Решение № 456 от 10.2.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 767/2024 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на Л. М. В., в качеството на наследник на М. Л. В., чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Г. Ю., вписана в АК – Благоевград, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, против Решение № 1040-17-14/19.03.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено разпореждане [номер]-17-15/07.02.2024 год., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе. С жалбата се иска отмяна на решението по съображения за незаконосъобразност и при постановяването му при неспазване на административнопроизводствените правила. Твърди се категорично, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО, в тяхната кумулативна съвкупност за определяне на процесната злополука като трудова, в подкрепа на което се сочат конкретни фактически и правни твърдения. По така изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение, с което е потвърдено разпореждането на длъжностно лице на ТП на НОИ - Русе. В съдебно заседание жалбоподателят е представляван от адв. Ю., която поддържа жалбата по подробно посочените аргументи в нея. Претендират се разноски. Ответникът – директор на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител по пълномощие, в становището си пледира за законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна „Клийнинг Къмпани“ ЕООД, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата. По искане на страните, а не по инициатива на дружеството, по делото от дружеството са изискани и съответно приложени документи, имащи отношение към установяване на спорните по делото факти. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С трудов договор № 483/13.10.2023 год. М. Л. В. е назначен в „Клинийнг къмпани“ ЕООД на длъжност „чистач/хигиенист“(л. 114 от делото). Договорът е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. С допълнително споразумение № 483/15.10.2023 год., страните са постигнали споразумение по отношение на характера и мястото на работа, а именно: „Обекти в Австрия, код по НКПД 91120004, при категория персонал: нискоквалифицирани работници“, считано от 16.10.2023 год. Договорен е и размер на основното трудово възнаграждение – 10.58 евро на час. В изисканото и приложено към делото трудово досие на лицето е представена Заповед от 26.10.2023 год., с която на основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с работника М. В., на длъжност „чистач“, считано от 27.10.2023 год. Като причини за прекратяване на договора е посочено: „по инициатива на работодателя“. Въпросната заповед е подписана в графа “Работодател“, включително и в графа „Отдел човешки ресурси“ В същата е отразено, че екземпляр от заповедта е връчена на 26.10.2023 год., което обстоятелство не е удостоверено с подпис в посочената графа. На 03.01.2024 год. в ТП на НОИ – Русе е подадена Декларация за трудова злополука от Л. М. В., в качеството на наследник на пострадалия, с посочени данни за осигурителя: „Клинийнг къмпани“ ЕООД и данни за пострадал: М. Л. В., [ЕГН]. Като данни за злополука в декларацията е посочено, че същата е станала на 27.10.2023 год., в 14:00 часа, в Австрия, по време на изпълнение на трудовите задължения и по време на път за работа. Адрес за злополуката: Австрия 3100, С. П., Д. П. 1, О. Б. С. П.. Работещ като хигиенист. Като начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането, в декларацията е посочено „Изоставен в лошо здравно състояние от работодател на 27.10.2023 год. на пейка на автогара“. Декларирано е вида на увреждането: „Заболяване и като краен резултат смърт“. Със Заповед № 1015-17-3/11.01.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Русе е разпоредено извършване на разследване на злополуката, предмет на процесната декларация, от комисия, с поименно определен състав, посочен в заповедта, включително е определена начална дата на започване на разследването 11.01.2024 год. Резултатите от извършеното разследване на злополуката са отразени в Протокол № 5103-17-2 от 18.01.2024 год. (л. 16 – 17 от делото). В същия е отразено, че разследването е извършено в присъствието на упълномощено лице на работодателя. В частта по т. VIII от протокола „Анализ на причините за възникване на злополуката“ се сочи, че М. В. е бил освободен от „Клинийнг Къмпани“ ЕООД, поради несправяне със служебните задължения. Позовавайки се на свидетелски показания се сочи, че лицето системно е било в нетрезво състояние, като за периода 2022 – 2023г. има издадени болнични листи с диагноза: „цироза на черния дроб“. Не се сочат имена на свидетели. Твърди се също така, че на 27.10.2023 год. около 13:00 часа, М. В. е извозен от М. К. – служител във фирмата, до спирка в [населено място] откъдето е трябвало да бъде взет от автобус на български превозвач „Карат“. Лицето е хоспитализирано на 27.10.2023 год. в 19:56 часа в Университетска болница С. П. с диагноза: „езофагеални варици с кръвоизлив“. Въпреки направените консервативни мерки, лицето е починало на 11.11.2023 год. в 15:30 часа с причина за смъртта: „декомпенсирана чернодробна цироза“. Към преписката е приложен и Протокол № 01/2024 год./12.01.2024 год., Приложение № 4, изготвен на основание чл. 2, ал. 3 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки от комисия, назначена от страна на работодателя, в който е отразено, че лицето М. В. последно е видян и оставен на Автобусна спирка на 27.10.2023 год. в 13:00 часа в нормално и адекватно състояние. Към преписката са приложени копия от писмени обяснения на Т. Б., свидетелстващ в същите за състоянието, в което е намерена квартирата на В. в [населено място], Австрия и на М. К., свидетелстващ за транспортирането на В. от [жк], Австрия до гарата в [населено място], Австрия на 27.10.2023 год. Т. Б. е разпитан като свидетел в проведеното на 13.01.2026 год. открито съдебно заседание. В показанията си последният потвърждава авторството на приложените към преписката писмени обяснения. Същевременно сочи данни за лице, което познава с името Макс, но не знае дали това е М. В.. Към преписката е приложена и медицинска документация, издадена от Университетска болница С. П., Австрия. Въз основа на резултатите от извършено разследване на злополуката е издадено разпореждане [номер]-17-15/07.02.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ - Русе, с което декларираната злополука вх. № 5101-17-1 от 08.01.2024 год. на Териториално поделение - Русе от Л. М. В., наследник на пострадалия М. Л. В., станала в осигурителя „Клинийнг Къмпани“ ЕООД на 27.10.2024 г., не се приема за трудова (л. 11 от делото). В мотивите си административният орган сочи, че на 27.10.2023 год. М. В. е извозен до [населено място], Република Австрия откъдето е трябвало да се прибере в Република България, поради прекратяване на трудовия договор, считано от 26.10.2023 год. Сочи се, че е открит с кървене от устата на ЖП гара и хоспитализиран в УБ С. П., където почива на 11.11.2023 год. В разпореждането се сочи, че по време на увреждането, лицето не е било в трудови правоотношения с работодателя. Разпореждането е връчено на Л. В., в качеството на наследник на пострадалия на 12.12.2024 г., който в срок по чл. 117, ал. 2 КСО е обжалвал същото до директора на НП НОИ – Русе (л. 9 – 10 от делото). Със същата процесуалният представител на жалбоподателя е навел оплаквания за незаконосъобразност на разпореждане [номер]-17-15/07.02.2024 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Русе по съображения, за извършено непълно и неточно разследване на причините и обстоятелствата, довели до възникване на процесната злополука. След като е приел жалбата за допустима, решаващият орган е постановил Решение № 1040-17-14 от 19.03.2024 г., с което се приема, че не е осъществен сложният фактически състав на чл. 55, ал. 1 КСО за квалифициране на злополуката като трудова и е потвърдено разпореждане [номер]-17-15/07.02.2024 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Русе. В решението, решаващият орган е посочил фактическите обстоятелства, установени по заявената трудова злополука, описани във времева последователност, в зависимост от настъпването на отделните събития, включително и приложимата нормативна уредба, като материално правни текстове и елементи от фактически състави. Мотивите на органа се изразяват единствено в констатацията, че увреждането на здравето, причинило смъртта на М. Л. В. на 11.11.2023 г., не попада в хипотезата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Сочи се, че към 27.10.2023 г. същият не е бил в трудово правоотношение с “Клийниг Къмпани”ЕООД. Без наличието на трудово правоотношение, според решаващия орган, пострадалият М. В. не може да се счита за осигурен по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В заключение е посочено, че липсата на трудово правоотношение следва да се разглежда като правоизключващ юридически факт спрямо осигурителното правоотношение за трудова злополука. Други мотиви не са изложени. По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал и назначил съдебно-почеркова експертиза, по която е изготвено заключение, обективирано в Протокол № 20 от 23.03.2025 год. В заключението вещото лице сочи, че подписът, положен_за „Работодател“ върху Заповед от 26.10.2023 год., за прекратяване на трудов договор № 483 от 13.10.2023 год. от Управителя на „КЛИЙНИНГ КЪМПАНИ“ ЕООД, като „работодател“ от името на С. А. А., [ЕГН] (л. 116 от делото) не е идентичен на подписите на лицето С. А. А., [ЕГН]. В т. 2 от заключението вещото лице сочи, че подписите, положени за „Служител“, „Декларатор“ и „Подпис“ върху Заповед от 26.10.2023 год. за прекратяване на трудов договор № 483 от 13.10.2023 год. от името на М. Л. В., [ЕГН], който е положен в долния десен ъгъл на документа, в качеството на „служител“ (лист 116 от делото, фото - 1 и 2), в Декларация № 483 от 16.10.2023 год. от името на М. Л. В., [ЕГН], който е положен в средата на документа, в качеството на „Декларатор“ (лист 122 от делото, фото - 3 и 4), върху Декларация № 483 от 15.10.2023 год. от името на М. Л. В., [ЕГН], който е положен в средата на документа, в качеството на „Декларатор“ (лист 123 от делото, фото - 5 и 6), върху Декларация, без дата, на основание чл. 8 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и предоставяне на услуги от името на М. Л. В., [ЕГН], който е положен в средата на документа, за „подпис“ (лист 124 от делото, фото - 7 и 8) и в Декларация, без дата, на основание дадено съгласие, че при неспазване на трудовия договор лицето дължи удръжки като обезщетение за липса на предизвестие, от името на М. Л. В., [ЕГН], който е положен в горния десен ъгъл на документа, за „подпис“ (лист 125 от делото, фото - 9 и 10) не са на М. Л. В., [ЕГН], а са изписани от някой друг, който е имитирал подписа му. Заключението е прието без възражения от страните. Към административната преписка е приложено заверено копие от Удостоверение за наследници № 4013 от 20.11.2023 год. по описа на Община Благоевград, на М. Л. В., починал на 11.11.2023 год., което по съдържание удостоверява наследствено правоотношение на жалбоподателя Л. М. В. по първа възходяща линия (роднина от първа степен по права възходяща линия) спрямо починалия (наследодателя) (л. 30 от делото). Приложен е и заверен препис-извлечение от Акта за смърт на М. Л. В. (л. 31 от делото). Към административната преписка са приложени и Справки за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключения между М. В. и дружеството трудов договор и споразумение към него. Към изисканото трудово досие на лицето са приложени, съответно: декларация № 483/16.10.2023 г.; декларация № 483/15.10.2023 г.; декларация с посочен декларатор М. Л. В., на основание чл. 8 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и декларация с посочен декларатор М. В., касаеща удръжки като обезщетение за неспазено предизвестие дали са положени от М. Л. В. с [ЕГН] (л. 122 – 125 от делото). С протоколни определения, постановени в проведеното на 11.02.2025 год. открито съдебно заседание, по искане на процесуалния пълномощник на жалбоподателя, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, за оспорване на истинността на протокол № 5103-17-2/18.01.2024 г. за резултати от извършеното разследване на злополуката, станала на 27.10.2023 г. по отношение на отразеното в част IV. Обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, в част VIII. Анализ за причините за възникване на злополуката и в част IX. Допуснати нарушения на нормативните актове, по отношение на отразеното, че към момента на трудовата злополука пострадалия е бил с прекратено трудово правоотношение, както и производство по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, за оспорване на автентичността на подписите, положени в Заповед от 26.10.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 483/13.10.2023 г. за работодател, вкл. и подписа, положен във въпросната заповед в долния десен ъгъл самостоятелно, без обозначение на качеството на лицето, положило същия, както и на авторството на подписите за декларатор на декларация от 16.10.2023 г. от М. В., декларация от 15.10.2023 г. от М. В., декларация с посочен автор М. В., подадена по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и декларация с автор М. В. за дължимо обезщетение за неспазено предизвестие. По отношение на оспорването на автентичността на подписите, положени в посочените документи: Заповед от 26.10.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 483/13.10.2023 г. за работодател, вкл. и подписа, положен във въпросната заповед в долния десен ъгъл самостоятелно, без обозначение на качеството на лицето, положило същия, както и на авторството на подписите за декларатор на декларация от 16.10.2023 г. от М. В., декларация от 15.10.2023 г. от М. В., декларация с посочен автор М. В., подадена по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и декларация с автор М. В. за дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, съдът, кредитирайки изцяло заключението на вещото лице В. С. като пълно, обосновано и установяващо в детайли спорните по делото факти, приема същото като надеждно доказателство, допринасящо ведно с писмените доказателства за изясняване на делото. Приема, че подписите, положени на въпросните документи, не са на М. Л. В., т.е. документите не са подписани от лицето. Също така, съдът, поради същите съображения, възприемайки изцяло заключението на вещото лице приема за безспорно установен факта, че Заповед от 26.10.2023 год. за прекратяване на трудов договор № 483 от 13.10.2023 год. не е подписана от Управителя на „КЛИЙНИНГ КЪМПАНИ" ЕООД, С. А. А., [ЕГН], като „работодател“ по процесното трудово правоотношение. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице с правен интерес. В случая жалбата изхожда от наследник на починал, който има правен интерес да оспори разпореждането, (респективно и решението, с което се отхвърля оспорването на разпореждането като неоснователно), с което не се приема злополуката за трудова, поради обстоятелството, че от този административен акт зависи възникването на негово самостоятелно осигурително и имуществено право. Жалбата е депозирана в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б.“г“ КСО разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Съдът намира, че процесното Решение № 1040-17-14/19.03.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Русе е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Решението на директора на ТП на НОИ - Русе е валидно, обективирано в предвидената в закона писмена форма, съдържа правни и фактически основания за неговото издаване, подписано е от неговия издател. При извършената служебна проверка съдът констатира, че са изпълнени формалните изисквания на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и КСО. За резултатите от разследването е съставен протокол, съобразно изискването на чл. 58, ал. 6 КСО, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 НУРРОТЗ. Протоколът е подписан от членовете на комисията и е връчен на пострадалото лице, на основание чл. 58, ал. 6 КСО. Относно приложението на материалния закон: „Трудовата злополука“ като осигурен социален риск е легално определена в чл. 55, ал. 1 КСО и представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В случая, с оспореното Решение, административният орган е приел в мотивите на акта, че увреждането на здравето, причинило смъртта на М. Л. В. на 11.11.2023 г. не попада в хипотезата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Сочи се, че към 27.10.2023 г. същият не е в трудово правоотношение с “Клийниг Къмпани” ЕООД. Без наличието на трудово правоотношение пострадалият М. В. не може да се счита за осигурен по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Липсата на трудово правоотношение следва да се разглежда като правоизключващ юридически факт спрямо осигурителното правоотношение за трудова злополука. Съдът намира, че в нарушение на чл. 35 АПК и чл. 58 КСО административните органи не са изяснили в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са обсъдили всички обяснения и възражения на жалбоподателя, включително и събрания в хода на проверката доказателствен материал. Проведеното разследване на злополуката е едностранчиво и непълно. На първо място не са взети предвид всички факти и обстоятелства и възражения с оглед на това дали към деня на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, в т. ч. и за трудова злополука. Изводът, че жалбоподателят не е осигурено лице административните органи са обосновали единствено с твърденията на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 27.10.2023 г. и на записванията в Регистъра на трудовите договори (л. 34 от делото), в който, приложен като разпечатка, заверен с подпис на административния орган, ръкописно е добавен текст, с неустановено авторство, че лицето е освободено от 26.10.2023 год., включително и на Заповед от 26.10.2023 год., за прекратяване на трудов договор № 483 от 13.10.2023 год. (л. 24 от делото). В последната по отношение на подписа, положен в долния десен ъгъл, е уточнено с ръкописен текст, че представлява подпис на пострадалото лице, с обозначаване със стрелка, ръкописно изписана за дата на полагане на същия – 26.10.2023 год. Заповедта за прекратяване и разпечатката от регистъра на трудовите договори, цитирани по-горе, съставляват документи - част от административната преписка, по издаване на оспорения административен акт, представена от административния орган. Въпреки ръкописните добавяния на текстове с неустановено авторство, буди недоумение фактът, че същите явно са ценени като доказателства по отношение на основни релевантни по делото факти, неполагайки под съмнение тяхната материална доказателствена стойност. В контекста на последното, съдът намира за необходимо да посочи, че не кредитира въпросната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, оспорена в с. з. от 11.02.2025 год. от процесуалния представител на жалбоподателя, в частта по отношение на авторството на подписа, положен за работодател, вкл. и подписа, положен във въпросната заповед в долния десен ъгъл самостоятелно, без обозначение на качеството на лицето положило същия. На първо място, при така повдигнатото оспорване съдът намира, че доколкото заповедта за прекратяване представлява частен диспозитивен документ, включително не изхожда от жалбоподателя, то същия не се ползва с материална доказателствена сила с оглед установяване датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Това свое съждение, съдът обоснована и на резултатите от проведеното от страна на жалбоподателя успешно оспорване в производството по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът, кредитирайки изцяло заключението на вещото лице В. С., по допусната и назначена съдебно-почеркова експертиза, във връзка с направените оспорвания на автентичността на подписите, положени в посочените документи: Заповед от 26.10.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 483/13.10.2023 г. за работодател, вкл. и подписа, положен във въпросната заповед в долния десен ъгъл самостоятелно, без обозначение на качеството на лицето, положило същия, както и на авторството на подписите за декларатор на декларация от 16.10.2023 г. от М. В., декларация от 15.10.2023 г. от М. В., декларация с посочен автор М. В., подадена по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и декларация с автор М. В. за дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, приема, че подписите, положени на въпросните документи, не са на М. Л. В., т.е. документите не са подписани от лицето. Също така, съдът, поради същите съображения, възприемайки изцяло заключението на вещото лице, приема за безспорно установен факта, че Заповед от 26.10.2023 год., за прекратяване на трудов договор № 483 от 13.10.2023 год. не е подписана от Управителя на „КЛИЙНИНГ КЪМПАНИ" ЕООД, С. А. А., [ЕГН], като „работодател“ по процесното трудово правоотношение. Последното поставя под съмнение наличието на твърдяното прекратяване на трудовото правоотношение между М. В. и „КЛИЙНИНГ КЪМПАНИ" ЕООД, в два аспекта, релевантно относими към установеността на реално настъпване на посочения юридически факт – прекратяване на трудово правоотношение, а именно: по отношение на наличието на твърдяното едностранно волеизявление от страна на работодателя, като носител на компетентността, в качеството си на законен представител (управител) на процесното дружество или упълномощено от него лице за уволнение и факта на връчване на заповедта на В.. Горното, на първо място, сочи на извода, че събраният доказателствен материал установява безспорно за едностранно изразено в писмена форма волеизявление от страна на работодателя, като носител на компетентността, в качеството си на законен представител (управител) на процесното дружество или упълномощено от него лице за уволнение на М. В.. По отношение на второто обстоятелство, настоящият съдебен състав съобразява становището си с трайната и непротиворечива практика на ВКС, с която се прави ясно разграничаване между момента на издаване и момента на действие на заповедта за прекратяване. Самото издаване на заповедта не води автоматично по прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта поражда своето правно действие от момента на връчването й на работника или служителя. В случая остана недоказан фактът на връчване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с В. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ. Горното, също така обосновава извода за недоказаност на приетата от контролните органи на ТП на НОИ – Русе констатация, отразена в Протокол № 5103-17-2/18.01.2024 г. за резултати от извършеното разследване на злополуката, станала на 27.10.2023 г., отразена в част IV. Обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, в част VIII. Анализ за причините за възникване на злополуката и в част IX. Допуснати нарушения на нормативните актове, по отношение на отразеното, че към момента на трудовата злополука пострадалия е бил с прекратено трудово правоотношение. На следващо място, според съда, не е събрана, включително не е обсъдена както в разпореждането, така и в оспореното решение, необходимата информация относно осигурителния статус на лицето М. В.. Също така, според съда, в нарушение на процесуалните правила от страна на административния орган не е обсъдено при наличната медицинска документация характера и вида на злополуката, декларирана като трудова. В частност налице ли са кумулативно предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО, определящи злополуката като трудова, а именно: внезапно увреждане на здравето - внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло, злополуката да е станала с осигурено лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя, неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. При декларирана злополука по повод на конкретно увреждане, предпоставките подлежат на установяване както в производството по разследване и установяване на трудовата злополука, така и в съдебното производство по чл. 118, ал. 1 и 3 КСО без доказателствени ограничения. В случая са налице достатъчно и кореспондиращи помежду си доказателства относно вида на увреждане на здравето на лицето, времето и обстоятелствата при които същото е настъпило, както и относно наличието или липсата на причинно следствената връзка между увреждането на здравето и настъпилата в последствие смърт. Липсата на задълбочено и всеобхватно разследване на релевантните за спора обстоятелства прави невъзможна проверката дали злополуката с М. В. действително е довела до настъпилата смърт, дали е осъществена при посочените в декларацията за трудова злополука обстоятелства и на посоченото място, на което е полагал труд за работодателя. Според настоящия съдебен състав в процесното решение неизследвана изцяло остава хипотезата дали това е станало през време и във връзка с извършваната трудова дейност. С оглед всичко изложено съдът приема, че процесният акт на решаващия орган е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая липсва всеобхватно и пълно разследване на фактите и обстоятелствата, свързани с декларираната, като трудова злополука. Като резултат това е довело до изводи на административния орган и на решаващия такъв, които противоречат на материалния закон и са в несъответствие с целта на закона, поради което оспореното решение на директора на ТП на НОИ се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид изричната компетентност на органите на НОИ да се произнесат с разпореждане относно признаването или непризнаването на злополуката за трудова, то делото следва да бъде върнато като преписка на ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които са своевременно поискани, реално направени и доказани по основание и размер. Следва ТП на НОИ да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя Л. М. В., направените по делото разноски в общ размер на 2 705. 00 (две хиляди, седемстотин и пет) лева, равняващи се на 1 383. 04 (хиляда, триста осемдесет и три евро и 04 евро цента) евро, от които 2 000. 00 лв., равняващи се на 1 022. 58 (хиляда и двадесет и два евро и 58 евро цента) евро, представляващи, договорено и внесено в брой при подписване на договора за правна защита, съдействие и процесуално представителство (л. 270 от делото), разноски за държавна такса в размер от 10. 00 (десет) лева, равняващи се на 5. 11 (пет евро и 11 евро цента) евро, 600. 00 (шестстотин) лева, равняващи се на 306. 78 (триста и шест евро и 78 евро цента) евро, представляващи възнаграждение за вещото лице, 80. 00 (осемдесет) лева, равняващи се на 40. 90 (четиридесет евро и 90 евро цента) евро, представляващи заплатени разходи за явяване на свидетел и 15. 00 (петнадесет) лева, равняващи се на 7. 67 (седем евро и 67 евро цента) евро, представляващи разноски за държавна такса за издадени съдебни удостоверения. Направеното от страна на процесуалния представител по пълномощие на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, според настоящия състав на съда, е неоснователно. Съдът обосновава това свое съждение на нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, Бр. 14 от 2025 г.), регламентираща минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждение в размер на 1 000. 00 лв., отчитайки броя на откритите съдебни заседания, проведени в хода на производството, преценено в контекста на чл. 7, ал. 9 от цитираната наредба, както и фактическата и правна сложност на казуса, включително и на активността при процесуалното участие на упълномощения адвокат на жалбоподателя при събиране на релевантните за спора доказателства. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Благоевград