Решение № 5805 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2371/2025 г.

Административен съд - Бургас30.06.2026reporting judge Даниела Драгнева

Ruling

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Промет Стиил“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес в [населено място], обл.Бургаска, представлявано от изпълнителния директор Д. З. против решение № 32-288146/23.09.2025 г. на директора на ТД Митница Бургас. ОСЪЖДА „Промет Стиил“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес в [населено място], обл.Бургаска, представлявано от изпълнителния директор Д. З. да заплати в полза на Агенция „Митници“ разноски по делото в размер на 216,47 евро (двеста и шестнадесет евро и четиридесет и седем евроцента). Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: �

Grounds

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по жалба на „Промет Стиил“ ЕАД с [ЕИК], със седалище и адрес в [населено място], обл.Бургаска, представлявано от изпълнителния директор Д. З., чрез адв.Т. Т. и адв.В. В., със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет.5, офис „Форвис Мазарс Консълтинг“ ЕООД – адвокати против решение № 32-288146/23.09.2025 г. на директора на ТД Митница Бургас. Прави искане да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, в това число със задължителната практика на ВАС и СЕС и съществено противоречие с процесуалния закон. Ответникът – Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Административен съд - Бургас като взе в предвид събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното: С опростена митническа декларация (ОМД) MRN № 23BG001007061448R3 (л.50-53 от делото), стока с описание „Стоманени заготовки с квадратно сечение/от нелегирана стомана/, съдържащи тегловно под 0,25% въглерод; Р-Р: 150Х150Х12000 ММ 3SP MOD, 4SP MOD, GR60 – 917 бр.; 7392989кг.“, е декларирана за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение. Стоката е с деклариран произход Украйна. За ел.д. № 1801000000 „нетна маса“ е декларирано количество в размер на 7 392 898,00 кг., а за „брутна маса“ в ел.д.№ 1804000000 е декларирано количество в размер на 7 409 000,00 кг. Стоката е с код по КН/код по Т. 7207 11 16/7207 11 16 00, с описание „Чугун, желязо и стомана/II Желязо и нелегирани стомани/Полупродукти от желязо или от нелегирани стомани/Съдържащ тегловно по-малко от 0,25% въглерод/С квадратно или правоъгълно напречно сечение, чиято широчина е по-малка от два пъти дебелината/Други/С дебелина, превишаваща 130мм.“. На 24.11.2023 г. е подадена допълнителна митническа декларация (ДМД) с MRN № 23BG001007061726R8 (л.36-39 делото), с която са декларирани допълнителни разходи в размер на 107 397,29 лева. Митническата стойност на внесената стока е декларирана в размер на 6 305 496,67 лева, определена на база договорна стойност. В нея са включени покупната стойност от 3 006 131,55 евро (5 879 482,27лева), посочена във фактури № 95020867/12.11.2023 г., № 95027861/12.11.2023 г. (л.41-42 от делото), № 95018124/12.11.2023 г. и № 95006979/12.11.2023 г. (л.44-45 от делото) издадени от PJSC KAMET-STEEL, Украйна, разходите за международен транспорт до мястото на въвеждане в страната в размер на 216 713,25 евро (423 854,28 лева), посочени във фактура № 13112023-025/13.11.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd. (л.40 от делото) и застрахователна премия в размер на 1 104,45 (2 160,12 лева), включена в дебитно известие № 6946623/355004*331 от 17.01.2024 г. (л.47 от делото), предоставено с протокол peг.№ 32-53442/18.02.2025 г. (л.125 от делото). Въз основа на декларираната митническа стойност 6 305 496,67 лева и декларираните с подадената ДМД разходи до първото местоназначение в размер на 107 397,29 лева, е декларирана данъчна основа при вноса в размер на 6 412 893,96 лева, съответно е взет под отчет ДДС в размер на 1 282 578,79 лева, който е заплатен при освобождаване на стоките. Със заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024 г. (л.54 от делото), изменена със заповеди № ЗТД-1000-943/04.11.2024 г. (л.63 от делото); № ЗТД-1000-1019/27.11.2024 г. (л.69 от делото); № ЗТД-1000-143/12.02.2025 г. (л.74 от делото) и № ЗТД-1000-193/28.02.2025 г. (л.81 от делото), всички на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ е разпоредено извършването на последващ контрол на декларирането на „Промет Стиил“ ЕАД в периода 01.01.2022 г. – 30.09.2024 г. Определени са служителите, които да извършат проверката, както и срокът за приключване й, окончателно определен на 31.03.2025 г. Всички заповеди за провеждане на последващ контрол са редовно връчени на представител на дружеството, съгласно приложените към тях разписки. В хода на проверката на дружеството са връчени искания за предоставяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки, като са изискани документи удостоверяващи счетоводното отразяване на закупени стоки, декларирани за свободно обращение в периода на проверката, както и други относими към извършения внос документи – сключени договори, договори за доставки на услуги, данни за извършени разплащания, приложени разходни норми и др. С приемо-предавателни протоколи № 32-1038566/11.10.2024 г. (л.108 от делото), № 32-1052242/23.10.2024 г. (л.116 от делото), № 32-39670/05.02.2025 г. (л.131А от делото) и № 32-53442/18.02.2025 г. (л.125 от делото) от „Промет Стиил“ ЕАД са представени доказателства във връзка с декларирания внос по ОМД23BG001007061448R3/ДМД23BG001007061726R8, в т.ч. ГФО за 2022 г. и 2023 г., описание на използваните програмни продукти и счетоводна политика; цена на придобиване на стоките допуснати за свободно обръщение; използвани валутни курсове; аналитични оборотни ведомости; инвентаризационни описи; декларация банкови сметки; декларации свързани лица;договори за цесия; разходни норми; хронологични регистри; обороти на складове за 2022 г. - 2024 г.; банкови извлечения; внос от доставчици извън ЕС; износ към клиенти извън ЕС; договори за доставка на услуги; първични счетоводни документи – фактури и кредитни/дебитни известия. В хода на последващия контрол са събрани документи, касаещи разходи за транспорт при вноса, които не са били декларирани при приемане на разглежданата митническа декларация. Представена е фактура № 11122023-037/11.12.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd. на стойност 27 527,22 евро (л.153 от делото), за извършена услуга „Demurrage at Izmаil“, относима към плавателно средство PELORUS, коносамент № 1F/12.11.2023 г. и количество 7 409,000 МТ, които съответстват на тези, декларирани с процесната митническа декларация. Тази фактура е отразена в счетоводната отчетност на „Промет Стиил“ ЕАД по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставчици на заготовка“ срещу кредит на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на Fayette international holdings ltd., но не е била представена пред митническите органи при деклариране на стоките за режим допускане за свободно обращение. Установено е, че данните за номер и дата на коносамент, идентификация на превозно средство и количество съответстват на тези, декларирани с цитираната МД. На 27.03.2025 г. на дружеството е връчено уведомление за провеждане на заключително обсъждане на основание чл.84к от ЗМ (л.84-86 от делото). На 01.04.2025 г. е проведена заключително обсъждане, за което е изготвен протокол рег.№ 32-102042/01.04.2025 г. (л.87-100 от делото) . С приемо-предавателен протокол рег.№ 32-109921/08.04.2025 г. от „Промет Стиил“ ЕАД са представени допълнителни доказателства по опис (л.101 от делото). За проверката е изготвен констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025 г. (л.148-380 от делото), връчен на „Промет Стиил“ ЕАД на 22.04.2025 г. Направените констатации относно вноса с ОМД 23BG001007061448R3/ДМД23BG001007061726R8, са поместени в т.ІІІ.1.9.23 от доклада (л.267гръб-270 от делото). Проверяващите са достигнали до извод, че фактура № 11122023-037/11.12.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd. на стойност 27 527,22 евро, за услуга „Demurrage at Izmаil“ е относима за плавателно средство PELORUS, коносамент № 1F/12.11.2023 г. и количество 7 409,000 МТ, които съответстват на тези, декларирани с процесната митническа декларация и допълнението към нея. Фактурата не е представена пред митническите органи при деклариране на стоките за режим допускане за свободно обращение. Отбелязано е, че предвид декларираното условие на доставката, а именно FOB (Free on Board) PORT IZMAIL разходите по фактурата следва да бъдат включени в митническата стойност на стоките, допуснати за свободно обращение с ОМД23BG001007061448R3/ДМД23BG001007061726R8. С оглед тези констатации е прието, че митническата стойност на стоката по цитираната митническа декларация е некоректна и е определена в нарушение на разпоредбите на чл.70 и чл.71, §1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Прието е, че митническата стойност следва да се измени в размер на 6 359 335,23 лева, като се определи като сбор от декларираната цена на стоките в размер на 5 879 482,27 лева, декларираните разходи за транспорт до мястото на въвеждане 426 014,40 лева и установените разходи за транспорт до мястото на въвеждане 53 838,56 лева (27 527,22 евро) по фактура № 11122023-037/11.12.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd. (Таблица 204). Посочено е, че предвид декларирания тарифен код и тарифна преференция за стоката е приложима ставка на митото в размер на 0,00 %. Предвид определената нова митническа стойност и установеното в хода на проверката е определяна данъчна основа различна от декларираната на основание чл.55, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС, а именно 6 466 732,52 лева (6 359 335,23 лева + 107 397,29 лева допълнително декларирани разходи на 24.11.2023 г.). Върху така определената данъчна основа е начислен ДДС при ставка 20%, като е изчислено, че дължимият ДДС за вноса е в размер на 1 293 346,50 лева и съответно, след приспадане на вече заплатена сумата от 1 282 578,79 лева (размерът на взетия под отчет и платен ДДС при вноса), е установен ДДС за внасяне и вземане под отчет в размер на 10 767,71 лева. До дружеството е изпратено съобщение по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза с изх.№ 32-212911/11.07.2025 г. (л.28-34 от делото), с което е уведомено, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с което се постановява неблагоприятен резултат – определяне нов размер на задължение, по подадената ОМД23BG001007061448R3/ДМД23BG0010070617726R8. Посочено е още, че се определя нова митническа стойност и съответно нова данъчна основа, вследствие на което на основание чл.16 и чл.55 от ЗДДС се определя нов размер на дължимото по декларацията ДДС, съответно и размера на ДДС подлежащо на внасяне. Определен е 30-дневен срок за изразяване на становище, след което производството да продължи с издаване на решение. Съобщението е получено на 28.07.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.35 от делото). С решение № 32-288146/23.09.2025 г. на директора на ТД Митница Бургас (л.18-25 от делото), въз основа на констативен доклад № [рег. номер]/1/12/14.04.2025 г. (рег.№ 32-116564/14.04.2025 г.) по ОМД23BG001007061448R3/ДМД23BG0010070617726R8 е определена нова митническа стойност в размер на 6 359 335,23 лева и на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа в размер на 6 446 732,52 лева върху която е изчислено задължение за ДДС в размер на 1 293 346,50 лева, като след приспадане на заплатеното при декларирането ДДС, е определена за вземане под отчет и внасяне сума в размер на 10 767,71 лева. С решението е даден 10-дневен срок за доброволно плащане. Отбелязано е, че датата на връчване на решението е дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Посочено е също, че за невнесените задължения за ДДС се дължи лихва за забава от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване за същото, както и от изтичане срока за доброволно плащане до действителното плащане на задължението. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.26 от делото) и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ 32-329727/27.10.2025 г. (л.3-5 от делото), в срока по чл.149, ал.1 от АПК. По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице, по фактура № 11122023-037/11.12.2023 г., издадена от доставчика Fayette international holdings ltd. на стойност 27 527,22 евро (53 838,56 лева) е издаден протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС с № 1000004719 от 11.12.2023 г. с който е начислен Д ДС в размер на 10 767,71 лева върху данъчна основа в размер на 53 838,56 лева. Протоколът е включен в отчетните регистри по ЗДДС и в справката-декларация по ЗДДС с вх. № 29001114711/15.01.2024 г. за данъчен период м.декември 2023 г. От вещото лице се сочи, че с издаването на протокола данъкът се самоначислява чрез включване в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит и в дневника за продажби, което означава самоначисляване с нулев ефект, като в този случай ДДС задължението се изравнява с данъчния кредит и самоначисляването не води до никаква нетна промяна на ДДС-задължението или вземането на дружеството. Посочило е още, че ако фактурата е била представена пред митническите органи, то разходите по нея са щели да бъдат включени в митническата стойност на стоките, допуснати за свободно обращение с подадената митническа декларация. Митническата декларация за внос в този случай, следва да се включи в дневника за покупки по ЗДДС, тъй като ДДС е начислен и платен при вноса и вносителят има право на данъчен кредит. Основанието за ползване правото на данъчен кредит е митническата декларация, а не фактурата. Дружеството няма издадено разрешение за режим на отложено начисляване на данък при внос, поради което няма как да декларира в подадения митнически документ, че ще ползва този режим. Вещото лице пояснява, че при режим на отложено начисляване на ДДС, митническата декларация не се отразява в отчетните регистри по ЗДДС, съответно не е основание за начисляване на ДДС и упражняване на данъчен кредит. Основанието възниква на база издадения от вносителя протокол за самоначисляване, а не на база митническа декларация в която няма посочен размер на ДДС. Уточнено е, че този алгоритъм се отнася до вносители, които имат разрешение да прилагат режим на отложено начисляване на данъка, какъвто настоящият случай не е. Относно това дали е заплатен пред органите на НАП определеният за досъбиране ДДС в размер на 10 767,71 лева отново е пояснено, че при самоначисляване чрез включване на протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС в отчетните регистри по ЗДДС, ДДС задължението се изравнява с данъчния кредит и това не води до ефективно внасяне на данък. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Решение № 32-288146/23.09.2025 г. е издадено от директора на ТД Митница Бургас, който се явява компетентен орган с оглед нормата на чл.19, ал.7 от ЗМ, при спазване на предвидената от законодателя писмена форма и съобразно изискванията на чл.29 от Регламент 952/2013. В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата незаконосъобразност. С обжалваното решение е приключено производство, проведено при хипотезата на чл.48 от Регламент (ЕС) 952/2013, според която за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Такъв контрол може да се извършва в помещенията на държателя на стоките или на негов представител, както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и данни за търговски цели. В случая се касае за производство по извършване на последваща проверка, във връзка с вноса по митническа декларация ОМД23BG001007061448R3/ДМД23BG0010070617726R8. В хода на това производство, митническите органи разполагат с правомощие да поправят декларацията и когато установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, те вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. В хода на производството е спазена предвидената в ЗМ процедура при провеждане на последващ контрол на основание чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ, а именно процедурата предвидена в чл.84а и сл. от ЗМ. Съгласно чл.84в от ЗМ последващият контрол е извършен въз основа на надлежно издадена заповед от директора на съответната териториална митническа дирекция, която заповед, заедно със заповедите за нейното изменение, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.83в ал.3 от ЗМ. Заповедите са надлежно връчени на дружеството, като в хода на производството е проведено заключително обсъждане, за което е изготвен протокол, съобразно изискването на чл.84к от ЗМ, като на дружеството е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. Съобразно изискванията на чл.84л от ЗМ проверката е приключила с изготвяне на констативен доклад, който е надлежно връчен на „Промет Стиил“ ЕАД за запознаване. Спазено е и изискването на разпоредба на чл.22, §6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно дружеството е предварително уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация, като му е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок, от която възможност то не се е възползвало. Действително, процесната фактура за извършения транспорт на стоката е била издадена на 11.12.2023 г., след подаване на митническата декларация на 16.11.2023 г. и не е могла да бъде първоначално включена при определяне на данъчната основа на стоката предмет на вноса, но в този случай намира приложение предвидения ред за поправка на митническата декларация. Съгласно чл.173, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. по заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. По делото не се твърди и не се установява от дружеството да е подадено заявление по чл.173, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както преди образуване на административното производство по издаване на обжалваното решение, така и до приключване на съдебното дирене по делото. Ето защо, след като от дружеството не е подадено заявление за поправка на митническата декларация не следва да се обсъжда поставения въпрос дали то е било лишено от възможността да стори това с образуване на административното производство по издаване на обжалваното решение. С подаване на заявление за поправка се образува отделно административно производство, по което митническите органи могат да разрешат или да откажат заявената поправка на митническата декларация. В този смисъл евентуалния отказ да се разреши поправка на митническата декларация по своята същност представлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол и е недопустимо в настоящото производство да се разглежда допустимостта на едно заявление, което не е подадено, съответно да се извършва косвен съдебен контрол на един административен акт, който не е издаден. Обжалваното решението е издадено в съответствие с материалноправните изисквания на закона, като то е мотивирано, с оглед изложените в него фактически и правни основания за издаването му. „Промет Стиил“ ЕАД е реализирал внос на стоки с произход от Украйна, които е декларирал с ОМД с MRN 23BG001007061448R3 от 16.11.2023 г., като в последствие на 24.11.2023 г. е подадена допълнителна митническа декларация с MRN 23BG0010070617726R8. В митническите декларации е декларирана обща митническа стойност в размер на 6 305 496,67 лева. В митническата стойност са включени покупната стойност на стоките 3 006 131,55 евро (5 879 482,27 лева) разходите за международен транспорт до мястото на въвеждане в страната в размер на 216 713,25 евро (423 854,28 лева), както и застрахователна премия в размер на 1 104,45 евро (2 160,12 лева). В последствие митническата стойност е увеличена с направените разходи по фактура № 0000050003/20.11.2023 г. издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ АД, в размер на 62 949,53 лева и сумата от 44 447,76 лева по декларация от 24.11.2023 г. или крайната декларирана митническа стойност на стоките е в размер на 6 412 893,96 лева. По включването на тези суми при определяне на митническата стойност на стоките не е налице спор по делото. С процесното решение е определена нова митническа стойност на стоките, като към декларираната стойност са включени и разходите по фактура № 11122023-037/11.12.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd. на стойност 27 527,22 евро (л.418 от делото), за които е прието, че това представляват разходи преди въвеждането на стоките на територията на Съюза, които не са отчетени в митническата стойност. За тази фактурата е установено, че тя е отразена в счетоводството на дружеството по дебита на счетоводна сметка 301100 „Доставки на заготовка“ срещу кредит на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“ по номенклатурния номер на Fayette international holdings ltd., но не е била представена пред митническите органи при деклариране на стоките. Установено е също, че данните за номер и дата на коносамент, идентификация на превозно средство и количество съответстват на тези, декларирани с цитираната МД. С включването на тези разходи е определена и нова данъчна основа в общ размер на 6 466 732,52 лева, което е довело до определяне на допълнителни задължения за ДДС над декларираните в размер на 10 767,71 лева, които са взети под отчет с обжалваното решение. Спорът между страните е дали разходите по фактура № 11122023-037/11.12.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd. на стойност 27 527,22 евро, следва да се включат при определяне на митническата стойност и данъчната основа на стоките или не, след като ДДС по тази фактура е бил начислен с протокол по чл.117 от ЗДДС. Според жалбоподателя, след като ДДС по тази фактура е бил начислен, отразен и деклариран пред органите по приходите, дружеството не е длъжник за този ДДС, макар и фактурата да не е била декларирана пред митническите органи. Съгласно чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, а съгласно § 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съгласно чл.71, §1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: (i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки и ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. В чл.72 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., са предвидени елементите които не се включват в митническата стойност, като съгласно буква „а“, при определянето на митническата стойност съгласно член 70, не се включват разходи за транспорт на внасяните стоки след въвеждането им в митническата територия на Съюза. От така на цитираните разпоредби следва извод, че всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са направени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза, следва да бъдат включени в митническата стойност на вноса. Фактура № 11122023-037/11.12.2023 г. е издадена от Fayette international holdings ltd. във връзка с разходи за „демюрейдж“. Съгласно § 1а, т.8 от ДР на Кодекса на търговското корабоплаване „демюрейдж“ е парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море, т.