Решение № 151 от 6.5.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 1196/2025 г.

дело № 20253620101196 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. с § 19, от ЗИД АПК (ДВ, бр. 102 от 2023г.) по обжалване на индивидуален административен акт по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му.

Подадената жалба е на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА.

Процесната жалба е срещу Заповед ••• на Кмета на Община К., съгласно която е наредено да се извърши изземване на недвижим имот, находящ се в землището на с. К., общ. К., с идентификатор № •••.•••, НТП: •••, с площ на ползване от 0,••• дка. В т.1 от диспозитивната част на атакуваната заповед е посочено, че имотът се полза без правно основание от ЗП Т. Й. Т., ЕИК •••, гр. К., ул. •••.

Жалбоподателят не спори, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, твърди обаче, че издадената заповед страда от пороци, които се изразяват в следното:

В заповедта не било посочено, че е издадена на основание чл. 34, ал.4 от ЗСПЗЗ, което било изискуемо правно основание по чл. 65 от Закона за общинската собственост, поради което посоченото правно основание било непълно и неточно.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на заповедта била нарушена целта на закона поради това, че Кметът на община К., област Ш. бил приел, че срокът по чл.37в, ал.16, изречение трето от ЗСПЗЗ, и т.4 от Заповед № ••• е преклузивен, т.е след тази дата •••. според Кмета на Община К. договори за предоставяне на полски пътища със земеделски производители не следва да бъдат сключвани и имотите следва да бъдат иззети с адм.акт. по чл.34, от ЗСПЗЗ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на оспореният адм.акт Кметът на община К., е действал субективно, избирателно и тенденциозно спрямо него и при пълна липса на равнопоставимост със останалите земеделски стопани от Община К. за които земеделски стопани преклузията по чл.37в, ал.16, изр. трето от ЗСПЗЗ, и т.4 от Заповед № ••• не важи.

Твърди се, че след дата •••. Кметът на община К., в нарушение на мотивите на Заповед •••, е сключил избирателно договори със други земеделски стопани - ЗП от Община К. със просрочени плащания извън срока по чл.37в, ал.16, изр. трето от ЗСПЗЗ, и т.4 от негова Заповед № •••, посочени в самата заповед. Жалбоподателят твърди, че действията на амд. орган били политически мотивирани, което само по себе си било отменително основание.

Жалбоподателят твърди, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно: 1) Нарушение на закона, поради неспазване на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради това, че не била изискана информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър и не било приложено правното основание по чл. 65 ЗОбС; 2) Нарушена била процедурата по издаване на административния акт, т.като адм.орган не бил провел разследване за установяване на фактите по случая, не назначил комисия за извършване на проверки на място и не са изискани становища и обяснения от заинтересуваните страни, включително и от самия жалбоподател, доколкото това се изисквало съгласно чл. 35 от АПК; 3) Жалбоподателят сочи, че Община К. не разполага с АОбС за процесният имот и статута на имотите е спорен и неизяснен. 4 ) Сочи се и като нарушение, че в заповедта не било посочено за коя стопанска година се ползва имота неправомерно.

На последно място, жалбоподателят сочи, че е налице противоречие с материалният закон, поради неспазване на материалната разпордба на чл. 65 ЗОбС, което било задължително условие при формирането на правните основания по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, т.е посочените правни основания в оспореният адм.акт са непълни и ирелевантни.

Предвид горното, жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение за отмяна на процесната Заповед № •••, като незаконосъобразна постановена в несъответствие с целта на закона, както и в нарушение на адм. производствените правила при издаването на адм. актове.

Жалбоподателят претендира направените по делото разноски.

Като ответник по делото е конституиран органът, издал административния акт – Кметът на Община К.. От името на ответника не е постъпил писмен отговор по жалбата, в срока по 163 АПК.

В съдебно заседание, ответникът моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и събраните по делото доказателства, прие следното:

От приложената административна преписка се установява следното:

Страните по делото не спорят, че жалбоподателят е земеделски производител (ЗП), регистриран с № •••, с адрес гр. К., ул. •••, който обработва земеделски земи в землището на с. •••, общ. К., обл. Ш..

От съдържанието на Заповед № ••• на Кмета на Община К. се установява, че жалбоподателят е подал заявление с вх. № 13-•••/10.10.2024 г. до Председателят на Комисията по чл. 37, ал. 1 ЗСПЗЗ за предоставяне за ползване при условията на чл. 37в, ал. 16 ЗСПЗЗ и чл. 75б ППЗСПЗЗ на имот, находящ се в землището на с. К., с идентификатор № •••.•••, НТП: „•••“, с площ на ползване от •••дка.

С административната преписка е представено искане от директора на областна служба „Земеделие“ Ш. до Общински съвет при община К., от което се установява, че е инициирана процедурата по чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ за стопанската 2024г. – 2025г. С Решение № ••• по Протокол № ••• на ОбС К. са определени цените на наем на земите за стопанската 2024г. – 2025г., вкл. и за землището на с. К..

