Решение № 23 от 8.4.2026 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 29/2026 г.

Въззивното производство е образувано по жалби от повереник на тъжителя и от защитник на подсъдимия против присъда Рег.№68/11.12.2025 г. по Наказателно дело частен характер № 20253330200496 по описа за 2025 година на Районен съд – Разград. Постъпила е жалба (вх. №12336/22.12.2025 г. на РС Разград) от подсъдимия П. Н. П. ЕГН 7809235039 от гр. Разград, чрез защитника адв. С. Б. против постановената присъда. Оплакването е, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а наложените наказания явно несправедливи. Искането е да бъде извършена цялостна проверка на присъдата и да бъдат упражнени правомощията на въззивна инстанция. В допълнение към въззивната жалба от 9.03.2026 г. адв. Б. поддържа твърденията за неправилност, незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че част от свидетелите са свързани с тъжителя, а останалите свидетели имат показания, които са последователни и пълни. Защитникът счита за установено, че частният тъжител и семейството му първоначално са нападнали жалбоподателя, който отвърнал с горепосочените думи. Сочат, че изреченото от подсъдимия не е с цел да обиди тъжителката, а според защитата отговаря на критериите за определение на клевета като счита, че от показанията на свидетелите се установява, че това което е извършил е вярно. Оплакване се прави и за ограничаване правото на зашита, тъй като не са допуснати допълнителни въпроси към вещото лице. Излагат се доводи и относно това, че представения запис е от няколко части и не отразява целия конфликт, а само откъс като целенасочено е представена именно такава част от записа като счита, че следва да бъде предоставен целия видео материал. Намира, че не се доказани и претърпените от частния тъжител неимуществени вреди. Според защитника обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Не е доказан гражданския иск както и изречените думи не съставляват обида по смисъла на НК. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна присъда. В съдебно заседание защитникът адв. Б. поддържа жалбата. Заявява, че показанията на първата група свидетели от страна на частния тъжител, не следва да се кредитират, тъй като всички свидетели са роднини на частния тъжител. От друга страна втората група свидетели, които са разпитани, не са в никакви отношения с П. П., а обикновени съграждани, които често пазаруват от техния магазин. Показанията им са пълни. Адв. Б. сочи, че думите, изречени от П. П., към частния тъжител са плод на развилата се ситуация предвид на това, че са предостави откъси от самата вечер т.е. 40 секунди и петдесет и няколко секунди, точно тези кадри, където П. се обръща по такъв начин. Не е предоставен целия запис от 9 ч. до 12 ч. за да се види, кой на кого, какво е казал. Защитникът посочва твърдението на полицейските служители, разпитани в първоинстанционното производство, че и от двете страни е имало реплики. Те са говорили на неразбираем за свидетелите език – копанарски, влашки, но самите полицейски служители заявили, че е имало реплики и от двете страни. Защитникът счита, че от откъса, след като П. се обърнал към частния тъжител, вещото лице посочило, че лице № 3 – частния тъжител К. се обръща към П. и казва „абе, ей лайно“ т.е. тя веднага отвръща на обидата. Намира за недостоверни показанията на свидетел - дъщерята М., която заявила „аз, ги казах“ и оправдала майка си. Адв. Б. намира, че изреченото от П. П. не представлява обида, а по-скоро клевета. Той приписва някакво позорно обстоятелство, но свидетелите са установили, че това обстоятелство е вярно, тъй като двама свидетели заявяват, че самия В. е потвърдил, че има интимни отношения с К.. Относно гражданския иск, разпитаният свидетел - майка на частния тъжител в показанията си каза, че дъщеря й била много уплашена, стресирана, плачела, вдигала кръвно, щяла да ходи по доктори и като и се зададе въпроса защо е уплашена дъщеря й, тя отговори, че щели да ги набият, щели да ги наебат и т.н. но в нито един момент от показанията си не заяви, че тя е била много обидена от П. П., за което следва да се присъждат някакво обезщетение. Счита гражданския иск за недоказан. Искането е въззивния съд да отмени присъдата, да оправдае П. П. и да присъди направените разноски. Препис от жалбата е връчен на тъжителя К. Г. А. от с. ••• и не са постъпили възражения по чл. 322 НПК. В съдебно заседание повереникът адв. И., преупълномощена от адв. Б., заявява че оспорва жалбата. Намира, че от обстоятелството, че свидетелите са роднини, не може да се прави извод за лъжесвидетелстване. Счита от обективна и субективна страна е налице престъпление, както и основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Моли съда да потвърди присъдата и присъди направените по делото разноски. Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводти е становищата на страните, установи: Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица по чл. 318, ал. 4 НПК. С обжалваната присъда Районен съд Разград признал подсъдимия П. Н. П. за виновен, за това, че на 23.05.2025 г. в с. ••• с думите „Еййй, Н. помниш ли като звъня на В.то, на М. брат ѝ, да вървиш в гората да се ебеш“ е казал нещо унизително за честта или достойнството на К. Г. А. в нейно присъствие - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдил подсъдимия да заплати на К. Г. А. 500 лева - обезщетение за причинените от процесното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2025 година. Отхвърлил предявения граждански иск за горницата до 3 000 лева. Съдът присъдил в тежест на подсъдимия направените разноски. От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият П. Н. П. е български гражданин, роден на ••• г. в гр. Разград, със средно образование, разведен, неосъждан, работи. П. П. живеел в с. ••• и стопанисвал магазин на ул. ••• в с. •••. К. Г. А. и подсъдимият П. П. се познавали. К. А. със семейството си живеела срещу магазина. Често след 20 ч., пред магазина, се събирали жители на селото, разговаряли, вдигали шум и смущавали семейството на частния тъжител К. А.. Търговския обект, стопанисван от П. П. бил обект на проверки от различни институции и то счита, че това се дължи на жалби, подадени от семейството на тъжителката. Отношенията между П. и семейството на тъжителката били влошени. Кмета на селото – св. А. разговарял с тъжителката да не подава сигнали срещу работата на магазина, стопанисван от П.. П. подал жалба (л. 96 от НЧХД №496/25 г.) до кмета на селото, в която се оплакал от това, че тъжителката и съпругът подавали сигнали до за работата на магазина, което водело до проверки. На 23.05.2025 г., около 21 ч. пред магазина в с. •••, отново се били събрали хора. Множеството обсъждало многобройните сигнали, подавани от частния тъжител, до контролни органи и започнали да подхвърлят, по адрес на семейството на частния тъжител, неприлични реплики, които били чути. Св. М. В. и тъжителката К. А. подали сигнал на тел. 112, тъй като възприели, че хората искат да ги нападнат. К. А. и семейството й излезли на улицата и между тях и събралите се пред магазина възникнал скандал, при който подс. Пл. П. се обърнал към частния тъжител с думите „Ей, Н. помниш ли като звъня на В.то, на М. брат й, да вървиш в гората да се ебеш…“. Думите му били чути както от събралите се пред магазина, така и от членовете на семейството на частния тъжител – съпруга и двете дъщери. На място били изпратени служители на полицията - свидетелите К. и Ф., които предприели действия по успокояване на напрежението. Свидетелите забелязали, че част от хората били употребили алкохол. Служителите на МВР не разбрали всичко, което казват лицата на място. Възприели, че някои включително подсъдимият, говорели на непознат за тях език. Св. К. чул, как подс. П. казва на тъжителката „курва“. Служителите на МВР сН. обяснения от присъстващите. Тъжителката и семейството , уплашени от станалото, отишли с автомобила си да спят в дома на св. М. – майка на тъжителката. Фактическата обстановка е установена въз основа на показанията на свидетелите В. и Х.. Те са информативни, описателни, последователни и не си противоречат. Подкрепят се от представените записи от охранителна камера. Видно от заключението на вещото лице няма следи от манипулация върху записаната информация, като е ясно възпроизведена фразата: „Ей, Н. помниш ли като звъня на В.то, на М. брат й, да вървиш в гората да се ебеш…“. Те се подкрепят и от показанията на св. М., която е възприела състоянието на тъжителката и семейството , непосредствено след събитията. Св. И. също потвърждава, че чул П. „като каза за В.“. Потвърждава, че се викало на „копанарски“. Св. Р. твърди, че възприел, че съпругът на тъжителката псувал П. на копанарски. Същото, че съпругът на тъжителката напсувал подсъдимия твърди и св. М. В.. Показанията на тези свидетели нямат отношение към деянието, описано в тъжбата. Свидетелите Р. и В. твърдят, че не са възприели инкриминирания израз, но дори да са добросъвестни и достоверни показанията им в тази част, то това, че не са чули подсъдимият да отправя думите към тъжителката, не води до извод, че обвинението е недоказано. Въз основа на показанията на св. В., св. Х., св. И. и видеозаписа, може да се направи обоснован и категоричен извод, че на 23.05.2025 г. подсъдимият П. отправил към тъжителката К. Г. А. думите: „Еййй, Н. помниш ли като звъня на В.то, на М. брат ѝ, да вървиш в гората да се ебеш“. Обстоятелството, че част от свидетелите са в близки отношения с тъжителката не води до извод за недостоверност на показанията им, тъй като съпоставени с показанията на св. И., данните от видеозаписа, може да се направи извод, че са правдиви и добросъвестни. Обстоятелствата за конфликта между тъжителката и семейството й от една страна и събралите се лица се установява и от показанията на служителите на МВР пристигнали на място. Обстоятелството, че не си спомнят да са чули подсъдимият да изрича посочените думи, не води до извод за недостоверност на свидетелските показания или необоснованост на заключението по назначената експретиза. Ясно се установява от показанията на полицаите, че на място е имало събрано множество, хора употребили алкохол и са се налагали действия за деескалация, съгласно инструкциите. Св. Ф. сочи, че тъжителката не е контактувала с подсъдимия, а дъщерите влезли в „конфликт с П. и останалите участници“. Тъжителката представила записи на събитията. От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно техническа експертиза на два броя аудио записи, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, се установява, че подс. Пл. П. отправя към частния тъжител думите „…Ей, Н., помниш ли кат звъня на, В.то на М. на брат й, да са ебеш. Помниш ли? Ей...“. В крайна сметка след случая частната тъжителка била разстроена, възмутена от поведението и думите на подсъдимия, изпитвала срам и неудобство пред съпруга и дъщерите си. Подсъдимият не се е явявал пред първоинстанционния съд и не е давал обяснения. С това деяние подсъдимият П. Н. П. е осъществил състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, тъй като, на 23.05.2025 г., изрекъл в присъствието на тъжителката, пред множество хора, думите: „Ей, Н. помниш ли като звъня на В.то, на М. брат й, да вървиш в гората да се ебеш…“. В този случай характерът на казаната информация по адрес на тъжителката сочи на негативна оценка на нейната личност. Подс. П. е казал нещо унизително за честта и достойнството на К. Г. А.. Чрез казаното подсъдимият цели да унизи честта и достойнството на тъжителката. Престъплението е извършено при пряк умисъл, тъй като П. е съзнавал, че тъжителката присъства и възприема казаното от него и е искал да засегне честта и достойнството й, като е използвал неприлични, цинични изрази, с цел да я унижи, както и де предизвика негативна обществена оценка. Поведението на П. не е в съответствие с изискванията на добрите нрави и благоприличието. Съдебният състав намира, че осъществява състава на престъплението по чл. 146, ал.1 НК. Не е налице клевета, тъй като не е съобщено твърдение, което може да се оценява като вярно или невярно, а са използвани цинични думи, целящи унижение на тъжителката и недопустимо посегателство върху личността . Подсъдимият е пълнолетен, вменяем и следва да носи наказателна отговорност. Съдебният състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е събрал възможните доказателства и изградил обоснована фактическа обстановка, съответно и законосъобразно квалифицирал деянието. За това престъпление се предвижда наказание глоба от хиляда лева до три хиляди лева и обществено порицание. Налице предпоставките на приложение института на чл.78а от НК, тъй като за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, П. не е осъждан. Наложеното наказание е във възможния минимум – 1000 лв. глоба. С извършеното П. е причинил неимуществени вреди – болки и страдания на тъжителката. Налице са предпоставките по чл. 45 ЗЗД и законосъобразно РС Разград е приел да основателен предявеният граждански иск до сумата 500 лв. и осъдил подсъдимия да плати обезщетение в този размер. Обидните изрази са отправени в присъствието на семейството й, пред множество събрани хора. Няма съмнение, че А. е претърпяла отрицателни психически емоции – унижение, срам. Това се установява и то показанията на майка й. Родството не изключва достоверността на показанията, тъй като е очаквано възприятие за състоянието на пострадалата да имат най-близките . Това, че св. М. твърди и други обстоятелства, които са настъпили по същото време и са довели до неблагоприятна промяна в състоянието на дъщеря , не обуславя извод, че казаното от подсъдимия не се е отразило на тъжителката. Жалбата е неоснователна. Безспорно е установено от събраните доказателства, че П. е извършил престъпление по чл. 146, ал. 1 НК и следва да носи наказателна отговорност. Наказанието е определено във възможния минимум. Обстоятелството, че представеният запис не обхваща целия конфликт, не разколебава извода, че описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен начин. Не е установено агресивно или предизвикателно поведение на тъжителката. Не е установено да е отвърнала с друга обида. Делото е изяснено. Няма доказателства тъжителката да е отвърнала с друга обида и това да е основание по чл. 146, ал.2 НК за освобождаване на подсъдимия от наказание. Изразът, който защитата твърди, че е отправен към подсъдимия от процесния видеозапис е изречен от друго лице. Показанията на св. Х., че е изрекла думите „Абе, ей лайно.“ се подкрепят и от показанията на св. Ф., че в конфликт с П. и останалите участници влезли дъщерите на тъжителката, а не тя самата. Обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна. Няма основанията за изменението или отмяната . В тежест на подсъдимия следва да се присъдят направените разноски от тъжителката в размер на 300 евро, съгласно договор за правна защита от 02.03.2026 г. Поради това съдът