Решение № 39 от 25.2.2026 г. на Районен съд - Луковит по дело № 43/2026 г.

Административно наказателно дело № 20264320200043 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58в, ал.1, т.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по материали по административно наказателна преписка № 42/02.02.2026 г. по регистъра на РДГ - Ловеч, водена въз основа на АУАН, съставен срещу М. М. Н., ЕГН •••••••••• от [заличен адрес по GDPR] за извършени нарушения по чл. 213, ал.1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите. С внесената АНП Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч е направил искане на осн. чл. 58в от ЗАНН на нарушителя да се наложи административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“. В съдебно заседание административнонаказващият орган Директорът на Регионална дирекция по горите - Ловеч, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора. Нарушителят М. М. Н., редовно призована, се явява лично. Признава извършеното нарушение и моли за налагане на административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Наясно е, че е закупила крадени дърва, но въпреки това ги е взела тъй като са по – евтини. Посочва, че се грижи за 15 годишно болно дете. Н. заяви, че два пъти горските инспектори са установили дърва в дома и без документи и съответни марки. И двата пъти са й съставени АУАН като дървесината не е иззета. Първият път в дома и са констатирали 2 пр. куб. метра дърва, а сега 0,8 пр. куб. метра. В тази връзка нарушителят излага данни, че установените вторият път са били останала част от първите. Оставя на преценката на съда като е съгласна да и се наложи наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“. По делото са приложени и приети като писмени доказателства: АУАН № •••••. на РДГ Ловеч/оригинал/; Доклад вх. № РДГ 08/02.02.2026г.; Наказателно постановление № 304/23.10.2025г. на директор РДГ Ловеч/заверено копие/; Справка за предходни нарушения/оригинал/; Известие за доставяне /обратна разписка – оригинал/; Заверено копие на ТД № - 5 – 66/30.12.2025г. и длъжностна характеристика на длъжността „Главен специалист – горски инспектор“ на П. Й. Р.. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Акт за установяване на административно нарушение № •••••. е изготвен на 02.02.2026г., за това, че на 28.01.2026г. в 11:10 часа в [заличен адрес по GDPR] / в двора на нарушителя/ М. М. Н. съхранявала 0,8 пр. куб. метра сурови дърва от благун и мъждрян с дължина 2,2 метра, немаркирани с контролна горска марка, общинска марка и производствена марка и без превозен билет. Директорът на РДГ - Ловеч, в качеството му на АНО е изпратил материалите по АНП с № 42/02.02.2026 г. по регистъра на РДГ - Ловеч до Районен съд - Луковит с искане да бъде наложено административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ спрямо нарушителя М. М. Н. за извършените от нея нарушения по чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите. Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна Директорът на РДГ- Ловеч и в срока по чл. 58а от ЗАНН. АНО е бил сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, съобразно изискванията на закона. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: АУАН № •••••., серия Б00А /2025г., бланка № 002019 е издаден в съответствие на процесуалните правила: Деянията, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя са били квалифицирани по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Горните обстоятелства се установяват от показанията на актосъставителя П. Р. Й. и на свидетеля по акта А. О. О., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: на 28.01.2026г. около 11:00 часа горските инспектори при РДГ Ловеч - П. Р. Й. и А. О. О. при обход в град Луковит забелязали в дома на М. М. Н., находящ се в [заличен адрес по GDPR] дървесина. Обяснили на Н., че искат да видят дървата и тя ги пуснала в дома си. Дървата били немаркирани с контролна горска марка, общинска марка и производствена марка и без превозен билет. Същите били измерени като се установило, че са 0,8 пр. куб. метра сурови дърва от благун и мъждрян с дължина 2,2 метра. С това Н. нарушила разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ. Това е второто нарушение на Н. от същият вид, като първото и нарушение било през октомври 2025г. За горните действия срещу нея е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № •••••., подписан от актосъставителя – горски инспектор при РДГ Ловеч - П. Р. Й.. М. М. Н. е извършвала и други нарушение по ЗГ. Същата е трудоспособна. В съдебно заседание посочва, че е била наясно, че купува крадени дърва. Съдът не кредитира твърденията на Н., че установените на 28.01.2026г. 0,8 пр. куб. метра дърва са част от останалите й дърва установени при първото й нарушение през октомври 2025г. И в двата случая дървесината не е била иззета, но видно от НП № 304/23.10.2025г., издадено във връзка с предходното нарушение на Н. от 01.10.2025г., тогава установените в дома и дърва без съответните марки и билет са били от благун и цер. / л. 7/, а установените дърва от 28.01.2026г. са от благун и мъждрян /л. 4/, т. е. няма как да са едни и същи дърва. Съдът намира, че са налице всички елементи от състава на административните нарушения по чл. 213, ал.1, т. 1 и т.2 ЗГ – деянието е извършено виновно, обективно се установява липса на необходимите документи и на КГМ, производствена и общинска марка на дървесината. Към материалите по АНП няма НП, съответно на нарушителя не е налагано административно наказание за това му нарушение. Видно от приложената справка за предишни нарушения на М. М. Н. по ЗГ, същата има извършено същото нарушение от 01.10.2025г., за което й е било издадено НП. Заверено копие от същото е приложено по делото. На него е отбелязано, че е влязло в сила на 12.11.2025г. Нарушителя Н. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е допускала тяхното настъпване, което от своя страна е индиция, че нарушителят е бил наясно, че извършва нарушения от същия вид, но не е съобразил поведението си със законовите норми. Извън изложените доводи, в това производство съдът следва да съобрази дали от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид е изтекла повече от една година, за да не попада това нарушение в хипотезата, касаеща повторност. Тези условия очевидно са налице и извършеното от Н. нарушение попада изцяло в условията, фиксирани от законодателя като "повторност", тъй като НП е издадено на 23.10.2025г. и е влязло в законна сила на 12.11.2025г., а извършеното ново нарушение от нейна страна е от 28.01.2026г., т. е. извършено е в едногодишния срок от влизането в сила на описаното наказателно постановление. Както стана ясно от изложеното по-горе, нарушителят М. М. Н. е извършила нарушенията си в условията на "повторност", поради което и спрямо нея следва да бъде приложена нормата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения, както и личността на нарушителя, който повторно е нарушил Закона за горите, и с оглед целите на административните наказания, съобразно нормата на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, следва да приеме искането на АНО за налагането на административно наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото" като основателно. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН "За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1". Тъй като съобразно нормата на чл. 16а от ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то неговата продължителност не може да бъде по - малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН. Предвид характера на нарушенията извършени от М. М. Н. и превантивната цел на наказанието, в конкретния случай съда счита, че следва да наложи административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ самостоятелно, но в по – голям от минималният предвиден размер. Като подходящ размер съдът намира 60 часа годишно за нарушението за срок от една година, съобразявайки се с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и тежестта на нарушението, подбудите за тяхното извършване и имотното състояние на нарушителя. Съдът определи наказанието като взе предвид и личността на нарушителя, който видно от представената към делото справка има едно нарушение по ЗГ. В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират налагане на нарушителя и на наказание „глоба“. Н. призна, че е закупила крадени дърва, като признава изцяло фактите по така написаният АУАН и издаденото за предходно нарушения НП. Съдът намира, че причината за нарушението извършено от Н. е липсата на достатъчно финансови средства за да закупи редовна дървесина. Според материалите по делото нарушителят е съдействал при направената проверка и не оспорва извършеното от него. Поради изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с налагане на наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 60 часа за срок от 1 година" за извършените нарушения. За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. по т. д. № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН - "маловажен случай" е този, при който "извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на М. М. Н. за идентично административно нарушение. Доколкото по делото няма иззети вещи и предмети от горепосочените, то съда не следва да се произнася по чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН. Водим от горното и на основание чл. 58в от ЗАНН, съдът