Решение № 3398 от 8.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5013/2026 г.

наказателно дело № 20261110205013 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••''“ ООД, ЕИК •••••••, депозирана чрез адв. С. М., срещу Наказателно постановление (НП) № 008607 от 17.02.2026 г., издадено от А.Л.К. - временно изпълняващ длъжността председател на Комисия за защита на потребителите, с което, на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗЕВРБ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 15 338,76 евро (петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента) за нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало дружеството, което обжалва същото. Твърди се, че наказателното постановление e незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в портала за мониторинг на цените своевременно е била подадена необходимата информация за процесната дата, а особеното в случая било, че тази информация е подадена от потребителския профил на „,,•••''“ ООД, което е свързано дружество с дружеството-жалбоподател „,,•••''“ ООД, тъй като двете дружества били с едни и същи съдружници и управители, а подадената информация се отразявала в портала като такава за цените на стоките в търговските обекти „,,•••''“, стопанисвани от двете дружества. Изложено е, че дружество-жалбоподател е уведомило КЗП, че ще изпраща информацията но чл. 55б, ал, 1 от ЗВЕРБ и за двете дружества - „,,•••''“ ООД и „,,•••''“ ООД, чрез профила на първото дружество в портала на КЗП доколкото не било налице разлика в цените на предлаганите стоки в обектите, стопанисвани от двете дружества. Твърди се, че Указанията по чл. 55б, ал. 7 от ЗВЕРБ на специфичен начин, само чрез който може да се подава информацията по чл. 55б, ал. 1 от ЗВЕРБ водят до ограничаване на правата на адресатите на тази норма, които произтичат пряко от закона. Релевирано е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на депозираното възражение срещу АУАН. Счита, че дори и да се приеме, че е налице нарушение, то същото е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а в условията на евентуалност – че АНО неправилно е определил размера на наложеното наказание. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, дружествотожалбоподател е редовно призовано, но не изпраща представител. Депозирана е молба от адв. М., с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Въззиваемата страна, редовно уведомена, чрез юрк. П., не изпраща представител. Депозирана е молба от Председателя на КЗП чрез юрк. П., с която се моли да се даде ход на делото и са представени доказателства. От въззиваемата страна са депозирани и писмени бележки, в които моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Счита релевираните в жалбата доводи за неоснователни. Сочи, че задължението по чл. 55б от ЗВЕРБ било строго персонално, а доводът, че двете дружества имали идентични цени бил правно ирелевантен. Сочи се, че уведомяването на КЗП за намерението информацията да се подава чрез профила на другото дружество също не освобождавало дружеството-жалбоподател от отговорност. Релевира, че след като законът не допуска подобен заместителен способ на изпълнение, административнонаказващият орган правилно е приел възражението за неоснователно. За неоснователно е счетено и искането за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, както и за прекомерност на санкцията. Моли съда да потвърди обжалваното НП, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомернст на претендираните от жалбоподателя разноски. Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател „,,•••''“ ООД и дружеството „,,•••''“ ООД са юридически лица, вписани в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Управители и съдружници и в двете дружества са лицата Д. П. Д. и Л. П. П.. Счетоводното обслужване на двете дружества се осъществява от свидетелката И.Т.. Двете дружества, всяко поотделно, управляват два отделни магазина (супермаркети) за хранителни и нахранителни стоки в гр. Пловдив под наименованието „,,•••''“. Двата магазина предлагат идентични стоки на еднакви цени, както и еднакви промоционални предложения. С оглед целите на счетоводното и юридическото обслужване, двете дружества използват един и същ електронен подпис – този на „,,•••''“ ООД, с който била подавана информация до КЗП за цените в двата магазина – този, стопанисван от дружествотожалбоподател и този стопанисван от „,,•••''“ ООД. Във връзка с контролните правомощия на Комисията за защита на потребителите, на 15.10.2025 г. свидетелят А. К. (главен експерт в дирекция „ЗППР“, в присъствието на свидетелката В.П. (също главен експерт в дирекция „ЗППР“), при извършена проверка за спазване на чл. 55б от ЗВЕРБ, установили, че дружеството-жалбоподател няма собствена интернет страница, която да поддържа и на която да публикува информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите.. Проверяващият екип, без обаче да извърши проверка в системите на КЗП, а само на база дадена му информация от други служители на КЗП, приел, че дружествотожалбоподател не е представило на КЗП информацията по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ съгласно реда и формата, определени в Указанията относно прилагането на чл. 55б, ал. 1, 2 и 3 от ЗВЕРБ, публикувани от КЗП, тъй като не са били подадени данните за цените към КЗП чрез специализирани програмен интерфейс (API), разработен за нуждите на КЗП. Така проверяващият екип приел, че е налице осъществено нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ, свързано със задължението за ежедневно публикуване или предоставяне на данни в предвидения формат и в установения срок. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-0003327/15.10.2025 г. Била изпратена покана за съставяне на АУАН до управителите на дружествотожалбоподател, която била надлежно връчена. На 16.10.2025 г. свидетелят К., в присъствието на свидетелите К.С. и И.И., както и на управителката на дружеството-жалбоподател Л. П., съставил против дружествотожалбоподател АУАН № 008607/16.10.2025 г. за това, че ,,•••''“ ООД не е представило на КЗП информацията по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ съгласно реда и формата, определени в Указанията относно прилагането на чл. 55б, ал. 1, 2 и 3, публикувани от КЗП. Било прието, че дата на извършване на нарушението е 15.10.2025 г., а място на извършването му – гр. София. Същото било квалифицирано като такова по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. АУАН бил връчен на управителката Л. П. срещу подпис. Срещу АУАН били депозирани възражения от дружеството-жалбоподател на 23.10.2025 г. Същите били приети от АНО за неоснователни и така, на база съставения АУАН, на 17.02.2026 г. временно изпълняващият длъжността председател на Комисията за защита на потребителите издал обжалваното Наказателно постановление № 008607 от 17.02.2026 г., с което, на основание чл. 59, ал. 5, т. 14 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗЕВРБ), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 15 338,76 евро (петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента) за нарушение на чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. Гореописаната фактическа обстановка съдът установи на база приетите по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите А. К. и И.Т., както и от приетите в хода на производството и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. К., тъй като ги намира за логични, последователни и непредубедени. От същите съдът установи фактите около извършване на проверката, и по-конкретно, че не той лично е установил, че дружеството не е подало информация пред КЗП, а бил разбрал това обстоятелство от негови колеги от КЗП. От изложеното от свидетеля се установява, че той не е изисквал допълнителни документи по повод извършване на проверката, че същият няма достъп до системата на КЗП, в която дружествата публикуват необходимата информация, както и че няма достъп, т.е. няма възможност да провери дали е предоставен файл с изискуемата от закона информация от страна на дружеството-жалбоподател. От показанията на свидетелката И.Т. се установява, че същата изпълнява функциите на главен счетоводител на „,,•••''“ ООД и на „,,•••''“ ООД. Тя дава информация за двата управлявани от тези дружества магазина, и по-конкретно, че стоките, които се продават в двата супермаркета, както и промоциите, са едни и същи. Относно подаването на информацията до КЗП свидетелката Т. уточнява, че двете дружества използват един и същ електронен подпис, като имали уверение от служители на КЗП, че за конкретния случай нямало проблем с един файл да се подаде информация и за двете дружества. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от релевираните в нея възражения. При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а обжалваното НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган. Компетентността на актосъставителя А. Ю. К. се установява от приложената по делото Заповед № 7800/15.10.2025 г., с която същият е определен за длъжностно лице, което да съставя АУАН за нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контролът по приложението на които е възложен на КЗП и на председателя на КЗП. Компетентността на административнонаказващия орган се установява от приложеното по делото Решение № 639/11.09.2025 г. на Министерския съвет за освобождаване на председателя на КЗП и за определяна на член от състава на комисията за временно изпълняващ длъжността председател, с което е взето решение за освобождаване на председателя на КЗП М.А.Ф. и е определен за временно изпълняващ длъжността председател на КЗП А.Л.К.. Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение, че пренебрегването от страна на АНО на възраженията депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, обуславяли отмяна на обжалваното НП. Правото на защита би се нарушило, ако възможност за подаване на такива възражения не бе предоставен от АНО (напр. издаване на НП преди изтичане на 7- дневния срок). Бланкетното им обсъждане и респ. отхвърляне не представлява порок, водещ до отмяна на оспореното НП. Това е така, тъй като в чл. 57 от ЗАНН не е предвидено като задължителен реквизит на НП обсъждането на възраженията, а и освен това не се преклудира възможността на санкционирания да ги изложи отново в един евентуален съдебен процес с предмет проверка на НП, какъвто е и настоящият случай. Настоящият състав обаче намира, че в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното Наказателно постановление, тъй като липсва пълно и ясно описание на нарушението, в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На първо място, както в АУАН, така и в обжалваното НП липсва каквато и да е обосновка как и защо е прието, че дружеството-жалбоподател