Решение № 5998 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 869/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Я. И. Я., с [ЕГН], със съдебен адрес в [населено място], [улица], чрез адв. С. К. от Адвокатска колегия - Бургас против решение № 169 от 05.03.2026 г., постановено по АНД № 52/2026 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 431/09.12.2025 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение 3 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението - ловна карабина Уинчестър калибър 30-06, № PT04346YZ31A. Касаторът претендира, че оспореното решение е неправилно. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не се доказва от обективна страна деянието, а именно да е имало движение със сглобено ловно оръжие. Поддържа, че даже и да се приеме, че нарушението е извършено, то същото следва да бъде определено като маловажен случай. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски за двете производства. Ответникът по касация, чрез процесуални представители, оспорва жалбата. Поддържа представения писмен отговор. Моли решението на районен съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Я. И. Я. е санкциониран за това, че на 23.11.2025 г., в ДЛС Ропотамо, ЛРС Извор – Равна гора, местност В. Б., между отдели 299 и 300 посока югоизток, GPS координати 4683900.89/547931.15, ловува, като се движи извън населеното място с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие [Марка] кал. 30-06 с № РТ04346YZ31A, с редовно заверен билет за лов серия Х № 0101058 за 2025 г., извън определеното място в разрешителното за групов лов на дива свиня серия ЮИ № 000376 от 21.11.2025 г., издадено за ловно стопански район Ново Паничарево, ловище Язлата, без да е убил или уловил дивеч. Наказващият орган е приел, че с описаните действия е нарушена разпоредбата на чл. 84, ал. 1, предложение 3, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1, чл. 95, ал. 1 ЗЛОД на Я. са наложени глоба от 150 лева, лишаване от право на ловуване за срок от 3 години и отнемане в полза на държавата на ловното му оръжие като предмет на нарушението. Въззивният съд преценил, че не са налице процесуални нарушения при издаването на АУАН и съставеното въз основа на него НП, както и че нарушението е безспорно установено, с оглед на което потвърдил наказателното постановление. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни. Настоящият съдебен състав счита, че по делото са установени всички факти, които изпълват състава на нарушението от обективна и субективна страна, поради което не може да бъде възприето и възражениeто на касатора за недоказаност на деянието. Субектът на нарушението е извършил действието „ловуване“ по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, според която разпоредба ловуване е престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Не се споделят възраженията на касатора за недоказаност на деянието от обективна страна, а именно наличието на движение със сглобено ловно оръжие. Нарушението било установено от свидетелите П., Водиничаров и Мандров, които в показанията си сочат, че всички лица, които са били установени на описаното в наказателното постановление място, в това число и Я., са били с извадени от калъф и сглобени оръжия. Показанията на свидетелите И. и Р. Т. в обратната насока правилно не са кредитирани от районния съд, тъй като и двамата свидетели са лично заинтересовани. И. Т. е участвал в лова, поради което не могат да се приемат за надежди показания му, че оръжията са били извадени от калъфите и разглобени, но не нацяло, а са били взети части от тях, защото той самият има интерес от това твърдение. От показанията на Р. Т., който е бил ръководител лов се установява само, че същият е провел инструктаж ако се наложи нещо да се заобиколи или да се премине по някакъв път, да си разглобят оръжията и да ги вземат в калъф, но не се установява дали това е било изпълнено. Единствените данни, че оръжията на установените пет лица са били разглобени, но не нацяло, а са били взети части от тях се установява от твърденията на свидетеля И. Т., за когото правилно РС е приел, че е пряко заинтересован, тъй като на него също му е издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 84, ал. 1, предложение трето във връзка с чл. 43, ал.3, т. 1 от ЗЛОД и по негова жалба е образувано АНД № 55/2026 г. пред Районен съд – Бургас. По делото е установено и по безспорен начин, че касаторът Я. заедно с останалите ловуващи лица са се намирали извън населено място. Затова съдът приема, че те са осъществявали действието „ловуване“ по смисъла на горната разпоредба. За това ловуване е било издадено писмено разрешително за групов лов на дива свиня № 000376/21.11.2025 г. за ловно-стопански район „Ново Паничарево“, ловище „Язлата“, което се намира на територията на Държавно горско стопанство (ДГС) Бургас. Според наказателното постановление обаче мястото, където са установени ловците, а именно: между отдели 299 и 300 посока югоизток с GPS координати 4683900.89/547931.15, е част от ловно-стопански район „Извор – Равна гора“ и се намира на територията на ДЛС „Ропотамо“. От представената пред районния съд извадка на Ловностопански план на ТП ДЛС „Ропотамо“ се установява, че отделите които обхваща ловностопанския район на „Равна гора“, включват отдели 299 и 300. На следващо място съдът не споделя възражението за маловажност на случая. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. По делото липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи преценка за наличие на смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение. Следва да бъде отчетено и че се касае за дейност - източник на повишена опасност, като отклоняването от границите на разрешената за лов територия би могло да създаде опасност за живота и здравето на други лица. Що се касае до обстоятелството, на което се позовава касатора относно това, че е бил установен в район, през който е било необходимо да преминат с други ловци, извървявайки съвсем кратко разстояние и в непосредствена близост до определения за ловуване ловностопански район, за да преодолеят храсти, акации и гъста растителност, то следва да се посочи, че същото е отчетено при определяне на размера на санкцията за извършеното нарушение. По отношение на другото предвидено наказание- лишаване от право да се ловува, същото е фиксирано в нормата на закона със срок от три години /чл.94, ал.1, вр. с чл.84, ал.1 от ЗЛОД/ и неговата продължителност не може да се редуцира. Оръжието, с което се ловува също се отнема в полза на държавата, съгласно императивната норма на чл.95, ал.1 от ЗЛОД и законът не предвижда възможност за преценка от страна на АНО, поради което и в тази насока наказателното постановление е законосъобразно. Предвид на изложеното, обжалваното пред касационната инстанция решение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по делото и направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че следва да присъди възнаграждение за касационната инстанция в размер на 66,47 евро (130 лв.). С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,