Решение № 1307 от 3.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 8208/2025 г.

Производството е образувано по предявен от Т. И. И., ЕГН •••••••••• против Т. Ч. И., персонален № * осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психически и емоционален тормоз, силна тревожност, социална изолация и невъзможност за започване на нов етап от живота, резултат от фактическата раздяла и нарушаване на разпоредбите на Глава трета от СК.

Твърди се в исковата молба, че страните в производството са съпрузи във фактическа раздяла от поне две години и половина и през този период от време ответникът е започнал съжителство с друга жена. Пред Районен съд – Варна е заведено и гр. дело № 8139/2024 г. за прекратяване на брака между страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на ответника.

Пред настоящия съдебен състав се претендира ответникът да заплати на ищцата обезщетение в размер на 20 000,00 лева за претъпени неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психически и емоционален тормоз, силна тревожност, социална изолация и невъзможност ищцата да започне нов етап от живота си. Сочи се, че ответникът възпрепятства делото за развод, като по този начин е нанесъл силен личен дискомфорт и е ограничил личната й свобода, което е довело до стрес, унижение и безпокойство.

Твърди се, че с горепосочените действия ответникът е причинил неблагоприятни емоционални и психически преживявания.

Поради изложеното се моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се лично и поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на извъндоговорния източник на облигационни правоотношения, а именно деяние – действие или бездействие; противоправност на деянието; характера, вида, степента и интензитета на нанесените неимуществени вреди; причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените неимуществени вреди.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Не се спори по делото, а и на съда служебно е известно, че страните в производството към настоящия момент са съпрузи; че към днешна дата ищецът и ответникът са във фактическа раздяла и е заведено гр. дело № 8139/2024 г. по описа на РС- Варна за прекратяване на брака между страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка по вина на ответника.

В настоящия казус деянието, за което се твърди, че е извършено от ответника и че е противоправно, се изразява в това, че ответникът по време на брачната си връзка с ищцата не е изпълнявал неимуществените си задължения.

Неимуществените /личните/ задължения между съпрузите са законово регламентирани в Семейния кодекс /СК/ на Република България и се основават на принципите на равенство, взаимно уважение и грижа – чл. 14 от СК. Те не са свързани директно с имущество или парични средства, а с личното поведение и отношения.

Основните неимуществени задължения включват:

• Взаимна вярност, уважение и подкрепа, като съпрузите са длъжни да си сътрудничат, да се уважават и да си оказват морална подкрепа, както и да бъдат верни един на друг;

• Грижа за семейството, като и двамата съпрузи имат задължение да полагат грижи за семейството, което включва поддържане на домакинството и участие в общите семейни дела;

• Общо вземане на решения, като съпрузите вземат заедно решенията, свързани с живота на семейството, като място на живеене, възпитание на децата и други важни решения;

• Свобода в избора на професия и местоживеене, като бракът не ограничава правото на всеки съпруг да избира свободно своето занятие, професия и местоживеене, но това трябва да се съобразява с интересите на семейството;

• Взаимна издръжка /в смисъл на грижа/, като тук следва да се отбележи, въпреки че издръжката често се разглежда като имуществено отношение, задължението за грижа за болния или нетрудоспособен съпруг е лично и неимуществено право по своя характер.

Неизпълнението на тези неимуществени задължения /например фактическо изоставяне на семейството, липса на грижа, грубо отношение, изневяра/ може да бъде основание за прекратяване на брака с развод – арг. от чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 от СК, поради това че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена, вкл. с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Законовата уредба не дефинира понятието ”вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”. Същността на това понятие следва да се разбира като неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството.

При вина на някой от съпрузите за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, невиновният съпруг не може да ангажира деликтната /извъндоговорна/ отговорност на виновния съпруг, заради това че последният не е изпълнявал неимуществените си задължения. Това е така, защото законодателят е предвидил имуществено обезвъзмездяване на невиновния съпруг посредством задължението на виновния съпруг да понесе съдебните разноски в бракоразводното дело – арг. от чл. 329, ал. 1 от ГПК, както и с правото на невиновния за развода съпруг на издръжка от виновния съпруг – арг. от чл. 145, ал. 1 от СК. Тук следва да се отбележи като важна последица от искането за произнасяне по въпроса за вината на някой от съпрузите и възможността на призованите към наследяване низходящи или родители на невиновния съпруг, починал в хода на производството, да продължат процеса, доколкото правото на развод не преминава върху наследниците – арг. от чл. 52, ал. 2 вр. ал. 1 от СК. При липса на искане за изследване на въпроса за вината бракът се прекратява не с развод, а със смъртта на съпруга – арг. от чл. 44, т. 1 от СК. Което от своя страна обуславя прекратяването на бракоразводното производство поради липса на предмет, в резултат на което виновният съпруг, ако липсва иск за вината по чл. 49, ал. 3 от СК, се явява законен наследник на невиновния съпруг, който е починал в хора на процеса и наследява част, равна на частта на всяко дете - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗН.

В заключение, съдът приема, че деликтната отговорност на виновния съпруг за вреди о т дълбокото и непоправимо разстройство на брака не може да бъде ангажирана, извън предвидените в СК хипотези на отговорност при прекратяване на брачната връзка на това основание. Ето защо, съдът намира предявения иск за недоказан по основание, дококото не се установи по делото противоправността на деянието, което обуславя отхвърлянето на осъдителната претенция.

С оглед на гореизложеното, съдът не следва да обсъжда останалите елементи от фактическия състав на иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

При този изход на спора в полза на ищцата не следва да бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски по делото.

Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,