Решение № 303 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 957/2026 г.

наказателно дело № 20261510200957 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 9 Б от 27.07.2026 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г. на МВР, с което на Б. И. С., с адрес: гр. Д, ул."Д. Б." № ••, с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 424, ал. 1 от НК е наложено административно наказание ,,глоба“, в размер на 80,00 евро /равностойност на 156,47 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лв. за евро/, за деяние по чл. 218б, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Жалбоподателят в жалбата си, както и лично в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Не претендира разноски. Въззиваемата страна редовно призована, не се явява и не се представлява. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят С. и лицето Р. К. са от гр. Дупница и имат дългогодишна вражда по между си. Налице са данни, вкл. образувани ДП в РП-Кюстендил за деяния по чл. 209 от НК, измама извършена по отношения на жалбоподателя Б. С., свързана с изтеглени онлайн множество бързи кредити, за които жалбоподателят твърди, че са усвоени от Р. К.. С. бил поставен под запрещение от съда по искане на близките му във връзка с изтеглените „бързи кредити“. Р. К. има мотоциклет, който управлява често заедно със св. И. Р. на територията на гр. Дупница. На 17.08.2025 г., около 21:50 ч., в гр. Дупница, на ул. „Орлинска“ № 38, св. И. Р. и Р. К. спрели управляваните от тях мотоциклети и влезли в дома на последния, като св. Р. оставил каската си марка и модел „FXR CLUTCH“ върху мотоциклета си марка ••••••••. По улицата малко по-късно минал с колело жалбоподателят, който видял оставената върху паркирания пред дома на Р. К. мотоциклет каска и решил да я вземе със себе си, за да накара по този начин К. да уредят финансовите си сметки. Св. Р. излязъл от дома на Р. К. и видял, че каската му липсва, като двамата обиколили с мотоциклетите наоколо, за да я търсят. Покъсно, докато стоели пред хранителен магазин в близост до спирка „Марена“ видели да преминава с велосипеда си и поставена отзад на багажника му каска жалбоподателят, който завил на дясно и бил застигнат първо от Р. К. с мотоциклета му, а след това и от св. Р., който му нанесъл няколко удара. Двамата намерили каската захвърлена в тясно пространство, встрани от пътя и св. Р. извикал органите на МВР, РУ-Дупница, като същите задържали Б. С. и извикали К. и Р. да дадат писмени обяснения. Така било образувано по реда на чл. 212, ал.1 от НПК, на 04.11.2025 г., ДП № 425/2025 г., пр.пр. № 3639/2025 г., по описа на РП-Кюстендил и ДП № 421/2025 г., по описа на РУ-Дупница. По-късно същото било прекратено с Постановление от 09.02.2026 г., от прокурор при РП-Кюстендил, на основание чл. 218б, ал.1, вр. с чл. 194, ал.3, вр. с ал. 1 от НК, поради маловажност на случая и с оглед ниската стойност на отнетата движима вещ, която е далеч под размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието. Стойността е установена на 280,00 лева, съгласно заключението на приложената съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Р. Х.. Възложено било по реда на чл. 424, ал. 5 от НК на органите на МВР да наложат съответно административно наказание – „глоба“ на дееца Б. С.. След връщане на материалите при АНО, същият е издал обжалваното Наказателно постановление № 9 Б от 27.07.2026 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г. на МВР, с което на Б. И. С., с адрес: гр. Д, ул."Д. Б." № ••, с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 424, ал. 1 от НК е наложено административно наказание ,,глоба“, в размер на 80,00 евро /равностойност на 156,47 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лв. за евро/, на основание чл. 218б, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. По доказателствата: Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството е разпитано пострадалото лице– свидетелят И. Р., както и са дадени обяснения от жалбоподателя, в които се потвърждават изцяло фактите описани в НП и факта на противозаконно отнемане на въпросната движима вещ – каска за мотоциклет, марка и модел „FXR CLUTCH“, от владението на св. И. Р. от жалбоподателя във въпросната вечер и на посоченото място. Показанията на свидетеля са логични и последователни, като няма противоречия или някакви съществени неточности. Казаното от двамата с малки изключения относно определени незначителни обстоятелства се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие. Относими факти и обстоятелства се съдържат в изисканото и прието и приложено от съда ДП № 425/2025 г., пр.пр. № 3639/2025 г., по описа на РП-Кюстендил и ДП № 421/2025 г., по описа на РУ-Дупница, вкл. приложената съдебно-оценителна експертиза на предмета на кражбата. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок и форма, както и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 424, ал. 5 от НК и с т. 2.9. от приложената заповед № 8121з-694/07.06.