Решение № 2355 от 8.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 298/2026 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 172, ал 5 от Закон за движение по пътищата. Образувано е по жалба на Д. Б. А. чрез адв. С. гр. В. Търново, [улица] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-1334395/21.3.2026г. от мл. Автоконтрольор към РУ Г. Оряховица към ОД на МВР гр. В. Търново, с която на основание чл. 171,т1б. б З/ГГ от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП управление на ППС, което не е регистрирано по надлежния ред е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. В същата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания индивидуален административен акт, като постановен при съществени процесуални нарушения, при невярно установена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон и при неспазване изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал.2,т. 4 от АПК. Основното оплакване на жалбоподателя е, че АО неправилно е приложил материалния закон. За да се наложи ПАМ от вида на процесната с правно основание чл. 171,т.1 б з,гг/от ЗДвП водачът на МПС следва да е извършил нарушение на някои от посочените текстове : чл. 175, ал.2 и ал. 3 , чл. 176, ал.1, чл. 178ж, ал.2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. АО твърди, че нарушението,1 което е извършил жалбоподателя е такова по чл. 175, ал.3 от ЗДвП изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Макар от обективна страна да се явява доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратени регистрация поради неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.10 от ЗДвП, а именно да няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Но след като не е бил уведомен по надлежния ред съгласно нормата на чл. 574, ал.11 от КЗ собственикът на МПС, не е изтекъл посочения в закона срок за доброволно изпълнение на горепосоченото задължение, то не е налице вина във формата на непредпазливост. Посочва, че съгласно чл.11, ал.3 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено- опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислел да ги предотврати. Намира, че в случая този субективен елемент на изпълнителното деянието не е доказан от страна на АО, поради което не може да се сподели тезата ,че е налице твърдяното от органа нарушение, което да се явява основание за прилагане на ПАМ. Твърди се и наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като не са събрани доказателства, установяващи вината на жалбоподателя, което от своя страна е довело до неправилно приложение на материалния закон. От съда се иска да отмени ЗППАМ като претендира заплащане на сторените в производството разноски5,11 евро д.т. и адвокатско възнаграждение в размер на 408 евро. В о.з. се представлява от адв. С., която поддържа така подадената жалба и представя подробно писмено становище. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Ответник жалба Мл. Автоконтрольор РУ гр. Г. Оряховица към ОД на МВР В. Търново, не се явява, не заема становище по жалбата. Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените и изискани писмени доказателства намира за установено следното: Фактическата обстановка реално не е спорна. На 21.3.2026г. жалбоподателят в гр. Г. Оряховица [улица] в посока ул. А. С. управлява МПС, собственост на Б. М. с рег. № [рег. номер], което е с прекратена регистрация служебно от 23.12.2025г. За това нарушение е съставен АУАН Серия GA № 4868317/21.3.2026г., с който е отнето СУМПС на извършителя и са снети 2бр. регистрационни табели. На същата дата е издадена и процесната Заповед, с която на основание чл. 171,т1б. б З/ГГ от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП управление на ППС, което не е регистрирано по надлежния ред е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. На 22.03.2026г. в 18,50 ч. жалбоподателят е сключил валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите стр. 7 от делото. В административната преписка се съдържа справка за нарушител. В хода на съдебното дирене е представен редовно съставеният АУАН Серия GA № 4868317/21.3.2026г., мотивирана резолюция № 26-0268-[рег. номер]/23.3.2026г.,издадена от ВПД Началник сектор в ОД на МВР В. Търново, с която на основание чл. 33, ал.2 от ЗАНН административно- наказателното производство е прекратено, тъй като са констатирани признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК и преписката е изпратена на ГОРП. Освен това приложена е и справка от С. П. полиция при ОД на МВР В. Търново, от която е видно, че собственик на МПС се явява Б. М., че на 23.12.2025г. е прекратена регистрацията на МПС поради уведомление от ГФ с правно основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП , съответно след сключване на застраховка ГО на 22.03.2026г. служебно е възстановена регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС. Тази фактическа обстановка е подробно описана и в приложената по делото Докладна записка на издателя на ЗППАМ, доколкото е установено нарушение по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП управление на МПС, което е с прекратена регистрация, считано от 23.12.2025г. след уведомление от ГФ, т.е. управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния за това ред. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за изпълнение на чл. 574, ал.11 от КЗ който изисква преди прекратяване на регистрацията на МПС, собственикът му да бъде уведомен от нарочен информационен център, като му се даде срок за доброволно изпълнение на това законово задължение за сключване на такава застраховка в 14 дневен срок от изпращане на съобщението. ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 21.3.2026г.,а жалбата до АСВТ е подадена на 24.03.2026г. директно до съда. С Определение № 1207/24.03.2026г. съдът е спрял допуснатото от закона на основание чл. 176, ал.2 от ЗДвП предварително изпълнение на процесната Заповед. За доказване надлежното оправомощаване на органа издал ЗППАМ е приложена:Заповед № 812з-1632/2.12.2021г. на МВР, с която в т.1.3 ОД на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор на ОД на МВР В. Търново, в която в т.2.2 е посочена длъжността на издателя на акта с правомощието да издава ЗППАМ по чл. 171, т.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното: Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви: Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл.171 т.1 бЗ ГГ от ЗДвП , който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: може да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за 6 м. за нарушение по чл. 175, ал.2 и ал. 3 , чл. 176, ал.1, чл. 178ж, ал.2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,приложена по делото, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал.1 от ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по т.з, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед № 366з-3249/4.09.2025г. на Директор ОД на МВР В. Търново, се определят лицата, оправомощени да издават ЗППАМ, където в т.2.2. изрично е посочено, че това са мл. Автоконтрольори в съответните РУ на МВР. От ответник жалба е представено Удостоверение, че издателят на Заповедта заема длъжността мл. Автоконтрольор в РУ на МВР гр. Г. Оряховица. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от компетентен орган, поради което се явява валиден административен акт. Процесната Заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща предпоставките за прилагане на посочената ПАМ- временно отнемане на СУМПС на водач, при наличие на извършено нарушение, визирано в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, именно управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В самата ЗППАМ се препраща и към издаденият АУАН, приложен в административната преписка, поради което съгласно Тълкувателно решение № 16/31.3.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите на ИАА могат да се съдържат и в други приложени в преписката материали, какъвто в случая е съставения АУАН. Самото нарушение е подробно описано, индивидуализирано е по време и място, посочено е изпълнителното деяние- управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, доколкото в случая неговата регистрация е била прекратена. В АУАН нарушението е посочено като такова по чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП т.е. управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, но в самата ЗППАМ е посочена конкретното правно основание и това е чл. 171т.1 б З ГГ/ ата във вр. с чл. 175, ал. 3 от ЗДвП съответната санкционна норма, към която препраща тази разпоредба. С оглед на това не е налице твърдяното нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Съответствието на установените от органа факти на посоченото в Заповедта основание е въпрос за нейната материална законосъобразност, а не на изискването за форма. От жалбоподателя се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и се явяват самостоятелно основание за отмяна на акта, но същите са бланкетни. Доколкото се касае за производство, предвидено в чл.22 от ЗАНН и чл. 171, т.1 от ЗДвП, не е необходимо уведомяване на жалбоподателя съгласно чл. 26, ал.1 от АПК за неговото започване. В случая в нормата на чл.171, т.1 от ЗДвП е предвидена възможност административният орган сам да се сезира за постановяване на индивидуален административен акт, при което това негово правомощие е от категорията на тези на оперативна самостоятелност, доколкото законодателят е използвал глагола може. т. е. по собствена преценка. Нормата на чл. 34 от АПК гарантира правото на участие на страните в административното производство, да се запознават със събраните материали, да вземат становища по тях, да правят възражения, да правят доказателствени искания. Настоящата инстанция не намира, че е налице съществено нарушение на правото на участие на страната в производството, доколкото на жалбоподателя е връчен съставеният редовно АУАН, дадена му е възможност да прави възражения. Доколкото жалбоподателят не се явява собственик на МПС,то задължение за неговото уведомяване законът не предвижда. Въпреки това органът е следвало да събере всички доказателства и изясни всички правно релевантни факти, вкл. Дали собственикът на МПС е бил уведомен преди служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС, поради което е налице съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основане за отмяна на акта. По приложението на материалния закон, съдът намира следното: Принудителните административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на относимите факти и подвеждането им към точното правно основание. За материалната законосъобразност на същите нито общия закон АПК, нито ЗДвП изискват да е налице влязъл в сила акт, с който окончателно да се решава въпросът с отговорността на адресата на акта за извършеното административно нарушение. Това обстоятелство, както е посочено и в самата ЗППАМ касае единствено срока на действие на мерките, но не е условие за издаване на същата. Основанието за издаване на ЗППАМ е извършено нарушение – управление на МПС, чиято регистрация е служебно прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП считано от 23.12.2025 г. и осъществява състава на такова почл.140, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП след изм. с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 24.03.2026 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на МПС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от КЗ и същата се възстановява служебно, при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След горепосочените изменения, в ЗДвП е отпаднало задължението за уведомление на собственика на МПС от ОД на МВР като е променен органът, който следва да извърши такова и това е Информационният център по чл. 574, ал.10 от КЗ , считано от 01.08.2025 година. Последната предвижда, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Съответно чл. 574, ал.11 от КЗ разпорежда, че компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: регистрират превозните средства в Република България; осъществяват контрол по ЗДвП; осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства; осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари. Според чл. 574, ал.12 от КЗ данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите Съгласно чл. 35 от АПК, преди да постанови акта си, АО следва да изясни служебно фактическата обстановка, в конкретния казус да събере доказателства за извършеното от Информационния център уведомление до собственика на МПС. Следователно, макар да е извършил справка чрез РСОД и/ или ОДЧ, издателят на акта не е установил по категоричен начин фактът на уведомление на собственика от страна на Информационния център, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение. Същото е такова, доколкото правото на защита на жалбоподателя е било силно ограничено, както и това на собственика на МПС, който е лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на застрахователния договор, както и да уведоми за това ползвателят на МПС. Както се посочи по- горе на същата дата, на която е издадена ЗППАМ е сключена Задължителната застраховка Гражданска отговорност и е възстановено служебно регистрацията на МПС. Последното от своя страна прави безпредметно отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати и продължаването на действието й би придобило санкционен характер, какъвто не би следвало да има. Както се посочи по- горе макар след изменението на чл. 143, ал.10 от ЗДвП да е отпаднало задължението на ОД на МВР да уведомява собственика на МПС за получената информация от Гаранционния фонд за липса на застраховка, както се посочи по- горе такова задължение има вече друг орган. С оглед на това Тълкувателно решение № 2/5.04.2023 г. по т. д. 3/2022 г. на ОС на ВКС и ВАС не е загубило своето действие, доколкото в хипотеза като настоящата, когато водачът не е собственик на МПС, такова уведомление е задължително. Както е посочено в мотивите на това ТР, при неизпълнение на задължението за уведомяване на собственика на МПС липсва знанието у водача, че МПС е с прекратена регистрация, т. е. липсва субективния елемент на изпълнителното деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Ето защо уведомяването е пряко и изрично предвидено в чл. 143, ал.10 във вр. с чл. 574, ал.11 от КЗ и процедурно уредено в Наредба № I45/24.3.2000г.. Законодателят е предвидил тристепенен механизъм, който предполага първична информираност на собственика по чл. 574, ал.10 от КЗ , последвала възможност за доброволно изпълнение, вторично информиране на компетентните структури на МВР по чл. 574, ал.11 от КЗ и служебно прекратяване на регистрацията и едва след това административна намеса чрез прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 от ЗДвП. Макар в нормата на чл.171, т.1 б ЗГГ от ЗДвП да няма изрично установено изискване за уведомяване на собственика, същото произтича от систематичното й тълкуване с нормата на чл. 574 от КЗ , от спазване на принципите на законност и съразмерност, предвидени в чл. 4 и чл. 6 от АПК и задължението на органа по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата/, и от изискването за гарантиране на правото на защита на субекта и правната сигурност. Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган, извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1 б ЗГГ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на процесната ЗППАМ. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 5, 11 евро – внесена държавна такса и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 408- четиристотин и осем евро. От страна на ответник жалба не се преви възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът намира, че следва да се присъди целият претендиран размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново