Решение № 4 от 21.4.2026 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 32/2024 г.

Предявени са от „ВИКТОРИО” ЕООД, ЕИК 120562136, със седалище и адрес на управление гр.Рудозем, ул. „Стадиона” №2, представлявано от З. Д. срещу “ХИДРОСТРОЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 204736650, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул. “Добруджа” №3, ет.2, представлявано от управителя В. Х. и К. Д. В., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Пазарджик, бул. ••• първоначално обективно кумулативно и евентуално съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД /чл.301 ТЗ/ вр. чл.38, ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителна спрямо „ВИКТОРИО” ЕООД, ЕИК 120562136, със седалище и адрес на управление гр.Рудозем, разпоредителна сделка, извършена от К. Д. В., ЕГН ••••••••••, като пълномощник на „Викторио” ЕООД, поради липса на представителна власт, а именно договор за продажба от 12.10.2022г. на верижен булдозер, марка и модел Komatsu D155 AX -6, рама KMT0D074K02080545, двигател №533836, с нотариално удостоверени подписи под рег. №8737/12.10.2022г. на нотариус Н. А. с рег. №028 на НК, с продавач „Викторио” ЕООД и купувач „Хидрострой България” ЕООД, за цена от 5500лв.; 2/ в условие на евентуалност иск с правно основание чл.40 от ЗЗД за обявяване недействителността спрямо „ВИКТОРИО” ЕООД, ЕИК 120562136, със седалище и адрес на управление гр.Рудозем на разпоредителна сделка, сключена от К. Д. В., ЕГН ••••••••••, като пълномощник на „Викторио” ЕООД и другата страна във вреда на представлявания, а именно: договор за продажба от 12.10.2022г. на верижен булдозер, марка и модел Komatsu D155 AX -6, рама KMT0D074K02080545, двигател №533836, с нотариално удостоверени подписи под рег. №8737/12.10.2022г. на нотариус Н. А. с рег. №028 на НК, с продавач „Викторио” ЕООД и купувач „Хидрострой България” ЕООД, за цена от 5500лв.; 3/ иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на установено в отношенията между страните ”Викторио” ЕООД и „Хидрострой България” ЕООД, че „ВИКТОРИО” ЕООД е собственик на основание договор за покупко-продажба от 09.02.2018г. с нотариално удостоверени подписи на страните под рег. №722/09.02.2018г. на нотариус С. П., рег. №231 на НК, с продавач „УниКредит Лизинг” ЕАД, с купувач „Викторио” ЕООД на следната движима вещ, а именно верижен булдозер, марка и модел Komatsu D155 AX -6, рама KMT0D074K02080545, двигател №533836 и да се осъди ответника „Хидрострой България” ЕООД да предаде владението върху описаната движима вещ, 4/ в условие на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, в случай на разпореждане от страна на „Хидрострой България” ЕООД с вещта или същата не е в негово владение ответното дружество да заплати на ищеца равностойността на верижния булдозер от 194 000лв. /сто деветдесет и четири хиляди лева/, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 5/ иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на „Хидрострой България” ЕООД да заплати на ищеца сумата от 140 000лв. /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на движима вещ верижен булдозер, марка и модел Komatsu D155 AX -6, рама KMT0D074K02080545, двигател №533836 за периода 12.10.2022г. до 17.06.2024г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 6/ в условие на евентуалност иск с правно основание чл.79 вр. чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника К. В. да заплати на ищеца сумата от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за вреди, причинени на ищеца при упражняване на представителната власт, съгласно пълномощно от 11.10.2022г. с нотариално удостоверен подпис под рег. №2822/11.10.2022г. на нотариус Семир Бозов, рег. № 356 на НК, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е придобил от „УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК 121887 собствеността върху верижен булдозер, марка и модел Komatsu D155 AX -6, рама KMT0D074K02080545, двигател №533836 въз основа на договор за покупко-продажба от 09.02.2018г. с нотариално удостоверяване на подписите, съгласно изискванията на чл.12 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника. Излага, че през 2022г. „Викторио” ЕООД и „Хидрострой България” ЕООД постигат съгласие за продажба на процесната движима вещ за цена от 194 000лв., като с оглед отдалечеността на съконтрахентите се договарят ищецът да бъде представляван от посоченото от ответника лице - К. В.. На 11.10.2022г. е изготвено пълномощно от страна на ищеца, изпратено в оригинал за сключване на сделката, а на 12.10.2022г. вещта е предадена в държане на ответното дружество. Сочи се, че впоследствие обратна информация не е постъпила. По повод множество запитвания кога ще се изповяда сделката, на ищеца било обяснявано, че тя все още предстои. През март 2024г. било възложено на адв. П. извършване на проучване, при което се установило, че в ОДЗ – Силистра е регистрирана процесната вещ, въз основа на договор за покупко-продажба, заверен на 12.10.2022г. с рег. №8737 от нотариус Н. А., с район на действие РС – Видин. С учудване ищецът разбрал, че е налице продажба, за която не е бил уведомен, че представляващ и за двете страни по същата е все К. В., който с оглед датата на пълномощното от купувача приема, че се ползва с доверие, надхвърлящо обичайното, както и че продажната цена била различна от уговорената, а именно 5500лв. Излага, че удостовереното от пълномощника, че цената е платена е невярно, тъй като ищецът не е получил въпросната сума, а и не го е упълномощавал да получава вместо него суми във връзка със сделката или да прави такива изявления от името и за сметка на упълномощителя. Излага съображения, че на две основания договорът за продажба е недействителен. На първо място същият е сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, доколкото вторият ответник е сключил договора като пълномощник на двете страни, но ищецът не го е оправомощил с право по чл.38 от ЗЗД да договоря с друго лице, което той също представлява. На второ място договорът е сключен във вреда на представлявания „Викторио” ЕООД, поради липса на еквивалентност на престациите. Предоставените на пълномощника права твърди да са упражнени превратно. Дори при разглеждане на хипотезата, в която същият има право „при условия каквито сам прецени” да продаде вещта, се установява нарушение на принципите на добросъвестност. Определя се цена на продажбата 5500лв., в разрез с цената, която би била получена при една добросъвестно предприета продажба, включително в случая и уговорена между страните в размер на 194 000лв. Отделно се прави изявление, че същата е платена, без да има право да получава суми по продажбата и да прави такива изявления, като в резултат отново лишава ищеца от еквивалентната престация. Липсва и обратна информация след сделката от страна на пълномощника. Извежда субективният елемент от фактическият състав на чл.40 ЗЗД за „споразумяване” за увреждане, предвид това, че пълномощника волеобразува и волеизявява и за двете страни. Твърди, че между ответниците има общ сговор и общи намерения, предвид това, че са знаели стойността на вещта, а на второ, че същата е придобита за ниска стойност, дори и безплатно, защото цената не е платена на продавача. Извод, че са осъзнавали увреждането на ищеца извежда и от липсата на обратна връзка. Претендира връщане на процесната вещ, в евентуалност равностойността