Решение № 267 от 15.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7127/2025 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 1111 от 23.01.2025 г. по гр.д. № 62580/2023 г. по описа на СРС, 67 с-в е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове, че „Съни парк“ ЕООД, ЕИК 206592685, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••••, ДЪЛЖИ НА „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 95а и чл. 107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата 1512,53 лева- главницаq представляваща дължима сума за доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 25,18 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 11.01.2023 г. до 26.04.2023 г., които суми касаят електроснабден обект, находящ се в гр. Вършец, ул. “Република” (Г. Димитров) № •••••••• - Хладилник, и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27078/2023 г. по описа на СРС, 67 състав. Срещу постановеното съдебно решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Съни парк“ ЕООД, с излагане на доводи, че решението, в обжалваната част, е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че дължи сумите за цена за достъп до електроразпределителната мрежа в имота без да съобрази, че в случая дружеството е било поставено в обективна невъзможност да ползва ел.енергия, тъй като след „границата на собственост на енергийните съоръжения“ /СТИ е монтирано на фасадата на захранващия трафопост/ захранващите кабели до обекта, които се намират под улица с асфалтово покритие на община Вършец, са компроментирани и негодни за пренос на електрическа енергия. Извод, който не е оспорен в производството и е потвърден с констатациите на СТЕ приета пред първата инстанция. Неправилни поради това са и изводите на съда, че сумата за достъп до електроразпределителната мрежа в имота за исковия период се дължи от ответното дружество. Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за отхвърляне на исковете в цялост като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че постановеното решение в обжалваната част е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата предмет, приема следното: Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във въззивната жалба, съдът намира следното: Производството е образувано по предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 95а и чл.107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 1 512,53 лева, представляваща дължима главница за доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането, и сумата 25,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.01.2023 г. до 26.04.2023 г., които суми касаят електроснабден обект, находящ се в гр. Вършец, ул. “Република” (Г. Димитров) № •••••••• - Хладилник, и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27078/2023 г. по описа на СРС, 67 състав. С постановеното решение, съдът е приел за установено в производството, че между ищеца “Електрохолд Продажби” АД, в качеството му на продавач и доставчик от последна инстанция, и ответника “СЪНИ ПАРК” ЕООД, в качеството му на купувач и краен клиент, е сключен комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12491023 - 0003 от 10.05.2022 г., който обвързва страните за процесния период от 01.12.2022 г. до 31.03.2023 г. По силата на него ищецът е поел задължение да доставя електрическа енергия до обект, находящ се в гр. Вършец, ул. „Република (Г. Димитров)“ № 2 при предоставена мощност 500 КВт/ч, с дневна цена 462,38 лева за МВт/ч и нощна цена 417,49 лева за МВт/ч. При съобразяване установените факти, чрез събраните доказателства, съдът е приел за установено, че ищецът е изпълнил основното си договорно задължение, а именно да осигури достъп на ответника до електроразпределителната мрежа и да доставя електрическа енергия в обекта за исковия период. Поради това и ответникът е останал задължен със сумата 1512,53 лева, представляваща дължима главница за доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги в обекта за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25,18 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 11.01.2023 г. до 26.04.2023 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 95а и чл. 107 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. За обосноваване на тези изводи, съдът е счел за неоснователни възраженията на ответника, че захранващите кабели до обекта, които се намират под улица с асфалтово покритие на община Вършец, са компроментирани и негодни за пренос на електрическа енергия, тъй като същите се намират след границата на собственост (след изходящите клеми на СТИ) на енергийните съоръжения. Доколкото достъп е бил осигурен, посредством монтираното СТИ от ищеца и предвид обстоятелството, че възстановяването на кабелите не е в тежест на ищеца, то, ответникът дължи сумата за предоставения достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2023 г. Решението е неправилно. В производството не е спорно и е установено наличие на облигационно правоотношение между страните за исковия период /от 01.12.2022 г. до 31.03.2023 г./ по комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № 12491023 - 0003 от 10.05.2022 г. за обект- административна сграда, находяща се в гр. Вършец, ул. „Република (Г. Димитров)“ № 2 при предоставена мощност 500 КВт/ч, с дневна цена 462,38 лева за МВт/ч и нощна цена 417,49 лева за МВт/ч. По силата на този договор ищецът “Електрохолд Продажби” АД, в качеството му на продавач и доставчик от последна инстанция е поел задължение да доставя на ответника “СЪНИ ПАРК” ЕООД, в качеството му на купувач и краен клиент електрическа енергия в обекта- административна сграда, находяща се в гр. Вършец, ул. „Република (Г. Димитров)“ № 2. Страните не спорят и от констатациите на експерта по приетата пред първата инстанция СТЕ, чийто изводи настоящия състав напълно кредитира, по реда на чл.202 ГПК, се установява, че спрямо процесния обект е монтирано средство за търговско измерване (СТИ) с фабричен № 96699761 на 16.09.2022 г. Изяснено е от експерта по СТЕ, че обектът е следвало да се захранва с електрическа енергия от трафопост „32 Хладилника“, собственост на ЕРМ Запад ЕАД, според представеното по делото становище SAP № IB-33-22-40218 на ЕРМ Запад ЕАД от 24.10.2022 г., по което страните не спорят. Установено е от представения по делото договор за наем и показанията на свидетеля В..Д. /управител на „Джед компютинг“ ЕООД до м.09.2023 г./, че представляваното от свидетеля дружество е предоставило по силата на договор за наем на ответника „Съни парк“ ЕООД ползването на процесния имот-административна сграда в имота, находящ се на посочения адрес. Чрез представените по делото доказателства и показанията на свидетеля В..Д. се установява, че трафопостът, който следвало да захранва обекта, бил наводнен. След подаден сигнал до електроразпределителното дружество минал период от около шест месеца докато бъдат предприети действия по отстраняване на повредата в трафопоста. Впоследствие около м.10.2022 г. свидетелят присъствал на замерване на кабелите и видял, че всички кабели, изходящи от трафопоста до обекта и преминаващи под асфалтовата настилка на улицата били повредени поради извършени СМР по пътното платно от Община Вършец. Свидетелят сочи, че обектът не е електрозахранен. Посочените обстоятелства се потвърждават и от констатациите на експерта по СТЕ. Чрез констатациите на СТЕ се установява, че СТИ е монтирано на фасадата на захранващия трафопост, както и че захранващите кабели от трафопоста до обекта на ответника са компрометирани и негодни за пренос на електрическа енергия. В производството не са ангажирани доказателства дали описаният обектадминистративна сграда е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, в т.ч. дали са били спазени изискванията на приложимата Наредба № 6/24.02.2014 г. (отм.) и дадените указания с представеното по делото становище на ЕРМ Запад ЕАД, за което са дадени указания и с разпоредбите на чл.116, ал.7 ЗЕ и чл.117 ЗЕ. В този смисъл доводите на ищеца, че от страна на ответника се дължи сумата за осигурения достъп до ел.разпределителната мрежа за исковия период независимо дали е ползвана ел.енергия в обекта, съдът намира за неоснователни. Действително, според указанията на чл.120 ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Противно на изложените от СРС доводи, настоящия състав намира че в производството не е установено поставяне на средството за търговско измерване на границата на имота на клиента. Напротив, чрез събраните по делото доказателства е установено, че в случая СТИ е било поставено на аварирал и негоден трафопост собственост на ЕРМ Запад ЕАД – оператор на електроразпределителната мрежа и то на място, което не може да бъде определено като граница на имота на клиента- ответник. Както бе посочено от една страна ответника е наемател на обекта представляващ административна сграда и покривни конструкции в недвижим имот, собственост на трето за спора лице – Джед Компютинг ЕООД. От друга страна, както е установено от представените в производството доказателства след трафопоста на ответника до обекта на наемателя – ответник е налице собствен път на община Вършец, под който се намират и аварирали захранващите кабели, които както е установено са компрометирани и негодни за пренос на електрическа енергия. При това, настоящия състав намира че при липса на предоставен договор за присъединяване на обекта на ответника към електроразпределителната мрежа не може да бъде установено спазване изискванията на чл.29, чл.30, ал.4, чл.31, ал.2 и чл.59, ал.7 от приложимата в случая Наредба № 6/24.02.2014 г. ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ И КЛИЕНТИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ КЪМ ПРЕНОСНАТА ИЛИ КЪМ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ (отм.) Действително, както е посочил СРС, приложимите разпоредби несъмнено сочат, че „граница на имота“ и „граница на собственост върху електрическите съоръжения“ са различни понятия и същите несъмнено не съвпадат. Определянето на границата на имота в случая несъмнено сочи, че СТИ е поставено преди границата на друг имот /община Вършец/. Същевременно определянето на „граница на собственост върху електрическите съоръжения“ следва да бъде извършено при съобразяване границата на имота на клиента, а не само с поставянето на СТИ на повреден трафопост – чужда собственост далеч преди границата на имота на клиента в отклонение от правилата по цитираните по горе разпоредби. Договора за присъединяване следва да осигурява на клиента възможност за ползване на ел.енергия на границата на собственост на електрическите съоръжения, каквато в случая не е налице. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т.е. цената за достъп се плаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия. Такава възможност в случая не е била осигурена на ответника. При това, настоящия състав намира за недължима начислената от ищеца цена за достъп до ел.разпределителната мрежа, каквато възможност ищеца и ЕРМ Запад ЕАД не са осигурили на клиента – ответник. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Крайните изводи на двете съдебни инстанции н е съвпадат. Постановеното от първата инстанция решение следва да бъде отменено като неправилно, на основание чл.271, ал.1, пр.2 ГПК. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 300 лв. и разноски за въззивната инстанция в размер на 55.25 лв. по представения списък по чл.80 ГПК. Водим от гореизложеното, съдът