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след като прокурорът е прекратил образуваното наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на административно наказание. НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити - дата и място, лица, посочена е правната квалификация. Налице е дължимото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 218б, ал.1 от ЗДвП: „За деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.“ В случая предмета на предметът на престъплението е върнат на собственика веднага след открИ.ето му и неговата стойност от 280,00 лв. е далеч от размера на две минимални работни заплати за страната към датата на деянието 17.08.2025 г., който размер е посочен в експертното заключение на л. 40 от ДП и е публично оповестен от НСИ - Месечна заплата: 1077,00 лв. или приблизително 550,66 евро (в сила от 1 януари 2025 г. съгласно ПМС №359 от 23.10.2024 г. Според чл. 424, ал. 1 от НК: „За деянията по чл. 135, ал. 5, чл. 218б, чл. 225б, ал. 3, чл. 228, ал. 3, чл. 231, ал. 2, чл. 232, ал. 3, чл. 242, ал. 6, чл. 352а, ал. 5 и чл. 353, ал. 4 се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.“ Без съмнение са категорично установени от събраните доказателства всички елементи на деянието по чл. 194, ал.3, вр. с ал. 1 от НК от обективна страна. Отнета е чужда движима вещ на посочената по-ниска стойност, от владението на другиго, а именно собственика И. Р., без негово знание и съгласие. В случая, доколкото спрямо деецът не е прилаган нормата на чл. 218б, ал.1, вр. с чл. 194, ал.3, вр. с ал. 1 от НК, няма пречка за издаване на процесното НП. В същото време от събраните доказателства, вкл. от обясненията дадени от жалбоподателя във всички фази на производството, в които той поддържа една и съща теза, според съда се установи, че санкционираното с обжалваното НП нарушение, съобразно принципите на наказателното право е възможно да бъде извършено единствено и само при форма на вината - умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението или заблудата в случая относно тях води до несъставомерност на деянието от субективна страна. Налице е грешка в съзнанието на дееца относно предмета на престъплението и по-точно относно собствеността на отнетата чужда движима вещ. В случая липса задължителния съгласно чл. 194, ал. 1 от НК допълнителен субективен признак на деянието – намерение за своене на вещта, с който се разграничава умисъла при този вид престъпления против собствеността. Жалбоподателят не е имал намерение за своене на противоправно отнетата от него чужда движима вещ, която е взел поради грешка за собственост на Р. К., с който враждува и на който е искал да привлече вниманието, за да уредят финансовите си проблеми. От обективираните външно негови действия по транспортиране на същата с велосипеда му непокрита още същата нощ и в махалата в която двамата живеят се откроява именно това негово различно намерение, което със сигурност не е намерение да лиши трайно някого от собствеността му, в случая непознатия за него И. Р., с който няма никакви взаимоотношения. Поради характеровите и психическите си особености и предисторията му между К. и жалбоподателят последният е взел чуждата движима вещ, но поради грешка относно предмета не е съзнавал от чие владение е сторено това, още помалко пък е имал субективното намерение за своене на вещта и трайно лишаване на действителния й неизвестен за него собственик от собствеността върху каската. Всичко това обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл, в случая изключва и намерението за своене на отнетата чужда движима вещ, което е допълнителен съставомерен задължителен признак на деянията по чл. 194, ал.1 от НК. Всяко разбиране в друг смисъл би означавало налагане на наказание за деяние, което не е съставомерно от субективна страна, респ. базирано е на недопустими предположения от страна на съда. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл. 218б, ал. 1, вр. с чл. 194, ал.3, вр. с ал. 1 от НК. Всичко изложено по-горе обосновава отмяна на обжалваното НП изцяло, като неправилно, недоказано и категорично несъставомерно от субективна страна. Извън гореизложеното, ако поради някаква причина, не се споделят доводите на съда за категорична субективна несъставомерност на деянието извършено от жалбоподателя, то следва чисто принципно и само от обективна страна да се посочи от съда, че е безспорно установено и не се оспорва от жалбоподателя отнемането на процесната чужда движима вещ с посочената по-горе стойност. Правилно с оглед обществената опасност на деянието и дееца, и в посочените в закона граници е определен и размера на глобата наложена с обжалваното НП. Нарушението чисто формално покрива изцяло обективните признаци на административно нарушение по чл. 218б, ал.1, вр. с чл. 194, ал.1 и ал. 3 от НК, за което е било наложено предвиденото в чл. 218б, ал.1 от НК, по реда на чл. 424, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК и чл. 53 от ЗАНН административно наказание - ,,глоба“ в размер на 80,00 евро /равностойност на 156,47 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лв. за евро/. Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът