Решение № 208 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1743/2022 г.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., Д. С. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б. и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.”, ••• чрез адвокат К. К. Т. против Община Б., ЕИК 000024695, с адрес: гр. Б., пл. „••• Представлявана от Кмета. Настоящия съдия-докладчик с Определение № 746/08.05.2023 г. е прекратил частично производството по делото в частта, с която са предявени искове: Да се признае за установено по отношение на ОБЩИНА Б., ЕИК 000024695, с адрес: гр. Б., пл. Г•••, представлявана от Кмета И•••, че ищците са собственици по давност на ПИ с идентификатор 04217.909.9, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ от 1001 кв.м., при съседи ПИ с идентификатори 04217.909.11, 04217.909.16 и 04217.909.5 и на ПИ с идентификатор 04217.909.14, находящ се в област Б., община Б., е. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ от 869 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.328.1, 04217.329.2, 04217.909.16, 04217.909.6 и 04217.909, за които е налице трешка в кадастъра; в частта, с която е предявен при условията на евентуалност иск да се признае за установено по отношение на ОБЩИНА Б., ЕИК 000024695, с адрес: гр. Б., пл. Г•••,представлявана от Кмета И•••, че ищците като наследници на С••• наследник на И••• са собственици на 3/20 /три двадесети/ идеални части от нива от 1,5 дка, девета категория, находяща се в землището на е. Б•••, местността „Пред къщи”, имот пл.сн. № 901, мах. К••• от неодобрен кадастрален план, при съседи: при съседи: север път /общинско/, изток и юг - С••• и запад — край на строителен полигон, възстановена им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1056/10.01.2000 г. на ПК Б., който имот по КК и КР на с. Б••• този имот представлява ПИ с идентификатор 04217.909.9, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ от 1001 кв.м., при съседи ПИ с идентификатори 04217.909.11, 04217.909.16 и 04217.909.5; реална част от 200 кв.м. от ПИ с идентификатор 04217.909.16, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване — за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи — ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.333.62, 4217.909.10, 04217.909.11, 04217.909.12, 04217.909.14, 04217.909.15, 04217.909.5, 04217.909.6, 04217.909.7, 04217.909.8 и 04217.909.9, разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път, които неправилно са заснети в КК и КР като публична общинска собственост и реална част от 300 кв.м., разположени в севеР.падната част на ПИ с идентификатор 04217.909.14, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване — за друг вид застрояване, целият с площ от 869 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.328.1, 04217.329.2, 04217.909.16, 04217.909.6 и 04217.909.7 по протежение на границата му с ПИ с идентификатор 04217.909.16, която реална част неправилно е заснета към ПИ с идентификатор 04217.909.14 и в частта в случай, че не се уважи и този иск и при условията на евентуалност, да се признае за установено по отношение на ищците, че ОБЩИНА Б., ЕИК 000024695, с адрес: гр. Б., пл. Г•••, представлявана от Кмета И••• не е собственик на 200 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор 04217.909.16 по КК и КР на с. Б•••, одобрена със заповед № РД-18- 78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.333.62, 04217.909.10, 04217.909.11, 04217.909.12, 04217.909.14, 04217.909.15, 04217.909.5, 04217.909.6, 04217.909.7, 04217.909.8 и 04217.909.9, която площ е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път неправилно е заснета като публична общинска собственост, поради недопустимост на предявените искове в тази им част. С Определение № 835/21.08.2023г., постановено по в.ч.гр.д. № 704/2023г. по описа на ОС-Б. съдът е отменил определение № 746/08.05.2023 г., постановено по гр.д № 1743/22 г. по описа на БлРС в частта, с която производството e прекратено по предявените искове от С. С. А., Д. С. П. и Р. С. Н. против Община Б., а именно: по иска предявен при условията на евентуалност иск да се признае за установено, че като наследници на С••• наследник на И••• са собственици на 3/20 ид.ч. от нива от 1,5 дка, м. „Пред къщи“, имот пл.сн. № 901, възстановена им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1056/10.1.2000 г. на ПК Б., по отношение на реална част от 200 кв.м. от ПИ с идентификатор 04217. 04217.909.16 и по предявения при условията на евентуалност отрицателен установителен иск да се признае за установено, по отношение на ищците че Общината не е собственик на 200 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор 04217.909.16, като е върнал в отменената част делото на РС-Б. за продължаване на съдопроизводствените действия и е потвърдил определение № 746/8.5.2023 г., постановено по гр.д № 1743/22 г. по описа на БлРС, в останалата му част. След връщане на делото от БлОС и оставяне на исковата молба без движение е депозирана поправена искова молба, от С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., ул. •••, Д. С. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., ул. А. ••• и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., ул. „П.” № •••, и тримата представлявани от процесуалния им представител адвокат К. Т., със съдебен адрес гр. Б., ул. „А., против Община Б., ЕИК 000024695, с адрес: гр. Б., пл. „••• представлявана от Кмета. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Община Б., ЕИК 000024695, че С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., Д. С. П., ЕГН ••••••••••,с адрес: гр. Б. и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.”, •••, като собственици по давност на дворно място, с площ от 2 070 кв.м., находящо се в землището на с. Б•••, община Б., което се намира в строителните граници на махала К••• и е при съседи: север - път, запад - строителни граници на махала „К•••”, юг - М••• изток - В•••. и североизток - Р•••, са собственици на реална част от ПИ с идентификатор 04217.909.16, по КК и КР на с. Б•••, одобрена със заповед № РД-18-78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи -ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.333.62,04217.909.10, 04217.909.11, 04217.909.12, 04217.909.14, 04217.909.15, 04217.909.5, 04217.909.6, 04217.909.7, 04217.909.8 и 04217.909.9, която част е с площ от 200 кв.