Със Заповед № ••• на Кмета на Община К. са предоставени за ползване под наем полски пътища, общинска собственост, включени в масивите за ползване на земеделските земи, съгласно сключените споразумения по чл. 37в ЗСПЗЗ, за стопанската 2024г. – 2025г., вкл. и за землището на с. К.. Заповедта е публикувана на сайта на Община К. на ••• съгласно извлечение от официалната страница на Общината.

За дължимите от жалбоподателя плащания за ползване на посочените в заповедта земи е била съставена фактура № ••• за сума на обща стойност от ••• лева, включваща плащане за земи от общо четири землища •••, М., П. и К..

Плащането е било направено на едва на ••• съгласно приложено по делото копие от платежно нареждане, с което е платена на Община К. сумата от ••• лева.

С Писмо с изх. № •••на Община К., жалбоподателят е уведомен, че поради липса на извършено от него плащане в едномесечен срок от издаване на заповедта, той няма правно основание да сключи договор за ползване на земите, по-конкретно за имот ПИ •••

Със същото писмо жалбоподателят бил уведомен, че Община К. е започнала процедура за изземване на ПИ ••• който същият ползва без правно основание.

До жалбоподателя е изпратено Уведомление за започната процедура за изземване на земите, с Изх. № •••, което му е връчено, на 26.06.2025 г., съгласно Протокол на л. 21 от делото.

Заповед ••• е връчена на жалбоподателя на ••• видно от Протокол от същата дата. Заповедта е била обжалвана, заедно с всички други издадени срещу жалбоподателя заповеди, с жалба от •••, приложена в оригинал по гр.д. № ••• на НПРС. Предвид горното, подадената жалба е допустима, подадена от заинтересовано лице, притежаващо правен интерес и следва да бъде разгледана по същество.

В обстоятелствената част на атакуваната Заповед ••• са описани хронологично всички действия, съгласно представените по преписката книжа. Добавено е, че съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 16, изр. 2 от ЗСПЗЗ жалбоподателят бил задължен да плати в едномесечен срок от издаване на Заповед № РД••• , определената сума, за ползване на полски пътища и да скл. договор с кмета на общината. Тъй като плащане постъпило едва на ••• – след изтичане на срока по чл. 37в, ал. 16, изр. 2 от ЗСПЗЗ, Община К. няма правно основание да сключи договор. В 7-дневния срок от получаване на Уведомление за започната процедура за изземване на земите, с Изх. ••• връчено, на ••• – от страна на жалбоподателя не били представени становище, възражение или документи, които да доказват право на ползване.

С оглед изложеното – атакуваната заповед е издадена, на основание чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 ЗМСМА.

В диспозитивната част на заповедта се разпореждат следните правни и фактически действия:

1. Да се извърши изземване на имот ••• находящ се в землището на с. К., който

жалбоподателят ползва без правно основание.

2. Посочено е, че ползвателят на имота може в 7 дневен срок от връчване на заповедта,

да внесе по посочената банкова сметка обезщетение в размер на •••, представляващо

трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата, определени с Решение № ••• по Протокол № ••• на ОС К. за временно неправомерно ползване.

Съгласно приложена по делото Справка от Регистър на земеделските земи, гори и земи от ГФ, се установява, че за имот с идентификатор № •••, НТП: •••, с площ от ••• дка., относно собствеността му е посочено: Общинска публична, придобита по смисъла на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. По делото е приложена и скица за поземления имот, в която също е отбелязано, че е собственост на Община К..

Към доказателствения материал са приети и Заповед № ••• за одобряване на споразумение за масиви за ползване на земеделски земи, изготвени на осн. чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ от •••г., Заявление от •••г., по смисъла на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б от ППЗСПЗЗ, изхождащо от жалбоподателя и Уведомление от ДФ „Земеделие“ с изх. •••, които засягат действия, извършени преди издаване на атакуваната заповед.

От изготвената и приета експертиза се установява, че действителната площ на ползване от ПИ с идентификатор ••• е ••• дка. Посочено е още, че тази площ от имота е обработена по идентичен начин, на този по който са обработени и пряко граничещите с него съседни имоти, включени в масив 107.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на производството:

Жалбопоадтелят е пряко засегнат от оспорваната заповед, която касае ползвана от него част от недвижим земеделски имот, и засяга пряко негови права, доколкото със заповедта се иззема ползвания до тогава имот. В този смисъл за жалбоподателя е лице, притежаващо правен интерес от обжалване на посочената заповед на кмета на общината. Заповедта е връчена на жалбоподателя с Протокол от ••• и е обжалвана в законния срок за целта, на •••

Предвид горното, подадената жалба е допустима, подадена от заинтересовано лице, притежаващо правен интерес и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата и при цялостната съдебната проверка на оспорения акт, съдът съобрази следното:

Съдът е разпределил и доказателствената тежест на основание чл. 170, ал. 3 от АПК, по следния начин: жалбоподателят е следвало да докаже: наличие на правно основание, на което ползва/обработва процесния имот, а ответната страна – наличие на фактическите основания към момента на издаване на оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаване на същия; качеството си на собственик или на ползвател на правно основание – за процесния имот; начина на установяване на неправомерното ползване и обработване на процесния имот от жалбоподателя, преди издаването на Заповедта.