е задължено лице по чл. 55б от ЗВЕРБ. Липсва дори позоваване на доказателство, което да обосновава този извод на актосъставителя и на АНО. На следващо място, в хода на производството съдът не успя да установи каква конкретна проверка е извършена, в коя система и от кого, както и какво е констатирано на база на проверката. Подобни данни липсват както в АУАН, така и в обжалваното НП. Вместо това както в АУАН, така и в обжалваното НП са цитирани разпоредбите на чл. 55б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВЕРБ и е посочено единствено че дружеството-жалбоподател не е предоставило на КЗП информацията по чл. 55б, ал. 2 от ЗВЕРБ. В тази връзка, не става ясно и как е определена датата на извършване на нарушението. От съдържанието на АУАН и на НП не става ясно проверката за какъв период или за кой конкретен ден е, както и до кога е следвало дружеството-жалбоподател да подаде информацията. Липсва отбелязана констатация, че срокът за изпълнение на задължението е изтекъл, което да обуслови извод за извършено на конкретна дата нарушение. В тази връзка съдът е възпрепятстван да изгради и законосъобразна преценка дали АУАН и обжалваното НП са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Вярно е, че констативният протокол е съставен на 15.10.2025 г., но за съда остава неясно коя е датата, на която е прието, че е извършено нарушението и как е определена тя. Видно от изложеното, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление на формално основание. Отделно от това, за пълнота на изложението, съдът намира, че нарушението в процесния случай се явява и недоказано от обективна страна. Разпоредбата на чл. 55б, ал. 1 от ЗВЕРБ предвижда, че в периода на двойно обозначаване на цените търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 10 000 000 лв. са длъжни да публикуват ежедневно до 7.00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите. Недоказано се явява твърдението на АНО, че жалбоподателят е задължено лице по чл. 55б от ЗВЕРБ, тъй като липсват доказателства, че „,,•••'' - ,,•••''“ ООД попада в списъка на търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, чийто оборот за предходната финансова година надвишава 10 000 000 лв. На следващо място, както беше посочено по-горе, актосъставителят К., който е съставил и констативния протокол, не е извършил лично проверката, тъй като същият няма достъп до системите на КЗП и не може да провери дали е предоставен файл от дружествотожалбоподател. Липсват надлежни писмени доказателства, от които да бъде установено как точно е извършена проверката, в кой информационен масив, как проверяващият екип е стигнал до извода си и какви са констатираните обстоятелства. От изложеното следва, че в случая административнонаказателното обвинение е изградено на поредица от предположения, които не са доказани по несъмнен начин. Именно това обуславя извода на съда за недоказаност на нарушението от обективна страна, което е още едно основание за отмяна на обжалваното НП. Дори и хипотетично да се приеме, че не бяха налице изложените по-горе обстоятелства, обуславящи отмяна на обжалваното НП, то съдът намира, че случаят би покривал признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, тъй като преследваната от законодателя цел с разпоредбата на чл. 55б от ЗВЕРБ е потребителят да бъде информиран за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница. В случая, от показанията на свидетелката Т. се установи, че такава информация е подавана и за двата магазина „,,•••''“ (т.е. за този, стопанисван от дружеството-жалбоподател и за този, стопанисван от дружеството „,,•••''“ ООД), с единствената разлика, че това се е извършвало фактически с подаване на информацията чрез електронния подпис на дружеството „,,•••''“ ООД. Видно е от доказателствата, и по-конкретно от приложената имейл кореспонденция, че информацията по отношение и на двата магазина е предоставена на разположение на КЗП, т.е. била е достъпна до потребителя. Т.е., дори и да се приеме, че нарушение все пак е налице, то същото категорично разкрива признаци на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушение от съответния вид, тъй като все пак потребителят е информиран за цените в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател, макар и информацията да е подадена от друг правен субект. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, на дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото са представени договор за правна помощ, от който се установява договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро. Представена е и фактура, както и преводно нареждане от дружествотожалбоподател за сума в размер на 1000 евро. От страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение само по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, и при съобразяване с критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. В случая направеното възражение е общо и немотивирано, като не са изложени конкретни съображения защо заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Освен това съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява справедливо и пропорционално, съпоставено с размера на наложената имуществена санкция и извършените от адвоката процесуални действия, поради което и намира, че следва да бъде присъдено в полза на дружеството-жалбоподател в пълен размер. Така мотивиран, съдът