й, както и обезщетение за времето на ползване на същата от ответното дружество. Обосновава размера на нанесените от пълномощника вреди с разликата между продажната цена по договора – 5500лв. и пазарната стойност на вещта към датата на сделката -194 000лв., доколкото понастоящем липсва еквивалент при престациите. Въпреки горното предявява иска в размер на 30 000лв., но не като частичен от 194 000лв., с мотив, че впоследствие има право на изменение. Моли се за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски. В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Хидрострой България” ЕООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Конкретно излага, че изложените от ищеца твърдения са неверни. Счита, че от представения договор за покупко-продажба от 2018г. се извежда процесният верижен булдозер да е на стойност 4224.59лв. с ДДС, а не както се излага от „Викторио” ЕООД в размер на 194 000лв. Не отговаря на обективната истина и твърдението, че между страните по делото била договорена продажна цена в размер на 194 000лв. Булдозерът е произведен през 2006г., към 2015г. е бил на над 10 700 работни часа. Твърди, че към датата на придобиването му и към настоящия момент е негоден за употреба, с липсващи части, с което обосновава и размера на договорената и заплатена продажна цена. Счита за житейски нелогично предоставяне на вещ със стойност от 194 000лв., без предварителен договор, без да е предоставило оферта, която да е приета от ответника, без авансово плащане и без издадена фактура за продажната цена, както и едва след година и пет месеца да изследва какво се било случило. Въпреки че изричен текст по чл.38, ал.1 от ЗЗД няма в пълномощното, то ищцовото дружество е било наясно при какви условия ще бъде извършена продажбата. Позовавайки се на чл.301 ТЗ излага, че дори и да се приеме, че ищецът е узнал за продажбата към 18.03.2024г., то не се е противопоставил незабавно, поради което е настъпил ефекта на потвърждаването. Договорената цена от 5500лв. е реална и отговаряща на състоянието, в което е придобит булдозера – негоден за използването му по предназначение по ред технически причини. Навежда, че от закупуване на булдозера до настоящия момент ответното дружество със собствени механици извършва множество ремонти, в които са вложени части и консумативи за над 55 000лв., като въпреки това е неизползваем. В случай че се присъди някакво обезщетение за ползване на булдозера прави възражение за прихващане, на основание чл.104, ал.2 от ЗЗД, със стойността от 105 105.72лв., което е сбор от 55 000лв. за вложени части и 50 000лв. за труд. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски. В срока по чл.367 ГПК, ответникът К. В. депозира писмен отговор, идентичен с този на първия ответник, изразявайки становище за неоснователност на предявените искове. Допълнително излага аргументи, че не е запознат с уговорка между страните цената на булдозера да е 194 000лв., както и че в случай че същата е над 10 000лв. и с оглед изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой е трябвало да се издаде фактура, в която е посочена цената или това да бъде направено в пълномощното, заедно с банкова сметка, по която да бъде преведена. Излага, че посредник по сделката е „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД, с представляващ Н. Л., който е уведомил ищеца, че К. В. е служител при ответното дружество и продавачът е имал желание да го упълномощи с правата по чл.38 ЗЗД. Твърди, че е взел реалната цена на булдозера, предвид състоянието към момента на продажбата и че е предал парите от сделката на посредника „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД, който чрез законния си представител ги е предал на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. С допълнителна искова молба, ищецът оспорва твърденията, изложени в отговора на ответниците. Подчертава, че има разлика между стойността на лизинговата вещ и продажната й цена при упражняване правото на изкупване по лизинговия договор. Придобиването на верижния булдозер включва оферта от чужбина на стойност 125 000 евро, постигнато споразумение с „УниКредит Лизинг” ЕАД, сключването на лизингов договор и договор за поръчка, както и последвалото право на изкупуване, включително заплатени разноски в размер над 10 000лв. за доставка на вещта от чужбина. Оспорва възраженията на ответниците, че вещта е била негодна за употреба по предназначение. Във връзка с изискана информация ответникът е представил тристранно споразумение между „Хидрострой България” ЕООД, „ССМ Рентал” ЕООД и „Викторио” ЕООД, подписано и подпечатано от първите двама, откъдето счита, че може да се изведе как ответникът оценява вещта, независимо, че заплаща цената за закупуването й на несобственик. Възлагането на изследването се предхожда от активни действия, целящи получаване на уговорената цена. Счита, че правилото на чл.301 от ТЗ е неприложимо в случая, доколкото за действителността на сделката е уговорена форма, съгласно чл.12 от ЗРКЗГТ. Оспорва и датата на узнаване да е 18.03.2024г. Твърди, че към момента на предаване вещта е била годна за употреба по предназначение, като същата се нуждае от ежедневна поддръжка, а стойността на консумативите и труда съответства на високата стойност на вещта и са обичайни, съпътстващи работата с такъв тип техника. Оспорва като неоснователно възражението за прихващане и поради това, че ремонтът е от самия ответник и евентуално възнаграждение не му се дължи. Отделно не са налице данни описаното във фактурите да е вложено именно в процесния булдозер. Счита, че описаните ремонтни дейности са за сметка на лицето, което ги е направило и ползва вещта – те са такива, свързани с обиктовеното му потребление и не се заплащат от друго лице, например собственика му. Оспорва изложеното и в отговора на ответника К. В., като излага, че никой не му е предоставил договора за продажба от 12.10.2022г., включително не му е изплащал цена по сделката. В срока по чл.373 ГПК, ответникът „Хидрострой България” ЕООД депозира допълнителен писмен отговор, с който взема становище по наведените в допълнителната искова молба доводи. Изрично излага, че изготвеното от „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД тристранно споразумение е целяло уреждане взаимоотношенията на последното с двете дружества, страни по настоящото производство. Именно поради неуреждане на задълженията на „Викторио” ЕООД, „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД е цедирало вземанията си в размер на 90 280лв. на „Хидрострой България” ЕООД с Договор за цесия от 11.09.2024г. Прави възражение за прихващане и с тази сума. Същото не е прието за съвместно разглеждане в производството. В срока по чл.373 ГПК, ответникът К. В. депозира допълнителен писмен отговор, с който взема становище по наведените в допълнителната искова молба доводи. В о.с.з. страните се представляват от процесуални представители, които поддържат позицията си по спора. Депозират писмени бележки. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Установява се от представен договор за покупко-продажба на МПС от 09.02.2018г., че “Викторио” ЕООД, в качеството на лизингополучател е упражнил правото на изкупуване по договори за л и з и н г №119542/20.01.2016г. и №119107/01.12.2015г. от “Уникредит Лизинг” ЕАД, в качеството му на лизингодател на следните ППС-та: № 119542 от 20.01.2016г., вид Челен товарач, марка и модел: Caterpillar 289С, с държ. Рег. № РВ11254, рама №САТ0289CJJMP00201, двигател G32AE112 и №119107 от 01.12.2015г. Верижен булдозер, марка и модел: Komatsu D155 AX – 6, с държ. рег. № РВ11169, рама №KMT0D074K02080545, двигател №533836 за сумата от 7040.99лв. Видно от погасителен план по договор №119107 верижния булдозер е с доставна цена 194 800.67лв. с ДДС и лизингова 201 951.71лв. с ДДС. Удостоверение изх. №3/07.03.2024г. на нотариус С. Б., рег. №356 на НК е издадено в уверение на това, че в общия регистър на нотариуса под №2822/11.10.2022г. е удостоверен подписа на А. С.Д.като управител на “Викторио” ЕООД върху пълномощно, с което е упълномощен К. Д. В. със следните права: 1.Да представлява “Викторио” ЕООД, гр.Рудозем пред всички физически и юридически лица и организации, пред всички нотариуси в страната като от името и за сметка на дружеството продаде на “Хидрострой България” ЕООД, при условия каквито сам прецени следната земеделска и горска техника, представляваща Булдозер верижен, марка Komatsu D155 AX – 6, рама №КМT0D074K02080545, двигател №533836 с рег. № СМ 02466, с рег. талон №0004232А от 07.10.2022г., дата на първоначална регистрация 28.01.2016г. и 2. Да представлява дружеството пред съответния норатириус като подпише договора за покупко-продажба на гореописаната земеделска и горска техника, да подпише необходимите декларации по ЗМИП и други документи по сделката, предаде владението. С писмо изх. № РД-12-02-210-1/13.03.2024г., в отговор на запитване ОД “Земеделие”- Силистра отговаря на адв. П., че процесния верижен булдозер е регистриран в базата им данни на 26.10.2022г., въз основа на договор за покупко – продажба от 12.10.2022г., със заверка от нотариус Н. А. с рег. № 028 на НК с район на действие РС-Видин. С удостоверение изх. №10/18.03.2024г. нотариус А. е удостоверила, че в общия регистър на 12.10.2022г. е извършено вписване на договор за продажба под рег. № 8737, като е възпроизведено и съдържанието на същия. Установява се, че сделката за процесния верижен булдозер е сключена между “Викторио” ЕООД и “Хидрострой България” ЕООД, двамата представлявани от пълномощник - К. Д. В. за цена от 5500лв. /съвпадащ с размера на удостоверение за застрахователната стойност от 12.10.2022г. на “Алианц България” АД/, която е платена изцяло от купувача на продавача. Като приложение са посочени пълномощните на всяка от страните, както следва – за ищеца с рег. №2822 от 11.10.2022г. /грешно посочено 11.01.2022г./ на нотариус с рег. №356 и с рег. № 5693/18.10.2019г. на нотариус рег. №105 – за “Хидрострой Блгария” ЕООД. Последното е представено от ответника /л.120/. Представен е и договорът за покупко-продажба от 12.10.2022г. /л.138/. Приложено е по делото пълномощно от 03.10.2022г., с рег. № 2733 по описа на нотариус Семир Бозов /непредставено при сделката/, с което “Викторио” ЕООД, чрез пълномощник Зарко Дурев преупълномощава К. Д. В. за продажба на процесния булдозер на когото реши, при условия каквито сам прецени /л.119/. Видно от трудов договор №75/10.06.2019г. К. Д. В. е служител при ответното дружество /л.75/. Представено от ищеца е Споразумение от 01.10.2022г. със страни “Хидрострой България” ЕООД, “ССМ РЕНТАЛ” ЕООД и “Викторио” ЕООД, подписано единствено от първите две дружества, с което се цели уреждане на отношенията по придобиване и разплащане на верижния булдозер. Видно от съдържанието на последното, с договор за продажба на верижен булдозер от 28.06.2022г. “ССМ РЕНТАЛ” ЕООД, като продавач се задължил да продаде на “Хидрострой България” ЕООД булдозер, KOMATSU D155AX 2008, като договорената продажна цена е била платена по банков път на 28.06.2022г. на “ССМ РЕНТАЛ” ЕООД, въз основа на фактура №1000000502/28.06.2022г. Посочено е, че доколкото с посредничеството и съдействието на “ССМ РЕНТАЛ” ЕООД другите две страни са договорили закупуването на булдозер, KOMATSU D155AX 2008, то “Викторио” ЕООД е съгласно да получи продажната цена, платена от “Хидрострой България” ЕООД изцяло или частично от посредника “ССМ РЕНТАЛ” ЕООД и да прехвърли собствеността до 31.10.2022г. Видно от изискан и представен Договор за покупко-продажба на строителна техника от 28.06.2022г. „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД, като продавач се задължава да продаде на „Хидрострой България” ЕООД, като купувач следната употребявана строителна техника нов внос от ЕС, по цени и условия, както следва: - булдозер KOMATSU D155AX-6 с цена не по-висока от 10 000лв. с ДДС и трошачка METSO LT 105, СH 1705 с цена до 71 000лв. Цената е уговорена да бъде платена авасово при подписване на договора, за което е издадена фактура №1000000502/28.06.2022г. Приобщена по делото е копие на преписка по регистрацията на верижен булдозер марка KOMATSU D155AX 2008, с рама KMT0D074K02080545 с година на производство 2008г. и Годишен технически преглед /ГТП/ от 17.10.2022г. в ОД “Земеделие” – Силистра, извършена въз основа на заявление от 25.10.2022г. от “Хидрострой България” ЕООД /л.135/ и заверено копие на издаден контролен лист при извършена ГТП /л.173/. Видно от свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника Част I „Викторио” ЕООД е регистрирало в ОДЗ – Смолян на 07.10.2022г. В хода на делото по искане на ответниците са разпитани трима свидетели. Свидетелят Н. Л. споделя пред съда, че с фирмата си „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД е работил и с двете дружества, страни по делото. Излага, че процесния булдозер е предоставен от ищеца в базата на „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД в гр.Варна юни 2022г., с цел продажба. Често, дружеството му било ползвано като брокер, доколкото се занимава с покупко-продажба. Булдозерът пристигнал директно от обекта, в насипно състояние, греблото било отделено от самия булдозер, много трудно слязъл от специализираното ремарке. Превозен е със собствен транспорт на „Викторио” ЕООД и е престоял в базата един месец. След пристигането му свидетелят се свързал с ответното дружество и обяснил, че има булдозер от типа, който търсят и ако решат да го видят да дойдат на място. Установили, че има неработеща хидравлична охлаждаща система, неработещ климатик, самата машина греела, ходовата част на машината била в много лошо състояние, ремонта в официален сервиз щял да излезе в размер на 120 000лв.- 150 000лв. Впоследствие уточнява, че за да е абсолютно изправна машината, за да може да работи реално и да генерира някакви сведства свидетеля определил, че ремонта ще струва грубо 100 000лв. Знае, че впоследствие в базата на „Хидростой България” ЕООД е извършен ремонта и това, което са констатирали, че е за смяна ответното дружество го е сменило. Имал протокол за констатациите за техническото състояние към юли 2022г., който е предоставил на ответника. При оформянето на договора за покупко-продажба на строителна техника от 28.06.2022г., тази цена от 10 000лв. е определена след като свидетелят е видял вещта. Юли месец свидетелят свързал двете страни да продължат взаимоотношенията си досежно булдозера, а договорът с „Хидрострой България” ЕООД бил прекратен в тази част по взаимно съгласие и той нямал участие в сделката. Нямали необходимото, за да извършат ремонтни дейности на място, затова бил закаран в база на „Хидрострой България” ЕООД. Двете страни са се разбрали този булдозер да се ремонтира и да се продължи сделката. След разваляне на сделки и всичко, което се случило с тристранното споразумение е трябвало да се продължи сделката по отношение на финансовата част, да няма прехвърляне на средства, тримата били заедно, като и Виктор Дурев бил изразил съгласие. Свидетелят счита, че и в тристранното споразумение се явява като посредник, двете страни как са се договаряли след това, не минавало през него това договаряне. В един момент е казано, че сделката е финализирана и той трябвало да предаде парите по договора. В качеството на посредник счита, че е нормално да звънне и да каже, че сделката е изповядана. От В. Д./син на управителя на „Викторио” ЕООД/ и от „Хидрострой България” ЕООД разбрал, че сделката е изповядана. Договорът за покупко-продажба не му е представян, но той предал сумата от 5500лв. на Виктор през месец октомври – ноември. Не знае впоследствие да е имало проблем между тях. След тристранния протокол е последната им среща, след протокола не знае нищо повече. Свидетелят И. И. работи при ответното дружество като „техник строителство и архитектура”. Излага, че през 2022г., булдозера е пристигнал в базата, след което извършили тежки ремонти за 2-3 месеца. Повредите били в ходова част, двигател, хидромоторни помпи, перка охлаждаща, радиатори, климатична система, компютъра, който управлява двигателя. Подготвили са го да мине технически преглед през октомври. Извършило се и освежаване и боядистване. Работил известно време, след което се извършвали отново някалко ремонта. В момента пак не работел. Фактурите, представени по делото, касаят процесния булдозер. Свидетелят А. И. работи при ответното дружество като „отговорник в производството”. При пристигането на булдозера през 2022г. не бил в обекта, но бил в окаяно състояние, той поръчвал нещата за него. Започнали с леко боядисване и с климатика. Фактурите, представени по делото, касаят процесния булдозер. По делото е допусната Съдебно-оценителна техническа експертиза, заключението по която е прието от съда като компететно дадено. Установява се, че по свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия СВ 0004232А булдозера е вписан в регистъра на 07.10.2022г., собственост на „Викторио” ЕООД, с рег. №СМ02466, година на производство 2008г., дата на първа регистрация 28.01.2016г. Извършен е оглед на вещта на 02.06.2025г. Вещото лице определя пазарната стойност на Верижен булдозер, марка модел Komatsu D155 АХ-6, рама KMT0D074K02080545, двигател № 533836 към 12.10.2022 г. – 180 400 лева и ликвидационна стойност - 15000лв. Средномесечния пазарен наем при средно 20 работни дни е 390лв./ден х 20 дни – 7800лв. В с.з. уточнява, че цената е само за ползване, без оператор, без гориво, без други разходи. Или, за процесния период от 18 месеца – 140 400лв. При огледа, констатирал, че булдозера работи на общинското депо на отпадъци в гр.Силистра и се намира в добро техническо състояние, на 12 400мото часа. Към м.10.2022г. и към дата на първоначална регистрация м.01.2016г. вещото лице не може да определи техническото и експлоатационно състояние на вещта, като ще се базира единствено на свидетелските показания. За ремонта на верижния булдозер, извършен от „Хидрострой България” ЕООД към кориците на делото няма представена работна карта за извършените ремонтни дейности на верижния булдозер както по отношение на употребените и сменени резервни части, така и за употребеното време за извършване на ремонта. За периода 2022-2024г. часовата ставка за извършване на ремонт е 50- 70лв./час без ДДС. Представените фактури за закупени резервни части за ремонта на процесния булдозер са в общ размер на 55 105.72лв. и обхващат период на закупуване м.11.2022г. до 05.2024г. В с.з. вещото лице уточнява, че по свидетелски показания не може да определи до каква степен вещта е повредена. За да определи тази стойност му трябват определени елементи, конкретни възли, агрегати, които са увредени. Иначе би било на база предположение доколко е увредена. Обобщава, че ако вещта е напълно увредена, то ликвидационната стойност, при тотал щета, за скрап е 15 000лв., а ако е годна е 180 400лв. Излага, че свидетелите говорят за увредени неща, които не водят до извод за тотал щета, защото не е конкретизиран детайла, който е увреден. Няма представена карта за ремонт от ответното дружество, няма и в счетоводството му. На база на тези данни не може да се определи стойността. Посочва, обаче, че свидетелските показания не коресподират с представените фактури. Само две от фактуите отразяват действия по основен ремонт, а именно фактура №5/12.07.2023г. – хидромотор и №15/31.05.2023г. – гарнитури и дюзи, но и двете са след продажбата. Всички останали фактури касаят текущи ремонти, които са периодични, при експлоатация на вещта. От данните по делото, че на 17.10.2022г. е преминат годишен технически преглед прави извод, че всички агрегани и системи са в добро техническо и експлоатационно състояние. Определя оптимален и допустим размер за ремонт на посочените от свителите части за подмяна да е по 8ч. за 15дни по часовата ставка. По делото е допусната и ССЕ, заключението по която е прието като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните. Установява се, че булдозерът е заведен в счетоводството на ищеца въз основа договор за финансов лизинг от 01.12.2015г., с отчетна стойност 162 333.89лв. Амортизацията е начислявана редовно по утвърден амортизационен план до пълното й приключване към 01.04.2020г., когато е начислена пълна амортизация и е с остатъчна балансова стойност 0лв. В последващите счетоводни баланси е воден като напълно амортизиран, без извършване преоценки и корекции. Включен е в инвентарния опис на „Викторио” ЕООД към 31.12.2023г., 31.12.2024г. и 31.12.2025г. Не е постъпвал първичен документ, който да обоснове отписването. Придобиването на булдозера от ответника е на база договор за покупко продажба на верижен булдозер от 12.10.2022г., на отчетна стойност 5500лв. и платена с РКО. В счетоводството на ищеца не са съставени счетоводни записвания във връзка с извършван ремонт на вещта, а при отнетника представените по делото фактури са за закупени резервни части за ремонта на процесния верижен булдозер на обща стойност 55 105.72лв. С извършените разходи не се е увеличила стойността на вещта. Уточнява в съдебно заседание, че ремонтите по позиции 5 и 15 следва да се приемат като такива, увеличаващи стойността на вещта и то със стойността на вложеното. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: По иска с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД /чл.301 ТЗ/ вр. чл.38 от ЗЗД: Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело в условията на пълно и главно доказване установяването, че сключеният чрез представителя договор е извън пределите на предоставената представителна власт, както и че незабавно след узнаването за сделката е оспорил валидността на същата. В тежест на ответниците е да докажат наведените правоизключващи възражения, конкретно и това, че е налице потвърждаване действията, без представителна власт, доколкото ищецът не се е противопоставил веднага след узнаването, в хипотезата на чл.301 ТЗ. Не е спорно между страните, че с нотариално заверено пълномощно под №2822/11.10.2022г. К. Д. В. е упълномощен да представлява “Викторио” ЕООД, като от името и за сметка на дружеството продаде на “Хидрострой България” ЕООД, при условия каквито сам прецени следната земеделска и горска техника, представляваща Булдозер верижен, марка Komatsu D155 AX – 6, рама №КМT0D074K02080545, двигател №533836 с рег. № СМ 02466. Съгласно чл.38, ал.1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Видно от съдържанието на пълномощното такъв мандат липсва, поради което прехвърлянето на булдозера на лице, което пълномощникът също представлява съставлява нарушение на забраната, установена в чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Сключеният от мнимия представител договор не поражда права и задължения за мнимо представлявания, докато той не го потвърди. Налице е т.нар. висяща недействителност на договора – чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В Общите положения за търговските сделки Търговският закон регламентира изрично действията без представителна власт, като в чл. 301 ТЗ е установена презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. За разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката - чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец в съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на falsus procurator - мним представител или при условие на excessus mandati - превишаване пределите на представителната власт. При търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. Законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката. За разлика от потвърждаване на сключен договор от ненадлежен търговски представител, при който презумпцията за потвърждаване от търговеца се прилага от момента на съобщаване за сделката от търговския представител или от третото лице съконтрахент /чл. 43 ТЗ/, в хипотезата на чл. 301 ТЗ не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за сделката. Като начин на узнаване би могло да се преценява както уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица, така и с отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър - напр. вписване на актове, с които се прехвърля право на собственост, или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право/ чл. 112, б. "а" от Закона за собствеността и чл. 4, б. "а" от Правилника за вписванията. В последния случай следва да се има предвид целта на вписването, имащо не само оповестителна, но и защитна функция и по отношение на трети лица, както и от гледна точка на обществения интерес, изразяващ се в осигуряване на правна сигурност в гражданския и търговски оборот. Възможно е узнаването да е свързано с уведомление чрез средства за комуникация, или от уведомления чрез средства за масово осведомяване. Във всички случаи обаче, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже, че противопоставянето по чл. 301 ТЗ е извършено веднага след узнаване на сделката. Твърдението на ищеца, че първият момент, в който е узнал за сделката е след снабдяване с удостоверение от нотариус А. с изх. №10/18.03.2024г. със съдържанието на сделката, или година и пет месеца по-късно, не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. Въпреки наличието на твърдения в исковата молба за телефонни обаждания от ищеца, с цел установяване дали и кога е финализирана сделката, такива доказателства не са ангажирани по делото. Позоваването, че именно в този период на търсене на информация му е предлагано заплащане на цената от трето лице и представяне на тристранно споразумение, неприето от ищеца, също остана само като твърдение, още повече, че датата на последното е 01.10.2022г., предхождаща дори упълномощителната сделка. Същевременно, видно от свидетелските показания на св.Л., за които няма данни да са заинтересовани, ищецът е узнал за изповядване на сделката през октомври-ноември. Показанията, касаещи заплащане на продажната цена по сделката се явяват недопустими, на основание чл.164, ал.1, т.4 ГПК, поради което съдът няма да ги коментира. Не може да бъде пренебрегнат и факта, че от данните по делото регистриране на процесния булдозер в ОД „Земеделие” –Силистра е извършено на 26.10.2022г., а търговецът ищец следва да осъществява дейността си съобразно установената от чл. 302 ТЗ грижа на добрия търговец. В тази връзка при наличие на отразяване на сделката в публичен регистър, което съгласно практиката на ВКС може да се приеме, че е индикация за датата на узнаване /така Решение № 202 от 6.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 87/2011 г., II т. о., ТК/ не би могло да се извлича полза от неизпълнение на задължението да се упражнява постоянен контрол върху дейността на дружеството, в частност върху сделка, в която е участвал чрез пълномощник. Или, при липса на незабавно противопоставяне на извършената сделка след узнаването, същата се явява потвърдена от страна на ищеца, на основание чл.301 ТЗ. Като неоснователно съдът оценява възражението на процесуалния представител на ищеца за неприложимост на цитираната разпоредба, доколкото в случая не се касае до неспазване изискването за форма, където презумпцията за потвърждаване на действия без представителна власт не може да дерогира императивното изискване за форма, установено в закона. Не може да се споделят и възраженията за липса на представителна власт пълномощникът да волеизявява, че цената по сделката е получена и да получава вместо него суми, доколкото това се явява част от същината на упълномощителна сделка и не следва да бъде нарочно уговаряно в пълномощното. С оглед горното, исковата претенция по чл.42, ал.2 ЗЗД /чл.301 ТЗ/ вр. чл.38 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, следва да бъде разгледан евентуалният иск по чл.40 ЗЗД. По иска с правно основание чл.40 ЗЗД: В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на извършено правно действие – разпоредителна сделка от страна на К. В., в качеството му на пълномощник на „Викторио” ЕООД, с която е договаряно във вреда на представляваното дружество. Съответно в тежест на ответниците по делото е да установят онези положителни твърдения за факти, от които черпят благоприятни за себе си правни последици – действителността на договора. За разлика от чл. 42, ал. 2 ЗЗД, в разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не е предвидена възможност представляваният да потвърди увреждащия го недействителен договор, за да породи той правни последици, нито е предвидена възможност за такова саниране на договора с настъпване на друг юридически факт, поради което недействителността по чл. 40 ЗЗД не е висяща. Поначало няма пречка и в хипотезата на чл. 40 ЗЗД представляваният изрично да потвърди увреждащия го договор, но това е безпредметно – ако представляваният направи такова изявление за потвърждаване на договора, по същество той заявява, че представителят е действал в негов интерес и не го уврежда, каквото е обичайното положение. В този случай, дори договорът обективно да уврежда представлявания, това е без практическо значение, след като той не се позовава на недействителността. Установената макар и единствено в интерес на представлявания, недействителност, на която само той може да се позове съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, не означава, че тази недействителност е относителна спрямо него. Когато договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което недобросъвестната насрещна страна – третото лице, което е договаряло с представителя във вреда на представлявания, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Спорен по делото е въпросът за състоянието на вещта при продажбата и каква е пазарната цена на същата. В отговора на исковата молба ответникът релевира възражения, че към датата на придобиване булдозерът е бил неработещ, с липсващи части и не е бил годен за ползване по предназначение, неработещ бил и понастоящем. Това била причината да бъде договорена такава цена от 5500лв. Оспорва цената да е била 194 000лв. както към 2018г., още по-малко към 2023г., когато е закупена. Въпреки липсата на твърдения в отговора на исковата молба за извършване на ремонти преди изповядване на сделката, от събраните в хода на делото доказателства се установява, че такива са налице. Показанията на И. И. и А. И., в качеството им на служители при ответника, съдът преценява на основание чл.172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Свидетелските показания на тримата свидетели на ответника са последователни, логични и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги кредитира. От същите се установява, че процесният булдозер е бил предаден през месец юни-юли 2022г. в обект, собственост на „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД в гр.