м. и е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път и която част неправилно е заснета като публична общинска собственост. В условията на евентуалност в случай, че не се уважи предявения иск, се иска от съда да признае за установено по отношение на Община Б., ЕИК 000024695, че С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., Д. С. П., ЕГН ••••••••••,с адрес: гр. Б. и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.”, •••, като наследници на С••• наследник на И••• ••• и собственици на 3/20 /три двадесети/ идеални части от нива от 1,5 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Б•••, местността „Пред къщи”, имот пл.сн. № 901, мах. К••• от неодобрен кадастрален план, при съседи: при съседи: север път /общинско/, изток и юг - С••• и запад - край на строителен полигон, възстановена им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1056/10.01.2000 г. на ПК Б. са собственици на реална част от 200 кв.м. от ПИ с идентификатор 04217.909.16, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.320.442,04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.333.62, 04217.909.10, 04217.909.11, 04217.909.12, 04217.909.14, 04217.909.5, 04217.909.6, 04217.909.7, 04217.909.8 и 04217.909.9 разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път, които неправилно са заснети в КК и КР като публична общинска собственост. В условията на евентуалност при неуважаване и на евентуалния иск се иска да бъде признато за установено по отношение на ищците С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., Д. С. П., ЕГН ••••••••••,с адрес: гр. Б. и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.”, •••, че Община Б., ЕИК 000024695, не е собственик на 200 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор 04217.909.16 по КК и КР на с. Б•••, одобрена със заповед № РД-18- 78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия — урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2,04217.333.62, 04217.909.10, 04217.909.11, 04217.909.12, 04217.909.14, 04217.909.15, 04217.909.5,04217.909.6,04217.909.7, 04217.909.8 и 04217.909.9, която площ е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Твърди се в исковата молба, че С. С. А., Д. С. П. и Р. С. Н. са собственици на следния недвижим имот, придобит по давност: дворно място, с площ от 2 070 кв.м., находящо се в землището на с. Б•••, община Б.. Имотът се намира в строителните граници на махала К••• и е при съседи: север - път, запад - строителни граници на махала „К•••”, юг - М•••, изток - В•••. и североизток - Р•••. Твърди се, че имотът ищците владеят от 1990 г., като в него притежават двуетажна масивна жилищна сграда, придобита чрез покупко-продажба от техния баща С••• И. А. и съпругата му Н••• по силата на нотариален акт с вх. pen № 624/06.06.2000 г., акт № 157, т. 2, дело № 483/2000 г. на СВ Б.. Сочи се, че от 1990 г., когато е построил къщата, баща им е предоставил и дворното място около нея, което той е владял и обработвал и което преди това е владеел и обработвал неговият баща И••• •••. Владението върху имота не е прекъсвало и продължава до днес. Сочи се, че редовно посещават, обработват и поддържат дворното място, оградили са го с телена мрежа, достъпът се осъществява чрез метална врата, която се заключва. Твърди се, че имотът не е урегулиран, а по КК и КР на с. Б•••, одобрена със заповед № РД-18-78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява: ПИ с идентификатор 04217.909.9, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.909.11, 04217.909.16 и 04217.909.5; ПИ с идентификатор 04217.909.14, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ от 869 кв.м., при съседи — ПИ с идентификатори 04217.328.1, 04217.329.2, 04217.909.16, 04217.909.6 и 04217.909.7 и част от ПИ с идентификатор 04217.909.16, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.333.62, 04217.909.9, 04217.909.11, 04217.909.12,04217.909.14,04217.909.15, 04217.909.5, 04217.909.6, 04217.909.7, 04217.909.8 и 04217.909.9, която част е с площ от около 200 кв.м. и е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път. Твърди се, че тази част неправилно е записана в кадастралния регистър като публична общинска собственост. Твърди се, че имотът или част от него никога не е бил предназначен „за движение и транспортни обекти”, а представлява дворно място още от времето на техния дядо. Посочва се, че за махала „К•••” липсва одобрен ПУП, който да предвижда изграждане на улици, нито на място някога е съществувал такава. С оглед на гореизложеното считат, че нанасянето му в този вид в кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Б•••, община Б., одобрена със заповед № РД-18- 78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява явна фактическа грешка. Твърди се, че през 2019 г. е извършено частично заснемане и нанасяне в КК и КР на имотите в махала „К•••” със заповед № РД-18-167/20.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК., като при това заснемане имотът на ищците е отразен с номер 04217.909.3, без да е отразен поземлен имот за движение и транспорт, който да минава през него. Сочи се, че в процеса на изработване на кадастралната карта ищците са подали възражение по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗКИР, но същото не е прието. Подали са жалба до АГКК, на която получили отговор от Изпълнителния директор инж. В•••, в който се твърди, че границите на имота им са материализирани на място, но не били представили документ за собственост. Сочи се, че по тези съображения ПИ с идентификатор 04217.909.9 и ПИ с идентификатор 04217.909.14 са отразени с неизвестен собственик, а поземленият имот за движение и транспорт между тях не е бил заличен. Сочи се, че дворното място е бивша собственост на И••• ••• - дядо на ищците, като в емлячната декларация от 1949 г. същото описано като нива в местността „Дома” с площ от 1.5 дка. и зеленчукова градина от 0,2 дка в местността „Дома”. Със заявление с вх. № В118/28.02.1992 г. бащата на ищците С••• И. А. е заявил за възстановяване този имот по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В тази връзка, Община Б. е издала удостоверение № 8/10.01.2000 г. и скица № 126/19.01.1996 г., презаверена на 10.01.2000 г. В скицата имотът е записан с пл.сн. № 901, с. Б•••, махала К•••. Въз основа на тези документи с решение № 1056/10.01.2000 г. на Поземлена комисия - Б••• на наследниците на И••• ••• е възстановена собствеността върху нива от 1.5 дка, находяща се в землището на с. Б•••, махала К•••, местността „Пред къщи”, представляваща имот пл.сн. № 901 по неодобрен кадастрален план, при съседи: север път /общинско/, изток и юг - С••• и запад - край на строителен полигон. Твърди се, че този имот е идентичен с част от посоченото в уводната част на исковата молба дворно място и включва описаните в нея около 200 кв.м., заснети като част от ПИ с идентификатор 04217.909.16 - за друг поземлен имот, за движение и транспорт. Твърди се, че И••• ••• е оставил като наследници съпруга и пет деца, едно от които е бащата на ищците С••• А., а съпругата му З•••• е починала и е оставила като наследници петте им общи деца. Сочи се, че от своя страна, С•••. е оставил като наследници тримата ищци и съпругата си Н•••, поради което ищците са собственици на 3/20 идеални части от възстановения по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот. Твърди се, че на 05.07.2022 г. служители на Община Б. са съставили констативен протокол № 833, в който същите са посочили, че процесните 200 кв.м. представляват публична общинска собственост, че достъпът до тях бил препятстван от поставените от ищците желязна врата и се дава предписание същата да бъде премахната за тяхна сметка в десетдневен срок. Посочено е, че Община Б. дава това предписание като собственик на ПИ с идентификатор 04217.909.16. Сочи се, че при посещение на ищците в общината им е съобщено, че те нямат права върху трите имота, поради което компетентните органи няма как да зачетат наведените от тях доводи относно правата им на собственост. От правна страна се сочи, че се касае до имот, разположен в урбанизирана територия - строителните граници на махала „К•••”, с. Б•••, община Б.. Твърди се, че ищците са осъществявали фактическа власт върху този имот от 1990 г., като са започнали да обработват дворното място, оградили са го, като оттогава до настоящия момент те се грижели за него. Посочва се, че за всички трети лица те са известни като негови собственици, което обстоятелство е отразено и в констативния протокол, съставен от Община Б. на 05.07.2022 г. Твърди се, че е налице владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, продължило повече от десет години, поради което и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС ищците са придобили имота по давност. Сочи се, че по силата на разпоредбата на чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, а до приемането на такъв — според фактическото им използване. Твърди се, че имотът на ищците винаги е бил дворно място - на тях, на техния баща и дядо. Не е отреждан за движение и транспорт, нито фактически се използвал като такъв. Границите на имота са означени с трайни знаци - ограда и метална врата. Кадастралната карта се създава като се съобразят данните, съдържащи се в други карти и планове, набрани чрез геодезически измервания и изчисления и данните от одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри. Границите на поземлените имоти следва да се установят по реда на чл. 43, ал. 1, т. 3 от ЗКИР като се съобразят съществуващите на място, граници по одобрени планове и карти, включително по регулационни планове. Посочва се, че разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Наредба № РД-02-20- 5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри постановява КК и КР за урбанизирани територии, за които няма изработени предходни кадастрални планове, какъвто е настоящият случай, да се създаде чрез геодезически измервания. Твърди се, че при изработването и одобряването на действащата в момента КК и КР на с. Б•••, община Б. не са съобразени тези изисквания на закона като имотът на ищците е разделен на две части - ПИ с идентфикатор 04217.909.9 и ПИ с идентификатор 04217.909.14, записани на неизвестен собственик като между тези имоти е отразена площ, от около 200 кв.м. с начин на трайно ползване - за друг поземлен имот за движение и транспорт, която не съществува на място и за която липсва отреждане по законоустановения ред. Сочи се, че доколкото границите на ПИ с идентификатори 04217.909.9, 04217.909.14 и 04217.909.16 в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не съответстват на правата на собственост на страните по делото, е налице спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Сочи се, че като не е извършено заснемане и отразяване в кадастралния регистър на имота на ищците съобразно границите му на място, в които граници те са придобили правото на собственост върху същия имот по давност, а той е заснет като три различни имота, два от които са записани на неизвестен собственик, а третия като публична общинска собственост е допусната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри по смисъла на чл. 54 от ЗКИР. Твърди се, че при условията на евентуалност, в случай, че не бъде приета изложената по-горе теза, че ищците са придобили собствеността върху процесния имот чрез давностно владение, е направено искане да бъде прието, че същите като наследници на И••• ••• са собственици на основание възстановено право на собственост с решение № 1056/10.01.2000 г. на Поземлена комисия - Б. на 3/20 идеални части от нива от 1,5 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Б•••, местността „Пред къщи”, имот пл.сн. № 901, мах. К••• от неодобрен кадастрален план, при съседи: север път /общинско/, изток и юг - С••• и запад - край на строителен полигон. Сочи се, че по КК и КР на с. Б••• този имот представлява ПИ с идентификатор 04217.909.9, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с площ от 1001 кв.м., процесиите 200 кв.м. от ПИ с идентификатор 04217.909.16, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., които неправилно са заснети и 300 кв.м., разположени в севеР.падната част на ПИ с идентификатор 04217.909.14, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с обща площ от 869 кв.м. Твърди се, че заявената искова претенция е за реална част от поземлен имот с идентификатор 04217.909.16 с площ от 200 кв.м., разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път, която реална част неправилно е заснета към ПИ с идентификатор 04217.909.16. Сочи се, че в тази хипотеза отново е налице грешка в кадастъра доколкото имотът възстановен на наследниците на И••• А. не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, а вместо него са нанесени имоти, които не съществуват реално, записани съответно на неизвестен собственик /имоти с идентификатори 04217.909.9 и 04217.909.14/ и като публична общинска собственост /имот с идентификатор 04217.909.16/. Твърди се, че в качеството им на владелци на процесиите около 200 кв.м. от ПИ с идентификатор 04217.909.16 ищците имат правен интерес да защитят своето владение като фактическо състояние и чрез отрицателен установителен иск, който иск същите предявили при условията на евентуалност, в случай, че не бъде признато правото им на собственост по давност или чрез възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и наследство. Твърди се, че доколкото процесното място не представлява и никога по- рано не е представлявало имот - публична общинска собственост, с начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, то Община Б. не е собственик на този имот, като се цитира т. 1 на ТР по ТД № 8/2012 г. на ОСГК и се сочи, че това дава възможност на ищците при условията на евентуалност и в случай, че съдът не приеме тезата им, че са собственици на описания по-горе имот, да искат същият да установи, че ответникът не притежава права върху спорната част от ПИ с идентификатор 04217.909.15, която те владеят, заедно с поземлени имоти с идентификатори 04217.909.9 и 04217.909.14. Сочи се, че с отрицателен установителен иск могат да се защитават, както права, така и фактически състояния. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание. Твърди се, че се оглед гореизложеното за ищците е налице правен интерес да искат съдът да установи правото им на собственост върху неправилно отразената в кадастралната карта част от описаното по-горе дворно място, придобито по силата на давностно владение, а при условията на евентуалност — правото им на собственост върху тази част от имота, възстановен с решение № 1056/10.01.2000 г. на ПК Б. на техния наследодател С••• в качеството му на наследник на И••• респективно съдът да приеме за установено, че ответникът Община Б. не е собственик на 200 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор 04217.909.16 по КК и КР на с. Б•••, одобрена със заповед №РД-18- 78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., която площ е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път. С Разпореждане № 2946/19.12.2023г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 20.12.2023 г. чрез Е••• - деловодител в Община Б.. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 18.01.2024 г. е депозиран писмен отговор, с който се иска да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и необосновани. Твърди се, че са неоснователни твърденията на ищците, че са придобили процесната реална част от 200 кв.м. на основание придобивна давност. Сочи, се че разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г., а в чл. 68 от ЗС владението се определя като упражняване на фактическата власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика / и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/. Сочи се, че ищците, излагат твърдения за упражняване на фактическата власт върху имота, от 1990 г., ограждайки и обработвайки дворното място, но видно от приложените, към писмения отговор писмени доказателства, се установява, че ищците са оградили имотът, едва през 2022 г. Сочи се, че по повод, постъпили в деловодството на Община Б., жалби от собственици на съседни имоти, за които спорният имот осигурява достъп, служители на Община Б. са извършили проверка по документи и на място. Излага се, че след констатиране на обективираните в жалбите факти и обстоятелства, отговарящи на действителната фактическа обстановка, са съставени Констативен протокол №0000000833 от 05.07.2022 г. и Констативен протокол от 07.11.2022 г. за обект: Поземлен имот с идентификатор №04279.909.16 - публична общинска собственост, находящ се в с. Б•••, махала „К•••“, което представлявало още едно доказателство, че процесният имот, не е владян от ищците постоянно, непрекъснато и спокойно, още по-малко се доказва твърдението, че земята е била обработвана, тъй като винаги се е ползвал за движение и транспорт. Твърди се, че до момента на затварянето на пътя от ищците, процесният имот, включително и претендираната реална част от същия, се е ползвал по своето предназначение за път, а именно: движение и транспорт. Посочва се, че правото на собственост по давност върху недвижим имот, съгласно чл. 79 от Закона за собствеността се придобива с непрекъснато владение на имота в продължение на десет години, а съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Посочва се, че тази фактическа власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин. Владението трябва да е постоянно и непрекъснато, а също така да е явно, несъмнително, спокойно и с намерение да се държи вещта като своя. Лицето следва да е упражнявало своя фактическа власт по отношение на конкретна вещ /corpus/, както и да е демонстрирало по отношение на всички трети лица поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем само за себе си. На следващо място се сочи, че Поземлен имот с идентификатор 04217.909.14, по КККР на с. Б•••, общ. Б., обл. Б., с площ 1001 кв.м., е собственост на общината на основания чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост, във връзка с §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, като за имота няма съставен акт за публична общинска собственост. В страната след 1947 г. на практика няма разделение между общинската и държавната собственост, която е единна и неделима, тъй като в разпоредбата на чл. 6 от Конституцията от 1947 г. общините не фигурират като носители на правото на собственост. Конституционните промени от 1990 г. прокламират наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Това е възприето и с Конституцията от 1991 г. Действителното разграничение обаче на двата вида собственост се извършва с измененията на чл. 6 ЗС и §6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА /обн. ДВ, бр. 77/1991 г., в сила от деня на обнародването му 17.09.1991 г./. В § 6 ПЗР на закона е определено кои обекти са общинска собственост. Параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА посочва кои държавни имоти стават общински с влизане на ЗМСМА в сила. Прехвърлянето на собствеността настъпва по право. С оглед на гореизложеното се сочи, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА, с оглед предназначението на имота държавната собственост върху него е трансформирана в общинска собственост по силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, в първоначалната му редакция, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините местните пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, процесният е станала общинска собственост. Излага се, че законът има предвид не само реално изградените улици, а и тези, които фактически изпълняват тази функция, като разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА се отнася, както за заварени обекти, т.е. такива които са били държавни преди влизане в сила на закона, така и за обекти, които ще се придобиват в бъдеще. Общините придобиват тези имоти безвъзмездно, а прехвърлянето на собствеността настъпва по право, без да е необходимо издаване на нарочен акт. Впоследствие се сочи, че в чл. 2 от Закона за общинската собственост е определено кои имоти са общинска собственост, а по аргумент от чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС спорната реална част от ПИ с идентификатор 04217.909.16, по КККР на с. Б•••, общ. Б., е публична общинска собственост. За текста е достатъчно теренът да се ползва за движение и транспорт. По реда на § 7 ПЗР ЗМСМА в собственост на общините преминават имотите, които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Ако за имота към този момент /17.09.1991 г./ е налице отреждане по действащ ЗРП, преценката за приложението на § 7 следва да се извърши с оглед това отреждане, а ако подобно отреждане липсва, следва да се има предвид фактическото ползване на имота. Последващи или предходни отреждания са ирелевантни, тъй като обособяването на общинската собственост като самостоятелна е обусловено от изисквания, установени към определен, точно фиксиран момент. Във връзка с горното, се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУТ, до влизане в сила на подробен устройствен план за територията, предназначението на имотите се определя от фактическото им използване. Твърди се, че поземлен имот с идентификатор №04279.909.16, винаги се е ползвал за движение и транспорт, осигуряващ единствен възможен достъп до други имоти в махалата, т.е фактическото използване на имота с идентификатор №04279.909.16, винаги е било за движение и транспорт, както правилно е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед №РД-18- 78/26.11.2021 г. на ИД на АГКК. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗУТ се сочи, че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план. Ако за съответната територия няма устройствени планове предназначението на имотите се определя от фактическото им ползване - чл. 9, ал. 1 от ЗУТ. Обстоятелството, че ищецът е установил ползване, от 2022 г. за себе си, върху спорната реална част, се твърди, че не може да отрече предназначението му за обществено ползване, нито може да се противопостави на общественото ползване на терена. Посочва се, че затова е установена забраната на чл. 86 от ЗС /в първоначалната и следващите редакции/ и на §1 от ЗД на ЗС, давността е изключена като придобивен способ за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. Излага се още, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗС (ДВ, бр.92 от 16.11.1951 г.) социалистическата собственост е включвала собствеността на държавата, на кооперациите и на други обществени организации. Впоследствие с изменението, обн. ДВ, бр. 31 от 1990 г. и разделянето на държавната собственост на държавна и общинска, разпоредбата на чл. 86 от ЗС забранява да се придобива по давност държавна или общинска собственост. С последващото изменение на чл. 86, обн. ДВ, бр 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е изключена като придобивен способ за вещите, които са публична държавна или общинска собственост, какъвто е и настоящия казус. При позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено. Следователно страната, която се домогва да докаже, че е давностила имота се посочва, че е длъжна да установи, че той не е изключен от оборота, т. е., че по отношение на този имот не съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност. Дори ищците да са владели процесния имот от 1990 г., се твърди, че в тяхна полза не е могъл да изтече давностния срок, давността е изключена като придобивен способ за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. На следващо място, се твърди, че от така предявената искова претенция, се установява липса на посочване от ищците на точния обем права в пространствено отношение, които ищците искат да им бъдат признати, за съответната реалната част, попадаща в спорния имот. Сочи се, че съгласно ТР № 8/2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, а иск за собственост към настоящия момент, от което се посочва, че следва в исковата молба, в петитума да посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца, с точно отразяване на границите на реалната част, предмет на иска, включително и чрез графичното отразяване на претендиралите граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ. Посочва се, че изискването към исковата молба, по иск за собственост, да е направена пълна индивидуализация на особена реална част от поземлен имот и на самия поземлен имот, с посочване на точното местоположението на тази реална част (а не само площта й) и ограничаването й от останалата част от поземления имот, включително и чрез графичното й отразяване по делото, цели яснота относно предмета на спора, като по този начин се обезпечава яснота за обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, както и евентуално точното му изпълнение. Твърди се, че в случая общото описване на реалната част, предмет на иска като площ от 200 кв.м., представляваща реална част от ПИ с идентификатор 04217.909.16, е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път, не отговаря на изискването за индивидуализация. Предвид изложеното по-горе се счита, че претенцията на ищците за придобиване на процеснита реална част от 200 кв.м., част от Поземлен имот с идентификатор № 04217.909.16, находящ се в с. Б•••, общ. Б., по давностно владение в исковия период от 1990 г. до настоящия момент е неоснователна, поради невъзможността необходимият срок да изтече, тъй като подобен придобивен способ е изключен по отношение на вещите публична общинска собственост. По отношение на предявения, в условията на евентуалност иск, да се признае за установено по отношение на Община Б., че по силата на наследствено правоприемство, ищците са собственици на 3/20 идеални части от нива от 1,5 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Б•••, местността „Пред къщи”, имот пл.