Решение № 527 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1136/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 1042 от 17.12.2025 г. на зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на „Бурнарски” ЕООД, ЕИК: 201536711, основание чл. 127, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив (приета с Решение № 71, взето с Протокол № 3 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Пловдив, изм. и доп.). Жалбоподателят, „Бурнарски” ЕООД, ЕИК: 201536711, представлявано от адв. А. С., обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че приложената санкционна норма на чл. 127, ал. 1 ЗМДТ не е неотносима към фактите, описани в наказателното постановление, респ., че е погрешно за нарушение по наредба на Общината, да се ангажира отговорност на основание чл. 127, ал. 2 ЗМДТ. Цитира се и относима съдебна практика по сходни казуси. Моли се НП да бъде отменено. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна, зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, оспорва основателността на така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. От фактическа страна се установява следното: На 13.10.2025 г. в гр. Пловдив свид. Ц. П. Т. инспектор в Пловдивския общински инспекторат (ПОИ), при изпълнение на служебните си задължения извършила проверка на дейността на мобилни преместваеми обекти, разположени в СК „Отдих и култура“. Около 14:10 ч. на 13.10.2025 г. свид. Т. пристъпила към проверка на обект № 14.1 в зона 4, стопанисван от жалбоподателя „Бурнарски“ ЕООД. На мястото, което било общинска собственост, били разположени три преместваеми обекти, от които се предлагали за продажба различни артикули. Обектът бил в работен режим, в уверение на което от въведеното в експлоатация фискално устройство бил изведен служебен бон. В хода на проверката чрез ролетка и по външния контур на разположените обекти била измерена общата площ на ползваното място - общинска собственост, която била 18,87 кв.м. Свидетелката Т. изискала да й бъде представено актуално разрешение за ползване на общинското място, където били поставени преместваемите съоръжения за извършване на търговска дейност. До края на проверката не било представено действащо разрешение. Към тази дата – 13.10.2025 г., жалбоподателят „Бурнарски“ ЕООД нямал издадено разрешение за ползването на това място, което било общинска собственост, за разполагането на преместваеми обекти. Свидетелката Т. извършила справка в информационната система на Община Пловдив, откъдето узнала, че в полза на жалбоподателя нямало издадено и действащо разрешение за ползване мястото - общинска собственост. На същата дата свид. Т. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 117917 от 13.10.2025 г. срещу жалбоподателя „Бурнарски“ ЕООД. Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното наказателно постановление. Като свидетел по делото е била разпитана актосъставителката – свид. Ц. Т., която в своите показания е потвърдила изложените от нея в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото по делото не се констатират основания за противното. При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: По приложението на материалния закон по делото се доказва, че от обективна страна на 13.10.2025 г. в гр. Пловдив жалбоподателят „Бурнарски“ ЕООД е ползвал място – общинска собственост, находящо се в Спортен комплекс „Отдих и култура“, зона 4 до Пешеходен мост, обект № 14.1, с площ от 18,87 кв.м., на което е разположил 3 преместваеми обекта за осъществяване на търговска дейност, но без да има издадено по надлежния ред разрешение за ползването на това място. Всъщност, спор по тези факти няма. Спорен е праен и касае въпросът приложима ли е разпоредбата на чл. 127 ЗМДТ в конкретния случай. Както бе посочено по-горе, в конкретния случай жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 127, ал. 1 ЗМДТ за деяние, което е квалифицирано като административно нарушение по Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. Тази наредба е издадена от Общински съвет Пловдив. Съдът оценя като основателно възражението на жалбоподателя за несъответствие между приетото за извършено нарушение и санкционната норма, под която деянието е подведено. В наказателното постановление имуществената санкция на жалбоподателя е наложена на основание чл. 127, ал. 1 ЗМДТ, съгласно който: „при неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лева, а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лева“. Макар посочената разпоредба да има характер на обща санкционна норма, то съгласно изричния й текст тя се прилага само за нарушения по ЗМДТ, но не и за деяния, предвидени като административни нарушения в подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Това означава, че за да бъде деянието наказуемо по чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, съставът му като административно нарушение трябва да е предвиден в самия закон. Също така в глава четвърта от ЗМДТ трябва да липсва специална санкция, изключваща приложението на общата норма. Основателно е и възражението на жалбоподателя при това положение, че в случая нито е описано извършено административно нарушение по ЗМДТ, нито се твърди такова от страна на наказващия орган. Вместо това отговорността на дружеството е ангажирана за деяние, което е предвидено като административно нарушение с наредба, приета от Общински съвет-Пловдив. Порокът в случая не може да бъде отстранен чрез правомощието на съда да преквалифицира описаното в АУАН и в НП изпълнително деяние. С отмяната на чл. 24 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив в нея вече не е предвидена изрична наказуемост за деянието, вменено в отговорност на жалбоподателя. В Наредбата няма и аналогична на чл. 127, ал. 1 ЗМДТ обща санкционна разпоредба, по която да се наказват всички нарушения по тази наредба, за които не е предвидена изрична санкция. Деянието не би могло да бъде преквалифицирано и като нарушение по друг нормативен акт. Съгласно чл. 2 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив извън нейния обхват на регулиране са редът и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на лицата, имащи право да поставят преместваеми обекти. Относно тези въпроси се препраща именно към Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив, в която се посочи, че липсва предвидена санкция за деянието на жалбоподателя. В Закона за местните данъци и такси също не се съдържа действаща правна норма, която да обявява за наказуемо и да предвижда налагането на имуществена санкция в определен размер за деянието, за което е санкциониран жалбоподателят. При тези факти съдът намира, че към датата на постановяване на съдебното решение, макар и доказано, изпълнителното деяние по наказателното постановление не може да бъде преквалифицирано под друг състав на административно нарушение поради липса на приложима действаща санкционна норма. Правила за тълкуване на нормативния акт, когато се установи негова непълнота поради наличие на неуредени случаи, се съдържат в глава пета от ЗНА. На основание чл. 46, ал. 3 от ЗНА аналогията на закона не може да служи за обосноваване на административнонаказателна отговорност, когато е налице непълнота. С наредбата на Общински съвет – Пловдив са уредени обществени отношения, които не са първично регулирани в ЗМДТ, поради което и няма как процесното деяние да се квалифицира като нарушение по ЗМДТ. Горното обосновава като единствен възможен извод необходимостта от отмяна на обжалваното НП. Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. По настоящото разноските се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро. Предвид и горното искането за присъждане на разноски в размер на 200 евро, за които се установява, че е заплатено, следва да бъде уважено, които съдът следва да възложи в тежест на Община Пловдив. Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ІV н. с.