е. закъснение при товаренето или разтоварването. Съгласно чл.157, ал.1 от Кодекса на търговското корабоплаване, получателят е длъжен да заплати при приемането на товара неплатеното навло или неплатената част от него, плащанията поради закъснение при натоварването, разтоварването и приемането (демюрейдж), както и разходите, извършени от превозвача за сметка на товара, а в случай на обща авария - и вноската, която му се припада. С оглед така цитираните норми, разходите за демюрейдж са дължими от получателя на стоката и като разходи свързани с товаро-разтовалните операции подлежат на включване в митническата стойност на стоките, съгласно чл.71, §1, буква д), подбуква ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, разходите по фактурата са за престой на кораба осъществен в пристанище Измаил - място на натоварване, което се установява от приложените към фактурата корабен график и стандартен отчет за фактите. Според така представените документи времето на престой (демюрейдж) е преди отплаването на кораба от пристанище Измаил, касае натоварването на стоките от началния товарен пункт, поради което безспорно са извършени преди въвеждането на стоките на територията на Съюза. Ето защо и след като тези разходи са извършени във връзка с вноса на процесните стоки, те се определят като разходи по смисъла на чл.71, §1, б. „д“, подб. ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно следва да бъдат включени в митническата стойност при вноса на стоките, поради което правилно с обжалваното решение са били допълнително включени при определяне на митническата стойност на процесните стоки, в съответствие с цитираните норми на от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В този смисъл е без значение дали по тази фактура е бил начислен ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС или не, тъй като това обстоятелство е ирелевантно. Правилно в обжалваното решение въз основа на определената нова митническа стойност е определена и нова данъчна основа при вноса на процесните стоки. Съгласно чл.54, ал.1 от ЗДДС, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Процесната митническа декларация е приета на 16.11.2023 г. и на тази дата възниква митническото задължение, съобразно нормата на чл.77, §1, буква а) и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съгласно посочените норми митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, при допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба (чл.77, §1, буква а)), като митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация (§2). След като митническото задължение е възникнало при подаване на митническата декларация на 16.11.2023 г., то с оглед нормата на чл.54, ал.1 от ЗДДС, на тази дата е настъпило и данъчното събитие при вноса, съответно данъка е станал изискуем и към този момент следва да се определи данъчната основа. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗДДС, данъчната основа при внос по чл.16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея: 1.данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната и 2.свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Видно от цитираната норма разходите за да бъдат включени в данъчната основа при вноса е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки: - да са свързани с вноса, да не са включени в митническата стойност и да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. С изискването разходите да не са вече включени в митническата стойност на внесените стоки се избягва двойното им включване при определяне на данъчната основа на стоките – веднъж като част от митническата стойност и втори път при определяне на данъчната основа. В този смисъл в случая не е налице и двойно начисляване на ДДС, тъй като не се установява тези разходи за транспорт да са били първоначално включени при определяне на данъчната основа на процесните стоки. Действително от заключението на вещото лице се установява, че за тази фактура, свързана с престоя на кораба при товаро-разтоварните дейности - доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, е издаден протокол по чл.117 от ЗДДС, който е включен в отчетните регистри по ЗДДС на дружеството, но това не е предвидено от законодателя като