сн. № 901, мах. К••• от неодобрен кадастрален план, при съседи: север път /общинско/, изток и юг С••• и запад — край на строителен полигон, възстановена им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1056/10.01.2000 г. на ПК Б., са собственици на реална част от 200 кв.м. от ПИ с идентификатор 04217.909.16, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, п.к. 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.333.62, 04217.909.10, 04217.909.11, 04217.909.12, 04217.909.14, 04217.909.15, 04217.909.5, 04217.909.6, 04217.909.7, 04217.909.8, 4217.909.9, разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път, които неправилно са заснети в КК и КР като публична общинска собственост. По отношение на предявената претенция, с която ищците твърдят и поддържат, че са се легитимирали като собственици на 3/20 идеални части, на основание Решение №1056/10.01.2000 г. на ПК Б. по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на земеделска земя реституирана по реда на ЗСПЗЗ, на наследодателя И••• Арабабаджиев, наследодател на С••• от чието коляно са ищците, а именно: Нива от 1.500 дка, девета категория, находяща се в землището на село Б••• в местността ПРЕД КЪЩИ имот ПЛ.№901, МАХ. К••• от неодобрен кадастрален план, при граници (съседи): Север: път (общинско), изток и юг: С••• и запад: край на строителен полигон, от съдържанието на акта, към същото е издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е приложено скицата. Направено е искане на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК съда да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК Б. за възстановяване на собствеността. Сочи се, че макар, привидно, решението да съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ, реквизити: описание на възстановения имот по размер, категория, местност, граници, се твърди, че същото, като административен акт, противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост и не създава права, като се излагат съображения в тази насока. Твърди се, че с Решението на Поземлена комисия Б. е възстановено правото на собственост върху нива 1.500 дка, която е индивидуализирана по неодобрен кадастрален план, т.е. възстановяването на имот пл.№901 е извършено, като границите му са определение според записаното в решението, съгласно неодобрен кадастрален план. Сочи се, че за имота, предмет на решението на ПК, не съществува, както по одобрен, така и неодобрен кадастрален план, а също изработен помощен план. За конкретния случай, се посочва, че имотът, към момента на постановяване на решението на ПК, попада в територия, в която няма одобрена кадастрална карта, респективно одобрен или изработен неодобрен кадастрален план, поради което за неговата индивидуализация е необходимо изработване на помощен план, за какъвто, в настоящия казус липсват доказателства. Последното, от своя страна се твърди, че води до извод, за липса на издаден акт за попълване на този план. Посочва се, че правната индивидуализация на обекта на собственост, възниква в резултат на волята на административния орган, формирана при спазване на предвидената в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ административна процедура. Счита се, че волята на административния орган е формирана при опорочена административна процедура, по индивидуализация на имота.Липсата на индивидуализация на имота, рефлектирало в решението на ПК Б., се твърди, че води до липса на особен обект на възстановяваното на ищците право и решението на административния орган не е породило предвиденото в закона правосъздаващо действие, което обуславя неоснователността на исковата претенция, в тази част. На следващо място се сочи, че следва да се има предвид, че собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си върху тях в две хипотези - когато земята е застроена или ако върху нея са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността (чл. 106, ал. 1 ЗСПЗЗ). Понятието "проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността" няма пряка дефиниция в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, смисълът му следва да се извлече от разпоредбите на закона и правилника, съдържащи пречки за възстановяване на собствеността. Такива пречки предвижда например чл. 24, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, съгласно който собствеността на държавата се запазва върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката и културата, сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините и др. Мероприятията, с осъществяване на които се задоволяват такива нужди, се посочва, че следва да се разглеждат като непозволяващи възстановяване на собствеността. С оглед изложеното се твърди, че и фактическото ползване на ПИ с идентификатор 04217.909.16, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, определящо неговото предназначение, а именно за движение и транспорт, осигуряващ единствен възможен достъп до други имоти в махалата, се явява пречка за възстановяване на собствеността върху нея в полза на предишните й собственици. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗУТ, до влизане в сила на подробен устройствен план за територията, предназначението на имотите се определя от фактическото им използване. Твърди се, че поземлен имот с идентификатор №04279.909.16, винаги се е ползвал за движение и транспорт, осигуряващ единствен възможен достъп до други имоти в махалата. Т.е фактическото използване на имота с идентификатор №04279.909.16, винаги е било за движение и транспорт, както правилно е отразен в кадастралната карта и кадастралните, одобрена със Заповед №РД-18-78/26.11.2021 г. на ИД на АГКК. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план. Ако за съответната територия няма устройствени планове предназначението на имотите се определя от фактическото им ползване - чл. 9, ал. 1 от ЗУТ. На следващо място, се иска да бъде обърнато внимание на предявената от ищците претенция, в условията на евентуалност, която е с правно основание наследствено правоприемство. Твърди се, че в качеството си на наследници и собственици на 3/20 идеални части от нива, с площ от 1.5 дка, същите искат от съда, да признае ищците за собственици на реална част от 200 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор №04279.909.16 по КККР на с. Б•••, общ Б.. С така, предявената от ищците претенция и произнасянето по така предявения иск, се счита, че ще се нарушат правата и законните интереси на останалите наследници, както и на практика ще се стигне до допускане и извършване на делба на имота. На последно място, при условията на евентуалност, ищците са предявили отрицателен иск срещу Община Б.. Сочи се, че видно от така формулираната претенция, при предявения отрицателен установителен иск, ищците са се съсредоточили върху искането си да бъде изследвано наличието на предпоставките за уважаване на иск с правно основание по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, а именно: „неправилно е заснета като публична общинска собственост“, като се излагат съображения, че последният е положителен установителен иск. Претенцията на ищците, предявявайки отрицателния установителен иск, допълвайки с такава по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се счита за недопустимо смесване в една претенция. На следващо място се твърди, че Община Б. е собственик на спорните 200 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор 04217.909.16 по КК и КР на с. Б•••, одобрена със заповед № РД-18- 78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.333.62, 04217.909.9, 04217.909.11, 04217.909.12,04217.909.14, 04217.909.15, 04217.909.5, 04217.909.6, 04217.909.7, 04217.909.8 и 04217.909.9, която площ е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15. Твърди се, че имотът е публична общинска собственост, което се определя от неговото фактическо ползване, последният, винаги се е ползвал за движение и транспорт, осигурявайки достъп до други имоти. Твърди се, че спорната реална част е била част от имот държавна собственост на основание чл. 6 от ЗС/редакция от 1951 г./, съгласно която държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик, като първата хипотеза има предвид осъществяването на такъв юридически факт, чиято правна последица, според предвиждането в конкретен нормативен акт, се състои в изгубване на правото на собственост от досегашния му носител и преминаването му в патримониума на държавата. Излага се, че видно от изложеното в исковата молба и представените с писмения отговор писмени документи се установява, че ищците, в един момент, през 2022 г. са решили да оградят с ограда, спорните части от ПИ с идентификатор 04217.909.16 по КККР на с. Б•••, общ. Б., като по този начин го приобщят и завладеят. От тук следвало за ответника, че ищците изначално са били наясно, че спорният имот не е тяхна собственост, като намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази по ясен начин, владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за себе си. Ответникът сочи, че е необходимо да се прави разлика между завладяването като способ за придобиване на право на собственост и завладяваното като способ за придобиване на владение, доколкото на нашата правна система не са познати така наречените безстопанствени вещи (rus nullius), понеже чл. 6 от ЗС обявява за държавни всички вещи, които нямат друг собственик, поначало завладяването няма приложение, като способ за придобиване на собственост. Сочи се, че съобразно Конституцията на НРБ от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица; и земи собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица. по силата на § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, в първоначалната му редакция, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините местните пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, процесният е станала общинска собственост. Законът има предвид не само реално изградените улици, а и тези, които фактически изпълняват тази функция. Разпоредбата на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА се отнася, както за заварени обекти, т.е. такива които са били държавни преди влизане в сила на закона, така и за обекти, които ще се придобиват в бъдеще. Общините придобиват тези имоти безвъзмездно, а прехвърлянето на собствеността настъпва по право, без да е необходимо издаване на нарочен акт. Впоследствие, в чл. 2 от Закона за общинската собственост е определено кои имоти са общинска собственост, а по аргумент от чл.3, ал. 2, т. 1 от ЗОС спорната реална част от ПИ с идентификатор 04217.909.16, по КККР на с. Б•••, общ. Б., е публична общинска собственост. За текста е достатъчно теренът да се ползва за движение и транспорт. С определение № 194/29.01.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа депозираната искова молба, а ответникът чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Малешевска оспорва предявения иск. С оглед направено искане за водене на преговори за постигане на спогодба и по искане на страните, на основание чл. 229, ал. 1,т. 1 от ГПК съдът с протоколно определение № 399/08.03.2024 година е спрял производството по гражданско дело № 1743/2022 година по описа на РСД Б. по взаимно съгласие на страните, като след депозирана молба от ищците с Определение № 1762/09.09.2024 година съдът е възобновил производството по делото и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. С протоколно определение от открито съдебно заседание на 19.09.2025г. е допуснато на основание чл.214 ГПК изменение на предявените искове от С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., Д. С. П., ЕГН ••••••••••,с адрес: гр. Б. и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.”, ••• против на Община Б., с ЕИК 000024695, с адрес град Б., пл. „Г••• представлявано от И•••, като същите се считат предявени както следва: да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Община Б., с ЕИК 000024695, с адрес град Б., пл. „Г•••, представлявано от И•••, че С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., Д. С. П., ЕГН ••••••••••,с адрес: гр. Б. и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.”, •••, като собственици по давност на дворно място, с площ от 2 070 кв.м., находящо се в землището на с. Б•••, община Б., което се намира в строителните граници на махала К••• и е при съседи: север - път, запад - строителни граници на махала „К•••”, юг - М••• изток - В•••. и североизток - Р•••, са собственици на реална част от ПИ с идентификатор 04217.909.16, по КК и КР на с. Б•••, одобрена със заповед № РД-18-78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Б., община Б., с.Б•••, ПК 2724, махала „К•••“, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатор 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.909.12, 04217.909.14, 04217.333.62, 04217.909.15, 04217.909.10, 04217.909.5, 04217.909.11, 04217.909.6, 04217.909.7, 4217.909.8 и 04217.909.9, която част е с площ от 150 кв.м. и е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път и която част неправилно е заснета като публична общинска собственост. В условията на евентуалност в случай, че не се уважи предявения иск, се иска от съда да признае за установено по отношение на Община Б., ЕИК 000024695, че С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., Д. С. П., ЕГН ••••••••••,с адрес: гр. Б. и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.”, •••, като наследници на С••• наследник на И••• ••• и собственици на 3/20 /три двадесети/ идеални части от нива от 1,5 дка, девета категория, находяща се в землището на с. Б•••, местността „Пред къщи”, имот пл.сн. № 901, мах. К••• от неодобрен кадастрален план, при съседи: при съседи: север път /общинско/, изток и юг - С••• и запад - край на строителен полигон, възстановена им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 1056/10.01.2000 г. на ПК Б. са собственици на реална част от 150 кв.м. от ПИ с идентификатор 04217.909.16, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.333.62, 04217.909.10, 04217.909.11, 04217.909.12, 04217.909.14, 04217.909.5, 04217.909.6, 04217.909.7, 04217.909.8 и 04217.909.9 разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път, които неправилно са заснети в КК и КР като публична общинска собственост. В условията на евентуалност при неуважаване и на евентуалния иск се иска да бъде признато за установено по отношение на ищците С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., Д. С. П., ЕГН ••••••••••,с адрес: гр. Б. и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.”, •••, че Община Б., ЕИК 000024695, не е собственик на 150 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор 04217.909.16 по КК и КР на с. Б•••, одобрена със заповед № РД-18- 78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия — урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи - ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2,04217.333.62,04217.909.10,4217.909.11,04217.909.12,04217.909.14,04217.9 и 4217.909.9, която площ е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.1 и път. След провеждане разпити на свидетели и изготвена съдебно-техническа експертиза, в последното проведено съдебно заседание на 18.03.2026 година ответникът е сторил признание на главния иск, както и изявление, че не се претендират разноски по делото. Същото е придружено и с изрично пълномощно относно стореното признание. В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на иска и заявеното искане от страна на ищците, чрез пълномощника им по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание. Съгласно чл.237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно: Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС. В случая е предявен допустим главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и евентуален иск с правно основание с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и втори евентуален иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК. Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът е заявил, че счита исковете за основателни и е сторил признание на същите. Ищците, чрез процесуалния им представител в проведено съдебно заседание на 18.03.2026 година са поискали постановяване на решение при признание на иска. В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. Направеното от страна на ответника признание на иска представлява по същество процесуално действие, с което ответната страна се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищците, заявено с иска отговаря на действителното правно положение, което води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда. С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, същият следва да бъде уважен на базата на това признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави. С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, като исковата претенция по главния иск следва да бъде уважена, така както е предявена, като се признае за установено по отношение на Община Б., ЕИК 000024695, че С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., Д. С. П., ЕГН ••••••••••,с адрес: гр. Б. и Р. С. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.”, •••, като собственици по давност на дворно място, с площ от 2 070 кв.м., находящо се в землището на с. Б•••, община Б., което се намира в строителните граници на махала К••• и е при съседи: север - път, запад - строителни граници на махала „К•••”, юг - М••• изток - В•••. и североизток - Р•••, са собственици на реална част от ПИ с идентификатор 04217.909.16, по КК и КР на с. Б•••, одобрена със заповед № РД-18- 78/26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Б., община Б., с. Б•••, пк 2724, махала К•••, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг поземлен имот, за движение и транспорт, с обща площ от 1001 кв.м., при съседи -ПИ с идентификатори 04217.320.442, 04217.320.624, 04217.329.1, 04217.329.2, 04217.333.62,04217.909.10, 04217.909.11, 04217.909.12, 04217.909.14, 04217.909.15, 04217.909.5, 04217.909.6, 04217.909.7, 04217.909.8 и 04217.909.9, която част е с площ от 150 кв.м. и е разположена между ПИ с идентификатор 04217.909.9, ПИ с идентификатор 04217.909.14, ПИ с идентификатор 04217.909.15 и път и която част неправилно е заснета като публична общинска собственост. Посочената част е индивидуализирана и в скицапроект за изменение на кадастралната карта за имот 04217.909.9, 04217.909.14 и 04217.909.16 с координати 3, 4, 5 и 6 в образуван нов поземлен имт с идентификатор 04217.909.27. Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна на ответника. С оглед уважаване на главния иск не се е сбъднало условието за произнасяне по предявените евентуални искове. По отговорността за разноските: В проведеното последно съдебно заседание на 18.03.2026 година страните изрично са заявили, че не претендират разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията на признание на иска, съдът