Варна, с цел продажба. Съобразявайки това, че дружеството „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД по занятие посредничи за покупко-продажба на употребявана строителна техника, както и преките възприятия върху състоянието на вещта от управителя, настоящият състав намира, че булдозерът към него момент е бил в лошо техническо състояние. Свидетелят Л. посочва, че при установяване на състоянието на процесната вещ е изготвен протокол, удостоверяващ необходимостта от ремонт, който според свидетеля е за около 100 000лв., а оценката от 10 000лв., обективирана в Договор за покупкопродажба на строителна техника от 28.06.2022г., сключен между „ССМ РЕНТАЛ” ЕООД и „Хидрострой България” ЕООД, е определена след оглед на булдозера при пристигането му. Оспорване на договора от страна на ищеца, че е създаден за целите на производството, не е проведено. Липсва и ангажиране на доказателства от ищеца, че предаването на вещта е непосредствено преди сделката, в годно техническо състояние. Ето защо, съдът кредитира и показанията на свидетелите, че булдозерът е приведен в техническа изправност от купувача „Хидрострой България” ЕООД в периода преди продажбата. Индиция за това е и последващата регистрация в ОДЗ- Силистра и преминатия годишен технически преглед, включително липсата на вписване в регистъра в ОДЗ – Смолян в 30-дневния срок по чл. 11 от ЗРКЗГТ след закупуването на вещта от ищеца от „Уникредит Булбанк” АД през 2018г. до 07.10.2022г. Представените фактури, издадени след датата на продажбата, не опровергават този извод, като основно се отнасят за текущи ремонти. Всичко гореизложено разколебава извода, че към момента на предаването му в обекта в гр.Варна стойността на процесния булдозер следва да бъде определена като за вещ в добро състояние, напротив обуславя такъв за вещ в лошо състояние на стойност около ликвидационно определената такава от вещото лице от 15 000лв. Независимо от това, съдът съобразява, че определената в договора продажна цена от 5500 лв. съставлява само част от престацията на купувача, към която трябва да се добави и заплатената от него за ремонта на вещта сума. Съдът е разпределил в тежест на ответника доказването на положителните факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици – в случая за стойността на разходите за ремонт на булдозера. Ответникът не ангажира писмени доказателства за конкретния размер на извършените ремонтни дейности /представените такива, както се посочи и по-горе, са за след релевантния период и касаят текущия ремонт на вещта/. От събраните по делото гласни доказателства обаче може да се приеме, че същите са в размер на около 100 000 лева /така св. Л./. В този смисъл преценката за увреждане по смисъла на чл. 40 от ЗЗД следва да обхване сравняването между пазарната стойност на вещта, определна от вещото лице, в размер на 180 400 лева и приетата от съда реална стойност на престацията на купувача в размер на около 105 500 лева. Разликата е почти два пъти /1.7 пъти/. За явно нееквивалентни в практиката са приемани престации, различаващи се по стойност около два пъти и в Определение № 4510 от 8.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4297/2024 г., II г. о., ГК -2.1 пъти, Определение № 4442 от 2.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1881/2025 г., III г. о., ГК – 2.1 пъти, Определение № 143 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3287/2020 г., IV г. о., ГК – 1.8 пъти/. Важно в случая е преценката за увреждане да не се ограничава единствено до сравняване по размер на насрещните престации по договора, а да обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително евентуалните техни мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него. От събраните по делото доказателства се установява, че финализирането на сделката е отложено за след извършване на ремонт от страна на бъдещия купувач, като въпреки твърденията на св. Л. за уговорките около тристранното споразумение със сина на управителя от 01.10.2022г., съдът намира, че липсата на положен подпис от самия управител опровергава наличието на съгласие между двете дружества досежно цената и това кой да плати същата /купувач или посредник/. Този извод се затвърждава и от факта, че ако страните имаха желание да оценят вещта като негодна за поправяне /тотал щета/, то безпредметно е отлагане на сделката за след ремонтните дейности, едва когато може да се направи преценка дали въобще подлежи на поправка и на каква стойност би била тя. От друга страна по делото се установява значителна промяна в обстоятелствата при определяне на цената, обективирана в Договор за продажба на строителна техника от 28.06.2022г., когато вещта е била негодна за употреба и 01.10.2022г., след извършване на ремонта, непоследствено преди изповядване на сделката и регистрацията в ОДЗ. Дори и да се приеме обратното, то отново е налице несъответвие между реално дължимото и платеното по сделката. Според вещото лице ликвидационната стойност на булдозера е в размер на 15 000лв., а уговорената продажна цена на 12.10.2022г. е почти три пъти по-малко – 5500лв. Като се съобрази обстоятелството, че пълномощникът К. В. е служител при ответника и въпреки, че упълномощаването му от ищеца е без оправомощаване с правата по чл.38 ЗЗД да договаря с лице, което също представлява, настоящият състав намира, че се установява изключителен конфликт на интереси, при който пълномощникът е избирал да прокара интереса на купувача пред противоположния такъв на продавача. Горното се съобразява единствено досежно преценката за добросъвестност на пълномощника, като ирелевантно за нея се явява последващото потвърждаване на сделката поради липса на непротивопоставяне веднага след узнаването. При така установените обстоятелства, действията на К. В. се обемат от състава на чл. 40 ЗЗД, тъй като представляват превратно упражняване на представителна власт и са увреждащи. Вредата за имуществото на упълномощителя произтича от обстоятелството, че в него не постъпват еквивалентните парични средства, които една добросъвестно предприета продажба би набавила. Изричното овластяване за определяне продажната цена по сделката на разпореждане не означава, че упълномощителят приема една продажба да се извърши не по най-добрия за него начин. По отношение параметрите на избраната сделка /в случая покупко- продажба/, задължението на пълномощника е