Решение № 51 от 20.4.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 107/2026 г.

Производството по реда на чл. 5 8д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „БИМ АГРО“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК 201051754, представлявано от управителя Б. Б. М., чрез адв.Е. М. – АК - Търговище против електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8506485833, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Считайки обжалваният ел. фиш за незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, жалбоподателят желае същия да бъде отменен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника. Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. Посредством процесуалния си представител представя писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваният ел. фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 28.06.2023 г. в 08:08 ч. специален автомобил „Мерцедес 1844“ с рег. № ••••••••••, собственост на „БИМ АГРО“ ЕООД, ЕИК 201051754, с технически допустима максимална маса 17990 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, се движел на територията на община Търговище, по път I-4, км 217 + 988, с посока нарастващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство /ППС/ частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за него имало подадена тол декларация за преминаването, но платената категория била по - малка от измерената. Посоченото обстоятелство било установено с устройство № 40311, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, което се намирало на път I-4, км. 217 + 988. Предвид това, от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8506485833, съобразно утвърден образец, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на „БИМ АГРО“ ЕООД, ЕИК 201051754, като собственик на ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Описаната фактическа обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал - извлечение от създаден доклад от eлектронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 -3в от ЗДвП; снимков материал към електронен фиш № 8506485833; справка за собственост на МПС; известие за доставяне на ел.фиш; становище от отдел УИСИ, НТУ при АПИ, ведно с таблица с данни за движение на ППС; заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, с приложен протокол № 28765/21г. от заседание на УС на АПИ с приложение № 1, 2, 3 и 4; протокол за установяване годността за приемане на дообработването на съществуваща стационарна контролна точка – СКТ – 4031; справка за местоположението на СКТ – 4031, становище на „Интелигентни трафик системи“ АД, история на нарушението и останалите приложени към делото писмени доказателства. Проверявайки законосъобразността на обжалвания електронен фиш, съдът съобрази ТР № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС, според коeто „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 реквизити…”. Съдът намира, че макар в цитираното ТР да са засегнати въпроси, свързани с издаваните по реда на чл.189, ал.4 -11 от ЗДвП ел. фишове, изложените в него съображения са относими и по отношение на ел. фишове, издавани на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. В случая обжалваният електронен фиш е издаден по образец, утвърден със заповед № РД- 11 -983/13.09.2021г. на председателя на УС на АПИ и съдържа задължителните реквизити, изискуеми от чл.189ж, ал.1 от ЗДвП - посочени са място, дата, час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, собственика, описанието на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на санкцията, срока и начините за доброволното й заплащане. Налице е яснота относно елементите от състава на административното нарушение, включително време, място на извършване, изпълнително деяние, а така също и относно правното основание за налагане на санкцията. Съгласно разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това, съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, от които следва, че пътната такса, дължима за процесното ППС, частично не е била заплатена, тъй като за същото е получена тол декларация за преминаване, но платената категория е била по-малка от измерената: Декларираната категория в тол декларацията е за ППС с технически допустима маса над 12 т. с 2 оси, а процесното ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси. От писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС. Следователно събраните по делото доказателства несъмнено установяват нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, който задължава собственикът/ползвателят да не допуска движението на ППС п о път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Независимо от изложеното, съдът намира, че обжалвания ел.фиш следва да бъде отменен, поради следните съображения: Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден ел. фиш за процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр. 14/2023 г., в сила от 10.02.2023 г. /, сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП /за която се отнася изискването на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП за издаване на електронен фиш/, регламентира наказването с глоба на водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Липсва друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Предвид това, в случая законосъобразното процедиране е било да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 -3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност. Същото се отнася и до нормата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Такава възможност /за издаване на електронен фиш за процесното нарушение/ не се извежда и от разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, не само че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение именно по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 -3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове, или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Поради изложеното и с оглед липсата на изрична законова разпоредба, която да го регламентира, съдът намира, че издаването на електронен фиш за процесното нарушение е незаконосъобразно. Недопустимо е, съгласно чл.46, ал.3 от ЗНА, по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП, защото се касае за реализиране на административнонаказателна отговорност. Видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с допълнението на чл. 179, ал. 3б, има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2023 г., е недопустимо. От изложеното следва, че е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство - при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона. Както е отбелязано и в ТР № 1/26.02.2014 г. по т.д. №1/2013г.на ВАС –„При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС…“, от което следва извод, че със санкционирането на жалбоподателя с електронен фиш вместо с НП е ограничено и правото му на защита. Съдът намира за основателно и възражението, че обжалваният ел.фиш е издаден в нарушение на общностното право и поради противоречие с въведения общ принцип на правото на Европейския съюз за "пропорционалност". Съгласно § 16 от ЗП: "Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. " Разпоредба на чл. 9а от цитираната Директива, делегира на държавите членки възможността да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза. Следователно принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на размера на наказанието, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Тя надвишава многократно дължимата тол такса и е повече от очевидно, че е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското законодателство, както и на чл.12 от ЗАНН. Макар и държавите - членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава - членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради наднационалното действие на европейското право. В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, българската държава е въвела санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса, при която, съгласно чл.10б от ЗП, нарушителят има задължение за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, опредЕ. в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най -дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, опредЕ. по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа. Едновременно с това кумулативно е предвидена и административна санкция в чувствително завишен фиксиран размер в чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, която санкция не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса /изцяло или частично/, причините за това и дължината на изминатото разстояние. Наложеното наказание с обжалвания ел.фиш противоречи на задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в Решение от 21.11.2024 година по дело С-61/23 по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд - Хасково. В Решението си, СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Посоченият чл. 9а от Директивата въвежда задължение за държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, както и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Същият принцип на съразмерност е уреден и в българското законодателство, като разпоредбата на чл.12 от ЗАНН предвижда, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата - то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.35, ал.3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т. е. по аргумент от чл.11 от ЗАНН и административното наказание трябва да е съобразено със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение. С оглед изложеното, съдът намира, че предвиденото в чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП наказание противоречи на чл.9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда т. нар. вертикален директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата. Разглежданата разпоредба на Директива 1999/62 има императивен характер, а след постановяване на Решението от 21.11.2024 година по дело С-61/23 на СЕС е придобита достатъчна яснота на последната. Така се достига до заключението, че разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3а от ЗДвП противоречи на акт от по-висока степен и наложената санкция не съответства на извършеното административно нарушение, доколкото същата се явява абсолютно опредЕ.. Съдът намира, че изложените обстоятелства обосновават извод за незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш и представляват достатъчно основание за неговата отмяна. С оглед този извод и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 евро /684,54 лева/. Посоченият размер е над минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и съдът намира, че се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът, съгласно Решение от 25.01.2024г. по делото С- 438/22 г. на СЕС, не е обвързан от размерите, предвидени в посочената наредба, но настоящият състав намира, че визираният в нея минимум следва да се приеме като ориентир, спрямо който да се преценява дължимия размер на разноските. В случая минимума, визиран в наредбата е 550 лв. (281,21 евро) и съдът счита, че именно посочената сума следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът