Решение № 204 от 29.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 116/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 16 от 13.04.2023 г., постановено по търг. дело № 27/2022 г., Окръжен съд Видин е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Колтън Венчърс ЛП“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законодателството на Шотландия, Обединеното кралство иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, с който се иска да се признае за установено, че ищецът има вземане към длъжника „Александър Принт“ЕООД/н/, в размер на сумата от 1 960 000 лева, което не е включено в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Колтън Венчърс ЛП“, чрез процесуалния му представител адв. Г. Ж., с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.694 от ТЗ да бъде уважени така както е предявен. Твърди се в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с несъобразяване на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви, които не съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Твърди се също така, че решението е постановено и в противоречие с приложимия материален закон, както и че неправилни и необосновани били изводите на съда, че не се установявало неизпълнение на насрещните задължения на ищеца по договора за предоставяне на консултантски услуги. Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел, че искът е неоснователен и недоказан с единственото основание, че ищецът не бил приложил като писмени доказателства фактура № 25/23.03.2017г., произтичаща от договора за предоставяне на консултантски услуги, както и че не е бил представен самият консултантски договор и доказателства за изпълнението на договорното задължение на ищеца, произтичащо от този договор. Оспорва се този извод на решаващия съд като необоснован и неправилен поради това, че първоначалните задължения на страните, произтичащи от консултантския договор, са новирани по силата на сключения впоследствие между тях договор за спогодба, поради което и същите се явяват изцяло ирелевантни за преценката дали съществува вземането произтичащо от новираното облигационно отношение. Подробни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Искането към съда е да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което предявеният от ищеца "Колтън Венчърс ЛП" положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал.2 ТЗ за установяване съществуването на предявеното от него и неприето вземане в производството по несъстоятелност на ответника "Александър Принт"ЕООД/н/ да бъде уважен както е предявен. В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна "Александър Принт"ЕООД/н/, както и от синдика С. Е. Б.. Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Колтън Венчърс ЛП“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законодателството на Шотландия, Обединеното кралство иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, с който се иска да се признае за установено, че ищецът има вземане към длъжника „Александър Принт“ЕООД/н/, в размер на сумата от 1 960 000 лева, което не е включено в списъка на приетите в производството по несъстоятелност вземания. Твърденията са че ищцовото дружество е предявило по реда и в срока по чл. 688, ал.3 ТЗ вземанията си в производството по несъстоятелност на „Александър Принт“ЕООД/н/ и първоначално то е било включено от синдика в допълнителния списък на приетите вземания. Последствие обаче по направено възражение в срока по чл.690, ал.1 ТЗ от „Джей енд Ай“ЕООД съдът по несъстоятелността не е одобрил така изготвения списък и е изключил вземането от списъка на приетите предявени вземания. Твърди се от ищеца, че възразилото лице „Джей енд Ай“ЕООД представлявало трето за производството по несъстоятелност лице, което поради липса на признат от закона правен интерес не може да възразява срещу списъка на приетите вземания, но въпреки това съдът по несъстоятелността в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е разгледал по същество това възражение и въз основа на него в определението си по чл.692, ал.5 от ТЗ е изключил предявеното от „Колтън Венчърс ЛП“ вземане от списъка на приетите вземания. Твърди се също така, че претенцията на ищеца се основавала на сключен договор за наем на недвижими имоти от 02.03.2018г., с който „Александър Принт“ЕООД, в качеството си на наемодател, е предоставил на „Колтън Венчърс ЛП“, като наемател, подробно описаните в договора недвижими имоти, намиращи се в гр.София, при наемна цена в размер на 10 000 лева. Договорът за наем бил сключен за срок от 12 години и бил вписан в АВ- София. Съгласно чл.4.1 от договора било предвидено, че наемателят заплаща авансово цялата наемна цена за срока на договора, която е в размер на 1 440 000 лева при подписването на договора, като така договорената страна по волята на страните била приспадната от задължение на наемодателя към наемателя общо в размер на 1 833 590, 62 лева, съгласно чл.4.2 и чл.4.3 от договора. В чл.7 били договорени условията за прекратяване на договора, а в чл.8 дължимите неустойки при предсрочното му прекратяване. Договорът за наем бил с нотариална заверка на подписите от 06.03.2018г. като към него бил приложен и Протокол за прихващане на вземания от 02.03.2018г. Поддържа се, че съществените условия на договора за наем по отношение задължението за заплащане на наемна цена били съобразени със сключена преди това между спогодба от 23.11.2017г., с която уредили отношенията си във връзка с неизпълнението на задълженията на „Александър Принт“ЕООД по предходен договор за предоставяне на консултантски услуги. Твърди се, че след откриването на производството по несъстоятелност на „Александър Принт“ЕООД синдикът на дружеството прекратил договора за наем, от което според ищеца възникнало вземане за наемателя за връщане обратно на предплатената авансово наемна цена в размер на сумата от 980 000 лева, както и за неустойка съгласно чл.8, ал.1 от прекратения договор за наем, дължима поради предсрочното прекратяване на договора за наем и това е породило правният интерес на „Колтън Венчърс ЛП“ да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност на „Александър Принт“ЕООД. Искането към съда е било да се постанови решение да се признае за установено по отношение на производството по несъстоятелност на „Александър Принт“ЕООД, на основание чл. 694, ал.2 ТЗ, съществуването на вземане в общ размер на 1 960 000 лева, представляващи главница по чл.8, ал.1 от Договор за наем на недвижими имоти от 02.03.2018г. и 980 000 лева неустойка за предсрочното прекратяване на договора за наем, което вземане е възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Александър Принт“ЕООД и е неплатено на падежа, с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.7 от ТЗ. Ищецът е направил искане и за присъждане на сторените от него разноски за защитата му в настоящото производство. Ответникът „Александър Принт“ЕООД/н/ в срока по чл.367 ГПК не е подал отговор на исковата молба. Депозирана е молба от синдика на „Александър Принт“ЕООД/н/, Ивайло Ризов, в която е изявил становище за основателността на иска, както и че според него същият е следвало да бъде уважен. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Между страните не се спори, а и се установява, че в производството по несъстоятелност на „Александър Принт“ЕООД/н/ е било предявено с молба от 26.11.2021г. от „Колтън Венчърс ЛП“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законодателството на Шотландия, Обединеното кралство, в срока по чл. 688, ал.3 от ТЗ, вземане към несъстоятелния длъжник в общ размер на 1 960 000 лева. Основанието за възникване на това вземане в молбата е посочено едностранното и предсрочно прекратяване на договор за наем на недвижими имоти от 02.03.2018г., собственост на несъстоятелния длъжник, който договор за наем е бил вписан в Службата по вписванията- гр. София с вписване от 02.03.2018г. и който договор е прекратен от синдика на „Александър Принт“ЕООД/н/ по реда на чл. 644 ТЗ с Уведомление от 19.11.2021г. Не е спорно, а и се установява, че въз основа на подадената от „Колтън Венчърс ЛП“ молба за предявяване на вземане, синдикът на основание чл.688, ал.3 от ТЗ го е включил в списъка на приетите допълнително предявени вземания, които са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Не е спорно, а и се установява, че в срока по чл.690, ал.1 ТЗ е постъпило възражение от „Джей енд Ай“ЕООД, което лице им качеството на ипотекарен кредитор с права по чл.717н ТЗ и който не е предявил друго вземане срещу длъжника в производството по несъстоятелност на „Александър Принт“ЕООД/н/. По това възражение с Определение № 56/05.07.2022г. на съда по несъстоятелността, обявено в ТР по партидата на несъстоятелния длъжник на 07.07.2022г., съдът по несъстоятелността не е одобрил съставения от синдика допълнителен списък, обявен в ТР на 07.04.2022г. и е изключил това вземане от списъка на приетите допълнително предявени в срока по чл.688, ал.3 ТЗ вземания. Видно от представения по делото и приет като доказателство Договор за наем от 02.03.2018г., вписан в Службата по вписванията с вписване с вх.№ 12916/02.03.20018г., длъжникът „Александър Принт“ЕООД, като наемодател, е предоставил под наем на „Колтън Венчърс ЛП“, като наемател, следните собствени на дружеството недвижими имоти: 1/. Урегулиран поземлен имот XVI-949, 950 по плана на гр.София, м.“НПЗ Орион и съседни жилищни територии“ с идентификатор № 68134.2821.2517 с площ от 3737кв.м, намиращ се на административен адрес гр.София, район Връбница, ул.“3020“№13; 2/. Сграда с идентификатор № 68134.2821.949.1, която е разположена в поземления имот, със застроена площ по скица от 1191кв.м, и която представлява Производствена сграда със застроена площ от 1241кв.м, състояща се от Полуподземно ниво с РЗП от 1241кв.м.; Приземно ниво с РЗП от 1241кв.м., Първо надземно ниво с РЗП от 999кв.м и надстройка с РЗП от 473, 20 кв.м. Не е спорно, а и се установява, че по силата на чл.2.1 от процесния договор страните са се уговорили, че собствените на несъстоятелното дружество активи, недвижими имоти, се отдават на ищцовото дружество под наем за срок от 12 години. Уговорената месечна наемна цена, съгласно чл.2.1 от договора за наем, е възлизала на 10 000 лева, като общата й стойност за целия договорен период е възлизала на 1 440 000 лева. По силата на чл.4.3 от процесния договор страните са се договорили също така, че сумата от 1 440 000 лева, представляваща дължимата наемна цена за целия срок на наемния договор е следвало да бъде заплатена от наемателя авансово, като е бил уговорен следният начин за плащането й: дължимата предсрочно и авансово наемна цена се прихваща изцяло със съществуващото в полза на наемателя „Колтън Венчърс ЛП“ вземане в размер на 1 833 590, 62 лева, представляващи равностойносттта на 937 500 евро, представляващо парично задължение, дължимо от „Александър Принт“ЕООД на „Колтън Венчърс ЛП“ по силата на Спогодба от 23.11.2017г. Съгласно чл.8, ал.1 от договора за наем страните са се договорили, че в случай, че договорът за наем бъде прекратен предсрочно или бъде развален поради каквото и да било причина, наемодателят ще дължи на наемателя връщане на предплатените авансово наемни вноски от датата на прекратяване или разваляне на договора, както и заплащането на неустойка в същия размер. Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство Уведомление за прекратяване на договор за наем на недвижими имоти от 02.03.2018г., че синдикът на „Александър Принт“ЕООД, Д. Ш., на основание чл.644, ал.1 ТЗ е прекратил предсрочно действието на процесния договор за наем, като е посочено, че настоящото уведомление служи като предизвестие по чл.644, ал.2 ТЗ от деня на получаването му, за което обстоятелство по делото няма ангажирани доказателства. Видно от съдържанието на писмото като единствен мотив за прекратяването на договора за наем е посочено, че участниците в производството по несъстоятелност на „Александър Принт“ЕООД не са привнасяли разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, поради което и отдаването на активите от масата на несъстоятелността под наем се явявал единственият евентуален източник на средства за издръжката на производството. В уведомлението е изразено изричното съгласие на синдика платената чрез прихващане авансово наемна цена да бъде възстановена на наемателя „Колтън Венчърс ЛП, което следвало да стане посредством предявяването на вземания от последния в производството по несъстоятелност на длъжника. Не е спорно, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Протокол за прихващане от 02.03.2018г., че дължимата от „Колтън Венчърс ЛП“ наемна цена от 1 440 000 лева, която представлява задължение към „Александър Принт“ЕООД по договора за наем от 02.03.2018г., е прихванато от вземането на „Колтън Венчърс ЛП“ по Спогодбата от 23.11.2018г. за сумата от 1 440 000 лева, до размера на по-малкото от двете. Посочено е че в резултат на така извършеното прихващане, паричното задължение на „Александър Принт“ЕООД към „Колтън Венчърс ЛП по същата спогодба остава да е в размер на 393 590, 62 лева. Между страните не се спори, а и се от установява от вписванията по партидата на „Александър Принт“ЕООД, че вземането в размер на 393 590, 62 лева, както и вземане за мораторна лихва в размер на 20 018 лева е предявено в производството по несъстоятелност на „Александър Принт“ЕООД в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и е включено в списъка на приетите предявени вземания. По делото е представена и е приета като доказателство и Спогодбата от 23.11.2017г., сключена между „Александър Принт“ЕООД и „Колтън Венчърс ЛП, по силата на която страните са преуредили отношенията си във връзка с прекратения договор за консултантски услуги от януари 2017г. В чл.1 от договора за спогодба е посочено, че „Александър Принт“ЕООД е възложил, а „Колтън Венчърс ЛП е приел да изпълни дейности по предоставяне на консултантска услуга за проучване на условията за регистрация на клон на чуждестранно юридическо лице на територията на Шотландия, разработване на бизнес план, в който са включени параметри за необходимите финансови средства за закупуване на машини, материали за печат, както и разработване на маркетингов план и дистрибуторска мрежа за осигуряване на клиенти и разпространение на рекламни материали на територията на Шотландия е останалите европейски държави. В т.1 от споразумението е посочено, че страните са се съгласили, че всички описани по-горе дейности са били извършени от консултанта точно, качествено и навреме, за което му се дължи заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 18 500 евро, за което е издадена фактура № 25/23.03.2017г. с договорен срок за плащане 28.04.2017г. В т.3.3 е посочено, че впоследствие „Александър Принт“ЕООД се е отказал от изпълнението на договора, вследствие на което консултантът „Колтън Венчърс ЛП е понесъл загуби и е изпаднал в забава за изпълнение на поети от него задължения към клиенти във връзка с изпълнението на консултантския договор. Съгласно чл.4 от Спогодбата страните са се съгласили, че „Александър Принт“ЕООД дължи на „Колтън Венчърс ЛП неустойка за пълно неизпълнение на постигнатите договорености, която страните са определили да е в размер на 937 500 евро/ в левовата равностойност на 1 833 590, 62 лева/, както и сумата 18 500 евро/ в левовата равностойност на 36 182, 86 лева/, които суми съгласно чл.5 от споразумението е следвало да бъдат заплатени от длъжника по банков път в срок до 31.01.2018г. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание Чл.694 от Търговския закон е установителен по своя характер- предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено парично вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица- кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материално-правна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде единствено кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане/ при положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу вземане, предявено от друг кредитор, както и от страна на самия длъжник, с твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай сме изправени пред предявяването на отрицателен установителен иск/. В настоящия случай искът е предявен от кредитор, с предявено неприето вземане, за който безспорно е налице правен интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да се приеме за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност лица- синдикът, длъжникът, както и останалите кредитори, че притежава вземане в размера на претендирата от него сума. На следващо място, съгласно разпоредбата на Чл.694, ал.4 от Търговския закон, регламентираща последиците от приключване на производството по Чл.694 от ТЗ, влязлото в сила решение по Чл.694, ал.1 от ТЗ ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността. По този начин законът разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо, очертани в Чл.298 от ГПК като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по Чл.694 от Търговския закон. Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим- като предявен в 14 дневния срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 от ТЗ. В настоящия случай, определението по чл.692, ал.4 от ТЗ, с което не се одобрява допълнителния списък с предявените в срока по чл.688, ал.3 ТЗ вземания, между които е и това на ищеца, е обявено в ТР по партидата на длъжника на 7.07.2022г., а исковата молба е постъпила в канцеларията на съда на 20.07.2022г., поради което и срокът за предявяване на иска по чл.694, ал.1 ТЗ следва да се счита за спазен. Предвид изложеното, следва да се приеме, че искът е предявен в преклузивния срок по чл.694, ал.1 ТЗ, считано от обявяването в търговския регистър по партидата на длъжника на определението на съда по несъстоятелността и от лице, разполагащо с надлежна активна процесуална легитимация- кредитор с прието от синдика по вземания, което по възражение на друг кредитор е изключено от съда по несъстоятелността от списъка на приетите предявени вземания. Обстоятелството дали възразилият кредитор „Джей енд Ай“ЕООД, който е с правата на такъв по чл.717н ТЗ и следователно въпросът дали има качеството на кредитор по несъстоятелността, който да има правен интерес и произтичащата от това активна легитимация е извън преценката за допустимостта на настоящото производство. Този въпрос ще има значение за допустимостта на производството по оспорване на списъка по чл.690 ТЗ, но не и за допустимостта на производството по иска с правно основание чл.694 от ТЗ тъй като в противен случай биха били засегнати неоправдано правата на кредитора, чието вземане по възражение на лице, което не е активно легитимирано да възразява срещу списъка по чл.690 ТЗ е било изключено от списъка с приетите вземания, тъй като за него няма да има друг ред за защита освен предявяването на иска за съществуване на вземането си. Предмет на специалния установителен иск по чл.694 ТЗ е обусловен и предпоставен от предметния обхват на производството по оспорване на списъка по чл.690 ТЗ, съгласно който длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане в 7 дневен срок от обявяването по чл.689 ТЗ, като това предопределя активната и съответно пасивната процесуална легитимация на участващите в това производство страни. Пасивната процесуална легитимация ще зависи в този случай от това кой е предявил установителния иск по чл.694, ал.1 ТЗ, в случаите когато искът е предявен от кредитор, чието вземане по възражение на длъжник или друг кредитор е изключено от изключено от списъка на приетите вземания, в т. сл. на първо място разбира се, по необходимост като ответник следва да бъде конституиран длъжникът. Тук възниква въпросът дали право на участие като главна страна в производството по иска с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ ще има и кредиторът по чието възражение в предходно развилото се производство по чл.690, ал.1 ТЗ предявеното от ищеца вземане, което е предмет на настоящия иск, е изключено от списъка на приетите вземания. Настоящият съдебен състав е запознат със съществуваща съдебна практика, в т.ч. и на касационната инстанция, обективирана напр. в Решение № 31/1.08.2018г. по т.д.№ 1950/2016г. на ВКС, ТК, 2 ТО, съгласно която е прието, че даденото от въззивния състав разрешение на процесуалния въпрос относно пасивната легитимация по положителния установителен иск по чл. 694 ТЗ, предвиждащо участието като необходим задължителен другар в производството по иска с правно основание чл.694 ТЗ не било съобразено и влизало в противоречие с новата разпоредба на чл. 694, ал. 4 ТЗ, в сила от 03.01.2017 г. В цитираното решение касационният съд е приел, че с оглед на инкорпорираното в тази норма ново правило, недопустимо е конституиране като ответник по предявен положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ на кредитор, по чието възражение вземането на ищеца е било изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ГПК, тъй като по силата на закона възразилият кредитор, както и всеки друг кредитор на несъстоятелността, вече можел да участва в производството по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ само в качеството на подпомагаща длъжника страна, което изключвало възможността същият да бъде конституиран като главна страна в процеса. Ето защо според касационния съд, без значение за пасивната легитимация по иска било обстоятелството, че в хода на процеса по отношение на възразилия кредитор със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 694 ТЗ е установено, че същият няма качеството на кредитор на несъстоятелността. Без по никакъв начин да се поставя под съмнение правилността на горните изводи следва да се посочи, че на настоящия състав на Апелативния съд е известна и друга съществуваща практика на касационната инстанция – така например Решение № 66/29.07.2022г. по т.