основание този разход да не бъде включен при определяне на митническата стойност на стоките, съответно в данъчната им основа при вноса. В този смисъл не се стига и до двойно облагане, тъй като както сочи и вещото лице начисляването е с „нулев ефект“, тъй като протокола е включен както в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит, така и в дневника за продажби на дружеството. Цитираните норми на ЗДДС не влизат в противоречие и с правото на Европейския съюз, тъй като съгласно чл.86 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени: а) данъци, мита, налози и такси, дължими извън държавата-членка на вноса и тези дължими на основание на внос, с изключение на ДДС, който трябва да се събира; б) съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса, както и тези, получени в резултат на превоз до друго местоназначение в Общността, ако това друго местоназначение е известно, когато настъпи данъчното събитие. В случая се касае за съпътстващи разходи свързани с товаренето и транспорта на стоките направени до първото местоназначение на територия на Република България - държавата-членка на вноса, като тези разходи не са били включени при определяне на данъчната основа, поради което и на основание цитираните норми на Директива 2006/112/ЕО, тези разходи подлежат на включване при определяне на данъчната основа на стоките предмет на вноса. С оглед на гореизложеното, законосъобразно с обжалваното решение административният орган е включил сумите по фактура № 11122023-037/11.12.2023 г. издадена от Fayette international holdings ltd. на стойност 27 527,22 евро (53838,56 лева) към митническата стойност на стоките предмет на внос, за които е подадена ОМД23BG001007061448R3/ДМД23BG001007061726R8 и е определил допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 10 767,71 лева. С оглед дължимостта на главното задължение за ДДС, дължимо се явява и акцесорното задължение за лихви, като правилно с обжалваното решение е определен периода за които те са дължими, на посоченото правно основание. Съгласно чл.59, ал.2 от ЗДДС, когато по силата на митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносни мита, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата при митнически задължения е уредена в член 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013., като съгласно §1 върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а съгласно §2, когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването. Съобразно оглед посочените разпоредби, при определяне на допълнително задължение за ДДС, в процедура по извършване на последващ контрол, за така определеното задължение се дължат и лихви както за периода от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването, така и за периода от изтичане на определения срок за доброволно плащане до окончателното погасяване на главното задължение. С оглед на изложеното решение № 32-288146/23.09.2025 г. на директора на ТД Митница Бургас е законосъобразно и подадената срещу него жалбата от „Промет Стиил“ ЕАД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 216,47 евро (423,38 лева), от които 150,00 евро (293,37 лева) възнаграждение на вещото лице и 66,47 евро (130 лева) юрисконсултско възнаграждение. Направеното от ответника искане за присъждане на направените разходи за извършен превод на документи на чужд език е неоснователно и не следва да се уважава. Представените по делото документи, във връзка с превода на които са направени разходи, са част от административната преписка и са използвани от административния орган при издаване и мотивиране на обжалваното решение. Съгласно чл.14 АПК производството се води на български език, поради което представянето на документите в годен за ползване от съда вид е задължение на страната, която се позовава на тях. Разходите за превод в този случай не представляват разноски за събиране на доказателства в съдебното производство, а разходи по изпълнение на задължението на административния орган да представи административната преписка в съответствие със законовите изисквания, поради което не подлежат на присъждане по реда на чл.143 АПК. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд обективирана в решение № 4467/07.04.2021 г. постановено по адм.д.№ 2063/2021 г., определение № 3630/18.03.2021 г. постановено по адм.д.№ 2437/2021 г., определение № 10478/29.07.2020 г. по адм.д.№ 6505/2020 г., решение № 422/16.01.2023 г. постановено по адм.д.№ 6580/2022 г. на ВАС. Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас

Cited provisions

34