Решение № 591 от 12.2.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1671/2025 г.
Административен съд - Хасково12.02.2026reporting judge Антоанета Митрушева
Ruling
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. П. В. от [населено място] срещу Решение № 00136/22.07.2025 г. на Национална експертна лекарска комисия – София, с което е оставена без уважение подадената жалба срещу отмяната на Болничен лист № Е20231970929 от 29.09.2023 г., издаден от Специализирана ЛКК на МЦ „Панацея“. ОСЪЖДА Т. П. В. [ЕГН] от [населено място], [улица]-3-6, да заплати на Национална експертна лекарска комисия сумата от 102.26 евро (сто и две евро и 26 евроцента) (200.00 лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му. Препис от решението да се връчи на страните. Съдия: �
Grounds
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 112 от Закона за здравето. Делото е образувано по жалба, депозирана от Т. П. В. от [населено място] срещу Решение № 00136/22.07.2025 г. на Национална експертна лекарска комисия – София, с което е оставена без уважение подадената жалба срещу отмяната на Болничен лист № Е20231970929 от 29.09.2023 г., издаден от Специализирана ЛКК на МЦ „Панацея“. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посочва, че с жалба с изх. № ЧР-01-536/26.10.2023 г. управителят на „Мини Марица-изток“ ЕАД – рудник „Трояново-3“, [населено място], обжалвал представения от него болничен лист, поради което била извършена проверка относно спазването на режима в МБАЛ „Св. Е.“ ЕООД – Димитровград. Според жалбоподателя, не отговаря на истината констатацията, че на посочената дата не бил в лечебното заведение. Заявява, че бил хоспитализиран, но се наложило за кратко да слезе до двора на лечебното заведение, където имало магазин, за да си купи вода и консумативи. Точно в този момент се срещнал с проверяващите и им обяснил причината за краткото отсъствие. Бил облечен в болнични дрехи и носел чантичка с покупки, което обаче не било отразено в проверката. Поради това счита, че разпореждането е необективно, че не съответства на действителната фактическа обстановка и че е тенденциозно. В обжалвания акт липсвали аргументи, като не било обяснено и не било мотивирано твърдяното нарушение на болничния режим, поради което било нарушено правото му на защита. С оглед на така изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 00136 от 22.07.2025 г. на НЕЛК – София, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Ответната страна - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че оспореното експертно решение е постановено при спазване на приложимите материални и процесуални норми. Специализираният състав по Нервни, Вътрешни, Уши-нос-гърло и Сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК се произнесъл по реда на чл. 50, ал. 1 и чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Експертното решение било изготвено след обстоен и задълбочен преглед на приложената медицинска документация. Оспорваното решение било издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). При постановяването му били спазени императивните изисквания на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ относно състава на специализирания екип, като в него участвали не по-малко от трима лекари, един от които председател. Посочва, че решението било подписано от председателя на състава и всички негови членове, без да били налице нарушения, свързани с правилата за [жк], че актът е издаден в писмена форма и съдържа всички фактически и правни основания, обусловили издаването му. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя или от друга заинтересована страна по делото адвокатско възнаграждение, като сочи, че с оглед действителната правна и фактическа сложност на спора, не следва да се присъждат съдебни разноски в прекомерен размер. Заинтересованите страни - ТЕЛК към МБАЛ „Св.Е.“ ЕООД – Димитровград, Агенция за хора с увреждания – София, ТП на НОИ – Хасково, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково и „Панацея МЦ“ ООД – Харманли, не изразяват становище по основателността на жалбата. Заинтересованата страна „Мини Марица-Изток“ ЕАД, рудник Трояново 3, [населено място], депозира по делото чрез пълномощник писмено становище, в което посочва, че жалбата е необоснована и неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с което същата да бъде оставена без уважение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С болничен лист № Е 20231970929/29.09.2023 г. (л. 61 от делото), с № на амб. лист. № 23272В055Е91 (л. 138 от МЕД), издаден от „Панацея МЦ“ ООД, като продължение, с диагноза „Първична артроза на други стави, стенозис каналис вертебралис про спондилоартрозис“, на жалбоподателя е определена временна неработоспособност за периода от 24.09.2023 г. до 13.10.2023 г., за 20 календарни дни, при режим „домашен амбулаторен“. С жалба от Управител на „Мини Марица - изток“ ЕАД, клон рудник „Трояново-3“ (л. 106 от МЕД), постъпила в РЗИ – Хасково с вх. № 97-00-447/10.10.2023 г., е поискано, на основание чл. 112, ал. 2 от Закона за здравето, да се извърши проверка относно правомерността на издадения болничен лист № Е 20231970929. С Експертно решение № 00247/104 от 22.11.2023 г. (л. 121 от МЕД) на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Е.