да действа в полза на този, който му доверява интереса си. След като пълномощникът е изразил волеизявленията и на двете страни – продавач и купувач, субективният елемент от състава на чл. 40 ЗЗД намира израз и се проявява в действията на ответника В.. Договарянето сам със себе си и множеството представителство са достатъчни и не следва да се доказва изрично споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Те често се наричат с общото понятие „договаряне сам със себе си”. Въпреки това, съществено в случая е, че от данните по делото може да се извлече знание и намерение за увреждане както у пълномощника В., така и купувача. „Хидрострой България” ЕООД е участвал в преддоговорните отношения, чрез законния си представител, видно от договор за покупко-продажба на строителна техника от 28.06.2022г. и споразумение от 01.10.2022г. и е предприел поправка на вещта. Пълномощникът от друга страна също е знаел или е следвало с оглед на обстоятелствата /качеството му на заинтересовано лице, служител при ответника, който също представлява/ за увреждането на упълномощителя - ищец. Най-малкото вещта се установява да е била технически изправна към датата на продажбата, доколкото само няколко дни след сделката е преминала годишен технически преглед, но въпреки това цената е определена на 5500лв. Липсват ангажирани доказателства за проведен пълен отчет от пълномощника по смисъла на чл.284 ЗЗД, което обстоятелство дори и ирелевантно за действителността на сделката също е индикация за отношенията между ищец и пълномощник. В случай че по делото нямаше данни за знание у третото лице – купувач, то за пълнота следва да се посочи, че сключеният договор би бил действителен, но представителят би отговарял пред доверителя за вредите от неполагането на дължимата грижа при упражняването на предоставената му представителна власт. Горното обосновава извод за основателност на тази искова претенция, поради което подлежи на уважаване. По иска с правно основание чл.108 ЗС: В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесната вещ на твърдяното в исковата молба придобивно основание, а именно договор за покупко-продажба от 09.02.2018г. В тежест на ответника „Хидрострой България” ЕООД е да установи, че владее вещта на годно правно основание – валиден договор за покупко – продажба от 12.10.2022г. Предвид изложените по-горе мотиви, съобразявайки недействителността на сделката от 12.10.2022г., на основание чл. 40 ЗЗД, същата не е породила целения с нея транслативен ефект по чл. 24 ЗЗД, а от друга страна - безспорния факт, че булдозерът е принадлежал на ищцовото дружество, на основание Договор за пукопко –продажба от 2018г., настоящият състав приема, че като собственик се легитимира предявилото исковата молба юридическо лице. Ето защо в установителната му част искът за собственост е основателен и следва да се уважи. Относно претенцията за предаване на владението, от отразеното в договор за покупко-продажба се установява, че владението върху собствения на ищеца булдозер е било предадено на ответното дружество в деня на подписване, като не са налице твърдения или данни то да го е загубило впоследствие. Ето защо и в тази й част искът е основателен и следва да се уважи. На това основание не се е сбъднало и условието за разглеждане на предявения в условие на евентуалност иск по чл.57, ал.2 ЗЗД. По иска с правно основание чл.59 ЗЗД: В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото: 1/ да установи твърдяното право на собственост върху вещта, както и откъде произлиза то /в случая покупка-продажба от 09.02.2018г./; 2/ факта, че в рамките на исковия период ответникът е ползвал без основание вещта; 3/както и размера на претендираното обезщетение за ползване; Съответно в тежест на ответника „Хидрострой България” ЕООД от друга страна е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Обогатяването като една от основните предпоставки на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва не само придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, но и спестяване, изразходването на блага. Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по чл.59, ал.1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и възникнало като последица от ползване на чужда вещ при липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице. Ползването на вещ без правно основание, води от една страна до обогатяване на ответника, съизмеряващо се със спестените разходи, които е следвало да заплати на ищеца като наем, а наред с това и с обедняване на ищеца, който е пропуснал да реализира ползи от имота, например, чрез отдаването й под наем на трети лица. В този случай обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника, като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би следвало да плаща за ползването на булдозера, но я е спестил предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем. Изискуемостта на вземането за обезщетение се дължи от датата на неоснователното ползване, а именно 12.10.2022г., доколкото сключването на договора за покупко-продажба няма транслативен ефект. Предвид изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът се е обогатил в резултат на ползване без основание на булдозера, без заплащане на цена за ползване. Следователно и активната материалноправна легитимация на ищеца е установена по делото, а предявения иск се явява основателен и следва да се уважи. По размера на обезщетението: Както вече беше изложено ползване на чужда вещ без основание дължимото обезщетение се изчислява на база среден пазарен наем. Съдът намира, че в случая обедняването на ищеца е базирано на пропуска да се ползва от гражданските плодове. Същевременно ответникът е увеличил своето имущество, защото не е заплащал възнаграждение за ползването, без да има правно основание за това ползване /договор за наем и др./, като по този начин го е лишил от възможността да реализира приход, предоставяйки го под наем на трето лице. Доколкото за определяне размера на обезщетението, е назначена СТОЕ, която съдът кредитира като компетентно дадена, неоспорена от страните в тази част, то следва да се приеме, че обезщетението за процесния период от 18 месеца е 140 400лв. С оглед диспозитивното начало, съдът приема, че предявената в по-малък размер претенция подлежи на уважаване изцяло, а именно в размер на 140 000лв. Предвид изхода на спора по горепосочените искови претенции и с оглед обстоятелството, че искът по чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД е заявен в евентуалност, при отхвърляне на горните, то съдът приема, че не се е сбъднало условието за разглеждането му. По възражението за прихващане с направените подобрения по вещта: Само владелецът /добросъвестен или не/ може да се ползва от правата по чл. 72, ал.1 и ал.3, респ. на чл. 74 ЗС, но не и държателят. За него остава възможността да реализира правата си по реда на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Разпоредбата на чл.72 ЗС предвижда, че добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тях, като увеличението се определя към датата на постановяване на решението. За успешното провеждане на въведеното възражение за прихващане от „Хидрострой България” ЕООД следва да установи в условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е упражнявал фактическа власт в периода, предхождащ възстановяването на собственика, факта на извършените подобрения на чуждата вещ, момент на извършване и авторството им, както и че именно тези ремонти дейности са довели до увеличаване на нейната стойност, съответно следва да бъде доказана стойността на увеличението. В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на „Викторио” ЕООД е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. Подобрение е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността на вещта. Владението, основано на нищожно придобивно основание, обаче е недобросъвестно, освен ако е основано на опорочена форма за валидност и приобретателя не е знаел за порока. Няма наведени твърдения, а и събрани в хода на делото доказателства, които да обосноват извод за знание у ищеца за вида на подобренията след извършената продажба и липсата на противопоставяне, с което недобросъвестният владелец да бъде приравнен на добросъвесетен такъв. Въведените в отговора на исковата молба твърдения за качеството, в което ответното дружество е извършило подобренията /владелец, гестор или държател/ или зададеният начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане /„увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обедняването“, „до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите и полезни разноски“/, не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи и подобрения почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. Основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с които собственикът се е обогатил. Ето защо, ако се претендират права по чл.72, ал.1 ЗС, а се установи, че ищецът е недобросъвестен владелец /какъвто е настоящия случай/, претенцията ще се разгледа на основание чл.74, ал.1 ЗС /Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г. о., ГК, Решение №359821.07.2010г. по гр.д. №1205/2009г., ВКС, II г.о./. Правният ефект на възражението за съдебно прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното вземане да не е ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на възражението, съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе по него, като обсъди всички събрани доказателства, тъй като съгласно чл.298, ал.4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на вземанията, предявени с възражение за прихващане. С влизане в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно /в този смисъл Решение №149/30.10.2009г. по т. дело № 79/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./. С пълно и пряко доказване ответникът успя да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на правото да се извърши прихващане – наличие на насрещно еднородно негово вземане, безспорно установено по основание и размер, а именно направени от него подобрения, които отговарят на заложените критерии да бъдат определени като такива, но единствено в частта, касаеща сторените основни ремонти, за което са издадени фактура № ••••••••••/12.07.2023г. с основание „хидромотор охлаждане и перка” на стойност 17 520лв. и фактура №0000059655/31.05.2023г. с основание „гарнитури 20бр.; бренер за дюза; о-пръстен” на стойност 1182.84лв. Въпреки липсата на работна карта, удостоверяваща времето, необходимо за извършването на ремонта на тези два компонента, като съобрази изложеното от вещото лице, което взема отношение за препдолагаемите часове труд, но по отношение на всички претендирани ремонтни дейности, а дължими се явяват тези, които касаят перата, посочени по-горе, то настоящият състав приема, на основание чл.162 ГПК, разходите за труд да са за 40 часа по 60лв., или общо в размер на 2400 лв., без данък добавена стойност, доколкото трудът по трудово правоотношение не е облагаема доставка. Без значение за крайния резултат в случая се явява дали „Хидрострой България” ЕООД е добросъвестен или недобросъвестен подобрител. Това е така, предвид обстоятелството, че съгласно изложеното от вещото лице размерът на увеличената стойност на вещта по тези два компонента съвпадат със стойността на закупените части по фактурите /в о.с.з. от 26.03.2026г./. Именно и увеличената стойност е помалката сума измежду сумата на направените разноски /закупени части+труд/ и сумата, с която се е увеличила стойността на булдозера вследствие на тези подобрения. Ето защо до размера на 18 702.84лв. /9 562.61 евро/ следва да се извърши прихващане от приетото за дължимо по иска по чл.59 ЗЗД. Що се касае до останалите вложени части, като съобрази характера на ремонта, а именно текущ във връзка с експлоатацията и че с него не се увеличава стойността на вещта, то направеното възражение за прихващане от „Хидрострой България” ЕООД досежно тях не следва да се уважава. При възражението за прихващане съдът само отхвърля исковата претенция поради компенсация до размера на приетото за основателно възражение и няма отделен диспозитив, без да присъжда разликата в полза на ответника. По разноските: Страните претендират своевременно в процеса разноски, за което представят и доказателства. Съразмерно с уважената част от исковете в тежест на двамата ответници следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски по иска за прогласяване недействителност на договора в размер на 766.86 евро /с равностойност 1499.85лв./, от които за заплатена държавна такса 220лв., заплатен адвокатски хонорар в размер на 1020лв. с ДДС и 259.85лв.-депозит вещо лице. Останалата част от дължимите на ищеца разноски в размер на 11 301.03 евро /с равностойност 22102.89лв./ следва да се възложат в тежест на „Хидрострой България” ЕООД, съобразно изхода на спора, от които държавна такса от 2544лв. за иска по чл.108ЗС, 1020лв. - адвокатски хонорар по иска по чл.108 ЗС, съразмерно уважената част от иска по чл.59 ЗЗД – 4850.57лв.- държавна такса и 9354.67лв. – адвокатски хонорар, 4333.65лв. за обезпечителното производство, от които за адвокатски хонорар 4299лв. и 34.65лв. – държавна такса. В полза на ответника „Хидрострой България” ЕООД, съобразно отхвърлителната част от претенциите се дължат разноски в общ размер на 1058.72 евро /с равностойност 2070.67лв./, от които 1643.18лв. заплатен адвокатски хонорар за исковото производство и 427.49лв. за обезпечителното, двата съобразени за защитата по иска по чл.59 ЗЗД. В полза на ответника К. В. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1840.65евро /с равностойност 3600лв./, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за иска по чл.79 вр. 82 ЗЗД, доколкото не се е стигнало до разглеждане на предявения в евентуалност иск. Това е така, доколкото при евентуалното субективно съединяване на исковете всички процесуални действия както по главния, така и по евентуалния, се развиват в едно производство, в което на евентуалния ответник е предоставена възможност да осъществява активна защита, процесуалните му права при краен резултат – уважаване на главния иск и оставяне без разглеждане на евентуалния, следва да бъдат приравнени на тези на ответника, спрямо когото производството е прекратено /в този смисъл Определение № 354 от 02.08.2019г. по ч.т.д. № 1337/2019г. по описа на I т.о. на ВКС и цитираните в него - Определение № 429/08.08.2017г. по ч.гр.д. № 1401/2017г. на ВКС, I т.о. и Определение № 82/19.02.2009г. по ч.т.д. № 60/2009г. на ВКС, I т.о./. На основание чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК „Хидрострой България” ЕООД дължи заплащане на държавна такса в полза на ОС – Силистра върху признатите с решението суми за подобрения в размер на 382.50 евро. С оглед горното, съдът