Решение № 705 от 26.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12534/2025 г.

МОТИВИ към решение по НАХД № 12534 по описа на СРС, НО, 22 състав за 2025 г. Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла в Софийски районен съд предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК на Ц. Д. Н., обвинен за това, че в периода от 2021 г. до месец септември 2022 г. в жилище, находящо се в •••, район“ ••••“, ул. „••••••••••“ №••, ет,••, ап.•• изтезавал малолетно лице - Б. Ц. Н., ЕГН ••••••••••, намиращо се под негови грижи, като упражнявал спрямо него физически тормоз, изразяващ се в нанасяне на удари с ръка в областта на крачето на Б. Н., чрез хващане глезена на един от краката на Б. увесвал тялото му във въздуха, стискал китките му, разтърсвал тялото му, стъпвал върху краката му и психически тормоз, изразяващ се в – допирал заплашително главата си до Б. Н. и размахвал стиснатия си юмрук, нанасял удари по отношение на М. Г. /майка на Б. Н./ в присъствието на Б. Н., имитирал и се подигравал на Б. Н. във връзка с неговото произнасяне на „с“ и „з“, както и го принуждавал да стои изправен до масата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл. 187, ал.1 от НК. В съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител. Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Посочва, че липсват доказателства за вината на подсъдимия, както и че не е налице състав на престъпление по чл. 187, ал. 1 от НК. Обвиняемият Н. се солидализира със становището на защитника. В дадени обяснения пред съда той категорично отрича да е извършил състав на престъпление по чл.187, ал. 1 НК. Намира, че е обвинен несправедливо вследствие на влошени отношения с бившата му съпруга/съжителка. В последна дума моли за оправдателна присъда. Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени наведените от страните доводи, намери за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Ц. Д. Н., ЕГН ••••••••••, е роден на •••••••••г. в •••, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, висше образование, работи, жив. в •••, ж.к. „•••••••••“, бл. ••••••• вх.*, ет.*, ап. 8. Св. М. Г. и обв. Ц. Н. били във фактическо съжителство в продължение на седем години, като в същото се родили двете им деца - Б. Ц. Н., ЕГН •••••••••• и Михаил Ц. Н., ЕГН ••••••••••. Семейството обитавало жилище, находящо се на адрес •••, район „••••“, ул. „•••••••••••" № ••, ет. ••, ап. ••. През 2021 г., когато Б. Н. навършил тригодишна възраст, отношенията на родителите се влошили; такива били те и през 2022 г. Майката и бащата започнали да предявяват взаимни претенции по отношение на възпитанието на Б., в частност св. Генева не възприемала начина, по който обвиняемият се отнасял към сина си, като възприемала отправени забележки и други действия към него като психически и физически тормоз над детето. Отделно от това Б. имал затруднения с произношението на звуците „с“ и з“, което станало повод за притеснение на родителите, като в резултат на това св. Г. завела детето на логопед. И след това св. Т. продължила да възприема поведението на бащата спрямо малкия Б. в ежедневните дейности /обличане, къпане, разговори, игри/ като затормозяващо детето. Това тя споделила със своята майка св. Валентина Т.. През месец декември 2022г. св. Тенева решила да сложи край на отношенията си с обв. Н., като последният напуснал семейното жилище. От назначена и изготвена в хода на досъдебното производство съдебнопсихиатрична и психологична експериза е видно, че малолетният Б. Н. е психично здрав, като психичното му състояние поради неговата възраст /7 г. към момента на извършване на експертизата/ и доколкото се намира в етап на развитие на психиката, не може правилно да възпроизвежда факти от действителността от минал опит, както и да дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност. Експертите отбелязват, че освидетелстваният изпада в криза на лоялност към единия или другия родител, поради което не е налице свидетелска годност. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Приетата фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни - обясненията, дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите М. Г., В. Г., П. П., Д. Т., Д. Г., Б. Г.; писмени - копия от удостоверения за раждане, социални доклади на Агенция за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“, отговор на искова молба по гр. дело № 38030/ 2023 г. по описа на СРС, 86 състав, писмено становище на психолог от 12.01.2024 г., експертно заключение по съдебно-психологична експертиза по гр. дело № 38030/ 2023 г. по описа на СРС, 86 състав, искова молба от М. Г. до СРС, удостоверение от св.Б. Г. за св. М. Г., определение на СРС, ГО, 86 състав, жалба от св. М. Г. до СРП, медицински документи, справка съдимост; експертизи - експертно заключение по съдебно-психиатрична и психологичната експертиза, както и от останалите материали по делото. В основата на фактическите си и правни изводи съдът постави показанията на свидетеля П. П., доколкото същата се явява незаинтересовано лице - познава и двамата родители на Б., като и тя, и семейството й са приятели и с обвиняемия, и със св. М. Генева. Свидетелят определя обв. Ц. Н. като добър човек и добър баща с висок родителски потенциал и капацитет. Излага пред съда, че има наблюдение върху отношенията баща – деца Н.и от години и е категорична, че малкият Б. й правил впечатление на здраво, спокойно, щастливо дете, което по никакъв начин не е било респектирано, стресирано от присъствието на обвиняемия. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. като достоверни и непредубедени, несъдържащи вътрешни противоречия. Горното намира потвърждение в показанията на св. Д. Т., майка на обвиняемия. Съдът отчете степента на емоционална привързаност на плоскостта майка – син и даде вяра на тези показания, тъй като същите съдържат личностни характеристики, съвпадащи с изнесеното от св.П. по-горе по повод личността на обвиняемия. В показанията си св. М. Г. акцентира на обстоятелството, че Б. в инкриминирания период бил емоционално разстроен, изпитвал страх, заеквал, станал по-затворен в себе си и съдът им дава кредит на доверие в тази част. В частта това да е вследствие на държанието на бащата към него съдът не ги цени, доколкото не се събраха доказателства в тази посока от една страна, от друга – като взе предвид трайно влошените отношения между двамата родители. От показанията на св. В. Г. – майка на М. и баба на Б. не може да се изведе различен правен извод още повече, че същата е в пряка роднинска връзка със св. М. Г., затова съдът прецени тези показания като поддържащи показанията на св. М. Г. с цел постигане на неблагоприятен изход по делото за обвиняемия /с последния св. В. Генева също не се намира в добри отношения/. Б. Г. в качеството на психотерапевт на св. М. Г. свидетелства за това, че последната е минала курс на психотерапия при нея, за да стабилизира състоянието си на тревожност и депресивност, и да може да се справя с проблемите, които поднася ежедневието. Добавя, че отношението касателно обвиняемия е било полюсно, като е в известност за междуличностните отношения между двамата партньори /които определено не могат да се характеризират като добри/, не и за отношенията родители-деца в семейството. Съдът цени показанията на този свидетел като обективни и непротиворечиви. Показанията на св. Д. Г. съдът не намира за необходимо да обсъди, доколкото същите не се съотнасят с предмета на делото, а свидетелстват единствено за това, че той е баща на св. М. Г., с която не поддържа никакви отношения от дълги години. Съдът подложи на внимателна преценка и анализ обясненията на подсъдимия – безспорно представляващи негова защитна теза, но и годно доказателствено средство в процеса. Съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения за това, че същият не е подлагал на физически и психически тормоз сина си Б. и не е предполагал, че общуването и игрите им биха могли да се схванат в друг смисъл; те са последователни и житейски логични, без противоречия и се подкрепят от показанията на свидетелите П., Т., Г. Съдът взе предвид събраните по делото писмени доказателства от значение за предмета на доказване. В настоящото производство се прецениха събраните и приобщение доказателствени материали, от които не може да се изведе извод за действия на обвиняемия спрямо малолетния му син Б., изпълващи състава на престъплението по чл.187, ал.1 от НК. Така копия от социални доклади на Агенция за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“, отговор на искова молба по гр. дело № 38030/ 2023 г. по описа на СРС, 86 състав, писмено становище на психолог от 12.01.2024 г., експертно заключение по съдебно-психологична експертиза по гр. дело № 38030/ 2023 г. по описа на СРС, 86 състав, искова молба от М. Г. до СРС, удостоверение от св.Б. Г. за св. М. Г. са източник на информация единствено за силно влошените отношения между обв. Н. и св. М. Генева, психичното състояние към инкриминирания период на св. М. Г. и на детето Б. Н.. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред. Съдът кредитира съдебно-психиатричната и психологична експетиза като изготвена коректно и непредубедено от вещи лица със специални познания в областта на психиатрията и психологията, отговаряща в пълнота на поставените въпроси. При цялостния анализ на събраните по делото доказателства и преценката на същите поотделно и в своята съвкупност настоящият съдебен състав намира следното ОТ ПРАВНА СТРАНА: От събраните по делото доказателства не бе установено по безспорен начин съобразно реазпоредбата на чл. 303, ал.1 и ал. 2 от НПК, че обв. Ц. Д. Н. е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Не се събраха доказателства, които да обосноват категоричен и безпротиворечив извод относно участието на обв. Н. в реализиране на инкриминираното деяние. При цялостния анализ на събраните гласни и писмени доказателста не се установиха преки доказателства, които да обосноват извода за осъществяването на инкриминираното деяние от обв. Н. в качеството му на извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение от СРП и за което е предложено освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. При така установената фактичекса обстановка и преценка на доказателствения материал съдът намира от правна страна, че обвиняемият Ц. Д. Н. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдиганото обвинение. След като е в резултат на безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото не се установиха всички обективни признаци от състава на престъплението по чл. 187, ал. 1 от НК, не се установи по несъмнен начин авторството на деянието. Не се констатира посредством събрания доказателствен материал по делото, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, обв. Н. да е изтезавал малолетно лице - Б. Ц. Н., ЕГН ••••••••••, намиращо се под негови грижи, като упражнявал спрямо него физически тормоз, изразяващ се в нанасяне на удари с ръка в областта на крачето на Б. Н., чрез хващане глезена на един от краката на Б. увесвал тялото му във въздуха, стискал китките му, разтърсвал тялото му, стъпвал върху краката му и психически тормоз, изразяващ се в – допирал заплашително главата си до Б. Н. и размахвал стиснатия си юмрук, нанасял удари по отношение на М. Г. /майка на Б. Н./ в присъствието на Б. Н., имитирал и се подигравал на Б. Н. във връзка с неговото произнасяне на „с“ и „з“, както и го принуждавал да стои изправен до масата. Обратно, по делото се установи посредством обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства и СППЕ, че Б. и обв. Н. имат добра връзка по оста баща – син, че детето не се страхува от своя баща и има желанието да прекарва време с него. Установи се още, че обвиняемият е добър баща и има висок родителски потенциал и капацитет. С оглед на горното и на основание чл. 304 от НПК съдът призна обв. Ц. Д. Н. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение, съобразявайки разпоредбата на чл. 303, ал. 1, 2 НПК за това, че присъдата не може да почва на предположения и че обвинението следва да е доказано по несъмнен начин. ПО РАЗНОСКИТЕ: Предвид изхода на делото направените в хода на делото разноски остават на сметка на държавата. С тези мотиви съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: