от това разстояние, са видели приплъзване на автомобила – тип дрифтене. Автомобилът се изнася в дясна лента и прави по широкообхватен завой, при което от някаква такава позиция, перпендикулярна на пътя, по който вървят полицаите, започва да поднася задницата. Това е въпросното приплъзване и въпросното дрифтене. Задните колелета може и да са се виждали в даден момент, но ВЛ не може да твърди дали полицаите са ги видели, но зад бордюра задните колелета не се виждат. Вижда се почти целият автомобил, но автомобилът се вижда от 60 см. нагоре. За поднасянето може да се съди по движението на купето и движението на фаровете. Следва да се посочи, че в ЗППАМ и в АУАН не се твърди, че служителите на РУ-Пордим са виждали задните колела на автомобила. ВЛ сочи, че „Вижда се почти целият автомобил, но автомобилът се вижда от 60 см. нагоре. За поднасянето може да се съди по движението на купето и движението на фаровете.“ Следователно, дори да се приеме, че полицейските служители не са видели самите задни колела, които превъртат, те са възприели това превъртане по други признаци - по движението на купето и движението на фаровете. По отношение на твърдението, че в завоя автомобила на жалбоподателя се движи непрекъснато с включени стоп светлини, което опровергава форсирането на двигателя, същото е неоснователно. При извършване на дрифт често едновременно се подава газ и се натиска спирачката /или се задейства ръчната спирачка/. След като е намалил скоростта преди навлизане в кръговото, жалбоподателят няма нужда да задейства спирачката по време на движение в същото, доколкото скоростта му е вече намалена. От задействане на спирачката има нужда само ако се подава газ и извършва дрифт. Ако не е подавано газ, би следвало при продължително задействана спирачка автомобилът да спре, което не се случва. Установеното в ЗППАМ по отношение подаването на газ от полицейските служители не е опровергано от факта, че на видеозаписа не се чува подаване на газ. Не е възможно подаването на газ да е било от следващия автомобила на жалбоподателя друг автомобил, доколкото относно същия не се наблюдава промяна в траекторията на движение. По отношение на твърдението, че в показанията на св.С. М., свидетел по АУАН, съществува изразът „не съм обърнал внимание на гумите на автомобила“, съдът съобрази следното: Разпитът на този свидетел е достатъчно подробен в съдебно заседание на 06.04.2026 г., видно от л. 122 - л.123, гръб. Такъв израз е налице в показанията на друг св. – С. С. М., който не е свидетел по АУАН, и същите са в частта от неговите показания /л.123/, в които сочи, че е чул подаването на газ от автомобила на жалбоподателя и приплъзването на същия автомобил. В същите показания е посочено „чухме шум от форсиране на автомобил и видяхме бял автомобил, на който му поднася задницата и започва маневра дрифт“. С оглед тези показания не може да се приеме, че описаната обстановка в АУАН и ЗППАМ е недоказана. Твърдението, че К. е направил рязко движение с волана, за да избегне насрещни светлини, е явно нелогично житейски. При движение в кръгово кръстовище дори да се появят насрещни светлини най-лесният начин да се избегнат е като се продължи движението по кръговото, доколкото при това движение няма как заслепяването да продължи. Пред автомобила на жалбоподателя в неговото платно не е имало друг автомобил, с оглед на което не е било необходимо каквото и да е движение с волана, още повече, че преди влизане в кръстовището скоростта е била намалена. Това намаляване на скоростта не е укоримо, и следва да бъде извършено от всеки водач, който навлиза в кръгово кръстовище, освен ако се движи с ниска скорост, позволяваща да се движи с нея в кръстовището или да спре при необходимост. В случая обаче в самото кръстовище се подава газ при задействани отпреди това спирачки, което води до дрифт. Липсват противоречия в показанията на свидетелите – служители на МВР. Следва да се посочи, че административното нарушение е доказано, видно от показанията на разпитаните общо пет свидетели, чиито показания съдът кредитира. От СТЕ е установено, че разстоянието между автомобила на полицията и този на жалбоподателя е било 214 м съгласно Google maps и около 190 - 200 м. - измерено по километража на автомобила на ВЛ. Липсва противоречие, доколкото полицейските служители сочат разстояние 150-200 м, което разстояние попада в рамките на това, установено от ВЛ, още повече че няма доказателства полицейските служители да преценяват разстоянието по Google maps. От показанията на служителя на ЗЖУ е видно, че автомобилът на ЗЖУ се е движил на 30-40 метра след автомобила на жалбоподателя, което не противоречи на показанията на служителите на РУ-Пордим. Както авторството, така и конкретното административно нарушение, за което е издадена обжалваната ЗППАМ, се потвърждават от всички писмени и гласни доказателства, както и от двата видеозаписа, изгледани в съдебно заседание на 06.04.2026 г., както и от заключението на вещото лице по видеотехническата експертиза. Показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя, потвърждават извършеното на маневрата от автомобила на жалбоподателя. Съдът не ги приема в частта им, в която се сочи, че маневрата е извършена с оглед заслепяване от насрещен автомобил, за което по-горе са изложени мотиви. Не ги приема и в частта им, в която се сочи, че е имало лед на пътното платно, че същото е било заледено, доколкото съгласно СТЕ „Видно от записа пътят е сух. Виждат се две мокри петна, но автомобилът не минава през тях. В средата на пътното платно ясно се виждат розовите храсти и зелената трева. Остатъци от малко сняг се забелязват в ъглите до тротоарите.“. За настилката на пътя свидетелстват и разпитаните служители на полицията. С оглед установеното от СТЕ, не е опровергано посоченото в заповедта, че автомобилът е управляван при сухо и ясно време, и при липса на препятствия по пътя. От СТЕ се установява, че пътната настилка не е била в състояние, което да е довело до заснетото приплъзване. Видно от всички писмени, гласни доказателства и видеозаписите поотделно и в съвкупност, които са подробни и ясни, и които съдът кредитира, с изключение на посочените по-горе части от показанията на свидетелите на жалбоподателя, доказано е подробно описаното в обжалваната ЗППАМ административно нарушение, изразяващо се в следното: „К. С. К. с ЕГН/[ЛНЧ] с постоянен адрес ГР.СЛАВЯНОВО [улица], СУМПС № 25АХ90078, кат., Държава на издаване ФРАНЦИЯ, Затова, че на 29.12.2025 г. около 00:05 часа в ГР.СЛАВЯНОВО на УЛ.МАРШАЛ ТОЛБУХИН като водач на МПС - М.Г. с рег. № [рег. номер], Държава БЪЛГАРИЯ При обстоятелства: На 29.12.2025 г. Около 00:05ч в [населено място] на кръгова връзка образувана от ул. Г. Д. с посока на движение към ул. М. Т. като водач на лек автомобил М. Г. с регистрационен номер [рег. номер] собственост на фирма Хит Кредит - клон Пловдив с Булстат 1309133060016 като извършва следното нарушение: 1. Управлява горепосоченото МПС като при сухо и ясно време, и отсъствие на препятствия по пътя, умишлено приведе горепосоченото МПС в неконтролируемо странично приплъзване чрез рязко подаване на газ и превъртане на задните задвижващи колела с което предизвика загуба на сцепление на автомобила с пътната настилка следствие на което поднася автомобила от дясна пътна лента в лява с което създава опасност за останалите участници а движението- водачи, пътници и пешеходците“. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з” „дд“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се издава ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: 12 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 4, чл. 175а, ал. 1, чл. 176, ал. 2. Съгласно чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Твърдението, че е налице незаконосъобразно предварително изпълнение на заповедта в периода 29.12.2025 г. – 08.01.2026 г., е неоснователно. ЗППАМ подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, което не се влияе от връчването на последната. Връчването има отношение по отношение на срока за обжалване, но невръчената заповед за ПАМ също подлежи на предварително изпълнение. Събраните по делото писмени, веществени и гласни доказателства сочат, че в конкретния случай са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з” от ЗДвП е въведена защита на регулираните обществени отношения със засилен интензитет. Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма - не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административнонаказателната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на ПАМ. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171, т. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН. Видно от събраните по делото доказателства, които са кредитирани от съда, се установява фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „з” „дд“ от ЗДвП, поради което наложената ПАМ е законосъобразна. Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Съдът счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение. С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0940-000113/29.12.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „з” „дд“ от ЗДвП на началник на РУ-Пордим към ОД на МВР-Плевен е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. От страна на ответника са претендирани разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съгласно чл.24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, „По административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв.“ Следва да се присъди претендираният минимум - 102,26 евро, равни на 200 лева. На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК съдът