Обжалваната Заповед № ••• на Кмета на община К., отговаря на изискванията за индивидуален административен акт, съгласно чл. 21 АПК, доколкото в нея се съдържа изрично волеизявление на административния орган, с което се създават права и задължения, както и непосредствено се засягат права и законни интереси на посочените в нея граждани или организации.

Поради това, следвайки основанията за оспорване на издадения индивидуален административен акт, посочени в чл. 146 АПК, за които съдът следва да извърши служебно проверка, на основание чл. 168, ал.1 АПК, съдът установи следното:

На първо място е важно да се изясни принадлежността на собствеността върху имота, описан в оспорваната заповед.

Съгласно чл. 17, ал. 4 Конституцията на РБ, КРБ, режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. В случая, под закон се има предвид не само специалните закони за държавна и общинска собственост, а и всички други закони, уреждащи собствеността на държавата и общините. Такъв закон са ЗОбС, ЗСПЗЗ, ЗУТ и др.

Съгласно чл. 2, ал.1, т. 1 ЗОбС, общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон, като в чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС, уточнява, че публична общинска собственост са имотите и вещите, определени също със закон.

Специален закон за земеделските земи е ЗСПЗЗ, който има приоритетно приложение спрямо ЗОбС и другите нормативни актове относно собствеността.

Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1-во ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Това включва и съответните полски пътища, обслужващи земеделските земи. Жалбоподателят твърди, че имота, описан в оспорваната заповед не бил общински, но и не твърди имота да принадлежи на граждани, юридически лица или държавата. По делото няма доказателства, имот с идентификатор ••• с НТП „•••“, да е собственост на граждани, юридически лица или държавата. Следователно, по силата на закона, имот с идентификатор № •••, с НТП „•••“, е общинска собственост.

За земите, представляващи общинска собственост, основана единствено на липсващото право на собственост за посочените други възможни правоимащи - граждани, държава, юридически лица, не е необходимо да се издава нарочен документ за собственост, в случая Акт за общинска собственост, защото легитимността на този вид собственост следва от самия закон.

Предвид горното, съдът намира възраженията на жалбоподателя, че ответникът не бил собственик на процесния имот и поради това не притежавал правото да се разпорежда с него за неоснователни и незаконосъобразни.

Следователно, Община К. има правно основание да управлява и конкретно предоставя и отнема ползването на посочения имот, съгласно чл. 34 вр. чл. 37в и следв. ЗСПЗЗ.

Съдът намира, че оспорваната заповед отговаря частично на изискуемата форма и съдържание.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма – тя съдържа наименованието на органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта. В нея са изложени фактическите основания за издаването й – липса на правно основание да се сключи договор за ползване на недвижим имот, поради закъсняло плащане, както и липса на представени доказателства за правото на ползване от страна на жалбоподателя. Посочено е правното основание, на което органът я издава – чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал .2 от ЗМСМС, а пропускът да се посочи и чл., 65 от ЗОС, съдът намира за несъществен.

Жалбоподателят въвежда възражения за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствени правила и посочва като такива пороци – липсата на доказателства за собствеността на имота, описан в заповедта, липса на скица и индивидуализация на имота, подлежащ на изземване, както и неустановен период, поконкретно за коя стопанска година е извършено неправомерното ползване. Сочи се също, че не са осъществени трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ, а именно: 1 ) искане до компетентен административен орган от 2 ) лице с право на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот, 3) ползване на имотите от трето лице без правно основание. Жалбоподателят твърди, че АО – Кмета на Община К. е следвало да установи всички релевантни факти и обстоятелства относно тези три въпроса преди да постанови оспорените актове.

Твърденията за липса на акт за собственост на описания в заповедта имот, съдът намира за неоснователни, доколкото е приел, че имота е част от общински път, имот с идентификатор •••, с НТП „•••“, публична общинска собственост на Община К., основана на закона, за който не се съставя нарочен акт за общинска собственост.

Съдът приема, че по настоящото производство не е изпълнено процесуалното задължение по чл. 170, ал. 1 от АПК. До този извод, съдът достига, доколкото в административната преписка не са приложени никакви доказателства за установяване на неправомерното ползване. Няма данни по административната преписка, относима към процесната заповед – за това Кметът на Община К. да е изисквал информация от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Такива справки са иизсквани, по доказателствено искане на ответната страна, но чрез тях не се изпълва втората предпоставка на чл. 170, ал. 1 от АПК, а именно изпълнението на законовите изисквания при издаването атакувания административен акт, който е благоприятен за ответника.

Органът, издал оспорения акт не е приложил към преписката протокол с констатации или друго доказателство, сочещо неправомерно ползване от страна на жалбоподателя, извършени в хода на административната проверка, а е приповторил твърденията, изложени в Уведомление с изх. ••• което по своя характер представлява искане за стартиране на административното производство по реда на чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Доколкото по преписката липсват визираните доказателства, съдът приема, че мотивировката на заповедта почива на предположенията на издаващия орган, който се бележи и като собственик на имота, обект на процесната заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Съобразно разписаните правила, в това административно производство следва да се установят материалноправните предпоставки за издаване на акт за административно изземване на земеделски земи. Законодателят изрично е вменил в задължение на административния орган конкретни действия за изясняване на административноправния спор, а именно за установяване на неправомерното ползване кметът следва служебно да изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър, следва да изясни фактите и обстоятелствата, свързани с неправомерното ползване.

С цел пълнота, дори при разчитане на посочената по-горе правна норма и поконктретно „По искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание ….“, се стига до извода, че законодателят е използвал глаголната форма „ползват“ в сегашно време, което още веднъж доказва, че към момента на постановяване на административния акт трябва да са налице кумулативно дадените предпоставки, формулирани в чл. 34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ регламентира бърз административен ред за изземване на земеделски имоти от лица, които ги ползват неоснователно и предаването им на собственици с надлежно възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането им, като изключение от петиторната и посесорната защита по общия исков ред.

За да бъде законосъобразна издадена заповед с правно основание в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в редакцията на текста към момента на издаването на заповедта, е необходимо да има искане от собственик или ползвател на правно основание на земеделски имот, с възстановено право на собственост. Този имот да се ползва от друг, като ползването да е без правно основание. Всичките тези предпоставки се установяват от административния орган в развиващото се пред него административно производство и когато се установи наличието им в кумулативна даденост, кметът следва да издаде заповед, с която да уважи подаденото до него искане. В случая по безспорен начин се установи, че не е налице третата предпоставка, а именно към момента на искането и към момента на издаване на оспорената заповед не е било констатирано ползване на част от имота, вписан в атакуваната заповед, от страна на жалбоподателя – без правно основание.

Гореизложеното е основание за отмяна на оспорената заповед.

Жалбоподателят е въвел възражение и за несъответствие с целта на закона.

Същият твърди, че е проявено субективно, избирателно и тенденционно отношение, което е довело до издаване не атакуваната заповед и това представлява несъответствие с целта на закона.

Целта на закона, изведен от разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ, е да се изземе имот от лице, което го ползва без правно основание.

В случая твърденията за тенденциозно отношение не могат да бъдат приети за основателни, доколкото по делото не се установява друг да е подавал заявка за ползване на същия имот, за стопанската 2024/2025г. По делото няма и данни за каквито и да е лични отношения между жалбоподателя и органът, издал заповедта.

Въз основа на част от всичко гореизложено, съдът намира, че издадената Заповед № ••• на Кмета на Община К. страда от пороци по чл. 146 АПК, които налагат нейната отмяна.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна.

Относно претенциите за разноски на страните.

От името на жалбоподателя се претендират разноски, съгласно списък, в размер на ••• евро, по предоставена безплатна правна помощ, с посочено основание по чл. 38, ал. 2, ал. 3 от ЗАдв.

От страна на ответника са направени разноски в размер на ••• евро – възнаграждение за вещо лице и ••• евро – възнаграждение за адвокат, съгласно договор за правна помощ и съдействие.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По делото, от жалбоподателя, са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие (ДПЗС), от който са видни размерът на договореното адвокатско възнаграждение, посочено е и че е оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2, ал. 3 от ЗАдв. Разпоредбите на чл. 38, ал. 2, ал. 3 от ЗАдв. уреждат реда на определяне и отговорност по отношение на разноските.В ДПЗС обаче, не е отбелязано основанието на което се предоставя безплатна правна помощ, съгласно чл. 38, ал.1 от ЗАдв. Посочената разпоредба включва три опции, позволяващи договаряне на безплатна правна помощ, а именно: 1. лица, които имат право на издръжка, 2. материално затруднени лица или 3. роднини, близки или на друг юрист. В договора не е посочено какво е качеството на жалбоподателя, позволяващо му да получи безплатна правна помощ. Съдът приема посочения пропуск за липса на воля, ясно изразена от договарящите, поради което счита искането за неоснователно и не следва да се присъжда възнаграждение за процесуално представителство.

Водим от горното, съдът