“ ЕООД, [населено място] е отменен болничен лист № Е 20231970929, издаден от „Панацея МЦ“ ООД [населено място], с продължителност от 24.09.2023 г. до 13.10.2023 г. – 20 календарни дни. Във връзка с подадена жалба (л. 137 от МЕД) от Т. П. В., с Експертно Решение № 00073 от зас. № 019 от 12.02.2024 г. на НЕЛК - София (л. 125 от МЕД) е отменено и върнато Експертно решение № 00247 от 22.11.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Е.“ ЕООД, [населено място], на основание чл. 51, т. 3 и чл. 40, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. С Експертно решение № 00194/088 от 30.10.2024 г. (л. 167 от МЕД) на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Е.“ ЕООД [населено място], е отменен Болничен лист № Е 20231970929, издаден от „Панацея МЦ“ ООД [населено място], с продължителност от 24.09.2023 г. до 13.10.2023 г. – 20 календарни дни. Във връзка с подадена на 11.12.2024 г. по пощата жалба, заведена с вх.№ 1210/11.12.2024 г. в НЕЛК (л. 169-168 от МЕД, л. 57 от делото) от Т. П. В., с Експертно Решение № 00100 от зас. № 045 от 08.05.2025 г. на НЕЛК - София (л. 172 от МЕД) е потвърдено Експертно решение № 00194 от 30.10.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св.Е.“ ЕООД [населено място] и е отменен Болничен лист № Е20231970929. Със Заповед № АСО-РД-309-1 от 21.07.2025 г. (л. 56 от делото) на Директора на НЕЛК, издадена на основание чл. 113, ал. 2 от Закона за здравето, е разпоредено преразглеждане на жалба с вх.№ 1210/11.12.2024 г., насочена срещу ЕР № 00194 от 30.10.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Е.“ ЕООД, [населено място]. Последвало е издаване на оспореното Експертно Решение № 00136 от 22.07.2025 г. на НЕЛК – специализиран състав по неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ заболявания (л. 16-17 от делото – копие, л. 173 от МЕД - оригинал), с което е оставена без уважение подадената жалба срещу отмяната на Болничен лист № Е20231970929 от 29.09.2023 г., издаден от Специализирана ЛКК на МЦ „Панацея“. В решението се посочва, че същото е постановено въз основа на представените по преписката документи и на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. НЕЛК, в специализиран състав по неврологични, вътрешни, УНГ и сърдечно - съдови заболявания, е разгледала жалбата срещу болничен лист № Е20231970929 от 29.09.2023 г., издаден от Специализирана ЛКК на МЦ „Панацея“, при което е установила, че болничният лист е издаден за периода от 24.09.2023 г. за 20 календарни дни, поради диагнозата „Първична артроза на други стави. Стенозис каналис вертебралис про спондилоартрозис“ с режим „домашен – амбулаторен“. При разглеждане на медицинската документация е обсъден приложеният амбулаторен лист от ортопед от 29.09.2023 г. Заявено е, че към преписката е приложен КТ на поясни прешлени от 17.10.2023 г. (от епикриза) със заключение „лумбална спондилоартроза“. В решението се съдържа изрично становище, че образното изследване не потвърждава приетата в болничния лист диагноза - „стеноза на вертебралния канал“. Комисията подчертава още, че отразеният обективен статус не кореспондира с поставената диагноза. НЕЛК отбелязва, че не е проведена консултация с невролог за периода на временната нетрудоспособност, с описан неврологичен статус. Въз основа на тези съображения комисията е приела, че болничен лист № Е20231970929 не следва да бъде потвърден. Решение № 00136 от 22.07.2025 г. на НЕЛК е изпратено на Т. П. В., като видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 1606 00RWU1 C (л. 18 от делото) е получено на 05.08.2025 г. от посоченото лице. Жалбата на Т. П. В. е подадена на 14.08.2025 г. пред Административен съд – Стара Загора, където е образувано адм. дeло № 872/2025 г., което е прекратено с Определение № 3727 от 24.09.2025 г. и делото е изпратено на Административен съд – Хасково, във връзка с което е образувано настоящото производство. От представеното по делото медицинско експертно досие (МЕД) на лицето се установява, че на жалбоподателя са издавани и други болнични листове, част от които също са били предмет на обжалване. Сред тях е и Болничен лист № Е20231740788 (л. 158 от МЕД) за временна неработоспособност, издаден на 23.10.2023 г. от МБАЛ „Св. Е.“ ЕООД – Димитровград, Специализирана ЛКК – Неврологична ЛКК, ОНБ – общ сектор, с диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“, с определен период на временна неработоспособност от 17.10.2023 г. до 11.11.2023 г., общо 26 календарни дни, при режим на лечение „болничен“ (6 дни) и „домашен амбулаторен“ (20 дни). По отношение на този болничен лист в МЕД се съдържа и протокол от извършена на 20.10.2023 г. проверка от комисия, определена от управителя на рудник „Трояново – 3“ при „Мини Марица – изток“ ЕАД, във връзка с хоспитализирането на лицето в Неврологично отделение на МБАЛ „Св. Е.“ ЕООД – Димитровград за периода 17.10.2023 г. – 22.10.2023 г. Съдът намира, че именно към този болничен лист и към извършената във връзка с него проверка се отнасят изложените в жалбата твърдения на оспорващия, че е бил хоспитализиран и че при срещата си с проверяващите се е намирал за кратко извън отделението, за да закупи вода и консумативи. Тези му твърдения обаче не са относими към процесния Болничен лист № Е20231970929 от 29.09.2023 г., чиято отмяна е предмет на настоящото производство. В тази връзка на жалбоподателя са били дадени изрични указания за уточняване на твърдените съображения за незаконосъобразност на процесния болничен лист, които указания на съда не са изпълнени. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка и направените в жалбата оплаквания, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, с правен интерес, в законоустановения срок за това, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения: Оспореното Експертно Решение № 00136 от 22.07.2025 г., издадено от НЕЛК – специализиран състав по неврологични, вътрешни, УНГ и ССЗ заболявания, е постановено от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 101, чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето, чл. 3, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, чл. 3, ал. 1 от НМЕ, от специализиран състав, надлежно определен съобразно водещата диагноза. Съгласно чл. 113, ал. 2 от Закона за здравето, Ръководителят на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни или противоречиви решения на нейните състави в тримесечен срок от издаването им. Видно от представената по делото информация, след постановяване на Експертно Решение № 00100 от зас. № 045 от 08.05.2025 г. на НЕЛК – София, Директорът на НЕЛК е разпоредил на основание чл. 113, ал. 2 от Закона за здравето преразглеждане, при спазване на законоустановения срок, визиран в същата разпоредба, във връзка с което е издадено оспореното Експертно Решение № 00136 от 22.07.2025 г. на НЕЛК. Обжалваният административен акт е постановен в писмена форма и при спазване на нормативно установените изисквания на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за неговото съдържание, като са посочени и обстоятелствата, възприети като релевантно фактическо основание за упражненото административно правомощие. Съдът намира, че при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. По делото е безспорно установено, че НЕЛК е сезирана с жалба от освидетелстваното лице, подадена в срок, и се е произнесла по така направеното оспорване с обжалваното експертно решение. Съдът приема, че в случая е спазен и описаният в чл. 112, ал. 1 от Закон за здравето административен ред за обжалване на решенията на органите на медицинската експертиза, който задължително предшества обжалването им по съдебен ред. От представените по делото доказателства, се установява, че са спазени всички процесуални срокове за обжалване на съответните решения – както по административен, така и по съдебен ред. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ посочва, че НЕЛК постановява своите решения в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК, а съгласно ал. 2 при временна неработоспособност срокът по ал. 1 е 15 дни. Съдът обаче намира, че дори да е налице неспазване на срока по чл. 47, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, то това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвиденият в тази разпоредба срок е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не отпада задължението на административния орган да се произнесе с изричен акт. Оспореното ЕР на НЕЛК е взето по реда, предвиден в чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, което е отбелязано и в самия акт. Съгласно посочената разпоредба, НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. В тази връзка следва да се приеме, че НЕЛК се произнася, без да извършва преглед на лицето, като осъществява контролна експертна преценка въз основа на наличната медицинска и друга документация, а установяването на фактите относно здравословното състояние на лицата е в правомощията на органите на медицинската експертиза (ТЕЛК). Предвид нормата на чл. 51, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, НЕЛК може да потвърди решението на ТЕЛК; да го отмени и да издаде ново решение; да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. Обжалваното ЕР на НЕЛК не противоречи и на приложимите материалноправни норми. В случая предмет на изследване и преценка за материална законосъобразност на акта е съответствието на издадения болничен лист с нормативните изисквания за издаването му, от една страна, и съответствието на действителното здравословно състояние на жалбоподателя за процесния период с констатираната и отразена в последния временна неработоспособност от 24.09.2023 г. до 13.10.2023 г., от друга. Или иначе казано, като спорен по делото се очертава въпросът налице ли е временна неработоспособност на жалбоподателя Т. П. В. за периода на коментирания болничен лист – от 24.09.2023 г. до 13.10.2023 г., респективно налице ли е правилно приложение на относимите материалноправни норми от страна на НЕЛК в оспореното решение, предмет на настоящото производство. Легална дефиниция на понятието „временна неработоспособност“ е дадена в § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето, където е посочено, че това е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, до [възраст] възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Разпоредбата съвпада и с указаното в чл. 6, ал. 1 от НМЕ в кои случаи е налице временна неработоспособност. В чл. 6, ал. 2 от НМЕ е посочено, че отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето. Според чл. 9, ал. 1 от НМЕ, болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за лицето. Изключение се допуска и в случаите, когато болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето. В настоящия случай, както вече се посочи, болничният лист е продължение, поради което отпускът, даден за временна неработоспособност, е отбелязано, че започва от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист – с № Е20231970910 (л. 103 от МЕД). Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при извършване на експертизата на временната неработоспособност лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) прави преценка на здравословното състояние на болния и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и условията на труд на болния. Според чл. 24, ал. 1, т. 1 от същия правилник, Лекарската консултативна комисия освидетелства лицата за продължаване на отпуск за временна неработоспособност над 14 дни за едно или повече заболявания без прекъсване. От цитираните разпоредби е видно, че здравословното състояние се преценява конкретно и с оглед на извършваната от лицето работа. В случая жалбоподателят излага доводи за хоспитализация и проверка на 20.10.2023 г. (облекло в болнични дрехи, покупки от магазина на болницата), които обстоятелства се отнасят към различен болничен лист № Е20231740788 с режим „болничен“. Процесният болничен лист № Е20231970929 обхваща предхождащия период 24.09-13.10.2023 г. с режим „домашен амбулаторен“ и няма връзка с описаната проверка. Съдът изрично указа на жалбоподателя да уточни фактическите основания за оспорване на решението на НЕЛК и да конкретизира твърденията си с оглед установената неотносимост на изложените от него в жалбата обстоятелства. Жалбоподателят не изпълни така дадените му указания, поради което съдът приема, че не са въведени конкретни и относими фактически твърдения, които да обосноват спор по здравословното състояние на лицето през процесния период извън данните по административната преписка и на практика релевантен спор по фактите липсва. В настоящия случай, въпреки предоставената му процесуална възможност, жалбоподателят не ангажира допълнителна медицинска документация за процесния период; не направи искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза и не оспори установените от НЕЛК фактически обстоятелства. В този смисъл и след като тези обстоятелства сочат на липса на образно потвърждение на диагнозата „стеноза на вертебралния канал“; несъответствие между обективния статус и поставената диагноза, както и липса на специализирана неврологична консултация, правилно от НЕЛК е издадено оспореното решение, с което се оставя без уважение жалбата срещу отмяната на болничен лист № Е20231970929. С оглед изложеното, съдът намира, че процесният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, надлежно е мотивиран, съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, постановен е въз основа проверка и анализ на относимата медицинска документация и в съответствие с целите на приложимите материалноправни разпоредби на Закон за здравето, ПУОРОМЕРКМЕ и НМЕ, поради което се явява законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. На основание чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и в съответствие с чл. 6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98, стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон, което следва да бъде отразено в диспозитива на решението. Така мотивиран, Административен съд – Хасково
Cited provisions
38- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 3, ал. 1 НМЕ
- чл. 6, ал. 1 НМЕ
- чл. 6, ал. 2 НМЕ
- чл. 9, ал. 1 НМЕ
- чл. 23, ал. 1, т. 1 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 40, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 47, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 47, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 51, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ
- чл. 1
- чл. 101
- чл. 103
- чл. 103, ал. 1
- чл. 103, ал. 4
- чл. 11, ал. 2
- чл. 112, ал. 1
- чл. 112, ал. 2
- чл. 112
- чл. 113, ал. 2
- чл. 12
- чл. 13
- чл. 145
- чл. 168, ал. 1
- чл. 24, ал. 1, т. 1
- чл. 24
- чл. 3, ал. 1
- чл. 3
- чл. 37
- чл. 45, ал. 1
- чл. 50, ал. 1
- чл. 51, т. 3
- чл. 6