Решение № 1135 от 20.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 12226/2025 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 16734 от 12.09.2025 г. по гр.д. № 2728/2025 г. по описа на СРС, 79 с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Областна администрация на област София, ЕИК 831912591, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5232,05 лева - незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г. - 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. ••••, с абонатен № 373683, представляващ половината от втори етаж с площ от 173 кв. м, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.08.2024 г., до окончателното плащане; 873,81 лева - мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. - 20.08.2024 г.; 23,10 лева - стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. - 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.08.2024 г., до окончателното плащане; 5,61 лева - законна лихва върху задължението за цена за услугата дялово разпределение, начислена за периода 01.07.2022 г. - 20.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52572/2024 г. по описа на СРС, 143 състав. Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД заявява оплаквания срещу постановеното решение, че е неправилно и необосновано. Поддържа, че при постановяването му съдът неправилно е приел, че ангажиран за потребената в имота за исковия период топлоенергия е третото лице „Национален център за социална рехабилитация“, ЕИК 831368467 като негов ползвател. В случая действително е установено, че ответникът Областна администрация на област София е предоставил безвъзмездно правото на ползване върху имота на „Национален център за социална рехабилитация“ със срок до 2011 г. /период преди исковия/. Освен това съобразно дадените разяснения с ТР № 2/17.05.2018 г. на ВКС това трето лице би било ангажирано за заплащане на ползваната в имота ТЕ само при сключен договор с топлопреносното предприятие, какъвто не е настоящия случай. Тъй като претенцията на ищеца се основава на извъндоговорно основание, то изясняването на обстоятелството кой е фактическия ползвател на имота е без значение. Отговорността за заплащане на стойността на потребената в имота ТЕ следва да бъде понесена от собственика на имота – ответник в производството, тъй като той е спестил разходите за заплащането й. Като е приел обратни на посочените правни изводи, съдът е постановил неправилно решение несъобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете уважени в цялост. Претендира разноските. Ответникът по жалбата - Областна администрация на област София, счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Поддържа, че в производството е установено, че фактически ползвател за исковия период е бил „Национален център за социална рехабилитация“, поради което същият е спестил разходи във връзка със заплащане на потребената в имота ТЕ и следва да понесе отговорността за това. Налице е обогатяване на ползвателя за сметка на доставчика на ТЕ- ищец в производството. Поддържа, че в случая ищецът не е доказал и реална доставка на ТЕ в имота, чиято стойност да възлиза на исковата сума. Намира за правилни изводите на съда, че при търсене на сумата на извъндоговорно основание, както в случая, правилата на Наредбата за топлоснабдяване са неприложими. Претендира разноски. Подпомагащата страна на ищеца - „Далсия Елвеко“ ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба. Подпомагащата страна на ответника - „Национален център за социална рехабилитация“, ЕИК 831368467, не изразява становище по подадената въззивна жалба. Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното: Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Областна администрация на Област София, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5232,05 лева - незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г. - 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. ••••, с абонатен № 373683, представляващ половината от втори етаж с площ от 173 кв. м, с която ответникът, като собственик на имота се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.08.2024 г., до окончателното плащане; 873,81 лева - мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. - 20.08.2024 г.; 23,10 лева - стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. - 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.08.2024 г., до окончателното плащане; 5,61 лева - законна лихва върху задължението за цена за услугата дялово разпределение, начислена за периода 01.07.2022 г. - 20.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 52572/2024 г. по описа на СРС, 143 състав. За да постанови решението, Софийски районен съд е приел, че собственика на топлоснабдения имот – ответник в производството не се е обогатил със сумите за сметка на ищеца- доставчик на ТЕ потребена в имота за исковия период, тъй като ползвател на имота за този период е трето лице – подпомагащата страна в процеса - „Национален център за социална рехабилитация“ комуто е било предоставено безвъзмездно право на ползване от страна на ответника. Освен това е приел, че в производството не е доказана реална доставка на услугата и нейното количество, за да бъдат уважени претенциите за посоченото извъндоговорно основание. За обосноваване на последния посочен извод, съдът е счел за неприложими в този случай /при липса на сключен договор/ правилата на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответника се е обогатил. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца. В производството не е спорно и се установява, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него. В случая обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Страните не спорят и се установява от представените пред първата инстанция доказателства, че процесният имот е бил топлофициран и сградата-етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установява се и страните не спорят, че за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесния имот е бил сключен договор между третото лице- помагач и етажната собственост, както и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице-помагач. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. С дадените разяснения с ТР №2/ 2017 г. на ВКС - ОСГК, т.1 е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ- собственик и носител на вещно право на ползване - ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Нормата на чл.149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия. В случая е установено и страните не спорят, че страните не са били обвързани от писмен договор във връзка с доставката на ТЕ за небитови нужди за исковия период в описания имот находящ се в гр. ••••, с абонатен № 373683, представляващ половината от втори етаж с площ от 173 кв. м. С оглед това, съдът намира, че страните /главните/ не са били обвързани от облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот. Същевременно, доколкото се касае за нежилищен обект, очевидно доставяната топлинна енергия няма как да е за битови нужди, респ. разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е неприложима. Ето защо и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение. По делото не се твърди такъв договор да е сключван за исковия период, като предявеният иск е на основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника. Между страните липсва спор и чрез представения акт за частна държавна собственост № 08049/24.08.2012 г. се установява, че процесният имот, представляващ половината от втория етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. ••••, с площ от 173 кв.м., е частна държавна собственост. Както правилно е посочил СРС, областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл.19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57 ЗА, която на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице, което е процесуално легитимирано да отговаря по предявените искове. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства обаче е установено, че ползвател на имота за исковия период е подпомагащата страна - „Национален център за социална рехабилитация“ въз основа на предоставено право на безвъзмездно ползване от страна на държавата. Така, в производството е установено, че правото на ползване е било предоставено с договор от 29.07.2001 г. / със срок до 2011 г./ за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот - частна държавна собственост и въз основа на решение на Министерски съвет и заповед на Областния управител на Област София. Установява се и че това лице е посочено като потребител в списъка на етажните собственици към протокола от общото събрание на ЕС в сградата от 19.09.2002 г. Доводите на ищеца, че правото на ползване предоставено в полза на „Национален център за социална рехабилитация“ е било прекратено с изтичане на договорения срок до 2011 г., съдът намира за неоснователни и недоказани. Чрез представения в производството констативен протокол и приемо-предавателен протокол за приемане на недвижимия имот - частна държавна собственост, се установява, че фактическата власт върху имота е била предадена обратно на собственика – ответник в производството едва на 21.08.2023 г. Тогава П.С.З. - председател на Сдружение „Национален център за социална рехабилитация“, е предал на комисия от областната управа имота, като е описано състоянието на имота и на представителите на ответника са предадени ключовете от него. С оглед това, съдът намира за установено, че сдружението е продължило да ползва полвината от втория етаж с площ 173 кв. м, находящ се в гр. София, ул. •••• до посочената дата 21.08.2023 г., в което време се включва и исковия период. Установява се, че на негово име е била открита партида за имота в топлопреносното предприятие (видно от индивидуалната справка за използвана топлинна енергия, съставена от третото лице- помагач „Далсия Елвеко“ ООД). При така установените факти, настоящият състав намира за правилни изводите на първата инстанция, че в производството не е доказано обогатяване на ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане на потребената в имота ТЕ, за сметка на ищеца. За формиране на този извод, съдът намира за неприложими дадените разяснения с ТР №2/ 2017 г. на ВКС – ОСГК, тъй като претенцията в настоящето производство не се основава на договорна връзка и касае ползването на ТЕ за небитови нужди, в който случай нормативната уредба изисква сключване на писмен договор, какъвто несъмнено не е налице в случая. Изразените оплаквания от ищеца в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. Доводите на въззивника, че в случая е доказана реална доставка в обекта на ТЕ възлизаща на исковата стойност, съдът намира за неоснователни при допълнително изложени от настоящата инстанция изводи. В проведеното производство не е установено конкретно количество доставена в имота ТЕ. Същевременно представения протокол за неосигурен достъп за отчет на уредите за индивидуално разпределение за отоплителния период 2022 г.-2023 г. не удостоверява информация, че потребителя е бил уведомен за дата на двата отчета, съответно, че именно за този имот не е бил осигурен достъп и поради това с оглед действащите разпоредби на ЗЕ и подзаконовите актове, е била начислена служебно потребена ТЕ. Освен това в представената по делото индивидуална справка за използвана ТЕ за периода 2022 г.-2023 г. /л.120 по делото на СРС/ не са посочени показания на уредите за индивидуално потребление преди исковия период /преди този отоплителен сезон/ с оглед извършване на преценка за спазване на изискванията на разпоредбите на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. При това, съдът не дава вяра на крайните изводи на приетата пред първата инстанция СТЕ, сочещи спазване на нормативната уредба при начисление на определени количества ТЕ на лице, което не е потребител на ТЕ въз основа на договорна връзка. Освен това в представения пред първата инстанция доклад до областен управител от 16.01.2023 г. е посочено, че имотът е необитаем и същият не се ползва. С оглед това, съдът намира че в производството не е установено и обедняване на ищеца за сметка на ответника, чрез доставянето на ТЕ в определено количество, което не е било заплатено от ответника. При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 25.56 евро /50 лв./, представляваща разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът