Решение № 8661 от 14.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1431/2026 г.

Производството е по реда на глава XII от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „Лео Кочев” ЕООД, [ЕИК], срещу Решение № 392 от 02.04.2026 г. по АНД № 88 по описа за 2026 година на Районен съд [област], с което е потвърдено Наказателно постановление № 863055-[рег. номер]/19.11.2025г. на Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – [населено място], с което на основание чл.276 от ЗКПО на „Лео Кочев” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № 4, представлявано от А. К. К., [ЕГН], е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500лв. /255,65 евро/ за извършено административно нарушение по чл.92, ал.3, вр.ал.2 от ЗКПО. С жалбата се иска отмяна на решението и отмяна на НП изцяло. В съдебното заседаниe – „Лео Кочев” ЕООД, не се представлява. Постъпила е молба от адв. В. М. пълномощник на „Лео Кочев” ЕООД, с която поддържа жалбата, излага съображения по същество, в това число и относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, претендира разноски. Ответникът - Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – [населено място] не се явява, не се представлява. Ответникът по делото е депозирал отговор на касационната жалба чрез юрк. М., като се иска оспореното решение да бъде потвърдено и да се присъдят разноски. Административен съд [област], като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Наказателното постановление е издадено против „Лео Кочев” ЕООД, за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП [област] на 14.07.2025г. е установено, че „ЛЕО К.“ ЕООД с [ЕИК] като данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 т.1 от ЗКПО /местно ЮЛ/, не е подало в ТД на НАП [област] Годишен отчет за дейността в законоустановения срок от 01.03.2025г. до 30.06.2025г. включително. Проверяващите са констатирали, че през 2024 г. дружеството осъществява дейност и има реализиран оборот от продажби чрез фискално устройство с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП № 2930659 в размер на 20807,00 лв. Съгласно данни от справка „ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА С ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА“ към дата 24.09.2025г., т.е. не попада в условията на чл.92, ал.4 от ЗКПО. Административнонаказващият орган е посочил, че Декларацията по чл.92 от ЗКПО не е подадена в ТД на НАП [област] към датата на съставяне на АУАН /24.09.2025 г./. Нарушението е извършено на 01.07.2025г. в [населено място] и е извършено за първи път, като с това е нарушен чл.92, ал.3, вр.ал.2 от ЗКПО. Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № [рег. номер] от 24.09.2025г., съставен от Ш. И. Н. – инспектор по приходите в ТД на НАП – [област], като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази описана в АУАН. Съдът е посочил, че несъмнено е осъществено нарушението по чл.92, ал.3, вр.ал.2 от ЗКПО. Това е така, тъй като съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО „Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице“, а съгласно ал.3 на същата разпоредба „С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.“. Безспорно се установява, че на дата 01.07.2025г. дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по цитираната правна квалификация, тъй като, като данъчно задължено лице е имало задължение да подаде годишен отчет за дейността /ГОД/, а не го е сторило в законоустановения срок. При така установените фактически положения се налага категоричния извод, че от страна на „Лео Ковачев” ЕООД е осъществен състава на административно нарушение по посочената правна квалификация, в която ситуация за административнонаказващият орган принципно е възникнало задължение за наказване на нарушителя съгласно чл.276 от ЗКПО. От страна на касационния жалбоподател се сочи, че са били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, при установяване на нарушението, с оглед възможността да се приложи чл.28 от ЗАНН. Този състав на касационната инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател. П. С. се е занимал и обсъдил въпроса с оглед те-жестта на извършеното нарушение при определяне на наказанието съгласно чл.27 ЗАНН, като правилни са изводите му с оглед определяне на конкретното наказание, довели до потвърждаване на наложената глоба, представляваща законовия минимум, като не са били налице и предпоставките по чл.28 ЗАНН за наличие на “маловажен случай”. Съдът е изпълнил точно задължението си, вменено му съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №1/2007г. на ОСНК на ВКС на РБ, досежно преценката за “маловажност”. Обосновано съдът е посочил, че именно дружеството, представлявано от управител е следвало да предприеме необходимите действия за своевременно осъществяване на дължимото по закон поведение по см. на ЗКПО. Като е стигнал до посочените правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а атакуваното решение на Р. С. е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от НЗПП. Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд [област], ХХ касационен състав