д.№ 636/2021г. на ВКС, ТК, 2 отд., която е по-късна по време и следователно по актуална от тази обективирана в цитираното Решение № 31/1.08.2018г. по т.д.№ 1950/2016г. на ВКС, ТК, 2 ТО, и с която при сходна фактическа обстановка е дадено точно в противоположния смисъл правно разрешение- че следва да участва като главна страна в производството относно съществуването на спорното вземане и кредиторът по чието възражение това вземане е изключено от списъка на приетите вземания, което становище настоящият състав на съда споделя изцяло като намира че то е по-близко и съответстващо на смисъла и целите на производството по иска с правно основание чл.694 ТЗ и поради което именно тази практика следва да бъде съобразена и зачетена при решаването на настоящия казус. Съгласно това разрешение, което още веднъж казано изцяло се споделя от въззивния съд, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл.692, ал.3 ТЗ от друг кредитор на несъстоятелността, производството по иска за съществуване на оспореното вземане трябва да се развие, респ. да продължи, ако вече е образувано такова с предявяването на осъдителен или установителен иск преди откриване на производството по несъстоятелност/ в хипотеза на чл. 637, ал.1 и следв. от ТЗ/, с участието на същите страни в производството по оспорване на вземането по чл.690 ТЗ, което се е развило пред съда по несъстоятелността. В хипотеза, при която вземането на ищеца/кредитора, предявил вземането/ е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но в производството по чл. 692, ал.4 ТЗ е изключено по възражения от други кредитори, производството по иска за съществуване на неприетото вземане трябва да се развие с участието на кредитора, предявил вземането/ищец/, длъжника/ответник/, синдика и кредиторът или кредиторите подали възражение/ като ответници и необходими задължителни другари на страната на длъжника/. Както е прието в цитираната съдебна практика исковото производство следва да се развие с участието на всички кредитори, участници в спора по реда на чл.692 ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед спазване на принципа на равнопоставеност и гарантиране на правата на кредиторите, чийто възражения са уважени от съда по несъстоятелността. А в хипотезата на направено възражение от друг кредитор срещу прието от синдика вземане съдът, разглеждащ иска по чл.694, ал.1 ТЗ, следва служебно и без да е направено такова изрично искане от ищеца да конституира възразилия кредитор като ответник. От друга страна, както е подчертано в мотивите си касационния съд и който негов правен извод изцяло се споделя изцяло и от настоящия състав на съда, е че исковите производства по чл.694 ТЗ и по чл.637, ал.3 ТЗ имат еднаква непосредствена цел – установяване с оглед на нуждите на производството по несъстоятелност на спорни вземания/обезпечения и привилегии на кредитори/ на несъстоятелността, която предпоставя участие във всяко от тези дела на лицата, насрещни страни в производството по чл.692 ТЗ по възражението по чл.690, ал.1 ТЗ, поради което и не може да се разграничава съдопроизводствения ред по който се разглеждат тези две искови производства, който извод се обосновава с оглед постигането на еднаквата непосредствена цел и за двете производства- постановяването на съдебно решение, което да е с установително действие по отношение на длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността относно съществуването на оспорените вземания и привилегия с оглед постигане специфичните цели на последващия етап на производството по несъстоятелност. Процесът и в двата случая се развива според общите разпоредби на ГПК, като единствената разлика между двете съдебни производства е че това по завареното по чл.637, ал.1 ТЗ предхожда откриването на производството по несъстоятелност на длъжника, както и че това по чл.694, ал.1 ТЗ винаги подлежи на разглеждане от окръжен съд като първа инстанция/бидейки съд по несъстоятелността по см. вложен в разпоредбата на чл. 694, ал.6 ТЗ/, но по съображения на процесуална икономия и бързина на тези разлики не следва да се отдава приоритет. Ето защо и предвид еднаквия съдопроизводствен ред по който се разглеждат двете искови производства и специфичната цел, която се преследва с провеждането на тези две искови производства – постигането на предвиденото в чл. 694, ал.8 от ТЗ установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, която цел е абсолютно идентична и за двете производства, то нормата на чл. 637, ал.3, т.2 от ТЗ, предвиждаща че производството следва да продължи с участието на синдика, кредитора и лицето, подало възражението, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика, но срещу него е направено възражение по чл.692, ал.3 от ТЗ, следва да намери приложение по аналогия и в производството по иска с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, с оглед постигането и осигуряването на равнопоставеност на всички участващи в производството лица, в. т. ч. и на кредитора, по чието възражение приетото от синдика вземане на ищеца е било изключено от съда по несъстоятелността от списъка на приетите вземания. Настоящият състав на съда намира, че не могат да бъдат приети като аргумент да бъде отречено правото на участие като главна страна на възразилия кредитор с измененията на разпоредбата на чл.694 от ТЗ с §11 от ЗИДТЗ /ДВ, бр.105 от 30.12.2016г./, според която нова редакция на чл.694, ал.4 от ТЗ в производството по иска по чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ е предвидено да могат да встъпят като трети лица-помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл.693 от ТЗ, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал.1-3. Тълкуване според което законът след изменението му е отрекъл необходимостта от участие в производството по иска за съществуване на вземането като главна страна именно на кредитора, по чието възражение вземането е изключено от списъка на приетите вземания и вместо това само му е отредил възможността да поиска евентуално да встъпи като трето лице-помагач на длъжника по реда на чл. 218 ГПК и приравнявайки го по този начин на всички останали кредитори с приети вземания по чл.693 ТЗ, независимо че те не са се възползвали от възможността да оспорят вземането, не намира на първо място опора в текста на самия закон, и на следващо място такова тълкувания е в противоречие с решаващите изводи на цитираното по-горе Решение № 66/29.07.2022г. по т.д.№ 636/2021г. на ВКС, ТК, 2 отд. и в които ясно е посочено, че необходимостта от участието като главна страна на възразилото лице в производството по съществуване на оспореното вземане е да се осигури постигането на равнопоставеност на всички участващи в производството лица, вкл. и на това по чл.690 ТЗ, което между впрочем предпоставя и допустимостта на иска по чл.694, ал.1 ТЗ. А такава равнопоставеност не е в достатъчна степен гарантирана с възможност на възразилото лице да участва като трето лице помагач на длъжника в производството по чл.694, ал.1 ТЗ, вкл. и поради сравнително краткия преклузивен процесуален срок- до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, до който момент най-късно искането за встъпване може да бъде заявено, след което това процесуално право ще се счита за преклудирано. Като допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи на съда могат да послужат и разясненията дадени в редица други актове на ВКС/ така напр. Определение № 802/17.10.2023г. по ч.т.д.№ 1480/2023г. на ВКС, ТК, 2 ТО/, според които посредством с предвидената в чл. 694, ал. 4, изр. 2 ТЗ процесуална възможност за кредиторите с приети вземания по чл. 693 ТЗ, както и за кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по, ал. 1 - 3, да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника в производствата по, ал. 2 на чл. 694 ТЗ, се цели да се даде и гарантира защитата на общия интерес на всички останали участници в производството по несъстоятелност, в т. ч. и срещу воденето на симулативен процес, каквато симулативност обаче дори и чисто житейски и логически не може да се предположи, че може да съществува между възразилия кредитор и кредитора с прието вземане, чието вземане се оспорва от същия този кредитор, за да е приложимо това правило в отношенията между тях. Тоест законодателят е целял само да даде допълнително средство за защита срещу симулативен процес, но не и кардинално да отрече изобщо възможността на възразилия кредитор да участва като главна страна в качеството на необходим задължителен другар на длъжника, още повече че това процесуално качество му дава и предоставя още по засилена и обхватна защита от тази която би претежавал чрез възможността да иска да бъде конституиран като трето лице помагач. В подкрепа на този извод са и мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, касателно изменената редакция на чл. 694, ал.4 ТЗ, обективирани в Решение № 471/14.06.2016г. на Министерския съвет, които се поместени на сайта на Народното събрание и в което ясно е посочено, че измененията са наложителни и продиктувани именно от това да се минимизира риска от воденето на симулативни процеси и опитите чрез тях да бъде овладяно производството по несъстоятелност от мними кредитори, свързани с длъжника. Посочено е че съобразно съществуващата до този момент преобладаваща съдебна практика, че макар решенията по тези искове да действат не само между страните по делото, но и спрямо всички кредитори в производството по несъстоятелност, в тях не може да участва нито синдикът, нито друг кредитор, включително като трето лице – помагач, а това пък създава риска от това мними и свързани с длъжника кредитори да формират мнозинство от вземанията в производството по несъстоятелност, като по този начин са определяли и начина, по който производството по несъстоятелност да продължи да се развива. Предположено и че с тези изменения- вкл. и с вече изрично разписаната в закона възможност като трети лица помагачи да могат встъпят като трети лица помагачи и всички кредитори с приети вземания ще се препятства риска от симулативни процеси и възможността да мними кредитори да „превземат отвътре“ производствата по несъстоятелност, каквато съществуваща практика между впрочем наистина съществуваше през този период от време. Следователно с измененията в Търговския закон/ обн. в ДВ, бр.105 от 2016/ законодателят всъщност не е целял да ограничи участието на възразил кредитор в производствата по иска с правно основание чл.694, ал.2 т.2 ТЗ с правата на главна страна, а само на даде допълнителна адекватна защита на всички останали кредитори с приети вземания по см. на чл.693 ГПК като разпише изрично предвид съществуващата по това време противоречива съдебна практика и да им гарантира с това изрично възможността да участват като трети лица помагачи на страната на длъжника в производствата по тези искове. Ако действително е целял е обратното законодателят е щял едновременно с това да отрече и възможността по чл. 637, ал.3, т.2 ТЗ като главна страна във възобновеното по чл.637, ал.1 ТЗ да участва и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл.692, ал.3 ТЗ, за да унифицира по този начин съдопроизводственият ред на двете съдебни производства с оглед на техния еднакъв характер и цели. След като не е сторил това, очевидно не това е била целта на законодателя предприемайки измененията в правния характер на иска по чл.694, ал.1 от ТЗ и че същите са били продиктувани от съвсем различни цели. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, вземането на ищеца, основано на задължение за връщане на авансово заплатена наемна цена и за неустойка за прекратен предсрочно договор за наем в общ размер и за двете вземания в размер на сумата от 1 960 000 лева е било предявено с молба от 26.11.2021г. от „Колтън Венчърс ЛП“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законодателството на Шотландия, Обединеното кралство, като по възражение от друг кредитор – „Джей енд Ай“ЕООД, вземането е изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Настоящият състав на съда съобразно изложените по-горе в решението мотиви стига да извода, че надлежни ответници по предявения иск по чл. 694 ТЗ следва да бъдат длъжникът „Александър Принт“ЕООД, шотландското дружество „Колтън Венчърс ЛП“ и „Джей енд Ай“ЕООД, като кредитор, който е оспорил претендираното от ищеца вземане, и то в условията на необходимо задължително другарство. Съдът намира за недопустимо спорът относно съществуването на материалното вземане да бъде разгледан само с участието на неоспорилия вземането длъжник, но без участието повдигналия спора кредитор „Джей енд Ай“ЕООД, с оглед на което обжалваното първоинстанционно решение на окръжния съд следва да бъде обезсилено и делото върнато обратно на Окръжен съд Видин за ново разглеждане с даване на указания за конституиране на нов ответник съобразно изложените по-горе мотиви. Воден от горното, Софийски апелативен съд